Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)
8 май 2024 година(*)
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. — Задължение за мотивиране — Възражение за незаконосъобразност — Ограничаване във времето на действието на решението“
По дело T‑393/21
Max Heinr. Sutor OHG, установено в Хамбург (Германия), представлявано от A. Glos, M. Rätz, H.‑U. Klöppel и M. Meisgeier, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin, C. De Falco и T. Wittenberg, в качеството на представители, подпомагани от B. Meyring, T. Klupsch и S. Ianc, адвокати,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),
състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,
секретар: S. Jund, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 9 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
1 С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят, Max Heinr. Sutor OHG, иска отмяната на Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. в полза на Единния фонд за преструктуриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, която се отнася до него.
[…]
III. Искания на страните
25 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, както и обжалваното известие,
– да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.
26 ЕСП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,
– при условията на евентуалност, в случай на отмяна да запази правните последици на обжалваното решение до замяната му или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение влезе в сила.
IV. От правна страна
27 В самото начало следва да се припомни, че с жалбата си жалбоподателят иска и отмяната на обжалваното известие като охранителна мярка, в случай че Общият съд реши, че то има самостоятелно съдържание спрямо съдържанието на обжалваното решение в отговор на шестото основание. Според жалбоподателя в това известие ЕСП обяснява решението си да не уважи искането му за преразглеждане на данните относно предварителните вноски за периодите на плащане на вноски за 2018—2020 г.
28 В това отношение се налага изводът, че въпреки заглавието на искането за отмяна на обжалваното известие, формулирано от жалбоподателя, доводите му в действителност се свеждат до оспорване на законосъобразността на обжалваното решение. Така жалбоподателят не изтъква никакви самостоятелни и целенасочени доводи относно обжалваното известие. При тези условия следва да се заключи, че шестото основание и жалбата в нейната цялост всъщност се отнасят само до обжалваното решение.
29 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четиринадесет основания, а именно:
– първото: нарушение на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63,
– второто: нарушение на принципа на пропорционалност, посочен в член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014 във връзка с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59,
– третото: нарушение на принципа на равно третиране,
– четвъртото: нарушение на свободата на стопанска инициатива, защитена с член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),
– петото: нарушение на свободата му на установяване съгласно разпоредбите на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС,
– шестото: нарушение на член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63,
– седмото: нарушение на правото на изслушване, предвидено в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата,
– осмото: нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата, както и в член 296, втора алинея ДФЕС,
– деветото: нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, предвиден в член 47, параграф 1 от Хартата,
– десетото, при условията на евентуалност: от възражение за незаконосъобразност на членове 4—7 и 9, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63 поради неизпълнение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС,
– единадесетото, при условията на евентуалност: възражение за незаконосъобразност на членове 4—7 и 9, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63 поради нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, предвиден в член 47, параграф 1 от Хартата,
– дванадесетото възражение за незаконосъобразност на член 14, параграф 2 и на член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 поради нарушение на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 и на принципа на равно третиране,
– тринадесетото, при условията на евентуалност: възражение за незаконосъобразност на член 14, параграф 2 и на член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 поради нарушение на свободата на стопанска инициатива, защитена с член 16 от Хартата,
– четиринадесетото, при условията на евентуалност: възражение за незаконосъобразност на член 14, параграф 2 и на член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 поради нарушение на свободата на стопанска инициатива, защитена с член 49 във връзка с член 54 ДФЕС.
30 В репликата си жалбоподателят посочва, че оттегля десетото и единадесетото основание.
31 Най-напред следва да се разгледат основанията, с които жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на член 14, параграф 2 и на член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, а след това — основанията, които се отнасят пряко до законосъобразността на обжалваното решение.
А. По възраженията за незаконосъобразност на член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) и на член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63
32 Чрез формулировката на дванадесетото, тринадесетото и четиринадесетото основание жалбоподателят повдига възражения за незаконосъобразност на член 14, параграф 2 и на член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63. Въпреки това, от мотивите на жалбата следва, че жалбоподателят оспорва по същество и законосъобразността на член 5, параграф 1, буква д) от посочения делегиран регламент.
33 Следователно, с дванадесетото основание жалбоподателят поддържа по-конкретно, че член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) и член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 нарушават член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 и принципа на равно третиране. С тринадесетото основание жалбоподателят твърди, че тези разпоредби от Делегиран регламент 2015/63 нарушават и свободата на стопанска инициатива, защитена с член 16 от Хартата. С четиринадесетото основание жалбоподателят поддържа, че посочените разпоредби нарушават свободата на установяване, защитена с членове 49 и 54 ДФЕС.
34 Жалбоподателят повдига тези възражения за незаконосъобразност, в случай че член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изключването на задълженията на доверителна основа от изчисляването на задълженията, служещи за определяне на предварителната вноска.
35 Ето защо най-напред следва да се провери дали член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такова изключване. Ако това е така, на второ място, следва да се прецени дали член 14, параграф 2 и член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 са в съответствие с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, с принципа на равно третиране, с член 16 от Хартата и с членове 49 и 54 ДФЕС.
1. По обхвата на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63
36 Съгласно член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 предварителните вноски се изключват от изчисляването на предварителните вноски, „когато става въпрос за инвестиционни посредници — задълженията, възникнали по силата на държането на активи или средства на клиент […], при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността“.
37 Жалбоподателят твърди, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че позволява размерът на фидуциарните му задължения да бъде изключен при изчисляването на пасивите му при определянето на предварителната му вноска, тъй като тези задължения отговарят на предвидените в посочената разпоредба условия.
38 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.
39 От съдебната практика следва, че член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 не предоставя на ЕСП дискреционна власт да изключи някои задължения за адаптиране в зависимост от риска на предварителните вноски, а напротив, изброява точно условията, при които даден пасив е изключен по такъв начин (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 93). Съгласно посочената съдебна практика съобразяването на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, посочени от запитващата юрисдикция, не може да обоснове друг резултат, при положение че Делегиран регламент 2015/63 е направил разграничение между положения със значителни особености, пряко свързани с рисковете от разглежданите задължения (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 95).
40 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика разпоредбите, с които се въвежда изключение, трябва да се тълкуват ограничително (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International, C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 39 и 40). Така, като се има предвид, че член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 въвежда дерогация от общото правило, предвидено в член 103, параграф 2 от Директива 2014/59, като позволява някои задължения да бъдат изключени при изчисляването на предварителните вноски, той представлява разпоредба, която трябва да се тълкува ограничително.
41 В този контекст следва да се отбележи, че член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 предвижда три кумулативни условия за изключването на съответните пасиви при изчисляването на предварителната вноска, а именно, първо, тези пасиви да се държат от инвестиционен посредник, второ, те трябва да произтичат от държането на активи или средства на клиенти, и трето, тези клиенти да трябва да бъдат защитени от приложимото право в областта на несъстоятелността.
42 Що се отнася до първото условие, жалбоподателят поддържа, че той трябва да се счита за инвестиционен посредник по смисъла на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63.
43 Понятието „инвестиционни посредници“ е определено в член 3, точка 2 от Делегиран регламент 2015/63 като „инвестиционни посредници по смисъла на член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/59 […]“.
44 Страните не спорят по въпроса, че към момента на приемането на обжалваното решение член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/59 определя понятието „инвестиционен посредник“ като означаващо „инвестиционен посредник“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 […]“., което от своя страна определя понятието „инвестиционен посредник“ като означаващо „лице по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, към които се прилагат изискванията на тази директива, с изключение на: а) кредитни институции […]“.
45 От самия текст на тези разпоредби следва, че към момента на приемане на обжалваното решение дерогацията, съдържаща се в член 5, параграф 1, буква д) от делегирания регламент, не се е прилагала за субектите, които са били едновременно кредитна институция и инвестиционен посредник, какъвто е случаят с жалбоподателя. В това отношение е безспорно, че жалбоподателят е кредитна институция, която разполага с банков лиценз като институция по смисъла на член 2 във връзка с член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент № 806/2014 и член 2, параграф 1, точка 2 от Директива 2014/59.
46 Този извод не се поставя под въпрос от твърдението на жалбоподателя, че разполага с разрешение за предоставяне на услуги и за извършване на инвестиционни дейности, посочени в приложение I, раздел А, точки 1—7 към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173 2014 г., стр. 349).
47 Всъщност, както поддържа ЕСП, ако Комисията е възнамерявала да обхване в член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 едновременно кредитните институции и инвестиционните посредници, включително кредитните институции, които са и инвестиционни посредници, той щеше да посочи в тази разпоредба „институциите“, а не „инвестиционните посредници“. Впрочем Комисията действа по този начин в букви а), б) и е) от тази разпоредба, като използва термина „институция“. За сметка на това когато Комисията реши да ограничи прилагането на изключение съгласно член 5, параграф 1 от посочения делегиран регламент до определени субекти, тя е използвала по-точни формулировки, като формулировките „централн[и] контрагент[и]“, „централн[и] депозитар[и] на ценни книжа“ и „инвестиционни посредници“, използвани съответно в букви в), г) и д) от тази разпоредба.
48 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че препращането в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/59 към член 4, параграф 1, точка 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1) представлява референтна грешка, която ЕСП е трябвало да поправи, жалбоподателят не представя никакво конкретно доказателство в подкрепа на това твърдение.
49 В това отношение следва да се припомни, че определението за „инвестиционен посредник“, предвидено понастоящем в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/59, е изменено с член 63, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и за изменение на директиви 2002/87/EО, 2009/65/EО, 2011/61/EС, 2013/36/ЕС, 2014/59/EС и 2014/65/ЕС (ОВ L 314, 2019 г., стр. 64). Това определение вече се позовава на член 4, параграф 1, точка 22 от Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (ОВ L 2019, 314 г., стр. 1), който от своя страна препраща по отношение на понятието „инвестиционен посредник“ към член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65, който определя това понятие като приложимо за всяко юридическо лице, което предоставя инвестиционни услуги на трети лица, без да изключва кредитните институции от това определение.
50 Страните обаче не спорят, че това изменение на определението за „инвестиционен посредник“, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/59, се прилага едва от 26 юни 2021 г. съгласно член 67, параграф 1, втора алинея от Директива 2019/2034 във връзка със съображение 39 от тази директива.
51 От гореизложеното следва, че член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63, в редакцията му, приложима към момента на приемане на обжалваното решение, 14 април 2021 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изключване на пасивите, държани от кредитни институции като жалбоподателя от изчисляването на задълженията, които служат за определяне на тяхната предварителна вноска.
52 При тези условия задълженията на доверителна основа на жалбоподателя не отговарят на първото условие, предвидено в член 5, параграф 1, буква д) от делегиран регламент 2015/63.
53 Като се има предвид, че трите условия, предвидени в член 5, параграф 1, буква д) от делегиран регламент 2015/63, са кумулативни, доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят изцяло, без да е необходимо да се проверява дали другите две условия са изпълнени.
54 Поради това следва да се разгледат възраженията за незаконосъобразност, формулирани от жалбоподателя в рамките на дванадесетото, тринадесетото и четиринадесетото основание.
2. По дванадесетото основание: незаконосъобразност на член 3, точка 11, на член 5, параграф 1, буква д) и на член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 поради противоречие с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 и с принципа на равно третиране
55 Настоящото основание се състои от две части, изведени, първо, от незаконосъобразност на член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) и член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 поради нарушение на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, и второ, от нарушение на принципа на равно третиране чрез същите разпоредби.
56 В самото начало следва да се отбележи, че член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 налага на институциите задължение да предоставят на ЕСП най-малко информацията, посочена в приложение II към този делегиран регламент, като се има предвид, че съгласно второто тире от това приложение институциите са длъжни да предоставят на ЕСП данните относно „[о]бщо пасиви“, определени в член 3, точка 11 от посочения делегиран регламент като общо пасивите, определени в раздел 3 от Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 година относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372 1986 г., стр. 1), или по смисъла на международните стандарти за финансова отчетност, посочени в Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243 2002 г., стр. 1).
а) По първата част: нарушение на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59
57 От точки 39—53 по-горе следва, че член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 не предвижда изключването на задълженията на доверителна основа от изчисляването на предварителната вноска и по този начин включва тези задължения в това изчисление. Такова изключване не е предвидено в член 3, точка 11, нито в член 14, параграф 2 от същия делегиран регламент.
58 Жалбоподателят поддържа по същество, че посочените по-горе разпоредби от Делегиран регламент 2015/63 нарушават член 103, параграф 7, буква а) от Директива 2014/59, тъй като при определянето на профила на риска на институциите не отчитат липсата на риск по отношение на задълженията на доверителна основа.
59 ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.
60 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 на Комисията е оправомощена да приема делегирани актове за уточняване на понятието „коригиране на предварителните вноски в зависимост от профила на риска на институциите“.
61 В контекста на делегирано правомощие по смисъла на член 290 ДФЕС обаче при упражняване на предоставените ѝ правомощия Комисията разполага с широко право на преценка, когато трябва да извършва по-специално комплексни преценки и оценки (вж. в този смисъл решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 53 и цитираната съдебна практика).
62 Такъв е случаят, що се отнася до определянето на критериите за адаптиране на предварителните вноски към профила на риска съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.
63 В това отношение следва да се припомни, че както следва от съображения 105—107 от Директива 2014/59 и от съображение 41 от Регламент № 806/2014, специфичното естество на тези вноски се състои в това да с се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, като едновременно с това се насърчава възприемането от съответните институции на по-малко рисково поведение (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).
64 В този контекст и както следва от съображение 114 от Директива 2014/59, законодателят на Съюза е възложил на Комисията да уточни с делегиран акт начина за коригиране на вноските на институциите в механизмите за финансиране на преструктурирането пропорционално на техния профил на риска.
65 От същата гледна точка в съображение 107 от тази директива се уточнява, че за да се гарантира справедливо изчисляване на предварителните вноски в националните механизми за финансиране и да се насърчи възприемането на по-малко рисков модел, тези вноски следва да зависят от кредитния, ликвидния и пазарния риск, поет от институциите.
66 От гореизложеното следва, че Комисията е трябвало да изготви правила за корекции на предварителните вноски в зависимост от профила на риска на институциите, като преследва две свързани цели, а именно, от една страна, да гарантира отчитането на различните рискове, които пораждат дейностите на банковите или в по-широк план финансови институции, и от друга страна, да насърчи същите тези институции да следват по-малко рисков модел.
67 Както обаче е видно от документите, свързани с приемането на Делегиран регламент 2015/63, по-специално документите „JRC technical work supporting Commission relevel legislation on risk based contributo the (single) resolution fund“ [Техническо изследване на JRC в подкрепа на законодателството от второ ниво на Комисията за вноските, основани на риска, в (Единния) фонд за преструктуриране] и „Commission Staff Working Document: estimates of the application of the proposed methodology for the ultilation of contribution to resolution financing conventions“ [Работен документ на службите на Комисията: оценки на прилагането на предложената методология за изчисляване на вноските в механизмите за финансиране на преструктурирането], изготвянето на такива правила предполага сложни преценки и оценки от страна на Комисията, доколкото тя трябва да разгледа различните елементи, с оглед на които се възприемат различните видове риск в банковия и финансовия сектор.
68 С оглед на гореизложеното Комисията разполага с широко право на преценка, за да приеме правилата, уточняващи понятието „коригиране на предварителните вноски в зависимост от профила на риска на институциите“ съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.
69 При тези условия, що се отнася до метода за коригиране на основните годишни вноски съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на предоставеното на Комисията право на преценка не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт, както и дали тя явно не е превишила пределите на това право (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 60).
70 При тези условия жалбоподателят трябва да докаже, че цитираните в точка 57 по-горе разпоредби са опорочени от явна грешка, злоупотреба с власт или явно излизат извън пределите на правото на преценка, предоставено на Комисията с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, като не предвиждат изключване на задълженията на доверителна основа при изчисляването на предварителната му вноска.
71 В това отношение жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, тъй като задълженията на доверителна основа са лишени от риск, което било релевантно за целите на изчисляването на предварителните вноски по две причини. Първо, според него средствата на клиентите, които държи на доверителна основа, били защитени, в случай на несъстоятелност съгласно германското право в областта на несъстоятелността. Второ, жалбоподателят поддържа, че доколкото е длъжен да прехвърли паричните средства на клиентите към продуктовите институции в случай на несъстоятелност на такава институция, тези средства освен това са защитени от схемата на гарантиране на депозитите по смисъла на Директива № 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173 2014 г., стр. 149).
72 Най-напред следва да се припомни, че член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 предвижда осем елемента, които Комисията трябва да вземе предвид за корекцията на предварителните вноски в зависимост от профила на риска. Макар обаче „рисковите експозиции на институцията“ да са сред тези елементи, поради което Комисията е длъжна да ги вземе предвид при приемането на делегиран акт като Делегиран регламент 2015/63, това е само един от критериите, които Комисията трябва да вземе предвид при изготвянето на такъв акт.
73 По-нататък, член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 по никакъв начин не сочи, че Комисията е длъжна да отдаде преобладаващо значение на един или няколко от тези елементи, посочени в точка 72 по-горе, като рисковите експозиции на институцията. Освен това тази разпоредба не уточнява по какъв начин Комисията е трябвало да вземе предвид тези експозиции.
74 На последно място, при всички положения жалбоподателят не е доказал, че задълженията на доверителна основа са лишени от всякакъв риск в случай на преструктуриране.
75 Всъщност, що се отнася най-напред до довода на жалбоподателя, че тези задължения на доверителна основа не пораждат такъв риск в случай на преструктуриране, тъй като средствата на клиентите, държани на доверителна основа, са защитени от германското право в случай на несъстоятелност, следва да се констатира, че жалбоподателят не е оспорил твърдението на ЕСП, че това право не предоставя особена защита на паричните средства на клиентите, докато се намират в транзитната сметка.
76 В това отношение ЕСП обяснява, без това да се оспорва от жалбоподателя, че държането на тези парични средства по транзитна сметка увеличава риска, свързан със задълженията на доверителна основа, тъй като тези парични средства не са непосредствено отделени от другите парични средства на жалбоподателя и следователно не са защитени от германското право в случай на несъстоятелност.
77 Впрочем по този въпрос от жалбата е видно и това е потвърдено от жалбоподателя в съдебното заседание, че що се отнася до него, тези парични средства се прехвърлят към колективни доверителни сметки в продуктовите институции на 15 или 30 число от месеца, което означава, че паричните средства могат да останат по транзитната сметка за максимален срок от 15 дни, без да са защитени от германското право в случай на несъстоятелност.
78 Освен това жалбоподателят неправилно поддържа, че задълженията на доверителна основа не пораждат никакъв риск от момента, в който паричните средства на клиентите бъдат прехвърлени от транзитната сметка към продуктовите институции, тъй като в случай на несъстоятелност на една от тези институции тези парични средства са защитени от схемата за гарантиране на депозитите.
79 В това отношение жалбоподателят не е оспорил довода на ЕСП, че за да бъдат защитени паричните средства на клиентите от схемата за гарантиране на депозитите, е необходимо седалището на съответните продуктови институции да е в държава членка и клиентите да не инвестират в такива институции не повече от 100 000 евро, поради което посочената защита е ограничена както в териториално, така и в количествено отношение.
80 С оглед на гореизложеното жалбоподателят не е доказал, че член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) и член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 противоречат на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.
б) По втората част: нарушение на принципа на равно третиране
81 Жалбоподателят поддържа по същество, че неизключването на задълженията на доверителна основа от изчисляването на предварителната вноска в член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) и член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 противоречи на принципа на равно третиране, тъй като кредитните институции като жалбоподателя се намират в сходно положение с инвестиционните посредници, посочени в член 5, параграф 1, буква д), но са третирани по различен начин.
82 ЕСП оспорва тези доводи.
83 Следва да се припомни, че като общ принцип на правото на Съюза принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C‑555/19, EU:C:2021:89, т. 95).
84 Тъй като жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на принципа на равно третиране, именно той трябва точно да посочат кои са сходните положения, които според него са третирани по различен начин, или различните положения, които според него са третирани еднакво (решение от 12 април 2013 г., Du Pont de Nemours (France) и др./Комисия, T‑31/07, непубликувано, EU:T:2013:167, т. 311).
85 Съгласно постоянната съдебна практика сходният характер на такива положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася този акт (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C‑555/19, EU:C:2021:89, т. 99 и цитираната съдебна практика).
86 Що се отнася до предмета и целта на Директива 2014/59, на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, следва да се припомни, че тези актове попадат в областта на ЕМП, чието създаване съгласно съображение 12 от Регламент № 806/2014 има за цел да се гарантира неутрален подход при третирането на проблемни институции, да се повиши стабилността на институциите в участващите в ЕМП държави членки и да се предотврати разпространението на евентуални кризи в държавите членки, които не участват в този механизъм, за да се улесни функционирането на вътрешния пазар като цяло.
87 По-нататък, що се отнася по-специално до разпоредбите на Директива 2014/59, на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, с които се установяват предварителните вноски, от точка 63 по-горе следва, че те имат за цел да гарантират, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП, за да може той да изпълнява функциите си, и да насърчи институциите да приемат по-малко рисков модел.
88 Именно с оглед на тези принципи и цели следва да се провери, на първо място, дали кредитните институции, лицензирани да извършват и инвестиционни дейности като жалбоподателя, се намират в сходно положение с това на инвестиционните посредници, посочени в член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 (наричани по-нататък „инвестиционните посредници“), що се отнася до отчитането на задълженията на доверителна основа за целите на изчисляването на предварителните вноски.
89 В това отношение следва да се отбележи, че целта на предварителните вноски е да се финансират мерки за преструктуриране, чието приемане зависи от условието, което следва от член 18, параграф 1, буква в) и параграф 5 от Регламент № 806/2014, че такава мярка е необходима в обществен интерес, тоест позволява да се постигне по-специално целта — посочена в член 14, параграф 2, буква б) от този регламент — да се избегнат значителните отрицателни последици от ликвидацията на дадена институция върху финансовата стабилност, по-специално чрез предотвратяване на разпространението, включително на пазарните инфраструктури, и като се запази пазарната дисциплина.
90 Както обаче се посочва в съображение 4 от Директива 2019/2034, кредитните институции и инвестиционните посредници не представляват подобен риск по отношение на неблагоприятните последици, които несъстоятелността им би могла да има върху финансовата стабилност, тъй като за разлика от кредитните институции инвестиционните посредници не притежават значителни портфейли заеми за частни лица и предприятия и не приемат депозити. Всъщност притежаването на значителни портфейли от заеми на частни лица и предприятия и на депозити създава риск за финансовата стабилност, когато физическите лица или предприятията длъжници не успеят в голям мащаб да изплатят тези заеми на съответните кредитни институции или когато е изтеглен значителен брой депозити.
91 Това важи в още по-голяма степен, тъй като клиентите на кредитните институции и инвестиционните посредници са различни. Всъщност, както сочи ЕСП, без това да се оспорва, клиентите на инвестиционните посредници се състоят от лица, които прибягват до някои специфични услуги, свързани с финансови инструменти, като тази констатация се потвърждава от определението на понятието „клиент“ на такива предприятия, дефинирано в член 4, параграф 1, точка 9 от Директива 2014/65. За сметка на това, както следва от член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013, кредитните институции, включително лицензираните да извършват и инвестиционни дейности, получават от обществеността депозити или други възстановими парични средства и отпускат кредити за своя собствена сметка, поради което предлагат услугите си на по-широк кръг лица.
92 При тези условия вероятността такава кредитна институция да бъде преструктурирана съгласно член 18, параграф 1, буква в) и параграф 5 от Регламент № 806/2014 е по-голяма, отколкото вероятността инвестиционен посредник да бъде преструктуриран, така че в това отношение тези две категории институции не се намират в сходно положение.
93 Също така положението на тези институции не е сходно, що се отнася до третирането на задълженията на доверителна основа.
94 По този въпрос жалбоподателят не оспорва сериозно, че съгласно член 84, параграф 2 от Wertpapierhandelsgesetz (Закон за търговията с ценни книжа) от 9 септември 1998 г. (BGBl. 1998 г., I, стр. 2708) инвестиционните посредници, които нямат право да извършват депозитни операции, са длъжни незабавно да отделят получените от клиентите парични средства по доверителни сметки, открити в кредитни институции. За сметка на това кредитна институция като жалбоподателя не е длъжна да действа по този начин при извършване на инвестиционни дейности, като се има предвид, че както следва от съображенията, изложени в точки 76—77 по-горе, тя не е длъжна да прехвърля незабавно посочените парични средства от транзитната сметка към продуктовите институции.
95 При тези условия жалбоподателят не е доказал, че задълженията на доверителна основа, държани от инвестиционните посредници, са изложени на равнище на риск, сравнимо с това на задълженията на доверителна основа, държани от кредитните институции, лицензирани да извършват и инвестиционни дейности като жалбоподателя. Следователно жалбоподателят не може да поддържа, че положението на кредитните институции, лицензирани да извършват и инвестиционни дейности, от които той е част, е сходно с това на инвестиционните посредници и че следователно тези два вида институции трябва да бъдат третирани по един и същи начин, що се отнася до изключването на задълженията на доверителна основа за целите на изчисляването на предварителната вноска.
96 На второ място, жалбоподателят твърди, че член 3, точка 11 и член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 въвеждат неравно третиране между институциите със седалище в Германия и институциите със седалище в държави членки, които са се позовали на дерогацията, предвидена в член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635.
97 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014 и член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 ЕСП изчислява основна годишна вноска за всяка институция, както бе посочено в точка 17 по-горе. Тази вноска е пропорционална на размера на задълженията на съответната институция, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, съотнесено към общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на участващите в ЕМП държави членки — по отношение на частта от тази вноска, изчислена на съюзна основа — и на всички институции, лицензирани на територията на държавата членка, в която се намира седалището на институцията — за частта от посочената вноска, изчислена на национална основа.
98 Що се отнася до определянето на задълженията, които трябва да се вземат предвид за целите на това изчисляване, следва да се припомни, че член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 определя „общия пасив“ като „общо пасивите, определени в раздел 3 от Директива 86/635/[…] или по смисъла на международните стандарти за финансова отчетност, посочени в Регламент […] № 1606/2002 […]“.
99 По-нататък, съгласно член 10, параграф 1 от Директива 86/635, който е част от раздел 3 от тази директива, фондовете, които кредитната институция управлява от свое име, но за сметка на трети лица, се включват в балансовия отчет, ако кредитната институция придобие право на собственост върху съответните активи.
100 Член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635 обаче предвижда, че държавите членки могат да разрешат отразяването на такива фондове извън балансовия отчет, когато има специални разпоредби, по силата на които такива фондове могат да се изключат от активите, които служат за погасяване на задължения при ликвидация на кредитната институция.
101 В това отношение страните твърдят, че по силата на разпоредбите, приети от Федерална република Германия в изпълнение на член 10 от Директива 86/635, задълженията на доверителна основа на кредитна институция, получила разрешение да извършва инвестиционни дейности със седалище в тази държава, като жалбоподателя, е трябвало да фигурират в баланса ѝ.
102 Страните посочват също, че някои държави членки са се възползвали от възможността, предоставена от член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635, да разрешат на институциите със седалище в тези държави да вписват задбалансовите фондове, управлявани от свое име, но за сметка на трети лица.
103 Според жалбоподателя от това следва, че ако седалището на дадена институция е в държава членка, която се е възползвала от предоставената с член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635 възможност, тя може да включи задълженията, свързани с такива доверителни задбалансови дейности, поради което тези пасиви не се вземат предвид при изчисляването на основната ѝ годишна вноска. За сметка на това задълженията на доверителна основа на институциите със седалище в държави членки, които не са използвали възможността да включат активите и задбалансовите задължения на доверителна основа, като например Германия, се вземат предвид за целите на това изчисляване.
104 Така описаната в точка 103 по-горе последица произтича от прилагането на член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014 във връзка с член 103, параграф 2 от Директива 2014/59, тълкувани в светлината на раздел 3 от Директива 86/635, и по-специално на член 10, параграф 1, трето изречение, който определя понятието „пасиви“ на институциите и закрепва възможността на държавите членки да изберат различни правила за включване на задълженията на доверителна основа в баланса на институциите.
105 Жалбоподателят обаче не оспорва валидността на тези разпоредби от гледна точка на принципа на равно третиране.
106 От друга страна, макар доводите на жалбоподателя да трябва да се разбират в смисъл, че в действителност той поддържа, че член 3, точка 11 и член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране, тъй като тези разпоредби не отчитат разликата между счетоводните правила на различните държави членки, що се отнася до включването на задълженията на доверителна основа в баланса на институциите, следва да се отбележи, че принципът на равно третиране не може да оправомощава Комисията, когато приема делегирани актове на основание член 290 ДФЕС, да действа извън делегирането, предоставено от законодателя на Съюза въз основа на последната разпоредба. Следователно Комисията не е компетентна да коригира различни национални правила за прилагане на правото на Съюза, освен ако със законодателен акт не ѝ е предоставено правомощие за тази цел.
107 В случая нито Директива 2014/59, нито Регламент № 806/2014 оправомощават Комисията да хармонизира националните счетоводни правила, отнасящи се до включването на задълженията на доверителна основа в баланса на институциите.
108 При тези условия жалбоподателят не може да упреква Комисията, че е нарушила принципа на равно третиране, като не е отстранила съществуващите различия по отношение на националните счетоводни правила относно включването на тези задължения в баланса.
109 При всички положения, дори да се предположи, че в член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 Комисията е могла да предвиди определение за пасиви, различно от съдържащото се в раздел 3 от Директива 86/635, от това не следвало, че член 3, точка 11 от този делегиран регламент нарушава принципа на равно третиране.
110 Всъщност, както следва от съдебната практика, забраната за дискриминация не се отнася до евентуални разлики в третирането, съществуващи между държавите членки, които може да се дължат на разлики в законодателствата на различните държави членки, при условие че тези законодателства засягат по един и същи начин всички лица, за които се прилагат (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Horvath, C‑428/07, EU:C:2009:458, т. 55 и от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C‑373/11, EU:C:2013:567, т. 35).
111 Макар разбира се този принцип да е развит във връзка с тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза относно преценката за съответствие на националното законодателство с принципа на недопускане на дискриминация, положението не би следвало да е по-различно при преценката за валидност на разпоредба от правото на Съюза, предоставяща на държавите членки свобода на действие, въз основа на която те приемат посочените различни законодателни мерки (решение от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C‑373/11, EU:C:2013:567, т. 36).
112 В случая жалбоподателката не твърди, а още по-малко доказва, че съответното германско законодателство не засяга по еднакъв начин всички лица, за които се прилага.
113 Освен това приемането на правна уредба на Съюза в определена област на действие може да има различни последици за някои икономически оператори с оглед на индивидуалното им положение или на националните правила, на които те са подчинени, като подобна последица не може да се счита за нарушение на принципа на равно третиране, ако посочената правна уредба се основава на обективни критерии и е съобразена с преследваните от нея цели (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C‑373/11, EU:C:2013:567, т. 34 и цитираната съдебна практика).
114 В това отношение жалбоподателят не е представил на Общия съд нито едно доказателство, от което да е видно, че член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63, доколкото препраща към раздел 3 от Директива 86/635, не се основава на обективни критерии, съобразени с целите, преследвани с Делегиран регламент 2015/63.
115 Поради това доводът на жалбоподателя следва да бъде отхвърлен.
116 На трето място, жалбоподателят поддържа, че е подложен на неравно третиране в сравнение с кредитните институции, които съставят счетоводния си баланс съгласно международните счетоводни стандарти, докато той не можел да състави счетоводния си баланс съгласно тези стандарти, тъй като съгласно приложимата германска правна уредба само дружествата майки имат право да изготвят счетоводния си баланс изключително в съответствие с тези стандарти.
117 В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че такова твърдяно неравно третиране е последица от прилагането на правило, което произтича от приложимото германско законодателство, а не от член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) или член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, чиято валидност жалбоподателят оспорва.
118 От друга страна и при всички положения, както самият жалбоподател признава, той е могъл да изготви счетоводни отчети съгласно международните счетоводни стандарти, но е избрал да не прави това по административни и финансови съображения. При тези условия жалбоподателят не може да се позовава на неравно третиране на това основание.
119 От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е доказал, че член 3, точка 11, член 5, параграф 1, буква д) или член 14, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране.
120 Ето защо твърдението, че дванадесетото основание следва да се отхвърли като неоснователно.
[…]
Б. По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение
1. По първото основание: нарушение на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63
144 Жалбоподателят изтъква, че като е отказало да изключи от изчисляването на предварителните вноски сумата на задълженията на доверителна основа, ЕСП е нарушил член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63. Доводите в подкрепа на това основание се разделят на две части.
а) По първата част: неотчитане на факта, че жалбоподателят отговаря на всички условия, предвидени в член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63
145 Жалбоподателят изтъква, че с отказа да изключи от изчисляването на предварителните вноски сумата на задълженията на доверителна основа, обжалваното решение нарушава член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63.
146 ЕСП оспорва тези доводи.
147 Както следва от точки 39—52 по-горе, член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска при изчисляването на предварителната му вноска да се изключат задълженията на доверителна основа на жалбоподателя.
148 При тези условия ЕСП не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е изключил размера на тези задължения от изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя.
149 Следователно първата част от първото основание следва да се отхвърли като неоснователна.
б) По втората част, свързана с прилагането по аналогия на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63
150 Жалбоподателят поддържа, че ако член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изключването на задълженията на доверителна основа, целта на този делегиран регламент, както и принципите на равно третиране и на пропорционалност биха изисквали тази разпоредба да се приложи по аналогия към неговото положение.
151 ЕСП оспорва тези доводи.
152 Най-напред следва да се припомни, че съгласно съдебната практика прилагането на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 към положения, приравнени на тези, за които се отнася, дори да не отговарят на всички условия, предвидени в тази разпоредба, е несъвместимо с текста на посочената разпоредба (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 92).
153 Следователно Съдът е постановил, че член 5, параграф 1 от посочения Делегиран регламент 2015/63 не предоставял дискреционни правомощия на компетентните органи, за да изключат определени задължения на основание коригиране на предварителните вноски, посочени в член 103, параграф 2 от Директива 2014/59, според риска, а напротив, изброява точно условията, при които определени задължения биха могли да бъдат изключени от изчисляването на предварителните вноски (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 93).
154 Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, ЕСП не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приложил спрямо него по аналогия член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63.
155 Съобразяването на принципите на равно третиране и на пропорционалност, на които се позовава жалбоподателят, не може да обоснове друг резултат, при положение че Делегиран регламент 2015/63 е направил разграничение между положения със значителни особености, пряко свързани с рисковете от разглежданите задължения (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 95).
156 При всички положения с оглед на съображенията, изложени в точки 83—120 по-горе, жалбоподателят няма основание да твърди, че неприлагането по аналогия на член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 противоречи на принципа на равно третиране.
157 Същият извод се налага и по отношение на принципа на пропорционалност.
158 В това отношение от съдебната практика следва, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 165 и от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 142, вж. също в този смисъл решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 51).
159 Що се отнася, най-напред, до това дали вземането предвид на задълженията на доверителна основа на жалбоподателя при изчисляването на неговата предварителна вноска е подходящо, жалбоподателят не оспорва, на първо място, че включването на тези задължения на доверителна основа в изчисляването на тази вноска допринася за постигане на целите на предварителните вноски, описани в точка 63 по-горе, като осигурява на ЕМП достатъчно финансови ресурси, за да може той да изпълнява функциите си и като насърчава институциите да възприемат по-малко рисков модел.
160 В това отношение жалбоподателят излага само неподкрепени с доказателства твърдения.
161 Всъщност жалбоподателят поддържа, от една страна, че отчитането на задълженията на доверителна основа при изчисляването на неговата предварителна вноска представлява неприемлива и явно несъразмерна тежест спрямо големината му. С оглед обаче на съображенията, изложени в точки 39—52 по-горе, подобен довод не може да се приеме, тъй като изключването на пасивите, посочено в член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63, не зависи от големината на съответните институции, а от спазването на посочените в тази разпоредба условия, които нямат връзка с големината им.
162 От друга страна, жалбоподателят изтъква, че включването на размера на задълженията на доверителна основа в изчисляването на пасива му при определянето на предварителната му вноска противоречи на критериите, определени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59. В това отношение е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят не изяснява в необходимата степен връзката между този довод и принципа на пропорционалност.
163 По-нататък, що се отнася до необходимостта да се вземат предвид задълженията на доверителна основа на жалбоподателя при изчисляването на неговата предварителна вноска с оглед на целите, посочени в точка 63 по-горе, следва да се констатира, че по същество той изтъква два довода.
164 Първо, жалбоподателят поддържа, че не е необходимо да се вземат предвид задълженията му на доверителна основа, тъй като паричните средства на клиентите вече са набрани под формата на депозити от продуктовите институции и са защитени от тяхната схема за гарантиране на депозитите, и че съществуват достатъчно гаранции тези клиенти да са защитени от приложимото право в областта на несъстоятелността. Според него отчитането на задълженията на доверителна основа би довело до евентуално двойно отчитане на тези задължения в рамките на предварителната му вноска.
165 В това отношение обаче жалбоподателят не обяснява какъв конкретен метод за изчисляване на предварителните вноски би бил по-малко ограничителен за институциите, като същевременно е подходящ за постигането по също толкова ефикасен начин на целите, посочени в точка 63 по-горе, компенсирайки по-специално намаляването на наличните финансови средства в ЕФП, евентуално причинено от подобно изключване.
166 Освен това и при всички положения, жалбоподателят не е представил никакво доказателство, което да може да постави под въпрос посоченото в точка 79 по-горе твърдение на ЕСП, че за да бъдат защитени паричните средства на клиентите от схемата за гарантиране на депозитите, е необходимо седалището на съответните продуктови институции да е в държава членка и клиентите да не инвестират в такива институции повече от 100 000 евро.
167 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че отчитането на задълженията на доверителна основа би довело до твърдяно двойно отчитане на тези задължения при изчисляването на неговата предварителна вноска, е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят не изтъква нито един довод, който да сочи, че с член 5, параграф 1, буква д) от Делегиран регламент 2015/63 Комисията е възнамерявала да премахне изцяло всяка форма на двойно отчитане на пасивите.
168 Второ, жалбоподателят твърди, че отчитането на задълженията на доверителна основа при изчисляването на предварителната му вноска не отговаря на критерия за необходимост, тъй като в случай на несъстоятелност клиентите му имали право на разделяне на управляваните от него активи на доверителна основа, което показвало, че съществуват достатъчно гаранции за защита на тези клиенти.
169 От една страна, тези доводи трябва да се отхвърлят по същите съображения като изложените в точка 165 по-горе.
170 От друга страна и във всички случаи, жалбоподателят не е доказал, че активите и ликвидните средства на клиентите му биха били защитени в случай на несъстоятелност с гаранции, сравними с тези, които обезпечават активите и средствата на клиентите на инвестиционните посредници, както бе посочено в точки 75—77 по-горе.
171 Накрая, жалбоподателят не представя на Общия съд никакво конкретно доказателство, с което да се докаже, че включването на задълженията на доверителна основа при изчисляването на неговата предварителна вноска би довело до неудобства, които са явно непропорционални спрямо целите, посочени в точка 63 по-горе.
172 При тези условия следва да се отхвърли втората част на първото основание, а следователно и първото основание в неговата цялост.
[…]
6. По мотивите за определянето на годишното целево равнище
240 В самото начало следва да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите спадат към съществените процесуални нарушения и представлява правно основание, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд може и дори трябва да вземе предвид и други пропуски в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те станат явни в хода на производството.
241 В случая Общият съд счита, че следва да провери служебно дали ЕСП е нарушил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.
242 За тази цел страните са изслушани чрез процесуално-организационно действие и в съдебното заседание относно всички евентуални пропуски в мотивите на обжалваното решение във връзка с определянето на годишното целево равнище.
243 След това уточнение следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 в края на първоначалния осемгодишен период, считано от 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният период“), наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства най-малко на 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи в ЕМП държави членки (наричано по-нататък „крайното целево равнище“).
244 Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния период предварителните вноски трябва да бъдат разпределени възможно най-равномерно във времето до достигането на крайното целево равнище, посочено в точка 243 по-горе, но като се вземе надлежно предвид фазата на активния цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.
245 Член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 уточнява, че всяка година вноските, дължими от всички лицензирани институции във всички участващи в ЕМП държави членки, не надвишават 12,5 % от крайното целево равнище.
246 Що се отнася до начина на изчисляване на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като взема предвид крайното целево равнище и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечие, за всички лицензирани институции във всички участващи в ЕМП държави членки.
247 Също така съгласно член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 ЕСП изчислява предварителната вноска за всяка институция въз основа на годишното целево равнище, което трябва да се определи въз основа на крайното целево равнище и в съответствие с методологията, изложена в Делегиран регламент 2015/63.
248 В случая, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноската за 2021 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 11 287 677 212,56 евро.
249 В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП по същество обяснява, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото положение, както и на анализ на показателите за етапа от цикъла на дейност и на въздействието, което проциклични вноски ще окажат върху финансовото положение на институциите. Впоследствие ЕСП приема за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните финансови средства в ЕФП (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.
250 ЕСП излага подхода за определяне на коефициента в съображения 38—47 от обжалваното решение.
251 В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите в ЕМП държави членки. По-специално средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечие, за 2020 г. възлиза на 6689 трилиона евро.
252 В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за останалите три години от първоначалния период, а именно 2021 г. — 2023 г. Той приема, че годишните проценти на растеж на гарантираните депозити до края на първоначалния период са между 4 % и 7 %.
253 В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на активния цикъл и на потенциалния процикличен ефект, който предварителните вноски биха могли да имат върху финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели, като прогнозата на Комисията за растеж на брутния вътрешен продукт и прогнозите на Европейската централна банка в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.
254 В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че ако е разумно да се очаква продължаването на растежа на гарантираните депозити в банковия съюз, ритъмът на този растеж би бил по-нисък от този през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на растеж на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.
255 С оглед на тези съображения в съображение 48 от обжалваното решение ЕСП определя стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. с този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:
„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общо гарантирани депозити 2020 * 0,0135 * ⅛ = EUR 11 287 677 212,56“.
256 В съдебното заседание ЕСП обаче посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на вноската за 2021 г. по следния начин.
257 Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички лицензирани институции във всички участващи в ЕМП държави членки, прогнозиран за края на първоначалния период, на около 7,5 трилиона евро. За да достигне до тази сума, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6689 трилиона евро, годишен процент на растеж на гарантираните депозити от 4 %, както и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния период, а именно три.
258 Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП изчислява 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат в края на първоначалния период, а именно около 75 милиарда евро.
259 Трето, ЕСП приспада от последната сума финансовите средства, които вече са били на разположение в ЕФП през 2021 г., тоест около 42 милиарда евро, за да получи сумата, която остава да бъде получена през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния период, а именно от 2021 г. до 2023 г. Тази сума възлиза на около 33 милиарда евро.
260 Четвърто, ЕСП разделя последната сума на три, за да я разпредели по еднакъв начин между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Така годишното целево равнище за периода на вноската за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 248 по-горе, а именно около 11,287 милиарда евро.
261 В съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информация, на която се основава описаният в точки 257—260 по-горе метод и която е позволила на жалбоподателя да разбере метода, по който е било определено годишното целево равнище. По-специално той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на настоящата жалба, е публикувал на своя уебсайт описателна брошура с наименование „Fact Sheet 2021“ (наричана по-нататък „описателната брошура“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните в ЕФП финансови средства е бил на разположение и на уебсайта му, както и чрез други публични източници, и то много преди приемането на обжалваното решение.
262 Що се отнася до съдържанието на задължението за мотивиране, от съдебната практика следва, че мотивите на решение, прието от институция или орган на Съюза, трябва по-специално да не са противоречиви, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният - да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика, от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45‑47, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).
263 Също така, когато авторът на обжалваното решение дава някои обяснения относно мотивите му в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са в съответствие със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 45—47 и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).
264 Всъщност, макар изложените в обжалваното решение съображения да не съответстват на дадените в хода на съдебното производство обяснения, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 217 — 218 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си срещу тях, и от друга страна, съдът на Съюза да установи мотивите, послужили за истинска правна основа на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.
265 Накрая, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).
266 Същото трябва да важи и за метода за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер е от съществено значение в структурата на такова решение. Всъщност, както следва от член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, методът за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочената сума между всички съответни институции, така че увеличаването или намаляването на тази сума води до съответно увеличаване или намаляване на предварителната вноска на всяка от тези институции.
267 От гореизложеното следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно метода за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са в съответствие с обясненията, представени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.
268 В разглеждания случай обаче не било така.
269 Всъщност най-напред следва да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е изложена математическа формула, която то представя като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че тази формула не включва елементите на действително приложения от ЕСП метод, разяснен в съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 257—260 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище в рамките на този метод, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните в ЕФП финансови средства, за да изчисли сумата, която остава да се събере до края на първоначалния период, и като е разделил последната сума на три. Тези два етапа на изчисляване обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.
270 Освен това тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателната брошура, която съдържа диапазон, посочващ евентуалните суми на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на наличните в ЕФП финансови средства. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е знаел за тези суми, сами по себе си те не му позволяват да разбере, че двете операции, посочени в точка 269 по-горе, действително са били приложени от ЕСП, като освен това се уточнява, че математическата формула, предвидена в съображение 48 от обжалваното решение, дори не ги споменава.
271 Подобни несъответствия засягат и начина на определяне на коефициента от 1,35 %, който обаче има първостепенна роля в математическата формула, посочена в точка 255 по-горе. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозирания растеж на гарантираните депозити през останалите години от първоначалния период. Както обаче ЕСП признава в съдебното заседание, този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите етапа, изложени в точки 257—260 по-горе, и по-специално чрез разделянето на три на сумата, получена от приспадането на наличните в ЕФП финансови средства от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.
272 Освен това следва да се припомни, че според описателната брошура размерът на крайното планирано целево равнище е в диапазона между 70 и 75 милиарда евро. Този диапазон обаче се оказва несъгласуван с диапазона на процента на нарастване на гарантираните депозити между 4 % и 7 %, посочен в съображение 41 от обжалваното решение. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид процента на растеж на гарантираните депозити от 4 % — който е най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил крайното целево равнище от 75 милиарда евро, което представлява най-високата стойност от първия диапазон. Така се оказва, че между тези два диапазона е налице несъответствие. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на развитие на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от 4 %, чието прилагане обаче може да доведе до прогнозен размер на крайното целево равнище, по-висок от включените в диапазона, свързан с това целево равнище. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, съответстващ на посоченото целево равнище, суми под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, свързан с процента на растеж на гарантираните депозити. При тези условия жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона относно процента на промяна на тези депозити, за да достигне до изчисляване на прогнозното крайно целево равнище.
273 От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложеният от ЕСП метод, разяснен в съдебното заседание, не съответства на описания в обжалваното решение, поради което действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от кредитните институции, нито от Общия съд.
274 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение е опорочено от порок в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени на това основание.
В. Заключение
275 Вследствие на служебната проверка, направена от Общия съд, следва да се констатира, че обжалваното решение е опорочено от порок в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. Тъй като сами по себе си тези пороци могат да бъдат основание за отмяната на това решение, то следва да бъде отменено в частта, която се отнася до жалбоподателя.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)
реши:
1) Отменя Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година относно изчисляването на предварителните вноски за 2021 г. в полза на Единния фонд за преструктуриране по отношение на Max Heinr. Sutor OHG.
2) Запазва действието на Решение SRB/ES/2021/22 по отношение Max Heinr. Sutor OHG до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска в полза на Единния фонд за преструктуриране на тази институция за 2021 г.
3) ЕСП понася, наред с направените от него разноски, и разноските, направени от Max Heinr. Sutor OHG.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 май 2024 година.
Подписи