РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти разширен състав)
11 юли 2007 година(*)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността PiraÑAM diseño original Juan Bolaños — По-ранни национални словни марки PIRANHA — Относителни основания за отказ — Вероятност от объркване — Прилика на стоките — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94“
По дело Т‑443/05,
El Corte Inglés, SA, установено в Мадрид (Испания), за което се явява г‑н J. Rivas Zurdo, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑жа J. García Murillo, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Juan Bolaños Sabri, с местожителство в Torrellano (Испания), за който се явяват г‑н P. López Ronda и г‑н G. Marín Raigal, avocats,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 21 септември 2005 г. (преписка R 1191/2004‑1) относно производство по възражение между El Corte Inglés, SA и Juan Bolaños Sabri,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (четвърти разширен състав),
състоящ се от: г‑н H. Legal, председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, г‑н V. Vadapalas, г‑н E. Moavero Milanesi и г‑н N. Wahl, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 16 декември 2005 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 24 юли 2006 г.,
след съдебното заседание от 10 май 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 9 ноември 2001 г. встъпилата страна представя в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) заявка за регистрация на марка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), с неговите изменения.
2 Марката, чиято регистрация се иска, е фигуративен знак, който съдържа словните елементи „pirañam diseño original juan bolaños“, както е представено по-долу:
3 Стоките, за които се иска регистрацията на марка, са от класове 16, 21 и 25 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г., както е ревизирана и изменена (наричана по-нататък „Ницската спогодба“), и съответстват на следните описания:
– клас 16: „Хартия, картон и стоки, изработени от тези материали, които не са включени в останалите класове; печатни материали; материали за подвързване; фотографии; канцеларски материали; лепила за канцеларски материали или с домашно приложение; материали за художници; четки за боядисване; пишещи машини и офис оборудване (без мебели); образователни и учителски материали (без апаратите); пластмасови материали за пакетиране (които не са включени в останалите класове); лети печатарски шрифтове; печатарски блокове“,
– клас 21: „Домашни или кухненски пособия и контейнери (без такива, от скъпоценни метали или покрити със скъпоценни метали); гребени и сюнгери; четки (без четки за боядисване); материали за производство на четки; изделия за почистване; стоманена вълна за полиране; необработено или полуобработено стъкло (освен стъклата, използвани в строителството); стъклени изделия, порцелан и глинени изделия, които не са включени в останалите класове“,
– клас 25: „Облекла, обувки, шапки“.
4 На 23 септември 2002 г. тази заявка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 76/2002.
5 На 28 ноември 2002 г. жалбоподателят подава възражение срещу регистрацията на заявената марка. Възражението се основава на регистрациите в Испания на словните марки PIRANHA, а именно:
– марка № 790520, регистрирана на 28 февруари 1978 г., за стоки от клас 25: „Облекла, включително ботуши, обувки и пантофи“,
– марка № 2116007, регистрирана на 20 март 1998 г., за стоки от клас 18: „Кожа и имитация на кожа и изделия, произведени от тези материали, които не са включени в останалите класове; животински кожи, руна; куфари и пътни чанти; чадъри за слънце и дъжд, бастуни; камшици, хамути и седла“.
6 Възражението се отнася до всички стоки, обхванати от заявката за регистрация.
7 Основанията, изтъкнати в подкрепа на възражението, са съдържащите се в член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94. Жалбоподателят подчертава, че е налице вероятност от объркване поради приликата между въпросните марки и приликата между стоките, които са предмет на марката, чиято регистрация се иска, и на по-ранната марка, както и поради известността на последната.
8 На 1 юли 2004 г. СХВП изпраща съобщение до жалбоподателя, с което иска последният да представи доказателства за използването на по-ранната марка № 790520. След като не получава доказателствата в определения срок, отделът по споровете се произнася единствено въз основа на доказателствата, с които разполага.
9 С решение от 29 октомври 2004 г. отделът по споровете уважава възражението в частта му за „Облекла, обувки“ и „шапки“, попадащи в клас 25, и отхвърля заявката за регистрация за тези стоки. Той счита, че стоките, за които е била поискана регистрацията на марката на Общността, попадащи в клас 25, и стоките, обхванати от по-ранната марка № 2116007, попадащи в клас 18, притежават определена степен на прилика. Сравняването на въпросните знаци позволило да се установят явни визуални и идейни прилики, както и определена фонетична идентичност. При това положение отделът по споровете констатира наличие на вероятност от объркване.
10 Отделът по споровете отхвърля възражението по отношение на стоките от класове 16 и 21 поради липса на доказателство за известността на по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94.
11 На 15 декември 2004 г. встъпилата страна е подала жалба пред СХВП срещу решението на отдела по споровете.
12 С Решение от 21 септември 2005 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП уважава жалбата и отхвърля възражението в неговата цялост. Той счита, че въпросните стоки имат различно естество и предназначение, че те са произведени от различни производители и са били продавани чрез различни дистрибуторски канали. Според апелативния състав стоките не са конкурентни или заменяеми и поради това те не могат да бъдат считани за подобни. По-нататък, допълняемостта от естетическа гледна точка между въпросните стоки би била твърде субективен момент, за да се взема предвид. Тъй като условието за прилика на стоките, необходимо за установяване наличието на вероятност от объркване на съответната територия, не е изпълнено, апелативният състав не счита за необходимо да проверява евентуалната степен на прилика или идентичност между въпросните знаци.
Искания на страните
13 Жалбоподателят иска Първоинстанционният съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да задължи СХВП да отхвърли заявката за регистрация на марката на Общността PiraÑAM diseño original Juan Bolaños за стоките от клас 25,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 На фазата на излагане на писмените си искания, като основно искане СХВП моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да върне делото на апелативните състави, така че те да преценят важността на взаимовръзката между въпросните стоки, като анализират вероятността от объркване в конкретния случай,
– да осъди всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски,
или при условията на евентуалност моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да понесе съдебните разноски.
15 На съдебното заседание СХВП посочва, че нейните искания трябва да се тълкуват в смисъл, че тя предоставя на Първоинстанционния съд да вземе решение.
16 На съдебното заседание встъпилата страна иска Първоинстанционният съд да отхвърли жалбата.
От правна страна
По допустимостта на някои искания на страните
Доводи на страните
17 СХВП посочва, че пунктът от искането на жалбоподателя, насочен към това Първоинстанционният съд изрично да задължи СХВП да отхвърли заявката за регистрация на марката на Общността PiraÑAM diseño original Juan Bolaños, е недопустим. Тя напомня, че не е в правомощията на Първоинстанционния съд да дава задължителни указания на СХВП, а последната е длъжна да направи съответните изводи въз основа на диспозитива и на мотивите на решенията на общностния съд.
18 Що се отнася да собствените ѝ искания, СХВП поддържа, че не съществува пречка тя да възприеме един от пунктовете от исканията на жалбоподателя или просто да предостави на Първоинстанционния съд да вземе решение, като с цел изясняване на положението му изложи доводите, които счита за подходящи.
Съображения на Първоинстанционния съд
19 С втория пункт от искането си жалбоподателят моли Първоинстанционния съд да задължи СХВП да отхвърли заявката за регистрация на марката на Общността PiraÑAM diseño original Juan Bolaños за стоките от клас 25.
20 От постоянната съдебна практика следва, че в рамките на жалба, подадена пред общностния съд срещу решение на апелативен състав на СХВП, от последната се изисква, съгласно член 63, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 40/94, да вземе мерките, които са необходими за изпълнение на решението на Съда. Ето защо Първоинстанционният съд не е компетентен да дава задължителни указания на СХВП, а последната е длъжна да направи съответните изводи въз основа на диспозитива и на мотивите на решенията на общностния съд (Решение на Първоинстанционния съд от 31 януари 2001 г. по дело Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/СХВП (Giroform), Т‑331/99, Recueil, стp. II‑433, точка 33 и Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Madaus/СХВП — Optima Healthcare (ECHINAID), Т‑202/04, Recueil, стp. II‑1115, точка 14). Поради това исканията на жалбоподателя Първоинстанционният съд да задължи СХВП да отхвърли заявката за регистрация на въпросната марка са недопустими.
21 По отношение на исканията на СХВП, с които тя предоставя на Първоинстанционния съд да вземе решение, следва да се припомни, че според съдебната практика не съществува пречка СХВП да възприеме един от пунктовете от исканията на жалбоподателя или просто да предостави вземането на решение на Първоинстанционния съд, като с цел изясняване на положението му изложи доводите, които счита за подходящи (Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2004 г. по дело GE Betz/СХВП — Atofina Chemicals (BIOMATE), Т‑107/02, Recueil, стp. II‑1845, точка 36 и Решение на Първоинстанционния съд от 16 януари 2007 г. по дело Calavo Growers/СХВП — Calvo Sanz (Calvo), Т‑53/05, все още непубликувано в Recueil, точка 27). От друга страна, той не може да иска отмяна или промяна на решението на апелативния състав по въпрос, който не е бил повдигнат в жалбата, или да изтъква правни основания, които не са били изложени в нея (Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2005 г. по дело Peek & Cloppenburg/СХВП (Cloppenburg), Т‑379/03, Recueil, стp. II‑4633, точка 22).
22 Предвид това, че СХВП предоставя на Първоинстанционния съд да вземе решение, нейните искания са допустими.
По съществото на спора
23 В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят изтъква едно единствено правно основание, състоящо се в нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94.
Доводи на страните
24 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неоснователно е счел, че няма прилика между стоките от клас 25, предмет на марката, чиято регистрация се иска, и стоките от клас 18, предмет на по-ранната марка. Той припомня, че класификацията на стоките и услугите се извършва изключително с административна цел и че при преценка на тяхната прилика определящи трябва да бъдат съществените връзки между стоките, а не това дали те формално принадлежат към един или към друг клас. В конкретния случай апелативният състав е приложил автоматично твърде общи и абстрактни критерии. Факторите, свързани с приликата на стоките, свеждащи се до тяхното естество, използване или предназначение, както и до това дали те са конкурентни или допълняеми, не са абсолютни, нито изключват съществуването на други фактори.
25 Предвид особеностите на конкретния случай, и по-специално предвид факта, че въпросните стоки спадат към сферата на модата, приликата на стоките следва да се оценява в зависимост от гледната точка на съответните потребители. Последните обаче биха могли да асоциират тясно въпросните стоки поради общата им естетическа функция. В това отношение жалбоподателят счита, че апелативният състав не е оценил правилно важността на естетическите потребности в модерното общество. Представата на потребителя за прилика между въпросните стоки би била затвърдена по-нататък от обстоятелството, че те се разпространяват често по еднакви дистрибуторски канали и канали на продажба и често се произвеждат от един и същ материал от клас 18, а именно от кожа.
26 Следователно достатъчно връзки обединяват въпросните стоки, така че те да бъдат считани за подобни. Жалбоподателят припомня, че в предходно съдебно производство самата СХВП е защитавала становището, че поради общите им естетически характеристики е налице допълняемост между стоките от клас 25 и стоките от клас 18, от кожа и от имитация на кожа, които не са включени в останалите класове. Тази допълняемост обхващала всички стоки от клас 18.
27 Жалбоподателят подчертава, че противопоставените знаци са подобни и заключава, че трябва да се прилага член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94.
28 С цел анализ на приликата на стоките от клас 25 и тези от клас 18, СХВП разграничава две групи стоки от клас 18.
29 Що се отнася, от една страна, до стоки от клас 18 от кожа и от имитация на кожа, които не са включени в останалите класове, като например лични аксесоари, СХВП счита, че в допълнение към основното им предназначение те имат важна декоративна, орнаментна и естетическа функция, която е определяща при закупуването им. По-нататък, тези стоки често се произвеждат от един и същ материал и се разпространяват на същите пунктове за продажба, както стоките от клас 25. Ето защо въпросните продукти биха имали повече от една обща характеристика и така между тях съществувала най-малкото слаба степен на прилика. Апелативният състав бил нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94, приемайки, че разликите между тези стоки са такива, че сами по себе си те изключват всякаква вероятност от объркване на съответните потребители.
30 По-нататък СХВП моли Първоинстанционния съд да посочи дали абстрактна проверка на тези стоки позволява да се установи, че между тях съществува или би могло да съществува определена прилика, предизвикана от евентуално отношение на допълняемост, и в конкретния случай да уточни кои са необходимите условия във връзка с другите фактори, позволяващи да се установи съществуването на вероятност от объркване на териториите, които следва да се вземат предвид.
31 Тя потвърждава, че по време на предходни съдебни производства е поддържала становището, че между някои от стоките от клас 18 като чанти, портфейли, портмонета и други аксесоари от кожа или от имитация на кожа (фигуриращи сред стоките от кожа и от имитация на кожа, които не са включени в останалите класове, предмет на предходната марка) и облеклата, обувките и шапките, предмет на марката, чиято регистрация се иска, съществува отношение на силна допълняемост. Съдебната практика на Първоинстанционния съд не е в противоречие с това становище.
32 Що се отнася, от друга страна, до останалите стоки от клас 18 (кожа и имитация на кожа; животински кожи, руна; куфари и пътни чанти; чадъри за слънце и дъжд, бастуни; камшици, хамути и седла), СХВП счита, че те не са така тясно свързани със стоките от клас 25 и че естетическите им характеристики не са най-определящи.
33 По време на съдебното заседание встъпилата страна поддържа, че апелативният състав е направил точна преценка на съдебната практика, като е отчел, че въпросните стоки не са подобни. По същество тя счита, че дистрибуторските канали на въпросните стоки са като цяло различни. Нещо повече, допълняемостта от естетическа гледна точка би била твърде неясен критерий, за да бъде вземан предвид. По-нататък тя счита, че тъй като между въпросните знаци има слаба прилика, във всички случаи не може да съществува вероятност от объркване на съответните потребители.
Съображения на Първоинстанционния съд
34 В съответствие с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, „когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората [да се чете: „на потребителите“] на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка“. Освен това в съответствие с член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 40/94 под „по-ранни марки“ се разбират марките, регистрирани в една държава-членка, датата на подаване на заявката на които е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.
35 Според постоянната съдебна практика вероятността от объркване в съзнанието на потребителите, която се определя като вероятност потребителите да повярват, че въпросните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или според случая, от икономически свързани предприятия, трябва да се преценява всеобхватно, като се вземат предвид всички относими към конкретния случай фактори (вж. по повод тълкуването на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), чиято нормативна разпоредба по същество е идентична с тази на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94; Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стp. I‑5507, точка 29 и Решение от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Recueil, стp. I‑3819, точка 17 и относно тълкуването на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2002 г. по дело Oberhauser/СХВП — Petit Liberto (Fifties), T‑104/01, Recueil, стp. II‑4359, точки 25 и 26).
36 Тази обща преценка предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално приликата на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на прилика между марките и обратно (Решение по дело Canon, точка 35 по-горе, точка 17, Решение по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, точка 35 по-горе, точка 19 и Решение по дело Fifties, точка 35 по-горе, точка 27).
37 За да се прецени приликата между разглежданите стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги, като посочените фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер (вж. Решение по дело Canon, точка 35 по-горе, точка 23). Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например дистрибуторските канали на съответните стоки (Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2005 г. по дело Ampafrance/СХВП — Johnson & Johnson (monBeBé), T‑164/03, Recueil, стp. II‑1401, точка 53).
38 Съгласно правило 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 г. за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) заедно с измененията му, класификацията на стоките и услугите в съответствие с Ницската спогодба се извършва изключително за административни цели. Следователно стоки не могат да се считат за различни единствено поради това че попадат в различни класове.
39 Законосъобразността на обжалваното решение трябва да се прецени в светлината на тези съображения.
40 Следва да се подчертае, че апелативният състав е счел, че не съществува вероятност от объркване на съответните потребители, единствено въз основа сравнението на въпросните стоки. Все пак наличие дори на слаба прилика между въпросните стоки изисква апелативният състав да провери дали една по-голяма степен на прилика между знаците би могла да породи вероятност от объркване в съзнанието на хората по отношение произхода на стоките.
41 Уместно е да се провери основателността на преценката на апелативния състав, според която въпросните стоки не са подобни.
42 На първо място, стоките от клас 25 и стоките от клас 18 често се произвеждат от една и съща суровина, а именно от кожа или от имитация на кожа. Това обстоятелство може да бъде взето предвид при преценката на приликата на стоките. Все пак, предвид широката гама от стоки, които могат да бъдат изработени от кожа или от имитация на кожа, този фактор сам по себе си не е достатъчен, за да се установи прилика между стоките (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 1 март 2005 г. по дело Sergio Rossi/СХВП — Sissi Rossi (SISSI ROSSI), T‑169/03, Recueil, стp. II‑685, точка 55).
43 На второ място обаче е явно, че дистрибуторските канали на някои от разглежданите стоки са еднакви. Все пак трябва да се направи разграничение според това дали стоките в клас 25 са сравними с една или друга от групите стоки от клас 18, посочени от СХВП.
44 От една страна, що се отнася до втората група стоки от клас 18 (кожа и имитация на кожа; животински кожи, руна; куфари и пътни чанти; чадъри за слънце и дъжд, бастуни; камшици, хамути и седла), апелативният състав е имал основание да приеме, че дистрибуторските канали са различни от тези, които са използвани за разпространение на стоки от клас 25. Фактът, че тези две категории стоки могат да бъдат продавани в едни и същи търговски обекти, като универсални магазини или супермаркети, не е особено съществен, тъй като на тези пунктове за продажба могат да се намерят много разнородни стоки, без потребителите автоматично да считат, че те са с еднакъв произход (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2004 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Pucci (EMILIO PUCCI), T‑8/03, Recueil, стp. II‑4297, точка 43).
45 От друга страна, по отношение на първата група стоки от клас 18, а именно стоките от кожа и от имитация на кожа и изделия, произведени от тези материали, които не са включени в останалите класове, като например ръчни чанти, портмонета или портфейли, следва да се подчертае, че тези стоки често се продават със стоките от клас 25 в пунктове за продажба, които са определени както за хипермаркети, така и за специализираните магазини. Става въпрос за фактор, който трябва да бъде отчетен при преценката на приликата на тези стоки.
46 Уместно е да се припомни, че Първоинстанционният съд е потвърдил съществуването на слаба степен на прилика между стоките „дамска чанта“ и „дамски обувки“ (Решение по дело SISSI ROSSI, точка 42 по-горе, точка 68). Тази констатация трябва да се отнесе и за отношенията между всички стоки, предмет на марката, чиято регистрация се иска и които са от клас 25, и стоките от клас 18, от кожа и имитация на кожа, които не са включени в останалите класове и са предмет на по-ранната марка.
47 С оглед на горното трябва да се заключи, че налице е слаба степен на прилика между стоките от клас 25 и първата група стоки от клас 18. Следователно апелативният състав не би могъл да установи липса на вероятност от объркване на съответните потребители единствено въз основа сравнението на въпросните стоки.
48 Относно това дали има допълняемост между облекла, обувки и шапки от клас 25 и стоки от „кожа и имитация на кожа и изделия, произведени от тези материали, които не са включени в останалите класове“ от клас 18, следва да се припомни, че според съдебната практика допълняеми стоки са тези стоки, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите могат да мислят, че отговорността за производството на тези стоки се носи от едно и също предприятие (Решение по дело SISSI ROSSI, точка 42 по-горе, точка 60).
49 Стоки като обувки, облекла, шапки или ръчни дамски чанти могат обаче, в допълнение към основната си функция, да имат и обща естетическа функция, като съвместно допринасят за външния вид на съответния потребител.
50 Така представата за връзките, които ги обединяват, трябва да се оценява, като се взема предвид евентуалният стремеж за съчетаване при оформянето на външния вид, което предполага съчетаване на различните съставни части помежду им при тяхното създаване или закупуване. Това съчетаване може да се осъществява по-специално между облеклата, обувките и шапките от клас 25 и различните аксесоари за облекло, които ги допълват, като ръчните чанти от клас 18. Такова евентуално съчетаване зависи от съответния потребител, от типа дейност, за която се изгражда този външен вид (работа, спорт или в частност свободно време), или от пазарните стратегии на икономическите оператори в сектора. По-нататък, обстоятелството, че тези стоки често се продават в едни и същи специализирани пунктове за продажба, може да допринесе за представата на съответния потребител за тесните връзки, които съществуват между тях, и да засили впечатлението, че отговорността за производството на тези стоки се носи от същото предприятие.
51 От горното следва, че някои потребители считат, че налице е тясна връзка между облеклата, обувките и шапките от клас 25 и аксесоарите за облекло, като някои стоки от „кожа и имитация на кожа и изделия, произведени от тези материали, които не са включени в останалите класове“ от клас 18 и че тези потребители могат да бъдат наведени на мисълта, че отговорността за тяхното производство се носи от едно и също предприятие. Ето защо стоките от клас 25, предмет на марката, регистрацията на която се иска, имат степен на прилика с аксесоарите за облекла, включени в „кожа и имитация на кожа и изделия, произведени от тези материали, които не са включени в останалите класове“, от клас 18, която не може да бъде определена като слаба.
52 Поради това апелативният състав погрешно е счел, че в конкретния случай не съществува вероятност от объркване, без предварително да е проверил евентуалната прилика между знаците.
53 Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме единственото правно основание, състоящо се в нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94, и следователно да се отмени обжалваното решение.
По съдебните разноски
54 В съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
55 Предвид това, че решението на апелативния състав е отменено и така СХВП е загубила делото, независимо от исканията ѝ СХВП се осъжда да заплати съдебните разноски на жалбоподателя съгласно исканията на последния. Встъпилата страна, след като е загубила делото, поема направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)
реши:
1) Отменя Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 21 септември 2005 г. (преписка R 1191/2004‑1).
2) СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на El Corte Inglés, SA.
3) Juan Bolaños Sabri понася направените от него съдебни разноски.
Legal | Wiszniewska-Białecka | Vadapalas |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юли 2007 година.