Language of document : ECLI:EU:T:2011:33

Дело T-157/08

Paroc Oy AB

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „INSULATE FOR LIFE“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Решение с чисто потвърдителен характер — Частична недопустимост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Жалба срещу потвърдително решение на предходно решение, което не е било обжалвано в определените срокове — Недопустимост — Понятие за потвърдително решение

(член 230 ЕО)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Преценка на отличителния характер — Критерии

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер — Марка, състояща се от няколко елемента — Възможност на компетентния орган да провери всеки от съставните елементи на марката

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Марки, лишени от отличителен характер

(член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      Решение, с което напълно се потвърждава необжалвано в срок предходно решение, не е акт, който подлежи на обжалване. Всъщност, за да не се възстановява срокът за подаване на жалба срещу потвърденото решение, жалбата срещу подобно потвърдително решение трябва да се обяви за недопустима.

Счита се, че едно решение потвърждава напълно предходно решение, ако не съдържа никакво ново обстоятелство по отношение на предходен акт и ако не е било предшествано от преразглеждане на положението на адресата на този предходен акт.

Да се определи дали и в каква степен второто решение съставлява решение, изцяло потвърждаващо първото решение, предполага да се идентифицират съответните данни от споровете, довели до посочените решения. За тази цел следва да се прецени дали страните по разглежданите производства, исканията им, правните им основания, техните доводи, както и релевантните фактически и правни обстоятелства, които характеризират тези спорове и определят разпоредителните части на посочените решения, са идентични или не.

Ако трябва да се приеме, че второто решение изцяло потвърждава първото, е уместно да се разгледа, от една страна, дали второто решение се основава на нови обстоятелства, които могат да се отразят на разпоредителната му част и на мотивите, на които то по необходимост се основава, и от друга страна, дали в рамките на това решение положението на жалбоподателя е било предмет на преразглеждане.

(вж. точки 29, 30, 32 и 35)

2.      Отличителният характер на дадена марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността означава, че марката позволява да се установи, че стоката или услугата, за които се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока или услуга от тези на други предприятия. За тази цел не е нужно марката да предоставя точна информация относно това кой е производителят на стоката или доставчикът на услугите. Достатъчно е марката да позволява на съответните потребители да разграничат обозначената с нея стока или услуга от тези, които имат друг търговски произход, и да заключат, че всички стоки или услуги, които тя обозначава, са били произведени, пуснати в продажба или доставени под контрола на притежателя на тази марка, който носи отговорността за тяхното качество.

За разлика от това, лишени от отличителен характер по смисъла на тази разпоредба са знаците, които не позволяват на съответните потребители да използват отново опита си от вече извършени покупки при последващо придобиване на въпросните стоки или ползване на въпросните услуги, ако същият се е оказал положителен, или да го избягват, ако се е оказал отрицателен. Именно такъв е случаят със знаците, които обикновено се използват за пускането в продажба на съответните стоки или услуги. Всъщност счита се, че тези знаци не могат да изпълнят основната функция на марката, а именно тази по установяване на произхода на разглежданата стока или услуга.

(вж. точки 44 и 45)

3.      За да се прецени дали съставен словен знак е лишен или не от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, трябва да се вземе предвид относимото му значение, установено въз основа на всички елементи, от които този знак е съставен, а не само на един от тези елементи. Така преценката на отличителния характер на подобни знаци не може да се ограничи до анализ на всяка или всеки от съдържащите се в тях думи или елементи, разглеждани самостоятелно, а във всеки случай трябва да се основава на общото възприемане на тези марки от съответните потребители, а не на презумпцията, че елементи, които поотделно са лишени от отличителен характер, не могат да придобият такъв характер след комбинирането им. Действително само обстоятелството, че всеки от тези елементи, разгледан самостоятелно, е лишен от отличителен характер, не изключва възможността съчетанието от тях да притежава отличителен характер. С други думи, за да се прецени дали дадена марка е лишена или не от отличителен характер, следва да се вземе предвид общото впечатление, създадено от нея. Това обаче не означава, че не следва първоначално да се пристъпи към последователна проверка на всеки от отделните съставни елементи на тази марка. Всъщност в хода на общата преценка може да се наложи да се анализира всеки от съставните елементи на съответната марка.

(вж. точка 50)

4.      По смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, лишен от отличителен характер от гледна точка на потребителите, владеещи английски език, е словният знак „INSULATE FOR LIFE“, чиято регистрация като марка на Общността е поискана за услуги, отговарящи на описанието „Строителство; ремонт; монтажни услуги“ и попадащи в клас 37 по смисъла на Ницската спогодба.

Предвид разглежданите стоки съответните потребители ще възприемат заявената марка пряко и без да разчитат на по-всеобхватен аналитичен размисъл като загатваща услуги с голяма трайност, свързани с използването на изключително устойчив изолационен материал, а не като указание за търговския произход на посочените услуги. Всъщност дори като похвален или промоционален лозунг този словен знак не е достатъчно оригинален или набиващ се на очи, че да изискват минимални усилия за тълкуване, обмисляне или анализиране от страна на съответните потребители, поради което те го асоциират непосредствено с разглежданите услуги, които могат да бъдат предлагани на пазара от всяко действащо предприятие в сектора на строителството и изолацията.

(вж. точки 48, 52 и 53)