Дело T‑398/13
TVR Automotive Ltd
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на фигуративната марка на Общността „TVR ITALIA“ — По-ранна национална марка и по-ранна марка на Общността „TVR“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 207/2009 — Производство по отмяна — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 — Член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 15 юли 2015 г.
1. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Съотношение между окончателно решение, постановено по искане за отмяна или по искане за обявяване на недействителност, и производството по възражение — Сила на пресъдено нещо — Обхват
(член 42, параграф 2, член 53, параграф 4, член 57, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка
(член 15, параграф 1 и член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1 и правило 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията)
3. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Тълкуване при съобразяване на ratio legis на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009
(член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Възможност за Общия съд да измени обжалваното решение — Граници
(член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Принципът на силата на пресъдено нещо, който изисква да не се оспорва окончателният характер на едно съдебно решение, не е приложим в отношението между окончателно решение, постановено в рамките на производството по възражение, и искане за обявяване на недействителност, по-конкретно като се има предвид, от една страна, че производствата пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) са от административно, а не от правораздавателно естество, и от друга страна, че в член 53, параграф 4 и в член 100, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността не е предвидено правило в този смисъл. Същото е в сила и в обратния случай — относно съотношението между производството, завършило с приемането на окончателното решение по искане за отмяна или по искане за обявяване на недействителност, от една страна, и производството по възражение, от друга. Това обаче не променя обстоятелството, че констатациите, направени в дадено окончателно решение, постановено в рамките на производство по искане за отмяна или по искане за обявяване на недействителност, не могат да бъдат напълно пренебрегнати от Службата, когато тя трябва да се произнесе в производство по възражение между същите страни, със същия предмет и на същите основания, при условие че тези констатации или разгледаните въпроси не са засегнати от нови факти, нови доказателства или нови мотиви. Всъщност това твърдение е само един конкретен израз на съдебната практика, съгласно която по-ранната практика по вземане на решения на Службата представлява обстоятелство, което може да се вземе предвид при преценката дали даден знак може да бъде регистриран.
Следователно съответният апелативен състав не е длъжен да следва отблизо съображенията и заключенията, изложени в решението на съответния отдел по отмяна. Ако това не беше така, би било компрометирано полезното действие на средствата за правна защита, различни от предявяването на възражение срещу регистрацията на марка на Общността, от една страна, и производствата за отмяна и за обявяване на недействителност на регистрирана марка на Общността, от друга страна, макар съгласно Регламент № 207/2009 да е възможно тези производства да бъдат образувани последователно или паралелно. Тази преценка се потвърждава от факта, че по силата на член 42, параграф 2 и член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 периодът от пет години, в продължение на които е необходимо да бъде доказано реално използване на марката на Общността, може да се различава в зависимост от датата на подаването на искането за отмяна или на искането за обявяване на недействителност и датата на публикуването на заявката за регистрация.
(вж. т. 38 и 39)
2. От постоянната съдебна практика следва, че дадена марка е предмет на „реално използване“, когато е използвана в съответствие със съществената ѝ функция да гарантира произхода на стоките или на услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазарът за тези стоки или услуги, с изключение на символичното използване, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката. Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които могат да установят действителното използване за търговски цели на тази марка в хода на осъществяваната стопанска дейност, и по-специално такова използване, което е считаното за обосновано в съответния икономически сектор с оглед на поддържането или създаването на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара и обхвата и честотата на използване на марката. Въпреки това анализът на реалното използване на по-ранната марка не може да се ограничава единствено до констатацията, че тази марка е била използвана в процеса на търговия, тъй като трябва освен това да става въпрос за реално използване в съответствие с текста на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. Освен това отговорът на въпроса дали използването на дадена марка следва да се счита за „реално използване“, зависи от характеристиките на разглежданите стоки или услуги на съответния пазар. Следователно не всяко доказано търговско използване може автоматично да се квалифицира като реалното използване на съответната марка.
Що се отнася до обхвата на използването на по-ранната марка, следва да се има предвид по-специално търговският обем на всички действия по използване, от една страна, и продължителността на периода, през който те са извършвани, както и честотата им, от друга страна. Освен това, за да се провери дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи цялостна преценка, като се държи сметка за всички релевантни и присъщи за случая фактори. Тази преценка предполага известна взаимозависимост между отчетените фактори. Така малко количество пуснати в продажба стоки с тази марка може да се компенсира с голям интензитет или значително постоянство във времето при използване на тази марка и обратно. Накрая, реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар.
Що се отнася до продължителността на използване, Съдът вече е постановил, че санкциите, предвидени в член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, се прилагат само за марките, чието реално използване е било преустановено за непрекъснат период от пет години. Следователно е достатъчно дадена марка да е използвана реално през част от този период, за да може да избегне посочените санкции. По същия начин правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 относно прилагането на Регламент № 207/2009 установява критерия „продължителност на използването“, без във връзка с това да изисква доказване на продължителния характер на използването през целия петгодишен период, и го отличава по-специално от критериите за обхват и естество на използване на марката, които, разгледани единствено в тяхната съвкупност, позволяват да се установи реалното използване на по-ранната марка. На практика единствено вземането под внимание на съвкупността от представените за преценка пред апелативния състав доказателства, трябва да позволи доказването на реалното използване на посочената марка.
С оглед на това предвиждането на петгодишния период по член 42, параграф 2 и по член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не означава, че реалното използване на по-ранната марка следва да се доказва отделно за всяка от годините, обхванати от този период от време поотделно, като е достатъчно да се докаже, че като се вземат предвид всички релевантни фактори, присъщи за конкретния случай, тази марка е била използвана, поне за част от този период, не изцяло символично, но и ефективно — с цел да се създаде или запази пазарът за разглежданите стоки или услуги. Ако по-специално това не беше така в положение като в разглеждания случай, дори и самото настъпване на временна финансова криза би предотвратило използването на по-ранната марка за ограничен период от време, независимо че притежателят ѝ възнамерява да продължи да използва посочената марка в близко бъдеще, като това обстоятелство би могло да се окаже достатъчно, за да не позволи повече на притежателя да възразява срещу регистрацията на сходна марка.
(вж. т. 44, 46, 52 и 53)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 45)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 62)