Дело T‑528/11
Aloe Vera of America, Inc.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „FOREVER“ — По-ранна национална фигуративна марка „4 EVER“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство между знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 16 януари 2014 г.
1. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Тълкуване с оглед на ratio legis на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009
(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка
(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Прилагане на критериите в конкретния случай
(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Критерии за преценка — Изискване на конкретни и обективни доказателства
(член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) и член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Фигуративни марки „FOREVER“ и „4 EVER“
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Ratio legis на изискването по-ранната марка да е била обект на реално използване по смисъла на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, за да бъде противопоставима на заявка за марка на Общността, се състои в това да се ограничат конфликтите между две марки, доколкото няма основателна икономическа причина, произтичаща от ефективна функция на марката на пазара. От друга страна, посочените разпоредби нямат за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие, нито пък ограничаване на защитата на марките само до случаите на значимо в количествено отношение търговско използване.
(вж. точка 23)
2. Марката е обект на реално използване по смисъла на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, когато тя се използва в съответствие със съществената ѝ функция — да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки или услуги; реално използване не е налице при използването със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, предоставени с марката. Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена в съответната територия, да е публично и насочено навън. Освен това условието, свързано с реалното използване на марката, изисква използването на последната, както е защитена на съответната територия, да е публично и насочено навън.
Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които са в състояние да установят действителното използване на последната за търговски цели, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържането или създаването на пазарни дялове за защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхвата и честотата на използване на марката.
Що се отнася до обхвата на използването на по-ранната марка, следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и продължителността на периода, през който те са извършвани, както и честотата им, от друга страна.
(вж. точки 24—26)
3. За да се провери в даден случай дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи цялостна преценка, като се държи сметка за всички релевантни за случая фактори. Тази преценка предполага известна взаимозависимост между отчетените фактори. Така малко количество пуснати в продажба стоки с тази марка може да се компенсира с голям интензитет или значително постоянство във времето при използване на тази марка и обратно.
Реализираният оборот, както и количествата продадени стоки с по-ранната марка не биха могли да се преценяват като абсолютна стойност, а във връзка с други релевантни фактори, като обема на търговска дейност, производствения капацитет или капацитета за пускане в продажба или степента на диверсификация на предприятието, използващо марката, както и характеристиките на стоките или услугите на съответния пазар. Поради това обстоятелство не е необходимо използването на по-ранната марка да е винаги съществено в количествен аспект, за да се определи като реално. Следователно дори и минимално използване може да е достатъчно, за да бъде определено като реално, при условие че в съответния икономически отрасъл се приема, че то обосновава поддържането или създаването на пазарни дялове за защитените от марката стоки или услуги. Поради това не е възможно a priori абстрактно да се определи какъв количествен праг би трябвало да се приложи, за да се установи дали използването е било реално, така че правило de minimis — което не би позволявало извършването от Службата за хармонизация във вътрешния пазар или, при обжалване, от Общия съд на преценка на всички представени по спора обстоятелства — не би могло да се формулира.
(вж. точки 27 и 28)
4. Реалното използване на дадена марка по смисъла на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар. Освен това съгласно разпоредбите на член 15, параграф 1, втора алинея, буква a) във връзка с член 43, параграфи 2 и 3 от същия регламент доказването на реалното използване на по-ранна национална марка или марка на Общността, на което се основава възражението срещу заявка за регистрация на марка на Общността, включва и доказването на използването на по-ранната марка под форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката във формата, в която тя е била регистрирана.
(вж. точки 29 и 30)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 48, 49 и 80)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 51, 52 и 84)