Language of document : ECLI:EU:C:2020:277

Дело C791/19 R

Европейска комисия

срещу

Република Полша

 Определение на Съда (голям състав) от 8 април 2020 година

„Обезпечително производство — Член 279 ДФЕС — Молба за постановяване на временни мерки — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Независимост на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна колегия) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша)“

1.        Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Принцип за независимост на съдебната власт — Обхват

(член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 29, 30, 34, 65 и 66)

2.        Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Спазване на принципа за независимост на съдебната власт — Нова дисциплинарна колегия на Върховния съд, която се състои от съдии, назначени от президента на Република Полша по предложение на Националния съдебен съвет — Нарушение, в случай че у правните субекти се пораждат оправдани съмнения в неподатливостта на тази колегия на влиянието на външни фактори и в неутралността ѝ по отношение на противопоставящите се интереси — Критерии — Обективни условия, при които е създадена тази колегия, характеристики на колегията и процедура за назначаване на членовете ѝ — Независимост на Националния съдебен съвет

(членове 2 ДЕС и 19 ДЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 31—33, 35, 68 и 70—72)

3.        Обезпечително производство — Компетентност на съдията по обезпечителното производство — Молба за допускане на обезпечение във връзка с иск за установяване на неизпълнение на задължения — Иск за установяване на неизпълнение на задължения, с който се оспорва съвместимостта с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС на национални разпоредби относно дисциплинарния режим за съдии, които се произнасят по въпроси от областта на правото на Съюза — Искане, по което съдията по обезпечителното производство е компетентен да се произнесе

(член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС)

(вж. т. 36)

4.        Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 160, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда)

(вж. т. 51)

5.        Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Разглеждане prima facie на основанията, изтъкнати в подкрепа на иска или жалбата в главното производство — Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Национални разпоредби относно дисциплинарния режим за съдиите, които се произнасят по въпроси от областта на правото на Съюза — Разпоредби относно органа, овластен да се произнася по дисциплинарните дела по отношение на тези съдии — Твърдение за нарушение, свързано с въпроса дали създаденият орган спазва изискването за независимост на съдиите, предвидено в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Твърдение, което на пръв поглед не е лишено от основателност

(член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 52, 64, 67 и 75—78)

6.        Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Понятие — Риск от засягане на независимостта на органа, който разглежда дисциплинарните дела на съдиите от държава членка, които се произнасят по въпроси от областта на правото на Съюза — Включване

(член 2 ДЕС; членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 160, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда)

(вж. т. 82—86, 89, 90, 92 и 93)

7.        Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси — Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Национални разпоредби относно дисциплинарния режим за съдиите, които се произнасят по въпроси от областта на правото на Съюза — Разпоредби относно органа, овластен да се произнася по дисциплинарните дела по отношение на тези съдии — Риск от засягане на независимостта на посочения орган — Интерес на съответната държава членка във връзка с осъществяването на правосъдието в правната ѝ система — Предимство на общия интерес на Съюза

(член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(вж. т. 104 и 109—113)

Резюме

На 8 април 2020 г. с определение за допускане на обезпечителни мерки по дело Комисия/Полша (C‑791/19 R) големият състав на Съда разпорежда на Република Полша незабавно да спре прилагането на националните разпоредби, които са основанието за компетентността на дисциплинарната колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) да се произнася по дисциплинарни дела относно съдии, и да не прехвърля висящите пред дисциплинарната колегия дела на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост, определени в частност в решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др.(1) Молбата за допускане на обезпечение е подадена във връзка с предявения през октомври 2019 г. иск на Комисията да се установи, че с приемането на новия дисциплинарен режим за съдиите от Върховния съд и от общите съдилища Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС(2) във връзка с член 267, втора и трета алинея ДФЕС(3).

Съгласно този нов режим, приет през 2017 г., създадената в рамките на Върховния съд дисциплинарна колегия е компетентна да разглежда дисциплинарните дела спрямо съдиите от Върховния съд, а като въззивна инстанция — и дисциплинарните дела спрямо съдиите от общите съдилища. Според Комисията(4) посоченият режим не гарантира независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, която е съставена само от съдии, подбрани от Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, наричан по-нататък „KRS“), чиито 15 членове от съдийската квота са избрани от долната камара на полския парламент, докато преди реформата от 2017 г. са били избирани от колегите си магистрати. Вследствие от решение A. K.(5) в своите решения от 5 декември 2019 г. и 15 януари 2020 г. по делата, във връзка с които е постановено това решение, колегията по трудови и социалноосигурителни спорове на Върховния съд приема, че предвид условията на създаването ѝ, обхвата на правомощията ѝ, състава ѝ и участието на KRS в учредяването ѝ дисциплинарната колегия не може да се смята за съд по смисъла на правото на Съюза и полското право. Дисциплинарната колегия обаче продължава да изпълнява правораздавателните си функции.

На първо място, преди да разгледа по същество молбата на Комисията за постановяване на временни мерки, Съдът отхвърля повдигнатото от Полша възражение за недопустимост. По-конкретно, що се отнася до компетентността му да разпореди въпросните временни мерки, той припомня, че макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност те все пак са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. По-нататък Съдът посочва, че тази разпоредба, която конкретизира правовата държава като ценност, възлага на националните юрисдикции и на Съда задачата да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. След като припомня, че запазването на независимостта на тези органи е от първостепенно значение за осигуряването на такава защита, Съдът подчертава, че поради това всяка държава членка е длъжна да гарантира, че дисциплинарният режим за съдиите от националните съдилища, част от нейната система от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, е съобразен с принципа на независимост на съдиите. В този смисъл трябва в частност да е гарантирано, че актовете по дисциплинарните дела срещу съдиите от тези съдилища ще се контролират от орган, който на свой ред отговаря на гаранциите, присъщи за ефективната съдебна защита, сред които и гаранцията за независимост. При тези условия Съдът приема, че когато е сезиран с иск за установяване на неизпълнение на задължения, с който се оспорва съвместимостта с правото на Съюза на националните разпоредби относно дисциплинарния режим за съдиите от съдилищата, които се произнасят по въпроси от областта на правото на Съюза, има компетентност да разпорежда временни мерки за спиране на прилагането на подобни национални разпоредби.

На второ място, що се отнася до преценката по същество на молбата за допускане на обезпечителни мерки, Съдът припомня условията, при които съдията по обезпечителното производство може да постанови временни мерки. За целта трябва да е установено, че на пръв поглед постановяването на такава мярка е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тя е неотложна, в смисъл че е необходимо да бъде разпоредена и да породи действието си преди решението по съществото на спора, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. При необходимост съдията по обезпечителното производство също така претегля съответните интереси.

Що се отнася до условието за наличие на fumus boni juris, Съдът най-напред подчертава, че то е изпълнено, когато поне едно от твърденията, на които е основала иска или жалбата си страната, поискала временните мерки, на пръв поглед не изглежда напълно лишено от основание. В случая, без да се произнася по основателността на доводите на страните в рамките на иска за установяване на неизпълнение на задължения, Съдът констатира, че предвид изтъкнатите от Комисията фактически обстоятелства и предвид тълкувателните насоки, дадени в частност в решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)(6), и в решение A. K., изтъкнатите в подкрепа на иска за установяване на неизпълнение на задължения доводи, че няма гаранция за независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, на пръв поглед не са напълно лишени от основание.

Що се отнася до условието за неотложност, Съдът приема, че в случая то е изпълнено. Всъщност и само потенциалният риск да бъдат привлечени към дисциплинарна отговорност пред орган, чиято независимост не е гарантирана, би могъл да засегне независимостта на съдиите от Върховния съд и от общите съдилища, а съответно и ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Затова Съдът заключава, че доколкото съгласно спорните национални разпоредби произнасянето по дисциплинарните дела относно посочените съдии е в правомощията на орган, чиято независимост може да не е гарантирана, то прилагането на тези разпоредби би могло да причини значителна и непоправима вреда за правния ред на Съюза.

Накрая, Съдът претегля съответните интереси. За да заключи, че претеглянето им налага извод в полза на постановяването на поисканите от Комисията временни мерки, Съдът в частност отбелязва, че постановяването на тези мерки ще доведе не до разпускането на дисциплинарната колегия, а само до временно спиране на дейността ѝ до обявяването на окончателното решение. Освен това той приема, че доколкото постановяването на тези мерки ще предполага спиране на разглеждането на висящите пред дисциплинарната колегия дела до обявяването на окончателното решение, вредата, произтичаща от спирането на тези дела за съответните правни субекти, ще е по-малка от вредата, която би произтекла от разглеждането им от орган, чиято липса на независимост и безпристрастност не може на пръв поглед да бъде изключена.


1      Решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, наричано по-нататък „решение A. K.“, EU:C:2019:982).


2      Тази разпоредба гласи, че „[д]ържавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“.


3      Тази разпоредба предвижда правомощието на Съда да се произнася по преюдициални въпроси. Съгласно втора и трета алинея от този член, „[к]огато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.


      Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз“.


4      Подкрепяна от Белгия, Дания, Нидерландия, Финландия и Швеция.


5      В това решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), Съдът в частност констатира, че правото на Съюза не допуска възможност произнасянето по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза, „да е от изключителната компетентност на орган, който не представлява независим и безпристрастен съд […]. Това е така, когато обективните условия, при които е създаден този орган, неговите характеристики и начинът на назначаване на членовете му биха могли да породят у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори, и по-конкретно на пряко или непряко влияние от законодателната и изпълнителната власт, както и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси, и в този смисъл биха могли да станат причина посоченият орган да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност и с това потенциално да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество“.


6      Решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C‑619/18, EU:C:2019:531).