Language of document :

Жалба, подадена на 28 март 2013 г. — Moallem Insurance/Съвет

(Дело T-182/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Moallem Insurance Co. (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени точка 18 от приложението към Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 356, стр. 71),

да отмени точка 18 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 356, стр. 55),

да установи, че член 12 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година1 и член 35 от Регламент № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година2 не са приложими по отношение на жалбоподателя,

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя за настоящото производство по обжалване.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет основания.

Първото основание е изведено от твърдението, че Общият съд разполага с компетентност да разгледа точка 21 от раздел Б на приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета, точка 21 от раздел Б на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета и Решението от 28 октомври 2010 г., както и тяхното съответствие с общите принципи на правото на Европейския съюз.

Второто основание е изведено от твърдението, че конкретното основание за включването на Moallem в списъка е опорочено от грешка и че изискванията на член 20, параграф 1 от Решение 2010/413/СВППС на Съвета (впоследствие изменен с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година, член 1, параграф 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2012 година и член 1, параграф 2 от Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година) и на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 267/2012 (впоследствие изменен с член 1, параграф 11 от Регламент 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година) не са изпълнени.

Третото основание е изведено от твърдението за недостатъчно мотивиране на Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември. Същите нарушавали правото на защита на Moallem, както и правото му да бъде изслушано, след като не получило какъвто и да било отговор от Съвета на писмото си от 6 февруари 2013 г. и не му било даден достъп до преписката на Съвета.Четвъртото основание е изведено от нарушение от Съвета на член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, както и на член 46, параграфи 3 и 4 от Регламент 267/2012 на Съвета. Член 24, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета изискват от Съвета да уведоми и да публикува уведомление за решението си, включително за основанията за включване в списъка, а член 24, параграф 4 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и член 46, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета предвиждат, че когато са представени забележки, Съветът преразглежда решението си.Петото основание е изведено от твърдение, че при разглеждане на случая на Moallem Съветът нарушил принципа на добра администрация.Шестото основание е изведено от твърдението, че при преценката на случая на Moallem Съветът нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания.Седмото основание е изведено от твърдението, че член 12 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и член 35 от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Света от 23 март 2012 година не следва да се прилагат по отношение на Moallem, тъй като нарушават принципа на пропорционалност, установен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).Осмото основание е изведено от твърдението, че Регламент (ЕС) № 2

67/2012 на Съвета, изменен, на основание на който е прието спорното приложение към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година, нарушава представляващите негово правно основание член 215, параграфи 2 и 3 ДФЕС, както и член 40 ДЕС.Деветото основание е изведено от твърдението, че Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета са приети в нарушение на принципа на равенство и недопускане на дискриминация.

____________

____________

1 Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39). Регламе

нт (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010