Дело T-25/04
González y Díez, SA
срещу
Комисия на Европейските общности
„Държавни помощи — Помощи, предназначени за покриване на изключително големи разходи за преструктуриране — Оттегляне на предходно решение — Изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС — Компетентност на Комисията — Приемственост на общностния правен ред — Липса на съществено процесуално нарушение — Защита на оправданите правни очаквания — Явна грешка в преценката“
Резюме на решението
1. Помощи, предоставяни от държавите — Помощи, които ratione materiae и ratione temporis са подчинени на юридическата система на Договора за ЕОВС — Изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС — Запазване на контрол от Комисията, която действа в правната рамка на член 88, параграф 2 ЕО
(член 88, параграф 2 ЕО)
2. Актове на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Материалноправни норми — Разграничаване — Ретроактивно действие на материалноправна норма — Условия
(Регламент № 1407/2002 на Съвета; Известие 2002/C 152/03 на Комисията)
3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на Комисията за приключване на официалната процедура по разследване на държавните помощи, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО
(член 88, параграф 2 ЕО и член 230 ЕО)
4. Актове на институциите — Оттегляне — Незаконосъобразни актове — Решения на Комисията в областта на държавните помощи — Условия
(член 9 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Помощи, разрешени от Комисията — Злоупотреба от бенефициера — Решение, с което се установява неправомерното приложение на част от разрешените помощи — Оттегляне — Започване на нова официална процедура по разследване
(член 88, параграф 2 ЕО)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване на помощ — Защита на оправданите правни очаквания на заинтересованите лица във връзка с възприетите от Комисията възражения по отношение на разследваните мерки за помощ
(член 88, параграф 2 ЕО; член 6 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
1. Макар замяната на правната рамка на Договора за ЕОВС с тази на Договора за ЕО да е довела, считано от 24 юли 2002 г., до промяна на приложимите правни основания, процедури и материалноправни норми, тази промяна се вписва в контекста на единството и приемствеността на общностния правен ред и неговите цели. В това отношение установяването и поддържането на режим на свободна конкуренция, в рамките на който нормалните условия за конкуренция са осигурени и който по-специално е в основата на правните норми в областта на държавните помощи, представлява една от главните цели както на Договора за ЕО, така и на Договора за ЕОВС. В този контекст макар правните норми на договорите за ЕОВС и ЕО, уреждащи режима в областта на държавните помощи, да се различават до известна степен, помощите, предоставени съгласно Договора за ЕОВС, отговарят на понятието за помощ по смисъла на членове 87 ЕО и 88 ЕО. По този начин преследването на целта за ненарушаване на конкуренцията в секторите, обхванати първоначално от общия пазар на въглищата и стоманата, не се прекъсва от факта на изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, тъй като тази цел се преследва и в рамките на Договора за ЕО.
Така приемствеността на общностния правен ред и на целите, които ръководят действието му, изисква от Европейската общност като правоприемник на Европейската общност за въглища и стомана и в рамките на своите процедури да осигури по отношение на ситуациите, възникнали при действието на Договора за ЕОВС, спазването на правата и задълженията, които по силата на Договора за ЕОВС и на правните норми, приети за неговото прилагане, са били наложени eo tempore както на държавите-членки, така и на частноправните субекти. Това изискване се налага с още по-голяма сила, доколкото нарушаването на конкуренцията в резултат на неспазването на правните норми в областта на държавните помощи е в състояние да разпростре последиците си във времето след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, при действието на Договора за ЕО.
От това следва, че член 88, параграф 2 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на Комисията да контролира след 23 юли 2002 г. съвместимостта с общия пазар на държавни помощи, предоставени в области, попадащи в приложното поле на Договора за ЕОВС ratione materiae и ratione temporis, както и прилагането от държавите-членки на решения за разрешаване на държавни помощи, приети по силата на Договора за ЕОВС, спрямо ситуации, възникнали преди изтичането на срока на действие на същия договор.
(вж. точки 55—57)
2. Макар да се смята, че по общо правило процесуалноправните норми трябва да се прилагат спрямо всички съдебни спорове, които са висящи към момента на влизането им в сила, същото не важи за материалноправните норми. Всъщност с цел гарантиране спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания материалноправните норми трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, целите или структурата им става ясно, че трябва да им се придаде такова действие.
От тази гледна точка приемствеността на общностния правен ред и изискванията относно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания налагат материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС, да се прилагат по отношение на фактите, попадащи в приложното им поле ratione materiae и ratione temporis. Обстоятелството, че поради изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС въпросната правна уредба вече не е в сила в момента на извършване на преценката на фактическото положение, е без значение, щом тази преценка се отнася за правно положение, окончателно възникнало по време, когато са се прилагали материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС.
В този контекст Регламент № 1407/2002 относно държавните помощи за въгледобивната промишленост не може да се прилага към правни положения, окончателно възникнали преди изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС. Всъщност от разпоредбите на член 14 от посочения регламент става ясно, че този регламент се прилага по отношение на положения, възникнали най-рано след 24 юли 2002 г. Следователно Комисията е нямала основание да предвижда в точка 47 от Известието относно някои аспекти на обработването на преписките в областта на конкуренцията в резултат на изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, че спрямо държавните помощи, приведени в изпълнение преди 23 юли 2002 г. без предварително одобрение от нейна страна, ще бъдат прилагани разпоредбите на Регламент № 1407/2002.
(вж. точки 58, 59, 67 и 68)
3. Окончателно решение, прието от Комисията, за да приключи официалната процедура по разследване, предвидена от член 88, параграф 2 ЕО, представлява акт, който може да бъде оспорван на основание член 230 ЕО. Такова решение всъщност произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на заинтересованите страни, тъй като слага край на въпросната процедура и се произнася окончателно по въпроса за съвместимостта на разглежданата мярка с правните норми, приложими спрямо държавните помощи. Следователно заинтересованите страни винаги разполагат с възможността да оспорят окончателното решение, с което се приключва официалната процедура по разследване, и в тези рамки трябва да могат да оспорят различните елементи, които формират окончателно приетото от Комисията становище.
Тази възможност не зависи от това дали решението за започване на официалната процедура по разследване води до правно действие, което може да бъде предмет на жалба за отмяна. Всъщност възможността за оспорване на дадено решение за започване на официалната процедура не може да има за последица намаляване на процесуалните права на заинтересованите страни, възпрепятствайки ги да оспорват окончателното решение и да изтъкват в подкрепа на жалбата си пороци, свързани с всички етапи на процедурата, водеща до това решение.
(вж. точки 91 и 92)
4. От текста на член 9 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] следва, че процедурата, предвидена в тази разпоредба, се прилага изключително за отмяната на благоприятни решения в областта на държавните помощи, взети съгласно член 4, параграф 2 или 3, или член 7, параграф 2, 3 или 4 от този регламент, приети въз основа на неточна информация, предоставена по време на процедурата. Следователно тази процедура не е приложима към отрицателните решения, с които се установява неправомерното приложение на разрешена помощ или несъвместимостта на дадена помощ с общия пазар.
При това положение възможността Комисията да отмени дадено решение относно държавни помощи не е ограничена само до ситуацията, визирана в член 9 от Регламент № 659/1999. Всъщност тази разпоредба е само специфичен израз на общия принцип на правото, съгласно който отмяната с ретроактивно действие на незаконосъобразен административен акт, който е породил субективни права, е допустима, по-специално когато въпросният административен акт е приет въз основа на неверни или непълни сведения, предоставени от заинтересованото лице. Възможността за ретроактивна отмяна на незаконосъобразен административен акт, който е породил субективни права, все пак не е ограничена само до това обстоятелство, тъй като такава отмяна може винаги да бъде извършена, стига институцията, която е автор на акта, да съблюдава условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на бенефициера на акта, който е можел да разчита на законосъобразността на последния.
(вж. точки 96 и 97)
5. Когато с решение на Комисията се установи неправомерното приложение на част от разрешените помощи, останалата част от въпросните помощи, за която не е установено, че е приложена неправомерно, остава в приложното поле на решението за даване на разрешение и на това основание се ползва с презумпция за правомерно прилагане.
Разследването, извършено от Комисията в рамките на нова официална процедура по разследване, започната с оглед Комисията да отмени свое предишно решение за установяване на неправомерното приложение на част от помощите и да приеме ново решение по този въпрос, трябва обаче да се отнася до всички суми на помощта, които са предмет на първото разследване в рамките на процедурата, довела до приемането на това предходно решение.
Така жалбоподателят не може да се позовава на оправдани правни очаквания във връзка с това, че сумите от помощта, за които в рамките на предходното решение не е било счетено, че са били неправомерно приложени, не са попадали в полето на разследване на Комисията в рамките на новата официална процедура.
(вж. точки 119—121)
6. В съответствие с член 6 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] решението за започване на официалната процедура за разследване на държавна помощ трябва да позволи на заинтересованите страни да участват ефикасно в официалната процедура, по време на която те ще имат възможност да представят доводите си. За тази цел е достатъчно страните да познават аргументите, довели Комисията до временното заключение, че въпросната мярка може да представлява помощ, която е несъвместима с общия пазар.
Действително при провеждане на процедурата по разследване на дадена държавна помощ Комисията трябва да държи сметка за оправданите правни очаквания, които са могли да бъдат породени от данните, съдържащи се в решението за започване на процедурата по разследване, и впоследствие за оправданите правни очаквания, че окончателното решение няма да се основава върху липсата на сведения, за които заинтересованите страни не са могли да преценят, че трябва да ѝ предоставят, имайки предвид горепосочените данни.
(вж. точки 124 и 125)