Жалба, подадена на 28 ноември 2014 г. — Румъния/Комисия

(Дело T-784/14)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподател: Румъния (представители: R. Radu, R. Haţieganu, A. Buzoianu)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Комисията, прието под формата на писмо BUDG/B3/MV D(2014) 3079038 от 19 септември 2014 г., с което Комисията иска от Румъния да предостави на разположение на бюджета на Европейския съюз брутна сума в размер на 14 883,79 EUR, съответстваща на загубата на традиционни собствени ресурси;

Задължаване на ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от липса на компетентност на Европейската комисия за приемане на оспорваното решение

Законодателството на Европейския съюз не съдържа разпоредба, която да предвижда правомощие на Комисията да възлага на държава членка задължение за плащане на парична сума, която да съответства на загубата на собствени ресурси на ЕС, загуба, възникнала в резултат на прехвърлянето на мита, за което е взела решение друга държава членка, отговаряща за тяхното определяне, събиране и плащане като традиционни собствени ресурси в бюджета на ЕС.

Второто правно основание е изведено от недостатъчно и неподходящо мотивиране на оспорваното решение

Оспорваното решение не е мотивирано в достатъчна и задоволителна степен, така както предвижда член 296 ДФЕС. От една страна, оспорваното решение не съдържа правното основание, на което е прието, като то не може да бъде определено и с оглед на други елементи от писмото на Комисията. От друга страна, Комисията не излага в съдържанието на оспорваното решение правната логика, довела до установяване на задължението за плащане в тежест на Румъния като обезщетение за вреди, настъпили при компенсирането на загубите на традиционни собствени ресурси на ЕС в резултат на прехвърляне на нотифицирано данъчно задължение от друга държава членка.

Третото правно основание е изведено, в хипотезата, в която Общият съд прецени, че Комисията е действала в рамките на определената й от договорите компетентност, от нарушаване от страна на Комисията на принципа на добро администриране и на правото на защита на РумънияКомисията е нарушила задължението си за полагане на дължима грижа и за добро администриране, като не е разгледала внимателно всички релевантни данни и не е направила искане да й бъде предоставена необходимата информация преди да приеме оспорваното решение. Комисията не доказва пряка причинно-следствена връзка между обстоятелствата, за които Румъния е подложена на критика, и загубата на собствени ресурси на ЕС. Също така Комисията не дава обосновка за сумата, която се иска от Румъния, съразмерно на митата, съответстващи на стойността на разглеждания транзит, като се основава по задоволителен начин на стойността, прехвърлена от Федерална република Германия.Действието на Комисията е лишено от предвидимост и не позволява на Румъния да упражни правото си на защита.Четвъртото правно основание, изведено от нарушаване на изискванията за правна сигурност и на оправданите правни очакванияПравните норми, въз основа на които Комисията определя задължението за плащане с оспорваното решение, не се посочват и не се уточняват от нея, а тяхното прилагане не е било пр

едвидимо за Румъния. Румънската държава не е могла да предвиди и нито е могла да узнае преди получаването на писмото от Комисията, за своето задължение да й предостави исканата парична сума, съответстваща на загубата на собствени ресурси на ЕС. Също така, с издаването на оспорваното решение и с определянето на задължението за плащане в тежест на Румъния, четири години след настъпването на събитията и въпреки изводите, направени от Комисията в диалога, воден в този интервал от време с румънските власти, Комисията е нарушила оправданите правни очаквания на Румъния по отношение на отсъствието на финансово задължение във връзка с плащането на съответното митнич

еско задължение, и вследствие на това, на каквото и да било задължение към бюджета на ЕС.