РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
21 октомври 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на словна марка на Общността „PETCO“ — По-ранна фигуративна марка на Общността „PETCO“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Спиране на административното производство — Правило 20 параграф 7, буква в) и правило 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Основание, което не подкрепя исканията — Забрана за произнасяне ultra petita — Недопустимост“
По дело T‑664/13
Petco Animal Supplies Stores, Inc., установено в Сан Диего, Калифорния (Съединени американски щати), за което се явява C. Aikens, barrister,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват V. Melgar и M. Ó. Mondéjar Ortuño, в качеството на представители,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Domingo Gutiérrez Ariza, с местожителство в Малага (Испания),
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 7 октомври 2013 г. (дело R 347/2013‑4) относно производство по възражение между г‑н Domingo Gutiérrez Ariza и Petco Animal Supplies Stores, Inc.,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni и L. Madise (докладчик), съдии,
секретар: I. Dragan, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 10 декември 2013 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 11 април 2014 г.,
след съдебното заседание от 14 април 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 На 11 юли 2011 г. жалбоподателят Petco Animal Supplies Stores, Inc. подава в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) заявка за регистрация на марка на Общността на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „PETCO“.
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрация, спадат по-конкретно към класове 31 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 31: „Живи животни“: храни и фураж за животни, малц, храни и напитки за животни, храни и лакомства за кучета, храни и лакомства за котки, храни за малки животни, храни за риба, храни за влечуги и семена за птици“;
– клас 35: „Услуги за продажба на дребно и услуги чрез онлайн магазин за продажба на принадлежности за домашни любимци, играчки за домашни любимци, храни за домашни любимци и спортни стоки; реклама на състезания и/или събития за сметка на трети лица, по-конкретно развлечения под формата на музикални спектакли и театрални представления, образователни, културни и граждански прояви и изложби, услуги чрез онлайн магазини за търговия на дребно с принадлежности за животни и домашни животни“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 170/2011 от 8 септември 2011 г.
5 На 16 ноември 2011 г. г‑н Domingo Gutiérrez Ariza подава възражение на основание член 41 от Регламент № 207/2009 срещу регистрацията на заявената марка за посочените по-горе в точка 3 стоки и услуги.
6 Възражението се основава на следната по-ранна фигуративна марка на Общността в червено и бяло:
7 Стоките и услугите, за които е регистрирана по-ранната фигуративна марка, спадат именно към класове 31 и 35 по смисъла на Ницската спогодба и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 31: „Земеделски градинарски и лесовъди продукти и зърна невключени в други класове; живи животни; пресни плодове и зеленчуци, семена за посев, естествени растения и цветя; животни (храни за -); малц“;
– клас 35: „Реклама, управление на търговската дейност, търговска администрация, канцеларска дейност, услуги по продажба на едро, на дребно и чрез световните компютърни мрежи на: фураж за животни, канарчево просо, макаронени изделия, семена за посев, оцветители, витамини, лекарства, грис, яйца, хранителни добавки, клетки, къщички за кучета, аквариуми, терариуми, съоръжения за транспортиране, купички за хранене на животни, поилки, дюшеци, детски креватчета, гнезда, влакна, кожи, каишки за врат, каишки, хамути, бельо, дрехи и аксесоари, четки, хигиенни продукти за животни, обозначителни елементи и книги, капани, субстрати, силози, фунии за сипване на зърна, заграждения, зърна и житни растения, инсектициди, акарициди, животни, растения, ножици, клещи, инструменти, инкубатори, люпилни и играчки“.
8 В подкрепа на възражението са посочени основанията по член 8, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 207/2009.
9 На 18 декември 2012 г. отделът по споровете уважава частично възражението, като отказва регистрация на заявената марка за стоките и услугите от класове 31 и 35, тъй като съществува вероятност от объркване с по-ранната марка.
10 На 15 февруари 2013 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП срещу решението на отдела по споровете на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009, поради това че с него е отказана регистрация на заявената марка за стоките и услугите от класове 31 и 35.
11 В подаденото до СХВП на 18 април 2013 г. писмено становище, в което излага мотивите на жалбата си, жалбоподателят иска и спиране на производството пред апелативния състав, тъй като на 28 декември 2012 г. той подал до СХВП искане за обявяване на недействителност на по-ранната марка, заведено под номер 7442 C.
12 Както уточниха страните в съдебното заседание, искането за обявяване на недействителност на по-ранната марка е отхвърлено от СХВП на 10 март 2014 г. и към датата на съдебното заседание производството по жалбата срещу решението, с което това искане е отхвърлено, все още е висящо пред СХВП.
13 С решение от 7 октомври 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отменя частта от решението на отдела по споровете от 18 декември 2012 г., с която е отказана регистрацията на заявената марка за „услуги за продажби на дребно и услуги чрез онлайн магазин за продажба на […] спортни стоки“, включени в клас 35, и отхвърля жалбата в останалата част.
14 Апелативният състав приема първо, че тъй като по-ранната марка е марка на Общността, съответната територия с оглед на преценката на вероятността от объркване е територията на Европейския съюз и съответните потребители, чието внимание варира от средно до повишено, са обикновените потребители и специалистите (т. 11 и 33 от обжалваното решение). След това той приема, че услугите, за които се отнася заявената марка: „услуги за продажби на дребно и услуги чрез онлайн магазин за продажба на […] спортни стоки“, включени в клас 35, са различни от стоките и услугите, за които се отнася по-ранната марка от класове 31 и 35, и поради това възражението срещу регистрацията на заявената марка за посочените услуги не може да се уважи (т. 13—20 и 36 от обжалваното решение). Както се установява от точки 21—23 от обжалваното решение, той смята обаче, че е налице идентичност на другите стоки и услуги, за които се отнасят конфликтните знаци, включени в класове 31 и 35, а именно на услугите за „реклама на спортни състезания и/или събития за сметка на трети лица, по-конкретно развлечения под формата на музикални спектакли и театрални представления, образователни, културни и граждански прояви и изложби“, включени в клас 35, за които се отнася заявената марка, и услугите за „реклама“, за които се отнася по-ранната марка. В точки 27—29 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че конфликтните знаци имат по-висока от средната степен на визуално сходство, че от фонетична гледна точка са идентични и че сравнението им от концептуална гледна точка е неутрално. В точка 35 от обжалваното решение той заключава, че поради идентичността на стоките и услугите, за които се отнасят конфликтните знаци, по-високото от средно визуално сходство на тези знаци, фонетичната им идентичност и нормалния отличителен характер на по-ранната марка има вероятност от объркване между тези знаци по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, и то дори като се вземе предвид една по-висока от средната степен на внимание на съответния потребител.
15 Апелативният състав приема, че не е уместно да спре висящото пред него производство по обжалване. Той отбелязва, че според правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 2868 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 той има свобода на преценка, когато решава дали да спре производството (т. 38 и 39 от обжалваното решение). Той уточнява освен това, първо, че искането за обявяване на недействителност по член 52, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграфи 4 и 5 от Регламент № 207/2009, на което се основава искането за спиране на производството, е подадено повече от една година след подаване на възражението и след приемане на решението на отдела по споровете и поради това изглежда, че с него се цели да се забави приключването на производството. Второ, апелативният състав отначало припомня, че следва да се провери дали на пръв поглед съществува вероятност по-ранното право да може да бъде отменено и тази отмяна да се отрази на резултата от възражението. След това той посочва, че жалбоподателят основава искането си за обявяване на недействителност на недобросъвестността на притежателя на по-ранната марка и на някои нерегистрирани права. Накрая той приема, че жалбоподателят не е представил достатъчно обективни доказателства, които да обосноват спиране на производството (т. 37—40 от обжалваното решение).
Искания на страните
16 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта относно услугите „реклама на спортни състезания и/или събития за сметка на трети лица, по-конкретно развлечения под формата на музикални спектакли и театрални представления, образователни, културни и граждански прояви и изложби“ и да отхвърли възражението в частта относно тези услуги,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски,
– при условията на евентуалност, да спре производството до окончателното решение по искането за обявяване на недействителност, заведено под номер 7442 C.
17 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
18 По същество жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си, изведени съответно от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и от нарушение на правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95 във връзка с правило 50, параграф 1 от този регламент.
19 Тъй като въпросът за спиране на производството пред апелативния състав трябва да се разгледа, преди да се провери дали съществува вероятност от объркване между заявената и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, следва първо да се разгледа второто основание, изведено от нарушение на правило 20, параграф 7, буква в) във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, и след това да се разгледа първото основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2014 г., Royalton Overseas/СХВП — S.C. Romarose Invest (KAISERHOFF), T‑556/12, EU:T:2014:985, т. 52).
По второто основание, изведено от нарушение на правило 20, параграф 7, буква в) във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95
20 С второто основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил правило 20, параграф 7, буква в) във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95. Той смята, че е трябвало апелативният състав да спре производството по жалбата до постановяване на решението по подаденото в СХВП искане за обявяване на недействителност на по-ранната марка. Във връзка с това жалбоподателят уточнява, че след като апелативният състав приема, че съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци във връзка със стоките и услугите от класове 31 и 35, за които се отнасят тези знаци, и възражението и искането за обявяване на недействителност се припокриват до голяма степен, има вероятност по-ранната марка да бъде обявена за недействителна. Поради това, тъй като по-ранната марка е единственото право, на което се основава възражението, ако тази марка бъде обявена за недействителна, възражението би останало без никакво правно основание.
21 В съдебното заседание страните са поканени да представят становищата си относно недопустимостта на второто основание, тъй като приемането му за разглеждане от Общия съд би означавало той да се произнесе ultra petita.
22 Във връзка с това жалбоподателят в началото уточнява, че второто основание трябва да се разглежда като самостоятелно спрямо първото, което е единственото основание в подкрепа на искането му за частична отмяна на обжалваното решение. След това той посочва, че за него е все едно дали ще бъде уважено искането му за спиране на производството пред Общия съд или пред апелативния състав и че искането му за спиране на производството пред Общия съд следва да се разглежда като главно искане, а не като искане при условията на евентуалност, както е посочил в искането си. Накрая той заявява, че има интерес обжалваното решение да бъде отменено изцяло.
23 СХВП, от една страна, припомня, че в жалбата няма искане за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и следователно би следвало да се счита, че частта от обжалваното решение, която не е оспорена в първото основание, е влязла в сила по отношение на жалбоподателя. От друга страна, тя признава, че ако се приеме, че второто основание е допустимо и ако то бъде уважено, това би довело до отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.
24 По силата на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд на основание на член 53, първа алинея от него и на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., жалбата трябва да посочва по-специално предмета на спора и да съдържа исканията на жалбоподателя. Исканията трябва да бъдат изложени ясно и недвусмислено, тъй като в противен случай има опасност Общият съд да се произнесе infra или ultra petita и правата на ответната страна да бъдат нарушени (определение от 13 април 2011 г., Planet/Комисия, T‑320/09, Сб., EU:T:2011:172, т. 22). Наистина, тъй като съдът на Съюза, сезиран с жалба за отмяна, не може да се произнесе ultra petita, с постановеното от него решение не може да бъде отменена по-голяма част от обжалваното решение от тази, посочена от жалбоподателя (вж. определение от 24 май 2011 г., Government of Gibraltar/Комисия, T‑176/09, EU:T:2011:239, т. 44 и цитираната съдебна практика).
25 Така само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид, а основателността на жалбата трябва да бъде преценявана единствено предвид съдържащите се в нея искания. Член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. позволява въвеждането на нови правни основания, стига те да почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. От съдебната практика следва, че a fortiori това условие се прилага при всяко изменение на исканията и че ако в писмената фаза на производството не са установени правни или фактически обстоятелства, могат да бъдат взети предвид единствено исканията в жалбата (вж. решение от 26 октомври 2010 г., Германия/Комисия, T‑236/07, Сб., EU:T:2010:451, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика).
26 В случая, дори да се предположи, че в съдебното заседание жалбоподателят е пожелал да измени исканията си, и по този начин да поиска отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, такова изменение не би могло да се приеме поради липсата на каквито и да е нови правни или фактически обстоятелства, установени в хода на писмената фаза на производството.
27 При това положение, първо, трябва да се приеме, че единственото съдържащо се в жалбата искане за отмяна е за частична отмяна на обжалваното решение и се поддържа в първото основание на жалбата, както се установява от начина, по който то е формулирано.
28 Второ, както се установява от точка 6 от обжалваното решение, апелативният състав е сезиран с искане за спиране на „производството по жалбата“, т.е. по цялото направено от жалбоподателя оспорване на решението на отдела по споровете. В точки 37—40 от обжалваното решение апелативният състав отхвърля това искане в неговата цялост.
29 Впрочем, ако, както твърди жалбоподателят във второто си основание, апелативният състав е допуснал явна грешка в преценката, като е отказал да спре висящото пред него производство по жалбата, всички направени от него в точки 9—36 от обжалваното решение преценки относно основателността на жалбата неизбежно ще бъдат поставени под въпрос. Наистина, ако беше спрял производството по жалбата, както е поискал жалбоподателят, апелативният състав не би могъл да разгледа жалбата и в точка 36 от обжалваното решение да уважи частично исканията на жалбоподателя за услугите „за продажба на дребно и услуги чрез онлайн магазин за продажба на […] спортни стоки“, включени в клас 35. Освен това, ако бъде отменено решението, с което е отказано спиране, апелативният състав, сезиран отново със случая, ще трябва да спре производството по жалбата и след като производството бъде възобновено, с оглед на резултата от производството за обявяване на недействителност на по-ранната марка, да направи анализ на основателността на всички доводи, изложени от жалбоподателя срещу решението на отдела по споровете.
30 От това следва, че решението, с което е отказано спиране на производството, не може да се отдели от другите мотиви на обжалваното решение, с които апелативният състав се произнася по основателността на жалбата. Следователно, ако бъде уважено второто основание, изведено от незаконосъобразността на отказа за спиране на производството, Общият съд ще трябва да отмени обжалваното решение в неговата цялост, а поради това, тъй като е сезиран само с искане за частична отмяна, да се произнесе ultra petita. Поради това второто основание трябва да се отхвърли като недопустимо.
31 Ако от съображения за изчерпателност се предположи, че второто основание е допустимо, следва, от една страна, да се припомни, че апелативният състав има широко право на преценка, когато решава дали да спре производството. Правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95, приложимо в производствата пред апелативния състав по силата на правило 50, параграф 1 от същия регламент, онагледява това широко право на преценка, тъй като в него се предвижда, че СХВП може да спре производството, когато това е уместно поради обстоятелствата. Спирането на производството остава възможност за апелативният състав и той постановява решение в този смисъл единствено когато го счита за обосновано. Следователно производството пред апелативния състав не се спира автоматично вследствие на искане на страна в този смисъл пред посочения състав (решения от 16 май 2011 г., Atlas Transport/СХВП — Atlas Air (ATLAS), T‑145/08, Сб., EU:T:2011:213, т. 69 и KAISERHOFF, т. 19 по-горе, EU:T:2014:985, т. 30; вж. също в този смисъл решение от 16 септември 2004 г., Metro-Goldwyn-Mayer Lion/СХВП — Moser Grupo Media (Moser Grupo Media), T‑342/02, Rec, EU:T:2004:268, т. 46).
32 От друга страна, следва да се подчертае, че обстоятелството, че апелативният състав разполага с широко право на преценка, когато решава дали да спре висящото пред него производство, не освобождава преценката му от контрола на съда на Съюза. Това обстоятелство обаче ограничава посочения контрол по същество до контрол за липсата на явна грешка в преценка или на злоупотреба с власт (решения ATLAS, т. 31 по-горе, EU:T:2011:213, т. 70 и KAISERHOFF, т. 19 по-горе, EU:T:2014:985, т. 31).
33 В това отношение от съдебната практика следва, че при упражняване на правото си на преценка във връзка със спирането на производството апелативният състав трябва да спазва общите принципи на справедливо производство в правов Съюз. Поради това при упражняване на посоченото право той трябва да вземе предвид не само интереса на страната, чиято марка на Общността се оспорва, но и интереса на другите страни. Решението да спре или не производството, трябва да е резултат от съпоставяне на засегнатите интереси (решения ATLAS, т. 31 по-горе, EU:T:2011:213, т. 76 и KAISERHOFF, т. 19 по-горе, EU:T:2014:985, т. 33).
34 Както се установява от точка 39 от обжалваното решение и не се оспорва от жалбоподателя, в случая апелативният състав е направил именно анализ prima facie на вероятността искането за обявяване на недействителност да бъде уважено. Такъв анализ, въз основа на който се установява, че посочената вероятност е малка, се вписва в рамките на признатото на апелативният състав широко право на преценка, припомнено по-горе в точка 31, и се установява, че е обоснован от целта да се избегне възможността институтът на спирането да се използва за отлагане.
35 Във връзка с това се налага изводът, че когато се приема, че има малка вероятност искането за обявяване на недействителност да бъде уважено, което апелативният състав трябва да провери, при съпоставянето на интересите на страните задължително надделява законният интерес на лицето, подало възражение, да получи незабавно решение по възражението.
36 От това следва, че в случая не е доказана никаква явна грешка в преценката във връзка с решението на апелативния състав да не спре образуваното пред него производство по жалба. Затова, дори да се предположи, че второто основание е допустимо, то трябва да се отхвърли като неоснователно.
По първото основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
37 С първото основание жалбоподателят изтъква, че услугите за „реклама на спортни състезания и/или събития за сметка на трети лица, по-конкретно развлечения под формата на музикални спектакли и театрални представления, образователни, културни и граждански прояви и изложби“, за които се отнася заявената марка, са различни от услугите за „реклама“, за които се отнася по-ранната марка. Между конфликтните знаци имало визуални различия, тъй като в заявената марка нямало никакъв фигуративен елемент и текстът, от който се състояла, не бил стилизиран, докато по-ранната марка била фигуративна, в червен и бял цвят, и текстът ѝ бил стилизиран. На последно място жалбоподателят смята, че поради различията между разглежданите услуги, различията между конфликтните знаци и повишеното внимание на съответния потребител възражението срещу регистрацията на неговата марка за посочените по-горе услуги трябвало да се отхвърли.
38 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.
39 Съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява възможността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (решения от 10 септември 2008 г., Boston Scientific/СХВП — Terumo (CAPIO), T‑325/06, EU:T:2008:338, т. 70 и от 31 януари 2012 г., Cervecería Modelo/СХВП — Plataforma Continental (LA VICTORIA DE MEXICO), T‑205/10, EU:T:2012:36, т. 23; вж. също по аналогия решение от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, Rec, EU:C:1998:442, т. 29).
40 Преценката на вероятността от объркване в съзнанието на хората трябва освен това да бъде цялостна и да отчита всички съществени фактори в конкретния случай (решение CAPIO, т. 39 по-горе, EU:T:2008:338, т. 71; вж. също по аналогия решения от 11 ноември 1997, SABEL, C‑251/95, Rec, EU:C:1997:528, т. 22 и Canon, т. 39 по-горе, EU:C:1998:442, т. 16
41 Тази обща преценка предполага известна взаимозависимост на взетите предвид фактори, и по-специално на сходството на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 13 септември 2007 г., Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сб., EU:C:2007:514, т. 48 и от 23 октомври 2002 г., Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Rec., EU:T:2002:261, т. 25, вж. също по аналогия решение Canon, т. 39 по-горе, EU:C:1998:442, т. 17).
42 Цялостната преценка на вероятността от объркване във връзка с визуалното, фонетично или концептуално сходство на конфликтните знаци трябва освен това да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като се държи сметка по-специално за техните отличителни и доминиращи елементи. Наистина, от текста на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, според който „съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората“, следва, че възприемането на марките от страна на средния потребител на разглеждания вид стока или услуга има определяща роля при цялостната преценка на вероятността от объркване. Средният потребител обаче обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (решение от 18 септември 2012 г., Scandic Distilleries/СХВП — Bürgerbräu, Röhm & Söhne (BÜRGER), T‑460/11, EU:T:2012:432, т. 27; вж. също по аналогия решение SABEL, т. 40 по-горе, EU:C:1997:528, т. 23).
43 Според постоянната съдебна практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки или услуги, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Трябва да се отчете и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да се променя в зависимост от категорията на съответните стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сб., EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).
44 Направената от апелативния състав преценка на вероятността от объркване между конфликтните знаци трябва да се разгледа през призмата на изложените по-горе съображения.
45 В самото начало следва да се приеме изводът на апелативния състав в точка 11 от обжалваното решение, който впрочем не е оспорен от жалбоподателя и според който, тъй като по-ранната марка е марка на Общността, съответната територия, с оглед на която трябва да се прецени наличието на вероятност от объркване между конфликтните знаци, е територията на Съюза.
По съответните потребители
46 Важно е да се припомни, че съответните потребители са лицата, които могат да използват както услугите, означени с по-ранната марка, така и тези, означени със заявената марка (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., Apple Computer/СХВП — TKS-Teknosoft (QUARTZ), T‑328/05, EU:T:2008:238, т. 23 и от 30 септември 2010 г., PVS/СХВП — MeDiTA Medizinische Kurierdienst (medidata), T‑270/09, EU:T:2010:419, т. 28). Освен това според постоянната съдебна практика степента на внимание на специалистите трябва да се счита за висока (решение от 15 октомври 2008 г., Air Products and Chemicals/СХВП — Messer Group (Ferromix, Inomix и Alumix), T‑305/06—T‑307/06, EU:T:2008:444, т. 34).
47 Както се уточнява от жалбоподателя и от СХВП и както следва от точки 11, 33 и 35 от обжалваното решение, в настоящия случай следва да се приеме, що се отнася до разглежданите услуги, за които се отнасят конфликтните знаци, че съответните потребители са специалисти с висока степен на внимание.
По сравнението на услугите
48 Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между съответните стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги. Факторите включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например каналите за разпространение на съответните стоки (вж. решение от 11 юли 2007 г., El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сб., EU:T:2007:219, т. 37 и цитираната съдебна практика).
49 Жалбоподателят уточнява по-конкретно, че рекламата на спортни състезания не би могла да бъде услуга, свързана с рекламна агенция, и следователно не би могла да се включи към предоставяните от него рекламни услуги, за които се отнася по-ранната марка.
50 Във връзка с това следва да се отбележи, че апелативният състав с основание приема, че предмет на рекламните услуги е помощта за трети лица при продажбата на стоките и услугите им, като се осигури рекламата при пускането им на пазара или при продажбата им, и че целта на тези услуги е да се засили позицията на клиента на пазара, за да може той да постигне конкурентно предимство чрез рекламата. Освен това в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав с основание уточнява, че услугите за „реклама на спортни състезания и/или събития за сметка на трети лица“, които се състоят главно в управление на рекламата на тези събития, обикновено се предлагат от рекламни агенции и спадат към широкото понятие „реклама“.
51 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че е налице идентичност на разглежданите услуги, за които се отнасят конфликтните знаци.
По сравнението на знаците
52 Сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти. Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на приликата би могла да се направи само въз основа на доминиращия елемент. Това би могло да бъде така, когато самият този компонент може да доминира в представата за марката в съзнанието на съответните потребители по такъв начин, че всички други компоненти на марката да са без особено значение за създаденото от нея общо впечатление (вж. решение от 12 ноември 2008 г. Shaker/СХВП — Limiñana y Botella (Limoncello della Costiera Amalfitana shaker), T‑7/04, Сб., EU:T:2008:481, т. 40 и цитираната съдебна практика; решение LA VICTORIA DE MEXICO, т. 39 по-горе, EU:T:2012:36, т. 37).
53 Според съдебната практика при преценката на доминиращия характер на един или повече определени компоненти на дадена комбинирана марка следва да се вземат предвид по-специално присъщите качества на всеки от тези компоненти, като те бъдат съпоставени с тези на другите компоненти. Освен това като второстепенен фактор може да се отчете относителното място на различните компоненти в конфигурацията на комбинираната марка (решение MATRATZEN, т. 41 по-горе, EU:T:2002:261, т. 35). На последно място, когато марка е съставена от словни и фигуративни елементи, по принцип първите са по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще направи по-лесно връзка с разглежданата стока, цитирайки името, отколкото описвайки фигуративния елемент на марката (решение LA VICTORIA DE MEXICO, т. 39 по-горе, EU:T:2012:36, т. 38; вж. също в този смисъл решение от 18 февруари 2004 г., Koubi/СХВП — Flabesa (CONFORFLEX), T‑10/03, Rec, EU:T:2004:46, т. 45).
54 На първо място, когато става въпрос за визуалното сходство, следва да се отбележи, че знаците, които трябва да се сравнят, са, от една страна, заявената марка, която е словна марка, състояща се само от термина „petco“, и от друга страна, по-ранната марка, която е фигуративна марка, състояща се от словния елемент „petco“, изписан стилизирано с бели букви върху червен овал, и включваща освен това под буквата „t“ на „petco“ червен на цвят кръг, в чиято вътрешност с по-малки букви, също бели на цвят, е изписана два пъти думата „petco“ по такъв начин, че на равнището на буквата „t“ хоризонтално изписаната дума се пресича с вертикално изписаната.
55 Общото между двата конфликтни знака е словният елемент „petco“.
56 Жалбоподателят посочва, че конфликтните знаци се различават от визуална гледна точка, тъй като в заявената марка липсват червеният и белият цвят, както и стилизацията на текста на по-ранната марка.
57 Въпреки това, както с основание подчертава по същество СХВП, налага се изводът, че размерът на словния елемент „petco“, контрастът между белия цвят на буквите, с които е изписан, и червения цвят на овала, в който е изписан, както и второстепенният характер на другите фигуративни елементи правят от термина „petco“ доминиращ и отличителен елемент на по-ранната марка, тъй като другите фигуративни елементи трябва да се разглеждат като декоративни по-специално поради това че по-ранната марка е представена по начин, който много прилича на този на етикет.
58 При тези обстоятелства апелативният състав не допуска грешка, като приема, че от визуална гледна точка между конфликтните знаци има по-висока от средната степен на сходство, тъй като имат общ словен елемент „petco“ и единствената разлика внасят фигуративните елементи на по-ранната марка, които обаче в случая се възприемат главно като декоративни (т. 27 от обжалваното решение). Наистина той с основание уточнява, че според съдебната практика, когато знаците имат както словни, така и фигуративни елементи, словният елемент обикновено има по-силно въздействие върху потребителите от фигуративния елемент (решения CONFORFLEX, т. 53 по-горе, EU:T:2004:46, т. 45 и LA VICTORIA DE MEXICO, т. 39 по-горе, EU:T:2012:36, т. 38) и това важи именно за разглежданата в случая по-ранна марка.
59 На второ място, безспорно е, че конфликтните знаци са еднакви от фонетична гледна точка, тъй като фигуративните елементи на по-ранната марка няма да се произнасят.
60 Трето, що се отнася до концептуалното сходство, апелативният състав не греши, когато в точка 29 от обжалваното решение приема, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, че конфликтните знаци нямат смислово значение на съответната територия, и въз основа на това с основание заключава, че сравнението от концептуална гледна точка в случая е без значение.
61 В това отношение е важно все пак да се отбележи, че макар средният потребител обикновено да възприема дадена марка като едно цяло и да не се впуска в изследване на различните ѝ елементи, то също така е вярно, че възприемайки словен знак, той ще го раздели на словни елементи, които за него имат конкретно значение или му приличат на познати думи (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2008 г., Citigroup/СХВП — Link Interchange Network (WORLDLINK), T‑325/04, EU:T:2008:51, т. 80 и цитираната съдебна практика).
62 При това положение, както с основание изтъква СХВП, словният елемент „petco“ ще може да се разбира от част от англоговорящите потребители като измислена дума, насочваща към английската дума „pet“, означаваща „домашен любимец“, и то както за по-ранната марка, така и за заявената марка.
По вероятността от объркване
63 За целите на цялостната преценка на вероятността от объркване между конфликтните знаци следва да се припомни, че според съдебната практика, във всеки отделен случай следва по-специално чрез анализ на компонентите на даден знак и на относителната им тежест при възприемането от съответните потребители да се определи общото впечатление, създадено от заявения знак в паметта на тези потребители и впоследствие в светлината на това общо впечатление и всички релевантни за случая фактори да се извърши преценка на вероятността от объркване (решение от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, Сб., EU:C:2014:305, т. 34), като се прилага и принципът на взаимозависимост на факторите, които следва да се вземат предвид, както беше посочено в точка 41 по-горе.
64 В настоящия случай с оглед на високата степен на визуално сходство между конфликтните знаци, тяхната фонетична идентичност, нормалния отличителен характер на по-ранната марка и идентичността на услугите, за които се отнасят тези знаци, апелативният състав с основание приема в точка 35 от обжалваното решение, че е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 между по-ранната марка и заявената марка, и то дори ако степента на внимание на съответните потребители е по-висока от средната.
65 Следователно първото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли като неоснователно.
66 С оглед на всички изложени дотук съображения, без да е необходимо да се установява дали искането на жалбоподателя за спиране на производството пред Общия съд, така както е изложено в жалбата, трябва да се тълкува като самостоятелно искане, или като искане за спиране по реда на Процедурния правилник, следва да се приеме, че не е необходимо настоящото производство да се спира.
67 Следователно жалбата следва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на искането на жалбоподателя Общият съд да отхвърли възражението (вж. в този смисъл решения от 21 януари 2015 г., Copernicus-Trademarks/СХВП — Blue Coat Systems (BLUECO), T‑685/13, EU:T:2015:38, т. 57 и от 4 февруари 2015 г., KSR/СХВП — Lampenwelt (Moon), T‑374/13, EU:T:2015:69, т. 55).
По съдебните разноски
68 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
69 Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на СХВП в съответствие с искането на същата.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Petco Animal Supplies Stores, Inc. да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Gervasoni | Madise |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 октомври 2015 година.
Подписи