РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

15 май 2024 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети поради положението в Сирия — Замразяване на средства — Ограничения за достъп на територията на държавите членки — Оставяне на името на жалбоподателя в списъците на лицата, образуванията и органите — Критерий за „свързаността със сирийския режим“ — Критерий за „видните бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ — Презумпция за връзка със сирийския режим — Грешка в преценката — Допустимост на доказателствата“

По дело T‑471/22,

Исам Анбоуба (Issam Anbouba), с местоживеене в Бейрут (Ливан), представляван от Ст. Коев, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от T. Haas, V. Piessevaux и И. Гюров, в качеството на представители,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: J. Svenningsen, председател, C. Mac Eochaidh и J. Martín y Pérez de Nanclares (докладчик), съдии,

секретар: Г. Митрев, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 29 ноември 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят, г‑н Исам Анбоуба, иска да бъдат отменени четири акта в частите им, в които името му е оставено в приложените към актовете списъци (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), а именно Решение (ОВППС) 2022/849 на Съвета от 30 май 2022 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 148, 2022 г., стр. 52) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/840 на Съвета от 30 май 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 148, 2022 г., стр. 8) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2022 г. за оставяне в списъците“), както и Решение (ОВППС) 2023/1035 на Съвета от 25 май 2023 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 49) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1027 на Съвета от 25 май 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2023 г. за оставяне в списъците“).

I.      Обстоятелствата по спора и фактите, настъпили след подаването на жалбата

2        Жалбоподателят е сирийски гражданин и извършва дейност в Сирия.

3        Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11), като осъжда категорично тежките репресии срещу мирните протести в Сирия и призовава сирийските власти да проявяват сдържаност, вместо да прилагат сила. Предвид сериозността на обстановката Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, ограничения за допускането в Европейския съюз, както и замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия.

4        Имената на лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания са посочени в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 5, параграф 1 от това решение, по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът изменя списъка в приложението.

5        Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но предвижда възможности за освобождаване на замразените финансови средства. Включеният в приложение II към този регламент списък на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за посочените репресии или признати за свързани с отговорните лица, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на визираните ограничителни мерки, той изменя съответно приложение II, а освен това преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца съдържащия се в това приложение списък.

6        С Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 228, 2011 г., стр. 16) и Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 г. за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 228, 2011 г., стр. 1) името на жалбоподателя е добавено на ред 54 от списъка, съдържащ се в раздел А (Лица) от приложението към Решение 2011/273 и на ред 54 от списъка, съдържащ се в раздел А (Лица) от приложение II към Регламент № 442/2011. От една страна, първоначалните списъци не съдържат никакви идентификационни данни за жалбоподателя. От друга страна, основанията за включване (наричани по-нататък „първоначалните основания“) гласят следното:

„Председател на Issam Anbouba Est. for agro-industry [(SAPCO)]. Оказва икономическа подкрепа на сирийския режим“.

7        С Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 г. за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 247, 2011 г., стр. 17) и Регламент (ЕС) № 950/2011 на Съвета от 23 септември 2011 г. за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 247, 2011 г., стр. 3) името на жалбоподателя е оставено в списъците, приложени към тези актове, на почти идентични основания. Освен това съгласно член 3 от Решение 2011/628 се добавя информация към идентификационните данни на жалбоподателя, съдържащи се в приложението към Решение 2011/273, за да се отбележат годината (1949 г.) и мястото на раждане на жалбоподателя (Латакия, Сирия).

8        На 28 октомври 2011 г. жалбоподателят подава до Общия съд първа жалба, с която иска по същество Решение 2011/522, Регламент № 878/2011 и Решение 2011/628 да бъдат отменени в частите, в които се отнасят до него. Жалбата е заведена в секретариата на Общия съд под номер T‑563/11. С две изявления за изменение на жалбата жалбоподателят иска по същество да бъдат отменени Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, 2011 г., стр. 56) и Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1).

9        На 22 ноември 2011 г. жалбоподателят подава до Общия съд втора жалба, с която иска по същество Решение 2011/684/ОВППС на Съвета от 13 октомври 2011 г. за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 269, 2011 г., стр. 33) и Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 г. за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 269, 2011 г., стр. 18) да бъдат отменени в частите, в които се отнасят до него. Тази жалба е заведена в секретариата на Общия съд под номер T‑592/11. С две изявления за изменение на жалбата жалбоподателят иска да бъдат отменени Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012. В репликата си жалбоподателят иска да бъде отменен Регламент за изпълнение (ЕС) № 410/2012 на Съвета от 14 май 2012 г. за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 126, 2012 г., стр. 3), приет от Съвета след подаването на изявленията за изменение.

10      С Решение 2011/782 Съветът констатира, че предвид сериозната обстановка в Сирия е необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки. От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са събрани в един-единствен правен акт. В член 18 от Решение 2011/782 се предвиждат ограничения за достъпа до територията на Съюза на лицата, чиито имена са посочени в приложение I, а в член 19 — замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата и образуванията, чиито имена са посочени в приложения I и II.

11      Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент № 36/2012.

12      На 14 май 2012 г. Съветът приема Решение за изпълнение 2012/256/ОВППС за изпълнение на Решение 2011/782 (ОВ L 126, 2012 г., стр. 9) и Регламент за изпълнение № 410/2012, с които името на жалбоподателя е оставено на различен ред в съответните списъци, а именно на ред 51 от раздел А (Лица) от приложение I към Решение 2011/782 и от приложение II към Регламент № 36/2012. От една страна, информацията за идентификационните данни на жалбоподателя, съдържащи се в приложение I към Решение 2011/782 и в приложение II към Регламент № 36/2012, е заменена с цел да се добави качеството на жалбоподателя като „[п]резидент на Anbouba for Agricultural Industries Co.“. От друга страна, основанията за включване са изменени по следния начин (наричани по-нататък „основанията от 2012 г.“):

„Оказва финансова подкрепа за репресивния апарат и полувоенните групировки, упражняващи насилие срещу гражданското население в Сирия. Предоставя недвижими имоти (помещения, складове) за създаването на временни центрове за задържане. Финансови връзки с висшестоящи сирийски служители“.

13      Решение 2011/782 е заменено с Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 330, 2012 г., стр. 21), което пък е заменено с Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14).

14      С решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), Общият съд отхвърля двете жалби на жалбоподателя като неоснователни.

15      На 25 ноември 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Съда две жалби срещу решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429). Тези жалби са заведени под номера C‑630/13 P и C‑605/13 P.

16      С решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248), Съдът отхвърля двете жалби, подадени от жалбоподателя срещу решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429).

17      На 12 октомври 2015 г. Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75), и от друга страна, Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1).

18      Текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен с Решение 2015/1836. В тези членове вече се предвиждат ограничения при влизането или транзитното преминаване през територията на държавите членки, както и замразяването на финансовите средства на „включени[те] в списъка в приложение I“ лица, които са свързани с категориите лица, посочени в параграф 2, букви а)—ж) от тези членове, освен ако има „достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.

19      С Регламент 2015/1828 се изменя по-специално текстът на член 15 от Регламент № 36/2012, за да се въведат новите критерии за включване, определени с Решение 2015/1836.

20      На 17 май 2019 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2019/806 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 132, 2019 г., стр. 36) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/798 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 132, 2019 г., стр. 1), с които името на жалбоподателя е оставено на ред 51 от списъка, съдържащ се в раздел A (Лица) от приложение I към Решение 2013/255, и от списъка, съдържащ се в раздел A (Лица) от приложение II към Регламент № 36/2012 (наричани по-нататък заедно „разглежданите списъци“). От една страна, вследствие на направените от жалбоподателя забележки по наименованието „Issam Anbouba Est. for agro-industry [SAPCO]“, а впоследствие „Anbouba for Agricultural Industries Co.“, съгласно идентификационните данни жалбоподателят е „[п]резидент на Anbouba for Agricultural Industries Co.“ и е от мъжки пол. От друга страна, основанията за включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци са формулирани по следния начин:

„Оказва финансова подкрепа за репресивния апарат и полувоенните групировки, упражняващи насилие срещу цивилното население в Сирия. Предоставя недвижими имоти (помещения, складове), пригодени за центрове за задържане. Финансови връзки с висшестоящи сирийски служители. Съосновател и член на управителния съвет на Cham Holding“.

21      На 20 май 2019 г. Съветът в частност изпраща на предишните представители на жалбоподателя документ, в който е мотивирано оставянето на името му в разглежданите списъци; документът е с референтен номер WK 4939/2019 INIT и носи датата 10 април 2019 г. (наричан по-нататък „документ WK 4939/2019“).

22      На 19 май 2022 г. новият представител на жалбоподателя подава искане за заличаване на името на жалбоподателя от разглежданите списъци, представя доказателства и иска достъп до доказателствените материали от преписката.

23      На 30 май 2022 г. Съветът приема актовете от 2022 г. за оставяне в списъците. С Решение 2022/849 срокът на прилагане на Решение 2013/255 е продължен до 1 юни 2023 г. Името на жалбоподателя е оставено на ред 51 от разглежданите списъци на основанията за включване, цитирани в точка 20 по-горе (наричани по-нататък „основанията от 2022 г.“).

24      С писмо от 31 май 2022 г. Съветът уведомява новия представител на жалбоподателя за приемането на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците. Освен това Съветът уточнява, че все още се запознава със становището и доказателствата, представени от жалбоподателя.

25      С писмо от 27 октомври 2022 г. Съветът отхвърля доводите на новия представител на жалбоподателя и го приканва да представи становище преди 20 февруари 2023 г.

26      С писмо от 31 март 2023 г. Съветът уведомява новия представител на жалбоподателя за намерението си да остави името на жалбоподателя в разглежданите списъци на основания, които частично се различават от съдържащите се в приложенията към актовете от 2022 г. за оставяне в списъците. След това Съветът го приканва да представи становище по предложените основания преди 17 април 2023 г. Накрая, Съветът му изпраща документ с референтен номер WK 206/2023 EXT 7 от 24 март 2023 г. (наричан по-нататък „документ WK 206/2023“).

27      На 25 май 2023 г. Съветът приема актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, с които името на жалбоподателя е оставено на ред 51 от разглежданите списъци. Основанията за включването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци (наричани по-нататък „основанията от 2023 г.“) са формулирани по следния начин:

„Виден бизнесмен, извършващ дейност в различни сектори на сирийската икономика, като селско стопанство, недвижими имоти и банково дело. Финансови връзки с висшестоящи сирийски служители. Съучредител на Cham Holding“.

28      С писмо от 26 май 2023 г. Съветът уведомява новия представител на жалбоподателя за приемането на актовете от 2023 г. за оставяне в списъците.

II.    Искания на страните

29      Жалбоподателят иска по същество от Общия съд:

–        да приеме, че настоящата жалба е основателна в нейната цялост,

–        да допусне разглеждането на настоящата жалба по реда на бързото производство,

–        да постанови, че актовете могат да се отменят частично, тъй като частта от актовете, която трябва да се отмени, може да се отдели от акта като цяло, и в съответствие с това да отмени обжалваните актове в отнасящите се до него части,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

30      Съветът иска от Общия съд:

–        да отхвърли изцяло жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, ако обжалваните актове бъдат отменени, да разпореди действието на Решение 2023/1035 да бъде запазено по отношение на жалбоподателя до момента, в който ще породи действие частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2023/1027.

III. От правна страна

 А.      По искането на жалбоподателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство

31      В член 151, параграф 1, първо изречение от Процедурния правилник на Общия съд се посочва, че предвид особената неотложност и обстоятелствата по делото Общият съд може да реши, по искане на ищеца или жалбоподателя или на ответника, след изслушване на другата главна страна, делото да бъде разгледано по реда на бързото производство.

32      Съгласно член 152, параграф 1 от Процедурния правилник „[и]скането за разглеждане на дело по реда на бързото производство се прави с отделна молба при подаването на исковата молба или жалбата […] и съдържа мотиви, уточняващи особената неотложност на случая и другите релевантни обстоятелства“.

33      В случая искането на жалбоподателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство представлява точка от петитума на жалбата. Налага се съответно изводът, че искането не отговаря на условията по член 152, параграф 1 от Процедурния правилник, поради което трябва да се отхвърли като недопустимо, без да е необходимо в това отношение да се изслушва Съветът (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., Haikal/Съвет, T‑189/19, непубликувано, EU:T:2020:607, т. 23—25 и цитираната съдебна практика).

 Б.      По допустимостта на доказателствата, представени от Съвета в отговора на процесуално-организационното действие, и на доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебното заседание

34      В хода на съдебното заседание, на първо място, жалбоподателят прави възражение за недопустимост по същество на доказателствата, съдържащи се в приложения Ж.1—Ж.5 към отговора на Съвета на процесуално-организационното действие (наричани по-нататък „приложения Ж.1—Ж.5“), тъй като били от преди повече от десет години, поради което били представени със закъснение.

35      На второ място, жалбоподателят прави две доказателствени искания, а именно да се допуснат като доказателства, първо, удостоверение от Промишлена камара Хомс (Сирия) от 20 ноември 2023 г., и, второ, снимка на компютърен екран, на която се вижда уебсайтът Syriastep, от 16 март 2023 г. с наименование „Миграцията на индустриалците… болезнени загуби… [Исам] Анбоуба като пример“. Това били насрещни доказателства за оборване на доказателствата, представени в приложения Ж.1—Ж.5.

36      Съветът твърди, че с новите доказателства, представени от жалбоподателя в хода на съдебното заседание, не се цели да бъдат оборени доводите, които той излага в отговора на процесуално-организационното действие.

37      Съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.

38      В този смисъл Съдът вече е постановил, че макар в съответствие с правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник, страните да са длъжни да се мотивират за късното представяне на нови доказателства или формулиране на нови доказателствени искания, съдът на Съюза има правомощието да провери основателността на мотива за късното представяне на тези доказателства или формулиране на тези доказателствени искания и според случая съдържанието им, както и, ако това късно представяне или формулиране не е надлежно мотивирано или основателно, правото да не ги допусне. Късното представяне на доказателства или формулиране на доказателствени искания от някоя от страните може да бъде мотивирано по-специално с невъзможността тя да разполага по-рано с въпросните доказателства или, ако късното представяне на доказателства от противната страна обосновава допълването на преписката, за да се гарантира спазването на принципа на състезателност (вж. решение от 23 ноември 2023 г., Ryanair и Airport Marketing Services, C‑758/21 P, EU:C:2023:917, т. 43 и цитираната съдебна практика).

39      Тези принципи, произтичащи от съдебната практика, важат на по‑силно основание за представените доказателства и направените доказателствени искания по член 85, параграф 3 от Процедурния правилник. Всъщност тази разпоредба не представлява, както член 85, параграф 2 от този правилник, само изключение от общото правило, изложено в член 85, параграф 1 от него, а представлява отклонение от принципното правило и от изключението, предвидени съответно в член 85, параграф 1 и в член 85, параграф 2 от Процедурния правилник, тъй като предвидената в член 85, параграф 3 от същия правилник възможност е налице — съгласно самия текст на тази разпоредба — само по изключение (вж. в този смисъл решения от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано, EU:C:2005:238, т. 33, и от 16 септември 2020 г., BP/FRA, C‑669/19 P, непубликувано, EU:C:2020:713, т. 47) и следователно нейното прилагане предполага да се докаже наличието на извънредни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г. HX/Съвет, C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 67).

40      На първо място, що се отнася до приложения Ж.1—Ж.5, трябва да се отбележи, че с процесуално-организационното действие, разпоредено от Общия съд на 19 октомври 2023 г., Съветът е приканен да обясни защо обстоятелството, че жалбоподателят бил „съучредител и член на управителния съвет на Cham Holding“, да е доказателство, че той е лице, което получава ползи от сирийския режим или го подкрепя. Трябва впрочем да се отбележи, че стремежът с приложения Ж.1—Ж.5 — а именно доклад на Европейския университетски институт, статии от вестниците „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, снимка на компютърен екран, на която се вижда уебсайтът на Cham Holding, и статия от уебсайта Foreign Policy — по същество е да се докажат връзките на Cham Holding със сирийския режим и с жалбоподателя. Поради това тези доказателства трябва да се считат за допустими, тъй като са представени в подкрепа на отговора на поставения от Общия съд въпрос (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2018 г., Epsilon International/Комисия, T‑477/16, непубликувано, EU:T:2018:714, т. 57).

41      На второ място, що се отнася до доказателствените искания, направени от жалбоподателя в хода на съдебното заседание и описани в точка 35 по-горе, снимката на компютърен екран, на която се вижда уебсайтът Syriastep и е отбелязано, че страницата е посетена на 16 март 2023 г., е можела да се представи като приложение към изявлението за изменение на жалбата, подадено на 2 август 2023 г. Освен това от удостоверението от Промишлена камара Хомс е видно, че е издадено по искане на жалбоподателя, който е могъл да направи искането по-рано. Поради това късното им представяне не може да бъде надлежно мотивирано с датата им на посещение и на издаване.

42      При все това по време на устните състезания жалбоподателят твърди също, че двете доказателства са представени с цел да се опровергаят доказателствата, съдържащи се в приложения Ж.1—Ж.5. В това отношение Съветът подава своя отговор след отстраняването на нередовностите в тези приложения спрямо езика на производството няколко дни преди съдебното заседание. Ето защо, за да се спази принципът на състезателност, жалбоподателят е приканен по време на съдебното заседание да изложи становището си по отговора на Съвета на процесуално-организационното действие и по приложенията към същия отговор. Следователно двете доказателствени искания са направени в подкрепа на становището на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 8 март 2023 г. Assaad/Съвет, T‑426/21, EU:T:2023:114, т. 65—67).

43      Поради това доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебното заседание, са допустими.

 В.      По съществото на спора

44      В подкрепа на жалбата си и що се отнася до актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, жалбоподателят изтъква седем основания, първото — нарушение на правото на защита и на правото на справедлив процес, второто — неизпълнение на задължението за мотивиране, третото — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, четвъртото — допусната от Съвета грешка в преценката, петото — нарушение на правото на собственост и на икономическата свобода, шестото — нарушение на правото на нормални условия на живот, и седмото — грубо погазване на правото на репутация.

45      Що се отнася до актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, в изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят изменя само четвъртото основание, свързано с грешка в преценката.

46      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред четвъртото основание.

1.      По четвъртото основание: грешка в преценката

47      Жалбоподателят твърди по същество, че в обжалваните актове е допусната грешка в преценката. Първо, жалбоподателят оспорва релевантността на доказателствата, представени от Съвета в документи WK 4939/2019 и WK 206/2023. Според него Съветът обръща тежестта на доказване, тъй като с представянето на приложения Г.1—Г.7 навежда доказателства след приемането на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците. Що се отнася до актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, жалбоподателят твърди, че доказателствата, представени от Съвета в документ WK 4939/2019, не му позволяват да разбере как подкрепя сирийския режим и получава ползи от него или пък как извършва действията, описани в основанията от 2022 г. Относно актовете от 2023 г. за оставяне в списъците жалбоподателят счита, че доказателствата не обосновават оставянето на името му в разглежданите списъци и че не е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

48      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя. Що се отнася до актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, според него в решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248), Съдът вече е подчертал, че включването и оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци се основават на оказваната от него икономическа подкрепа на сирийския режим. Освен това съгласно достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, съдържащи се в документ WK 4939/2019, жалбоподателят продължавал да има множество и разнообразни търговски интереси в Сирия и поддържал финансови връзки с лица, които са тясно свързани с режима, по-специално посредством Cham Holding. Що се отнася до актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, Съветът твърди, че е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, за да обоснове критерия за видния бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

 а)      Предварителни съображения

49      Съгласно съдебната практика ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което се приемат или оставят в сила ограничителни мерки, придобиващо индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените факти в изложението на мотивите, стоящо в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на изложените мотиви, а да обхване въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са правилни (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

50      Съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са релевантни за целите на нейното извършване (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 120 и цитираната съдебна практика).

51      Всъщност именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите, приети срещу съответното лице или образувание, а не последните да доказват отрицателен факт, а именно че тези мотиви не са правилни (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121).

52      За целта не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства, относими към мотивите, приведени в акта, чиято отмяна се иска. Важно е обаче представените данни или доказателства да подкрепят мотивите, приети срещу съответното лице или образувание (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 122).

53      Ако компетентният орган на Съюза представи релевантни данни или доказателства, съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от съответното лице или образувание, становище по тях (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 124).

54      Съгласно практиката на Съда преценката дали включването е основателно трябва да се извърши, като доказателствата не се разглеждат отделно, а с оглед на контекста, в който се вписват (вж. в този смисъл решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 51, и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 50).

55      Накрая, при преценката на сериозността на засегнатите интереси, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът, в който се вписват тези мерки, неотложността да се приемат такива мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед на преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава с авторитарен по естеството си режим, която е в състояние на гражданска война (решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 46).

56      Доводите на жалбоподателя трябва да се разгледат именно с оглед на тези съображения.

 б)      По релевантността на доказателствата

57      Жалбоподателят твърди, че единствените доказателства, представени от Съвета в документ WK 4939/2019, а именно две публикации от уебсайтове, не представляват издадени от компетентните органи свидетелства, сертификати и документи за участието на жалбоподателя в бизнеси и търговски дружества, и че едновременно с това Съветът изисква от него да представя официални документи в подкрепа на своите твърдения.

58      В своето изявление за изменение на жалбата жалбоподателят поставя под въпрос релевантността на съдържащите се в документ WK 206/2023 доказателства, тъй като в тях не се посочват лично той или предприятия, с които да е свързан.

59      За да обоснове оставянето на името на жалбоподателя в списъците, приложени към актовете за тази цел от 2022 г. и 2023 г., Съветът предоставя документ WK 4939/2019, съдържащ публичнодостъпна информация, а именно статия от печата и снимка от компютърен екран с източник:

–        уебсайта Aliqtisadi — снимка от компютърен екран от посетена на 8 април 2019 г. страница, описваща жалбоподателя,

–        уебсайта Eqtsad — статия, озаглавена „Issam Anbouba…where did he get it all from?“. (Исам [Анбоуба]… откъде има всичко това?), публикувана там на 24 април 2018 г.

60      Освен това, за да обоснове оставянето на името на жалбоподателя в списъците, приложени към актовете за тази цел от 2023 г., Съветът представя и документ WK 206/2023, съдържащ линкове, статии от печата, доклади и снимки от компютърен екран с източник:

–        уебсайта Heritage Foundation — доклад, публикуван през 2022 г. там и на уебсайта на „Уолстрийт Джърнъл“,

–        уебсайта „transparency.org“ — класиране по показателя „усещане за корупция“ по страни, оценяван върху 100 точки, където се упоменава Сирия,

–        уебсайта Brookings Institution — статия, озаглавена „Syrian uprising 10 year anniversary: A political economy perspective“ (Десетгодишнина на сирийското въстание: политико-икономическа перспектива), публикувана там на 26 март 2021 г.,

–        уебсайта на Върховния комисар на ООН по правата на човека — доклад на неправителствената организация Syria Legal Development Programme (SLDP), озаглавен „Identifying Patterns of Business Involvement in Human Rights abuses in Syria“ (Идентифициране на модели на участие на бизнеса в нарушения на правата на човека в Сирия), публикуван там на 10 април 2020 г.,

–        Центъра Harmoon — доклад, изготвен от него и публикуван през юли 2022 г.,

–        уебсайта Orient Net — статия, публикувана там на 4 февруари 2022 г.,

–        вестник „Дъ Гардиън“ — статия, озаглавена „Syria using maze of shell companies to avoid sanctions on Assad regime’s elite“ (Сирия използва лабиринт от фиктивни компании, за да избегне икономическите санкции, наложени на елита на режима на Башар ал Асад), публикувана там на 22 март 2022 г.,

–        уебсайта Middle East Eye — статия, озаглавена „How UAE’s deep ties with Syria came out in the open“ (Как дълбоките връзки на [Обединените арабски емирства] със Сирия излязоха наяве), публикувана там на 24 март 2022 г.,

–        уебсайта на Atlantic Council — статия, озаглавена „Lebanon’s fate appears to be irreversibly tied to Syria“ (Съдбата на Ливан изглежда необратимо свързана със Сирия), публикувана там на 21 юли 2020 г.,

–        уебсайта на Dayan Center for Middle Eastern and African Studies (Tel Aviv University, Израел) — статия, озаглавена „The boomerang effect : How Syria brought down Lebanon, which is bringing down Syria“ (Ефектът на бумеранга: как Сирия събори Ливан, който пък събаря Сирия), публикувана там на 28 юни 2020 г.,

–        уебсайта The Syria Report — статия, озаглавена „UAE-based companies Penalised Over Syria-Related Sanctions Breaches“ (Установени в [Обединените арабски емирства] компании, санкционирани за нарушения на свързани със Сирия санкции), публикувана там на 3 януари 2023 г.).

61      Що се отнася до довода на жалбоподателя, че равнището на изискванията към представяните доказателства е различно според това дали доказателствата се представят от Съвета или от него, той трябва да бъде отхвърлен. Всъщност трябва да се припомни цитираната в точка 55 по-горе съдебна практика, съгласно която е трудно да се съберат по-конкретни доказателства в държава с авторитарен по естеството си режим, която е в състояние на гражданска война.

62      Освен това дейността на Съда и на Общия съд се ръководи от принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. В допълнение, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на съдържащите се в него данни и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата около съставянето му и неговият адресат, както и да се прецени дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и надежден (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 161 и цитираната съдебна практика, и от 14 март 2018 г., Kim и др./Съвет и Комисия, T‑533/15 и T‑264/16, EU:T:2018:138, т. 224). Следователно Общият съд трябва да прецени различните доказателства, представени както от жалбоподателя, така и от Съвета, с оглед на тази съдебна практика.

63      Що се отнася до релевантността на доказателствата, съдържащи се в документ WK 206/2023, действително, както твърди жалбоподателят, трябва да се признае, че в тях не се упоменават индивидуално жалбоподателят или предприятия, с които да е свързан. Съвкупността от тези доказателства обаче очертава контекста, в който е посочено съответното лице, по-специално предвид бизнес средата в Сирия, както твърди Съветът. Този контекст обхваща категорията на видните бизнесмени, извършващи дейност в Сирия. Ето защо в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 54 по-горе, макар тези доказателства, разглеждани поотделно, сами по себе си да не позволяват да се приеме за установено, че името на жалбоподателя основателно е оставено в разглежданите списъци, това обстоятелство не може да ги направи напълно ирелевантни при проверката на законосъобразността на актовете от 2023 г. за оставяне в списъците. Всъщност те могат да предоставят информация за контекста, която да допълни и подсили другите доказателства, изложени в документ WK 4939/2019. В това отношение уебсайтовете Aliqtisadi и Eqtsad описват жалбоподателя като бизнесмен, притежаващ няколко предприятия. От гореизложеното следва, че всички доказателства, съдържащи се в документ WK 206/2023, са релевантни за преценката на законосъобразността на актовете от 2023 г. за оставяне в списъците.

 в)      По допустимостта на доказателствата, съдържащи се в приложения Г.1—Г.7 и Ж.1—Ж.5

64      Жалбоподателят твърди, че Съветът обръща незаконосъобразно тежестта на доказване, тъй като, от една страна, с приложения Г.1—Г.7 представя доказателства след приемането на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, а това съдържало риск тези актове да се санират a posteriori. От друга страна, той не е съгласен, че с доказателствата, съдържащи се в приложения Ж.1—Ж.5 и представени в подкрепа на отговора на Съвета на процесуално-организационното действие, се поясняват основанията от 2022 г., на които е оставен в разглежданите списъци.

65      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

66      Трябва да се приеме, че с доводите си жалбоподателят иска да оспори допустимостта на доказателствата, съдържащи се в приложения Г.1—Г.7 и Ж.1—Ж.5, в рамките на анализа на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците. В изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят обаче не оспорва допустимостта на тези доказателства, що се отнася до актовете от 2023 г. за оставяне в списъците.

67      Що се отнася до приложения Г.1—Г.7, те съдържат, първо, две експертни оценки от 21 и 22 ноември 2011 г. на дружества, свързани с жалбоподателя, второ, удостоверение от Министерство на икономиката и търговията на Сирия от юни 2011 г., в което се посочват членовете на управителния съвет на Cham Holding, трето, няколко удостоверения за вписване, най-напред, на жалбоподателя, след това, на дружествата Anbouba pour les Industries agricoles, Issam Anbouba Est. For Agro Industries — SAPCO и Compagnie Issam Anbouba Agro-Industries от 2004 г., четвърто, таблица, описваща акционерното участие в Cham Holding, и пето, статия от The Syria Report, в която се изброяват акционерите в Cham Holding през 2022 г. Що се отнася до приложения Ж.1—Ж.5, те са описани в точка 40 по-горе.

68      В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика законосъобразността на акта на Съюза трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към момента на приемане на акта (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, непубликувано, EU:T:2015:596, т. 112 и цитираната съдебна практика). Поради това, за да докаже, че името на жалбоподателя основателно е оставено в разглежданите списъци, Съветът не може да изтъква пред Общия съд, от една страна, обстоятелства, на които не се е позовал при приемането на обжалваните актове (вж. в този смисъл решения от 14 април 2021 г., Al-Tarazi/Съвет, T‑260/19, непубликувано, EU:T:2021:187, т. 69, и от 16 март 2022 г. Sabra/Съвет, T‑249/20, EU:T:2022:140, т. 49 и 56 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, обстоятелства, за които Съветът е узнал след приемането на акта, дори да счита, че приемането на съответното решение може надлежно да се обоснове с тях (вж. решение от 9 юни 2021 г., Borborudi/Съвет, T‑580/19, EU:T:2021:330, т. 50 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

69      В разглеждания случай доказателствата, съдържащи се в приложения Г.7 и Ж.1—Ж.5, не са били част от документ WK 4939/2019, когато Съветът приема актовете от 2022 г. за оставяне в списъците. Следователно с тях не се цели да се докаже наличието на основанията от 2022 г., както Съветът впрочем признава. Що се отнася до приложения Г.1—Г.6, макар според Съвета да става въпрос за информация, на която почиват решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), той не твърди, че те са се съдържали в документ WK 4939/2019. Освен това тази информация не е била представена на етапа на писмената защита. На последно място, Съветът също така не доказва, че приложения Г.1—Г.7 са се съдържали в документ с доказателства, който да е представил на делегациите на държавите членки в подкрепа на основанията, следващи тези от 2012 г.

70      Ето защо всички тези доказателства не са допустими при определянето дали към момента на приемане на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците Съветът е разполагал със съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, за да обоснове тези актове.

71      Трябва обаче да се отбележи, че Съветът представя приложения Г.1—Г.6, за да обори твърденията на жалбоподателя, че преписката му не съдържа никакво удостоверение или документ за участието на жалбоподателя в някои сирийски предприятия, и за да докаже неизменяемостта на положението на последния след основанията от 2012 г. Що се отнася до приложение Г.7, стремежът с него е да се опровергаят доводите на жалбоподателя, като се докаже, че той е бил акционер в Cham Holding и че продължава да е такъв с непроменен процент на дяловото участие през 2022 г.

72      По този аспект обаче трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика съдът на Съюза трябва да проверява фактическата обоснованост на основанията за включване, отчитайки становища и оневиняващи доказателства, евентуално представени от засегнатото лице, както и отговора на компетентния орган на Съюза на тези становища (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 137).

73      В разглеждания случай жалбоподателят е имал възможност да представи известен брой доказателства, за да оспори решението за оставяне на името му в разглежданите списъци. По-нататък Общият съд съответно ще провери дали с доказателствата, съдържащи се в представените от Съвета приложения Г.1—Г.7, могат да се оспорят представените от жалбоподателя доводи и доказателства. Следователно посочените документи са допустими в тази рамка.

74      На последно място, трябва да се отбележи, че приложения Ж.1—Ж.5 са представени в подкрепа на отговора на Съвета на процесуално-организационното действие. С въпроса си Общият съд впрочем е искал да изясни защо обстоятелството, че жалбоподателят бил съучредител и член на управителния съвет на Cham Holding, да позволява да се докаже връзката му със сирийския режим въз основа на вече представените от Съвета доказателства. Следователно доказателствата, съдържащи се в приложения Ж.1—Ж.5, не са поискани от Общия съд и не могат да се считат за представени с цел да се оборят представени от жалбоподателя доводи или доказателства. Ето защо Общият съд няма да ги вземе предвид при проверката на законосъобразността на основанията от 2022 г. Вследствие на това, тъй като двете доказателствени искания, направени от жалбоподателя в хода на съдебното заседание, са за представяне на насрещни спрямо тези приложения доказателства, те също не трябва да бъдат вземани предвид.

 г)      Проверка на правилността на критериите за включване

75      Най-напред, от основанията от 2022 г. и 2023 г. трябва да бъдат изведени критериите за включване. В това отношение съгласно един от общите критерии за включване — посочен в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и възпроизведен, що се отнася до замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828 — ограничителни мерки се налагат на лицата и образуванията, които получават ползи от водените от сирийския режим политики или го подкрепят, и на свързани с тях лица и образувания (критерий за свързаност със сирийския режим). Предвиден е и друг критерий — в член 27, параграф 2, буква а) и параграф 3, и член 28, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, възпроизведен, що се отнася до замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1а, буква а) и параграф 1б от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828. Според този критерий ограничителни мерки се прилагат за категорията „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, освен ако има достатъчно информация, че те не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват никакво влияние върху него, или че няма реален риск да заобиколят ограничителните мерки (критерий за видния бизнесмен, извършващ дейност в Сирия).

76      От една страна, от основанията от 2022 г. трябва да се заключи, че името на жалбоподателя е било включено в актовете от 2022 г. за оставяне в списъците поради подкрепата му за сирийския режим и ползите, които получава от него, и това е безспорно за страните. С други думи, името на жалбоподателя е оставено в списъците, приложени към актовете за тази цел от 2022 г., въз основа на критерия за свързаност със сирийския режим.

77      От друга страна, както следва от формулировката на основанията от 2023 г., името на жалбоподателя е оставено в разглежданите списъци поради качеството му на виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. С други думи, името на жалбоподателя е включено в актовете за тази цел от 2023 г. въз основа на критерия за видния бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

1)      Значението на решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11), за разглеждането на жалбата

78      Като начало следва да се разгледа какво е значението на решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), за жалбата по настоящото дело, тъй като Съветът се позовава на тях, за да докаже, че не е налице основанието за обжалване, свързано с грешка в преценката.

79      Всъщност Съветът отбелязва, че съгласно точка 52 от решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и точка 51 от решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248), жалбоподателят оказва икономическа подкрепа на сирийския режим, след като има интереси в голям брой сирийски предприятия. В дупликата Съветът приканва Общия съд да разгледа положението на жалбоподателя през 2011 г. и 2012 г., за да констатира, че то не се е променило. В становището по изявлението за изменение на жалбата Съветът твърди, че в основанията от 2023 г. понастоящем се упоменава качеството на жалбоподателя на виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, което обхващало дейността му в по-общ план, а не само предоставянето на финансова подкрепа на режима, както било посочено в предишните основания.

80      Жалбоподателят оспорва позицията на Съвета.

81      В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно член 30, параграф 3 от Решение 2013/255 и член 32, параграф 3 от Регламент № 36/2012, когато са представени възражения или нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и информира засегнатото физическо или юридическо лице, образувание или орган. Освен това съгласно член 32, параграф 4 от посочения регламент разглежданите списъци се актуализират на редовни интервали от време и най-малко на всеки 12 месеца.

82      От съвместния прочит на тези разпоредби следва, че при всяко преразглеждане, предхождащо приемането на актове за оставяне на името на лице, включено в разглежданите списъци, и дори във всеки един момент, може да се наложи Съветът да провери, въз основа на представените му съществени доказателства или възражения, дали след първоначалното или повторното включване на името на съответния жалбоподател или след предходно преразглеждане фактическото положение се е променило, така че включването му в списъка вече да не е оправдано (вж. решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 91 и цитираната съдебна практика).

83      Освен това, без да е обвързан строго от силата на пресъдено нещо, тъй като предметът на жалбите, отхвърлени с решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), не е идентичен с този на жалбата по настоящото дело, Общият съд не може да пренебрегне напълно изложените от него по тези две дела съображения, които се отнасят до същите страни и по същество повдигат същите правни въпроси (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 92).

84      Нищо обаче не позволява да се презумира, без да се разгледат фактическите и правните обстоятелства, изложени в подкрепа на настоящото основание, че Общият съд би достигнал до същите изводи като направените в решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429) (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 93).

85      Що се отнася конкретно до изводите, направени в решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), трябва да се отбележи, че съгласно точка 52 от решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и точка 51 от решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248), Съдът потвърждава правилността на заключението на Общия съд, че позицията на жалбоподателя в сирийските икономически среди, длъжността му на председател на SAPCO, важните му функции в Cham Holding и връзките му с член на семейството на президента Башар ал Асад представляват съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, позволяващи да се установи, че жалбоподателят оказва икономическа подкрепа на сирийския режим.

86      Следователно в решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248), свързаността със сирийския режим, както е определена в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255, е била приета за установена, тъй като са били доказани наличието на значителни икономически дейности на жалбоподателя и връзките му с член на семейството на президента Башар ал Асад.

87      Въпреки това, първо, трябва да се подчертае, че в решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 52), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 51), изводът на Съда, че включването и оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци е основателно, е направен в законодателен контекст, който се различава от съществуващия към момента на приемане на обжалваните в разглеждания случай актове.

88      Всъщност решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248) — съгласно които Съветът е длъжен да представи пред съда на Съюза съвкупност от точни и съгласувани улики, позволяващи да се установи наличието на достатъчна връзка между лице, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима, срещу който се води борба — се вписват в особен законодателен контекст, а именно произтичащия от Решение 2011/522, чието продължение се явява Решение 2013/255 преди изменението му през 2015 г. с Решение 2015/1836, където единствените съществуващи критерии са били именно поддържаните тесни връзки със сирийския режим, подкрепата за последния и/или получаването на ползи от него (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2020 г., Zubedi/Съвет, T‑186/19, EU:T:2020:317, т. 67).

89      В разглеждания случай името на жалбоподателя е оставено в разглежданите списъци в законодателния контекст на Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836. Посоченият в член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, критерий, почиващ на получаваната полза от сирийския режим или оказваната подкрепа за него, представлява самостоятелен правен критерий, който като такъв трябва да се разграничава от критерия, почиващ на категориите лица, посочени в член 27, параграф 2 и член 28, параграф 2 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и по-специално от критерия „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 73).

90      Следователно, щом Съветът изрично посочва в основанията за включване на името на дадено лице, че то получава ползи от сирийския режим или го подкрепя, това означава, че Съветът трябва да докаже чрез съвкупност от конкретни, точни и съгласувани улики как лицето подкрепя сирийския режим или получава ползи от него. В този смисъл, дори Съветът да счита, че ползите от сирийския режим или подкрепата за него произтичат от дейност, извършвана от лице, което освен това е квалифицирано като виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, доказателствата, с които Съветът трябва да разполага и които може да му се наложи да представи, за да докаже получаването на ползи или подкрепата, не са непременно същите като позволяващите да се докаже качеството „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ (решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 80).

91      Следователно видът на изискваните от Съвета доказателства, за да докаже свързаността със сирийския режим, се е променил с приемането на Решение 2015/1836. Той съответно не може да се сравнява със съществувалия към момента на постановяване на решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), както и на решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248). По-специално доказателствата, счетени за достатъчни, за да се докаже свързаността със сирийския режим, в законодателния контекст на Решение 2013/255, преди приемането на Решение 2015/1836, не са непременно такива в законодателния контекст на Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836.

92      Второ, както Съветът признава отчасти, основанията за включване, разгледани в решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), не са идентични с тези от 2022 г. и 2023 г. (вж. a contrario решение от 22 юни 2022 г. Haswani/Съвет, T‑479/21, непубликувано, EU:T:2022:383, т. 35). Всъщност, от една страна, основанията от 2023 г., обобщени в точка 27 по-горе, значително се различават от първоначалните основания и основанията от 2012 г. От друга страна, основанията от 2022 г., припомнени в точка 20 по-горе, не са сходни с основанията от 2012 г., доколкото в тях се добавя изречението, че жалбоподателят е „[с]ъосновател и член на управителния съвет на Cham Holding“.

93      Ето защо Съветът е бил длъжен да представи нови доказателства, за да докаже, че включването на името на жалбоподателя е обосновано, след като критерият и основанията за това включване са се променили (вж. в този смисъл определение от 11 септември 2019 г. Haswani/Съвет, T‑231/15 RENV, непубликувано, EU:T:2019:589, т. 56).

94      Трето, следва да се отбележи, че макар съгласно решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 50), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 49), жалбоподателят да признава, че изпълнява и заема множество длъжности — например длъжността председател на SAPCO, което е много голямо дружество в хранително-вкусовата промишленост, ръководител на няколко дружества, извършващи дейност в областта на недвижимите имоти и образованието, съосновател и член на управителния съвет на дружеството Cham Holding, както и генерален секретар на търговско-промишлената камара в град Хомс — в разглеждания случай това не е така. Напротив, в жалбата си жалбоподателят оспорва твърдението, че продължава да извършва дейности в Сирия, и освен това поддържа, че вече няма никаква връзка със сирийския режим.

95      Налага се обаче изводът, че между приемането на актовете, съдържащи основанията от 2012 г., и обжалваните актове са изминали десет години, поради което положението на жалбоподателя действително е могло да се промени.

96      В това отношение Съветът впрочем представя нови доказателства в подкрепа на основанията от 2022 г. и 2023 г. Материалите, съдържащи се в документи WK 4939/2019 и WK 206/2023, са сравнително неотдавнашни спрямо момента на приемане на изменените основания през 2019 г. и след това през 2023 г. (вж. т. 20 и 27 по-горе), тъй като на първия материал е посочена датата 24 април 2018 г. За да докаже обосноваността на обжалваните актове, Съветът действително се позовава и на доказателствата, разгледани от Общия съд в решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), и от Съда в решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248). Тези доказателства обаче са отпреди 2011 г. и 2012 г. и следователно са по-стари.

97      Същевременно, колкото по-стари са доказателствата спрямо датата на приемане на актовете, с които се налагат ограничителни мерки спрямо дадено лице или образувание, толкова по-малко те могат сами по себе си да представляват достатъчно основание за приемане на спорните актове. В този смисъл, макар да е възможно те да бъдат използвани от Съвета, значителният период от време, изтекъл между, от една страна, тяхното публикуване, и от друга страна, приемането на спорните актове, изисква Съветът да ги подкрепи с други, по-нови доказателства (вж. решение от 8 март 2023 г. Assaad/Съвет, T‑426/21, EU:T:2023:114, т. 88 и цитираната съдебна практика).

98      От тази съдебна практика следва, че при анализа дали са налице основанията от 2022 г. констатациите, направени от Общия съд в решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), и от Съда в решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑630/13 P, EU:C:2015:247), и от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет (C‑605/13 P, EU:C:2015:248), трябва да бъдат подкрепени с по-нови доказателства, съдържащи се в документ WK 4939/2019, за да останат релевантни.

99      От всичко изложено по-горе следва, че решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), могат да имат само ограничено значение за анализа на обосноваността на обжалваните актове в разглеждания случай, при това макар основанията за включване, изложени в актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, да имат сходства с основанията от 2012 г. Всъщност, тъй като законодателният контекст е бил изменен, изискванията за доказване са се променили. Освен това фактическият контекст също се е променил, тъй като не само в основанията за включване са настъпили изменения, но и изтъкваните от жалбоподателя доводи вече не са същите.

2)      Проверка на правилността на критерия за свързаност със сирийския режим, на който критерий се основават актовете от 2022 г.за оставяне в списъците

100    Жалбоподателят твърди по същество, че представените от Съвета доказателства не му позволяват да разбере ясно как подкрепя сирийския режим и получава ползи от него, нито пък как извършва действията, описани в основанията от 2022 г. Според жалбоподателя Съветът не е доказал наличието на връзка между него и полувоенни групировки и предоставянето на недвижими имоти (помещения, складове), пригодени за центрове за задържане. Що се отнася до финансовите връзки, които имал с висшестоящи сирийски служители, тази част от основанията от 2022 г. не съответствала на действителното положение и била погрешна.

101    Съгласно основанията, припомнени в точка 20 по-горе, жалбоподателят оказва финансова подкрепа, най-напред, за репресивния апарат и полувоенните групировки, упражняващи насилие срещу цивилното население в Сирия. Освен това той оказва материална подкрепа за режима, като му предоставя недвижими имоти (помещения, складове), пригодени за центрове за задържане. На последно място, той поддържа финансови връзки с висшестоящи сирийски служители и е съосновател и член на управителния съвет на Cham Holding.

102    Трябва да се провери дали положението на жалбоподателя представлява достатъчно доказателство, че той оказва подкрепа на сирийския режим или че получава ползи от водените от него политики. Подобна преценка трябва да се извърши, като доказателствата се разгледат не изолирано, а в контекста, в който се вписват. Всъщност Съветът се освобождава от възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, позволяващи да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и съответния режим (вж. в този смисъл решение от 8 март 2023 г. Assaad/Съвет, T‑426/21, EU:T:2023:114, т. 161 и цитираната съдебна практика).

103    На първо място, що се отнася до оказваната от жалбоподателя финансова подкрепа, в основанията от 2022 г. се посочва, че тя е от полза както за репресивния апарат, така и за полувоенните групировки, упражняващи насилие срещу цивилното население.

104    Трябва обаче да се констатира, първо, че Съветът не представя никакво становище в това отношение. Второ, в никое доказателство, представено в документ WK 4939/2019, не се споменава репресивният апарат или полувоенните групировки, дори по-общо — сирийският режим. Освен това в този документ не се отбелязва и наличието на финансова подкрепа от страна на жалбоподателя. Трето, в документа не се посочва начинът, по който жалбоподателят в качеството си на президент на Anbouba for Agricultural and Industries Co. оказва финансова подкрепа на сирийския режим. Следователно, както твърди жалбоподателят, тази част от основанията от 2022 г. не е обоснована.

105    На второ място, в основанията от 2022 г. се уточнява, че подкрепата на жалбоподателя се материализира чрез предоставянето на недвижими имоти (помещения, складове), пригодени за центрове за задържане.

106    В това отношение следва да се отбележи, първо, че Съветът не представя никакво становище по този аспект. Второ, в никое доказателство, представено от Съвета в документ WK 4939/2019, не се посочват недвижими имоти, предоставени от притежавано от жалбоподателя предприятие или пряко от жалбоподателя. Трето, този документ също така не разкрива оказването на материална подкрепа посредством Anbouba for Agricultural and Industries Co. Четвърто, в по-общ план в документ WK 4939/2019 по никакъв начин не се упоменава сирийският режим или центрове за задържане. Следователно тази част от основанията също не е обоснована.

107    На трето място, в основанията от 2022 г. се посочва, че жалбоподателят е съосновател и член на управителния съвет на Cham Holding. От уебсайтовете Eqtsad и Aliqtisadi е видно, че жалбоподателят се счита поне за съосновател на Cham Holding.

108    Въпреки това и без да е необходимо да се проверява, от една страна, твърдението на жалбоподателя, че е напуснал управителния съвет на Cham Holding, нито от друга страна, твърдението на Съвета, че важната роля, която Cham Holding играе в сирийската икономика, връзките на това дружество с Башар ал Асад, инвестициите на жалбоподателя в Cham Holding, както и фактът, че той е заемал множество длъжности в управителния му съвет, свидетелстват за наличието на тесни връзки със сирийския режим, е достатъчно да се отбележи, че при всички положения в никой от материалите, съдържащи се в документ WK 4939/2019, не се посочва, че жалбоподателят поддържа финансово или материално сирийския режим в рамките на твърдените му длъжности в Cham Holding. Съгласно припомнената в точка 90 по-горе съдебна практика обаче Съветът е длъжен да докаже как в рамките на своите длъжности жалбоподателят получава ползи от сирийския режим и го подкрепя към момента на приемане на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците.

109    На четвърто място, що се отнася до финансовите връзки, които жалбоподателят поддържа с висшестоящи сирийски служители, важно е да се уточни обхватът на словосъчетанието „висшестоящи сирийски служители“. По-специално, в текста на основанията за включване на другите езици не се следва систематично определена регламентирана връзка със сирийската държава. Всъщност в текста на основанията на някои езици се използва понятието „висшестящи длъжности лица“ (в текста на английски език „high Syrian officials“), понятията високопоставени длъжности лица (както в текста на полски „wysokiej rangi urzędnikami syryjskimi“ и немски език „hochrangigen syrischen Amtsträgern“) или високопоставени ръководители (както в текста на португалски език „altos quadros sírios“). Следователно понятието „висшестоящи сирийски служители“ трябва да се разбира в обичайния смисъл на този израз (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, C‑459/15 P, непубликувано, EU:C:2016:646, т. 54).

110    Освен това Общият съд вече е установил, че лицата, заемащи длъжности като висшестоящи служители — например длъжности като постоянен секретар на департамента за информация и комуникация, отговорник за поддържането на избирателните списъци, главен отговарящ за изборите, директор на затворническата администрация, управител на провинции, управител на централната банка, членове и председател на парламент, членове на Политбюро, заместник-секретари и председател на Политбюро, началник на кабинет — са близки сътрудници на правителството на дадена страна (вж. по аналогия решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, T‑190/12, EU:T:2015:222, т. 160 и 163).

111    Следователно трябва да се приеме, че намерението на Съвета е да визира високопоставени личности, заемащи длъжности като висшестоящи служители, близки до правителството.

112    Първо, съгласно уебсайта Eqtsad жалбоподателят оказва финансова подкрепа на сирийския режим, тъй като през 2005 г. е избран да бъде партньор на семейства Асад и Махлуф за инвестирането и управлението на техните пари най-вече поради външните му връзки с европейските страни и Съединените щати. Без да е необходимо да се разрешава въпросът дали членовете на семейства Асад и Махлуф са или трябва да бъдат приравнени на висшестоящи сирийски служители, трябва да се отбележи, че това обстоятелство не е подкрепено с друго доказателство, съдържащо се в документ WK 4939/2019.

113    Второ, макар на уебсайта Eqtsad имената на A и B да се посочват като бизнесмени, които имат връзки със западните страни, също като жалбоподателя, нищо в документи WK 4939/2019 не позволява да се твърди, че става въпрос за висшестоящи сирийски служители и евентуално, че те имат финансови връзки с жалбоподателя.

114    Трето, твърдението на Съвета, че от приложение Г.7, представляващо статия от The Syria Report, в която се изброяват акционерите в Cham Holding през 2022 г., е видно, че посредством Cham Holding жалбоподателят поддържа финансови връзки с високопоставени сирийци като г‑н Ихаб Махлуф, г‑н Айман Джабир и г‑н Сами Хасан, вписани съответно под номера 22, 33 и 48 от разглежданите списъци, трябва да се отхвърли. Всъщност, за да се вземе предвид приложение Г.7, с този материал би трябвало да се потвърждава вече съдържаща се в документ WK 4939/2019 информация, а това не е така (вж. т. 69 и 73 по-горе). Отделно от това, от този материал не може да се направи изводът, че г‑н Махлуф, г‑н Джабир и г‑н Хасан са съучредители, които продължават да имат дялове в Cham Holding.

115    От всичко изложено по-горе следва, че Съветът не е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, позволяващи да се установи наличието на подкрепа за сирийския режим или на полза, поради което оставянето на името на жалбоподателя в списъците не е основателно.

116    Този извод не може да се обори с факта, че според Съвета съгласно решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, непубликувано, EU:T:2013:429), жалбоподателят има интереси в голям брой сирийски предприятия, чрез които оказва икономическа подкрепа на сирийския режим. Всъщност, както следва от посочената в точка 90 по-горе съдебна практика, в законодателния контекст на Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, не е достатъчно Съветът да счете, че ползата от сирийския режим или подкрепата за него произтича от упражняваните от определено лице дейности, а трябва и да докаже как това лице поддържа сирийския режим или се възползва от него, което Съветът не успява да докаже в разглеждания случай.

117    Поради това, що се отнася до актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, следва да се приеме, че е налице четвъртото основание от жалбата.

3)      Проверка на правилността на критерия за видния бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, на който критерий се основават актовете от 2023 г.за оставяне в списъците

118    Жалбоподателят счита, че доказателствата не подкрепят оставянето на името му в списъците и че не е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

119    От основанията от 2023 г., припомнени в точка 27 по-горе, следва, първо, че жалбоподателят е бизнесмен, извършващ дейност в секторите на селското стопанство, недвижимите имоти и банковото дело, второ, че поддържа финансови връзки с висшестоящи сирийски служители, и трето, че е съучредител на Cham Holding.

120    На първо място, що се отнася до дейността на жалбоподателя като бизнесмен в секторите на селското стопанство, недвижимите имоти и банковото дело, съгласно документ WK 4939/2019 жалбоподателят има интереси в редица сектори от икономиката. Всъщност, първо, що се отнася до сектора на строежа на недвижими имоти, той притежава акции в редица предприятия, в които е акционер учредител или заема ръководна длъжност. Второ, жалбоподателят придобива дялове в седем банки в качеството на акционер учредител или акционер, а в една от тях заема длъжността заместник-председател на управителния съвет. Трето, жалбоподателят е сред най-големите производители на масла и мазнини и има интереси в редица други предприятия. Четвърто, както твърди Съветът, видно от документ WK 4939/2019, жалбоподателят има много и разнообразни търговски интереси в Сирия. Пето, жалбоподателят е и президент на Anbouba for Agricultural Industries Co., извършващо дейност в селскостопанския сектор.

121    В това отношение жалбоподателят твърди, че вече не заема тази длъжност. В този контекст той представя нотариално заверена декларация, с която цели да докаже, че вече не извършва никаква дейност в Сирия посредством Anbouba for Agricultural Industries Co. и че идентификационните данни, свързани с длъжността му на президент, са неверни.

122    Съгласно постоянната съдебна практика, посочена в точка 62 по-горе, дейността на Съда и на Общия съд се ръководи от принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност.

123    В разглеждания случай декларацията на жалбоподателя, направена пред нотариус, е от февруари 2022 г., което, изглежда, означава, че тя е изготвена за целите на настоящото обжалване. Поради това тя има само ограничена доказателствена стойност (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2018 г., Klyuyev/Съвет, T‑731/15, EU:T:2018:90, т. 124). Освен това декларацията е съставена от жалбоподателя, до който се отнасят обжалваните актове и който поради това има личен интерес в разрешаването на настоящия спор. Ето защо по тези две причини декларацията, разглеждана самостоятелно, има малка доказателствена стойност. Жалбоподателят обаче не представя никакво друго доказателство, което да удостовери, че е напуснал посочената длъжност, поради което се налага изводът, че той не успява да опровергае качеството си на президент на Anbouba for Agricultural Industries Co.

124    На второ място, съгласно уебсайтовете Eqtsad и Aliqtisadi жалбоподателят се счита за съучредител на Cham Holding.

125    В това отношение, първо, жалбоподателят твърди, че не е съучредител на Cham Holding, тъй като притежател на Cham Holding не са физически лица, а установени в Сирия юридически лица, което било видно от уебсайта „www.diligenciagroup.com“. Трябва да се отбележи, че съгласно този уебсайт, посетен на 27 февруари 2023 г., притежател на Cham Holding са дружества, без да се уточнява, че то е било учредено само от дружества. В това отношение Съветът представя таблица, публикувана на уебсайта The Syria Report на 10 ноември 2022 г., в която се посочват акционерите на Cham Holding и която потвърждава информацията, съдържаща се в документ WK 4939/2019, а именно че жалбоподателят действително е акционер — учредител на Cham Holding. Освен това тази таблица съдържа списъка на дружествата, които са акционери — учредители на Cham Holding. Следователно представените от Съвета доказателства потвърждават, че притежател на Cham Holding са както физически, така и юридически лица.

126    Второ, тъй като в основанията от 2023 г. вече не се отбелязва длъжността на жалбоподателя като член на управителния съвет на Cham Holding, не е нужно да се разглежда твърдението му, че е напуснал въпросните длъжности и че не упражнява никаква дейност в Сирия посредством това дружество.

127    Следователно Съветът надлежно е доказал, че жалбоподателят е съучредител на Cham Holding.

128    На трето място, жалбоподателят не разбира по същество защо в документи WK 4939/2019 и WK 206/2023 се посочва, че поддържа финансови връзки с висшестоящи сирийски служители, нито кои са тези служители.

129    Първо, както бе припомнено в точка 111 по-горе, трябва да се приеме, че намерението на Съвета е да визира високопоставени личности, заемащи длъжности като висшестоящи служители, близки до правителството. Второ, на уебсайта Eqtsad се посочва, че жалбоподателят е свързан с губернатора на Хомс, който го информира за всички проекти с голяма икономическа осъществимост, както и за най-забележителните сделки, които може да сключи в подходящ момент и от които да получи огромни печалби. Освен това на уебсайта на Върховния комисар на ООН по правата на човека, в доклад на неправителствената организация SLDP например се посочват компенсациите, предоставени на лоялния елит във войната, приемащи формата на привилегирован достъп до икономическите сектори. Жалбоподателят обаче не изтъква никакъв довод, за да оспори връзката си с губернатора на Хомс.

130    От гореизложеното следва, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, позволяващи да се докаже, че жалбоподателят е съучредител на Cham Holding, че извършва дейност в секторите на недвижимите имоти, селското стопанство и банковото дело, както и че поддържа финансови връзки с висшестоящи сирийски служители.

131    Този извод не може да се обори с другите доводи на жалбоподателя.

132    Първо, той твърди по същество, че основанията от 2023 г. са неподходящи и неправилни, тъй като не можело да има влиятелни бизнесмени в Сирия или работещи сектори на икономиката, както се виждало от документ WK 206/2023. На уебсайтовете Brookings Institution и Heritage Foundation обаче се отбелязва съществуването на мрежа от привилегировани бизнесмени, съюзници на сирийския режим, които притежават и контролират повечето от секторите на икономиката. Тези „военни властелини“, подкрепяни от сирийския режим, натрупват огромно богатство по време на конфликта и придобиват такава значимост, че достигат най-високите позиции в сирийския икономически живот и стават доминираща сила в него, според доклада, публикуван на уебсайта на Центъра Harmoon.

133    Второ, жалбоподателят твърди, че Съветът трябва да разполага с недвусмислени доказателства, разкриващи намерение действията му да са насочени към подкрепа на режима и облагодетелстване от него.

134    В това отношение трябва да се припомни, че с Решение 2015/1836 по-специално като обективен, самостоятелен и достатъчен критерий за включване се въвежда критерият за „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, поради което Съветът вече не е длъжен да доказва наличието на връзка между тази категория лица и сирийския режим по смисъла на Решение 2013/255 преди изменението му, нито пък между тази категория лица и подкрепата, оказвана на този режим, или получаването на ползи от него, тъй като качеството на виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, е достатъчно за прилагането на разглежданите ограничителни мерки спрямо определено лице. Следователно от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, изобщо не следва, че Съветът трябва да докаже кумулативното изпълнение както на условието, свързано с положението на виден бизнесмен, така и на условието за достатъчно връзки с режима (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2020 г., Haswani/Съвет, C‑241/19 P, EU:C:2020:545, т. 71—74, от 4 април 2019 г. Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 55 и 56 (непубликувани), и определение от 11 септември 2019 г., Haswani/Съвет, T‑231/15 RENV, непубликувано, EU:T:2019:589, т. 56). Също така от съдържанието на посоченото решение не следва, че въпросният критерий предполага да се докаже каквото и да било намерение. Следователно Съветът не е бил длъжен да го доказва, поради което твърдението на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

135    На четвърто място, що се отнася до оборването на презумпцията за връзка със сирийския режим, следва да се припомни, че спазването от Общия съд на правилата относно тежестта на доказване и относно събирането на доказателствата в областта на ограничителните мерки означава той да зачита принципа, изложен в посочената в точка 51 по-горе постоянна съдебна практика и припомнен от Съда в решение от 11 септември 2019 г., HX/Съвет (C‑540/18 P, непубликувано, EU:C:2019:707, т. 48—50), съгласно който по същество при оспорване на основанията за включване тежестта на доказване се носи от институцията.

136    Следователно от съответния жалбоподател не може да се изисква прекомерно висока степен на доказване, за да обори презумпцията за връзка със сирийския режим. Ето защо трябва да се приеме, че той успява да обори презумпцията за връзка със сирийския режим, ако представи доводи или доказателства, които могат сериозно да поставят под въпрос надеждността на представените от Съвета доказателства или тяхната преценка, по-специално с оглед на условията, въведени с член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, или ако представи пред съда на Съюза съвкупност от индиции за това, че връзката със сирийския режим не съществува или вече я няма, или че не упражнява влияние върху посочения режим, или пък че няма реален риск да заобиколи ограничителните мерки, в съответствие с член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от това решение (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2020 г., Zubedi/Съвет, T‑186/19, EU:T:2020:317, т. 71, и от 16 март 2022 г. Sabra/Съвет, T‑249/20, EU:T:2022:140, т. 133).

137    Първо, с две доказателства жалбоподателят удостоверява, че живее само в Ливан със семейството си от няколко години, което, изглежда, е безспорно между страните. Трябва обаче да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че дадено лице живее извън Сирия, не е достатъчно, за да позволи да се твърди, че то няма връзка със сирийския режим (вж. в този смисъл решение от 14 април 2021 г., Al-Tarazi/Съвет, T‑260/19, непубликувано, EU:T:2021:187, т. 149). В допълнение, напротив, от документ WK 206/2023 следва, че дори фактът, че лицето живее в Ливан, може да свидетелства за връзка с режима. Всъщност от уебсайтовете на Atlantic Council и Dayan Center for Middle Eastern and African Studies е видно, че сирийските елити разчитат на относително по-стабилния финансов център Бейрут (Ливан) и че тази страна функционира като транзитна зона за Сирия.

138    Второ, според жалбоподателя здравето му, отслабено от множество болести и налагащо постоянно медицинско наблюдение, и възрастта му го възпрепятстват да управлява какъвто и да било финансов бизнес или да подпомага сирийското правителство. В това отношение било общоизвестно, че отслабеното здраве и възрастта (около 70 години) на човека имат значително отражение върху ежедневния му живот. При все това, без да се взема отношение по истинността на твърденията за здравословното състояние и жизнеспособността на жалбоподателя, тези доказателства сами по себе си не удостоверяват, че той не е свързан със сирийския режим.

139    Трето, жалбоподателят твърди, че е бил обект на ответни действия от страна на сирийския режим. Всички негови и на свързани с него лица финансови средства, намиращи се в банки в Сирия, съответно били замразени от сирийското правителство. Не било възможно жалбоподателят да подкрепя сирийския репресивен апарат, тъй като самият той бил потърпевш от действията на сирийското правителство. В подкрепа на твърдението си той представя съобщение от Централната банка на Сирия от 7 октомври 2019 г., адресирано до всички сирийски банки, и клетвена декларация, съставена от съдебен секретар на 27 юни 2021 г., в която се описва съдебно производство и се отбелязва, че жалбоподателят е бил осъден на лишаване от свобода за два месеца.

140    Въпреки това, от една страна, е важно да се отбележи, както твърди Съветът, че в съобщението на Централната банка на Сирия от октомври 2019 г., удостоверяващо замразяването на активите на жалбоподателя от сирийското правителство, изрично се подчертава, че мярката по замразяване на финансовите средства е наложена временно, до края на контролните процедури по сметките. В него не се посочват нито някакво общо решение за замразяване на финансови средства, нито мотивите за такова решение. Следователно нищо не показва, че финансовите средства са били действително замразени към момента на изпращане на съобщението или на приемането на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците.

141    От друга страна, в клетвената декларация, съставена от съдебния секретар, не е посочен предметът на делото, нито дали то е приключено и решено окончателно. В този документ не се посочва и съдържанието на акта, с който се слага край на въззивното производство, нито на мотивите в първоинстанционното производство.

142    Трябва да се констатира, че жалбоподателят не представя достатъчно или допълнителни доказателства, за да опровергае твърдението на Съвета, че представените доказателства са непълни. Освен това нищо не позволява със сигурност да се установи, че съобщението на Централната банка на Сирия е свързано със съдебното производство, описано в клетвената декларация, в смисъл че първото е прието в резултат от второто.

143    Следователно жалбоподателят не успява да обори презумпцията за връзка със сирийския режим, тъй като не представя никакви доводи или доказателства, даващи основания за съмнения в надеждността на представените от Съвета доказателства или в преценката, която е трябвало да се направи по тях, нито пък посочва каквито и да било конкретни индиции, позволяващи на Общия съд да приеме, че не съществува или вече не съществува връзка между жалбоподателя и посочения режим, че жалбоподателят не оказва никакво влияние върху сирийския режим и че няма какъвто и да било реален риск да заобиколи ограничителните мерки.

144    Следователно наличието на основанията от 2023 г. е надлежно доказано, поради което с оглед на този критерий името на жалбоподателя основателно е оставено в разглежданите списъци.

 д)      Заключение по четвъртото основание

145    На първо място, от всичко изложено по-горе следва, че Съветът е доказал надлежно наличието на основанията от 2023 г., свързани с критерия за видния бизнесмен, извършващ дейност в Сирия.

146    Този извод не може да се обори с оплакването на жалбоподателя, че Съветът заобикаля съдебния контрол на Общия съд, заменяйки основанията от 2022 г. с тези от 2023 г., което съставлявало нарушение на член 50 от Хартата на основните права. Всъщност съгласно принципа ne bis in idem, залегнал в член 50 от посочената харта, прилагането на този принцип предполага мерките, които са вече приети спрямо дадено лице с окончателно решение, да имат наказателноправен характер. Ограничителните мерки по замразяване на финансови средства обаче нямат наказателноправен характер, тъй като активите на заинтересованите лица не се конфискуват като придобити чрез престъпление, а се замразяват предохранително. Следователно тези мерки не представляват наказателноправна санкция и впрочем не предполагат никакво обвинение от такова естество (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2014 г., Sport-pari/Съвет, T‑439/11, непубликувано, EU:T:2014:1043, т. 89 и цитираната съдебна практика). Ето защо в разглеждания случай жалбоподателят няма основание да твърди, че е нарушено правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също наказуемо деяние (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2018 г., HX/Съвет, T‑408/16, непубликувано, EU:T:2018:355, т. 93 и цитираната съдебна практика).

147    На второ място, що се отнася до основанията от 2022 г., почиващи на критерия за свързаност със сирийския режим, трябва да се констатира, че Съветът не е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики по смисъла на цитираната в точка 102 по-горе съдебна практика, поради което актовете от 2022 г. за оставяне в списъците трябва да бъдат отменени в частите им относно жалбоподателя.

148    Жалбата съответно трябва да бъде отхвърлена в частта, насочена срещу актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, тъй като жалбоподателят не изтъква други основания за обжалване по отношение на тях. Що се отнася до актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, трябва да се приеме, че е налице четвъртото основание от жалбата, и съответно те да бъдат отменени в частите относно жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат първото, второто, третото, петото, шестото и седмото основание, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на тези актове.

149    С третото си искане Съветът моли Общия съд, ако обжалваните актове бъдат отменени, да разпореди действието на Решение 2023/1035 да бъде запазено по отношение на жалбоподателя до момента, в който ще породи действие частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2023/1027. Третото искане на Съвета трябва да се разбира в смисъл, че целта му е името на жалбоподателя да бъде оставено в разглежданите списъци, ако обжалваните актове бъдат отменени. Тъй като обаче жалбата бе отхвърлена в частта относно актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, както следва от точка 148 по-горе, името на жалбоподателя остава в разглежданите списъци, поради което третото искане на Съвета не трябва да се разглежда.

IV.    По съдебните разноски

150    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

151    В разглеждания случай исканията на жалбоподателя трябва да бъдат уважени в частта относно отмяната на актовете от 2022 г. за оставяне в списъците, но да бъдат отхвърлени в частта относно актовете от 2023 г. за оставяне в списъците, поради което следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отменя Решение (ОВППС) 2022/849 на Съвета от 30 май 2022 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/840 на Съвета от 30 май 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частите относно г‑н Исам Анбоуба.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Г‑н Анбоуба и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Svenningsen Mac Eochaidh Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 май 2024 година.

Секретар Председател

V. Di Bucci M. van der Woude

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора и фактите, настъпили след подаването на жалбата

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По искането на жалбоподателя за разглеждане на делото по реда на бързото производство

Б. По допустимостта на доказателствата, представени от Съвета в отговора на процесуално-организационното действие, и на доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебното заседание

В. По съществото на спора

1. По четвъртото основание: грешка в преценката

а) Предварителни съображения

б) По релевантността на доказателствата

в) По допустимостта на доказателствата, съдържащи се в приложения Г.1—Г.7 и Ж.1—Ж.5

г) Проверка на правилността на критериите за включване

1) Значението на решения от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T592/11), и от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T563/11), за разглеждането на жалбата

2) Проверка на правилността на критерия за свързаност със сирийския режим, на който критерий се основават актовете от 2022 г. за оставяне в списъците

3) Проверка на правилността на критерия за видния бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, на който критерий се основават актовете от 2023 г. за оставяне в списъците

д) Заключение по четвъртото основание

IV. По съдебните разноски

*Език на производството: български.