Жалба, подадена на 1 октомври 2008 г. - AKM/Комисия
(Дело T-432/08)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger reg. Gen. mbH (AKM) (Виена, Австрия) (представители: H. Wollmann и F. Urlesberger, Rechtsanwälte)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
Съгласно член 231, параграф 1 ЕО да се отмени решението на Комисията по отношение на AKM,
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник.
Правни основания и основни доводи
Жалбата се отнася до Решение на Комисията K (2008) 3435 окончателен от 16 юли 2008 г. по дело COMP/C2/38.698 - CISAC, в което Комисията обявява за несъвместими с член 81 ЕО и с член 53 от Споразумението за ЕИП съгласувани практики във връзка с взаимното предоставяне на авторски права в музикалната област между дружествата за колективно управление на авторските права, които принадлежат към International Confederation of Societies of Authors and Composers (Международна конфедерация на дружествата на композиторите и авторите - "CISAC").
Жалбоподателят иска отмяната на решението, доколкото в него Комисията е установила, че чрез прилагането в неговите реципрочни споразумения на съдържащите се в член 11, параграф 2 от типовия договор на CISAC ограничения на членството, по-специално чрез прилагането на de facto ограничения на членството, както и чрез координирането на териториалните ограничения на лицензиите, АКМ е нарушило член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, и е наложила на АКМ да преустанови тези нарушения.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания.
На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е установила фактите що се отнася до прилагането от страна на АКМ на ограничения в членството. Комисията не била представила никакви доказателства, които да потвърдят фактическото прилагане на такова ограничение от страна на АКМ. Точно обратното, Комисията не взела предвид доказателствата, че АКМ води "политика на отворено членство". Освен това Комисията пренебрегнала обстоятелството, че по-ранно действащите клаузи за членство в реципрочните споразумения на АКМ били най-малкото конклудентно отменени и вече не се съдържали в сключените от АКМ реципрочни споразумения.
Освен това член 3 от решението на Комисията, в което тя твърди, че "чрез координирането на териториалните ограничения, посредством които се ограничава обхватът на действие на дадена лицензия в рамките на националната територия на дружеството за колективно управление на авторските права, се нарушават член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП", е в противоречие с мотивите на решението. В текста на решението липсвало по-специално ограничението до тези форми на разпространение (сателит, интернет и кабел), които Комисията разглеждала в съображенията си.
Освен това съществуващите териториални ограничения на лизенциите в реципрочните споразумения на АКМ не били резултат на съгласувана практика. За доказване на наличието на съзнателно съгласуване на действията Комисията се била основала само на факта, че реципрочните споразумения на европейските дружества за колективно управление на авторските права следвали фактически една единна система. Това паралелно поведение обаче се обяснявало просто с традиционните пазарни структури и с установените в закона рамкови условия за дейността на дружествата за колективно управление на авторските права.
Впрочем, решението на Комисията нарушавало изискването за законоустановеност, тъй като от член 4, параграф 2 от решението не ставало ясно, какво се имало предвид с призоваването "да се преразгледат" определени договорни разпоредби.
____________