Дело T-222/09

Ineos Healthcare Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „ALPHAREN“ — По‑ранни национални словни марки „ALPHA D3“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Служебна проверка на фактите — Член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент № 207/2009)“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Факти, доказателства и съображения, представени в подкрепа на възражението — Възможност на подалата възражение страна да представи доказателства в подкрепа на възражението

(член 1, правило 15, параграф 2, буква в) и параграф 3, буква б) и правило 19, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите — Производство по възражение — Проверка, ограничена до разглеждане на изтъкнатите правни основания — Вземане предвид на общоизвестни факти — Фармацевтични продукти

(член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Преценка на вероятността от объркване — Определяне на съответните потребители

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      От правило 15, параграф 2, буква в) и параграф 3, буква б) във връзка с правило 19, параграф 1 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността следва, че в рамките на производството по възражение подалата възражение страна има възможност, но не и задължение, да представи доказателства в подкрепа на възражението, по-специално що се отнася до сходството между разглежданите стоки и услуги.

Също така, посочените в правило 15, параграф 3, буква б) от Регламент № 2868/95 доказателства не трябва непременно да обхващат всички аспекти от сравнението на стоките.

(вж. точки 16, 17 и 21)

2.      Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността „в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на [Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)] се ограничава […] до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, [и исканията, представени] от страните […]“.

Разпоредбата се отнася по-специално до фактическата основа на решенията на службата, а именно фактите и доказателствата, на които тези решения могат валидно да се основават. Така, като се произнася по жалба срещу решение за прекратяване на производство по възражение, апелативният състав може да основава решението си само на представените от страните факти и доказателства. Все пак ограничаването на фактическата основа на проверката, извършвана от апелативния състав, не изключва при нея да се вземат предвид освен фактите, изрично изтъквани от страните в производството по възражение, и общоизвестни факти, т.е. такива, които е възможно да са известни на всяко лице или могат да станат известни от общодостъпни източници.

Относно описанието на фармацевтичните препарати и на терапевтичните им показания, предвид тяхното специализирано съдържание те изобщо не могат да се считат за информация относно общоизвестни факти.

(вж. точки 28, 29 и 31)

3.      Що се отнася до преценката за наличие на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, в случай че разглежданите стоки са лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание преди продажбата им на потребителите в аптеките, към съответните потребители спадат едновременно крайните потребители и здравните специалисти, т.е. лекарите, които предписват лекарствения продукт, както и фармацевтите, които продават така предписания лекарствен продукт. Макар изборът на тези стоки да е повлиян или определен от посредници, вероятност от объркване може да е налице и за потребителите, при положение че те могат да се натъкнат на тези стоки, дори това да стане при отделни покупки, осъществявани в различни моменти за всяка от посочените стоки, взети поотделно.

Дори когато лекарствените продукти се отпускат само с лекарско предписание, не може да се изключи, че средният потребител спада към съответните потребители.

(вж. точки 43 и 44)