Дело C‑530/20
„EUROAPTIEKA“ SIA
(Преюдициално запитване, оправено от Latvijas Republikas Satversmes tiesa (Латвия)
Решение на Съда (голям състав) от 22 декември 2022 година
„Преюдициално запитване — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83/ЕО — Член 86, параграф 1 — Понятието „реклама на лекарствени продукти“ — Член 87, параграф 3 — Рационална употреба на лекарствените продукти — Член 90 — Елементи, които рекламата не може да съдържа — Реклама на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване — Реклама чрез цената — Реклама на промоционални оферти — Реклама на продажби в пакет — Забрана“
1. Сближаване на законодателствата — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83 — Реклама — Понятие — Реклама на неопределени лекарствени продукти — Включване
(член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2004/27)
(вж. т. 32—47; т. 1 от диспозитива)
2. Сближаване на законодателствата — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83 — Реклама — Понятие — Критерий относно рекламната цел на съобщението — Реклама чрез цената, реклама на промоционални оферти или на продажби в пакет — Включване
(член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2004/27)
(вж. т. 52—55; т. 1 от диспозитива)
3. Сближаване на законодателствата — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83 — Реклама — Национална разпоредба, която забранява в реклама на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, да се включват елементи, различни от посочените в Директивата — Забрана на рекламата чрез цената, на рекламата на промоционални оферти, на рекламата на продажби в пакет — Допустимост — Условия — Елементи, които биха могли да насърчат неразумната и прекалена употреба на лекарствените продукти — Съществена цел за защита на общественото здраве
(член 87, параграф 3 и член 90 от Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2004/27)
Резюме
„EUROAPTIEKA“ SIA е дружество, което осъществява фармацевтична дейност в Латвия. То е част от група, притежаваща верига от аптеки и от предприятия за продажба на дребно на лекарствени продукти в тази държава. През 2016 г. Veselības inspekcijas Zāļu kontroles nodaļa (Отдел за контрол на лекарствените продукти към Здравната инспекция, Латвия) забранява на EUROAPTIEKA да извършва реклама, свързана с промоция, при която се предлага намаление от 15 % от продажната цена за който и да е лекарствен продукт при закупуването на поне три продукта. Това решение е взето въз основа на национална разпоредба, която забранява в рекламата сред населението на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, да се включва информация, която насърчава закупуването на лекарствения продукт, обосновавайки необходимостта от закупуването му с неговата цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че лекарственият продукт се продава в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти(1).
Сезиран през 2020 г. от EUROAPTIEKA с искане за установяване на противоконституционност на тази разпоредба, Latvijas Republikas Satversmes tiesa (Конституционен съд, Латвия) отправя до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 2001/83(2).
В решението си Съдът, заседаващ в голям състав, уточнява обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази директива, по-специално във връзка със съдържание, което се отнася не до определен лекарствен продукт, а до неопределени лекарствени продукти. Освен това той се произнася по съвместимостта с посочената директива на национална разпоредба, която предвижда забрани като разглежданите в главното производство, и по-специално по въпроса дали тези забрани имат за цел да насърчат рационалната употреба на лекарствените продукти по смисъла на същата директива.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът постановява, че разпространението на информация, която насърчава закупуването на лекарствени продукти, обосновавайки необходимостта от закупуването им с тяхната цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че въпросните лекарствени продукти се продават в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти, попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на Директива 2001/83, включително когато тази информация се отнася не до определен лекарствен продукт, а до неопределени лекарствени продукти.
Най-напред, от гледна точка на текста Съдът припомня, че в член 86, параграф 1 от тази директива, който съдържа понятието „реклама на лекарствени продукти“, систематично се посочват „лекарствените продукти“, в множествено число. Освен това в тази разпоредба въпросното понятие е много широко, като обхваща „всяка форма“ на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране (включително в частност „рекламата на лекарствени продукти сред населението“).
По-нататък, що се отнася до контекста, Съдът отбелязва, че разпоредбите на дял VIII от Директива 2001/83, сред които е и член 86 от нея, съдържат общите и основни правила относно рекламата на лекарствени продукти и че следователно те са предназначени да се прилагат за всяко действие, насочено към насърчаване на предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти.
Накрая, що се отнася до преследваните с Директива 2001/83 цели, Съдът счита, че преследваната с тази директива съществена цел за защита на общественото здраве би била значително засегната, ако дейности за информиране по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти, без да се посочва определен лекарствен продукт, не попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ и следователно не попадат в обхвата на забраните, условията и ограниченията, предвидени в тази директива в областта на рекламата.
Всъщност, доколкото реклама на неопределени лекарствени продукти (като например реклама относно цял клас лекарствени продукти, предназначени за лечение на едно и също заболяване) може да се отнася и до лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, или до лекарствени продукти, чиято стойност подлежи на възстановяване, изключването на такава реклама от приложното поле на разпоредбите на Директива 2001/83 в областта на рекламата би довело до лишаване в голяма степен от полезно действие на забраните, установени в тази директива(3), тъй като така от обхвата на тези забрани би била изключена всяка реклама, която не се отнася до конкретен лекарствен продукт от този клас.
В допълнение Съдът счита, че реклама по отношение на неопределен кръг от лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, може — също както рекламата само на един определен лекарствен продукт — да бъде прекалена и необмислена и следователно да навреди на общественото здраве, подтиквайки потребителите към неразумна употреба или към свръхупотреба на съответните лекарствени продукти.
Съдът заключава, че независимо от приетото в решение A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн)(4) и в решение DocMorris(5), понятието „реклама на лекарствени продукти“, посочено в Директива 2001/83, обхваща всяка форма на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на определен лекарствен продукт или на неопределени лекарствени продукти.
Съдът добавя, че тъй като целта на съобщението представлява основна характеристика на това понятие и решаващо обстоятелство за разграничение на рекламата от обикновената информация и тъй като дейностите по разпространение на информация, посочени в национална разпоредба като разглежданата в главното производство, изглежда, имат такава рекламна цел, то тези дейности попадат в обхвата на посоченото понятие.
На второ място, Съдът постановява, че разпоредбите на Директива 2001/83(6) допускат национална разпоредба, налагаща ограничения, които не са предвидени в тази директива (но които отговарят на преследваната с посочената директива съществена цел за защита на общественото здраве), забранявайки в реклама сред населението на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, да се включва информация, която насърчава закупуването на лекарствени продукти, обосновавайки необходимостта от закупуването им с тяхната цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че въпросните лекарствени продукти се продават в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти.
В подкрепа на това тълкуване Съдът припомня, първо, че що се отнася до връзката между изискването посочената реклама да насърчава рационалната употреба на лекарствените продукти(7) и ограниченията по Директива 2001/83 под формата на списък на забранени рекламни елементи(8), обстоятелството, че тази директива не съдържа конкретни правила относно даден рекламен елемент, не е пречка за това с цел избягване на всяка прекалена и необмислена реклама на лекарствени продукти, която би могла да засегне общественото здраве, държавите членки да забранят(9) подобен елемент, доколкото той насърчава неразумната употреба на лекарствени продукти.
Следователно, макар Директива 2001/83 да разрешава рекламата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, все пак, за да предотвратят настъпването на рискове за общественото здраве в съответствие със съществената цел за неговата защита, държавите членки трябва да забранят в рекламата сред населението на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, да бъдат включени елементи, които могат да насърчат неразумната употреба на такива лекарствени продукти.
Второ, що се отнася до въпроса дали случаят е такъв при елементите, до които се отнасят забрани като разглежданите в главното производство, Съдът отбелязва, че по отношение на лекарствените продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, често крайният потребител оценява сам и без помощта на лекар полезността или необходимостта от закупуване на такива лекарствени продукти. Този потребител обаче не разполага непременно със специфични и обективни познания, които да му позволят да прецени терапевтичната им стойност. При това положение рекламата може да окаже особено съществено влияние върху оценката и избора на посочения потребител както по отношение на качеството на лекарствения продукт, така и по отношение на количеството, което следва да се закупи.
В този контекст рекламни елементи като посочените в разглежданата в главното производство национална разпоредба биха могли да подтикнат потребителите да закупуват лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, в зависимост от икономически критерий, свързан с цената на тези лекарствени продукти, и следователно те биха могли да накарат тези потребители да закупуват и употребяват посочените лекарствени продукти, без да е извършена обективна оценка въз основа на терапевтичните им свойства и на конкретни медицински нужди.
Според Съда реклама, която отклонява потребителя от обективната оценка на необходимостта да приема даден лекарствен продукт, насърчава неразумната и прекалена употреба на този лекарствен продукт. Подобна неразумна и прекалена употреба на лекарствените продукти може да произтича и от реклама, която — подобно на рекламата, отнасяща се до промоционални оферти или до продажби в пакет на лекарствени продукти и други продукти — приравнява лекарствените продукти на продукти за друга консумация, за които обикновено има отстъпки и намаления на цената, свързани с покупка над определена сума.
Съдът заключава, че доколкото забранява разпространението на рекламни елементи, които насърчават неразумната и прекалена употреба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване — без да се засяга възможността на аптеките да предоставят отстъпки и намаления на цените при продажбата на лекарствени продукти и на други продукти за здравето — национална разпоредба като разглежданата в главното производство отговаря на съществената цел за защита на общественото здраве и следователно е съвместима с Директива 2001/83.