РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
27 януари 2016 година
Дело T‑782/14 P
DF
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Командироване в интерес на службата — Надбавка за експатриране — Условие, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника — Искане за възстановяване на недължимо платеното“
Предмет: Жалба, подадена срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 1 октомври 2014 г., DF/Комисия (F‑91/13, СбПС, EU:F:2014:228), с която се иска частична отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н DF понася направените от него разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Искане за възстановяване на недължимо платеното — Условия — Явно надплащане — Критерии
(член 85 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Липса на обичайно местопребиваване или на основна професионална дейност на мястото на работа преди встъпването в длъжност
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
3. Жалби на длъжностните лица — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Сезиране на администрацията, което не е обусловено от наличието на правно основание за разглежданото решение
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Правна уредба на Съюза — Изисквания за яснота и точност
5. Длъжностни лица — Искане за възстановяване на недължимо платеното — Последици за третите лица, възползвали се от надплащанията — Частноправен въпрос
(член 85 от Правилника за длъжностните лица)
6. Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Длъжностни лица и служители на Съюза — Прилагане на националното право за правоотношенията, уреждащи личния живот
(член 23, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. По отношение на условията за възстановяване на недължимо платеното, следва да се вземат предвид две обстоятелства във връзка с разглеждане на въпроса дали надплащането по смисъла на член 85, първа алинея от Правилника е толкова явно, че длъжностното лице не е могло да не знае, а именно доколко са ясни приложимите разпоредби, от една страна, и степента и опита на длъжностното лице, от друга страна.
В това отношение изразът „толкова явно“ означава не че получателят на недължимите плащания е освободен от каквото и да е усилие да размисли или да направи проверка, а че възстановяването се дължи, тъй като става въпрос за грешка, която не убягва на длъжностно лице, полагащо обичайно дължимата грижа, което се счита, че познава правилата, уреждащи възнаграждението му.
Обстоятелствата, взети предвид от съда на Съюза с оглед на преценката на способността на съответното длъжностно лице да направи необходимите проверки, засягат равнището му на отговорност, степента му и прослуженото му време, доколко са ясни разпоредбите от Правилника, определящи условията за предоставяне на въпросната сума, както и значението на измененията, настъпили в личното или семейното му положение, когато преводът на спорната сума е свързан с преценката на подобно положение от страна на администрацията.
От друга страна, не е необходимо съответното длъжностно лице да може при упражняването на своето задължение за полагане на дължимата грижа да определи с точност обхвата на допуснатата от администрацията грешка. Достатъчно е в това отношение той да има съмнения относно основателността на въпросните плащания, за да е длъжен да се обърне към администрацията с цел тя да извърши необходимите проверки.
(вж. т. 25—28)
Позоваване на:
Общ съд — решения от 29 септември 2005 г., Thommes/Комисия, T‑195/03, RecFP, EU:T:2005:344, т. 123 и 124 и цитираната съдебна практика и от 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, СбПС, EU:T:2007:140, т. 145 и цитираната съдебна практика
2. Текстът на член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника позволява на длъжностно лице, което полага обичайно дължимата грижа, да разбере обхвата на този член и да направи извода, че периодът от десет години, посочен в тази разпоредба, приключва преди встъпването в длъжност в институцията работодател, още повече че от много време тази разпоредба е била предмет на последователно и еднообразно тълкуване от съда на Съюза.
Във всеки случай тази разпоредба е едновременно ясна и точна и позволява да се разбере сравнително лесно, че въпросният референтен период от десет години има за цел единствено да определи при какви условия може да се предостави надбавка за експатриране към момента на встъпването в длъжност на длъжностното лице, гражданин на държавата, на чиято територия се намира мястото на работа.
Всъщност фактът, че член 4 от приложение VII към Правилника не урежда специфично положение, каквото е правото на надбавка за експатриране при командироване на длъжностно лице в държавата, чийто гражданин е, не може да се счита за накърняващ принципа на правна сигурност, при положение че тази разпоредба определя най-общо и абстрактно критериите, въз основа на които надбавката може да се предостави, във всяко отделно положение.
(вж. т. 30, 47 и 48)
Позоваване на:
Съд — определение от 14 юли 2005 г., Gouvras/Комисия, C‑420/04 P, Rec, EU:C:2005:482, т. 57 и 60
Общ съд — решение от 28 септември 1993, Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, Rec, EU:T:1993:78, т. 32
3. Член 90, параграф 1 от Правилника гласи без ограничение, че всяко лице, за което се прилага Правилникът, може да сезира органа по назначаването с искане да вземе решение, което се отнася до него. Упражняването на това право не е подчинено нито на условието за наличие на правно основание, позволяващо на администрацията да приеме исканото решение, нито е възпрепятствано от обстоятелството, че администрацията не разполага с никакво право на преценка, за да го приеме.
(вж. т. 41)
Позоваване на:
Съд — решение от 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, Rec, EU:C:1980:238, т. 2—4
4. Принципът на правната сигурност, който представлява основен принцип на правото на Съюза, изисква по-специално правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин с правата и задълженията си и да действат съобразно с тях.
(вж. т. 45)
Позоваване на:
Съд — решение от 14 април 2005 г., Белгия/Комисия, C‑110/03, Rec, EU:C:2005:223, т. 30 и цитираната съдебна практика
5. Когато условията за възстановяване на недължимо платеното, предвидени в член 85, първа алинея от Правилника, са налице, институцията работодател е длъжна да възстанови недължимите суми, получени от Съюза, като въпросната разпоредба не предвижда изключение в това отношение.
От друга страна, от текста на член 85 от Правилника става ясно, че той се отнася единствено до финансовото отношение между длъжностното лице, получило недължимите плащания, и институцията работодател. Освен това тази разпоредба не взема предвид евентуалните последици от възстановяването за длъжностното лице спрямо други лица, които са могли да получат пряко или непряко недължимите плащания, предмет на възстановяването от институцията работодател, тъй като тези въпроси са частноправни.
(вж. т. 53 и 54)
6. Изплащането на издръжка е резултат от частноправни отношения между предишни съпрузи. За този вид отношения, по-специално що се отнася до спазването на частноправните им задължения съгласно член 23, първа алинея от Правилника, длъжностните лица на Съюза са изцяло подчинени, както и всеки частноправен субект, на приложимото национално право.
(вж. т. 55)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 17 май 2006 г., Kallianos/Комисия, T‑93/04, СбПС, EU:T:2006:130, т. 49