Language of document : ECLI:EU:T:2012:143

Дело T‑174/11

Modelo Continente Hipermercados, SA, sucursal en España

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите — Липса на лично засягане — Недопустимост“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Жалба на предприятие, което е получило индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема, без да е носител на задължението за възстановяване — Недопустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Жалба за отмяна на решение в областта на държавните помощи, обявена за недопустима от Общия съд — Възможност да се предложи на националния съд да отправи преюдициално запитване

1.      По принцип е допустимо предприятие да подава жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се забранява схема за предоставяне на помощи в даден сектор, само ако то е засегнато от решението поради принадлежността си към съответния сектор и поради качеството си на потенциален получател по посочената схема. Всъщност по отношение на посоченото предприятие такова решение представлява мярка с общо приложение, която се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно. Щом обаче предприятието жалбоподател е засегнато от разглежданото решение не само като предприятие от съответния сектор, което може да бъде потенциален получател по разглежданата схема за помощи, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, то е лично засегнато от посоченото решение и подадената от него жалба срещу това решение е допустима. От тази формулировка, която поставя на една и съща основа задължението за възстановяване и качеството на жалбоподателя на действителен получател, не може да се направи извод, че изискването за наличие на подобно задължение е от второстепенно значение или дори излишно.

Като се има предвид, че не носи задължение за възстановяване, предприятието жалбоподател не може да се счита за лично засегнато от подобно решение.

(вж. точки 22, 23, 27 и 31)

2.      Съюзът е съюз на правото, в който актовете на неговите институции са предмет на контрол за съответствие с Договора и с общите принципи на правото, част от които са основните права. Ето защо правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правния ред на Съюза.

Когато Общият съд обяви за недопустима жалба на предприятие за отмяна на решение на Комисията, с което схема за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите, няма никаква пречка това предприятие да предложи на националния съд, в рамките на евентуални спорове пред национална юрисдикция, да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, за да се оспори валидността на решението на Комисията в частта му, в която се установява несъвместимостта на спорната схема. В такъв случай предприятието изобщо не е лишено от ефективна съдебна защита.

(вж. точка 32)