Жалба, подадена на 4 април 2012 г. - Deutsche Post/Комисия
(Дело T-152/12)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: J. Sedemund, T. Lübbig и M. Klasse)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени членове 1, 2 и 4-6 от Решение на Европейската комисия от 25 януари 2012 г. по мярка C 36/2007 (ex NN 25/2007), приведена в действие от Германия в полза на Deutsche Post AG (Решение на Комисията С (2012) 184 окончателен),
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва общо 13 правни основания.
A. В подкрепа на искането си за отмяна на членове 1 и 4-6 от решението на Комисията от 25 януари 2012 г. жалбоподателят посочва:
първо основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС
- поради неправилно квалифициране като държавна помощ на частичното държавно финансиране на пенсионните разходи на бившето държавно предприятие - квалификация, която е и в противоречие с решението на Общия съд по делото, известно като "Combus"
2;
второ основание за отмяна: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и на член 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 659/1999
4- поради неправилно квалифициране на частичното държавно финансиране на пенсионните разходи като "нова" помощ;
трето основание за отмяна: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС
- поради неправилно разглеждане на регулираните цени като държавна помощ в противоречие с Решение на Съда по дело PreussenElektra и поради неправилно квалифициране като държавна помощ на мерки, които съставляват просто (както се твърди) неподходящо разпределяне на разходите между две групи продукти;
четвърто основание за отмяна: издаване на решението извън компетентността и извън пределите на оперативната самостоятелност на Комисията, както и в нарушение на забраната за дискриминация и при неизпълнение на задължението за лоялно сътрудничество с държавите членки,
поради действието на решението с обратна сила спрямо националната уредба на цените, въпреки че наличието на такава уредба е известно от години и въпреки че подобно решение е в противоречие с досегашната практика на Комисията;
пето основание за отмяна: нарушение на член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС
поради неправилно определяне на социалноосигурителните разходи на частните конкуренти (т. нар. "референтна стойност", или "benchmark"), както и поради завишаване на действителните брутни възнаграждения на служителите като основа за прилагане на референтната стойност;
шесто основание за отмяна: непълнота на мотивите в нарушение на член 296 ДФЕС,
тъй като всеобхватното съдържание на обжалваното решение е отчасти неясно, противоречиво или непонятно и няма ясна връзка между отделните му части;
седмо основание за отмяна: нарушение на принципа на законност и на член 107, параграф 1 ДФЕС
поради противоречивото изложение по въпроса за основата за изчисляване на подлежащата на връщане сума и съответно невъзможността да се установи на каква основа е изчислена тази сума;
осмо основание за отмяна: нарушение на изискването административното производство да приключва в разумен срок като част от правото на "добра администрация" по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999
поради продължилото над дванадесет години производство, считано от решението за образуване на производството през 1999 г. до издаването на обжалваното решение на 25 януари 2012 г.;
девето основание за отмяна: нарушение на правото на "добра администрация" по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права и на член 15 от Регламент № 659/1999
поради пълното бездействие на Комисията по отношение на регулирането на цените съгласно член 20, параграф 2 от Закона за пощите (PostG), което е било известно на Комисията най-късно от 1999 г., но което тя включва сред разглежданите в производството въпроси едва единадесет години по-късно с решението си от 10 май 2011 г. за разширяване на предмета на производството;
десето основание за отмяна: нарушение на основни права, произтичащи от общите принципи за правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и добра администрация, както и нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999,
тъй като Комисията не е съобразила обстоятелството, че производството следва да се смята за приключено още с решението от 2002 г., което обаче въпреки императивното изискване на член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999 според Комисията не урежда "окончателно" въпросите относно разглежданите в производството мерки, сред които и пенсионните разходи.
Б. В подкрепа на искането си за отмяна на член 2 от решението на Комисията от 25 януари 2012 г. жалбоподателят посочва и:
единадесето основание за отмяна: нарушение на принципа на добра администрация и на изискването за приключване на производството в разумен срок
поради неправомерното бездействие на Комисията след 1999 г., състоящо се в липсата на проверка дали "финансовата компенсация" съставлява "свръхкомпенсация", както Общият съд вече установи в Решение от 1 юли 2008 г. по дело Deutsche Post/Комисия (T-266/02);
дванадесето основание за отмяна: нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС
поради недостатъчна обоснованост на констатацията, че в случая не е изпълнен четвъртият критерий от Решение по дело Altmark;
тринадесето основание за отмяна: неправилно подвеждане на фактите под нормата на член 107, параграф 1 ДФЕС относно държавните помощи,
тъй като "финансовата компенсация" отговаря на всички условия за услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС.
____________1 - Решение на Общия съд от 16 март 2004 г. по дело Danske Busvognmænd/Комисия (T-157/01, Recueil, стр. II-917).2 - Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).3 - Решение на Съда от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra (C-379/98, Recueil, стр. I-2099).4 - Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C-280/00, Recueil, стр. I-7747).