Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети разширен състав)

15 май 2024 година(*)

„Лекарствени продукти за хуманна употреба — Спиране на действието на националните разрешения за търговия с лекарствения продукт за хуманна употреба, съдържащ активното вещество хидроксиетил нишесте (HEA), разтвори за вливане — Жалба за отмяна — Пряко засягане — Частична недопустимост — Задължение за мотивиране — Грешка при прилагане на правото —Явна грешка в преценката — Принцип на предпазните мерки — Пропорционалност — Член 116 от Директива 2001/83/ЕО“

По дело T‑416/22

Fresenius Kabi Austria GmbH, установено в Грац (Австрия), и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение(1), представлявани от W. Rehmann и A. Knierim, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от M. Escobar Gómez и A. Sipos,

ответник,

подпомагана от

Ирландия, представлявана от A. Joyce, M. Tierney, M. Browne и D. O’Reilly, подпомагани от P. McCann, SC, и E. O’Callaghan, barrister,

и от

Европейска агенция по лекарствата (EMA), представлявана от S. Marino, S. Drosos и M. van Egmond,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав),

състоящ се от: J. Svenningsen, председател, C. Mac Eochaidh, J. Laitenberger (докладчик), J. Martín y Pérez de Nanclares и M. Stancu, съдии,

секретар: A. Marghelis, администратор,

предвид определението от 18 октомври 2022 г., Fresenius Kabi Austria и др./Комисия (T‑416/22 R, непубликувано, EU:T:2022:636),

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбите си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Fresenius Kabi Austria GmbH и другите юридически лица, чиито имена са посочени в приложение, по същество искат да бъде отменено Решение за изпълнение C(2022) 3591 final на Комисията от 24 май 2022 година, отнасящо се, в рамките на член 107п от Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета, до разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи активното вещество „хидроксиетил нишесте (HEA), разтвори за вливане“, в резултат на оценка на изследване за безопасност, направено след издаване на разрешението (наричано по-нататък „обжалваното решение“), тъй като с него се разпорежда на съответните държави членки да спрат действието на националните разрешения за търговия (наричани по-нататък „РТ“) с лекарствените продукти, посочени в приложение I към него (наричани по-нататък „разглежданите лекарствени продукти“).

I.      Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателите са част от световната група Fresenius Kabi, която от своя страна е част от групата Fresenius — специализирана в областта на здравеопазването, която произвежда и разпространява по-специално лекарствени продукти, съдържащи хидроксиетил нишесте (HEA) като активно вещество.

3        Жалбоподателите са титуляри на РТ с част от разглежданите лекарствени продукти.

4        Разглежданите лекарствени продукти, които са разрешени на национално равнище, са посочени главно за лечението на хиповолемия (намаляване на обема на кръвта), причинена от остра (внезапна) кръвозагуба, когато лечение само чрез алтернативни разтвори за вливане, известни под наименованието „кристалоидни“, не се смята за достатъчно.

5        От 2013 г. разглежданите лекарствени продукти са предмет на редица оценки, що се отнася до баланса им риск—полза, в частност с оглед на нараснал риск от нефункциониране на бъбреците и смъртност при изписването им на пациенти, страдащи от сепсис, изгаряния, или намиращи се в критично състояние.

6        На 19 декември 2013 г. Европейската комисия приема Решение за изпълнение C(2013) 9793 final, отнасящо се, в рамките на членове 31 и 107и от Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета, до [РТ] с лекарствени продукти (разтвори за вливане), съдържащи HEA. С това решение, адресирано до държавите членки, Комисията решава, че съответните държави членки трябва да изменят тези РТ въз основа на научните заключения на Координационната група за процедурата по взаимно признаване и за децентрализирани процедури — лекарствени продукти за хуманна употреба на Европейската агенция по лекарствата (EMA) (наричана по-нататък „CMDh“). Според това решение следва да се установят мерки за минимизиране на рисковете (наричани по-нататък „ММР“), по-специално под формата на нови противопоказания и нови предупреждения за опасност, както и чрез намаляване на дозировката на тези лекарствени продукти.

7        На 17 юли 2018 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2018) 4832 final, отнасящо се, в рамките на член 107и от Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета, до [РТ] с лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи активното вещество HEA, разтвори за вливане. С това решение, адресирано до държавите членки, Комисията взема решение, че съответните държави членки трябва да изменят тези РТ въз основа на научните заключения на CMDh, като изготвят по-специално допълнителни ММР, тъй като първоначалните ММР не се спазват в достатъчна степен в клиничната практика и разглежданите лекарствени продукти продължават да се предписват на пациенти, за които са противопоказни. Тези допълнителни ММР включват ограничаване на доставката на разглежданите лекарствени продукти само за здравните специалисти, преминали специално обучение, което е задължително, както и предупреждения за опасност, указани по-видимо върху опаковките.

8        На 10 февруари 2022 г. Комитетът за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност (наричан по-нататък „PRAC“), който е комитетът към EMA, отговорен за изготвянето на оценка по въпросите за безопасността, свързани с лекарствените продукти за хуманна употреба, приема доклад за оценка, в който с мнозинство от гласовете стига до извода, че въпреки важните допълнителни ММР, въведени през 2018 г., информацията, указана върху продукта, продължава да не се спазва. PRAC стига също до извода, че разглежданите лекарствени продукти продължават да се използват за пациенти, за които са противопоказни и за които следователно съществува по-голям риск от тежко увреждане, включително смърт. PRAC посочва, че не е могла да бъде установена нито една допълнителна ММР, нито комбинация от ММР, гарантиращи в достатъчна степен безопасна употреба на разглежданите лекарствени продукти. Всъщност според този комитет случаите на неспазване на информацията, указана върху продукта, не се дължат само на липса на осведоменост, а изглежда са резултат от съзнателен избор от страна на предписващите лица. Ето защо PRAC прави извода, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти е неблагоприятен и препоръчва спиране на действието на РТ с тези лекарствени продукти.

9        На 23 февруари 2022 г., сезирана в съответствие с член 107р, параграф 2, първа алинея от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), изменена с Директива 2010/84/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 година по отношение на фармакологичната бдителност (ОВ L 348, 2010 г., стр. 74), CMDh приема с решение, взето с мнозинство, че следва да се спре действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти.

10      На 24 май 2022 г., сезирана в съответствие с член 107р, параграф 2, пета алинея от изменената Директива 2001/83, Комисията приема обжалваното решение, предназначено за държавите членки, с което взема решение, че въз основа на научните заключения от приложение II към това решение съответните държави членки трябва да спрат действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти.

11      В член 3 от обжалваното решение е предвидено, че по изключение, при определени условия и за период най-много от 18 месеца, считано от датата на приемане на това решение, държавите членки могат да отложат въвеждането на спирането на действието.

II.    Искания на страните

12      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която на държавите членки се разпорежда да спрат действието на РТ с лекарствените продукти, посочени в приложение I към това решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта, в която на държавите членки се разпорежда да спрат действието на РТ с търгуваните от тях лекарствени продукти, посочени в приложение I към това решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима в частта ѝ относно спирането на действието на РТ с продуктите, съдържащи HEA, чиито титуляри не били жалбоподателите, или при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като недопустима в нейната цялост,

–        във всички случаи, да отхвърли жалбата за отмяна, тъй като тя била изцяло неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

14      Подобно на Комисията Ирландия иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима в частта ѝ относно спирането на действието на РТ с продуктите, съдържащи HEA, чиито титуляри не били жалбоподателите, или при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като недопустима в нейната цялост,

–        във всички случаи, да отхвърли жалбата за отмяна като изцяло неоснователна.

15      EMA иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По допустимостта на жалбата

16      Комисията, подкрепяна от Ирландия, твърди, без формално да повдига възражение за недопустимост, че жалбата е недопустима.

17      На първо място, Комисията поддържа, че жалбата трябва да се обяви за недопустима в частта, в която жалбоподателите искали обжалваното решение да бъде отменено за продукти, различни от тези, на които те са титуляри на РТ, без да представят никакво доказателство, че действали от името на титулярите на въпросните РТ.

18      На второ място, Комисията твърди по-специално, че второто искане е недопустимо, тъй като жалбоподателите не били пряко засегнати от обжалваното решение, чиито адресати са държавите членки. Всъщност от член 3 от обжалваното решение следвало, че държавите членки разполагат със свобода на преценка при прилагането на това решение, тъй като можели да отложат спирането на действието въз основа на преценка по същество, оставена на тяхната дискреция. Освен това обжалваното решение съдържало мерки за изпълнение, а именно националните решения, с които се спира действието на РТ, прилагайки по този начин обжалваното решение.

19      Жалбоподателите поддържат, че жалбата им е допустима.

20      В съответствие с член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

21      В случая настоящата жалба може да се обяви за допустима само доколкото жалбоподателите биха били пряко и лично засегнати от обжалваното решение по силата на втората хипотеза, посочена в член 263, четвърта алинея ДФЕС.

22      На първо място, що се отнася до условието, че дадено физическо или юридическо лице трябва да е лично засегнато от решението на Европейския съюз — предмет на обжалване, следва да се припомни, че дадено физическо или юридическо лице може да твърди, че е лично засегнато само ако спорната разпоредба се отнася до него поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин, както адресата (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223, и от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 72).

23      Обжалваното решение индивидуализира жалбоподателите по същия начин, както адресата, тъй като те са титуляри на някои от РТ с разглежданите лекарствени продукти и са обозначени като такива в приложение I към обжалваното решение. Ето защо се налага констатацията, че жалбоподателите са лично засегнати от обжалваното решение.

24      На второ място, предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението на Съюза — предмет на обжалване, изисква кумулативно наличие на два критерия. От една страна, решението трябва пряко да поражда последици за правното положение на жалбоподателя. От друга страна, то трябва да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението му, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. в този смисъл определение от 19 юни 2008 г., US Steel Košice/Комисия, C‑6/08 P, непубликувано, EU:C:2008:356, т. 59, и решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42).

25      Това е така, когато възможността адресатите да не изпълнят решението на Съюза е чисто теоретична и намерението им да действат в съответствие с последиците от него, не подлежи на никакво съмнение (вж. решение от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, EU:C:1998:193, т. 44 и цитираната съдебна практика).

26      Всяко решение, независимо дали има подзаконов или друг характер, по принцип може да засяга пряко частноправен субект и следователно пряко да породи последици за правното му положение, независимо дали включва мерки за изпълнение (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 74).

27      В случая обжалваното решение изменя правното положение на жалбоподателите, тъй като задължава държавите членки да спрат действието на РТ, чиито титуляри са те. От точа 22 от дупликата става ясно, че Комисията не оспорва, че жалбоподателите отговарят на първия критерий, посочен в точка 24 по-горе. Тя оспорва само втория критерий, посочен в тази точка, като твърди, че държавите членки разполагат със свобода на преценка при прилагането на обжалваното решение.

28      Що се отнася до въпроса дали обжалваното решение не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението му, самото обстоятелство, че за целите на прилагането му трябва да са налице мерки за изпълнение, не означава непременно, че адресатите на решението имат свобода на преценка (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Ford Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 96).

29      Наличието на свобода на преценка трябва задължително да се прецени с оглед на конкретните правни последици, които са посочени в жалбата и могат действително да настъпят за правното положение на заинтересованото лице. Така, за положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно втората част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, следва да се разгледат правните последици, породени от разпоредбите на това решение, за които се отнася жалбата (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 97 и 98 и цитираната съдебна практика).

30      В това отношение Комисията се позовава на член 3 от обжалваното решение, който предвижда, че при определени условия държава членка може по изключение да отложи спирането на действието на РТ за срок, не по-дълъг от 18 месеца.

31      Несъмнено по силата на тази разпоредба държавите членки разполагат с известна свобода на преценка, що се отнася до евентуално отлагане на изпълнението на обжалваното решение, и следователно относно момента, в който трябва да спрат действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти. За разлика от това те не разполагат с никаква свобода на преценка, що се отнася до задължението за спиране на действието на тези РТ, и то най-късно до изтичането на 18‑месечния период, считано от датата на приемане на обжалваното решение, така че жалбоподателите не могат да се освободят от него (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 105 и 110).

32      От изложеното по-горе следва, че обжалваното решение не оставя никакво право на преценка на държавите членки по отношение на спирането на действието на разглежданите РТ, тъй като то има чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза. Следователно решението засяга жалбоподателите пряко, тъй като те са титуляри на тези РТ.

33      Изтъкнатата от Комисията съдебна практика (решения от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия, C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 47—59, от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 54—66, и определение от 14 февруари 2019 г., Associazione GranoSalus/Комисия, T‑125/18, EU:T:2019:92, т. 74—85) не може да постави под съмнение този извод. Всъщност тази съдебна практика е ирелевантна в случая, тъй като се отнася до третата хипотеза на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. решения от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия (C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 45), от 13 март 2018 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия (C‑244/16 P, EU:C:2018:177, т. 52), и определение от 14 февруари 2019 г., Associazione GranoSalus/Комисия (T‑125/18, EU:T:2019:92, т. 65).

34      На трето място, макар жалбоподателите да искат обжалваното решение да бъде отменено не само в частта, която се отнася до тях, но и в частта, която се отнася до другите титуляри на РТ с лекарствени продукти, посочени в приложение I към него, те не установяват, нито твърдят, че са процесуално легитимирани да действат от името на последните, така че дори да се предположи, че обжалваното решение бъде отменено, това може да стане само в частта, която се отнася до жалбоподателите. Така при всички положения исканата отмяна би могла да породи действие само по отношение на лекарствените продукти, за които жалбоподателите притежават РТ (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., BASF/Комисия, T‑472/19, непубликувано, EU:T:2020:432, т. 29 и цитираната съдебна практика).

35      От друга страна, доводът на жалбоподателите, че обжалваното решение може да бъде отменено само в неговата цялост и че всяко негово обявяване за нищожно води до действие „erga omnes“, е погрешен и следователно трябва да бъде отхвърлен.

36      Следователно жалбата трябва да бъде обявена за допустима единствено в частта, която се отнася до лекарствените продукти, за които жалбоподателите са титуляри на РТ, а исканията за отмяна в останалата ѝ част — за недопустими, тъй като жалбоподателите не са процесуално легитимирани да искат отмяната на обжалваното решение в частта му, която се отнася до РТ, чиито титуляри не са те.

Б.      По подаването на писмената защита

37      Жалбоподателите изтъкват, че писмената защита на Комисията е просрочена. Жалбата била връчена на Комисията на 27 юли 2022 г. Писмената защита била подадена едва на 13 октомври 2022 г., при положение че в съответствие с член 81, параграф 1, член 60 и член 58, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд срокът бил изтекъл на 10 октомври 2022 г.

38      Според член 6, първа алинея от Решение на Общия съд от 11 юли 2018 година за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e-Curia (ОВ L 240, 2018 г., стр. 72) процесуалните документи се връчват чрез e-Curia на лицата, които имат регистрация за достъп, по отнасящите се до тях дела. В съответствие с член 6, трета алинея от това решение процесуалният документ е връчен в момента, в който получателят (представител или сътрудник) поиска достъп до него.

39      В случая, тъй като жалбата е изпратена на Комисията чрез приложението e-Curia на 27 юли 2022 г. и тъй като тази институция е поискала достъп до този процесуален документ на 3 август 2022 г., срокът за представяне на писмената защита изтича на 13 октомври 2022 г.

40      Следователно, като подава писмената си защита на 13 октомври 2022 г., Комисията е спазила посочения срок.

В.      По същество

41      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания. Първото е изведено от нарушение на член 116 от Директива 2001/83, изменена с Директива 2010/84. Второто основание е изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки. Третото основание е изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност. Четвъртото основание е изведено от липса на мотиви.

1.      По четвъртото основание, изведено от липса на мотиви

42      Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, тъй като било противоречиво.

43      На първо място, жалбоподателите поддържат, че в приложение III към обжалваното решение е установено условие за отмяна на спирането на действието на РТ, което ако се следва логиката на това решение, било невъзможно за изпълнение.

44      В това отношение жалбоподателите отбелязват, че според това приложение, за да се отмени спирането на действието, титулярите на РТ трябва, от една страна, да представят убедителни научни доказателства, удостоверяващи благоприятен баланс риск—полза за определен кръг от хора, а от друга страна, да предложат редица ММР, които защитават в достатъчна степен пациентите, за които съществува повишен риск от сериозно увреждане на тяхното здраве.

45      Първо, жалбоподателите поддържат, че употребата на разглежданите лекарствени продукти в съответствие с условията на РТ вече свидетелства за наличието на благоприятен баланс риск — полза въз основа на наличните към момента научни данни. Според научните заключения, съдържащи се в приложение II към обжалваното решение, приетите през 2013 г. ограничения не били достатъчни, тъй като здравните специалисти не ги спазвали. Жалбоподателите твърдят, че да се приеме подобен довод, изтъкнат, за да се отхвърлят предложените от тях допълнителни ММР, означавало, че по принцип било невъзможно да се отмени спиране на действието, тъй като всяко твърдяно използване извън условията на РТ, дори и умишлено, системно не допускало приемането на допълнителни ММР.

46      Второ, жалбоподателите твърдят, че научните заключения, съдържащи се в приложение II към обжалваното решение, изрично отхвърлили прилагането на други ММР. Така с обжалваното решение на практика се разпореждало оттегляне на РТ. Условията за отмяна на спирането на действие никога не можели да се изпълнят.

47      Трето, жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение не посочва причините, поради които взетото през 2013 г. решение не може да запази действието си в очакване на резултатите от два клинични опита във фаза IV в областта на хирургията и травматологията (наричани по-нататък „изследванията PHOENICS и TETHYS“), поръчани през 2013 г., за да отговорят на условието за представяне на други елементи за преценка.

48      На второ място, жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е противоречиво поради изключението, предвидено в член 3 от него.

49      Първо, противоречиво било тази разпоредба да изисква от държава членка, която използвала това изключение и отлагала спирането на действие на РТ, да продължи да спазва ММР, въведени през 2018 г., въпреки че тези мерки не били ефективни, както било посочено в научните заключения, съдържащи се в приложение II към обжалваното решение.

50      Второ, фактът, че тази разпоредба изисква такава държава членка да трябва да спре снабдяването на акредитирано заведение, ако се окаже, че то не спазва ММР, показвал, че според Комисията предложените от жалбоподателите допълнителни ограничения на доставките представляват ефективни допълнителни ММР, противно на посоченото в научните заключения, съдържащи се в приложение II към обжалваното решение.

51      Трето, Комисията основала решението за спиране на действието на разглежданите РТ на съображения, свързани с общественото здраве в държавите членки. Същевременно на основание на член 3 от обжалваното решение държава членка можела по изключение да отложи спирането на действието за срок от само 18 месеца, ако това се смята за необходимо с оглед на съображения, свързани с общественото здраве в посочената държава членка.

52      Комисията, подкрепяна от Ирландия и EMA, иска четвъртото основание да бъде отхвърлено.

53      Задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (решения от 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35, и от 20 септември 2019 г., ICL-IP Terneuzen и ICL Europe Coöperatief/Комисия, T‑610/17, EU:T:2019:637, т. 47).

54      Съгласно установената съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати от акта по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63 и цитираната съдебна практика и от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 122 и цитираната съдебна практика).

55      Освен това участието на заинтересованите лица в производството по изготвянето на акта може да доведе до снижаване на изискванията за мотивиране, тъй като допринася за информирането им (решения от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 116, и от 1 февруари 2013 г., Polyelectrolyte Producers Group и др./Комисия, T‑368/11, непубликувано, EU:T:2013:53, т. 101).

56      В случая от съображение 2 на обжалваното решение следва, че PRAC е стигнал до извода, че продължава да не се спазва информацията, указана върху продукта, въпреки важните ММР, въведени след процедурата по сезиране, приключила през 2018 г. Според съображение 3 от обжалваното решение PRAC е взел предвид сериозността на проблемите, свързани с безопасността, и обстоятелството, че съотношението на пациентите, които при липса на ефективни ММР са изложени на тези рискове, би могло да има важни последици за общественото здраве, включително потенциално увеличаване на смъртността. Според съображение 4 от обжалваното решение PRAC е стигнал до извода, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти не е повече благоприятен, поради което препоръчва спиране на действието на РТ с тези лекарствени продукти.

57      Освен това от съображение 5 и член 1  от обжалваното решение става ясно, че това решение е прието въз основа на позицията на по-голямата част от държавите членки, представени в CMDh, която се намира в документ, озаглавен „Научни заключения“, който от своя страна е възпроизведен в приложение II към обжалваното решение и по този начин е неразделна част от него. Според тези заключения в интерес на Съюза следва да се приеме решение за спиране на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти.

58      Във въпросните научни заключения на около десетина страници се излагат причините, поради които е прието, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти вече не е благоприятен. От тях по-специално следва, че е било предвидено въвеждането на допълнителни ММР, но е било прието, че не е могла да бъде идентифицирана никаква друга ММР, за да се гарантира безопасна употреба на разглежданите лекарствени продукти.

59      Критиката на жалбоподателите относно мотивите на обжалваното решение се отнася по-специално до твърдени противоречия и несъответствия, които го опорочават.

60      Що се отнася до доводите, че условията за отмяна на спирането на действието, предвидени в приложение III към обжалваното решение, били противоречиви, тъй като никога не можели да бъдат изпълнени, ако се приема, че научните заключения изрично отхвърлят ефективността на ММР, следва да се отбележи, че в приложение III към обжалваното решение е посочено следното:

„За да се отмени спирането на действието, титулярът/титулярите на [РТ] трябва/т да представят солидни доказателства, удостоверяващи благоприятен баланс риск—полза сред релевантните от клинична гледна точка пациенти, както и съвкупност от [ММР], които да могат да защитят в достатъчна степен пациентите, изложени на висок риск от сериозно увреждане в резултат на употребата на разтворите за вливане HEA“.

61      Така, според това приложение жалбоподателите могат да представят всички доказателства, с които може да се установи благоприятен баланс риск—полза за всеки разглеждан лекарствен продукт сред релевантните от клинична гледна точка пациенти. Тези доказателства могат по-специално да се отнасят до всички рискове и ползи от всеки разглеждан лекарствен продукт и до нови предложения за ММР. От друга страна, от обжалваното решение или от научните заключения, които се намират в приложение II към това решение, по никакъв начин не следва, че логиката и необходимостта изключват в бъдеще да могат да бъдат идентифицирани ММР, способни да защитят в достатъчна степен пациентите, които са изложени на висок риск от сериозно увреждане в резултат на употребата на разглежданите лекарствени продукти. Всъщност съображения 3 от обжалваното решение се позовава единствено на липсата на ефективни ММР. В научните заключения се посочва, че PRAC е стигнал до извода, че „не е могла да бъде идентифицирана“ нито една ММР или комбинация от ММР, гарантираща/и в достатъчна степен безопасна употреба на разглежданите лекарствени продукти, като използването на минало време указва, че констатацията е валидна за миналото до момента, в който PRAC е стигнал до този извод.

62      Що се отнася до изключението, предвидено в член 3 от обжалваното решение, в съображение 6 от въпросното решение е посочено, че по изключение държавите членки може да отменят временно спирането на действието на съответните РТ, стига да са изпълнени определени условия за защита на пациентите и предварително договорените ММР да продължат да действат и да бъдат наблюдавани. В член 3 от обжалваното решение като условия, които могат да обосноват отлагане на спирането на действие, се посочва по-специално, че отлагането се приема за необходимо с оглед на съображения, свързани с общественото здраве в съответната държава членка [член 3, буква а) от обжалваното решение], и на няколко други условия, чиято цел е да се гарантира спазването на ММР.

63      Противно на твърденията на жалбоподателите, тези условия не противоречат на предвиденото в обжалваното решение спиране на действието, което се основава на съображения, свързани с общественото здраве, и на обстоятелството, че ММР не са били сметнати за достатъчни, за да направят баланса риск—полза от разглежданите лекарствени продукти благоприятен.

64      Всъщност съображенията, свързани с общественото здраве, които обосновават отмяна на спирането на действието, могат да са различни от тези, които обосновават спирането на действието и се дължат, например, на необходимостта здравният сектор да се подготви през периода на отлагане за спирането на действието на РТ, без обаче да обосновават неограничено отлагане.

65      По отношение на ММР, се налага констатацията, че се приемат за недостатъчни именно защото първоначалните ММР не са били спазвани в достатъчна степен. От друга страна, от изследване за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г., става ясно, че процентът на неспазване на ММР се променя значително между различните обекти в различните държави членки, участвали в изследването. Така подходът на Комисията — да обуслови възможността държава членка да отмени спирането на действието на съответните РТ за неопределен период от време от условията, чиято цел е да се гарантира спазването на ММР, както и установяването на задължение да се спре снабдяването на акредитирано заведение, ако се окаже, че последното не спазва ММР — не е непоследователен със съображението в основата на обжалваното решение, както е припомнено в точка 63 по-горе.

66      Накрая, доводът на жалбоподателите, че обжалваното решение трябвало да посочва причините, поради които взетото през 2013 г. решение не може да продължи да се прилага, по-специално в очакване на резултати от изследванията PHOENICS и TETHYS, не установява липса на мотиви. Всъщност, първо, както става ясно по-специално от съображение 2 от обжалваното решение, а също и от научните заключения, които се намират в приложение II към него, обжалваното решение е прието след оценка на последното изследване за употреба на лекарствения продукт, което е оценило доколко са ефективни ММР, приети през 2018 г. Второ, ако жалбоподателите смятат, че данните от изследванията PHOENICS и TETHYS могат да направят баланса риск—полза от разглежданите лекарствени продукти благоприятен, те могат да ги предоставят на компетентния орган, за да прецени той дали условията за отмяна на спирането на действието са изпълнени, както е посочено в приложение III към обжалваното решение. Трето, въпросът дали Комисията е трябвало да изчака резултатите от тези две изследвания, преди да приеме обжалваното решение, се отнася до обосноваността на обжалваното решение и ще бъде разгледан в рамките на третото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

67      Освен това доводът на жалбоподателите, че употребата на разглежданите лекарствени продукти в съответствие с условията на РТ удостоверява благоприятен баланс риск—полза въз основа на наличните понастоящем научни данни, също се отнася до основателността на обжалваното решение и ще бъде разгледан в рамките на първото и второто основание.

68      В заключение обжалваното решение, включително научните заключения, които се намират в приложения II към него, детайлно посочва мотивите, на които е основано. В мотивите на обжалваното решение се посочват по-специално причините на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на жалбоподателите, които между другото са участвали в процедурата, довело до приемането на обжалваното решение, да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

69      Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

2.      По първото основание, изведено от нарушение на член 116 от изменената Директива 2001/83, и по второто основание, изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки

70      Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неоснователно, тъй като условията, предвидени в член 116 от изменената Директива 2001/83, които оправомощават компетентните органи да спрат действието на РТ с лекарствени продукти, не са изпълнени. Научните заключения, на които се основава обжалваното решение, не позволявали да се установи неблагоприятен баланс риск—полза при употреба на разглежданите лекарствени продукти в рамките на одобрените указания.

71      Комисията, подкрепяна от Ирландия и EMA, твърди, че не е налице нито грешка по отношение на това спазени ли са правните условия, предвидени в член 116 от изменената Директива 2001/83, нито явна грешка в преценката на наличните данни за безопасността на разглежданите лекарствени продукти, тъй като научните данни потвърждавали извода, че балансът риск—полза от тези продукти не може да се приеме за благоприятен.

а)      По първата част на първото основание, изведена от грешка при прилагане на правото, произтичаща от неправилно тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83

72      Жалбоподателите поддържат, че член 116 от изменената Директива 2001/83 позволява оттегляне или спиране на действието на РТ само ако разглежданият продукт се окаже вреден в рамките на предвидената употреба, с други думи, ако няма благоприятен баланс риск—полза спрямо употребата му в съответствие с РТ.

73      В това отношение жалбоподателите твърдят, че балансът риск—полза, както е определен в член 1, точка 28а от Директива 2001/83, изменена с Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. (ОВ L 136, 2004 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 116), се преценява основно с оглед на предвидената употреба на лекарствения продукт, която е определена в указанията на РТ и в свързаните ограничения на употребата, също посочени в РТ. Според член 1, точка 28 от Директива 2001/83, изменена с Директива 2004/27, терминът „риск“ включвал всеки риск за качеството, безвредността или ефективността на лекарствения продукт по отношение на здравето на пациентите или общественото здраве. В съответствие със съображение 7 от Директива 2001/83 понятията „вредност“ и „терапевтично действие“ могат да се разглеждат само в тяхната взаимовръзка и имат само относително значение в зависимост от развитието на научните познания и като се вземе предвид предназначението на лекарствения продукт. Качеството, ефективността и безопасността на лекарствения продукт винаги били свързани с предвидената му употреба, която се изследвала в хода на процедурата за издаване на разрешение. Никой лекарствен продукт не бил безопасен и ефективен, ако не се използва, както е посочено.

74      Комисията, подкрепяна от Ирландия и EMA, иска първата част от първото основание да бъде отхвърлена.

75      Според член 116, първа алинея от изменената Директива 2001/83 компетентните органи преустановяват действието, оттеглят или изменят РТ, ако се приеме становището, че лекарственият продукт е вреден или че не е терапевтично ефективен, или че балансът риск—полза не е благоприятен, или че качественият му и количествен състав не е такъв, какъвто е заявен.

76      Тези условия за изменение, спиране на действието или оттегляне на РТ са алтернативни, а не кумулативни (решения от 11 декември 2014 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, T‑189/13, непубликувано, EU:T:2014:1056, т. 41, и от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 44). Освен това те трябва да се тълкуват в съответствие с изведения от съдебната практика общ принцип, че на защитата на общественото здраве безспорно трябва да се отдаде по-голямо значение от това на икономическите съображения (решения от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 99, и от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 44).

77      В случая въпросът дали първата част от първото основание е обоснована, зависи от тълкуването на понятието „баланс риск—полза“.

78      Поначало и според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 7 май 2019 г., Германия/Комисия, T‑239/17, EU:T:2019:289, т. 40 и цитираната съдебна практика), като обаче ясният и точен текст бележи границата на тълкуването (решение от 16 декември 2020 г., American Airlines/Комисия, T‑430/18, EU:T:2020:603, т. 109, вж. в този смисъл решение от 15 юли 2010 г., Комисия/Обединено кралство, C‑582/08, EU:C:2010:429, т. 51 и цитираната съдебна практика). Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (вж. решение от 16 март 2023 г., Towercast, C‑449/21, EU:C:2023:207, т. 31 и цитираната съдебна практика).

1)      По буквалното тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83

79      Понятието „баланс риск—полза“ е определено в член 1, точка 28а от изменената Директива 2001/83 като „оценка на положителните терапевтични ефекти от лекарствения продукт по отношение на рисковете, определени в точка 28, първо тире“.

80      Член 1, точка 28, първо тире от тази директива определя понятието „рискове, свързани с използването на лекарствения продукт“, като „всеки риск за качеството, безвредността или ефективността на лекарствения продукт по отношение на здравето на пациентите или общественото здраве“.

81      Нито една от цитираните в предходните точки разпоредби не включва, нито изключва изрично съобразяването на рисковете, произтичащи от употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ, при оценката на баланса му риск—полза съгласно член 116, първа алинея от изменената Директива 2001/83.

82      Напротив, текстът на член 1, точка 28, първо тире от изменената Директива 2001/83 е общ, доколкото в тази разпоредба се прави позоваване на „всеки риск“ за качеството, безвредността или ефективността на лекарствения продукт по отношение на здравето на пациентите или общественото здраве. Освен това тази разпоредба не ограничава понятието „безвредност на лекарствения продукт“ до специфични употреби. Така тази разпоредба не изключва рисковете, произтичащи от употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ, от понятието за рисковете, свързани с безопасността на този лекарствен продукт.

83      От буквалното тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83, следва, че то е достатъчно широко, за да позволи отчитането на рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ.

2)      По контекстуалното тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83

84      Първо, член 23, параграф 2 от изменената Директива 2001/83 установява някои задължения за предоставяне на информация, които има всеки титуляр на РТ с лекарствен продукт.

85      Макар действително тази разпоредба да не предвижда като такова спирането на действието на РТ поради неблагоприятен баланс риск—полза в резултат от отчитането на рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ, факта е, че тя изрично предвижда задължението за титуляра на РТ да уведоми компетентния национален орган за „данни относно употребата на лекарствения продукт, когато тази употреба е извън условията на [РТ]“. Това задължение за предоставяне на информация би било до голяма степен лишено от смисъл, ако компетентният орган не може да вземе предвид такива данни и да изведе от тях нормативни последици.

86      Освен това от тази разпоредба следва, и по-специално от връзката между, от една страна, края на първото изречение от втората алинея, и от друга страна, края на второто изречение от втората алинея, че „данните относно употребата на лекарствения продукт, когато тази употреба е извън условията на [РТ]“, могат да бъдат „нова информация, която може да повлияе на оценката за ползите и рисковете на съответния лекарствен продукт“.

87      Второ, член 101, параграф 1 от изменената Директива 2001/83 описва целта на системата за фармакологична бдителност и обхвата на информацията, която се събира. От тази разпоредба следва, че понятието „рискове за здравето на пациентите или за общественото здраве“ обхваща и рисковете, произтичащи от употреба, която „не отговаря на условията на [РТ]“. Нито Директива 2001/83, нито която и друга разпоредба от правото на Съюза не съдържа указание, че това понятие, в рамките на член 101 от Директива 2001/83, следва да има обхват, който е различен от член 116 от посочената директива, в смисъл, че в рамките на първата разпоредба би обхванал рисковете, свързани с употребата, която е извън условията на РТ с разглеждания лекарствен продукт, а в рамките на втората разпоредба, не би обхванал такива рискове.

88      Освен това от член 101, параграф 2 от изменената Директива 2001/83 следва, че държавите членки могат да вземат предвид всички данни, събрани в рамките на системата за фармакологична бдителност, включително данните относно рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ, за да разгледат вариантите за свеждането до минимум или за предотвратяване на риска и да предприемат при необходимост регулаторни действия относно разглежданото РТ. Тази разпоредба не съдържа никакво указание, че спирането на действието или оттеглянето на РТ по принцип е изключено от мерките, които държавите членки биха могли да предприемат, за да се справят с рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ.

89      Трето, в член 22, втора алинея от Директива 2001/83, изменена с Директива 2010/84, който несъмнено се отнася до положение, различно от разглежданото в случая, а именно решението за предоставяне на РТ при определени условия, законодателят изрично е предвидил условията, при които данните относно ефикасността и безопасността на лекарствен продукт, свързани с неговата употреба „при нормални условия“, могат да бъдат ограничени.

90      Така обстоятелството, че в член 116 от изменената Директива 2001/83 изобщо не се споменават „нормалните условия“ за употреба, потвърждава възприетото от Комисията тълкуване, че понятието „рискове, свързани с употребата на лекарствения продукт“, обхваща и рисковете, свързани с употребата му извън условията на РТ.

91      От контекстуалното тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83, следва, че това понятие обхваща и рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ.

92      Доводът на жалбоподателите, че член 23, параграф 2 и член 101 от изменената Директива 2001/83, предвиждат само задължения относно фармакологичната бдителност за титуляра на РТ, а не спирането на действието на РТ, не може да постави под въпрос този извод. Всъщност посочените разпоредби не се разглеждат като правно основание на обжалваното решение, а в рамките на контекстуално тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83.

3)      По тълкуването на понятието „баланс риск—полза“, като се вземе предвид целта на член 116 от изменената Директива 2001/83

93      От съображения 2 на Директива 2001/83 следва, че защитата на общественото здраве е основната ѝ цел (вж. решение от 5 май 2011 г., Novo Nordisk, C‑249/09, EU:C:2011:272, т. 37 и цитираната съдебна практика).

94      Член 116 от изменената Директива 2001/83 преследва тази цел, тъй като налага на компетентните органи задължението да спрат действието, да оттеглят или изменят РТ, когато балансът риск—полза от даден лекарствен продукт се приеме за неблагоприятен.

95      Както бе констатирано в точка 76 по-горе, член 116 от изменената Директива 2001/83 трябва да се тълкува в съответствие с изведения от съдебната практика общ принцип, че на защитата на общественото здраве безспорно трябва да се отдаде по-голямо значение от това на икономическите съображения.

96      За да осигурят ефективно преследване на посочената цел, компетентните органи трябва да могат да вземат предвид информацията относно всички рискове, които поставя даден лекарствен продукт за общественото здраве, включително рисковете, свързани с употребата му извън условията на РТ. Всъщност употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ може да доведе до рискове за общественото здраве, които са подобни на тези, свързани с употребата на този лекарствен продукт в съответствие с РТ. Употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ не е рядкост. Тя спада към професионалното решение на практикуващ лекар, който е в състояние да прецени ползите и рисковете от употребата. Следователно този практикуващ лекар трябва да бъде информиран за тях възможно най-добре.

97      Ето защо трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че спирането на действието на РТ с безопасен и ефективен лекарствен продукт, когато той се използва в съответствие с указанията, по дефиниция не отговаря на целта да се защити общественото здраве.

98      От тълкуването на понятието за баланс риск—полза, като се отчита целта на член 116 от изменената Директива 2001/83, следва, че това понятие включва и рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ.

99      В заключение, от буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 116, първа алинея от изменената Директива 2001/83 следва, че Комисията не е нарушила тази разпоредба, като при оценката на баланса риск—полза е взела предвид рисковете от употребата на разглежданите лекарствени продукти извън условията на РТ.

100    Този извод се потвърждава от подготвителните работи на Директива 2010/84, която изменя по-специално член 116 от Директива 2001/83. В частност от приложение I към работния документ на Комисията от 10 декември 2008 г., който придружава предложението за изменение на Директива 2001/83, става ясно, че понятието „нормални условия на употреба“ е заличено, „тъй като не е определено и би могло да се тълкува като ограничаващо регулаторните мерки в случай на голям проблем за общественото здраве, свързан с употребата извън условията на РТ (например, при децата)“.

4)      По другите доводи на жалбоподателите

101    Всички други доводи, изтъкнати от жалбоподателите, не могат да поставят под въпрос извода, че понятието баланс риск—полза, което се съдържа в член 116 от изменената Директива 2001/83, включва и рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ.

102    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателите, че титулярите на РТ с лекарствен продукт не са отговорни за употребата му извън условията на РТ, което според тях следвало от съдебната практика, достатъчно е да се констатира, че това обстоятелство не изключва отчитането на рисковете, свързани с употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ, за да се прецени баланса риск—полза от него при упражняване на правомощието да се приемат регулаторни мерки. Обжалваното решение нито предполага, нито внушава, че жалбоподателите и другите титуляри на РТ с разглежданите лекарствени продукти са отговорни за употребата на тези лекарствени продукти извън условията на РТ.

103    Второ, доводът, изведен от съображение 7 от Директива 2001/83 не е релевантен, тъй като това съображение се позовава на първоначалния текста на Директива 2001/83, включително на член 116 от нея, който не предвижда алтернативата, на която е основано обжалваното решение, а именно тази, че се спира действието на РТ, то се изтегля или изменя, когато се приеме, че балансът риск—полза не е благоприятен.

104    Трето, доводът, че правото на Съюза не уреждало употребата на лекарствен продукт извън условията на РТ, също не е релевантен. Всъщност обстоятелството, че правото на Съюза не определя условията за употреба на лекарствените продукти извън условията на РТ, не означава, че рисковете, произтичащи от такава употреба, не могат или не трябва да се вземат предвид при упражняването на правомощието на Съюза да приема регулаторни мерки.

105    Четвърто, не може да се приеме и доводът на жалбоподателите, че на злоупотребата с лекарствен продукт може да бъде оказана съпротива само на национално равнище. Обстоятелството, че националното право предвижда последици относно злоупотребата с лекарствен продукт, не е пречка органите на Съюза да могат, дори да са длъжни, да упражнят с необходимата грижа предоставеното им правомощие да приемат регулаторни мерки, включително, за да посрещнат рисковете от употребата извън условията на РТ.

106    Следователно първата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.

б)      По втората част от първото основание, изведена от явна грешка в преценката, и по второто основание, изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки

107    Жалбоподателите се позовават на съдебната практика относно принципа на предпазните мерки, според която този принцип допускал при наличието на съмнения компетентните органи да вземат подходящи мерки за предотвратяване на евентуални рискове за общественото здраве, сигурността и околната среда, без да трябва да изчакват пълното доказване на съществуването и сериозността на тези рискове. Според тази съдебна практика компетентният орган трябвало да докаже, че условията за спирането на действието на РТ са изпълнени, което Комисията и EMA не спазила в настоящото дело. За тази цел Комисията била длъжна да представи сериозни и убедителни доказателствени факти, които позволяват основателно да се постави под съмнение безвредността на разглеждания лекарствен продукт. Такива доказателствени факти напълно липсвали в настоящото дело.

108    В това отношение жалбоподателите изтъкват по-специално доводи, целящи да поставят под въпрос установяването на рисковете, твърдения пропуск да се вземат предвид ползите от разглежданите лекарствени продукти, произтичащи от медицинска необходимост, и изводите относно липсата на ефективни ММР.

109    Комисията, подкрепяна от Ирландия и EMA, иска втората част от първото основание и второто основание да бъдат отхвърлени.

110    Принципът на предпазните мерки, който е общ принцип на правото на Съюза, допуска при наличието на съмнения компетентните органи да вземат подходящи мерки за предотвратяване на евентуални рискове за общественото здраве, сигурността и околната среда, без да трябва да изчакват пълното доказване на съществуването и сериозността на тези рискове (вж. решение от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 45 и цитираната съдебна практика, вж. също в този смисъл решение от 3 декември 2015 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, C‑82/15 P, непубликувано, EU:C:2015:796, т. 21).

111    Ето защо съгласно принципа на предпазните мерки рисковете за здравето, които посочените в член 116, първа алинея от Директива 2001/83 мотиви имат за цел да предотвратят, не е необходимо да са конкретни, а само потенциални (решение от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 46, вж. също в този смисъл решения от 10 април 2014 г., Acino/Комисия, C‑269/13 P, EU:C:2014:255, т. 59, и от 3 декември 2015 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, C‑82/15 P, непубликувано, EU:C:2015:796, т. 23).

112    В тази система член 116, първа алинея от Директива 2001/83 предоставя права на предприятията, титуляри на РТ, тъй като им гарантира запазване на тези разрешения за времето, през което съществуването на едно от условията за изменение, спиране на действието или оттегляне не е установено (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 96). От това следва, че тежестта да се докаже изпълнението на условията по член 116 от Директива 2001/83 за оттегляне, спиране на действието или изменение на РТ пада върху компетентния орган, който в случая е Комисията (вж. в този смисъл решения от 7 март 2013 г., Acino/Комисия, T‑539/10, непубликувано, EU:T:2013:110, т. 79, и от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 47).

113    С оглед на принципа на предпазните мерки е достатъчно все пак Комисията да представи само сериозни и убедителни доказателствени факти, които, без да изключват научната несигурност, дават основание за съмнения дали лекарственият продукт не е вреден, дали притежава терапевтична ефективност, дали балансът риск—полза е благоприятен или дали качественият му и количествен състав е такъв, какъвто е заявен (решения от 3 декември 2015 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, C‑82/15 P, непубликувано, EU:C:2015:796, т. 23, и от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 48).

114    При все това обаче приемането на решение за изменение, спиране на действието или отмяна на РТ с лекарствен продукт е обосновано само въз основа на обективни и нови научни или медицински данни (вж. решение от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 49 и цитираната съдебна практика).

115    В това отношение компетентният орган е длъжен да посочи основните доклади и научни експертизи, на които се е основал, както и да уточни, в случай на съществени различия, причините, поради които се е отклонил от заключенията в представените от съответните предприятия доклади или експертизи. Това задължение е особено строго в случаите на научна несигурност. Следва да се подходи на принципа на състезателност и прозрачност, за да се гарантира, че разглежданото вещество е обект на задълбочена и обективна научна оценка, основана на съпоставяне на представените от съответните фармацевтични лаборатории представителни научни тези и съвременни научни изследвания (решение от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 50).

116    Що се отнася до съдебния контрол, упражняван от Общия съд, настоящата жалба се вписва в медико-фармакологичната област, която се отличава със сложен технически и научен характер.

117    Според съдебната практика, когато Комисията трябва да извършва сложни технически или научни преценки, тя разполага с широко право на преценка. В рамките на упражнявания от съда на Съюза контрол последният трябва да провери дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите от Комисията факти са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти, както и дали не е налице злоупотреба с власт (вж. решение от 9 септември 2010 г., Now Pharm/Комисия, T‑74/08, EU:T:2010:376, т. 111 и цитираната съдебна практика).

118    Що се отнася до обхвата на упражнявания върху научните преценки контрол, важно е да се припомни, че Общият съд не може да замени преценката на CMDh, която е следвала препоръката на PRAC, със своя собствена преценка. Упражняваният от него съдебен контрол се отнася само до правилното функциониране, както и до вътрешната последователност и мотивираност на становището на CMDh. Предвид последния аспект съдът може единствено да провери дали становището съдържат мотиви, които позволяват да се прецени въз основа на какви съображения то е било прието, и дали установява ясна връзка между медицинските или научните констатации и заключения (вж. в този смисъл решения от 11 декември 2014 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, T‑189/13, непубликувано, EU:T:2014:1056, т. 52, и от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 51).

119    В случая обаче, както следва от член 1, първа алинея от обжалваното решение, Комисията след като се е консултирала с постоянния комитет по лекарствените продукти за хуманна употреба (съображение 7 от обжалваното решение), е основала решението на научните заключения на CMDh, като въпросният комитет сам по себе си е бил съгласен с общите заключения на PRAC и причините му, които обосновават препоръката. Научните заключения на CMDh са посочени в приложение II към това решение и поради това са неразделна част от обжалваното решение. Следователно трябва да се приеме, че възложеният на Общия съд съдебен контрол, в частност контролът за това допусната ли е явна грешка в преценката, трябва да се упражнява върху всички тези научни заключения (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 5 декември 2018 г., Bristol-Myers Squibb Pharma/Комисия и EMA, T‑329/16, непубликувано, EU:T:2018:878, т. 98, и от 19 декември 2019 г., Vanda Pharmaceuticals/Комисия, T‑211/18, EU:T:2019:892, т. 54).

120    На първо място, процедурата, довело до приемането на обжалваното решение, е предхождана от редица оценки, направени през 2013 г., в рамките на процедура по сезиране през 2012 г. по силата на член 31 от Директива 2001/83 и в рамките на процедура по сезиране през 2013 по силата на член 107и от тази изменена директива, и през 2018 г. в рамките на процедура по сезиране по силата на същия този член. Както става ясно от научните заключения, които се намират в приложение II към обжалваното решение, в рамките на сезиранията през 2012 и 2013 г. се установява, че разглежданите лекарствени продукти се свързват с нараснал риск от смъртност при пациентите, страдащи от сепсис, тези с бъбречна недостатъчност или пациентите, които се намират в критично състояние. В това отношение PRAC се позовава на три рандомизирани контролирани изпитвания (наричани по-нататък „РКИ“), а именно изследванията 6S (Perner и al., 2012 г.), VISEP (Brunkhorst и al., 2008 г.) и CHEST (Myburgh и al., 2012 г.), на два мета-анализа, а именно изследванията Zarychanski и al., 2013 г. и Perel, Roberts and Ker, 2013 г. Според изследванията 6S и VISEP лекуването с продукти, съдържащи HEA, било свързано с повишен риск от смъртност в рамките на 90 дни. Тези резултати били потвърдени и от двата мета-анализа. РКИ еднозначно доказали наличието на повишен риск при диализа или бъбречна недостатъчност след лекуване с продуктите, съдържащи HEA.

121    От преписката по делото, и по-специално от доклада на PRAC при сезирането му през 2013 г., става ясно, че според този комитет за пациентите, страдащи от сепсис или септичен шок, рисковете от повишена смъртност са по-големи от ограничените ползи от разглежданите лекарствени продукти. От друга страна, PRAC констатира, че липсват „доказателства […], установяващи, че [ползите, свързани с] употребата [на лекарствените продукти] при други указания, са по-големи от констатираните рискове“.

122    В резултат на това са изготвени ММР, по-специално под формата на нови противопоказания, включително за пациентите, страдащи от сепсис, бъбречна недостатъчност или намиращи се в критично състояние, и нови предупреждения за опасност.

123    На второ място, двете изследвания за употреба на лекарствения продукт, възложени в рамките на сезирането през 2013 г., показват съществено неспазване на тези първоначални ММР през 2017 г. и 2018 г. От преписката по делото, и по-специално от доклада за оценка на PRAC в рамките на сезирането му през 2018 г., става ясно, че според този комитет ползите от разглежданите лекарствени продукти при употреба, съответстваща на одобреното указание, са скромни и че твърдяната клинична полза от разглежданите лекарствени продукти не е по-голяма от рисковете от повишена смъртност и бъбречна недостатъчност за пациентите, намиращи се в критично състояние или страдащи от сепсис, които продължават да приемат тези лекарствени продукти. В резултат на това от 2018 г. PRAC препоръчва да се спре действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти.

124    Въпреки това, както е констатирано в научните заключения, на които се основава обжалваното решение, през 2018 г. Комисията решава, че разглежданите лекарствени продукти могат да продължат да се търгуват, при условие обаче че се прилага съвкупност от допълнителни ММР, за да се гарантира, че разглежданите лекарствени продукти няма да бъдат използвани при пациентите, за които има риск от сериозно увреждане. Като условие за РТ е наложено извършването на ново изследване за употреба на лекарствения продукт, чийто предмет е каква е ефективността на тези нови ММР, тъй като спазването на новата рутина и на тези ММР се приема за съществено, за да се гарантира благоприятен баланс риск—полза за разглежданите лекарствени продукти.

125    На трето място, през 2013 г. PRAC стига до заключението, а през 2018 г. потвърждава това заключение, че е необходимо да се извършат допълнителни изследвания за безопасност за пациентите в неспешната хирургия и травматологията, тъй като рисковете биха могли да бъдат по-малки при тези пациенти. В това отношение в приложение IV към Решение за изпълнение C(2013) 9793 се констатира следното:

„[Титулярят или титулярите на РТ] следва да извършат две [РКИ] от фаза IV с подходящ контрол и значими от клинична гледна точка критерии за оценка, за да докажат ефективността и безопасността в предоперативен контекст и в травматологията“.

126    Въпреки че според това приложение е било предвидено окончателните доклади от изследването да са налични в края на 2016 г., в хода на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, резултатите от изследванията не са били налице.

127    На четвърто място, от научните заключения, съдържащи се в приложение II към обжалваното решение, става ясно, че основният предмет на доклада за оценка на PRAC от 2022 г. е последното изследване за употребата на лекарствения продукт.

128    По този повод обаче PRAC разглежда и допълнителни доказателства, представени от титулярите на въпросните РТ, включително нови изследвания, а именно изследванията на Gupta, от 2021 г., на Suzuki от 2020 г., на Kwak от 2018 г., на Nizar от 2020, на Mahrouse от 2021 г. и на Lee от 2021 г. В това отношение PRAC заключава, че тези данни не поставят под въпрос установените ползи и рискове от употребата на разглежданите лекарствени продукти и не съдържат съществена информация за евентуална промяна в профила им на безопасност.

129    Що се отнася до проучването за употребата на лекарствения продукт, направено през 2022 г., PRAC прави оценка на резултатите от него, както и на отговорите, дадени от титулярите на РТ. На тази основа въпросният комитет прави извода, че информацията, посочена върху продукта, все още не се спазва въпреки обширната палитра от допълнителни ММР, въведени през 2018 г. По-специално PRAC изразява сериозни опасения във връзка с все още висок според него процент на неспазване на противопоказанията, който представлява 6,6 % от несъответстващите предписания, а именно 3,5 % от предписанията при пациенти в критично състояние, 2,2 % от предписанията при пациенти с бъбречна недостатъчност и около 1 % от предписанията при пациенти, страдащи от сепсис. Освен това резултатите от това изследване показвали, че всеки 7 от 18‑те пациенти, страдащи от сепсис и лекувани с разтвор на основата на HEA, освен сепсиса получават допълнително противопоказание. PRAC е загрижен и от високия процент на общо неспазване на информацията, указана върху продукта, в две държави членки.

130    PRAC посочва също, че ограничението на предписаната доза и на продължителността на лечението като цяло е добре спазено. Този комитет обаче приема, че научните данни включват и някои доказателства, които установяват увреждане при пациенти, лекувани с дози, които съответстват на съществуващите препоръки. В резултат на това въпросният комитет прави извода, че не е възможно да се заключи, че продуктите, съдържащи HEA, са безопасни за пациентите, за които са противопоказни, когато предписаната доза и продължителността на лечението съответстват на препоръките.

131    Освен това PRAC разглежда дали въвеждането на допълнителни ММР може да намали неспазването на информацията, указана върху продукта, във връзка с разглежданите лекарствени продукти. Както бе констатирано в точка 8 по-горе, PRAC прави извода, че не е могла да бъде установена нито една допълнителна ММР, нито комбинация от ММР, гарантиращи в достатъчна степен безопасна употреба на разглежданите лекарствени продукти.

132    На пето място, PRAC, а впоследствие CMDh стигат до извода, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти вече не е благоприятен, тъй като рисковете, свързани с употребата на тези лекарствени продукти, са повече от ползите. Поради това PRAC, а впоследствие и CMDh, препоръчват спиране на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти. В обжалваното решение Комисията, след като се е консултира с постоянния комитет по лекарствените продукти за хуманна употреба, възприема тази препоръка.

133    В светлината на съображенията в точки 110—119 по-горе и според изтъкнатите от жалбоподателите доводи е необходимо следователно да се провери дари доводите им доказват, че научните заключения, които се намират в приложение II към обжалваното решение, са опорочени от явна грешка в преценката във връзка с оценката на баланса риск—полза, водеща впоследствие до незаконосъобразността на обжалваното решение, основано на тези заключения.

1)      По установяването на рисковете, свързани с употребата на лекарствени продукти извън условията на РТ

134    На първо място, жалбоподателите поддържат, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти е благоприятен. Съществували много клинични данни, потвърждаващи ефективността и безвредността на тези лекарствени продукти. Периодично актуализирани доклади за безопасност редовно изготвяли стабилен профил на безопасност. Впрочем през 2021 г. самият PRAC потвърдил, че балансът риск—полза остава същият. Използването на разглежданите лекарствени продукти предизвикало безпокойство от гледна точка на безопасността само за пациентите, страдащи от сепсис, бъбречна недостатъчност или намиращи се в критично състояние. През 2013 г. не са съществували никакви данни за научна оценка, които да показват неблагоприятен баланс риск—полза по отношение на други групи от пациенти (например в хирургията и травматологията) и следователно такива не са били разгледани. Жалбоподателите твърдят, че не съществува никакъв сигнал за безопасност, дължащ се на употреба в съответствие с условията на РТ. В подкрепа на това твърдение жалбоподателите се позовават на много данни, включително неотдавнашни научни публикации, насоки на германското дружество по анестезиология и интензивна медицина (Deutsche Gesellschaft für Anästhesilogie und Intensivmedizin) и други медицински насоки. Научните заключения не отчитали тези доказателства. Изследването за употребата на лекарствения продукт, направено през 2022 г., също не показвало, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти е неблагоприятен при употреба, съответстваща на одобреното указание.

135    На второ място, Комисията не направила достатъчно разграничение между употребата извън условията на РТ при пациенти в критично състояние и употребата извън условията на РТ при други указания, които не са свързани с рискове за безопасността.

136    На трето място, жалбоподателите твърдят, че балансът риск—полза, считан за благоприятен през 2013 г. за преработеното указание, е трябвало да бъде проверен за пациентите в неспешната хирургия и травматологията. Изследванията PHOENICS и TETHYS били съответно проведени, за да се предоставят други данни за преценка за тези групи от пациенти. В очакване на докладите от клиничните опити на тези две изследвания нито клинични, нито научни данни позволявали да се приеме, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти е неблагоприятен за употреба, съответстваща на одобреното указание.

137    В рамките на становището си по изявлението при встъпване на EMA жалбоподателите указват, че изследванията PHOENICS и TETHYS вече са налице. Тези изследвания доказвали безвредността и ефективността на продуктите, съдържащи HEA, и това, че обжалваното решение било необосновано. От друга страна, условията за отмяната на спирането на действието, предвидени в приложение III към обжалваното решение, били изпълнени, както изглежда самата Комисия признала в точки 88 и 89 от дупликата си, благодарение на данните от тези изследвания.

138    Изследването PHOENICS относно пациентите в неспешната хирургия, показвало „не по-лоши резултати“ на модерно балансиран разтвор HEA в сравнение с подходящ електролитен разтвор от гледна точка на безопасност. То доказвало също, че първият продукт е по-ефективен от втория за хемодинамично стабилизиране и водно натриев баланс.

139    Изследването TETHYS относно пациентите в травматологията показвало, че модерно балансираният разтвор HEA няма по-лоши резултати от електролитния разтвор по отношение на основния критерий за оценка, комбиниран със смъртността в рамките на 90 дни и бъбречната недостатъчност в рамките на 90 дни.

140    На четвърто място, жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение се основава на резултатите от изследването CHEST, проведено през 2012 г., чиято надеждност била поставена под въпрос по-специално от експертен комитет ad hoc на EMA, и което е породило критики в научната общност. Освен това резултатите от това изследване не били повече релевантни.

141    Всъщност, първо, обемите HEA, използвани в рамките на това изследване, както и в рамките на изследванията VISEP и 6S, били много по-големи от тези, които били използвани в актуалната клинична практика.

142    Второ, тези изследвания не отразявали повече актуалната клинична практика, тъй като настоящата средна продължителност на лекуване в резултат на мерките, въведени през 2013 и 2019 г., била много кратка и ограничена до само едно предписание при почти всички пациенти.

143    Трето, новият анализ на изследването CHEST бил опорочен именно поради факта, че бил извършен от почти същите автори, осъществили първоначалното изследване, без оригиналните данни да бъдат някога съобщени, както заместник главният редактор на British Medical Journal, г‑н Peter Doshi, подчертал в статия, предоставена в приложение A.28 от репликата. Изследването на Kajdi и др., 2014 г., цитирано от PRAC в доклада му за оценка от 2018 г., не се отнасяло нито до изследването CHEST, нито до HEA.

144    Комисията, подкрепяна от EMA, оспорва тези доводи.

145    На първо място, Общият съд констатира, че обжалваното решение се основава на съображението, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти не е благоприятен поради рисковете, произтичащи от употребата на тези лекарствени продукти извън условията на РТ. В това отношение от научните заключения, на които се основава обжалваното решение, и по-специално от общото заключение, става ясно, че според PRAC този баланс вече не е благоприятен с оглед на сериозността на проблемите, свързани с безопасността, и на дела на пациентите, за които продуктите са противопоказни, включително пациентите в критично състояние, с бъбречна недостатъчност или страдащи от сепсис, които обаче продължават да бъдат изложени на рискове, произтичащи от употребата на лекарствени продукти, съдържащи HEA, включително на повишен риск от смъртност. От това следва също, че според PRAC спазването на ММР, установени през 2013 и 2018 г., е основополагащо, за да се осигури благоприятен баланс риск—полза за разглежданите лекарствени продукти.

146    Обстоятелството, че обжалваното решение се основава на рискове, свързани с употребата извън условията на РТ, по-специално при пациентите, за които лекарствените продукти са противопоказани, съответства на член 116, първа алинея от изменената Директива 2001/83, както става ясно от съображенията в точки 77—106 по-горе. Следователно доводите на жалбоподателите, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти би бил благоприятен, ако се вземе предвид само употребата, съответстваща на РТ с разглежданите лекарствени продукти, са неотносими (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, EU:C:2000:474, т. 38).

147    На второ място, доводът, че Комисията не е направила достатъчно разграничение между употребата извън условията на РТ при пациенти в критично състояние и употребата извън условията на РТ при други указания, които не са свързани с рискове за безопасността, трябва да се отхвърли. Всъщност, както бе констатирано в точка 129 по-горе, PRAC по-специално е изразил сериозно безпокойство във връзка с високия процент на неспазване на противопоказанията. От друга страна, PRAC е констатирал, че тъй като е доказано сериозно увреждане при пациентите със сепсис, бъбречна недостатъчност или намиращи се в критично състояние, значителният дял на използване на разтвори за вливане на основата на HEA за тези пациенти поражда сериозни опасения в областта на общественото здраве.

148    На трето място, що се отнася до рисковете при пациентите, страдащи от сепсис, бъбречна недостатъчност или намиращи се в критично състояние, от съображенията в точка 120 по-горе следва, че те са установени в хода на сезиранията през 2012 и 2013 г. въз основа на три изследвания и два мета-анализа. От друга страна, както бе констатирано в точка 128 по-горе, допълнителни доказателства, представени от титулярите на РТ, включително нови изследвания, също са били предмет на разглеждане. Според научните заключения, на които се основава обжалваното решение, те също не обосновават извод, който е различен от установения относно ползите и рисковете от разглежданите лекарствени продукти.

149    Тези изводи не могат да бъдат оборени от нито един от доводите на жалбоподателите.

i)      По липсата на сигнализиране за нежелани реакции

150    От преписката става ясно, че при сезирането му през 2018 г. PRAC е разгледал и отхвърлил довода на титулярите на разглежданите РТ, изведен от твърдяната липса на сигнализиране за нежелани реакции относно безопасността на разглежданите лекарствени продукти. В това отношение PRAC констатира, че тълкуването на тези данни е особено трудно. Предвид естеството на разглежданите лекарствени продукти, обстоятелството, че се търгуват на пазара от десетилетия, положенията, при които се употребяват, а именно спешни случаи, при които пациентите се лекуват чрез множество терапии, и предвид възможността даден срок да изтече между острото излагане на действието на HEA и появата на бъбречна недостатъчност или на смърт, PRAC очаква значителен процент на „недостатъчно сигнализиране“. Така този комитет стига до извода, че с оглед на пределите на спонтанното изявление разглежданите рискове са били установени и потвърдени въз основа на данни от РКИ, а не на спонтанни изявления.

151    В това отношение жалбоподателите изтъкват само един довод. Според тях по-скоро трябвало да се очаква „свръх сигнализиране“, като се има предвид обстоятелството, че разглежданите лекарствени продукти се употребяват в ситуации, в които пациентите са лекувани чрез множество терапии, и поради разпространението на редица преки съобщения до здравните специалисти.

152    Този довод не доказва, че данните от спонтанните изявления са по-надеждни от РКИ и мета-анализите, на които се основават научните заключения, и не може да докаже, че решението за установяване на рисковете въз основа по-скоро на РКИ и мета-анализи, отколкото на данните, произтичащи от спонтанните изявления, е явно погрешно.

ii)    По надеждността на изследването CHEST

153    Най-напред, от преписката става ясно, че в доклада си за оценка от 2018 г. PRAC е разгледал изразените от някои заинтересовани страни опасения във връзка с провеждането на изследването CHEST. PRAC посочва също, че в предходния си анализ е подчертал потенциалните предели на това изследване. В същия доклад за оценка обаче PRAC заключава, че в независимия анализ на това изследване, извършен от Duke Clinical Research Institute, са установени незначителни разлики по отношение на някои вторични и третични резултати, но те не са оказали влияние върху заключенията. PRAC приема, че този нов анализ е достатъчно успокояващ и потвърждава основните резултати от изследването CHEST.

154    В това отношение, действително на страница 26 от доклада за оценка от 2018 г., погрешно е посочено, че направеният от Duke Clinical Research Institute анализ е извършен от „Kajdi, M.E., и al.“ през „2014 г.“. Става въпрос обаче за техническа грешка, както става ясно по-специално от позоваването на авторите и годината на публикуване („Patel, A., и al., 2017 г.“) по-късно на същата тази страница и в списъка с позоваванията от посочения доклад.

155    По-нататък, само по себе си обстоятелството, че изследването CHEST е критикувано в научната общност, не може да докаже, че преценката на PRAC, основана на посочения по-горе анализ, е явно погрешна, по-специално защото отчита някои предели на това изследване.

156    Накрая, жалбоподателите не повдигат нито един довод, поставящ под въпрос съдържанието на този нов анализ или преценката му от PRAC, а само констатират независимостта на този анализ. От статията на г‑н Doshi, представена в приложение A.28 към репликата, на която се позоват жалбоподателите, обаче следва, че само три от осемте автора на независимия анализ са участвали в изследването CHEST и че според New England Journal of Medicine, публикувало анализа, тези автори на изследването CHEST са участвали в новия независим анализ на това изследване само за да потвърдят, че данните са били коректно получени и идентифицирани. При тези обстоятелства жалбоподателите не са доказали, че PRAC не може да се позове на разглеждания анализ.

157    Поради това доводите на жалбоподателите относно надеждността на изследването CHEST трябва да се отхвърлят.

iii) По липсата на данни, основани на преработената дозировка

158    Доводът на жалбоподателите, че резултатите от изследването CHEST, както и тези от изследванията VISEP и 6S, не са вече релевантни, тъй като не отразявали повече актуалната клинична практика във връзка с дозировката, трябва да се отхвърли. Всъщност през 2013 г. е взето решение, по-специално въз основа на тези изследвания, че някои пациенти не трябва да бъдат лекувани с разглежданите лекарствени продукти. От друга страна, жалбоподателите не са оспорили това решение към онзи момент. Така те не могат да поставят под въпрос това решение в хода на новата процедура, довела до приемането на обжалваното решение.

159    Действително Комисията трябва да докаже, че посочените в член 116 от Директива 2001/83 условия за спиране на действието на съответните РТ са изпълнени (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., Acino/Комисия, T‑539/10, непубликувано, EU:T:2013:110, т. 79) и че приемането на решение за спиране на действието на РТ е обосновано само ако това решение се подкрепя от обективни и нови научни или медицински данни (вж. решение от 19 септември 2019 г., GE Healthcare/Комисия, T‑783/17, EU:T:2019:624, т. 49 и цитираната съдебна практика). Това обстоятелство обаче не означава, че Комисията няма право да използва данни, които са били използвани в предходни производства, за да обоснове същите заключения. В случая Комисията не се е отклонила от предходните заключения за установените рискове, приети в тези процедури. За разлика от това обжалваното решение се основава на новото заключение, че ММР не са достатъчно ефективни, за да направят баланса риск—полза благоприятен. В това отношение Комисията се основава на нови данни, а именно тези от последното изследване за употреба на лекарствения продукт във връзка с ефективността на ММР.

160    Следователно налага се констатацията, че в обжалваното решение Комисията правилно е могла да се позове на някои резултати и заключения от предходните процедури.

iv)    По изследванията PHOENICS и TETHYS

161    Изследванията PHOENICS и TETHYS, чиито доклади са представени от жалбоподателите в приложения A.29 и A.30 към становищата им по изявлението при встъпване на Ирландия и EMA, подадени в Секретариата на Общия съд на 15 март 2023 г., са приключили съответно на 6 юли и 25 юни 2022 г. Представените доклади са с дати съответно 16 и 17 февруари 2023 г.

162    Според съдебната практика в рамките на подадена на основание член 263 ДФЕС жалба за отмяна законосъобразността на оспорените актове на Съюза трябва да бъде преценена с оглед на фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към момента на приемане на тези актове (решение от 20 септември 2019 г., PlasticsEurope/ECHA, T‑636/17, EU:T:2019:639, т. 217).

163    Докладите от изследванията PHOENICS и TETHYS обаче не са били налични към момента на приемане на обжалваното решение, а именно 24 май 2022 г., и следователно не са могли да бъдат взети предвид от Комисията.

164    Ето защо доводите на жалбоподателите, изведени от тези две изследвания, са неотносими в рамките на настоящия спор.

 2)      Относно медицинската необходимост и алтернативните лечения

165    Жалбоподателите поддържат, че алтернативните лечения на разглежданите лекарствени продукти са оценени в по-малка степен, потенциално са по-малко безопасни и не отговарят на съществуващата медицинска необходимост. Научните заключения не ги вземали предвид. HEA било безопасно и по-добро от кристалоидите, както било доказано в изследването Chappell и al. 2021 г., откъси от които са предоставени в приложение A.25 към жалбата. Прекомерната употреба на кристалоиди била свързана с повишени рискове за здравето на пациентите. Освен това алтернативните синтетични колоиди били предмет на по-малко проучвания от HEA и вероятно не представлявали по-добри алтернативи.

166    Комисията оспорва тези доводи.

167    В това отношение от преписката става ясно, че при сезирането от 2018 г. на основание на член 107и от изменената Директива 2001/83 PRAC е изследвал и обсъдил въпроса дали спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти би довело до неудовлетворена медицинска необходимост. По-специално PRAC взема предвид информацията, предоставена от държавите членки и от Кралство Норвегия, както и мненията на титулярите на РТ с разглежданите лекарствени продукти.

168    PRAC разглежда в частност доводите на осем държави членки, че спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти би могло да се отрази на националните клинични практики, тъй като към този момент разглежданите лекарствени продукти отговарят на определена медицинска необходимост на тяхна територия. В това отношение PRAC по-специално разглежда и отхвърля довода, че употребата на разглежданите лекарствени продукти би могла да е релевантна за пациентите с повишен риск от задържане на вода и тъканно подуване, като се има предвид твърденият ефект от по-малкия обем лекарствен продукт.

169    PRAC разгледа също доводите на шест държави членки, че балансът риск—полза от алтернативите на разглежданите лекарствени продукти не е по-добър. В това отношение този комитет констатира, че въпросното твърдение не се подкрепя от релевантни данни. PRAC разглежда по-специално две изследвания, а именно изследването Ripollés и al., от 2016 г. и изследването Ertmer и al., от 2018 г., предоставени от държава членка. Той прави извода, че възможността да не се задоволи медицинска необходимост в случай на спиране на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти не е установена.

170    От друга страна, както бе констатирано в точка 128 по-горе, от научните заключения, на които е основано обжалваното решение, следва, че PRAC е разгледал допълнителните доказателства, представени от титулярите на разглежданите РТ, в частност изследванията на Gupta от 2021 г., на Suzuki от 2020 г., на Kwak от 2018 г., на Nizar от 2020 г., на Mahrouse от 2021 г., и на Lee от 2021 г., в които разтвори, съдържащи HEA, се сравняват или с албумин, или с кристалоиди. Що се отнася по-специално до мета-анализа на Chappell от 2021 г., на който жалбоподателите се позовават в подкрепа на доводите си, PRAC констатира, че вече е направил оценка на по-голямата част от клиничните опити в този мета-анализ, сравняващи разтвори, съдържащи HEA, с кристалоиди, които са били публикувани преди сезирането през 2017 г. Според него четирите статии, публикувани след 2018 г., не са установили повишен риск от бъбречна токсичност при пациентите, лекувани с продукти, съдържащи 6 % HEA. Както вече бе констатирано в точка 128 по-горе, PRAC заключава, че тези данни не поставят под въпрос установените ползи и рискове от разглежданите лекарствени продукти и че не съдържат съществена информация относно потенциално изменение в профила им на безопасност.

171    Накрая, от научните заключения, на които се основава обжалваното решение, става ясно също, че CMDh е разгледала и отхвърлила някои становища на трети лица, получени след приемането на препоръката на PRAC, по-специално относно профила на безопасност и релевантността на разглежданите лекарствени продукти сред терапевтичните варианти за лечението на хиповолемията. Както Комисията посочва, без да бъде оборена по този въпрос от жалбоподателите, в становищата третите лица твърдят, че продуктите, съдържащи HEA, имат по-добър баланс риск—полза и по-добра наличност от заместващите лечения.

172    Както се посочва в научните заключения, на които се основава обжалваното решение, CMDh заключава, че тези становище не засягат общите заключения и препоръката на PRAC.

173    Жалбоподателите само посочват друга опция относно медицинската необходимост и алтернативните лечения, позовавайки си в точки 59 и 60 от жалбата, на определен брой публикации в подкрепа на доводите им. При все това доводите им в жалбата остават общи и не се позовават на подробните съображения на PRAC и CMDh, а и жалбоподателите не обясняват в каква степен тези съображения били явно погрешни.

174    Следователно доводът им, че алтернативите на разглежданите лекарствени продукти нямат по-добър баланс риск—полза и че научните заключения, на които се позовава обжалваното решение, не ги вземат предвид, не може да се приеме.

 3)      По ефективността на ММР

175    На първо място, жалбоподателите поддържат, че изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г., показва, че преработената дозировка се спазва на почти 100 %. Нещо повече, това изследване целяло да покаже, че противопоказанията се спазват от по-голямата част от здравните специалисти, участвали в изследването, с изключение на две заведения в Италия, които след това загубили акредитацията си да използват разглежданите лекарствени продукти. Ставало ясно, че в повечето държави предписването на разглежданите лекарствени продукти, въпреки че са противопоказни, е изключение, а не правило. Според жалбоподателите подобна употреба извън условията на РТ не може да се обобщи за други страни, които не са участвали в изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г. Освен това научните заключения показвали, че най-големият процент на неспазване, а именно констатираният в Белгия, е свързан основно с употребата на малки дози при раждания с цезарово сечение, който не можел да се свърже с особен риск за пациентките, но от който имало ползи, за което свидетелствали редица изследвания, публикации и насоката S 3 „[и]нтраваскуларна терапия на волемия при възрастните“, приета от четиринадесет германски дружества.

176    На второ място, жалбоподателите твърдят, че ефективността на ММР се потвърждава от факта, че общият брой единици на продадени лекарствени продукти е намалял значително.

177    На трето място, жалбоподателите твърдят, че неспазването на ММР не следва да се взема предвид, тъй като те не носели отговорност за това и правото на Съюза не се прилагало.

178    Комисията, подкрепяна от EMA, оспорва тези доводи.

 i)      По представителността на извадката, взета предвид в рамките на изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г.

179    Както правилно отбелязва EMA, изследванията като това за употребата на разглеждания лекарствен продукт се извършват по подразбиране въз основа на представителна извадка на хората, за които е предназначен.

180    Тридесет и две болници в девет държави членки, а именно Белгия, Чешката република, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Испания и Нидерландия, са участвали в изследването за употреба на лекарствения продукт.

181    Както става ясно от протокола на изследването, извадката, съставена от девет държави членки, е предложена от самите жалбоподатели. Научните заключения, на които се основава обжалваното решение, установяват, че PRAC е разгледал представителността на тази извадка, че е приел, че тя има широко разпределение в Съюза и че представителността на извадката се потвърждава от факта, че изключването на обекта с най-голям брой пациенти в рамките на анализ на чувствителността post hoc, не е имало релевантно действие върху общите резултати. PRAC заключава, че изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г., е представително за основната му клинична употреба в Съюза.

182    Само по себе си обстоятелството, че процентът на неспазване на информацията, указана върху продукта, включително по отношение на противопоказанията, се различава значително между различните обекти в различните държави членки, не може да докаже, че извадката не е представителна или че е трябвало да бъде избрана по-широка извадка.

183    Тъй като жалбоподателите не са изтъкнали други доводи в това отношение, не следва да се поставя под въпрос изводът, съдържащ се в научните заключения, на които се основава обжалваното решение, че извадката, взета предвид в рамките на изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г., е представителна.

 ii)      По липсата на ефективни ММР

184    По отношение на спазването на въведените ММР и липсата на ефективни ММР, за да се отговори на констатираните рискове, от съображение 2 от обжалваното решение следва, че PRAC е стигнал до извода, че продължава да не се спазва информацията, указана върху продукта, въпреки важните допълнителни ММР, въведени след процедурата по сезиране, приключила през 2018 г. От друга страна, от съображение 3 от обжалваното решение следва, че този комитет е заключил, че към момента на приемане на обжалваното решение липсват ММР, които ефективно могат да подобрят положението. Последната констатация се отнася както до действащите ММР, така и до предложените допълнително ММР.

185    PRAC разглежда по-специално редица ММР, допълнително предложени, а именно: изменение на информацията, указана върху продукта, и на програмата за контролиран достъп, за да се доставят продукти, съдържащи HEA, само на акредитираните болници и на здравните професионалисти, преминали обучение за безопасна употреба на продуктите; писмо за поемане на ангажимент; преразглеждане на материала за обучение; повторно годишно сертифициране и задължителни тестове след обучението за здравните специалисти; повторно годишно сертифициране на болниците; повече информация от страна на титулярите на РТ до здравните професионалист; както и доставка на разглежданите лекарствени продукти в четири държави членки, ограничена само до болниците, чийто процент на неспазване е по-малък от 20 % въз основа на информацията относно указанието и противопоказанията, която трябва да бъде въведена в база данни за всеки лекуван пациент.

186    В това отношение PRAC констатира, че от информацията, получена в хода на настоящата процедура по сезиране, следва, че неспазването на информацията, указана върху продукта, не се дължи само на непознаване на ММР, което според него вероятно прави неефективно въвеждането на някои предложени ММР, каквито са информирането и обучението. PRAC приема също, че по-голяма сложност би могла дори да доведе до противоположен резултат, а именно спазване в по-малка степен на информацията, указана върху продукта. Според PRAC поради очакваното ново намаляване на броя на акредитираните обекти и ограничения интерес на обектите от участие в изследванията за употреба на лекарствените продукти, провеждането на друго изследване, за да се измери в каква степен се спазват допълнително предложените редактирани ММР, може да не доведе до значителни резултати, което пречело да се прецени дали бъдещите пациенти биха били лекувани в съответствие с информацията, указана върху продукта.

187    Нито един от доводите на жалбоподателите не може да докаже явна грешка в преценката, допусната от Комисията.

188    На първо място, поради причините, изложени в точки 79—105 по-горе, доводът на жалбоподателите, че Комисията не трябвало да вземе предвид неспазването на ММР, действащи към момента на приемане на спорното решение, тъй като те не били отговорни за тях и правото на Съюза не се прилагало, следва да се отхвърли.

189    На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че ефективността на ММР, действащи към момента на приемане на обжалваното решение, се потвърждава от факта, че общият брой единици на продадени лекарствени продукти е намалял значително, следва да се констатира, че от научните заключения, на които се основава обжалваното решение, следва, че PRAC е взел предвид спада в продажбите на разглежданите лекарствени продукти в европейското икономическо пространство. В това отношение PRAC приема, че от цифрите за продажбите става ясно, че въпреки този спад, значителен брой пациенти все още са лекувани с разглежданите лекарствени продукти, включително предвид факта, че намалената дозировка по принцип се спазва и че използваните количества на пациент намаляват. Според PRAC това обстоятелство поражда опасения с оглед на високия процент на неспазване на ключовите ограничения, като указанието и противопоказанията. Жалбоподателите не изтъкват никакъв довод, който може да постави под въпрос тези съображения.

190    На трето място, от преписката безспорно следва, че последното изследване за употреба на лекарствения продукт е показало спад, квалифициран като „значителен“ във въпросното изследване, на процентите на неспазване на информацията, указана върху продукта, и по-специално на процента на неспазване на противопоказанията. От научните заключения, на които се основава обжалваното решение, обаче става ясно, че по-специално процентът на неспазване на противопоказанията е счетен за все още твърде висок.

191    В това отношение в научните заключения се подчертава, че равнището на неспазване следва да бъде пропорционално на установените рискове. Като се има предвид обаче сериозността на увреждането, доказано при пациентите със сепсис, бъбречна недостатъчност или в критично състояние, само по себе си обстоятелството, че процентът на неспазване на противопоказанията се е променил положително, не е достатъчно, за да лиши от правдоподобност преценката, че значителният дял на употреба на разтвори за вливане на основата на HEA при тези пациенти винаги е пораждал съществени опасения в областта на общественото здраве.

192    Предвид съображенията в точки 116 и сл. по-горе, и по-специално предвид важността на преследваната цел, а именно опазването на общественото здраве, както и предвид сериозността на установените рискове, които включват изразен риск от смъртност, тази преценка не е явно погрешна. Освен това съдът на Съюза не е оправомощен да поставя под въпрос подобна преценка, като сам установи процент на неспазване на противопоказанията, който според него все още би бил приемлив с оглед на рисковете за общественото здраве.

193    На четвърто място, що се отнася до допълнително предложените ММР, според член 104, параграф 2, първа алинея от Директива 2001/83, изменена с Директива 2010/84, посредством системата за фармакологична бдителност титулярите на РТ правят научна оценка на цялата информация, разглеждат вариантите за свеждането до минимум и предотвратяването на риска и предприемат необходимите целесъобразни мерки.

194    От това следва, че жалбоподателите е трябвало да предложат допълнително ефективни ММР, за да отговорят на констатираните рискове, и по-специално на рисковете за общественото здраве, произтичащи от употребата на разглежданите лекарствени продукти при пациенти, за които те са противопоказни.

195    Жалбоподателите не изтъкват никакъв довод, който да може да постави под въпрос съображението, че неспазването на информацията, указана върху продукта, не се дължи на липса на познания от страна на здравните специалисти, поради което изводът, че допълнителните ММР, които се състоят в повече обучение, вероятно няма да бъдат ефективни (вж. точка 186 по-горе).

196    Освен това, що се отнася по-специално до ММР, предложена от жалбоподателите по време на устно обяснение от 7 февруари 2022 г., а именно мярката разглежданите лекарствени продукти да се доставят в четири държави членки само на болниците, чийто процент на неспазване е по-малък от 20 % въз основа на информацията относно указанието и противопоказанията, която трябва да бъде въведена в база данни за всеки лекуван пациент, от научните заключения, на които се основава обжалваното решение, следва, че титулярите на РТ не са представили оценка дали тя е технически осъществима. Според тези заключения PRAC продължава да има съмнения относно потенциалното въздействие на тази ММР върху намаляването на рисковете, относно нейната осъществимост и относно факта, че тази ММР би довела до допълнителна административна тежест при обстоятелствата от клиничната практика, при които решенията трябва да се вземат бързо.

197    Предвид факта, че жалбоподателите трябва да предложат допълнителни ММР, които да бъдат ефективни, така че да се противодейства на констатираните рискове, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела обжалваното решение, без да чака отново резултатите от друг опит да бъдат въведени допълнителни ММР, основани на подход, сходен с този на вече действащите ММР.

198    Следователно втората част от първото основание, а оттам и първото и второто основание трябва да бъдат отхвърлени изцяло.

 3.      По третото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

199    Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност.

200    На първо място, те изтъкват, че спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти не допринася за безопасността на пациента, а има противоположно действие. Алтернативните лекарствени продукти нямали да имат по-добър баланс риск — полза с оглед на наличните научни данни. Насоките относно употребата на лекарствените продукти, съдържащи HEA, подобно на тази, представени в приложение A.19 към жалбата, указвали безопасната употреба на тези лекарствени продукти и потвърждавали тяхната терапевтична стойност. HEA било безопасно и съдържало предимства спрямо алтернативните кристалоиди и синтетичните колоиди, които били предмет на по-малко изследвания и вероятно не били по-добра алтернатива.

201    На второ място, жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е непропорционално, тъй като констатираното неспазване на условията на РТ можело да се отстрани в достатъчна степен и ефективно с приемането на допълнителни ММР като предложените от тях в хода на процедурата. Тези мерки щели да бъдат замислени, така че да възпрат здравните специалисти да използват разглежданите лекарствени продукти извън условията на РТ и така че всяко лечебно заведение, което не спазва ММР, няма да бъде повече снабдявано с тях. Доводът, че неспазването на ограниченията било следствие от съзнателния избор на здравните специалисти, не позволявал да се отхвърли приемането на такива мерки, тъй като всяка употреба извън условията на РТ била отговорност на тези специалисти. Жалбоподателите подчертават, че в случая употребата извън условията на РТ при наличие на противопоказания определено е намаляла поради пряко общуване със здравните специалисти, обучение и надзор.

202    На трето място, жалбоподателите поддържат, че спирането на действието е непропорционално и несъответно, тъй като щяло да направи неактуални изследванията PHOENICS и TETHYS, които били в ход. Според тях при липсата на сигнализиране за нежелани реакции следва да се изчакат резултатите от тези изследвания, чиято цел била да се разкрият нови елементи за оценка относно безопасността и действителното използване на продукта.

203    На четвърто място, жалбоподателите твърдят, че спирането на действието, разпоредено на равнището на Съюза, е непропорционално, тъй като според заключенията на PRAC на равнището на Съюза не съществувала употреба извън условията на РТ при пациенти, страдащи от сепсис или намиращи се в критично състояние. Наблюдаваното в една държава членка неспазване не можело да се пренесе върху други държави членки, тъй като констатациите, направени в деветте избрани държави членки, се различавали значително.

204    Комисията, подкрепяна от Ирландия и EMA, иска третото основание да бъде отхвърлено.

205    Принципът на пропорционалност е признат в постоянната съдебна практика като част от общите принципи на правото на Съюза. По силата на този принцип актовете на институциите на Съюза не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата мярка, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 13, от 5 май 1998 г., Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, EU:C:1998:192, т. 96, и от 11 декември 2014 г., PP Nature-Balance Lizenz/Комисия, T‑189/13, непубликувано, EU:T:2014:1056, т. 111).

206    Що се отнася до съдебния контрол спазени ли са тези условия в случая, следва да се припомни, че според установената съдебна практика решенията относно прилагането на критериите за ефективност, безвредност и качество на даден лекарствен продукт са резултат от сложни преценки в медико-фармакологичната област, които подлежат на ограничен съдебен контрол. Всъщност, когато институция на Съюза трябва да извърши сложни оценки, тя разполага с широко право на преценка, чието упражняване подлежи на съдебен контрол, ограничен до проверка дали разглежданата мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, или дали компетентният орган не е превишил явно пределите на правото си на преценка (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., BASF/Комисия, T‑472/19, непубликувано, EU:T:2020:432, т. 109 и цитираната съдебна практика).

207    При преценката спазен ли е принципът на пропорционалност в областта на общественото здраве следва да се вземе предвид обстоятелството, че здравето и животът на хората се нареждат на първо място сред защитените от Договора за функционирането на ЕС ценности и интереси (вж. решение от 19 декември 2019 г., Vanda Pharmaceuticals/Комисия, T‑211/18, EU:T:2019:892, т. 154 и цитираната съдебна практика).

208    Освен това Общият съд е постановил с оглед на изключителния характер на критериите за безвредност, ефикасност и качество, установени в рамките на системата за хармонизиране на предоставянето и управлението на РТ с лекарствени продукти на Съюза, че пропорционалният характер на мярка за спиране на действието или за оттегляне на РТ се преценява единствено спрямо тези критерии. От това следва, че релевантните интереси в рамките на контрола за пропорционалност се отъждествяват с интересите, свързани със защитата на общественото здраве, взети предвид при прилагането на релевантната правна уредба (вж. решение от 19 декември 2019 г., Vanda Pharmaceuticals/Комисия, T‑211/18, EU:T:2019:892, т. 155 и цитираната съдебна практика).

а)      По целта, преследвана с обжалваното решение 

209    Що се отнася най-добре до целта на обжалваното решение, от неговото съображение 3 следва, че решението е прието от Комисията, за да посрещне важни рискове за общественото здраве. Тази цел съответства на основната цел на Директива 2001/83, както става ясно от нейното съображение 2.

210    Доводът на жалбоподателите, че обжалваното решение не допринася за безопасността на пациента, като се има предвид терапевтичната стойност на разглежданите лекарствени продукти и фактът, че балансът риск—полза на алтернативните лекарствени продукти не бил по-добър, не поставя под съмнение този извод. Всъщност спирането на действието на съответните РТ действително допринася за това да се осигури защитата на общественото здраве, по-специално доколкото не позволява пациентите, за които лекарствените продукти са противопоказани, да бъдат лекувани с тях и да са изложени на сериозен риск за здравето им, включително и риск от смърт.

б)      По наличието на по-малко ограничителни мерки

211    По-нататък, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите доводи е необходимо да се провери дали в случая е съществувала друга подходяща, но по-малко ограничителна мярка.

1)      По приемането на допълнителни ММР

212    Жалбоподателите смятат, че въпросните рискове, и по-специално рискът от неспазване на противопоказанията, могат да се отстранят в достатъчна степен и при това ефективно с приемането на допълнителни ММР.

213    Първо, член 116, първа алинея от изменената Директива 2001/83 предвижда три възможности за компетентен орган, когато установи, че балансът риск—полза от лекарствен продукт не е благоприятен. В такъв случай компетентният орган може да спре действието, да оттегли или да измени разглежданото РТ. Като е предвидил тези три възможности с различен интензитет, законодателят на Съюза е взел предвид принципа на пропорционалност.

214    Така компетентният орган трябва, на първо време, да прибегне до изменение на РТ, което представлява най-слабо ограничителната мярка сред предвидените в член 116, първа алинея от изменената Директива 2001/83, при условие обаче че това изменение представлява подходяща мярка.

215    Второ, при проверка за пропорционалност евентуални по-малко ограничителни средства от приетата мярка могат да бъдат взети предвид само ако се явяват също толкова подходящи за постигането на целта на спорния акт, приет от институцията на Съюза (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2004 г., Arnold André, C‑434/02, EU:C:2004:800, т. 55, от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, т. 56, и от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 180).

216    В точка 184 и сл. по-горе обаче вече бе констатирано, че изводите за липса на допълнителни ефективни ММР не са опорочени от никаква явна грешка в преценката. Следователно доводът на жалбоподателите, че констатираното неспазване може да се отстрани в достатъчна степен и при това ефективно с приемането на допълнителни ММР, също не може да бъде приет в рамките на основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

2)      По изследванията PHOENICS и TETHYS

217    В случая обжалваното решене изрично предвижда в приложение III възможността титулярите на РТ с разглежданите лекарствени продукти да представят солидни доказателства, удостоверяващи благоприятен баланс риск—полза сред релевантните от клинична гледна точка пациенти, за да се отмени спирането на действието. Следователно и както бе констатирано в точка 66 по-горе, ако се окаже, че данните от изследванията PHOENICS и TETHYS могат да направят баланса риск—полза от разглежданите медицински продукти благоприятен, жалбоподателите ще могат да ги представят, за да бъде отменено спирането на действието на РТ. Впрочем от точки 125 и 126 по-горе следва, че осъществяването на тези изследвания е условие за запазване на действието на РТ и че окончателните резултати от тях е трябвало да бъдат налични в края на 2016 г. При тези условия Комисията не може да бъде упрекната, че е нарушила принципа на пропорционалност, като е приела обжалваното решение, без да изчака резултатите от тези изследвания да бъдат на разположение. Ако се приеме такова оплакване, всъщност би било достатъчно всеки титуляр на РТ да отложи извършването на проучване за безопасност, обуславящо оставането на пазара на лекарствен продукт, за да се установи и евентуално да се санкционира липсата на резултати от такова изследване.

218    Следователно доводите на жалбоподателите, че обжалваното решение е непропорционално и несъответно, тъй като е прието преди резултатите от изследванията PHOENICS и TETHYS да са налице, са неоснователни.

в)      По наличието на неудобства, които са несъразмерни с преследваните цели

219    Накрая, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите доводи следва да се провери дали обжалваното решение причинява несъразмерни с преследваните цели неудобства.

1)      По спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти на равнището на Съюза

220    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти на равнището на Съюза е непропорционално, тъй като на равнището на Съюза нямало употреба извън условията на РТ при пациентите, страдащи от сепсис или намиращи се в критично състояние, Общият съд констатира следното.

221    Както става ясно от съображенията в точка 179 и сл. по-горе, в научните заключения, на които се основава обжалваното решене, е направен извод, без да е допусната явна грешка в преценката, че извадката, взета предвид в изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г., е представителна за Съюза. Този извод предполага, че тя е представителна за всички държави членки, включително за тези, в които нито един обект не е участвал в това изследване, и за тези, в които получените от това изследване данни показват процент на неспазване на информацията, указана върху продукта, по-специално на противопоказанията, който е значително по-нисък от този в други държави.

222    Следователно единствено обстоятелството, че процентът на неспазване на информацията, указана върху продукта, по-специално на противопоказанията, се променя според различните обекти в различните държави членки, участвали в изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г., не е пречка Комисията да приеме мярка на равнището на Съюза.

223    Ето защо доводът на жалбоподателите, че обжалваното решение е непропорционално, тъй като разглежданите лекарствени продукти не били използвани на равнището на Съюза при пациентите, страдащи от сепсис или намиращи се в критично състояние, трябва да се отхвърли.

2)      По ползите от разглежданите лекарствени продукти

224    Обжалваното решение не създава също неудобства, които са несъразмерни с преследваните цели, произтичащи от факта, че спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти възпрепятства и употребата им при пациентите, за които те не са противопоказни. Всъщност от съображенията, посочени при разглеждането на втората част от първото основание, става ясно, че обжалваното решение не е опорочено от явна грешка в преценката нито във връзка с извода, че балансът риск—полза от разглежданите лекарствени продукти не е благоприятен, нито във връзка в твърдяна неудовлетворена медицинска необходимост в случай на спиране на действието на РТ.

225    Следователно доводът на жалбоподателите, изведен от терапевтичната стойност на разглежданите лекарствени продукти, също не може да бъде приет в рамките на основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

3)      По възможността за отмяна на спирането на действието

226    Доводът на жалбоподателите, изтъкнат в рамките на четвъртото основание, че обжалваното решение на практика разпорежда отмяна на РТ, не може да бъде приет и в рамките на третото основание.

227    Както бе констатирано в точки 60 и 61 по-горе, този довод се позовава на погрешната хипотеза, че условията за отмяна на спирането на действието, предвидени в приложение III към обжалваното решение, никога не биха могли да бъдат изпълнени. Всъщност тези условия са формулирани широко и отворено, за да се позволи на жалбоподателите да представят всички доказателства, които да установят благоприятен баланс риск—полза за разглежданите лекарствени продукти.

4)      По възможността да се отложи прилагането на спирането на действието на РТ

228    Предвидената в член 3 от обжалваното решение възможност временно да се отложи спирането на действието на съответните РТ също не доказва дисбаланс между неудобствата, свързани със спирането на действието на РТ, и неговите цели.

229    Първо, тази възможност остава подчинена на определени условия, които имат за цел по-специално да защитят пациентите и да гарантират спазването на ММР (вж. точка 62 по-горе). Така рисковете за общественото здраве, произтичащи от употребата на лекарствените продукти извън условията на РТ, по-специално при пациентите, за които те са противопоказни, са минимизирани, доколкото е възможно.

230    Второ, тази възможност е израз на принципа на пропорционалност, доколкото позволява отлагане в държавите членки, в които все още се смята, че е необходим преходен период, предвид съображения, свързани с общественото здраве, които са специфични за съответната държава членка.

231    От всичко изложено по-горе следва, че изложените от жалбоподателите доводи като цяло не доказват, че обжалваното решение надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел.

232    Следователно третото основание трябва да се отхвърли, а оттам и жалбата като цяло.

 IV.      По съдебните разноски

233    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, в съответствие с исканията на Комисията те трябва да бъдат осъдени да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията, включително възникналите в обезпечителното производство.

234    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Ирландия и EMA понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Fresenius Kabi Austria GmbH и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, включително възникналите в обезпечителното производство.

3)      Ирландия и Европейската агенция по лекарствата (EMA) понасят направените от тях съдебни разноски.

Svenningsen Mac Eochaidh Laitenberger

Martín y Pérez de Nanclares       Stancu

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 май 2024 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По допустимостта на жалбата

Б. По подаването на писмената защита

В. По същество

1. По четвъртото основание, изведено от липса на мотиви

2. По първото основание, изведено от нарушение на член 116 от изменената Директива 2001/83, и по второто основание, изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки

а) По първата част на първото основание, изведена от грешка при прилагане на правото, произтичаща от неправилно тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83

1) По буквалното тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83

2) По контекстуалното тълкуване на понятието „баланс риск—полза“, съдържащо се в член 116 от изменената Директива 2001/83

3) По тълкуването на понятието „баланс риск—полза“, като се вземе предвид целта на член 116 от изменената Директива 2001/83

4) По другите доводи на жалбоподателите

б) По втората част от първото основание, изведена от явна грешка в преценката, и по второто основание, изведено от нарушение на принципа на предпазните мерки

1) По установяването на рисковете, свързани с употребата на лекарствени продукти извън условията на РТ

i) По липсата на сигнализиране за нежелани реакции

ii) По надеждността на изследването CHEST

iii) По липсата на данни, основани на преработената дозировка

iv) По изследванията PHOENICS и TETHYS

2) Относно медицинската необходимост и алтернативните лечения

3) По ефективността на ММР

i) По представителността на извадката, взета предвид в рамките на изследването за употреба на лекарствения продукт, направено през 2022 г.

ii) По липсата на ефективни ММР

3. По третото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

а) По целта, преследвана с обжалваното решение

б) По наличието на по-малко ограничителни мерки

1) По приемането на допълнителни ММР

2) По изследванията PHOENICS и TETHYS

в) По наличието на неудобства, които са несъразмерни с преследваните цели

1) По спирането на действието на РТ с разглежданите лекарствени продукти на равнището на Съюза

2) По ползите от разглежданите лекарствени продукти

3) По възможността за отмяна на спирането на действието

4) По възможността да се отложи прилагането на спирането на действието на РТ

IV. По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.

1      Списъкът с другите жалбоподатели е приложен единствено към текста, съобщен на страните.