Дело T‑541/10
Anotati Dioikisi Enoseon Dimosion Ypallilon (ADEDY) и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Решения, отправени към държава членка с оглед коригиране на прекомерен дефицит — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 27 ноември 2012 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Решение на Съвета да даде предизвестие на държава членка за предприемане на мерки за коригирането на прекомерния дефицит — Жалба, подадена от конфедерация на профсъюзите и от нейни членове — Липса на пряко засягане — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 5 от Регламент № 1467/97 на Съвета)
2. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Актове, които се нуждаят от национални мерки за изпълнение — Възможност механизмът на преюдициалното запитване за преценка на валидността да се прилага спрямо физическите и юридическите лица — Задължението на държавите членки да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Откриване на възможността за подаване на жалба за отмяна пред съда на Съюза при липса на средства за защита пред националната юрисдикция — Изключване
(член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 263 ДФЕС, член 267 ДФЕС и член 277 ДФЕС)
1. Предвиденото в член 263, четвърта алинея ЕО условие за допустимост, съгласно което дадено физическо или юридическо лице трябва да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква по принцип два кумулативни критерия: на първо място, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и на второ място, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Европейския съюз, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
При това положение конфедерация на профсъюзите, която по същество включва като членове всички длъжностни лица и служители на публичноправните юридически лица, както и членовете на тази конфедерация не са пряко засегнати от решението на Съвета да даде предизвестие на държава членка да вземе мерки за коригиране на прекомерния дефицит.
Всъщност разпоредбата от това решение относно мерките, които да вземе държавата членка, за да намали прекомерния дефицит, след като налага на съответната държава членка задължението за постигане на бюджетна цел, а именно спестяването на определена сума годишно посредством намаляване на премиите и надбавките на държавните служители, без да определя нито начините за това намаляване, нито категориите на държавните служители, засегнати от него — елементи, които са оставени на преценката на тази държава членка, не е от естество да породи пряко последици за правното положение на жалбоподателите, тъй като в рамките на неговото изпълнение органите на държавата членка разполагат със значителна свобода на преценка.
Също така разпоредбата на съответното решение, която предвижда задължение за държавата членка да приеме закон за реформиране на пенсионната система за осигуряване на нейната средносрочна и дългосрочна устойчивост, след като изисква приемането на такъв закон, за да бъде приложена, и предоставя значителна свобода на преценка на органите на държавата членка да определят съдържанието на закона, при условие този закон да осигурява средносрочна и дългосрочна устойчивост на пенсионната система, не засяга пряко посочените жалбоподатели, тъй като единствено този закон евентуално може да засегне пряко правното им положение.
Освен това разпоредбата от същото решение, която предвижда горна граница на броя замествани пенсиониращи се служители в публичния сектор, представлява обща мярка за организация и управление на публичната администрация, която следователно не засяга пряко правното положение на жалбоподателите. Действително, доколкото тази разпоредба може да доведе до разстройване на функционирането на публичните услуги и да влоши условията за работа на жалбоподателите, става въпрос за обстоятелство, което не засяга тяхното правно положение, а единствено фактическото им положение.
Накрая, тъй като крайната цел е намаляването на прекомерния бюджетен дефицит на страната, разпоредбите, които предвиждат приемането от съответната държава членка на мерки за фискална консолидация, на мерки за засилване на бюджетния надзор и на бюджетната дисциплина, както и на мерки от структурно естество, целящи по-специално подобряването на конкурентоспособността на икономиката на страната като цяло, предвид обхвата им, се нуждаят от национални мерки за изпълнение, които ще определят подробно тяхното съдържание. В рамките на това изпълнение органите на съответната държава членка разполагат със значителна свобода на преценка, при условие че се спазва крайната цел за намаляване на прекомерния дефицит. Именно тези национални мерки евентуално ще засегнат пряко правното положение на жалбоподателите.
(вж. точки 64, 70, 72—74, 76, 78, 80 и 84)
2. С членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС, от една страна, и с член 267 ДФЕС, от друга, Договорът създава завършена система от способи за защита и от производства, предназначена да гарантира контрола за законосъобразност на актовете на институциите, като го поверява на съдилищата на Съюза. В тази система физическите или юридическите лица, които предвид условията за допустимост по член 263 ДФЕС не могат пряко да обжалват актове на Съюза с общо приложение, които се нуждаят от мерки за изпълнение, приети от държавата членка адресат, имат възможност по-специално да изтъкват недействителността на такива актове пред националните юрисдикции и да създават повод за последните, които сами нямат правомощие да установяват недействителността на тези актове, да се обръщат в това отношение към Съда с преюдициални запитвания.
Допустимостта на жалбите за отмяна пред съдилищата на Съюза против посочените актове не зависи от въпроса дали съществува способ за защита пред национална юрисдикция, който позволява да се провери валидността им; тя не зависи и от твърдяната голяма продължителност на националните производства. Всъщност член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС предвижда, че държавите членки са длъжни да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.
(вж. точки 89, 90 и 93)