РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
5 октомври 2009 година
Дело T-58/08 P
Комисия на Европейските общности
срещу
Anton Pieter Roodhuijzen
„Жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Обща схема за здравно осигуряване — Осигурително покритие за небрачния партньор“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 27 ноември 2007 г. по дело Roodhuijzen/Комисия (F‑122/06, все още непубликувано в Сборника), с която се цели отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на г‑н Anton Pieter Roodhuijzen по настоящото производство.
Резюме
1. Производство — Жалба — Компетентност на общностния съд — Граници — Забрана за произнасяне ultra petita
2. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Действие по отношение на лицата — Небрачен партньор на длъжностно лице — Понятие — Компетентност на общностния съд за неговото тълкуване
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 1, параграф 2, буква в), подточка ii) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
3. Общностно право — Тълкуване — Принципи — Самостоятелно тълкуване — Граници — Препращане в определени случаи към правото на държавите членки
4. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Действие по отношение на лицата — Небрачен партньор на длъжностно лице — Понятие — Самостоятелно понятие по Правилника
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 1, параграф 2, буква в), подточка i) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. Доколкото сезираният с жалба за отмяна общностен съд не може да се произнася ultra petita, той не е оправомощен нито да предефинира главния предмет на жалбата, нито служебно да разглежда правно основание извън особените случаи, в които общественият интерес изисква неговата намеса. В рамките на очертания от страните спор, макар да трябва да се произнася само по искане на страните, общностният съд не е обвързан само от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, защото в противен случай би се оказал принуден да основе решението си на погрешни правни съображения.
В спор между страните относно тълкуването и прилагането на разпоредба на общностното право, общностният съд следва да приложи релевантните за решаването на спора правни норми към представените му от страните факти. По силата на принципа iura novit curia определянето на смисъла на закона не попада в приложното поле на принципа на свободно разпореждане с предмета на спора от страните и следователно общностният съд не е длъжен да разкрива на страните тълкуването, което възнамерява да приеме, за да им позволи да вземат становище по този въпрос.
(вж. точки 34—36)
Позоваване на: заключение на генералния адвокат г‑н Léger, Съд — 19 ноември 1998 г., Парламент/Gutiérrez de Quijano y Lloréns, C‑252/96 P, Rec. стp. I‑7421, I‑7422, точка 36, заключение на генералния адвокат г‑н Cosmas, Съд 11 януари 2000 г., Нидерландия и Van der Wal/Комисия, C‑174/98 P и C‑189/98 P, Recueil, стp. I‑1, I‑3, точки 95 и 96, Cъд — 27 септември 2004 г., UER/M6 и др., C‑470/02 P, непубликувано в Recueil, точка 69, Cъд — 13 юни 2006 г., Mancini/Комисия, C‑172/05 P, непубликувано в Recueil, точка 41, Първоинстанционен съд — 20 юни 2007 г., Tirrenia di Navigazione и др./Комисия, T‑246/99, непубликувано в Сборника, точка 102, Първоинстанционен съд — 18 декември 2008 г., Белгия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сборник стp. II‑3859, точки 72—75
2. Съдът на публичната служба е този, който тълкува и прилага понятието „небрачно партньорство“, визирано в член 72, параграф 1 от Правилника и в член 1, параграф 2, буква в), подточка i) от приложение VII към Правилника, доколкото тези разпоредби не изискват решение, което единствено е от компетентността на засегнатата държава членка и подлежащо на съдебния контрол, присъщ на правовия ред на тази държава.
Автономното тълкуване на понятието „небрачно партньорство“ не засяга изключителната компетентност на държавите членки в областта на гражданското състояние на лицата и на определяне на произтичащите от него обезщетения. Всъщност, доколкото дадената дефиниция се отнася до понятие по Правилника, неговото приложно поле по необходимост е ограничено в рамките на последния. Понятието е от значение единствено за отпускане на определени социални предимства, предоставени с Правилника на длъжностните лица и на служителите на Европейските общности, и не произвежда никакви последици в държавите членки, свободно определящи въвеждането на законови режими, с които се предоставя юридическо признаване на форми на съюз, различни от брака.
(вж. точки 44, 45 и 87)
Позоваване на: Съд — 17 април 1986 г., Reed, 59/85, Rec. стp. 1283, точки 13—15, Съд — 1 април 2008 г., Maruko, C‑267/06, Сборник стp. I‑1757, точки 59 и 73, Белгия/Genette, посочено по-горе, точка 57 и цитираната съдебна практика
3. Разпоредба от общностното право, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно тълкуване, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба. Същевременно, когато липсва изрично препращане към правото на държава членка, прилагането на общностното право може да включва евентуално позоваване на правото на държава членка, когато общностният съд не намира в общностното право или в неговите общи принципи елементите, позволяващи му да уточни съдържанието и обхвата на общностна разпоредба чрез автономно тълкуване
(вж. точка 70)
Позоваване на: Съд — 18 януари 1984 г. Ekro, 327/84, Recueil, стp. 107, точка 11, Първоинстанционен съд — 18 декември 1992 г., Díaz García/Парламент, T‑43/90, Recueil, стp. II‑2619, точка 36, Първоинстанционен съд — 18 декември 1992 г., Khouri/Комисия, T‑85/91, Recueil, стp. II‑2637, точка 32
4. Що се отнася до правото на здравноосигурителни обезщетения, предвидени в член 72, параграф 1 от Правилника, понятието „небрачно партньорство“ е единно понятие. Действително, предвид голямата хетерогенност на националните законодателства, що се отнася до въвеждането на законов режим за юридическо признаване на различни форми на съюзи, различни от брака, понятието „длъжностно лице, регистрирано като постоянен небрачен партньор“, визирано в първото изречение на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника, по принцип не може да се тълкува в смисъл, че се отнася за ясно определен във всички държави членки режим на „регистрирано партньорство“. В този аспект и към настоящия етап на развитие на различните национални правни системи понятието „регистрирано партньорство“ се отличава от понятието „брак“, чиито очертания са ясно определени във всички държави членки.
От това произтича, че визираното в Правилника понятие за „регистрирано партньорство“ може да бъде определено единствено с оглед на всички релевантни разпоредби на Правилника, по-специално в светлината на информацията, произтичаща от условията, предвидени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника. Всъщност в отсъствието на общоприето понятие за „регистрирано партньорство“ единственото позоваване на такова партньорство в първото изречение от този член не предоставя достатъчно информация относно дефиницията на това понятие. Впрочем терминът „регистрирано“, визиран в първото изречение, посочено по-горе, се отнася единствено до определени елементи на формализъм, уточнени в първото условие, предвидено в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII към Правилника, и следователно не може да се разбира като налагащо специфично условие за „регистриране“ или изискващо партньорството да бъде „уредено със закон“, по подобие на брака.
Освен това понятието „регистрирано партньорство“, както се извежда от условията, предвидени в член 1, параграф 2, буква б) от приложение VII към Правилника, трябва да се чете в светлината на съображение 8 от Регламент № 723/2004, в което общностният законодател е възнамерявал да разшири, при определени условия, предоставените на брачните двойки предимства за „длъжностните лица, обвързани с небрачна връзка, призната от държава членка като постоянно партньорство“.
Следователно съществуването на небрачно партньорство по смисъла на Правилника предпоставя, от една страна, съюз между две лица, с изключение на лицата на издръжка, визирани в други разпоредби на Правилника, и от друга страна, елементи на формализъм като представянето на официален документ, удостоверяващ на заинтересуваните лица статута на небрачни партньори и признаването на официалния характер на този документ от съответната държава членка.
От всички посочени съображения следва, че релевантните разпоредби от Правилника позволяват понятието „небрачно партньорство“ да се дефинира като показващо определени прилики с брака. Тези разпоредби обаче не изискват „небрачното партньорство“ да може да се приравни на брака. Подобно изискване би било равнозначно на налагане на допълнително условие, непредвидено в Правилника, което би довело да случаи на дискриминация спрямо определени длъжностни лица поради абстрактната форма на тяхното партньорство, макар приложимото национално законодателство да признава това партньорство и условията по Правилника да са изпълнени. Макар за признаване на съществуването на „небрачно партньорство“ Правилникът да изисква доказателство за съжителство, което се отличава с определена стабилност, той не изисква партньорите да са обвързани със специфични насрещни права и задължения. Приликата с брака, която Правилникът изисква, следва точно от такова съжителство, както и от изискването на елементи на формализъм.
(вж. точки 73, 75—77, 81—86, 91 и 96)