Дело T‑164/12 R
Alstom
срещу
Европейска комисия
„Обезпечително производство — Конкуренция — Решение на Комисията за предаване на документи на национална юрисдикция — Поверителност — Право на ефективна съдебна защита — Молба за постановяване на временни мерки — Fumus boni juris — Неотложност — Претегляне на интереси“
Резюме — Определение на председателя на Общия съд от 29 ноември 2012 г.
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(член 256, параграф 1 ДФЕС, член 278 ДФЕС и член 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси — Решение на Комисията за предаване на поверителни документи на национална юрисдикция
(член 278 ДФЕС)
3. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Решение на Комисията за предаване на поверителни документи на национална юрисдикция — Риск от засягане на правото на ефективни правни средства за защита
(член 278 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
4. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Разглеждане prima facie на правните основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата по главното производство — Обжалване на решение на Комисията за предаване на поверителни документи на национална юрисдикция — Основание, изведено от достатъчния характер на гаранциите за поверителност, предлагани от националната юрисдикция — Основание, чието отхвърляне не следва по очевиден начин
(членове 278 ДФЕС и 339 ДФЕС)
1. Вж. текста на съдебния акт.
(вж. точки 24—27)
2. Сравнителното претегляне на присъстващите различни интереси от съда в обезпечителното производство се изразява в определяне дали интересът на страната, която е поискала временните мерки, от тяхното постановяване надделява, или не над интереса от незабавно прилагане на спорния акт, като по-специално разгледа дали евентуална отмяна на този акт от съдията, който ще реши спора по същество, би позволила да се стигне до премахване на положението, което би се установило в резултат от незабавното изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена. В този смисъл съдът в обезпечителното производство може също да реши, че е подходящо да се вземат предвид интересите на трети лица.
В това отношение целта на обезпечителното производство е само да гарантира пълната ефективност на бъдещото решение по същество. Следователно това производство е изцяло акцесорно по характер спрямо главното производство, към което се наслагва, поради което решението, взето от съда в обезпечителното производство, трябва да е временно по характер, в смисъл че не може нито да предрешава насоката на бъдещото решение по същество, нито да го превърне в илюзия, лишавайки го от полезно действие. От това по необходимост следва, че интересът, защитаван от една от страните в обезпечителното производство, не е годен за закрила, доколкото тя иска от съда в обезпечителното производство да приеме решение, което, далеч без да е с чисто временен характер, би довело до предопределяне на насоката на бъдещото решение по същество и до превръщането му в илюзия, лишавайки го от полезно действие.
Това би се получило при спор пред съда по обезпечителното производство относно предаването от институция на документи, съдържащи професионални тайни, на национална юрисдикция в рамките на висящ спор, които институцията е узнала в производство в областта на конкуренцията. В хипотезата обаче, че молбата за допускане на обезпечение бъде отхвърлена и в резултат от това документите бъдат предадени на националната юрисдикция, последната ще е в състояние да се произнесе, преди съдът на Съюза да го направи в рамките на главното производство. Така отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечението би имало за последица предопределяне на насоката на бъдещото решение по същество, а именно отхвърляне на жалбата за отмяна.
Следователно в такъв случай следва да се спре изпълнението на решението за предаване на посочените документи, за да се намери равновесие между ефикасното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и зачитането на акцесорния характер на обезпечителното производство.
(вж. точки 29—31, 36, 37, 39 и 42)
3. Оказва се неотложно да се защити застъпваният от жалбоподателя интерес, когато има опасност той да претърпи значително и непоправимо увреждане при отхвърляне на молбата му за допускане на обезпечение. Това би се получило при спор пред съда по обезпечителното производство относно предаването от институция на документи, съдържащи професионални тайни, на национална юрисдикция в рамките на висящ спор, които институцията е узнала в производство в областта на конкуренцията.
Всъщност в хипотеза, в която, от една страна, молба за допускане на обезпечение бъде отхвърлена и документите бъдат предадени и от друга, националната юрисдикция се произнесе, преди съдът на Съюза да е имал време да постанови решение по иска или жалбата в рамките на главното производство, отнасящо се до евентуалния неправомерен характер на предаването на информация, правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита би било лишено от предназначението си.
Следователно, тъй като е възможно значително и непоправимо увреждане на основното право на жалбоподателя на ефективни средства за защита, закрепено в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз с уговорката да се разгледа условието за fumus boni juris, налагането на поисканото спиране на изпълнението се оказва неотложно.
(вж. точки 37, 45, 47 и 49)
4. В рамките на обезпечителното производство условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от оплакванията в подкрепа на главната жалба, изтъкнати от страна, поискала временни мерки, изглежда вероятно основателно или, във всички случаи, когато не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание, тъй като разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен, и следователно изисква задълбочено разглеждане, което не би могло да се направи от съда по обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на главното производство, или когато пренията между страните разкрият наличието на съществен правен спор, чието разрешаване не е категорично ясно.
Във връзка с молба за спиране на изпълнението на решение на Комисията за предаване на национална юрисдикция на документи, съдържащи професионални тайни, на пръв поглед е налице fumus boni juris, що се отнася до доводите, които повдигат нови правни въпроси относно равнището на гаранциите, предлагани от националната юрисдикция за запазване на поверителността на предаваната информация, които не биха могли да се приемат за ирелевантни и чието разрешаване изисква задълбочена проверка в рамките на главното производство.
Действително не може да се изключи, че в рамките на главното производство съдията, който ще реши спора по същество, следва да се произнесе относно обхвата на контрол, който трябва да упражни Комисията, гарантирайки, че поверителната информация бива предавана единствено когато националният съд предлага конкретни гаранции относно своя капацитет и намерение да защити поверителността на тази информация. С други думи, възможно е да се наложи съдията, който ще реши спора по същество, да разгледа въпроса дали взетите в случая предохранителни мерки от Комисията с цел изпълнение на задължението ѝ по член 339 ДФЕС са достатъчни, или тя би трябвало да направи по-подробен анализ на предложения от националната юрисдикция механизъм, за да защити поверителността на поисканата информация. Освен това, дори тези предохранителни мерки да бъдат счетени за достатъчни по принцип за целите на съблюдаването на това задължение, е възможно, независимо че Комисията е взела всички необходими предохранителни мерки, защитата на трети лица в определени случаи да не бъде достатъчно гарантирана. В тези изключителни хипотези Комисията може да откаже предаването на документи на националните съдебни органи.
(вж. точки 50, 58, 59 и 61)