Дело T‑660/11

Polytetra GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „POLYTETRAFLON“ — По-ранна словна марка на Общността „TEFLON“ — Липса на реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Краен продукт, включващ компонент — Използване на по-ранната марка по отношение на крайните продукти на трети лица — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 16 юни 2015 г.

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС

(член 296, втора алинея ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Служебно разглеждане от съда

(член 263 ДФЕС)

3.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията

(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба до съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави

(Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка

(съображение 10, член 42, параграфи 2 и 3, член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 на Съвета; правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 18)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 19)

3.      Опорочено от непълнота на мотивите е решение, което, от една страна, съдържа извод за реално използване на по-ранна марка по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността и от друга страна, не уточнява до каква степен представените доказателства подкрепят този извод по отношение на всяка от стоките или услугите или всяка категория стоки или услуги, за които това използване е било признато. Тази разпоредба налага на апелативния състав Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да установи съответствието между стоките или услугите, за които счита, че е било доказано реално използване, и съвкупността или част от стоките или услугите, за които е регистрирана посочената марка, за да се даде възможност за извършване на последваща преценка на вероятността от объркване.

Липса на прецизност в това отношение в решение на Службата прави по-конкретно невъзможен контрола за прилагането от апелативния състав на член 42, параграф 2, последно изречение от Регламент № 207/2009. Всъщност от член 42, параграфи 2 и 3 от посочения регламент следва, че ако дадена марка е била регистрирана за категория от стоки или услуги, достатъчно широка, за да могат в нея да се разграничат редица подкатегории, които могат да се разглеждат самостоятелно, доказването на реално използване на марката за част от тези стоки или услуги дава защита в процедурата по възражение само по отношение на подкатегорията/подкатегориите, в които попадат стоките или услугите, за които марката действително е била използвана. За сметка на това, ако дадена марка е била регистрирана за стоки или услуги, определени по толкова точен и подробен начин, че в рамките на съответната категория не е възможно да се направят съществени деления, тогава за целите на възражението доказването на реално използване на марката за посочените стоки или услуги обхваща по необходимост цялата тази категория.

Така апелативният състав на Службата следва да извърши преценка, в случай че са представени доказателства за използване само за част от стоките или услугите, свързани с определена категория, за която по-ранната марка е била регистрирана и на която се основава възражението, дали тази категория включва самостоятелни подкатегории, обхващащи стоки и услуги, чието използване е доказано, така че да се приеме, че посочените доказателства се отнасят само за тази подкатегория стоки или услуги или, обратно, дали съществуването на такива подкатегории е невъзможно.

(вж. т. 23—25)

4.      При липсата на достатъчни мотиви, позволяващи да се разгледа неговата законосъобразност, Общият съд не е длъжен да прави анализ, основан на мотиви, които не произтичат от обжалваното решение. Всъщност Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) има задачата да разгледа заявката за регистрация на марка на Общността и да вземе решение по нея. След това Общият съд при необходимост следва да извърши съдебен контрол на преценката, направена от апелативния състав в приетото решение, въз основа на мотивите, които той е посочил в подкрепа на своето заключение. За сметка на това Общият съд не може да замести Службата при упражняването на компетенциите, които са ѝ възложени с Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

(вж. т. 34)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 42—48 и 94)