Дело T-481/08

Alisei

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Външни дейности и ЕФР — Приключване на одит и приемане на окончателния доклад — Акт, който е в контекста на чисто договорни отношения — Липса на компетентност — Липса на пряко засягане — Недопустимост — Иск за обезщетение — Явна недопустимост“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Липса на компетентност на общностния съд

(членове 230 ЕО и 238 ЕО)

2.      Обществени поръчки на Европейските общности — Проекти, финансирни от Европейския фонд за развитие в държавите от АКТБ

(член  230 ЕО)

3.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие

(член  230 ЕО)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Нарушение на принципите на добра администрация и на прозрачност — Позоваване в контекста на чисто договорни отношения

1.      Независимо че писмо относно събиране на част от авансово платените на сдружение с нестопанска цел суми в рамките на някои проекти в областта на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ трябва да се разглежда в смисъл, че с него се слага край на процедурата по одит относно свързаните с посочените проекти договори за безвъзмездни средства и че с него се потвърждават заключенията на външния одитор при приемането на окончателния доклад, то не може да се разглежда отделно от контекста на договорните отношения, установени с тези договори. Всъщност одитът, извършен от избрания от Комисията външен одитор, спада към упражняването на правата ѝ по тези договори и следователно се вписва в контекста на установените от тях договорни отношения. Ето защо искането за отмяна на решението, за което се твърди, че се съдържа в това писмо, е недопустимо, доколкото се отнася до посочените договори.

(вж. точки 54 и 55)

2.      В областта на обществените поръчки, за които се предоставя финансова помощ от Европейския фонд за развитие (ЕФР), действията на представителите на Комисията, независимо дали са свързани с приемане или отказ, с одобрение или неодобрение, целят единствено да се установи дали са изпълнени условията за финансиране и нито имат за цел, нито могат да доведат до засягане на принципа, според който въпросните поръчки си остават национални и единствено държавите бенефициери отговарят за подготовката, преговорите и сключването на договорите. Всъщност предприятията, които са оференти или изпълнители на разглежданите поръчки, имат правоотношения само с държавата бенефициер, отговаряща за обществената поръчка, и действията на представителите на Комисията не могат да доведат до това решение на тази институция да замени по отношение на посочените предприятия решението на съответната държава от АКТБ, която единствена е компетентна да сключи и да подпише договора за поръчката. Тези съображения са валидни и за договорите за безвъзмездни средства, сключени от държава от АКТБ и финансирани от ЕФР.

Сами по себе си тези съображения обаче не са достатъчни, за да се направи заключение за недопустимост на жалба за отмяна на приет от Комисията в изпълнение на нейните правомощия акт, подадена от частноправен субект, до който този акт се отнася и който формално е негов адресат, дори и посоченият акт да се вписва в контекста на процедура с договорен характер. Доколкото действително съдържа решение на Комисията, такъв акт, приет при такива условия, може да бъде предмет на жалба за отмяна пред Общия съд.

(вж. точки 60—64)

3.      Задълженията към Европейския фонд за развитие (ЕФР), установени вследствие на извършен от Комисията или по нейно искане одит, не възникват от самия одит, а от нарушение на договорни задължения от една от страните по договор, финансиран от ЕФР. Всъщност докладът от одита само установява евентуални нарушения, които вече съществуват, както и произтичащите от тях задължения. Той следователно не променя с нищо правното положение на длъжника по тези задължения. Последният освен това може да обжалва констатациите и заключенията от доклада за одита пред компетентната юрисдикция в рамките на спор относно въпросните задължения.

Следователно установяването на задължение към ЕФР в доклад за одит на договори, финансирани от ЕФР, може да доведе до издаване на нареждане за събирането им, както и евентуално до изпращане на дебитно известие на длъжника — актове, които впрочем сами по себе си нямат задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на длъжника.

Освен това докладът за одит, с който се установяват задължения към ЕФР, невинаги е последван от акт със задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на длъжника. Дори да се допусне, че доклад за одит, отнасящ се до договори, финансирани от ЕФР, може да доведе до последващ акт със задължителни правни последици за една от договарящите се страни, посоченият доклад за одит би представлявал само подготвителен за следващия го акт, който единствен би засягал заинтересованото лице. Решение на Комисията, с което се приключва одит и с приемането на окончателния доклад се потвърждават заключенията на външния одитор, следователно не може да бъде предмет на жалба за отмяна пред Общия съд.

(вж. точки 67, 71—75)

4.      По отношение на спор с договорен характер самото позоваване на норми, които не са договорни, но с които страните са длъжни да се съобразяват, не може да промени договорния характер на спора и следователно да промени за страната, която се позовава на тези норми, компетентната юрисдикция. Ако това не беше така, предметът на спора и съответно компетентната юрисдикция щяха да могат свободно да се променят в зависимост от нормите, на които страните се позовават, което би противоречало на правилата за материалната компетентност на отделните юрисдикции.

Освен това по отношение на правните субекти институциите имат задължения, които произтичат от общия принцип на добра администрация и които са изключително в рамките на административните им отговорности. За сметка на това, когато правоотношението между Комисията и жалбоподателя очевидно е с договорен характер, последният може да упреква тази институция само за нарушения на разпоредбите на договора или за нарушения на приложимото за договора право. В подобни случаи жалбоподателят не може в жалбата си да се задоволи само с позоваване на извъндоговорната отговорност на Комисията, както и на твърдението за нарушения от нейна страна на принципите на добра администрация и на прозрачност, а е длъжен от самото начало да поясни договорния или извъндоговорен характер на задължението, което счита, че институцията е нарушила.

(вж. точки 94—96)