Language of document :

Жалба, подадена на 14 април 2013 г. от Luigi Marcuccio срещу определението, постановено на 6 февруари 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-67/12, Marcuccio/Комисия

(Дело T-226/13 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Съд на публичната служба

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да се уважат всички искания, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство;

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

В настоящото дело жалбоподателят оспорва Определение от 6 февруари 2013 г., с което Съдът на публичната служа отхвърля като явно неоснователна неговата жалба с предмет, от една страна, отмяна на решението, с което Европейската комисия отхвърля неговото искане за обезщетение за вредите, за които той твърди, че са му причинени в резултат на обстоятелството, че писмо относно способите за изпълнение на Решение на Съда на публичната служба от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, F-41/06, е изпратено до адвоката, който го е представлявал в производството по обжалване срещу това решение, и от друга страна, искане за осъждане на Комисията да го обезщети за вредата, която според него е претърпял в резултат на това обстоятелство.

В подкрепа на своето искане жалбоподателят изтъква абсолютната липса на мотиви за отхвърляне на искането за обезщетение, както и недостатъчно разследване и изопачаване на фактите, произволно вземане на решение и неправилно тълкуване и прилагане на:

нормите на правото, отнасящи се до възникването на отговорността за вреди на институциите на Европейския съюз;

на понятието задължение за излагане на мотиви, което има всяка институция на Европейския съюз и съдилищата на Европейския съюз;

на понятието неправомерно поведение на институция на Европейския съюз.

Жалбоподателят изтъква и незаконосъобразност на разпоредбите, приети от първоинстанционния съдия относно съдебните разноски.

____________