Съединени дела C‑101/07 P и C‑110/07 P

Coop de France bétail et viande, с предишно наименование Fédération nationale de la coopération bétail et viande (FNCBV) и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Конкуренция — Пазар на говеждо и телешко месо — Споразумение, сключено между национални федерации на животновъди и на собственици на кланици, с предмет спиране на вноса на говеждо и телешко месо и определяне на минимална изкупна цена — Глоби — Регламент № 17 — Член 15, параграф 2 — Вземане предвид на оборота на предприятията, които са членове на федерации“

Резюме на решението

1.        Конкуренция — Административна процедура — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита

(Регламент № 17 на Съвета; член 4 от Регламент № 99/63 на Комисията)

2.        Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Първоинстанционния съд — Допустимост

(член 225 ЕО; член 51 от Статута на Съда; член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

3.        Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Оборот, който е взет предвид — Оборот на всички предприятия, образуващи сдружение на предприятия — Допустимост

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)

4.        Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби на сдружение, състоящо се от сдружения на предприятия, както и на неговите членове — Нарушение на принципа ne bis in idem и на принципа на пропорционалност

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)

1.        Когато в своето изложение на възраженията Комисията посочва изрично, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като например тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение и факта дали то е извършено „умишлено или по непредпазливост“, тя изпълнява задължението си да зачете правото на изслушване на предприятията. Така тя им предоставя данните, необходими за защита не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба.

Все пак предоставянето на данни относно размера на евентуалните глоби на етапа на изложението на възраженията, преди на предприятията да бъде дадена възможност да изразят становищата си по възраженията срещу тях, би означавало да се предопредели по неподходящ начин решението на Комисията.

(вж. точки 47 и 49)

2.        За да изпълни правилно задачата си да прецени фактите по спора, Първоинстанционният съд трябва да разгледа внимателно всички документи, които са му представени от страните, и да ги вземе предвид, включително тези, които са приложени към преписката след устните състезания, в рамките на процесуално-организационните действия по смисъла на член 64 от неговия процедурен правилник.

Задължението за мотивиране обаче не съдържа изискване Първоинстанционният съд да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да разберат причините, поради които са постановени мерките, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.

(вж. точки 74 и 75)

3.        Когато членовете на дадено сдружение на предприятия са участвали активно в изпълнението на споразумение с антиконкурентен характер, отделните обороти на тези членове могат да бъдат взети предвид при определянето на санкцията дори ако въпросното сдружение не разполага с възможността да обвързва своите членове. Такова вземане предвид е оправдано в случаите, когато нарушението, извършено от дадено сдружение, е свързано с дейностите на неговите членове и когато въпросните антиконкурентни практики са осъществени от сдружението пряко в полза на тези членове и в сътрудничество с тях, тъй като сдружението няма обективни интереси, които са самостоятелни спрямо тези на членовете му.

Всяко друго тълкуване би противоречало на необходимостта да се гарантира възпиращият ефект на санкциите, наложени във връзка с нарушенията на общностните правила на конкуренцията. Всъщност в противен случай възможността на Комисията да налага глоби в подходящ размер на извършителите на въпросните нарушения би могла да бъде накърнена, доколкото сдруженията на предприятия, които имат много малък оборот, но обединяват, без при това да могат да обвържат изрично, голям брой предприятия със значителен общ оборот, могат да бъдат санкционирани единствено с глоби в много намален размер дори ако извършените от тези сдружения нарушения са оказали съществено влияние на въпросните пазари.

(вж. точки 97 и 98)

4.        Решение на Комисията за налагане на глоби на сдружение, състоящо се от сдружения на предприятия, както и на неговите членове поради участието във и степента на отговорност на всеки от тях за нарушение на общностните правила на конкуренцията не води до накърняване на принципа ne bis in idem. Всъщност обстоятелството, че тези сдружения са членове на първото, не означава, че те са санкционирани няколко пъти за едно и също нарушение, тъй като при положение че са отделни юридически лица, имат отделни бюджети и цели, които не винаги съвпадат, и осъществяват дейностите си в защита на собствените си конкретни интереси, изискването за един и същи извършител на нарушението, необходимо за прилагането на принципа ne bis in idem, не е изпълнено.

С това решение не се нарушава и принципът на пропорционалност, въпреки че при определянето на тавана от 10 %, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, Комисията взема предвид оборотите на членовете на всяко сдружение. Всъщност на преките и непреките членове на санкционираните федерации не са наложени два пъти глоби за едно и също нарушение, тъй като вземането предвид на този оборот не означава, че на членовете на сдружението е наложена глоба, нито че съответното сдружение е задължено да прехвърли тежестта ѝ върху своите членове.

(вж. точки 127—130)