ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
29 ноември 2012 година(*)
„Обезпечително производство — Конкуренция — Решение на Комисията за предаване на документи на национална юрисдикция — Поверителност — Право на ефективна съдебна защита — Молба за постановяване на временни мерки — Fumus boni juris — Неотложност — Претегляне на интереси“
По дело T‑164/12 R
Alstom, установено в Levallois‑Perret (Франция), за което се явяват J. Derenne, avocat, г‑н N. Heaton, г‑н P. Chaplin и г‑н M. Farley, solicitors,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа A. Antoniadis, г‑н N. Khan и г‑н P. Van Nuffel, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
National Grid Electricity Transmission plc, установено в Лондон (Обединено кралство), за което се явяват г‑н A. Magnus, г‑н C. Bryant и г‑н E. Coulson, solicitors, както и г‑н J. Turner и г‑н D. Beard, QC,
встъпила страна,
с предмет искане за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 26 януари 2012 г., изложено в писма D/2012/006840 и D/2012/006863 на генералния директор на генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията, относно предаването на определени документи на High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс) с цел използването им като доказателства в рамките на образувано срещу жалбоподателя производство и искане за разпореждане на разглеждане при условията на поверителност в рамките на обезпечително производство на професионалните тайни, съдържащи се в отговора на жалбоподателя от 30 юни 2006 г. на Изложението на възраженията по преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация,
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
Предварителни бележки
1 Areva T&D Holding SA, Areva T&D SA и Areva T&D AG са били част от групата на жалбоподателя, Alstom, до 8 януари 2004 г., дата на която те са придобити от Areva. На 7 юни 2010 г. Areva ги прехвърля обратно на жалбоподателя, който им дава съответно наименованията T&D Holding (впоследствие Alstom Holdings, след вътрешните преструктурирания от 30 и 31 март 2012 г.), Alstom Grid SAS и Alstom Grid AG. Тези три дружества са наричани в настоящото определение „дружествата Grid“, независимо от това кое е тяхното дружество майка.
Производството пред Комисията и съдилищата на Европейския съюз
2 На 20 април 2006 г. Комисията изготвя Изложение на възраженията по преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация (наричано по-нататък решението „КАГИ“), на което, от една страна, жалбоподателят отговаря на 30 юни 2006 г. (наричан по-нататък „отговорът на жалбоподателя“) и от друга страна, Areva и дружествата Grid отговарят съвместно на същия ден, както и жалбоподателят (наричан по-нататък „отговорът на Areva и на дружествата Grid“).
3 На 24 януари 2007 г. Комисията приема Решение C(2006) 6762 окончателен по това дело, с което налага санкции по-специално на жалбоподателя, Areva и дружествата Grid за участието им в картел на пазара на комутационните апарати с газова изолация. На 18 април 2007 г. жалбоподателят, от една страна, и Areva и дружествата Grid, от друга, подават жалба за отмяна срещу това решение.
4 С Решение от 3 март 2011 г., постановено по дело Areva и др./Комисия (T‑117/07 и T‑121/07, Сборник, стр. II‑633), Общият съд намалява размера на глобите, наложени на жалбоподателя, както и на Areva и на дружествата Grid. Areva, от една страна, и жалбоподателят и дружествата Grid, от друга, обжалват това решение (съединени дела C‑247/11 P и C‑253/11 P, Areva/Комисия) съответно на 24 и на 25 май 2011 г.
Производството пред High Court of Justice (England & Wales)
5 На 17 ноември 2008 г. National Grid Electricity Transmission plc (наричано по-нататък „NGET“) подава иск за обезщетение за вреди по-конкретно срещу жалбоподателя, Areva и дружествата Grid пред High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс) (наричан по-нататък „High Court“), на основание че заплатените от него цени за комутационните апарати с газова изолация, закупени между 1988 г. и 2004 г. от дружества, участващи в този картел, са били прекалено високи поради съществуването на такова нарушение.
6 В рамките на това производство NGET иска да му бъдат съобщени отговорите на жалбоподателя и на Areva, както и на дружествата Grid. High Court се произнася по това искане с решение от 4 юли 2011 г., а впоследствие, след като постановява определение на 11 юли 2011 г. (наричано по-нататък „определението за поверителност“), с което се създава „кръг на поверителност“, чиято цел е защита на поверителната информация, съдържаща се в предоставените на разположение на страните в производството пред него документи, High Court иска с писмо от 13 юли 2011 г. предаването от Комисията по силата на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) на отговорите на жалбоподателя и на Areva, както и на дружествата Grid. С писмо от 25 юли 2011 г. жалбоподателят и дружествата Grid представят становищата си на Комисията във връзка с искането на High Court за предаване.
7 На 28 октомври 2011 г. Комисията изпраща писмо до High Court, в което го информира за намерението си да уважи искането му, уточнявайки, че тя все пак трябва да информира за това предварително по-специално жалбоподателя и дружествата Grid. Така, с писмо от 26 януари 2012 г. Комисията уведомява тези дружества за решението си да уважи искането на High Court (наричано по-нататък „обжалваното решение“), като им указва кои документи възнамерява да изпрати, в случай че те не оспорят това решение пред Общия съд и пред съда в обезпечителното производство.
8 На 21 февруари 2012 г. жалбоподателят и дружествата Grid уведомяват Комисията за намерението си да подадат жалба срещу това решение, както и молба за допускане на обезпечение пред председателя на Общия съд.
Производство
Молбата за допускане на обезпечение и молбата за частично оттегляне
9 На 10 април 2012 г. жалбоподателят и дружествата Grid подават жалба за отмяна на обжалваното решение. С отделен акт от същия ден те отправят молба за допускане на обезпечение, с която искат спиране изпълнението на обжалваното решение съгласно членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС.
10 След като получава молбата за допускане на обезпечение, Комисията се запознава с възражението на жалбоподателя и на дружествата Grid, според което, въпреки изключването на данните, предоставени във връзка с нейното известие относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел (ОВ C 45 от 19 февруари 2002 г., стр. 3), от приложното поле на искането на High Court, вариантът на отговори, които тя възнамерявала да му изпрати включвал такива данни. С писмо от 26 април 2012 г. Комисията уведомява тези дружества, че е решила да промени посочените варианти, премахвайки тези данни.
11 На 10 май 2012 г. Комисията представя своето становище по молбата за допускане на обезпечение.
12 На 21 май 2012 г. жалбоподателят и дружествата Grid подават в секретариата на Общия съд писмо, с което го информират, че в резултат на решението на Комисията от 26 април 2012 г. промененият вариант на отговорите на Areva и на дружествата Grid вече не поражда особено големи проблеми и поради това дружествата Grid са решили да се оттеглят от главното производство и да оттеглят молбата си за допускане на обезпечение. Освен това, след като узнава решението на Комисията, жалбоподателят променя искането си, отчитайки факта, че някои от изтъкнатите от него основания и приложени в подкрепа на молбата му документи вече не са релевантни.
13 На 29 май 2012 г. Комисията представя своето становище по молбата за частично оттегляне и по промяната на исканията от молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение.
14 На 13 юни 2012 г. председателят на Общия съд приема определение за частично заличаване по дело T‑164/12 R с цел премахване на наименованието на дружествата Grid от списъка на страните жалбоподатели. На 10 юли 2012 г. председателят на четвърти състав на Общия съд също заличава с определение наименованието на дружествата Grid от списъка на страните — жалбоподатели по главното производство, и осъжда Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски, както и една трета от разноските, направени от дружествата Grid по дела T‑164/12 и T‑164/12 R.
Молбата за встъпване на NGET и молбата на жалбоподателя за разглеждане при условията на поверителност
15 На 1 май 2012 г. NGET подава молба за встъпване по дело T‑164/12 R в подкрепа на евентуалните искания на Комисията. С писмо от 22 май 2012 г. Комисията уведомява председателя на Общия съд, че няма възражения в тази връзка. На 23 май 2012 г. жалбоподателят изпраща становището си по тази молба, в което уточнява по същество, че няма възражения относно това встъпване. С отделен акт от същия ден жалбоподателят подава молба за разглеждане при условията на поверителност на информацията и документите, предоставени по дело T‑164/12 R. На 6 юни 2012 г. NGET изпраща писмо, в което посочва, че определен аспект от националното производство е бил представен неправилно от жалбоподателя в становището му по молбата за встъпване и по този повод припомня важността на допускането му да встъпи в производството, за да може да подпомогне Общия съд във връзка с характера и етапа на производството пред High Court.
16 На 10 юли 2012 г. NGET подава молба за встъпване в подкрепа на исканията на Комисията по дело T‑164/12, по която не са постъпили възражения нито от Комисията, нито от жалбоподателя. Въпреки това на 7 август 2012 г. последният подава молба за разглеждане при условията на поверителност на информацията и докумените, предоставени в рамките на дело T‑164/12.
17 С определение от 4 септември 2012 г. председателят на четвърти състав на Общия съд уважава молбата за встъпване на NGET по дело T‑164/12. На 13 септември 2012 г. председателят на Общия съд приема определение, с което допуска встъпването на NGET в производството по дело T‑164/12 R. Независимо от преценката на съда в обезпечителното производство относно основателността на молбата за разглеждане при условията на поверителност, на встъпилата страна е предаден изготвен от жалбоподателя неповерителен вариант на документите, предоставени във връзка с молбата за допускане на обезпечение, като встъпилата страна е поканена да представи евентуалното си становище в тази връзка.
18 На 27 септември 2012 г. встъпилата страна представя, от една страна, писменото си становище при встъпване и от друга страна, становището си по молбата за разглеждане при условията на поверителност, подадена от жалбоподателя, в което тя заявява, че оставя на преценката на Общия съд въпроса относно възможността за приемане на процесуални мерки, позволяващи тя да бъде изслушана във връзка с тази проблематика. На 8 октомври 2012 г. секретариатът на Общия съд предоставя тези два документа на жалбоподателя и на Комисията.
Искания на страните
19 Жалбоподателят иска по същество председателят на Общия съд:
– да разпореди спиране на изпълнението на обжалваното решение до произнасяне от Общия съд по главното искане,
– да разпореди разглеждане при условията на поверителност в рамките на настоящото производство на професионалните тайни, съдържащи се в неговия отговор,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
20 Предвид нанесената от жалбоподателя промяна в исканията му (вж. точка 12 по-горе) последният следва да се счита за отказал се от своята молба за допускане на обезпечение, доколкото тя се отнася до информация, предоставена в рамките на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел.
21 Комисията, подпомагана от встъпилата страна, иска по същество председателят на Общия съд:
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По молбата за разпореждане на разглеждане при условията на поверителност в хода на обезпечителното производство на професионалните тайни, съдържащи се в отговора на жалбоподателя
22 В становището си от 10 май 2012 г. Комисията приема, че молбата за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли като недопустима, доколкото с нея се цели разглеждане при условията на поверителност в хода на настоящото производство на професионалните тайни, съдържащи се в отговора на жалбоподателя.
23 В тази връзка следва да се отбележи, че по начина, по който е изготвена, молбата, която има за предмет разглеждане при условията на поверителност в хода на настоящото производство на професионалните тайни, съдържащи се в отговора на жалбоподателя, не може да се счита за насочена срещу ответника. В конкретния случай такава молба е лишена от смисъл, тъй като Комисията разполага с поверителния вариант на спорните документи. Ако обаче с тази молба жалбоподателят би целял да изиска такова разглеждане по отношение на евентуална встъпила страна, такава молба би била преждевременна. При всички положения следва да се припомни, че както се посочва в точки 17 и 18 по-горе, встъпилата страна има достъп единствено до неповерителния вариант на предоставените във връзка с настоящата молба документи.
По молбата за спиране на изпълнението на обжалваното решение
24 От тълкуването на член 278 ДФЕС във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, е видно, че ако счита, че обстоятелствата го изискват, съдът в обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението на акт, обжалван пред Общия съд, или да предпише необходимите временни мерки.
25 Член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка. В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията в обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя. При необходимост съдията в обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точка 73).
26 При това изследване на обстоятелствата в тяхната съвкупност съдията в обезпечителното производство разполага с широки правомощия за преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и поредността на тази проверка, след като нито една правна норма не му налага предварително установен аналитичен модел относно оценката на необходимостта от постановяване на временна мярка (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Recueil, стр. I‑2165, точка 23 и Определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), непубликувано в Сборника, точка 25).
27 Предвид материалите от преписката по делото съдията в обезпечителното производство приема, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящата молба за допускане на обезпечение, без да е необходимо преди това да изслушва устните обяснения на страните, нито да приема процесуално-организационни действия, както иска встъпилата страна.
28 При обстоятелствата в настоящия случай следва най-напред да се съпоставят интересите.
По съпоставянето на интереси
29 Съгласно установената съдебна практика сравнителното претегляне на присъстващите различни интереси от съда в обезпечителното производство се изразява в определяне дали интересът на страната, която е поискала временните мерки, от тяхното постановяване надделява или не над интереса от незабавно прилагане на спорния акт, като по-специално се разгледа дали евентуална отмяна на този акт от съдията, който ще реши спора по същество, би позволила да се стигне до премахване на положението, което би се установило в резултат от незабавното изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 11 май 1989 г. по дело RTE и др./Комисия, 76/89 R, 77/89 R и 91/89 R, Recueil, стр. 1141, точка 15 и Определение на председателя на Съда от 26 юни 2003 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 R и C‑217/03 R, Recueil, стр. I‑6887, точка 142). В този смисъл съдът в обезпечителното производство може също да реши, че е подходящо да се вземат предвид интересите на трети лица.
30 Що се отнася по-конкретно до условието, че правното положение, създадено с определение за допускане на обезпечение, трябва да бъде обратимо, следва да се отбележи, че целта на обезпечителното производство е само да гарантира пълната ефективност на бъдещото решение по същество (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 27 септември 2004 г. по дело Комисия/Akzo и Akcros, C‑7/04 P(R), Recueil, стр. I‑8739, точка 36). Следователно това производство е изцяло акцесорно по характер спрямо главното производство, към което се наслагва (Определение на председателя на Общия съд от 12 февруари 1996 г. по дело Lehrfreund/Съвет и Комисия, T‑228/95 R, Recueil, стр. II‑111, точка 61), поради което решението, взето от съда в обезпечителното производство, трябва да е временно по характер, в смисъл че не може нито да предрешава насоката на бъдещото решение по същество, нито да го превърне в илюзия, лишавайки го от полезно действие (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 17 май 1991 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90 R, Recueil, стр. I‑2557, точка 24 и Определение на председателя на Общия съд от 12 декември 1995 г. по дело Connolly/Комисия, T‑203/95 R, Recueil, стр. II‑2919, точка 16).
31 От това по необходимост следва, че интересът, защитаван от една от страните в обезпечителното производство, не е годен за закрила, доколкото тя иска от съда в обезпечителното производство да приеме решение, което далеч без да е с чисто временен характер, би довело до предопределяне на насоката на бъдещото решение по същество и до превръщането му в илюзия, лишавайки го от полезно действие.
32 В конкретния случай от Общия съд се очаква да се произнесе във връзка със спора по главното производство по въпроса дали обжалваното решение, с което Комисията е решила да уважи искането на High Court да му бъде изпратен отговорът на жалбоподателя, трябва да бъде отменено, по-специално поради нарушение на професионалната тайна, закриляна съгласно член 339 ДФЕС.
33 Първо, що се отнася до защитавания от встъпилата страна интерес, следва да се отбележи, че в писменото си становище при встъпване тя обръща вниманието на съда в обезпечителното производство върху факта, че при въпросното претегляне на интересите следва да се държи сметка за различните възможности, които предлагат съответните работни графици на Общия съд и на High Court.
34 В началото, в случай че искането за спиране на изпълнението бъде уважено, спорните документи няма да бъдат предадени от Комисията на High Court, докато Общият съд не постанови своето решение в рамките на главното производство. Встъпилата страна обаче счита, че ако Общият съд се произнесе в подкрепа на Комисията, но постанови решението си, след като High Court е приел своето решение, тя няма да разполага с необходимите във връзка с молбата ѝ документи и спирането ще има за жалбоподателя благоприятните последици на окончателно решение в негова полза дори ако Общият съд отхвърли главното искане като неоснователно.
35 По-нататък, в случай че молбата за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, спорните документи ще бъдат предадени от Комисията на High Court, който на свой ред ще ги изпрати до „кръга на поверителност“, създаден с Определение от 11 юли 2011 г., за да могат те да бъдат взети предвид в производството по присъждане на обезщетение за вреди. Встъпилата страна обаче счита, че ако Общият съд се произнесе в подкрепа на жалбоподателя, преди High Court да е постановил своето решение, неправомерно предадената информация ще бъде изключена от националното производство.
36 Следва да се отбележи обаче, че встъпилата страна пренебрегва една друга хипотеза, която е съществена с оглед защитаваните от жалбоподателя интереси: тази, в която молбата за допускане на обезпечение бива отхвърлена и High Court би постановил решение, преди Общият съд да има време да се произнесе по главния иск. В такъв случай обаче отменителното съдебно решение би се превърнало в илюзия и би било лишено от полезно действие. Така, ако настоящата молба за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, това би имало за последица предопределяне на насоката на бъдещото решение по същество, а именно отхвърляне на жалбата за отмяна.
37 С оглед на припомнената в точки 30 и 31 по-горе съдебна практика следва да се припомни, че спорът относно предаването на спорните документи от една институция на национална юрисдикция, поискано в рамките на висящ спор като разглеждания, може да постави под въпрос пред съда в обезпечителното производство акцесорния характер на обезпечителното производство.
38 Все пак, в случай че от една страна, настоящата молба следва да бъде уважена и от друга, High Court би могъл да се произнесе, преди Общият съд да постанови решението си в рамките на главното производство, то встъпилата страна не е доказала, че не може да защити своя интерес, искайки в качеството си на страна — жалбоподател пред High Court, преустановяване на производството по присъждане на обезщетение за вреди.
39 Нещо повече, тази молба е по-вероятно да бъде уважена, отколкото, ако това преустановяване бъде поискано от жалбоподателя в качеството му на ответник пред High Court, в хипотеза, от една страна, че настоящата молба не бъде уважена и следователно документите бъдат предадени на High Court и от друга страна, че последният може да се произнесе, преди Общият съд да го направи в рамките на главното производство.
40 Второ, що се отнася до защитавания от Комисията интерес, следва да се припомни, че в становището си от 10 май 2012 г. Комисията посочва, че единственият ѝ интерес е този за гарантиране правомощията на националните юрисдикции за прилагане на правните разпоредби на Съюза, осигурявайки пълното действие на тези разпоредби и защитавайки правата, предоставяни от тях на частноправните лица. В тази връзка тя уточнява, че разглежданите интереси не са само тези на образуванията, които искат обезщетяване на причинените им вреди поради поведение, което може да ограничи или наруши конкуренцията, но и общият интерес от ефикасно прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, като исковете за обезщетение пред националните съдилища могат съществено да допринесат за поддържането на ефективно равнище на конкуренция. Встъпилата страна добавя в тази връзка, че както Комисията, така и съдилищата на Съюза са признали важността на осигуряване на потърпевшите от нарушения на правото на конкуренция лица на възможност да подадат иск за обезщетение и да се позоват на предоставените им от правото на Съюза права. В този контекст Комисията посочва, че в решението си от 12 юни 2009 г., в което се произнася по-конкретно по молбата за преустановяване на образуваното от жалбоподателя и от всички други страни — ответници пред High Court, производство във връзка с жалбата за отмяна на решението КАГИ, този съд специално подчертава необходимостта да не се допуска забавяне на досъдебната фаза дори ако пред Общия съд все още има висящи искове.
41 Що се отнася до ефикасното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, и по-специално на производствата по искове за обезщетение на национално равнище, докато интересът от ускоряване на съдебното производство намира особено ясен израз в преценката на съда в обезпечителното производство относно претеглянето на интересите, то макар и възприемайки като свое становището на High Court, Комисията не изисква разглеждане на делото по реда на бързото производство пред Общия съд, както е приканена да направи от жалбоподателя, като в рамките на настоящото искане той заявява, че не би се противопоставил на такова искане. По смисъла на член 76а от Процедурния правилник, ако встъпилата страна не може да подаде такова искане, то Комисията следва да го направи, доколкото бързото приключване на производството е съществен елемент от становището на тази институция.
42 Освен това с оглед на съображенията, изложени в точки 37—39 по-горе, относно запазването на полезното действие на решението на Общия съд в рамките на главното производство и специфичните особености в конкретния случай, следва да се намери равновесие между ефикасното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и зачитането на акцесорния характер на обезпечителното производство. Впрочем именно подобно претегляне е било извършено, когато молбата за допускане на обезпечение, с която се приканва председателят на Общия съд да разпореди „временното“ разкриване на привидно поверителна информация, притежавана от Комисията, е обявена за недопустима, доколкото определението, с което тази молба се уважава, би могло предварително да неутрализира последиците от предстоящото решение по същество (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 23 януари 2012 г. по дело Henkel и Henkel France/Комисия, T‑607/11 R, точки 23—25).
43 Трето, в писменото си становище при встъпване от 27 септември 2012 г. встъпилата страна подчертава необходимостта за съда в обезпечителното производство, претегляйки интересите, да вземе предвид стратегията на противопоставяне, към която се придържа жалбоподателят, прилагайки процедури за отлагане с цел да създава трудности за хода на производството пред High Court. В тази връзка, от една страна, следва да се отбележи, от една страна, че никое процесуално действие, изброено от встъпилата страна като затрудняващо отправянето ѝ на иск за обезщетение на вреди, не е квалифицирано като злоупотреба с право, както встъпилата страна признава. Ето защо тези действия са единствено израз на правните средства за защита, с които дадена страна разполага с цел гарантиране на правата си. Тъй като тези действия са били счетени за неоснователни, исканията на встъпилата страна са уважени и така производството пред High Court е продължило по надлежния ред. От друга страна, въпреки че според встъпилата страна това производство е продължило необичайно дълго, тя все пак не представя доказателства, че е претърпяла такава вреда вследствие продължителността на това производство, поради което да се налага интересът ѝ от запознаване със спорната информация преди приемането от Общия съд на решение в рамките на главното производство да се ползва с по-голяма тежест от интереса от запазване ефективността на това решение (вж. точки 37—39 по-горе).
44 Следователно интересът на Комисията и на встъпилата страна от отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение трябва да отстъпи пред интереса, застъпван от жалбоподателя, още повече че спирането на изпълнението единствено би довело до запазване за ограничен период от време на съществувалото в продължение на няколко години статукво (вж. в този смисъл Определение по дело RTE и др./Комисия, посочено по-горе, точка 15; вж. също Определение на председателя на Общия съд от 16 ноември 2012 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑345/12 R, точка 29), без да предизвиква трудности, които да станат причина за незабавното прекратяване на това положение на изчакване. В тази връзка следва да се добави, че жалбоподателят се противопоставя единствено на предаването на поверителния вариант на спорните документи. Ето защо уважаването на молбата за спиране на изпълнението на обжалваното решение не е пречка Комисията да приеме ново решение, с което да позволи предаването на неповерителния вариант на спорните документи, изчаквайки Общият съд да се произнесе по жалбата за отмяна в рамките на главното производство. Така в известна степен производството пред High Court може да продължи.
По неотложността
45 Оказва се неотложно да се защити застъпвания от жалбоподателя интерес, когато има опасност той да претърпи значително и непоправимо увреждане при отхвърляне на молбата му за допускане на обезпечение. При тези условия жалбоподателят поддържа по същество, че положението в резултат от предаването на спорните документи не би могло да бъде заличено. След предаването на поверителната информация последващата отмяна на обжалваното решение поради нарушение на професионалната тайна, закриляна съгласно член 339 ДФЕС, не би премахнала последиците от предаването. Поради това правото на жалбоподателите на ефективна съдебна защита би се превърнало в „празна черупка“, ако спорната информация бъде съобщена преди разрешаването на спора, предмет на главното производство.
46 В самото начало следва да се отбележи, че предвид специфичния характер на спора относно предаването на поверителни документи в рамките на обезпечителното производство (вж. точка 37 по-горе) и конкретните обстоятелства на настоящия случай (вж. точки 38 и 39 по-горе) е необходимо да се прецени тежестта на претърпяната от жалбоподателя в конкретния случай вреда в резултат на самото предаване на спорната информация и това дали тази вреда може да бъде поправена с оглед на неговото право на ефективна съдебна защита.
47 Всъщност трябва да се заключи, че в хипотеза, в която, от една страна, настоящата молба бъде отхвърлена и документите бъдат предадени от Комисията на High Court и от друга, последният се произнесе, преди Общият съд да е имал време да постанови решение в рамките на главното производство във връзка с евентуалния неправомерен характер на предаването на информация, правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита би било лишено от предназначението си.
48 Интересно е обаче да се отбележи, че встъпилата страна, която в молбата си за встъпване правилно уточнява, че би могла да подпомогне Общия съд относно характера и статута на подаденото от нея искане в Обединеното кралство, посочва, от една страна, в писмото си от 6 юни 2012 г., че High Court не трябва да чака решението на Съда по делата, с които се обжалват решенията на Общия съд, постановени въз основа на жалби срещу решението КАГИ, и от друга страна, в писменото си становище при встъпване от 27 септември 2012 г., че вероятно на Общия съд ще му е необходимо повече време, за да се произнесе по жалбата в рамките на главното производство, отколкото на High Court, за да доведе докрай разглеждането на националното производство. С оглед на тази информация рискът националният съд да постанови решението си, като вземе предвид изпратената му информация, преди Общият съд да е имал възможност да се произнесе относно законосъобразността на предаването, изглежда сериозен и съвсем нехипотетичен.
49 Така, като се има предвид, че в случай на отхвърляне на настоящата молба за допускане на обезпечение Комисията може незабавно да предаде спорната информация, възникват опасения, че основното право на жалбоподателя на ефективни средства за защита, закрепено в член 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389), би било застрашено, ако Комисията има възможност да предаде разглежданата информация, преди Общият съд да се е произнесъл във връзка с главната жалба. Следователно, тъй като е възможно значително и непоправимо увреждане на основното право на жалбоподателя, с уговорката да се разгледа условието за fumus boni juris (вж. относно тясната връзка между това условие и условието, свързано с неотложността, Определение на председателя на Общия съд от 8 април 2008 г. по дело Кипър/Комисия, T‑54/08 R, T‑87/08 R, T‑88/08 R и T‑91/08 R—T‑93/08 R, непубликувано в Сборника, точки 56 и 57), налагането на поисканото спиране на изпълнението се оказва неотложно (вж. също Определение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точки 31—33).
По наличието на fumus boni juris
50 Съгласно установената съдебна практика условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от оплакванията в подкрепа на главната жалба, изтъкнати от страна, поискала временни мерки, изглежда вероятно основателно или, във всички случаи, когато не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание, тъй като разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията в обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на главното производство, или когато пренията между страните разкриват наличието на значителен правен спор, чието решение не е категорично ясно (вж. Определение на председателя на Общия съд от 19 септември 2012 г. по дело Гърция/Комисия, T‑52/12 R, точка 13 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също Определение на председателя на Съда от 8 май 2003 г. по дело Комисия/Artegodan и др., C‑39/03 P‑R, Recueil, стр. I‑4485, точка 40).
51 Жалбоподателят изтъква по-специално, че обжалваното решение нарушава, първо, член 339 ДФЕС, второ, точка 25 от Известието на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и съдилищата на държавите — членки на Европейския съюз, при прилагането на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 54) и трето, член 4, параграф 3 ДЕС.
52 В този контекст се твърди по същество, че предаването на отговора на жалбоподателя, както се иска от Комисията, нарушава член 339 ДФЕС, доколкото предложените от High Court гаранции за защита на поверителността на предадената информация не осигуряват същото ниво на защита като това, произтичащо от разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз.
53 Припомняйки задължението си, уточнено в Решение на Общия съд от 18 септември 1996 г. по дело Postbank/Комисия (T‑353/94, Recueil, стр. II‑921, точка 90), да вземе всички необходими предохранителни мерки, за да гарантира, че това право няма да бъде нарушено чрез или при предаването на документите на националния съдия, Комисията посочва, че от това решение следва, че националният съдия е длъжен да гарантира поверителността на предаваната информация, и следователно Комисията съблюдава това задължение, като, от една страна, посочва на националния съд документите и пасажите, съдържащи поверителна информация или професионални тайни, и от друга, проверява доколко тази информация е предадена единствено когато националният съд е представил конкретни гаранции относно капацитета си и намерението си да защитава поверителността на тази информация.
54 Първо, що се отнася до първата предохранителна мярка относно посочването от Комисията на документите или пасажите, които са предмет на поверителността или на професионалните тайни, следва да се подчертае, че в конкретния случай Комисията не е счела за необходимо да разгледа действителното квалифициране на тази информация преди предаването ѝ, а се е ограничила до посочването на пасажите, считани за такива от жалбоподателя. В тази връзка е впечатляващо, че в становището си от 10 май 2012 г. Комисията се връща към признаването на това качество, тъй като от обикновения факт, че тя предава на националния съд тази информация съгласно предохранителните мерки, приложими за предаването на информация, защитена съгласно член 339 ДФЕС, може да се заключи, че последната наистина попада в приложното поле на тази разпоредба. При всички положения проверката на такава квалификация, в случай че тя е необходима, изисква подробно разглеждане, което не следва да бъде извършвано от съда в обезпечителното производство.
55 Второ, що се отнася до конкретните предложени от националния съд гаранции, които Комисията трябва да се увери, че съществуват преди предаването на тази информация, от обжалваното решение е видно, че Комисията само заявява, че според нея определението за поверителност позволява защитата на цялата съдържаща се в документите поверителна информация съгласно гаранциите, залегнали в член 339 ДФЕС. В тази връзка от обжалваното решение не може да се заключи за наличието на каквато и да е преценка на реалните последици на защитата, предвидена в определението за поверителност, с оглед наложеното с член 339 ДФЕС задължение съгласно тълкуването в съдебната практика.
56 На първо място, следва да се отбележи, че в становището си от 10 май 2012 г. Комисията посочва, че националният съд я е уведомил, че поисканите документи ще бъдат предадени единствено в рамките на „кръга на поверителност“, създаден в хода на производството пред High Court, със съгласието на страните по спора и че в представеното ѝ становище на 25 юли 2011 г. жалбоподателят не е изразил никакви опасения относно обхвата на „кръга на поверителност“ или свързаните с него условия. Фактът обаче, че страните по спора пред High Court, включително жалбоподателят, са били част от дефиницията на обхвата на „кръга на поверителност“, не е причина да се пренебрегва обстоятелството, че в решението си от 4 юли 2011 г. (точка 13) националният съд указва конкретно възможността за тези страни да представят становища пред Комисията доколко решението дали да бъде уважена или не молбата за предаване на съответната информация, е подходящо. Освен това от изпратеното (точка 34) на 25 юли 2011 г. от жалбоподателя становище следва, че последният е уведомил Комисията за необходимостта да бъде променено съдържанието на някои документи, в случай че молбата на High Court бъде уважена. С други думи, съставът на „кръга на поверителност“ определено е създавал затруднения за жалбоподателя, предвид това че той се е противопоставял на разпространяването на поверителните варианти на исканите документи в този кръг. Ето защо с оглед на тези обстоятелства не може да се изключи вероятността в рамките на главното производство Общият съд да разгледа въпроса дали с цел защита на професионалната тайна съгласно член 339 ДФЕС Комисията не трябва да вземе предохранителни мерки, различни от предвидените в обжалваното решение.
57 На второ място, от анализа на определението за поверителност, изпратено от High Court на Комисията в приложение към молбата му за предаването на спорните документи, следва, че „кръгът на поверителност“, чийто състав може да бъде допълнително променян за в бъдеще, включва голям брой лица (в този списък фигурират 92 имена), които изпълняват различни длъжности като външен адвокат, вътрешен юридически съветник (такива например са двете наети от встъпилата страна лица), секретар или информатик. Безспорно всички лица са обвързани от задължението за защита на поверителността и съгласно встъпилата страна никоя от тях не изпълнява търговски функции. Все пак с оглед на съображенията на равнище право на Европейския съюз, свързани със защита на поверителността на обменяната между адвокати и клиенти информация и изискването за независимост, което предполага липса на всякакви наемни отношения дори когато съществува задължение за спазване на професионалната етика и дисциплина, въпросът — дали съгласно известните на Комисията условия, според които в конкретния случай поисканата информация е била разпространена на национално равнище, тя е трябвало да разгледа подробно конкретните последици на тази гаранция за защита на професионалната тайна и евентуално да заключи, че трябва да се остави без уважение така формулираната молба за предаване, за да не бъде нарушен член 339 ДФЕС — може с основание да бъде повдигнат в рамките на главното производство. В тази връзка следва да се добави, че за да се докаже, че предвиденото разгласяване не може да се приравни с разгласяване на страните по производството в Обединеното кралство, не е достатъчно Комисията само да потвърди, че целта на „кръга на поверителност“ е да позволи на адвокатите на страните да разгледат разгласените документи, доколкото по-конкретно съставът на този кръг не е нито неподлежащ на промяна, нито ограничен до лицата, които имат статут на адвокат.
58 С оглед на тези съображения не може да се изключи, че в рамките на главното производство съдията, който ще реши спора по същество, следва да се произнесе относно обхвата на контрол, който трябва да упражни Комисията, гарантирайки, че поверителната информация бива предавана единствено когато националният съд предлага конкретни гаранции относно своя капацитет и намерение да защити поверителността на тази информация. С други думи, е възможно да се наложи съдията, който ще реши спора по същество, да разгледа въпроса дали взетите в случая предохранителни мерки от Комисията с цел изпълнение на задължението ѝ по член 339 ДФЕС са достатъчни, или тя е трябвало да направи по-подробен анализ на предложения от националния съд механизъм, за да защити поверителността на поисканата информация.
59 Освен това, дори тези предохранителни мерки да бъдат счетени за достатъчни по принцип за целите на съблюдаването на това задължение, следва да се отбележи, че в Решение по дело Postbank/Комисия, посочено по-горе, се уточнява, че е възможно, независимо че Комисията е взела всички необходими предохранителни мерки, защитата на трети лица в определени случаи да не бъде достатъчно гарантирана. В тези изключителни хипотези Общият съд посочва, че Комисията може да откаже предаването на документи на националните съдебни органи. Предвид обстоятелствата в случая не е изключено съдията, който ще реши спора по същество, да трябва да определи дали Комисията се намира в такова положение.
60 Този анализ обаче повдига нови правни въпроси. В тази връзка следва да се отбележи, че както в писмото си от 28 октомври 2011 г. (точка 6), изпратено до High Court, така и в обжалваното решение (точка 14) самата Комисия отбелязва, че молбата и разглежданата проблематика са нови по характер.
61 Предвид изложените съображения се налага констатацията, че настоящото дело повдига сложни правни въпроси, които не биха могли на пръв поглед да се приемат за ирелевантни и чието разрешаване изисква задълбочена проверка в рамките на главното производство. Поради това следва да се приеме наличието на fumus boni juris (вж. също Определение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точки 44—56).
62 От изложеното следва, че след като всички предвидени условия са изпълнени, молбата за допускане на обезпечение трябва бъде уважена чрез налагане на временни мерки, с които се цели на Комисията да бъде забранено да предава спорната информация, както се предвижда в обжалваното решение.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Спира изпълнението на решението на Комисията от 26 януари 2012 г., доколкото то се отнася до предаването на High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс) на поверителния вариант на отговора на Alstom от 30 юни 2006 г. на Изложението на възраженията по преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация.
2) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.
3) Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 29 ноември 2012 година.