Жалба, подадена на 21 февруари 2007 г. от Coop de France Bétail et Viande, с предишно наименование Fédération nationale de la coopération bétail et viande (FNCBV) срещу Решението, постановено на 13 декември 2006 г. от Първоинстанционния съд (първи състав) по съединени дела T-217/03 и T- 245/03, FNCBV и други/Комисия

(Дело C-101/07 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Coop de France Bétail et Viande, с предишно наименование Fédération nationale de la coopération bétail et viande (FNCBV) (представител: M. Ponsard, адвокат)

Други страни в производството: Fédération nationale des syndicats d'exploitants agricoles (FNSEA), Fédération nationale bovine (FNB), Fédération nationale des producteurs de lait (FNPL), Jeunes agriculteurs (JA), Комисия на Европейските общности, Френска република

Искания

да се отмени Решението на Първоинстанционния съд, постановено на 13 декември 2006 г. по дело T-217/03,

да се постанови, че на жалбоподателя не следва да се налага глоба,

при условията на евентуалност, да се намали размера на наложената с това решение глоба,

да се осъди Комисията да заплати всички разноски, свързани с обезпечителното и главното производство пред Първоинстанционния съд, както и разноските, направени в производството пред Съда.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на жалбата си. С първите пет, отнасящи се до отмяната на оспорваното решение, ищецът изтъква, на първо място, грешката, която е допуснал Първоинстанционният съд, като не е установил нарушение на правото на защита от страна на Комисията, свързано с липсата на посочване, в изложението на възраженията, на възприетия метод за изчисляване на глобите, на второ място, изопачаването от Първоинстанционния съд на доказателствата, свързани с тайното продължаване на споразумението от 24 октомври 2001 г., на трето място, грешката при прилагането на правото, която е допуснал Първоинстанционният съд, като е презюмирал съгласието на жалбоподателя за продължаване на споразумението чрез препращане към едно общо споразумение между кланици и животновъди, без да установи, по безспорен начин, одобрението на жалбоподателя за продължаване на посоченото споразумение, на четвърто място, дори одобрението да се приеме за установено, грешката, която е допуснал Първоинстанционният съд, като е определил споразумението за антиконкурентно, без да изследва общия правен и икономически контекст, в който същото се вписва и евентуалните му последици, и, на пето място, нарушението на задължението за мотивиране, както и противоречието в мотивите на оспорваното решение досежно отчитането на оборота на членуващите в сдружението-жалбоподател - а не само на оборота на жалбоподателя - при проверката дали не е налице надвишаване на пределния размер от 10 % от оборота, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

С шестото си основание, отнасящо се до намаляване, при условията на евентуалност, на наложената му глоба, жалбоподателят изтъква, на последно място, че дори Съдът да не уважи предходните основания, във всички случаи следва да намали размера на наложената глоба, доколкото последната съответства не на 10 %, а на 20 % от неговия оборот, което буквално нарушава член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

____________