Дело C-101/08

Audiolux SA и др.

срещу

Groupe Bruxelles Lambert SA (GBL) и др.

и

Bertelsmann AG и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Люксембург)

„Директиви 77/91/ЕИО, 79/279/ЕИО и 2004/25/ЕО — Общ принцип на общностното право за защита на миноритарните акционери —Несъществуване — Дружествено право — Придобиване на контрол — Задължително предложение — Препоръка 77/534/ЕИО — Кодекс на поведение“

Резюме на решението

Общностно право — Принципи — Защита на миноритарните акционери

(съображение 8 и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2004/25 на Европейския парламент и на Съвета; членове 20 и 42 от Директива 77/91 на Съвета и приложение към Директива 79/279 на Съвета; приложение към Препоръка 77/534 на Комисията)

Общностното право не съдържа общ правен принцип, съгласно който миноритарните акционери да са защитени чрез задължение на основния акционер, който придобива или упражнява контрол върху дадено дружество, да им предложи да изкупи акциите им при същите условия като уговорените при придобиването на участие, което предоставя или засилва контрола на основния акционер.

Всъщност само по себе си обстоятелството, че вторичното общностно право предвижда някои разпоредби, свързани със защитата на миноритарните акционери, не е достатъчно, за да се установи съществуването на общ принцип на общностното право, особено ако приложното им поле се свежда до точно определени и конкретни права. За да се определи наличието на подобен принцип, следва да се провери дали подобни разпоредби указват по категоричен начин съществуването на твърдения принцип, тъй като тези разпоредби имат указателен характер само доколкото са формулирани по императивен начин.

Впрочем, първо, членове 20 и 42 от Директива 77/91 за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни и точка 2, буква а) от схема В, посочена в приложението към Директива 79/279 относно координирането на условията за допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса, се прилагат към точно определени положения, които ясно се различават от положението на основен акционер, придобил участие, което му предоставя или засилва контрола в дружество при особени условия, и по същество се свеждат до уреждане на съвсем конкретни хипотези в дружественото право чрез възлагане на определени задължения на дружествата с цел защита на всички акционери. Следователно тези разпоредби нямат общия характер, който е присъщ на общите принципи на правото.

Второ, що се отнася до третия общ принцип и седемнадесетата допълнителна разпоредба от кодекса на поведение, приложен към Препоръка 77/534, както и до Директива 2004/25 относно предложенията за поглъщане, нито този кодекс, нито Директивата изрично споменават съществуването на общ принцип на общностното право за защита на миноритарните акционери. Що се отнася до кодекса на поведение, от една страна, принципите на поведение, които той препоръчва, в качеството си на източници на правото, имат същата стойност като обичайните принципи, които се прилагат на пазарите, което се оказва несъвместимо с хипотезата, според която третият общ принцип и седемнадесетата допълнителна разпоредба от кодекса били израз на общ принцип на общностното право. От друга страна, нито една от тези разпоредби от кодекса на поведение не изразява задължението за равно третиране на акционерите по безусловен и императивен начин. Колкото до Директива 2004/25, член 1, член 5, параграф 1, членове 15 и 16 от нея се прилагат към конкретни положения, поради което от тях не може да се изведе общ принцип с определено съдържание. Тези разпоредби нямат и общия характер, който е присъщ на общите принципи на правото. Впрочем, макар съображение 8 от тази директива да съдържа алюзия към общите принципи на общностното право, това съображение се отнася единствено до процесуалните гаранции и няма отношение към какъвто и да било принцип за равно третиране на акционерите. Освен това от използването на думите „общи принципи“ в член 3 от тази директива не може да се заключи, че целта на общностния законодател е била по този начин да отъждестви предвидените в този член принципи с общи принципи на общностното право. Както личи от израза „с цел прилагане на настоящата директива“, става дума единствено за водещи принципи при прилагането на посочената директива от държавите членки.

Освен това третирането, целящо да наложи на основния акционер да договаря с всички миноритарни акционери при същите условия като уговорените при придобиването на участие, което предоставя или засилва контрола, и да доведе до наличието на съответно право на всички акционери да продадат акциите си на основния акционер, не може да се разбира като специален случай на общия принцип на равно третиране в областта на дружественото право. Всъщност посоченият принцип сам по себе си не може нито да породи конкретно задължение за основния акционер в полза на останалите акционери, нито да определи конкретното положение, с което да е свързано подобно задължение. Той не може да определи и избора между различните възможни начини за защита на миноритарните акционери като препоръчаните от кодекса на поведение, приложен към Препоръка 77/534 и от тази препоръка. Подобно третиране предполага законодателно решение, основано на претегляне на засегнатите интереси и на предварително определяне на точни и подробни правила и не може да се изведе от общия принцип на равно третиране. Всъщност общите принципи на общностното право са от конституционен ранг, докато посоченото третиране се отличава с известна конкретност, която изисква то да бъде уредено по законодателен ред, което на общностно равнище означава да бъде уредено с акт на вторичното общностно право. Следователно това третиране не може да се разглежда като самостоятелен общ принцип на общностното право.

(вж. точки 34, 42—45, 50,51, 55, 57, 61—64 и диспозитива)