РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

19 май 2010 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки по отношение на Мианмар — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Правно основание член 60 ЕО във връзка с член 301 ЕО — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективен съдебен контрол — Право на зачитане на собствеността — Пропорционалност“

По дело T‑181/08

Pye Phyo Tay Za, с местожителство в Янгон (Мианмар), за когото се явяват г‑н D. Anderson, QC, г‑ца M. Lester, barrister, и г‑н G. Martin, solicitor,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop и г‑жа E. Finnegan, в качеството на представители,

ответник,

подкрепян от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явява първоначално г‑жа S. Behzadi-Spencer, в качеството на представител, впоследствие г‑жа I. Rao, в качеството на представител, подпомагана от г‑н D. Beard, barrister,

и от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Bordes, г‑н P. Aalto и г‑жа S. Boelaert, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет жалба за отмяна на Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, стр. 1) в частта, в която името на жалбоподателя е включено в списъка с лицата, образуванията и органите, към които се прилага този регламент,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl и г‑н A. Dittrich (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юли 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        На 28 октомври 1996 г. срещу Съюз Мианмар се въвеждат определен брой ограничителни мерки с приетата от Съвета на основание член [12 ЕС] Обща позиция 96/635/ОВППС относно Бирма/Мианмар (ОВ L 287, стр. 1), която впоследствие е продължена и последно изменена с Обща позиция 2000/346/ОВППС от 26 април 2000 година (ОВ L 122, стр. 1), преди да бъде отменена и заменена с Обща позиция 2003/297/ОВППС от 28 април 2003 година относно Бирма/Мианмар (ОВ L 106, стр. 36), приложима до 29 април 2004 г. Ограничителните мерки, предприети по силата на Обща позиция 2003/297, са запазени от Съвета на Европейския съюз с Обща позиция 2004/423/ОВППС от 26 април 2004 година за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (ОВ L 125, стр. 61), засилени са с Обща позиция 2004/730/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2004 година относно допълнителните ограничителни мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за изменение на Обща позиция 2004/423 (ОВ L 323, стр. 17), изменени са с Обща позиция 2005/149/ОВППС от 21 февруари 2005 година за изменение на Обща позиция 2004/423 (ОВ L 49, стр. 37) и са продължени и изменени с Обща позиция 2005/340/ОВППС на Съвета от 25 април 2005 година за продължаване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за изменение на Обща позиция 2004/423 (ОВ L 108, стр. 88).

2        С оглед на политическата ситуация в Мианмар Съветът преценява за обосновано да запази ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар и приема Обща позиция 2006/318/ОВППС от 27 април 2006 година за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (ОВ L 116, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 44). По-специално той забранява продажбата и снабдяването с оръжия, както и предоставянето на техническа помощ, финансиране и финансова помощ за военни действия, и износа на съоръжения, които биха могли да се използват за вътрешна репресия. Съветът също така замразява финансовите средства и икономическите ресурси на някои членове на правителството на Съюз Мианмар и на всички свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, като на тези членове на правителството и другите физически лица е наложена и забрана за пътуване в държавите членки и забрана за отпускане на финансови заеми или кредити или за придобиване или удължаване на участие в държавни предприятия на Съюз Мианмар.

3        Предвид липсата на подобрение в областта на човешките права в Мианмар и отсъствието на видим напредък към всеобхватен процес на демократизация ограничителните мерки, наложени по силата на Обща позиция 2006/318, са продължени до 30 април 2008 г. с Обща позиция 2007/248/ОВППС на Съвета от 23 април 2007 година за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (ОВ L 107, стр. 8), с която се изменя и списъкът с лицата, образуванията и органите, засегнати от посочените ограничителни мерки.

4        Предвид сериозността на положението в Мианмар Съветът преценява за необходимо да засили натиска върху военния режим и приема Обща позиция 2007/750/ОВППС на Съвета от 19 ноември 2007 година за изменение на Обща позиция 2006/318 (ОВ L 308, стр. 1). По-специално той приема нови ограничителни мерки, насочени в частност към дърводобивната и дървообработващата промишленост, добива на метали и минерали, както и на скъпоценни и полускъпоценни камъни.

5        Всички ограничителни мерки са продължени до 30 април 2009 г. с Обща позиция 2008/349/ОВППС на Съвета от 29 април 2008 година за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (ОВ L 116, стр. 57), с която е изменен и списъкът с лицата, образуванията и органите, засегнати от посочените ограничителни мерки.

6        Член 5 от Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2007/750, се отнася до замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси. Параграфи 1—3 от него гласят:

„1.      Всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от отделните членове на правителството на […] Мианмар, и принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от свързани с тях физически или юридически лица, правни образувания или органи, изброени в приложение II, се замразяват.

2.      Не се предоставят, пряко или непряко, никакви финансови средства или икономически ресурси на или в полза на физическите и юридическите лица, правни образувания или органи, изброени в приложение II.

3.      Компетентният орган може да разреши освобождаването на някои замразени финансови средства или икономически ресурси, или направи налични определени финансови средства или икономически ресурси, при такива условия, каквито сметне за уместни, след като е установил, че въпросните финансови средства или икономически ресурси са:

а)      необходими за задоволяването на основните нужди на лицата, изброени в приложение II, и на зависимите от тях членове на семейството, в това число разходи за храна, наем или ипотека, лекарства и медицинско лечение, данъци, застрахователни премии и такси за комунални услуги;

б)      предназначени изключително за заплащане на разумни по размера си професионални възнаграждения и възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги;

в)      предназначени изключително за заплащане на такси или услуги, свързани с текущото държане или поддържане на замразените финансови средства или икономически ресурси;

г)      необходими за извънредни разходи, при условие че компетентният орган е уведомил другите компетентни органи и Комисията поне две седмици преди издаването на разрешение за основанията, поради които смята, че следва да бъде издадено конкретно разрешение.“

7        В списъка в раздел Й) — „Лица, извличащи полза от икономическата политика на правителството и други свързани с режима лица“, от приложение II към Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2008/349, са включени името на жалбоподателя г‑н Pye Phyo Tay Za, като в графата „идентифицираща информация“ е посочено „син на Tay Za“ (Й1в), името на баща му г‑н Tay Za, като в графата „идентифицираща информация“ е посочено „Управителен директор, Htoo Trading Co; Htoo Construction Co.“ (Й1a), както и името на съпругата на баща му (Й1б) и името на баба му по бащина линия (Й1д).

8        По силата на член 9, първо изречение от Обща позиция 2006/318 същата подлежи на постоянно преразглеждане.

9        За да осигури еднообразното прилагане от икономическите оператори във всички държави членки на предвидените в общите позиции ограничителни мерки, които попадат в приложното поле на Договора за ЕО, Съветът приема актове за изпълнението им по отношение на Европейската общност.

10      По този начин с Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“) се изпълняват някои от ограничителните мерки, предвидени в Общи позиции 2006/318 и 2007/750. Регламентът, чието правно основание са членове 60 ЕО и 301 ЕО, влиза в сила в съответствие с член 23 от него в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, а именно на 10 март 2008 г. Приложенията към спорния регламент, съдържащи списъци с лицата, образуванията и органите, засегнати от ограничителните мерки, са изменени с Регламент (ЕО) № 385/2008 на Комисията от 29 април 2008 година за изменение на Регламент № 194/2008 (ОВ L 116, стр. 5 и поправка — OB L 198, 26.7.2008 г., стр. 74).

11      Членове 11—14 от спорния регламент се отнасят до замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси.

12      Член 11 от спорния регламент гласи:

„1.      Всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от отделните членове на правителството на […] Мианмар и свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение VI, се замразяват.

2.      Не се предоставят, пряко или непряко, никакви финансови средства и икономически ресурси на или в полза на физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение VI.

[…]“

13      По силата на член 13, параграф 1 от спорния регламент компетентните власти в държавите членки могат да разрешат освобождаване на някои замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставяне на финансови средства или икономически ресурси при условия, които сметнат за уместни, след като са установили, че съответните финансови средства или икономически ресурси са:

„а)      необходими за задоволяването на основните нужди на лицата, изброени в приложение VI и зависимите от тях членове на семейството, в това число разходи за храна, наем или ипотека, лекарства и медицинско лечение, данъци, застрахователни премии и такси за комунални услуги;

б)      предназначени изключително за заплащане на разумни по размера си професионални възнаграждения и възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги;

в)      предназначени изключително за заплащане на такси или услуги, свързани с текущото поддържане или управление на замразените финансови средства или икономически ресурси;

г)      необходими за извънредни разходи, при условие че съответната държава членка е нотифицирала всички останали държави членки и Комисията за основанията, на които смята, че трябва да се предостави конкретното разрешително, най-малко две седмици преди издаване на разрешителното.“

14      Приложение VI към спорния регламент, изменено с Регламент № 385/2008, е озаглавено „Списък на членовете на правителството на […] Мианмар и на лицата, образуванията и органите[,] свързани с тях, упоменати в член 11“.

15      В списъка в раздел Й) — „Лица, които се облагодетелстват от икономическите политики на правителството“, от приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 385/2008, са включени името на жалбоподателя, като в графата „идентифицираща информация“ е посочено „син на Tay Za“ (Й1в), името на баща му, г‑н Tay Za, като в графата „идентифицираща информация“ е посочено „Управител, Htoo Trading Co; Htoo Construction Co.“ (Й1a), както и името на съпругата на баща му (Й1б) и името на баба му по бащина линия (Й1д).

16      Член 18, параграф 2 от посочения регламент предвижда публикуването на обявление относно условията за предоставяне на информация, свързана с приложение VI към спорния регламент.

17      На 11 март 2008 г. е публикувано Известие на вниманието на лицата и правните субекти съгласно списъците, предвидени в членове 7, 11 и 15 от Регламент № 194/2008 (ОВ C 65, стр. 12).

18      В това известие Съветът по-специално посочва, че лицата и правните субекти, изброени в приложение VI към спорния регламент, са:

„а)      отделни членове на правителството на […] Мианмар; или

б)      физически или юридически лица, правни субекти или органи, свързани с тях“.

19      Освен това Съветът отбелязва, че спорният регламент предвижда „замразяване на всички финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, принадлежащи на лицата, групите и правните субекти, изброени в приложение VI, както и че никакви финансови средства, други финансови акт[и]ви и икономически ресурси не могат да им бъдат предоставяни, пряко или непряко“.

20      От друга страна, Съветът обръща внимание на засегнатите лица и правни субекти за възможността да подадат заявление до компетентните органи на съответната държава членка, за да получат разрешение за използване на замразените финансови средства за основни нужди или конкретни плащания в съответствие с член 13 от спорния регламент.

21      Освен това Съветът напомня на засегнатите лица и правни субекти, че по всяко време могат да подадат молба до него заедно със съответната подкрепяща документация за преразглеждане на решението за включване или запазване на имената им в посочените списъци, както и че молбите ще бъдат разглеждани при получаването им.

22      Съветът уточнява също, че редовно преразглежда списъците в съответствие с член 9 от Обща позиция 2006/318.

23      Накрая Съветът посочва възможността за обжалване на решението му пред Общия съд.

24      За първи път жалбоподателят е засегнат от ограничителни мерки с Решение 2003/907/ОВППС на Съвета от 22 декември 2003 година за изпълнение на Обща позиция 2003/297 (ОВ L 340, стр. 81) и с Регламент (ЕО) № 2297/2003 на Комисията от 23 декември 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1081/2000 на Съвета за налагане на забрана за продажбите, доставките и износа в Бирма/Мианмар на оборудване, което би могло да бъде използвано за вътрешни репресии или тероризъм, и за замразяване на финансовите средства на определени лица, свързани с важни правителствени функции в тази държава (ОВ L 340, стр. 37). По силата на член 2 от Решение 2003/907 то поражда действие от датата на приемането му. Регламент № 2297/2003 влиза в сила през декември 2003 г.

25      От този момент нататък жалбоподателят е постоянно обект на ограничителните мерки, установени срещу Съюз Мианмар.

26      С писмо от 15 май 2008 г. жалбоподателят иска от Съвета по-специално да му съобщи въз основа на какви факти името му е включено в списъка в приложение VI към спорния регламент и да заличи името му от този списък. Съветът отговаря с писмо от 26 юни 2008 г.

 Производство и искания на страните

27      На 16 май 2008 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

28      С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 11 и 20 август 2008 г., Комисията на Европейските общности и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия молят да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С определение на председателя на осми състав на Общия съд от 5 ноември 2008 г. и след изслушване на страните молбите за встъпване са уважени.

29      Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия представят писмените си становища при встъпване съответно на 18 и 19 декември 2008 г. На 23 февруари 2009 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд становището си по представеното от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия писмено становище при встъпване.

30      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния му правилник, приканва Съвета да представи писмото от 26 юни 2008 г. Съветът изпълнява това искане на 25 май 2009 г.

31      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 8 юли 2009 г.

32      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени спорния регламент изцяло или в частта, която се отнася до жалбоподателя,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

33      В съдебното заседание жалбоподателят моли да му бъде предоставена възможност да съобрази първото си искане с приемането на Регламент (ЕО) № 353/2009 на Комисията от 28 април 2009 година за изменение на Регламент № 194/2008 (ОВ L 108, стр. 20), доколкото той замества отнасящото се до него приложение VI към спорния регламент, като другите страни не възразяват срещу това искане. От друга страна, в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят посочва, че вече не поддържа направеното в жалбата искане спорният регламент изцяло да се отмени, а иска същият да се отмени само в частта, която се отнася до него. Посоченото по-горе искане на жалбоподателя, съгласието на другите страни и изявлението на жалбоподателя за отказ от едно от исканията са отразени в протокола от съдебното заседание.

34      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

35      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия моли Общия съд да отхвърли жалбата.

36      Комисията моли Общия съд да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По процесуалните последици от изменението на приложение VI към спорния регламент с Регламент № 353/2009

37      Поради приемането от Съвета на Обща позиция 2009/351/ОВППС от 27 април 2009 година за изменение на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар (ОВ L 108, стр. 54), с която е изменено приложение II към Обща позиция 2006/318, приложение VI към спорния регламент се изменя с Регламент № 353/2009 след подаването на настоящата жалба. В съдебното заседание жалбоподателят моли да му бъде предоставена възможност да съобрази първото си искане с приемането на Регламент № 353/2009, доколкото той замества отнасящото се до него приложение VI към спорния регламент.

38      В това отношение е важно да се посочи, че това искане на жалбоподателя не изменя изложеното в жалбата му искане за отмяна на спорния регламент в частта, която се отнася до него. Настоящото дело трябва да се разграничи от случая, по който е постановено Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, точки 45—48), на което се позовава жалбоподателят в съдебното заседание. Всъщност по това дело първоначално обжалваното решение е отменено и заменено в хода на производството с друго решение. В настоящия случай спорният регламент, първоначално обжалван от жалбоподателя, не е отменян след подаването на жалбата. Единствено приложение VI към спорния регламент е заменено, но без да се изменя текстът относно жалбоподателя. Всъщност данните относно жалбоподателя, включени в приложение VI към спорния регламент преди изменението му с Регламент № 353/2009, са изцяло възпроизведени в приложение VI към изменения спорен регламент.

39      Тъй като приемането на Регламент № 353/2009 от Комисията е фактическо обстоятелство, установено в хода на производството, по силата на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник жалбоподателят има право да изтъква правни основания за обжалване, които почиват на това обстоятелство.

40      Във всеки случай следва да се посочи, че дори спорният регламент да беше заменен в хода на производството от регламент със същия предмет, което не е така, жалбоподателят щеше да има право да промени своите искания и правни основания (вж. в този смисъл Решение по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, точка 38 по-горе, точки 45—48 и цитираната съдебна практика).

41      Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай предмет на жалбата е отмяната на спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009, в частта, която се отнася до жалбоподателя.

2.     По съществото на спора

42      В подкрепа на първото си искане жалбоподателят най-напред посочва, че спорният регламент е лишен от правно основание. Освен това той смята, че Съветът не е спазил задължението си за мотивиране по отношение на спорния регламент. Наред с това той твърди, че Съветът е нарушил основните му права и принципа на пропорционалност. В писмената реплика жалбоподателят посочва и нарушение на принципите на правото, приложими поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, и по-специално на презумпцията за невиновност, както и нарушение на принципа на правна сигурност.

 По правното основание, изведено от липса на правно основание на спорния регламент

 Доводи на страните

43      Жалбоподателят посочва, че Общността и нейните институции могат да действат само в границите на предоставената им с Договора за ЕО компетентност. Според него членове 60 ЕО и 301 ЕО не са достатъчно правно основание за спорния регламент, доколкото той се прилага към жалбоподателя.

44      Според жалбоподателя Общността няма изрична компетентност да налага ограничения на движението на капитали и плащания. Членове 60 ЕО и 301 ЕО били специални разпоредби, доколкото се отнасяли изрично до положения, в които би могло да се докаже, че действието на Общността е необходимо, за да се реализира прилагането на обща външна политика и политика на сигурност.

45      Жалбоподателят добавя, че членове 60 ЕО и 301 ЕО предоставят на Общността компетентност да приема ограничителни мерки по отношение на лица и образувания, които са свързани със и предоставят икономическа подкрепа на образуванията или лицата, действително контролиращи правителствения апарат на трета страна. За разлика от това, тези разпоредби не разрешавали налагането на ограничителни мерки, когато съществува недостатъчна връзка между съответното лице или образувание и територията или управляващия режим на третата страна. Била необходима тясна връзка между въпросното лице и управляващия режим на тази държава.

46      Жалбоподателят посочва, че нито е член на правителството на Мианмар, нито е лице, свързано с него. Той поддържа, че не извлича никаква полза от действията на посоченото правителство и не възпрепятства процеса на национално помирение, на спазване на правата на човека и на демократизация на Мианмар. Жалбоподателят добавя, че не съществува достатъчна връзка между него и военния режим на Мианмар. Той уточнява, че е студент и никога не е бил замесен или свързан по какъвто и да е начин с посочения военен режим.

47      В Решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, наричано по-нататък „Решение по дело Kadi“) Съдът приел, че членове 60 ЕО и 301 ЕО не предоставят компетентност на институциите да замразяват средства на лица при липса на всякаква връзка с управляващия режим на трета страна. Налагането на ограничителни мерки на лицата в трета страна било разрешено единствено когато тези лица са ръководители на държавата, свързани са с тези ръководители или са контролирани от тях. От друга страна, не било достатъчно въпросните ограничителни мерки да се отнасят до лица или образувания, които се намират в трета страна или са свързани с нея на друго основание.

48      Фактът, че жалбоподателят е син на лице, което Съветът счита за облагодетелствано от военния режим на Мианмар, не му предоставял необходимата връзка с този режим. Освен това фактът, че в продължение на две години е бил акционер в две от дружествата на баща си в Сингапур, не доказвал, че е ползвал облагите, които дружествата на баща му евентуално са получавали от военния режим на Мианмар. Нито той, нито баща му се облагодетелствали от посочения режим.

49      Жалбоподателят оспорва също неотложността и необходимостта на ограничителните мерки, въведени на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО. Той поддържа, че не е възможно за „необходими неотложни мерки“ по смисъла на тези разпоредби да се приемат ограничителните мерки, които се прилагат към дадено лице единствено по съображението, че то може да е ползвало пряко или непряко облаги, за които се предполага, че са били получени от дружествата на баща му. Според жалбоподателя налагането на финансови санкции изисква те да са необходими не само в светлината на общото положение в дадена държава, но и с оглед на конкретното положение на лицето, засегнато от въпросните ограничителни мерки (Решение на Общия съд от 31 януари 2007 г. по дело Minin/Комисия, T‑362/04, Сборник, стр. II‑2003, точки 72—74).

50      Накрая, според жалбоподателя членове 60 ЕО и 301 ЕО не трябва да се тълкуват широко, тъй като в противен случай се поставя под въпрос разделението между първия и втория стълб от Договора за ЕС и се нарушава правилото, според което правомощието на наднационалните институции за налагане на санкции на лицата трябва да се тълкува стеснително.

51      Съветът, подкрепян от Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

52      С първото изложено правно основание за отмяна жалбоподателят твърди, че членове 60 ЕО и 301 ЕО не са достатъчно правно основание за приемането на спорния регламент. Той посочва по същество, че тези разпоредби подлежат на тясно тълкуване, така че не биха могли да се използват за приемането на ограничителни мерки спрямо лицата, които нямат връзка с военния режим на Мианмар. Според него единствено фактът, че е син на баща си, не е достатъчен, за да се установи необходимата връзка с този режим в съответствие с членове 60 ЕО и 301 ЕО. Освен това замразяването на авоарите му не представлявало „необходима неотложна мярка“ по смисъла на тези членове.

53      Необходимо е да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика при избора на правно основание за всеки акт институциите трябва да се основават на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта (вж. Решение на Съда от 23 октомври 2007 г. по дело Комисия/Съвет, C‑440/05, Сборник, стр. I‑9097, точка 61 и цитираната съдебна практика).

54      Следва също да се посочи, че въз основа на член 60, параграф 1 ЕО Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 301 ЕО, може да вземе по отношение на съответните трети държави необходимите неотложни мерки във връзка с движението на капитали и плащания. Член 301 ЕО изрично предвижда възможността за действия на Общността за спирането или ограничаването, изцяло или отчасти, на икономическите връзки с една или повече трети страни.

55      Въпреки това, както следва от текста на членове 60 ЕО и 301 ЕО, необходимите неотложни мерки, които са приети въз основа на посочените разпоредби, трябва да са насочени срещу трета страна.

56      Ето защо на първо място следва да се провери дали мярката, която се състои в замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя въз основа на спорния регламент, представлява мярка, насочена срещу трета страна.

57      Първо, необходимо е да се приеме, че предметът на спорния регламент е да поднови и засили ограничителните мерки, установени по отношение на Съюз Мианмар. Всъщност от съображение 6 от спорния регламент става ясно, че в продължение на повече от десет години Съветът и членовете на международната общност многократно са осъждали действията на военния режим на Мианмар, и в частност ограниченията на основните права, и че предвид дългогодишното и продължаващо сериозно нарушаване на основните права от страна на режима целта на наложените от Съвета ограничителни мерки е била да се насърчи зачитането на основните права на човека и така да се защитят обществените морални ценности.

58      Следователно по принцип спорният регламент е ясно насочен срещу трета страна, а именно Съюз Мианмар.

59      В това отношение следва да се посочи, че настоящото дело трябва да се разграничи от случая, по който е постановено Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе. Всъщност ограничителните мерки, предвидени в разглеждания в последното дело регламент, а именно Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189), които са насочени пряко срещу Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и свързаните с тях лица и които следователно са взети при липса на всякаква връзка с управляващ режим в трета страна, не попадат като такива в приложното поле на членове 60 ЕО и 301 ЕО (Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 167).

60      Второ, важно е да се посочи, че за да се изпълнят изискванията на членове 60 ЕО и 301 ЕО, ограничителните мерки, засягащи конкретно жалбоподателя, а именно замразяването на финансовите средства и икономическите му ресурси, трябва да представляват ограничителни мерки, насочени срещу трета страна.

61      В това отношение е необходимо да се напомни, че според съдебната практика понятието за трета страна по смисъла на членове 60 ЕО и 301 ЕО може да включва лицата, управляващи такива страни, както и свързаните с тях или контролирани пряко или непряко от тях физически лица и образувания (Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 166). За да може определено физическо лице да бъде квалифицирано като свързано с лицата, управляващи трета страна, трябва да съществува достатъчна връзка между това лице и въпросния режим.

62      Жалбоподателят обаче е включен в списъка от приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009, който съдържа имената на членовете на правителството на Мианмар и на лицата, образуванията и органите, свързани с тях. Установено е също, че жалбоподателят не е член на правителството на Мианмар. Следователно Съветът го е включил в посочения списък като лице, свързано с правителството.

63      От предходното следва, че с оглед на цитираната в точка 61 по-горе съдебна практика следва да се провери дали съществува достатъчна връзка между жалбоподателя и лицата, които управляват Мианмар.

64      В конкретния случай името на жалбоподателя е включено в раздел Й) от приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009, сред лицата, които се облагодетелстват от икономическите политики на правителството на Мианмар, и другите свързани с режима лица. Той е представен като син на г‑н Tay Za, чието име също е включено в този раздел и който е описан като управителен директор на предприятията Htoo Trading Co. и Htoo Construction Co.

65      Следва да се посочи, че в мотивите към спорния регламент Съветът не твърди, че жалбоподателят има пряка връзка с правителството на Мианмар. Той посочва, че жалбоподателят е свързан с режима, защото съществува непряка връзка между него и този режим. От спорния регламент следва, че връзката между жалбоподателя и въпросния режим възниква поради длъжността, заемана от баща му като управителен директор на предприятията Htoo Trading Co. и Htoo Construction Co., от които се предполага, че се облагодетелства жалбоподателят.

66      Налага се също така изводът, че Съветът правилно е приел, че високопоставените ръководители на предприятия на военния режим в Мианмар като бащата на жалбоподателя, а именно управителният директор на предприятията Htoo Trading Co. и Htoo Construction Co., могат да бъдат квалифицирани като лица, свързани с този режим. Всъщност търговската дейност на посочените предприятия в Мианмар не може да се развива без покровителството на посочения режим. Като ръководители на тези предприятия въпросните лица се облагодетелстват от икономическата политика на тази държава поради длъжността, която заемат. Следователно съществува тясна връзка между ръководителите на тези предприятия и военния режим.

67      По отношение на членовете на семейството на тези ръководители е допустимо да се презумира, че се облагодетелстват от заеманата от ръководителите длъжност, така че няма пречка да се приеме, че те също се облагодетелстват от икономическата политика на правителството.

68      Все пак презумпцията, че членовете на семейството на високопоставените ръководители на предприятия на трета страна също се облагодетелстват от икономическата политика на правителството на тази държава, може да бъде оборена, ако жалбоподателят докаже, че няма тясна връзка с ръководителя, който е част от семейството му.

69      В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателят не е установил, че се е отделил от баща си и че съответно вече няма възможност да се облагодетелства от икономическата политика на правителството на Мианмар благодарение на положението на баща си като високопоставен ръководител на предприятие. Безспорно в съдебното заседание жалбоподателят твърди, че е живял с майка си в Сингапур от тринадесетгодишна възраст, никога не е работил за баща си и няма акции в дружества от Мианмар. Той обаче не изяснява произхода на средствата, които са му позволили в периода между 2005 г. и 2007 г. да бъде акционер в две дружества на баща си, установени в Сингапур.

70      От друга страна, по силата на член 301 ЕО действията на Общността може да включват дори пълно прекъсване на икономическите отношения с трета страна. Следователно Съветът би могъл да вземе необходимите неотложни мерки по отношение на движението на капитали и плащания, за да изпълни подобно действие в съответствие с член 60 ЕО. Общо търговско ембарго по отношение на трета страна би засегнало всички хора в Мианмар, а не само тези, които се облагодетелстват от икономическата политика на военния режим в Мианмар поради личното си положение в тази страна. На още по-силно основание в настоящия случай трябва да се приеме, че в приложното поле на членове 60 ЕО и 301 ЕО попадат ограничителните мерки, основаващи се на целеви и избирателни санкции, засягащи определени категории лица, за които Съветът е приел, че са свързани с въпросния режим, и сред които са членовете на семейството на високопоставените ръководители на предприятия на съответната трета страна.

71      Подобно тълкуване съответства и на съображенията за избягване на присъщата на общото търговско ембарго опасност от хуманитарни проблеми. Всъщност въвеждането на целеви санкции, насочени към свързани с въпросния режим лица, вместо на общо търговско ембарго би могло да намали страданията, които търпи цивилното население на съответната страна.

72      Освен това следва да се посочи, че включването на членовете на семейството в категориите лица, засегнати от ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, е обосновано от съображения за ефикасност. Всъщност, доколкото предвиждат общностна компетентност за налагане на ограничителни мерки от икономическо естество с цел изпълнението на действия, за които е взето решение в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, членове 60 ЕО и 301 ЕО са израз на подразбираща се, залегнала в основата им цел, а именно — да се направи възможно приемането на такива мерки чрез ефективното използване на общностен инструмент (Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 226). С включването на членовете на семейството на високопоставените ръководители на предприятия се избягва рискът от заобикаляне на въпросните ограничителни мерки чрез прехвърляне на авоарите на тези ръководители на членовете на техните семейства.

73      Предвид изложените по-горе съображения следва да се заключи, че в настоящия случай съществува достатъчна връзка по смисъла на членове 60 ЕО и 301 ЕО между жалбоподателя и военния режим в Мианмар. Следователно ограничителните мерки, които засягат конкретно жалбоподателя, могат да се считат за мерки, насочени срещу трета страна.

74      На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че замразяването на икономическите средства и финансовите му ресурси не представлява „необходима неотложна мярка“ по смисъла на членове 60 ЕО и 301 ЕО, жалбоподателят се позовава на Решение по дело Minin/Комисия (точка 49 по-горе, точки 72—74), в което се разглеждат ограничителните мерки по отношение на Либерия, и в частност по отношение на Charles Taylor и неговите съдружници. Според жалбоподателя налагането на финансови санкции изисква те да са необходими не само в светлината на общото положение в дадена държава, но и с оглед на конкретното положение на лицето, засегнато от въпросните ограничителни мерки.

75      В Решение по дело Minin/Комисия, точка 49 по-горе, Общият съд обаче не се произнася по понятието за необходими неотложни мерки по смисъла на членове 60 ЕО и 301 ЕО. Той само проверява дали наложените санкции имат достатъчна връзка с територията на съответната държава или с управляващия режим на подобна държава, като изследва дали санкциите срещу съдружник на Charles Taylor действително целят спирането или ограничаването, изцяло или отчасти, на икономическите връзки с трета страна, въпреки че този съдружник вече не е бил свързан с президентската власт в Либерия към момента на приемането на разглеждания по това дело регламент.

76      Във всеки случай по отношение на необходимостта и неотложността на ограничителните мерки следва да се посочи, че спорният регламент е приет от Съвета с цел изпълнението на Обща позиция 2007/750 и на Обща позиция 2006/318.

77      Освен това съгласно съдебната практика е установено свързващо звено между действията на Общността за приемане на икономически мерки съгласно членове 60 ЕО и 301 ЕО и целите на Договора за ЕС в областта на външните отношения, включително общата външна политика и политика на сигурност (Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 197). Всъщност членове 60 ЕО и 301 ЕО са разпоредби, които предвиждат изрично, че действие на Общността може да се окаже необходимо за постигане на една от специфичните цели, поставени пред Съюза с член 2 ЕС, а именно прилагането на обща външна политика и политика на сигурност.

78      Що се отнася до необходимостта от ограничителните мерки срещу Съюз Мианмар, които засягат конкретно жалбоподателя, следва да се провери дали предвидените в спорния регламент ограничителни мерки не надхвърлят необходимото за изпълнението на Обща позиция 2006/318 и Обща позиция 2007/750.

79      Необходимо е обаче да се приеме, че ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, които засягат конкретно жалбоподателя, се вписват в рамките на изпълнението на тези общи позиции.

80      Всъщност член 11 от спорния регламент прилага член 5 от Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2007/750, по отношение на замразяването на финансови средства и икономически ресурси. Името на жалбоподателя е включено в приложение VI към спорния регламент, изменено с Регламент № 353/2009, към което препраща член 11 (вж. точки 12, 14 и 15 по-горе). Това препращане съответства на приложение II към Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2009/351, и на член 5 от Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2007/750 (вж. точки 6 и 7 по-горе).

81      Що се отнася до неотложността на ограничителните мерки срещу Съюз Мианмар, които конкретно засягат жалбоподателя, последният не е представил никакви доказателства за липса на неотложност.

82      Предвид изложените по-горе съображения следва да се заключи, че ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, които засягат конкретно жалбоподателя, могат да се считат за необходими неотложни мерки по смисъла на членове 60 ЕО и 301 ЕО.

83      Следователно това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По правното основание, изведено от неспазване на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

84      Жалбоподателят поддържа, че във връзка с мерките за замразяване на авоари Съветът е длъжен да посочи в първоначалното си решение всички данни и всички, включително нови, документи, които са наложили това решение, фактическите и правните обстоятелства, на които се основава то, и действителните и конкретни съображения, поради които Съветът смята, че тази мярка трябва да бъде приложена към съответното лице.

85      Освен това в последващите си решения, с които оставя в сила мярката за замразяване на авоарите, Съветът трябвало да изложи обстоятелствата, които обосновават това замразяване по отношение на въпросното лице, и конкретните съображения, поради които и след преразглеждането счита, че замразяването на авоарите остава обосновано по отношение на това лице.

86      От друга страна, в случай че съответното лице не е имало възможността да бъде изслушано преди приемането на първоначалното решение за замразяване на средства, спазването на задължението за мотивиране било още по-важно, защото представлявало единствената гаранция, че заинтересованото лице ще може да използва ефективно способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на решението.

87      На последно място, мотивите трябвало да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, а неизлагането на мотиви не можело да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда, тъй като жалбоподателят би разполагал единствено с писмената реплика, за да представи правните си основания срещу тези мотиви, което би засегнало правото на справедлив процес и принципа за равенството на страните пред юрисдикциите на Съюза.

88      Жалбоподателят счита, че в конкретния случай Съветът не е изложил в спорния регламент нито мотивите, поради които името му е включено в приложение VI към посочения регламент, нито причината, поради която се приема, че е или член на правителството на Мианмар, или лице, свързано с него. Идентифициращата информация „син на Tay Za“ не помагала по никакъв начин. Тя сочела само, че жалбоподателят е идентифициран посредством факта, че негов баща е Tay Za. Освен това Съветът не уточнил от какво естество били облагите, които той или баща му извличали от икономическата политика на правителството.

89      Според жалбоподателя обстоятелствата по случая налагали да му бъдат съобщени изключително ясни и убедителни мотиви, тъй като ставало дума за драконовска мярка, която сериозно засяга основните му права. Освен това нямало основание да се приеме, че е извършил противоправно деяние, нито пък можело съответната мярка да се обоснове със съображения, свързани с националната сигурност или с тероризма. Наред с това жалбоподателят поддържа, че не е имал възможност да бъде изслушан, преди Съветът да приеме съответната мярка, така че единствено съобщаването на мотивите на Съвета можело да му позволи да упражни правото си на обжалване.

90      Жалбоподателят посочва, че когато е бил засегнат за първи път от ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, изобщо не му съобщили мотивите за това. По същия начин и при последващите мерки не били оповестени мотивите, поради които Съветът счита, че запазването на името му в списъка с лицата, посочени в приложение VI от спорния регламент, остава обосновано.

91      Жалбоподателят отбелязва, че изобщо не е знаел за процедурата, довела до включването на името му в списъка с лицата, посочени в приложение VI към спорния регламент, нито е бил запознат с фактическите обстоятелства, във връзка с които се провежда тази процедура.

92      Съветът, подкрепян от Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

93      Следва да се напомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт, и което предполага да са изпълнени установените в съдебната практика условия.

94      Задължението за мотивиране на увреждащ акт, предвидено в член 253 ЕО, има за цел да осигури на заинтересованото лице достатъчно информация, за да установи дали актът е обоснован или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразност на този акт. Следователно мотивите по принцип трябва да се съобщят на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт. Липсата на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на съдебното производство. Необходимо е да се добави, че доколкото заинтересованото лице не разполага с право да бъде изслушано преди приемането на първоначалната мярка за замразяване на средствата, спазването на задължението на мотивиране е още по-важно, тъй като представлява единствената гаранция, че поне след приемането на тази мярка заинтересованото лице ще може да използва ефективно способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на посочената мярка (вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, наричано по-нататък „Решение по дело OMPI“, точки 138—140 и цитираната съдебна практика).

95      Според постоянната съдебна практика изискваните по член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който е приет. Те трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни контрол за законосъобразност. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе, точка 141 и цитираната съдебна практика).

96      Според тази съдебна практика, освен ако не е недопустимо поради императивни съображения, свързани със сигурността или с осъществяването на международните отношения на Общността и на нейните държави членки, Съветът е длъжен да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на мярката, и съображенията, поради които е решил да вземе тази мярка. В мотивите за подобна мярка трябва следователно да се посочат специфичните и конкретни причини, поради които Съветът смята, че релевантната правна уредба е приложима към заинтересованото лице (вж. Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе, точки 143 и 148, както и цитираната съдебна практика).

97      В настоящия случай с приемането на спорния регламент Съветът подновява и засилва ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар. По силата на член 11, параграф 1 от посочения регламент се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от отделните членове на правителството на Мианмар и свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение VI към него. Освен това съгласно член 11, параграф 2 от този регламент никакви финансови средства и икономически ресурси не се предоставят пряко или непряко на или в полза на физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение VI.

98      Предвид изложеното по-горе, за да изпълни задължението за мотивиране, Съветът е бил длъжен да посочи причините, поради които смята, че по принцип ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, и по-специално тези, които засягат жалбоподателя, са или продължават да бъдат обосновани.

99      Що се отнася, първо, до ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, Съветът е посочил общо в съображение 1 от спорния регламент своето безпокойство от липсата на напредък към демократизация и продължаващото нарушаване на правата на човека в Мианмар предвид политическото положение в тази държава — безпокойство, което продължава от въвеждането за първи път на ограничителни мерки по отношение на тази държава.

100    В съображение 2 от спорния регламент Съветът напомня, че в Обща позиция 2006/318 е предвидено запазването на действието на ограничителните мерки срещу военния режим в Мианмар, срещу лицата, които се възползват в най-голяма степен от лошото му управление, и лицата, които активно възпрепятстват процеса на национално помирение, зачитането на правата на човека и демокрацията. Той добавя също, че ограничителните мерки, предвидени в тази обща позиция, налагат по-специално замразяването на финансови и икономически средства на членове на правителството на Мианмар и на всички свързани с тях физически и юридически лица, образувания или органи.

101    В съображение 6 от спорния регламент Съветът посочва, че вече над десетилетие многократно е осъждал военния режим в Мианмар. Също така добавя, че ограничителните мерки в спорния регламент са средствата за насърчаване зачитането на основните права на човека и така служат за защита на обществените морални ценности.

102    Необходимо е следователно да се приеме, че Съветът е посочил причините, поради които е наложил ограничителните мерки по отношение на Мианмар и е запазил действието им, и че в това отношение е мотивирал в достатъчна степен спорния регламент.

103    Що се отнася, второ, до ограничителните мерки, които засягат конкретно жалбоподателя, следва да се посочи, че контекстът, в който се вписват тези мерки, е познат на жалбоподателя. Всъщност спорният регламент изпълнява Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2007/750. От съображения 3 и 4 от Обща позиция 2006/318 ясно личи целта на Съвета, а именно предвид политическото положение в Мианмар да приеме и остави в сила ограничителни мерки, които засягат конкретно лицата, облагодетелстващи се от политиката на правителството на Мианмар, както и техните семейства.

104    В това отношение следва също да се напомни, че жалбоподателят е засегнат за първи път от ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар с Регламент № 2297/2003, който влиза в сила през декември 2003 г. От този момент жалбоподателят е постоянно обект на съответните ограничителни мерки. Целта на Съвета, а именно да разшири приложното поле на въпросните ограничителни мерки спрямо лицата, които се облагодетелстват от политиката на управляващия режим в Съюз Мианмар, както и спрямо техните семейства, вече е изложена в съображение 3 от Обща позиция 2003/297/ОВППС, изпълнена с посочения регламент.

105    Следователно спорният регламент има за цел единствено да запази действието на посочените ограничителни мерки, които засягат конкретно жалбоподателя. При липсата на съществени изменения на фактическите и правните обстоятелства, обосноваващи включването на името на жалбоподателя сред имената на лицата, които се облагодетелстват от икономическата политика на правителството на Мианмар, и другите свързани с тях лица, Съветът не е длъжен да напомня изрично причините, поради които определени ограничителни мерки по отношение на Съюз Мианмар са наложени конкретно на жалбоподателя.

106    Във всеки случай следва да се посочи, че жалбоподателят е запознат с причините, поради които подобни ограничителни мерки го засягат пряко, защото в точка 37 от жалбата посочва, че е възможно да има риск баща му да заобиколи мярката за замразяване на авоари чрез евентуално прехвърляне на средства на други членове от семейството му.

107    По отношение на довода на жалбоподателя, че Съветът не уточнил от какво естество били облагите, които той или баща му извличали от икономическата политика на правителството на Мианмар, следва да се отбележи, че името на бащата на жалбоподателя, г‑н Tay Za, е включено в списъка в приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009, в качеството му на управителен директор на предприятията Htoo Trading Co. и Htoo Construction Co. Следователно в спорния регламент Съветът е установил връзка между бащата на жалбоподателя и длъжността му на управителен директор. По отношение на тази връзка Съветът уточнява в достатъчна степен от правна гледна точка естеството на облагите, които бащата на жалбоподателя извлича от икономическата политика на правителството. Всъщност тези облаги се извличат от длъжността му на управителен директор.

108    От това следва, че Съветът е посочил причините, поради които определени ограничителни мерки по отношение на Съюз Мианмар са наложени конкретно на жалбоподателя, и в това отношение е мотивирал в достатъчна степен спорния регламент.

109    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че не е знаел за процедурата, довела до включването на името му в списъка с лицата, посочени в приложение VI към спорния регламент, следва да се посочи, че както е видно от този регламент, Съветът е действал в съответствие с процедурата, предвидена в член 301 ЕО.

110    Следователно предвид изложеното по-горе Съветът не е нарушил задължението за мотивиране, предвидено в член 253 ЕО.

111    Ето защо това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По правните основания, изведени от нарушения на определени основни права и на принципа на пропорционалност

112    Жалбоподателят посочва нарушения на правото на собственост, на принципа на пропорционалност, на правото на справедлив процес и на правото на ефективна съдебна защита.

113    Общият съд смята за целесъобразно да разгледа правните основания, изведени от нарушения на процесуални права, преди правното основание, изведено от нарушение на правото на собственост, и правното основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

 По правното основание, изведено от нарушение на правото на справедлив процес

–       Доводи на страните

114    Жалбоподателят изтъква, че зачитането на правото на защита във всяко започнало срещу дадено лице производство, което може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на правото, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на правна уредба относно това производство. Този принцип изисквал адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат в състояние да изложат надлежно своето становище.

115    Според жалбоподателя всяко лице, на което е наложена санкция, трябва да бъде уведомено за установените в негов ущърб факти и доказателства, обосноваващи предложената санкция, или едновременно с първоначалното решение за замразяване на авоарите, или във възможно най-кратък срок след приемането на това решение. Освен това той поддържа, че на това лице трябва да бъде предоставена действителна възможност да изложи становището си по тези факти и доказателства, включително по специфичните данни, които обосновават решението за замразяване на авоарите и за запазване на действието на тази мярка. Жалбоподателят добавя, че трябва да има възможността да иска незабавно преразглеждане на първоначалната мярка и че последващите решения трябва да бъдат предшествани от друго изслушване и уведомяване за доказателствата.

116    Жалбоподателят смята, че в конкретния случай тези принципи не са били спазени. Същото се отнасяло до предвидената в Обща позиция 2006/318 забрана за влизане и преминаване през територията на държава — членка на Съюза.

117    В писмената си реплика жалбоподателят добавя, че лицето, срещу което е възбудено наказателно преследване, трябва да бъде уведомено бързо и в пълна степен за естеството на обвинението, за фактите, на които то почива, и за деянията, във връзка с които е обвинено, така че да бъде в състояние да упражни правото си на защита.

118    Според жалбоподателя в конкретния случай правото му на защита не е било спазено. Той добавя, че спорният регламент не предвижда никаква процедура, по която заинтересованите лица да бъдат уведомени за фактите и доказателствата, които обосновават включването на имената им, нито съдържа точна фактическа информация, която да обосновава решението за замразяване на авоарите му и за запазването на действието на тази мярка.

119    Съветът, подкрепян от Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

–       Съображения на Общия съд

120    С това правно основание жалбоподателят посочва нарушение на правото на защита, и по-специално нарушение на правото да му бъдат съобщени правните и фактическите обстоятелства, които обосновават въвеждането на ограничителните мерки, от една страна, и от друга — да му бъде дадена възможност надлежно да изложи становището си по тези обстоятелства.

121    В това отношение е важно да се напомни, че настоящото дело трябва да се разграничи от случая, по който е постановено Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе. Всъщност в последното дело са разглеждани ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания в рамките на борбата срещу тероризма. Тези мерки засягат пряко и лично (Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе, точка 98) включените в списъците към спорните разпоредби лица, без да предвиждат ограничителни мерки по отношение на трета страна. Следователно тези лица са обект на въпросните ограничителни мерки, защото се предполага, че именно в лично качество са участвали в терористична дейност.

122    За разлика от това, в настоящото дело лицата и образуванията са засегнати конкретно от ограничителни мерки, предприети от Съвета по отношение на трета страна, а именно Съюз Мианмар, предвид политическото положение в тази държава. Вместо да наложи общо ембарго на тази държава, Съветът предвижда целеви и избирателни санкции, като в спорния регламент посочва категориите лица и образувания, засегнати конкретно от ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар. Следователно в случая не дейността на засегнатите лица и образувания обосновава наложените от Съвета ограничителни мерки, а принадлежността им към определена обща категория от лица и образувания с определена длъжност или положение в държавата, която е обект на санкции. Жалбоподателят попада в обхвата на този санкционен режим, защото принадлежи към категорията на членовете на семейството на високопоставените ръководители на предприятия в Мианмар.

123    Когато санкции по отношение на трета страна засягат конкретно определено лице, не става въпрос за образувано срещу това лице производство по смисъла на Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе (точка 91). Процесът, който води до приемането на санкции по отношение на дадена държава, засягащи определени категории от гражданите ѝ, не представлява за тези категории лица производство, в рамките на което може да им бъдат наложени санкции в качеството им на физически лица по смисъла на същата точка от Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе. Регламент, който предвижда санкции по отношение на трета страна, засягащи определени категории от гражданите ѝ, по естеството си е общ законодателен акт, дори съответните лица да са поименно посочени. Наистина подобен регламент пряко и лично засяга интересите на тези лица и те имат право да го обжалват. Посочените лица обаче нямат право на защита в законодателната процедура по приемане на санкции по отношение на трета страна, засягащи определени категории от гражданите ѝ. При изготвянето на такъв регламент отделните лица не разполагат с право на участие дори ако в крайна сметка са лично засегнати.

124    Във всеки случай преди приемането на спорния регламент не е било необходимо специално уведомяване за правните и фактическите обстоятелства, които обосновават въпросните ограничителни мерки, доколкото с този регламент се запазва действието на вече взети ограничителни мерки. В това отношение следва да се посочи, че спорният регламент изпълнява Общи позиции 2006/318 и 2007/750, които са публикувани в Официален вестник и в които са изложени всички фактически и правни обстоятелства, които обосновават приемането и запазването на действието на въпросните ограничителни мерки.

125    Всъщност от съображения 3 и 4 от Обща позиция 2006/318 ясно личи целта на Съвета, а именно предвид политическото положение в Мианмар да приеме и остави в сила ограничителни мерки, които засягат конкретно лицата, облагодетелстващи се от политиката на правителството на Мианмар, както и техните семейства. В това отношение следва също да се напомни, че имената на жалбоподателя и на баща му са включени в приложение II към Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2009/351, както и че вписаните данни по съдържанието си съответстват на приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009 (вж. точка 80 по-горе). Освен това следва да се напомни, че целта на Съвета, а именно да разшири приложното поле на въпросните ограничителни мерки спрямо лицата, които се облагодетелстват от политиката на управляващия режим в Съюз Мианмар, както и спрямо техните семейства, са известни на жалбоподателя от момента, в който за първи път са му наложени определени мерки, предвидени в Регламент № 2297/2003, влязъл в сила през декември 2003 г. (вж. точки 24 и 25 по-горе). Всъщност Съветът излага тази цел в съображение 3 от Обща позиция 2003/297, изпълнена с посочения регламент.

126    Следователно трябва да се приеме, че релевантните в случая правни и фактически обстоятелства са били известни на жалбоподателя, преди Съветът да приеме спорния регламент.

127    В съдебното заседание жалбоподателят уточнява довода си, че е било необходимо изслушване преди приемането на спорния регламент, като посочва, че Съветът е трябвало да го покани да изложи становището си преди приемането на посочения регламент.

128    В това отношение трябва да се установи, че жалбоподателят изобщо не е бил възпрепятстван надлежно да изложи становището си пред Съвета преди приемането на спорния регламент.

129    Всъщност авоарите и икономическите ресурси на жалбоподателя са били замразени за първи път по силата на ограничителните мерки, предвидени с Регламент № 2297/2003, който влиза в сила през декември 2003 г. Замразяването е продължило до приемането на спорния регламент, с който по-специално се изпълнява Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2007/750, в приложение II към която е посочено името на жалбоподателя.

130    Общите позиции в основата на общностните разпоредби, които прилагат въпросните ограничителни мерки, са с ограничено във времето действие. Обща позиция 2006/318 например се прилага за 12-месечен период, считано от 30 април 2006 г., съгласно член 10, втора алинея от нея. Тя редовно е продължавана само за периоди от една година (вж. точки 3 и 5 по-горе). Освен това по силата на член 9 от Обща позиция 2006/318 тя подлежи на постоянно преразглеждане и съответно е била подновявана или изменяна според нуждите. Предвид съображенията, които обосновават засягащите конкретно жалбоподателя ограничителни мерки по отношение на Съюз Мианмар, установени с Общи позиции 2006/318 и 2007/750, за които той е знаел (вж. точки 124 и 125 по-горе), както и предвид политическото положение в Мианмар, жалбоподателят не е имал основание да очаква името му да бъде заличено от списъка в приложение II към Обща позиция 2006/318 при периодичните подновявания и изменения на посочената обща позиция. По-скоро е трябвало да съзнава, че при всяко подновяване и изменение на общата позиция името му ще бъде включено отново в приложение II към нея, както всъщност и става.

131    При тези обстоятелства Съветът действително е можел да вземе предвид евентуална ясна позиция на жалбоподателя и да отчете становището му при периодичното преразглеждане на необходимостта от запазване на имената в приложение II към Обща позиция 2006/318. Тъй като спорният регламент изпълнява по-специално Обща позиция 2006/318, изменена с Обща позиция 2007/750, приложение VI към спорния регламент трябва да съответства по отношение на жалбоподателя на приложение II към Обща позиция 2006/318 (вж. точки 76—80 по-горе). Предвид изложеното по-горе жалбоподателят е имал възможност надлежно да изложи становището си пред Съвета преди приемането на спорния регламент.

132    Във всеки случай следва да се посочи, че евентуалната липса на предварително изслушване не би се отразила на законосъобразността на акта, тъй като подобно изслушване не е можело да доведе до различен резултат (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Франция/Комисия, C‑301/87, Recueil, стр. I‑307, точка 31 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235, точки 80—82). Нито становището на жалбоподателя в изпратеното до Съвета писмо от 15 май 2008 г., нито фактическите и правните обстоятелства, изложени в настоящата жалба, съдържат допълнителна съществена информация, която да може да доведе до различна преценка на Съвета за политическото положение в Мианмар и за конкретното положение на жалбоподателя. Всъщност жалбоподателят не оспорва нито изложението в спорния регламент относно политическото положение в Мианмар, нито длъжността на баща си и семейната си връзка с него, посочени в приложение VI към този регламент, изменен с Регламент № 353/2009. Освен това не е установил, че се е отделил от баща си, така че положението на последния като високопоставен ръководител на предприятия не би могло вече да му е от полза (вж. точка 69 по-горе)

133    Освен това следва да се държи сметка за факта, че в известието от 11 март 2008 г., макар последното да не е било публикувано към момента на приемането на спорния регламент, Съветът е посочил възможността засегнатите лица и правни субекти да подадат по всяко време молба до него заедно със съответната подкрепяща документация за преразглеждане на решението за включване или запазване на имената им във въпросните списъци. В конкретния случай с писмо от 15 май 2008 г. жалбоподателят иска от Съвета да му съобщи въз основа на какви факти името му е включено в списъка в приложение VI към спорния регламент и да заличи името му от посочения списък. Съветът отговаря с писмо от 26 юни 2008 г., като посочва причините за запазването на името на жалбоподателя в този списък.

134    Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че правото на защита не е било спазено във връзка с предвидената в Обща позиция 2006/318 забрана за влизане и преминаване през територията на държавите — членки на Съюза, достатъчно е да се посочи, че подобни мерки не са включени в спорния регламент. Както личи от член 4, параграф 1 от посочената обща позиция, тези мерки трябва да се изпълнят от държавите членки, а не от Общността. Общият съд обаче не е компетентен да се произнася по обща позиция, приета на основание член 15 ЕС.

135    Следователно това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По правното основание, изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита

–       Доводи на страните

136    Жалбоподателят посочва, че ефективният съдебен контрол за законосъобразност на мярка за замразяване на авоари трябва да обхваща както преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват като обосноваващи тази мярка, така и проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка.

137    Според жалбоподателя спорният регламент не предвижда никоя от тези основни процесуални гаранции. Не съществувала разпоредба, която да предвижда достъп до съд. Възможността за обжалване пред Общия съд не била ефективен способ за защита в този смисъл. Жалбоподателят обаче смята, че е необходимо да се упражни контрол и да се провери правилността на мотивите за включването му в списъка. Общият съд трябвало да може да провери например дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт.

138    Жалбоподателят добавя, че тази липса на ефективна съдебна защита се усложнява още повече от трудностите, с които са сблъсква в усилията си да оспори предвидената с Обща позиция 2006/318 забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите — членки на Съюза.

139    Жалбоподателят твърди, че му е невъзможно да защитава при задоволителни условия правата си пред юрисдикциите на Съюза по отношение на доказателствата, приети в негов ущърб. Следователно Общият съд не бил в състояние да упражни контрол за законосъобразност на спорния регламент в частта, в която се отнася до него. Според жалбоподателя посоченият регламент не предвижда процедура, която да му позволи да изложи доводите си по отношение на доказателствата, приети в негов ущърб.

140    Съветът, подкрепян от Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

–       Съображения на Общия съд

141    Следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от общностния правов ред, като правото на подобна защита е част от общите принципи на правото, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки, и е закрепено в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1) (вж. Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 335 и Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе, точка 110 и цитираната съдебна практика).

142    Противно на твърдяното от жалбоподателя, правото на заинтересованите лица да подадат жалба за отмяна пред Общия съд срещу решението за замразяване на техните средства съставлява гаранция за правото им на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе, точка 152 и цитираната съдебна практика).

143    В това отношение следва да се посочи, че Съветът не е длъжен да посочи изрично в спорния регламент тази възможност за защита. След като жалбата за отмяна е част от общата система на съдебна защита, предвидена в Договора за ЕО, безспорно жалбоподателят също има достъп до съд при условията, предвидени в тази разпоредба. Във всеки случай следва да се приеме, че в известието от 11 март 2008 г. Съветът изрично е обърнал внимание на засегнатите лица и правни субекти за възможността да оспорят решението му пред Общия съд.

144    Що се отнася до обхвата на контрола, упражняван от Общия съд, следва да се приеме, че Съветът разполага с широко право на преценка във връзка с обстоятелствата, които да вземе предвид при приемането на мерки за икономически санкции на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО в съответствие с приета в областта на общата външна политика и политика на сигурност обща позиция. Тъй като съдът не може да замести преценката на Съвета със своя преценка на доказателствата, фактите и обстоятелствата, обосноваващи приемането на такива мерки, упражняваният от Общия съд контрол за законосъобразност на решения за замразяване на средства трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. Решение по дело OMPI, точка 94 по-горе, точка 159 и цитираната съдебна практика).

145    Ефикасността на този контрол предполага въпросната институция да е длъжна да спазва задължението за мотивиране (вж. точка 95 по-горе). Както обаче личи от анализа на правното основание относно задължението за мотивиране, в конкретния случай Съветът е мотивирал в достатъчна степен от правна гледна точка налагането на въпросните ограничителни мерки (вж. точки 93—111 по-горе).

146    Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че липсата на ефективна съдебна защита е усложнена от трудностите, с които се сблъсква в усилията си да оспори предвидената в Обща позиция 2006/318 забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите — членки на Съюза, следва да се напомни, че Общият съд не е компетентен да се произнася по подобна забрана, дори да се предположи, че държавите членки наистина я прилагат, което в случая жалбоподателят не е доказал (вж. точка 134 по-горе).

147    Следователно това правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По правните основания, изведени от нарушение на правото на собственост и на принципа на пропорционалност

148    Предвид връзката между доводите на жалбоподателя в подкрепа на правните основания, изведени съответно от нарушения на правото на собственост и на принципа на пропорционалност, е подходящо двете правни основания да се разгледат заедно.

–       Доводи на страните

149    Жалбоподателят посочва, че включването на името му в спорния регламент представлява непропорционално засягане на правото му на собственост.

150    Според жалбоподателя замразяването за неопределен срок на авоарите на правен субект представлява „съществено нарушение на спокойното упражняване на правото на собственост“. В конкретния случай това ограничение не било обосновано, тъй като жалбоподателят не бил свързан с режима на власт и тъй като баща му не се опитвал да заобиколи мярката за замразяване на авоарите му, като прехвърля средства на други членове на семейството си.

151    Жалбоподателят поддържа, че засягането е и непропорционално, тъй като последиците от замразяването на авоарите са „прекомерни“ и „тежки“. Според него спорният регламент предвижда замразяване на всичките му финансови средства, както и на всички финансови средства и икономически ресурси, предоставени на негово разположение.

152    Последиците от спорния регламент били още по-значителни в съчетание с предвидената в Обща позиция 2006/318 забрана за влизане и пътуване на територията на държавите членки.

153    В писмената реплика жалбоподателят поддържа, че за да се прецени пропорционалността на въпросните ограничителни мерки, е необходимо да се разгледат общо приложимите процедури. Въпреки наличието на механизъм за периодично преразглеждане на въпросните ограничителни мерки и въпреки разпоредбата, която позволява освобождаването на средства за покриване на основните нужди, въпросната мярка била необосновано ограничение на правото на собственост.

154    По отношение на периодичното преразглеждане на положението му жалбоподателят поддържа, че то никога не може да доведе до вдигане на ограничителните мерки, които се прилагат към него, тъй като не може да промени факта, че е „син на баща си“.

155    Съветът, подкрепян от Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

–       Съображения на Общия съд

156    Според постоянната съдебна практика правото на собственост, закрепено по-специално в член 6, параграф 2 ЕС, както и в член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ и потвърдено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е част от общите принципи на правото. Този принцип обаче не е абсолютен, а трябва да се разглежда във връзка със своята обществена функция. Следователно могат да се налагат ограничения върху упражняването на правото на собственост, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Общността цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право (вж. Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точки 355 и 356 и цитираната съдебна практика).

157    Следва да се посочи, че макар да се счита, че като временна мярка замразяването на авоарите на жалбоподателя не го лишава от собствеността му, то все пак ограничава упражняването на правото на собственост на жалбоподателя. Ограничението трябва да се квалифицира като съществено предвид общия обхват на мярката за замразяване и предвид факта, че тя се прилага към него по силата на Регламент № 2297/2003 от декември 2003 г. (вж. точка 24 по-горе).

158    Следователно се поставя въпросът дали ограничаването на упражняването на правото на собственост на жалбоподателя може да бъде обосновано.

159    Според практиката на Европейския съд по правата на човека в това отношение трябва да съществува разумно пропорционално съотношение между използваните средства и преследваната цел. Следователно трябва да се установи дали е запазено равновесието между изискванията на общия интерес и интереса на съответното лице или лица. При това на законодателя трябва да се признае голяма свобода на преценка както при избора на начина на прилагане, така и при оценката за това дали последиците са оправдани в общ интерес от стремежа за постигане на целта на разглежданото законодателство (Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 360; вж. ЕСПЧ, Решение по дело J.A. Pye (Oxford) Ltd. и J.A. Pye (Oxford) Land Ltd с/у Обединеното кралство от 30 август 2007 г., все още непубликувано в Recueil des arrêts et décisions, § 55 и 75).

160    Освен това необходимо е да се посочи, че важността на целите, преследвани с предвиждащата санкции правна уредба, може да обоснове дори значителни отрицателни последици за определени засегнати лица, включително за тези, които не носят никаква отговорност за положението, довело до приемането на съответните мерки, но са засегнати по-специално чрез правото си на собственост (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 юли 1996 г. по дело Bosphorus, C‑84/95, Recueil, стр. I‑3953, точки 22 и 23 и Решение на Общия съд от 12 юли 2006 г. по дело Hassan/Съвет и Комисия, T‑49/04, непубликувано в Recueil, точки 99 и 100; вж. също ЕСПЧ, Решение по дело Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi с/у Ирландия от 30 юни 2005 г., Recueil des arrêts et décisions, 2005-VI, § 166 и 167).

161    В конкретния случай обаче от съображение 6 от спорния регламент следва, че предвид дългогодишното и продължаващо сериозно нарушаване на основните права от страна на военния режим в Мианмар целта на този регламент е чрез подновяването и засилването на ограничителните мерки да насърчи зачитането на основните права на човека и така да защити обществените морални ценности.

162    Съветът правилно преценява, че преследваната със спорния регламент цел от общ интерес е от основно значение за международната общност. Както подчертава Съветът в писмената си защита, следва да се посочи, че от много години Европейският съюз, трети държави, международни и неправителствени организации полагат усилия да упражнят натиск по различни начини върху военния режим в Мианмар и лицата, свързани с него, с цел подобряване на политическото положение в тази държава.

163    Предвид важността на подобна цел от общ интерес замразяването на всички финансови средства и икономически ресурси на членовете на правителството на Мианмар и на лицата, свързани с тях, само по себе си не може да е неподходящо или непропорционално (вж. в този смисъл решение по дело Bosphorus, точка 166 по-горе, точка 26 и ЕСПЧ, Решение по дело Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi с/у Ирландия, точка 166 по-горе, § 167).

164    Следва също да се посочи, че в спорния регламент е запазено равновесието между изискванията на общия интерес и интереса на жалбоподателя.

165    Всъщност по силата на член 13, параграф 1 от спорния регламент компетентните власти в държавите членки могат да разрешат освобождаване на някои замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставяне на финансови средства или икономически ресурси. Това изключение се отнася до финансовите средства и икономическите ресурси, необходими за задоволяването на основните нужди, предназначени за заплащане на професионални възнаграждения и възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги, както и предназначени за заплащане на такси или услуги, свързани с текущото поддържане или управление на замразените финансови средства или икономически ресурси или необходими за извънредни разходи.

166    Освен това следва да се посочи, че по силата на член 9 от Обща позиция 2006/318 ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар подлежат на постоянно преразглеждане от страна на Съвета. Подобно преразглеждане обхваща и въпроса за запазването на лицата, чиито имена са включени в списъците в приложение II към тази обща позиция. В известието от 11 март 2008 г. Съветът всъщност посочва възможността по всяко време засегнатите лица и правни субекти да подадат до него молба за преразглеждане на решението за включване или запазване на имената им във въпросните списъци.

167    По отношение на довода на жалбоподателя, че подобно индивидуално преразглеждане не може да доведе до вдигането на ограничителните мерки, които се прилагат спрямо него, защото не може да промени факта, че е „син на баща си“, следва да се приеме, че не е задължително преразглеждането да води до вдигане на ограничителните мерки след всяка молба в този смисъл. Индивидуалното преразглеждане има за цел основно да се избегне рискът дадено лице да бъде включено в списъците, въпреки че не принадлежи към категориите лица, засегнати от ограничителните мерки, например не е високопоставен ръководител на предприятия или член на семейството му. Това преразглеждане е необходимо и за да се прецени дали членове на семейството на високопоставен ръководител на предприятия не са се отделили от него, но не може да включва цялостно оспорване на ограничителните мерки по отношение на трета страна. От това следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, при индивидуалното преразглеждане от страна на Съвета на решението за включване или запазване на името му в списъка с лицата, към които се прилага мярката за замразяване на авоари, фактът, че е син на високопоставен ръководител на предприятия, няма автоматично да доведе до запазване на името му в този списък, защото винаги може да докаже, че се е отделил от баща си и не се облагодетелства от икономическата политика на третата страна.

168    Що се отнася до предвидените в член 4 от Обща позиция 2006/318 и засягащи жалбоподателя ограничения за влизането или преминаването през територията на държавите членки, следва да се напомни, че Общият съд не е компетентен да се произнася по подобна мярка, дори да се предположи, че държавите членки наистина я прилагат, което в случая жалбоподателят не е доказал (вж. точка 134 по-горе).

169    Накрая съгласно съдебната практика приложимите процедури трябва да предоставят на съответното лице подходяща възможност да изложи своята позиция пред компетентните органи. Всъщност, за да се увери съдът в спазването на това условие, което представлява изискване, присъщо за член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, приложимите процедури трябва да се разгледат от обща гледна точка (Решение по дело Kadi, точка 47 по-горе, точка 368; вж. също ЕСПЧ, Решение по дело Bäck с/у Финландия от 20 юли 2004 г., Recueil des arrêts et décisions, 2004-VII, § 56 и цитираната съдебна практика).

170    В конкретния случай обаче разглеждането на приложимите процедури не води до извода, че жалбоподателят не е имал подходяща възможност да изложи позицията си пред компетентните органи (вж. точки 120—135 и 141—147 по-горе).

171    С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, които засягат конкретно жалбоподателя, представляват обосновани ограничения, които са съобразени с принципа на пропорционалност.

172    Следователно правните основания, изведени съответно от нарушение на правото на собственост и на принципа на пропорционалност, не могат да бъдат приети.

 По правните основания, изведени от нарушение на принципите на правото, приложими поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, и от нарушение на принципа на правната сигурност

 Доводи на страните

173    В писмената реплика жалбоподателят поддържа, че изложените от Съвета в писмената му защита обяснения по отношение на причините, поради които името му е включено в приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009, са равностойни на наказателна санкция спрямо него.

174    Според жалбоподателя срещу него не е било повдигнато никакво обвинение. Освен това не било представено нито едно доказателство, че е извършил противоправно деяние, нито че се е облагодетелствал от икономическата политика на правителството на Мианмар.

175    Жалбоподателят посочва, че Съветът прилага непоследователно презумпцията, че поради връзката с баща си жалбоподателят се е облагодетелствал от икономическата политика на правителството на Мианмар, доколкото Съветът не замразява авоарите на непълнолетните деца на високопоставени ръководители на предприятия. Всъщност за първи път авоарите на жалбоподателя били замразени, когато навършил шестнадесет години.

176    Ето защо според жалбоподателя Съветът е нарушил презумпцията за невиновност и принципа на правната сигурност, като е замразил за неопределен срок авоарите на членовете на семейството на високопоставените ръководители на предприятия.

177    Освен това жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил принципа, според който наказателните санкции трябва да са индивидуализирани. Наказателната отговорност винаги била лична и не можело да се наказва лице, което не е извършило противоправно деяние.

178    Съветът, подкрепян от Комисията и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, възразява, че в писмената си реплика жалбоподателят посочва нови правни основания, които са недопустими в съответствие с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник. Освен това Съветът оспорва и основателността на доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

179    В писмената реплика жалбоподателят посочва нарушение на принципите на правото, които следвало да се приложат поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, и по-специално на презумпцията за невиновност, както и нарушение на принципа на правната сигурност.

180    Що се отнася най-напред до правното основание, изведено от нарушение на принципите на правото, приложими поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, необходимо е да се напомни, че съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

181    Съображенията на Съвета обаче следват ясно и непротиворечиво от спорния регламент и позволяват на жалбоподателя да се запознае с обосновката на мерките по отношение на Съюз Мианмар (вж. точки 93—111 по-горе). Необходимо е да се приеме за установено, че според тези съображения мярката за включване на жалбоподателя в списъка от въпросното приложение не представлява наказателна санкция. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в писмената защита Съветът не е допълнил тези мотиви, посочвайки правни и фактически обстоятелства относно квалификацията на решението за включване на името на жалбоподателя в списъка с конкретно засегнатите от тези мерки лица.

182    Следователно правното основание, изведено от нарушение на принципите на правото, приложими поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, и по-специално на презумпцията за невиновност, представлява ново правно основание, което трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

183    Във всеки случай необходимо е да се отбележи, че въпросните ограничителни мерки нямат наказателен характер. Всъщност, доколкото авоарите на заинтересованите лица не са конфискувани като придобити чрез престъпление, а са замразени като временна мярка, разглежданите мерки не представляват наказателна санкция, нито пък предполагат наличието на обвинение от подобен характер (Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано в Сборника, точка 101).

184    По отношение на довода на жалбоподателя, че не е представено нито едно доказателство за извършено от него противоправно деяние, следва да се посочи, че членове 60 ЕО и 301 ЕО не изискват жалбоподателят да е извършил такова деяние, за да бъдат приложени спрямо него ограничителни мерки.

185    Накрая по отношение на довода на жалбоподателя, че не е представено никакво доказателство, че се облагодетелства от икономическата политика на правителството на Мианмар, следва да се напомни, че ако определени ограничителни мерки по отношение на Съюз Мианмар засягат конкретно жалбоподателя, това следва от презумпцията, че членовете на семейството на високопоставените ръководители на предприятия на трета страна също се облагодетелстват от икономическата политика на правителството на тази държава — презумпция, която може да се обори, ако жалбоподателят докаже, че няма тясна връзка с лицето на ръководна длъжност, което е част от семейството му, така че не се облагодетелства от тази икономическа политика. Следователно не е задължение на Съвета да доказва, че жалбоподателят се облагодетелства от икономическата политика на правителството на Мианмар.

186    Що се отнася по-нататък до правното основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал нарушение на този принцип, като е замразил авоарите му за неопределен срок.

187    Необходимо е да се констатира, че това правно основание не е ново по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, а доразвива вече изложените пряко или имплицитно в жалбата правни основания, поради което трябва да бъде прието за допустимо (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 435 и цитираната съдебна практика). Всъщност то е част от правните основания, изведени съответно от нарушения на правото на собственост и на принципа на пропорционалност (вж. точки 149—151 по-горе). Доводът на жалбоподателя относно неопределения срок на замразяване на авоарите беше отхвърлен при разглеждането на тези правни основания (вж. точка 167 по-горе). В случая следва да се добави, че приетите от Съвета общи позиции за въвеждане и оставяне в сила на въпросните ограничителни мерки са с ограничено действие във времето (вж. точки 3 и 5 по-горе).

188    Накрая жалбоподателят твърди, че Съветът прилага непоследователно презумпцията, че поради връзката с баща си жалбоподателят се е облагодетелствал от икономическата политика на правителството на Мианмар, доколкото Съветът не замразява авоарите на непълнолетните деца на високопоставени ръководители на предприятия. Всъщност авоарите на жалбоподателя били замразени за първи път, когато навършил шестнадесет години. В това отношение е достатъчно да се установи, че ограничаването на санкциите, така че непълнолетните да не се включват в кръга на лицата, конкретно засегнати от ограничителните мерки по отношение на Съюз Мианмар, не би могло да влече незаконосъобразност на включването на името на жалбоподателя в списъка в приложение VI към спорния регламент, изменен с Регламент № 353/2009. Освен това следва да се напомни, че в съображение 6 от Обща позиция 2005/340/ОВППС и в съображение 6 от Обща позиция 2006/318 Съветът е обяснил политиката си да не налага въпросните ограничителни мерки на деца под 18 години.

189    От това следва, че трябва да се отхвърлят правните основания, изведени съответно от нарушение на принципите на правото, приложими поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, и от нарушение на принципа на правната сигурност.

190    Предвид предходното жалбата следва изцяло да се отхвърли.

 По съдебните разноски

191    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. От друга страна, съгласно параграф 4 от този член държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

192    Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета в съответствие с искането на последния. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Pye Phyo Tay Za да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Martins Ribeiro Wahl Dittrich

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 май 2010 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По процесуалните последици от изменението на приложение VI към спорния регламент с Регламент № 353/2009

2.  По съществото на спора

По правното основание, изведено от липса на правно основание на спорния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По правното основание, изведено от неспазване на задължението за мотивиране

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По правните основания, изведени от нарушения на определени основни права и на принципа на пропорционалност

По правното основание, изведено от нарушение на правото на справедлив процес

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По правното основание, изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По правните основания, изведени от нарушение на правото на собственост и на принципа на пропорционалност

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По правните основания, изведени от нарушение на принципите на правото, приложими поради наказателния характер на мярката за замразяване на авоари, и от нарушение на принципа на правната сигурност

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.