Language of document : ECLI:EU:T:2014:629

Дело T‑533/10

DTS Distribuidora de Televisión Digital, SA

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение — Помощ, която Испания планира да отпусне на RTVE — Изменение на системата на финансиране — Замяна на приходите от реклама с нови данъци, налагани на телевизионните и далекосъобщителните оператори — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Данъчна мярка, която е начинът на финансиране на помощта — Наличие на необходима връзка по предназначение между данъка и помощта — Пряко въздействие на приходите от данъка върху размера на помощта — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 11 юли 2014 г.

1.      Жалба за отмяна — Допустимост — Отхвърляне на жалба по същество, без произнасяне по допустимостта — Право на преценка на съда на Съюза

(член 263 ДФЕС)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Данъци, които са начинът на финансиране на помощ — Липса на задължителна връзка по предназначение между данъка и финансирането на съответната помощ — Изключване

(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)

3.      Жалба за отмяна — Контрол за законосъобразност — Критерии — Отчитане единствено на фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на спорния акт

(член 263 ДФЕС)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане на жалбите — Започване на официална процедура по разследване — Предварителна преценка, която по необходимост е временна

(член 108, параграф 2 ДФЕС)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Данъци — Изключване, освен в случай на данъци, с които се финансира помощ — Данък, с който частично се финансира помощ и не се облага получателят на помощта, а конкурентите му, за да се позволи на последния да изпълнява задача за обществена услуга — Доказателство за задължителната връзка по предназначение между данъка и финансирането на съответната помощ — Липса

(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)

6.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Преценка на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Критерии

(член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС)

7.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Право на преценка на държавите членки — Граници — Контрол от Комисията — Съдебен контрол — Граници

(член 106, параграф 2 ДФЕС; Протокол № 29, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС)

8.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки

(член 106, параграф 2 ДФЕС; Протокол № 29, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС)

9.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Задължение за спазване на нормите на Договора — Забрана на антиконкурентни действия — Обхват — Редовно наддаване — Включване

(член 106, параграф 2 ДФЕС)

10.    Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Задължение за спазване на нормите на Договора — Критерии за преценка на съвместимостта на държавното финансиране с вътрешния пазар — Съществено и явно непропорционално засягане на търговията и конкуренцията

(член 106, параграф 2 ДФЕС)

11.    Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи

(член 296 ДФЕС)

12.    Съдебно производство — Встъпване — Нови доводи — Допустимост — Условия — Липса на изменение на обхвата на спора

(член 40, четвърта алинея и член 53 от Статута на Съда; член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 33, 34 и 170)

2.      За да може даден данък да се разглежда като неразделна част от помощ, трябва непременно да съществува задължителна националноправна разпоредба, съгласно която данъкът да е предназначен за финансиране на помощта. При липса на такава разпоредба не може да се приеме, че данъкът е предназначен за помощта, и поради това той не е един от елементите ѝ. Само по себе си обстоятелството, че е налице такава разпоредба, не може да бъде достатъчно условие, за да се установи, че данъкът е неразделна част от помощта. Когато е налице такава националноправна разпоредба, трябва също да се провери дали приходите от данъка оказват пряко въздействие върху размера на помощта. Ето защо, за да може даден данък да се разглежда като неразделна част от помощ, не е достатъчно приходите от него задължително да са предназначени за финансирането ѝ. Не е достатъчно също да се докаже използването на събраните по данъка суми за получателя на помощта.

(вж. точки 52—54)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 75 и 144)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)

5.      По принцип данъчнозадължените лица не могат да се позовават на обстоятелството, че освобождаването от облагане на други лица представлява държавна помощ, за да избегнат плащането на данъка. Освен това не е достатъчно предприятието, което трябва да заплаща данък за финансиране на помощ, да бъде в конкуренция с получателя на последната, за да бъде данъкът неразделна част от помощта и предприятието да се противопостави на заплащането му. Обстоятелството, че с данък за финансиране на помощ се облага едно предприятие, но не и получателят на помощта, който е негов конкурент, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме данъкът за неразделна част от помощта.

(вж. точки 92, 95 и 102)

6.      За да може държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени следните условия: от една страна, на съответния оператор трябва да е възложена задача за предоставяне на услуга от общ икономически интерес с акт на публична власт, в който ясно се определят съответните задължения за услуга от общ икономически интерес; от друга страна, посоченият оператор не трябва да получава компенсация в прекалено голям размер и държавното финансиране не трябва да засяга конкуренцията на външния пазар по непропорционален начин.

(вж. точки 117 и 176)

7.      Видно от Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, който допълва Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, разпоредбите на последния договор не накърняват компетентността на държавите членки да финансират публичното радиоразпръскване, доколкото такова финансиране се предоставя на структурите за радиоразпръскване за изпълнение на мисията за обществена услуга, така както им е възложена, определена и организирана от всяка държава членка и доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в Съюза до степен, която би противоречала на общия интерес, като се държи сметка за това как се изпълнява възложената мисия за тази обществена услуга.

Следователно държавите членки имат широко право на преценка при определянето на задачата за предоставяне на обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение и на начина на изпълнението ѝ. Затова Комисията упражнява ограничен контрол върху определянето на задачата за предоставяне на обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение и на начина на изпълнението ѝ. Преценката на Комисията се отнася до комплексни икономически факти. Поради това контролът на Общия съд върху решението на Комисията е още по-ограничен от контрола на Комисията върху мярката на съответната държава членка. Той се свежда до проверка дали разглежданата мярка е явно неподходяща с оглед на преследваната цел.

(вж. точки 124—128 и 195)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 130, 157 и 193)

9.      Не е съвместимо с член 106, параграф 2 ДФЕС радио- и телевизионен оператор да извършва антиконкурентни действия спрямо частните оператори на пазара, като например редовно наддава на пазара на придобиване на аудио-визуално съдържание. Такива действия не могат да бъдат приети за необходими за осъществяването на задачата на такъв оператор за предоставяне на обществена услуга. Посочените действия обаче са изключени, тъй като съответната национална правна уредба изрично забранява на споменатия оператор да използва приходите си, за да наддава спрямо конкурентите си за права върху програми с висока търговска стойност. Фактът, че операторът се конкурира с частните оператори и придобива програми с висока търговска стойност, не би могъл да засегне ефективността на посочената забрана, стига тези действия да се извършват в рамките на осъществяването на задачата му за предоставяне на обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение.

(вж. точки 131, 132 и 136)

10.    За да може да се приеме, че схема за помощ в полза на оператор, на когото е възложена задача за предоставяне на обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение, не отговаря на условието по член 106, параграф 2, второ изречение ДФЕС, тя трябва да засяга съществено търговията и конкуренцията, и то в степен, която е явно непропорционална спрямо преследваните от държавите членки цели.

(вж. точки 155 и 160—164)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 199 и 203)

12.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 211—213)