РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
15 юли 2015 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на квоти и на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Максимален размер от 10 % от оборота — Релевантен оборот — Сътрудничество по време на административното производство — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г.“
По дело T‑391/10,
Nedri Spanstaal BV, установено във Венло (Нидерландия), представлявано първоначално от M. Slotboom и B. Haan, впоследствие от M. Slotboom, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от P. Van Nuffel, S. Noë и V. Bottka, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,
секретар: J. Plingers, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 юни 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Предмет на спора
1 С настоящата жалба се обжалва Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане) (наричано по-нататък „първоначалното решение“), с което се санкционира картел между доставчици на стомана за предварително напрягане (наричана по-нататък „СПН“), участвали в действия по определяне на квоти, разпределяне на клиентела, определяне на цени и обмен на чувствителна търговска информация за цената, обема и клиентите на европейско, регионално и национално равнище.
2 Адресати на първоначалното решение на Европейската комисия са:
– ArcelorMittal SA,
– ArcelorMittal Wire France SA,
– ArcelorMittal Fontaine SA,
– ArcelorMittal Verderio Srl,
– Emesa-Trefilería, SA (наричано по-нататък „Emesa“),
– Industrias Galycas SA (наричано по-нататък „Galycas“),
– ArcelorMittal España, SA,
– Trenzas y Cables de Acero PSC, SL (наричано по-нататък „Tycsa“),
– Trefilerías Quijano SA (наричано по-нататък „TQ“),
– Moreda-Riviere Trefilerías, SA (наричано по-нататък „MRT“),
– Global Steel Wire, SA (наричано по-нататък „GSW“),
– Socitrel – Sociedade Industrial de Trefilaria, SA (наричано по-нататък „Socitrel“),
– Companhia Previdente – Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA (наричано по-нататък „Companhia Previdente“),
– voestalpine Austria Draht GmbH (наричано по-нататък „Austria Draht“),
– voestalpine AG,
– Fapricela Indústria de Trefilaria, SA (наричано по-нататък „Fapricela“),
– Proderac – Productos Derivados del Acero, SA (наричано по-нататък „Proderac“),
– Westfälische Drahtindustrie GmbH (наричано по-нататък „WDI“),
– Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG (наричано по-нататък „WDV“),
– Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Pampus“),
– жалбоподателят Nedri Spanstaal BV (наричано по-нататък „Nedri“),
– Hit Groep BV,
– DWK Drahtwerk Köln GmbH, Saarstahl AG (наричани по-нататък заедно „DWK“),
– Ovako Hjulsbro AB,
– Ovako Dalwire Oy AB,
– Ovako Bright Bar AB,
– Rautaruukki Oyj,
– Italcables SpA (наричано по-нататък „ITC“),
– Antonini SpA,
– Redaelli Tecna SpA (наричано по-нататък „Redaelli“),
– CB Trafilati Acciai SpA (наричано по-нататък „CB“),
– ITAS – Industria Trafileria Applicazioni Speciali SpA (наричано по-нататък „Itas“),
– Siderurgica Latina Martin SpA (наричано по-нататък „SLM“),
– Ori Martin SA,
– Emme Holding SpA, което по-рано, а впоследствие отново, носи наименованието Trafileria Meridionali SpA (наричано по-нататък „Trame“).
3 Комисията два пъти изменя първоначалното решение.
4 Първо, на 30 септември 2010 г. Комисията приема Решение C(2010) 6676 окончателен за изменение на първоначалното решение (наричано по-нататък „първото решение за изменение“). По същество с първото решение за изменение е намален размерът на наложените глоби на следните дружества: ArcelorMittal Verderio, ArcelorMittal Fontaine и ArcelorMittal Wire France, ArcelorMittal España, WDI и WDV.
5 Адресати на първото решение за изменение са всички адресати на първоначалното решение.
6 Второ, на 4 април 2011 г. Комисията приема Решение C(2011) 2269 окончателен за изменение на първоначалното решение (наричано по-нататък „второто решение за изменение“). По същество с второто решение за изменение по-специално е намален размерът на наложените глоби на следните дружества: от една страна, ArcelorMittal, ArcelorMittal Verderio, ArcelorMittal Fontaine и ArcelorMittal Wire France и от друга страна, SLM и Ori Martin. Адресати на второто решение за изменение са само тези дружества.
7 По инициатива на Общия съд всички дружества, подали жалба срещу първоначалното решение, съответно са уведомени за второто решение за изменение.
8 Общият съд запита Nedri за възможните последици от тези изменения на първоначалното решение за съдържанието на неговите доводи, като на Nedri бе предоставена възможност да измени своите основания и искания, за да отрази тези евентуални последици.
9 Така за целите на настоящото производство по обжалване първоначалното решение, изменено с първото и второто решение за изменение, представлява „обжалваното решение“.
10 Срещу първоначалното решение, първото решение за изменение, второто решение за изменение или писмата, които Комисията изпраща, след като някои адресати на първоначалното решение искат извършване на нова преценка на способността им за плащане, са подадени двадесет и осем жалби (дела T‑385/10, ArcelorMittal Wire France и др./Комисия, T‑388/10, Productos Derivados del Acero/Комисия, T‑389/10, SLM/Комисия, T‑391/10, Nedri Spanstaal/Комисия, T‑393/10, Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑398/10, Fapricela/Комисия, T‑399/10, ArcelorMittal España/Комисия, T‑406/10, Emesa-Trefilería и Industrias Galycas/Комисия, T‑413/10, Socitrel/Комисия, T‑414/10, Companhia Previdente/Комисия, T‑418/10, voestalpine и voestalpine Wire Rod Austria/Комисия, T‑419/10, Ori Martin/Комисия, T‑422/10, Trafilerie Meridionali/Комисия, T‑423/10, Redaelli Tecna/Комисия, T‑426/10, Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T‑427/10, Trefilerías Quijano/Комисия, T‑428/10, Trenzas y Cables de Acero/Комисия, T‑429/10, Global Steel Wire/Комисия, T‑436/10, Hit Groep/Комисия, T‑575/10, Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T‑576/10, Trefilerías Quijano/Комисия, T‑577/10, Trenzas y Cables de Acero/Комисия, T‑578/10, Global Steel Wire/Комисия, T‑438/12, Global Steel Wire/Комисия, T‑439/12, Trefilerías Quijano/Комисия, T‑440/12, Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T‑441/12, Trenzas y Cables de Acero/Комисия, T‑409/13, Companhia Previdente и Socitrel/Комисия).
Обстоятелства, предхождащи спора
Сектор, който е предмет на разглеждане в производството
Продукт
11 Санкционираният от Комисията картел засяга СПН. С този израз се обозначават стоманена тел и стоманени въжета, изработени от валцдрат, и по-специално, от една страна, стоманата за предварително напрегнат бетон, използван за изграждането на балкони, фундаментни пилоти или тръби, и от друга страна, стоманата за напрягане след полагане на бетон, използван в промишлената архитектура, подземната архитектура и за строителството на мостове (съображение 2 от обжалваното решение).
12 Продуктовата гама на СПН обхваща редица видове единична тел (например гладка тел, без покритие или поцинкована, с профил, оребрена), както и различни видове стоманени въжета (например стоманени въжета без покритие, с профил, с полиетиленово или метално покритие). Стоманените въжета от СПН са съставени от три или от седем телени нишки. СПН се продава с различен диаметър. Същевременно специалните стоманени въжета, тоест поцинкованите или облицованите стоманени въжета — обработени с грес или восък — и вантите, тоест поцинкованите стоманени въжета с покритие и поцинкованата тел, използвани в строителството на мостове, не са взети предвид от Комисията (съображения 3 и 4 от обжалваното решение).
13 В обжалваното решение също така се посочва, че в редица страни се изисква техническо одобрение, което се издава от националните власти. За процедурите по сертифициране са необходими около шест месеца (съображение 5 от обжалваното решение).
Структура на предлагането
14 Съгласно обжалваното решение, разглеждани заедно, членовете на картела са контролирали около 80 % от продажбите в Европейското икономическо пространство (ЕИП). В повечето страни някои от най-големите производители са извършвали дейност успоредно с няколко местни производители. Повечето от тези най-големи производители са били част от металургични групи, произвеждащи също и валцдрат — суровина за СПН, която представлява основният ѝ ценови компонент. Неинтегрираните предприятията е трябвало да закупуват суровините си на пазара, докато интегрираните предприятия са разчитали основно на наличното снабдяване в рамките на тяхната група. През целия период на установения в обжалваното решение картел в промишлеността се отчита значителен и траен свръхкапацитет за производство на СПН (съображения 98 и 99 от обжалваното решение).
15 През 2001 г. стойността на продажбите на СПН в рамките на ЕИП е в размер на около 365 милиона евро за общ обем от близо 600 000 тона за същата година. Тези продажби включват 20—25 % тел от СПН и 75—80 % въжета от СПН, като в отделните страни има някои различия в тези средни стойности. Италия е била страната с най-голямо потребление на СПН (около 28 % от продажбите на СПН в рамките на ЕИП). Други големи потребители са били Испания (16 %), Нидерландия, Франция, Германия и Португалия (всяка с 8—10 %) (съображение 100 от обжалваното решение).
Структура на търсенето
16 От обжалваното решение е видно, че структурата на търсенето на СПН е била твърде разнородна. Производителите на предварително изготвени строителни елементи и специализираните инженерингови предприятия са използвали СПН например в конструкции за укрепване на сгради или мостове. Клиентелата се е състояла от съвсем малък брой големи клиенти — например Addtek International Oy AB (наричано по-нататък „Addtek“), впоследствие Consolis Oy AB, с дял между 5 % и 10 % от потреблението на СПН в Европейския съюз — и от голям брой по-малки клиенти (съображения 101 и 102 от обжалваното решение).
17 Търговската практика се е различавала в отделните държави членки. Производителите на СПН и техните клиенти често са сключвали рамкови договори за шест или за дванадесет месеца. След това в зависимост от търсенето клиентите са поръчвали съответните тонажи в рамките на договорения обем на договорената цена. Договорите редовно са били продължавани след провеждане на допълнителни преговори (съображение 103 от обжалваното решение).
Търговия в рамките на Съюза и ЕИП
18 Според текста на обжалваното решение обемът на продажбите на СПН през периода на съществуването на картела показва, че търговията между държавите членки на Съюза е била интензивна. СПН е била произвеждана и търгувана в цялото ЕИП, включително в Норвегия (съображение 104 от обжалваното решение).
Nedri и неговото дружество майка Hit Groep
19 Nedri е производител на СПН.
20 Между 1969 г. и 1994 г. Nedri пряко или косвено се контролира от Hoogovens Groep BV. От 1 май 1987 г. до 28 февруари 1994 г. този контрол се упражнява посредством дружеството Hoogovens Industriële Toeleveringsbedrijf BV, притежаващо 100 % от акциите на Nedri.
21 На 28 февруари 1994 г. Hoogovens Groep продава Hoogovens Industriële Toeleveringsbedrijf — включително изцяло притежаваното негово дъщерно дружество Nedri — на три предприятия. Тогава наименованието на дружеството Hoogovens Industriële Toeleveringsbedrijf се променя на Hit Groep BV и то остава собственик на всички акции на Nedri.
22 Между 1 май 1994 г. и 31 декември 1997 г. Nedri е изцяло притежавано дъщерно дружество на Nedri Draht Beteiligungs GmbH, като 70 % от последното са собственост на Hit Groep, а 30 % — на Thyssen Draht AG.
23 Между 1 януари 1998 г. и 17 януари 2002 г. Hit Groep отново притежава 100 % от акциите на Nedri.
24 На 17 януари 2002 г. Nedri е продадено на Vadeho III BV.
25 По-малко от месец по-късно, на 15 февруари 2002 г., Vadeho III продава 95 % от участието си в капитала на Nedri на частни инвеститори, а останалите 5 % — на членове на ръководството на Nedri. По силата на споразумение от 6 май 2003 г. Nedri поема свързаната със СПН дейност на WDI. От 14 май 2003 г. WDI притежава 30 % от капитала на Nedri, а от 20 ноември 2006 г. Ovako Holdings BV, което от своя страна е притежавано изцяло от Pampus Stahlbeteiligungs GmbH, притежава 70 % от капитала на Nedri.
26 Оборотът на Nedri от СПН през 2001 г. в рамките на ЕИП е в размер на 31 641 636 EUR. Консолидираният му световен оборот през 2009 г. е 67 420 000 EUR.
Административно производство
27 На 9 януари 2002 г. Bundeskartellamt (германски орган за защита на конкуренцията) предоставя на Комисията документи относно висящо дело пред местен германски съд по трудови дела във връзка с уволнението на бивш служител на WDI. Въпросният служител е твърдял, че е участвал в нарушение на член 101 ДФЕС, засягащо СПН. По този повод той изготвя списък на участвалите предприятия и предоставя първите сведения за нарушението (съображение 105 от обжалваното решение).
Първото искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер и освобождаването на DWK от глоба
28 На 18 юни 2002 г. DWK представя на Комисията меморандум относно нарушение на член 101 ДФЕС, което засяга СПН и в което участват самото DWK и други предприятия. В този контекст DWK прави уточнението, че иска да се ползва от Известието на Комисията от 19 февруари 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел (ОВ C 45, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер“) (съображение 106 от обжалваното решение).
29 На 3 юли 2002 г. представителите на DWK се срещат с Комисията и обсъждат процедурата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. На 19 юли 2002 г. Комисията освобождава условно DWK от глоба на основание точка 8, буква б) от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, тъй като DWK първо предоставило доказателства, които щели да позволят на Комисията да установи нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с предполагаем картел между производители на СПН в целия Съюз (съображение 107 от обжалваното решение).
Проверки и искания за предоставяне на информация
30 На 19 и 20 септември 2002 г. Комисията извършва проверки в помещенията по-специално на WDI, DWK, Tycsa, Nedri, ITC, Redaelli, Itas, SLM и Edilsider (дружество, което е собственост на един представител по продажбите на Tréfileurope Italia Srl, впоследствие ArcelorMittal Verderio), както и в съответните им дъщерни дружества или свързани предприятия на основание член 14, параграфи 2 или 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г. — Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) (съображение 108 от обжалваното решение).
31 Считано от 19 септември 2002 г., в съответствие с член 11 от Регламент № 17 и член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията изпраща редица искания за предоставяне на информация до предприятията адресати на първоначалното решение, до техните дружества майки, до други предприятия, до някои лица (един пенсиониран служител на Redaelli, който впоследствие става търговски съветник, и един представител по продажбите на Tréfileurope Italia Srl, чрез Edilsider) и до някои професионални сдружения (съображение 109 от обжалваното решение).
32 На 7 и 8 юни 2006 г. в съответствие с член 20 от Регламент № 1/2003 Комисията извършва проверка в помещенията („студио“) на член на семейството на бивш служител на Redaelli (съображение 114 от обжалваното решение).
Другите искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и дадените от Комисията отговори
33 Някои дружества, които са сред адресатите на обжалваното решение — например ITC, Nedri, SLM, Redaelli и WDI — подават официални искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на основание на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. Tycsa потвърждава наличието на антиконкурентни договорки, но не подава искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (съображение 110 от обжалваното решение).
34 На 21 септември 2002 г. ITC подава искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, като представя доказателства от времето на настъпване на фактите във връзка с проведените срещи между производителите на СПН между 1979 г. и 2002 г. На 11 ноември 2002 г. ITC също така подава корпоративно изявление. На 10 януари 2003 г. Комисията временно намалява глобата на ITC с около 30—50 %, при условие че то продължи да спазва условията, предвидени в точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (съображение 111 от обжалваното решение).
35 На 17 октомври 2002 г. Tycsa отговаря на искане за предоставяне на информация, като признава деянията и представя уличаващи го доказателства. На 21 октомври 2002 г. в отговор на искане за предоставяне на информация Redaelli представя уличаващи го доказателства, а на 20 март 2003 г. подава официално искане да се ползва от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 23 октомври 2002 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, Nedri представя доказателства, като същевременно иска по отношение на него да се приложи Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 30 октомври 2002 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, SLM иска намаляване на размера на глобите. На 4 ноември 2002 г., а впоследствие на 6 март 2003 г. и на 11 юни 2003 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, Tréfileurope представя уличаваща го информация и подава корпоративно изявление с цел по отношение на него да се приложи Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 17 март 2004 г. Galycas отговаря на искане за предоставяне на информация, като признава деянията и прави някои уличаващи изявления. На 19 май 2004 г. WDI подава корпоративно изявление с цел по отношение на него да се приложи Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 28 юни 2007 г., наред с други контакти с Комисията, ArcelorMittal подава искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, съдържащо главно ръкописните бележки от времето на настъпване на фактите на бивш служител на Emesa за периода от 1992 г. до 2002 г. (съображение 112 от обжалваното решение).
36 В отговор на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер Комисията изпраща на Nedri и на WDI писмо с дата 19 септември 2008 г., с което ги уведомява за неприложимостта на освобождаването от глоби и за намерението си — на основание точка 26 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер — да приложи намаляване на глоби в границите, предвидени в точка 23, буква б) от същото известие. Същия ден Комисията изпраща писмо и на Redaelli и на SLM, с което отхвърля искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (съображение 113 от обжалваното решение).
Начало на производството и изложение на възраженията
37 На 30 септември 2008 г. Комисията приема изложение на възраженията по отношение на редица дружества, включително Nedri.
38 Всички адресати на изложението на възраженията представят писмени бележки в отговор на твърденията на Комисията за нарушения.
Достъп до преписката и изслушване
39 Адресатите на изложението на възраженията получават достъп до преписката на Комисията под формата на копие, записано на DVD. Успоредно с това дружествата получават и списък, в който се изброяват съдържащите се в приписката по разследването документи и се посочва в каква степен е достъпен всеки документ. Дружествата са уведомени, че въпросното DVD им дава пълен достъп до всички документи, които Комисията е могла да получи в хода на разследването, с изключение на документите или частите от документи, съдържащи търговски тайни и друга поверителна информация. Достъпът до документите, свързани с освобождаването от глоби или намаляване на техния размер, е осигурен в помещенията на Комисията.
40 HIT Groep получава достъп до частта от отговора на Nedri на изложението на възраженията относно отговорността на дружеството майка, а на 19 декември 2008 г. Nedri получава достъп до частта от отговора на Hit Groep на изложението на възраженията относно отговорността на дружеството майка.
41 На 11 и 12 февруари 2009 г. се провежда изслушване. Участие вземат всички предприятия, които са адресати на изложението на възраженията, с изключение на HIT Groep, Emesa и Galycas.
42 Четиринадесет предприятия освен това изтъкват неспособност за плащане по смисъла на точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“). Те излагат доводи в подкрепа на искането си.
Допълнителни искания за предоставяне на информация
43 Впоследствие Комисията изпраща искания за предоставяне на информация на GSW, MRT, Tycsa, TQ, Companhia Previdente и Socitrel, за да изясни някои въпроси, по-специално относно структурата им като предприятия. Тези дружества отговарят между 6 март и 15 април 2009 г.
44 Комисията също така изпраща искания за предоставяне на информация до всички адресати на първоначалното решение, за да установи стойността на продажбите на релевантните продукти, както и оборота на групите. Всички адресати отговарят на тези искания.
Обжалваното решение
45 Обжалваното решение се отнася за картел между доставчици на СПН, участвали в действия по определяне на квоти, разпределяне на клиентела, определяне на цени и обмен на чувствителна търговска информация за цената, обема и клиентите на европейско, национално и регионално равнище. Съгласно съображение 1 от обжалваното решение тези предприятия са извършили едно-единствено и продължено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, а от 1 януари 1994 г. — на член 53, параграф 1 на Споразумението за ЕИП. Незаконосъобразните действия са извършвани поне от началото на 1984 г. и са продължили до 19 септември 2002 г.
46 Разследването засяга 18 предприятия. В съображения 122—133 от обжалваното решение картелните договорки, съставляващи предмета на производството, са описани най-общо. Тези съображения са обобщени по-нататък, тъй като описаните в тях факти дават възможност по-добре да се разбере какви са рамките на спора.
47 Поне от първата половина на осемдесетте години (1984 г.) и до момента на извършване на проверките на Комисията на 19 и 20 септември 2002 г. редица предприятия, извършващи дейност в сектора на СПН, частично или постоянно са участвали в общоевропейски договорки — състоящи се от т.нар. етап „Цюрих“ и т. нар. „европейски“ етап — или в национални или регионални договорки според случая. Общоевропейските договорки и националните или регионалните договорки са преследвали една и съща обща цел за поддържане на равновесието, за да не се допусне спад на цените на променящия се европейски пазар, характеризиращ се с прекомерен производствен капацитет. Поради това предприятията постоянно са се опитвали да избегнат ожесточена конкуренция на техния национален пазар или на експортните пазари, сключвайки споразумения относно квоти, цени или разпределяне на клиентела.
Клуб Цюрих и регионални споразумения
48 Първият етап от общоевропейското споразумение се нарича „Клуб Цюрих“. Така от 1 януари 1984 г. до 9 януари 1996 г., вследствие на оказан силен натиск върху прилаганите по това време цени, Tréfileurope SA, Nedri, WDI, DWK — или техните предшественици — и Redaelli — представляващо редица други италиански предприятия (поне през 1993 г. и 1995 г.) — са определяли квоти по страни (Германия, Испания, Франция, Италия, Австрия и Бенелюкс), разпределяли са клиенти, определяли са цени и са обменяли чувствителна търговска информация. Към тях се присъединяват испанските производители Emesa през 1992 г. и Tycsa през 1993 г., които по това време също започват да се срещат — най-напред с други испански производители, а след това и с португалски производители — във връзка с иберийския пазар в рамките на „Клуб Испания“. През осемдесетте години срещите на Клуб Цюрих се провеждат главно в Цюрих (Швейцария), а през деветдесетте години — в Дюселдорф (Германия).
49 Не по-късно от 23 януари 1995 г. и през останалата част от 1995 г. италианските предприятия Redaelli, ITC, CB и Itas (последните три често представлявани от Redaelli) водят преговори по споразумение (преработено) за квоти с другите производители от Клуб Цюрих, което е трябвало да регулира продажбите на италианските производители и на другите производители от Клуб Цюрих в Италия и в останалата част от Европа. В крайна сметка не е могло да се стигне до сключването на споразумение, тъй като исканите от италианските производители квоти за износ са преценени като твърде големи. Това допринася за разпадането на Клуб Цюрих, чиято последна удостоверена среща е проведена на 9 януари 1996 г.
50 Същевременно на 5 декември 1995 г. италианските предприятия Redaelli, ITC, CB и Itas сключват помежду си споразумение, с което едновременно се определят квоти за италианския пазар и за износа от Италия към останалата част от Европа („Клуб Италия“). След това към тези италиански предприятия (отново) се присъединяват Tréfileurope и Tréfileurope Italia, SLM, Trame, Tycsa, DWK и Austria Draht. Срещите са провеждани редовно с цел да се следи изпълнението на договорката за квотите, да се определят цените (включително допълнителна такса, наречена „добавка“), да се разпределя клиентелата и да се обменя чувствителна търговска информация, като това продължава до проверката на Комисията. Тези дружества са използвали сложна система за надзор чрез трети независими лица, които редовно проверявали цените и истинския обем, продаден на клиентите в Италия.
51 Между Клуб Цюрих и Клуб Италия е съществувала специална координация. Redaelli, а впоследствие Tréfileurope, са държали членовете на общоевропейското споразумение информирани. От своя страна участниците в Клуб Италия също са били информирани за релевантните събития, свързани с общоевропейското споразумение, чрез Redaelli, впоследствие от Tréfileurope, DWK и Tycsa, които участвали в двата клуба.
52 Успоредно с това през цялата 1996 г. италианските предприятия (поне Redaelli, CB, ITC и Itas), Tycsa и Tréfileurope са водели преговори и в края на 1996 г. са постигнали специално споразумение, наречено „споразумение за Юга“, в което се определяла степента на навлизане на всеки от участниците в южните страни (Белгия, Испания, Франция, Италия и Люксембург) и се съдържал ангажимент от тяхна страна за съвместно договаряне на квотите с другите производители от Северна Европа.
Клуб Европа и регионални споразумения
53 За да преодолеят кризата с Клуб Цюрих, бившите участници в него (все пак при по-нередовно участие на италианските производители и по-специално на Redaelli) също продължават да се срещат редовно между януари 1996 г. и май 1997 г. През май 1997 г. Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa (наричани по-нататък „постоянните членове“) в крайна сметка приемат преработено общоевропейско споразумение, с което си поделят квоти, изчислени въз основа на конкретен референтен регион и конкретен референтен период (от четвърто тримесечие на 1995 г. до първото тримесечие на 1997 г.). Този втори етап от общоевропейското споразумение е наречен „Клуб Европа“.
54 Освен това постоянните членове си разпределят клиентелата и определят цените на продуктите (по специален начин — едновременно по страна и по клиент). Те договарят правила за координиране, включително определянето на координатори, които отговарят за прилагането на договорките по страни и за координирането с другите заинтересовани предприятия, извършващи дейност в същите страни или по отношение на същите клиенти. Освен това техните представители се срещат редовно на различни равнища (директори и представители по продажбите), за да следят прилагането на договорките. Те обменяли чувствителна търговска информация. При отклонение от договореното търговско поведение се е прилагала подходяща система за компенсиране.
55 В рамките на това общоевропейско споразумение постоянните членове, към които понякога се присъединяват италианските производители и Fundia Hjulsbro AB (наричано по-нататък „Fundia“), са поддържали и двустранни (или многостранни) контакти и са участвали в определянето на цени и в разпределянето на клиентела на ad hoc принцип, ако са имали интерес (в зависимост от присъствието им на обсъждания пазар).
56 По време на периода, продължил поне от септември 2000 г. до проверките на Комисията през септември 2002 г., постоянните членове, ITC, CB, Redaelli, Itas и SLM се срещат редовно с цел включване на италианските предприятия в Клуб Европа в качеството на постоянни членове.
57 През същия период освен определянето на общи квоти по географска зона е била обсъждана и подялбата на квоти по клиент. Предприятието, което обикновено координирало определен национален пазар, трябвало също така да ръководи преговорите за подробно разпределяне на квотите по намиращ се в тази страна клиент.
58 Членовете на Клуб Европа също така се опитват да приемат като постоянни членове не само италианските производители, но и всички други големи производители на СПН, с които са имали договорки или са поддържали двустранни или многостранни контакти в миналото, както и да преразпределят европейските квоти по страни, както се е правело в Клуб Цюрих.
59 Успоредно с общоевропейското споразумение и Клуб Италия, пет испански предприятия — TQ, Tycsa, Emesa, Galycas и Proderac (последното от май 1994 г.) — и две португалски предприятия — Socitrel от април 1994 г. и Fapricela от декември 1998 г. — се договарят по отношение на Испания и Португалия да поддържат пазарния си дял стабилен и да определят квоти, да си разпределят клиенти, включително за обществените поръчки за строителство, и да определят цените и условията за плащане. Те също така обменят чувствителна търговска информация (Клуб Испания).
60 Общоевропейските и регионалните споразумения (Клуб Италия/Клуб Испания/споразумение за Юга) остават в сила до момента на извършване на проверките от Комисията през септември 2002 г.
61 Що се отнася по-специално до Nedri, Комисията установява, че то пряко е участвало в картела от 1 януари 1984 г. до 19 септември 2002 г. (съображение 802 от обжалваното решение).
62 След това Комисията посочва, че Hit Groep пряко или косвено е притежавало целия капитал на Nedri от 1 май 1987 г. до 1 май 1994 г. и от 31 декември 1997 г. до 17 януари 2002 г. Що се отнася до междинния период, по време на който Nedri е собственост на Nedri Draht Beteiligungs — като 70 % от последното са собственост на Hit Groep, а 30 % на Thyssen Draht — Комисията посочва, че не разполага с достатъчно доказателства за това, че Hit Groep е упражнявало или е могло да упражнява решаващо влияние върху Nedri. Поради това тя не счита Hit Groep за отговорно за неправомерното поведение на Nedri през периода от 1 май 1994 г. до 31 декември 1997 г. (съображение 804 от обжалваното решение).
63 В съображения 805—812 от обжалваното решение Комисията приема, че Hit Groep, което е притежавало 100 % от акциите на Nedri между 1 януари 1998 г. и 17 януари 2002 г., е упражнявало решаващо влияние върху последното и отхвърля доводите на Hit Groep, с които то иска да обори тази презумпция.
64 В член 1, точка 9 от обжалваното решение Комисията приема, че Nedri и Hit Groep са нарушили член 101 ДФЕС, тъй като от 1 януари 1984 г. до 19 септември 2002 г. — що се отнася до Nedri — и от 1 януари 1998 г. до 17 януари 2002 г. — що се отнася до Hit Groep — са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на СПН.
65 В член 2, точка 9 от обжалваното решение Комисията налага, от една страна, глоба от 5 056 500 EUR солидарно на Nedri и на Hit Groep и от друга страна, глоба от 1 877 500 EUR на Hit Groep.
Производство и искания на страните
66 На 13 септември 2010 г. Nedri подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
67 С решение от 6 юни 2011 г. Общият съд иска от Комисията да му предостави второто решение за изменение. Комисията изпълнява искането на 16 юни 2011 г.
68 С писмо от 26 юли 2011 г. Nedri съобщава, че не желае да изменя основанията си вследствие на приемането на второто решение за изменение.
69 Писмената фаза на производство приключва на 15 декември 2011 г. с подаването от страна на Комисията на поправка на писмената дуплика.
70 Поради промяна в съставите на Общия съд на 23 септември 2013 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който на 3 октомври 2013 г. съответно е разпределено настоящото дело.
71 Предварителният доклад по член 52, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. е предоставен на шести състав на 8 ноември 2013 г.
72 На 17 декември 2013 г., в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия, Общият съд поставя писмено въпрос на жалбоподателя относно възможните последици от решение от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11 P, Сб., EU:C:2013:522) за първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата му. Жалбоподателят отговаря на този въпрос.
73 С писмо от 30 януари 2014 г. Nedri оттегля първото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата му, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и на задължението за мотивиране.
74 На 14 май 2014 г. въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.
75 Устните състезания и отговорите на страните на поставените устно и писмено от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 27 юни 2014 г.
76 Nedri иска от Общия съд:
– да отмени член 1, точка 9 от обжалваното решение в частта относно периода, за който е ангажирана отговорността на Hit Groep,
– да отмени член 2, точка 9 от обжалваното решение в частта относно размера на наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
77 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
78 В подкрепа на искането си за отмяна Nedri изтъква две основания.
79 Първо, Nedri твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Насоките от 2006 г., принципите на справедливост, на пропорционалност и задължението за мотивиране, тъй като приложила максималния размер от 10 % от оборота, реализиран през предходната финансова година, към оборота му от 2009 г., при положение че трябвало да приложи този максимален размер към оборота му от 2002 г.
80 Второ, Nedri твърди, че Комисията нарушила, от една страна, точка 23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер и от друга страна, задължението за мотивиране, тъй като намалила размера на глобата му само с 25 %, вместо да го намали с 30 %.
По първото основание, изведено от нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Насоките от 2006 г., принципите на справедливост, на пропорционалност и задължението за мотивиране, тъй като при изчисляването на размера на наложената на Nedri глоба Комисията приложила максималния размер от 10 % към финансовата 2009 година, а не към финансовата 2002 година
Припомняне на обжалваното решение
81 От съображение 1063 и сл. от обжалваното решение е видно, че за определянето на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер от 10 % от оборота Комисията е преценила, че трябва да вземе предвид оборота от финансовата 2009 година, което Nedri оспорва, считайки, че трябва да се използва финансовата 2002 година — последната година на участието му в нарушението.
Доводи на страните
82 Nedri по същество твърди, че Комисията неправилно е приложила максималния размер от 10 % от оборота към финансовата 2009 година и е отхвърлила искането му в това отношение да използва финансовата 2002 година. Nedri счита, че по този начин Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Насоките от 2006 г., и по-специално точка 32, както и принципите на справедливост и на пропорционалност.
83 Според жалбоподателя съгласно решение от 7 юни 2007 г., Britannia Alloys & Chemicals/Комисия (C‑76/06 P, Сб., EU:C:2007:326, т. 20 и 25), когато между периода, през който е извършено нарушението, и датата на приемане на решението за налагане на глоба са настъпили съществени промени, свързани с икономическото положение на предприятието, предвид трябва да се вземе действителното икономическо положение в периода, през който е извършено нарушението.
84 Така жалбоподателят счита, че реализираният от него оборот през 2009 г. в никакъв случай не представлява пълна нормална финансова година със стопанска дейност в период от дванадесет месеца и не отразява действителното му икономическо положение в периода, през който е извършено нарушението.
85 Всъщност, реализираният от Nedri оборот бил 31 641 636 EUR през 2001 г. и 69 345 000 EUR през 2009 г. Тази промяна се дължала, от една страна, на сериозното повишаване на цената на суровините и от друга страна, на възобновяването на дейността на WDI в сектора на СПН по време на същия период.
86 Жалбоподателят твърди, че между периода, през който е извършено нарушението, и датата на приемане на окончателното решение следователно са настъпили съществени промени, които са свързани с икономическото положение на предприятието и които са давали основание на Комисията да използва последната финансова година от периода на нарушението, а именно финансовата 2002 година.
87 Освен това жалбоподателят счита, че тъй като е предприятие, което произвежда само един продукт, той е санкциониран много по-тежко в сравнение с големите предприятия, разполагащи с широка гама от дейности.
88 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Общия съд
– Припомняне на принципите
89 Съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с решение Комисията може да налага глоби на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 101 ДФЕС или на член 102 ДФЕС. За всяко участвало в нарушението предприятие и сдружение на предприятия глобата не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му, реализиран през предходната финансова година.
90 Съдът уточнява, че предвиденият в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер във връзка с оборота има за цел да се избегне несъразмерност между налаганите от Комисията глоби и големината на съответното предприятие (решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, EU:C:2007:326, т. 24).
91 Следователно това е горна граница, която е приложима еднакво за всички предприятия и която се определя в зависимост от големината на всяко от тях, като целта ѝ е различна и самостоятелна спрямо целта на критериите тежест и продължителност на нарушението. Този горна граница може да доведе единствено до намаляване на изчисления въз основа на тези критерии размер на глобата до максимално разрешеното равнище. Прилагането на горната граница означава, че съответното предприятие не заплаща глобата, която по принцип би дължало при извършване на преценка въз основа на тези критерии (решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 281—283).
92 С други думи, с установяването в член 23, параграф 2 на максимален размер от 10 % от оборота на всяко участвало в нарушението предприятие се цели именно да се избегне вероятността налагането на глоба в размер, който е по-голям от максималния, да надхвърли възможностите за плащане на предприятието към датата, когато то е признато за отговорно за нарушението и му е наложена имуществена санкция от Комисията (решение от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, Сб., EU:C:2014:2153, т. 63).
93 Що се отнася до израза „предходната [финансова] година“ по смисъла на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, с него по принцип се има предвид последната пълна финансова година с дейност на съответното предприятие към датата на приемане на решението (решение от 28 април 2010 г., Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сб., EU:T:2010:168, т. 80; в този смисъл вж. също решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, т. 83 по-горе, EU:C:2007:326, т. 32).
94 Както от целите на системата, в която се вписва член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, така и от посочената в точка 92 по-горе съдебна практика следва, че прилагането на максималния размер от 10 % съответно предполага, от една страна, че Комисията разполага с оборота за последната финансова година преди датата на приемане на решението, и от друга страна, че тези данни отразяват пълна финансова година с нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца (решения от 29 ноември 2005 г., Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, T‑33/02, Rec, EU:T:2005:428, т. 38 и Gütermann и Zwicky/Комисия, т. 93 по-горе, EU:T:2010:168, т. 95).
95 Макар от решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, точка 83 по-горе (EU:C:2007:326, т. 32), да следва, че за изчисляването на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер на глобата Комисията по принцип трябва да взема предвид реализирания от съответното предприятие оборот през последната пълна финансова година към датата на приемане на решението за налагане на глоба, от контекста и от целите, преследвани с правната уредба, от която е част въпросната разпоредба, обаче следва, че когато оборотът от финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията, не отразява пълна финансова година с нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца и съответно не дава никаква полезна информация за действителното икономическо положение на съответното предприятие и за подходящия размер на глобата, която трябва да му се наложи, този оборот не може да се взема предвид при определянето на максималния размер на глобата. В тази хипотеза, която може да възникне само при извънредни обстоятелства, при изчисляването на максималния размер на глобата Комисията е длъжна да използва последната пълна финансова година, отразяваща пълна година с нормална стопанска дейност (решение от 12 декември 2012 г., 1. garantovaná/Комисия, T‑392/09, EU:T:2012:674, т. 86, потвърдено след обжалване с решение от 15 май 2014 г., 1. garantovaná/Комисия, C‑90/13 P, EU:C:2014:326).
96 Така например, ако финансовата година е приключила преди приемането на решението, но годишните финансови отчети на съответното предприятие все още не са готови или все още не са предоставени на Комисията, тя има право, и дори е длъжна, да използва реализирания през предходна финансова година оборот, за да приложи член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Освен това, ако поради преструктуриране или промяна в счетоводни практики дадено предприятие е представило за предходната финансова година финансови отчети за период, по-малък от дванадесет месеца, Комисията има право да използва оборота, реализиран през предходна пълна финансова година, за да приложи тази разпоредба. Това е така и когато съответното предприятие не е реализирало никакъв оборот през финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията (решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, т. 94 по-горе, EU:T:2005:428, т. 39, потвърдено с решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, т. 83 по-горе, EU:C:2007:326, т. 27 и 30).
97 Счита се обаче, че когато според съответния жалбоподател реализираният от него общ оборот в конкретна година е „неестествено висок“ поради твърдяно значително повишаване на цените на определена суровина, е достатъчно да се посочи, че това обстоятелство — ако се допусне, че е доказано — не е пречка да се вземе предвид този оборот за целите на изчисляването на максималния размер на глобата. Всъщност от съдебната практика може да се направи заключението, че реализираният от предприятие оборот може да се използва за тази цел, макар значително да се различава от реализираният в предходните финансови години оборот, ако отразява пълна финансова година, през която действително е извършавана стопанска дейност. В това отношение трябва да се направи уточнението, че използването в съдебната практика на израза „пълна финансова година с нормална стопанска дейност“ цели да се изключи възможността за вземане предвид на финансова година, през която съответното предприятие е приключвало дейността си — макар стопанската дейност все още да не е била преустановена напълно — и по-общо, на финансова година, през която поведението на съответното предприятие на пазара не е съответствало на поведението на предприятие, извършващо стопанска дейност при обичайни условия. От друга страна обаче, сам по себе си фактът, че реализираните оборот или печалба в определена финансова година са значително по-ниски или по-високи от реализираните такива в предходни финансови години, не означава, че въпросната финансова година не е пълна финансова година с нормална стопанска дейност (решение от 12 декември 2012 г., Almamet/Комисия, T‑410/09, EU:T:2012:676, т. 253).
98 Освен това съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 63; от 30 септември 2003 г., Германия/Комисия, C‑301/96, Rec, EU:C:2003:509, т. 87 и от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия, C‑42/01, Rec, EU:C:2004:379, т. 66).
99 Що се отнася до принципа на пропорционалност, трябва да се припомни, че съгласно практиката на Съда този принцип изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на законосъобразните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение от 17 октомври 2013 г., Schaible, C‑101/12, Сб., EU:C:2013:661, т. 29 и цитираната съдебна практика).
– По основателността на първото основание
100 В разглеждания случай Nedri по същество твърди, че между 2002 г. и 2009 г. структурата му е била променена, като оборотът му се е увеличил, и че тези обстоятелства позволяват финансовата 2009 година да не бъде взетата предвид година за определянето на максималния размер от 10 % от оборота, тъй като не отразява действителното му икономическо положение в периода, през който е извършено нарушението (тоест от 1987 г. до 2002 г.).
101 Трябва да се констатира, че оборотът на Nedri за финансовата 2009 година съответства на „общия размер на оборота му за [финансовата] година[, предхождаща]“ приемането на обжалваното решение и отразява пълна финансова година, през която жалбоподателят действително е извършвал стопанска дейност, което впрочем последният не оспорва.
102 Следователно предвид припомнената в точки 93 и 97 по-горе съдебна практика на Общия съд, изтъкнатите от Nedri доводи относно, от една страна, претърпените от него структурни промени и от друга страна, повишаването на оборота му между 2002 г. и 2009 г. са ирелевантни, тъй като тези събития всъщност не са извънредни обстоятелства, които могат да обосноват възможността Комисията да използва оборот от финансова година, предхождаща 2009 година.
103 В това отношение трябва да се приеме, че предвид припомнената в точка 96 по-горе съдебна практика възобновяването на дейността на WDI в сектора на СПН не съставлява извънредно обстоятелство, което би могло да обоснове възможността Комисията да използва финансова година, различна от предхождащата приемането на обжалваното решение.
104 Що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от точка 25 от решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, точка 83 по-горе (EU:C:2007:326) — че предвид трябвало да се вземе оборот, който отразява действителното му икономическо положение „в периода, през който е извършено нарушението“, което щяло да доведе до изключване на всички последващи спрямо този период финансови години — трябва да се констатира, че такова тълкуване би довело до систематично отхвърляне на съдебната практика относно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, съгласно която, освен при извънредни обстоятелства, трябва да се използва общият оборот, реализиран през финансовата година, предхождаща приемането на обжалваното решение. Няма никакви данни в решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, точка 83 по-горе (EU:C:2007:326), Съдът да е имал намерение да се отклони от тази постоянна съдебна практика. Напротив, трябва да се констатира, че тази съдебна практика е ясно потвърдена в точки 30 и 41 от решение Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, точка 83 по-горе (EU:C:2007:326). Поради това точка 25 от решението на Съда трябва да се тълкува в контекста на характерните за този случай обстоятелства, а не в смисъл, че има общо дерогиращо действие по отношение на разпоредбите на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 и даденото им тълкуване в съдебната практика.
105 В заключение, от това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е използвала оборота на жалбоподателя за 2009 година, който именно е трябвало да вземе предвид в съответствие с припомнената в точки 93 и 97 по-горе съдебна практика.
106 Следователно Комисията не е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
107 Поради това, използвайки финансовата 2009 година, за да изчисли определения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 максимален размер от 10 %, Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като е взела предвид — което е била длъжна да направи — последната пълна финансова година с нормална стопанска дейност на жалбоподателя в период от дванадесет месеца.
108 На последно място трябва да се отхвърли оплакването за липса на мотиви, тъй като в съображение 1063 и сл. от обжалваното решение по разбираем начин се излагат причините, поради които Комисията е използвала оборота на жалбоподателя за 2009 година.
109 Следователно първото основание трябва да се отхвърли.
По второто основание, изведено от нарушение на точка 23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер и на задължението за мотивиране, тъй като Комисията трябвало да намали размера на глобата на жалбоподателя с 30 %, а не с 25 %
Припомняне на обжалваното решение
110 Съгласно съображения 1082—1087 от обжалваното решение Комисията е приела, че предвид оказаното от Nedri сътрудничество размерът на глобата му е можело да бъде намален с 25 %.
Доводи на страните
111 Nedri твърди, че тъй като било второто предприятие, което отговаря на изискванията на точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, то можело да се полза от намаляване, достигащо до 30 % от размера на глобата.
112 Първо, Nedri припомня, че е предоставило доказателствата, с които разполага, на 23 октомври 2002 г., тоест малко повече от месец след извършените на 19 и 20 септември 2002 г. проверки. Комисията приема, че по този начин то е подпомогнало производството на ранен етап (съображение 1087 от обжалваното решение). Освен това на 29 март 2004 г. Nedri допълнило искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер.
113 Второ, според Nedri Комисията признава, че предоставените от него твърде многобройни и подробни сведения — които се отнасяли за цялото общоевропейско споразумение и по-специално за Клуб Цюрих, скандинавския пазар, включително Addtek, и Клуб Европа — са били със съществена добавена стойност (съображение 1084 от обжалваното решение).
114 Същевременно Nedri счита, от една страна, че предвид начина, по който Комисията групира предоставените сведения в обжалваното решение, степента на подробност и количеството на тези сведения не се разкриват в пълна степен.
115 От друга страна, според него в съображение 1085 от обжалваното решение Комисията неправилно приема, че предоставените сведения относно разпределянето на клиентела и на квотите на германския пазар не са спомогнали много за разкриването или доказването на нарушението. Всъщност Nedri счита, че то първо е предоставило стойностни сведения за обсъжданията в Клуб Европа относно разпределянето на клиентела и на квоти на германския пазар. То уточнява, че също така предоставило доказателства за множество срещи във връзка с разпределянето на клиентела. Така, получените от Комисията сведения за германския пазар, които се посочват в бележки под линия 354—357 от обжалваното решение, се основават на получени от Nedri документи. Според последното без предоставените от него доказателства Комисията щяла да успее да докаже провеждането само на няколко срещи, което според жалбоподателя Комисията не отрича в съображение 1085 от обжалваното решение. Nedri добавя, че Комисията също така не е обосновала преценката си, съгласно която тези сведения нямат съществена добавена стойност.
116 Накрая, Nedri твърди, че многобройните препращания в обжалваното решение — към дадените от него отговори на исканията за предоставяне на информация, към искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, към допълнително предоставените сведения в хода на разследването и към потвържденията, които могло да даде на предположения на Комисията (съображения 1082 и 1087 от обжалваното решение) — показвали, че сътрудничеството му било широко и продължително.
117 Поради това според Nedri неправилно му било предоставено намаляване от едва 25 %, а не от 30 %.
118 Комисията оспорва тези доводи.
Съображения на Общия съд
119 Съгласно точка 20 и сл. от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер:
„20. Предприятията, които не отговарят на условията по раздел[а относно освобождаването от глоби], могат да се ползват от намаляване на глобата, която в противен случай следва да им се наложи.
21. За да се възползва от тази възможност, съответното предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които имат съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, и трябва да прекрати участието си в предполагаемата незаконосъобразна дейност не по-късно от момента, в който представи доказателствата.
22. Понятието „добавена стойност“ се отнася до степента, в която представените доказателства поради самото си естество и/или степента си на точност увеличават възможностите на Комисията за установяване на съответните факти. При извършването на тази преценка Комисията като цяло приема, че в качествено отношение писмените доказателства от периода, за който се отнасят фактите, имат по-висока стойност от доказателствата от по-късен момент. Също така по принцип се приема, че доказателствата, които са пряко относими към съответните факти, имат по-голяма стойност от доказателствата, които са само косвено относими към фактите.
23. В приеманото в края на административното производство окончателно решение Комисията определя:
а) дали предоставените от съответното предприятие доказателства имат съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага;
б) степента на намаляване на глобата на предприятието, която ще се определя по следния начин спрямо размера на глобата, която в противен случай Комисията следва да му наложи:
– […]
– за второ предприятие, изпълнило условието по точка 21: намаляване между 20 % и 30 %;
– […]
При определяне размера на намаляването във всеки от тези диапазони Комисията взема предвид момента, към който са били представени доказателствата, отговарящи на условията по точка 21, и тяхната добавена стойност. Комисията може също така да вземе предвид степента и продължителността на оказаното сътрудничество от страна на предприятието от момента на представяне на доказателствата.
Освен това, ако предприятие предостави доказателства за неизвестни на Комисията преди това факти, които имат пряко отношение към тежестта или продължителността на съществуване на предполагаемия картел, Комисията не взема тези факти предвид при определянето на размера на глобата, налагана на предприятието, предоставило доказателствата“. [неофициален превод]
120 Следователно, за да определи процента на намаляване, на който има право второто предприятие, Комисията трябва да вземе предвид момента, към който са били представени доказателствата, и тяхната добавена стойност. Тя също така може да вземе предвид — като обаче не е длъжна да го прави — степента и продължителността на оказаното сътрудничество от страна на предприятието от момента на представяне на доказателствата.
121 В разглеждания случай трябва да се констатира, че Комисията е взела предвид момента, към който Nedri е представило доказателствата (съображения 1082 и 1087 от обжалваното решение) и е преценила добавената им стойност (съображения 1082—1085 от обжалваното решение). Комисията също така е отчела степента и продължителността на оказаното от Nedri сътрудничество от момента, в който е представило доказателствата (съображение 1087 от обжалваното решение).
122 Поради това оплакването за липса на мотиви в обжалваното решение трябва веднага да се отхвърли.
123 Освен това следва да се припомни, че в точка 23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер се предвижда, че за второто предприятие, изпълнило условието по точка 21, намаляването ще бъде между 20 % и 30 % и че намаляването в рамките на този диапазон ще зависи от припомнените в точка 120 по-горе три критерия.
124 Ранният характер на сътрудничеството и степента на добавена стойност на предоставените доказателства, както и евентуалното вземане предвид на степента на сътрудничеството на предприятието след като е представило доказателствата, са кумулативни критерии, преценявани в зависимост от контекста и обстоятелствата във всеки конкретен случай, които могат да доведат до намаляване в диапазон между 20 % и 30 % от размера на глобата.
125 По отношение на прилагането от страна на Комисията на тези различни критерии, първо, трябва да се отбележи — що се отнася до преценката на момента, към който Nedri е представило доказателствата си — че искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер е било подадено един месец след проверките.
126 Следователно сътрудничеството от страна на Nedri наистина е било оказано на ранен етап в административното производство — което впрочем Комисията признава в обжалваното решение (съображение 1087) — но то не е било оказано веднага след проверките, за разлика например от сътрудничеството на ITC.
127 Комисията обаче има право да отчита такива фактически обстоятелства, когато преценява какъв процент на намаляване може да предостави на лицето, подало искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, поради оказаното от него сътрудничество.
128 Второ, що се отнася до добавената стойност на представените от Nedri доказателства, най-напред трябва да се констатира, че Комисията отчита факта, че осигурените от него сведения се отнасят за цялото общоевропейско споразумение и по-специално за Клуб Цюрих, за скандинавския пазар, включително Addtek, и за Клуб Европа, и тя признава съществената им добавена стойност. Всъщност това е видно от съображения 1082—1084 от обжалваното решение.
129 По-нататък, що се отнася до изтъкнатите от Nedri доводи във връзка с германския пазар, Комисията по същество приема, че тези доказателства не са спомогнали съществено за разкриването или за доказването на нарушението и че съответно тяхната добавена стойност не е значителна.
130 Същевременно трябва да се констатира, че жалбоподателят оспорва тази преценка, твърдейки единствено, че той първи предоставил доказателства на Комисията по този въпрос, че тези доказателства засягали множество срещи във връзка с разпределянето на клиентела и че без тях Комисията щяла да успее да докаже единствено провеждането на няколко срещи.
131 Жалбоподателят обаче не разкрива в какво се състои неточността на твърдението на Комисията, че разпределянето на клиенти на германския пазар е само един от примерите за такова разпределяне, описан в част 9.1.3.6 от обжалваното решение, а представените в това отношение доказателства тогава в действителност имат само относителна добавена стойност.
132 Трябва да се приеме, че и представените от Nedri доказателства, позволили да се установи провеждането на някои срещи на Клуб Европа във връзка с една от съставните части на съгласуваните в неговите рамки географски пазари, а именно германския пазар, имат само относителна добавена стойност (в това отношение Nedri се позовава на съображение 220 и бележка под линия 354, както и на съображение 223 и бележка под линия 357 от обжалваното решение). Освен това, както основателно посочва Комисията, провеждането на една друга среща относно този пазар е могло да бъде установено с доказателствата, представени от друг член на картела (вж. съображение 221 и бележки под линия 354 и 355 от обжалваното решение).
133 Трето, от съображение 1087 от обжалваното решение е видно, че Комисията действително отчита последващото сътрудничество на Nedri.
134 В заключение, предвид момента на подаване на искането на Nedri за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, предвид добавената стойност на предоставените от него доказателства на Комисията и предвид последващото му сътрудничество, трябва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, определяйки на 25 % процента на намаляване на размера на глобата, който е трябвало да му се предостави.
135 Поради това второто основание трябва да се отхвърли.
136 В заключение жалбата следва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
137 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Nedri Spanstaal BV понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.
Подписи
Съдържание
Предмет на спора
Обстоятелства, предхождащи спора
Сектор, който е предмет на разглеждане в производството
Продукт
Структура на предлагането
Структура на търсенето
Търговия в рамките на Съюза и ЕИП
Nedri и неговото дружество майка Hit Groep
Административно производство
Първото искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер и освобождаването на DWK от глоба
Проверки и искания за предоставяне на информация
Другите искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и дадените от Комисията отговори
Начало на производството и изложение на възраженията
Достъп до преписката и изслушване
Допълнителни искания за предоставяне на информация
Обжалваното решение
Клуб Цюрих и регионални споразумения
Клуб Европа и регионални споразумения
Производство и искания на страните
От правна страна
По първото основание, изведено от нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Насоките от 2006 г., принципите на справедливост, на пропорционалност и задължението за мотивиране, тъй като при изчисляването на размера на наложената на Nedri глоба Комисията приложила максималния размер от 10 % към финансовата 2009 година, а не към финансовата 2002 година
Припомняне на обжалваното решение
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
– Припомняне на принципите
– По основателността на първото основание
По второто основание, изведено от нарушение на точка 23 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер и на задължението за мотивиране, тъй като Комисията трябвало да намали размера на глобата на жалбоподателя с 30 %, а не с 25 %
Припомняне на обжалваното решение
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По съдебните разноски