РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

5 юли 2012 година(*)

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Разходи, изключени от финансиране — Плодове и зеленчуци — Развитие на селските райони — Неспазване на сроковете за плащане — Изпълнение на решение на Съда — Сила на пресъдено нещо — 24-месечен срок — Принцип на пропорционалност“

По дело T‑86/08

Република Гърция, за която първоначално се явяват г‑н V. Kontolaimos, г‑жа S. Charitaki и г‑жа M. Tassopoulou, впоследствие г‑жа Tassopoulou, г‑н I. Chalkias и г‑н K. Tsagkaropoulos, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явява г‑жа H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представител, подпомагана от P. Katsimani, avocat,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2008/68/ЕО от 20 декември 2007 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (ОВ L 18, 2008 г. стр. 12), в частта, в която това решение се отнася до някои направени от Република Гърция разходи,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro и г‑н H. Kanninen (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 юни 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение 2008/68/ЕО от 20 декември 2007 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (ОВ L 18, стр. 12, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията на Европейските общности изключва от финансиране от страна на Общността някои разходи, направени по-специално от Република Гърция в секторите на плодовете и зеленчуците, съпътстващите мерки за развитие на селските райони и в областта на финансовия одит.

2        Настоящата жалба се отнася до следните финансови корекции:

–        фиксирана корекция с 2 % на размера на помощите за преработка на цитрусови плодове за финансовите 1998 г. и 1999 г., която съответства на обща сума от 345 259,93 EUR, поради „пропуски в проверките — плащания с чек, влошаващи качеството на извършените проверки“,

–        фиксирана корекция с 5 %, що се отнася до съпътстващите мерки за развитие на селските райони за финансовите 2003 г. и 2004 г., която съответства на обща сума от 1 331 047 EUR, поради обстоятелството че „кръстосаната проверка не е извършена задоволително“,

–        еднократна корекция, що се отнася до просрочените плащания за финансовата 2004 г., в размер на 5 279 881,28 EUR.

1.     По финансовата корекция на разходите в сектора „Плодове и зеленчуци — преработка на цитрусови плодове“ за финансовите 1998 г. и 1999 г.

3        От 23 до 26 февруари 1999 г. и от 22 до 24 март 1999 г. службите на Комисията посещават Гърция, за да извършат контрол върху разходите, направени от Република Гърция в сектора „Плодове и зеленчуци — Преработка на цитрусови плодове“ за финансовите 1998 г. и 1999 г.

4        С писмо от 16 август 1999 г. Комисията уведомява Република Гърция за резултатите от извършените проверки. Република Гърция ѝ изпраща отговор на 1 октомври 1999 г.

5        На 27 януари 2000 г. Комисията кани Република Гърция на двустранно обсъждане, което се провежда на 12 април 2000 г. Протоколът от срещата е изпратен на Република Гърция с писмо на Комисията от 16 юни 2000 г. Република Гърция представя своите коментари с писмо от 21 юли 2000 г.

6        На 6 декември 2001 г. Република Гърция сезира помирителния орган, който представя становището си на 25 април 2002 г.

7        С писмо от 24 юни 2002 г. Комисията уведомява Република Гърция за окончателната си позиция.

8        На 5 ноември 2002 г. Комисията приема Решение 2002/881/ЕО за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 306, стр. 26).

9        С жалба, подадена в секретариата на Съда на 3 януари 2003 г., Република Гърция иска отмяна на Решение 2002/881, доколкото то се отнася до финансовите корекции, първо, в размер на 2 438 896,91 EUR за финансовите 1997—2001 г., направени в сектора на плодовете и зеленчуците, второ, в размер на 11 352 868 EUR за финансовите 1999—2001 г., на премиите за животни за едрия рогат добитък, и трето, в размер на 22 969 271 EUR за финансовите 1998 г. и 1999 г., на премиите за животни за овцете и козите.

10      С Решение от 7 юли 2005 г. по дело Гърция/Комисия (C‑5/03, Recueil, стр. I‑5925, наричано по-нататък „съдебното решение от 7 юли 2005 г.“) Съдът отменя Решение 2002/881 в частта, в която то изключва от общностно финансиране сумата от 2 438 896,91 EUR, която съответства на фиксираната корекция от 2 %, направена на извършените в сектора на плодовете и зеленчуците разходи.

11      На 10 април 2006 г. Комисията кани Република Гърция на ново двустранно обсъждане, което се провежда на 11 май 2006 г. Протоколът от срещата е изпратен на Република Гърция с писмо на Комисията от 2 юни 2006 г. Република Гърция представя своите коментари с писмо от 13 юли 2006 г.

12      С писмо от 2 февруари 2007 г. Комисията предлага на Република Гърция да направи по отношение на нея финансова корекция, единствено поради невъзможността да извърши последващ контрол.

13      След становището на помирителния орган от 17 юли 2007 г. Комисията представя на Република Гърция окончателната си позиция с писмо от 14 август 2007 г., която е възпроизведена в точка 4.3.5 от обобщения доклад на Комисията от 3 септември 2007 г. за резултатите от извършените проверки при приключването на сметките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 94, стр. 13) и член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103) (наричан по-нататък „обобщеният доклад“).

2.     По финансовата корекция на разходите в сектора на съпътстващите мерки за развитие на селските райони за финансовите 2003 г. и 2004 г.

14      От 28 февруари до 4 март 2005 г. службите на Комисията извършват проверки в Гърция на съпътстващите мерки за развитие на селските райони, що се отнася до „агроекологията“ и до „залесяването на земеделска земя“.

15      С писмо от 4 юли 2005 г. Комисията уведомява Република Гърция за резултатите от извършените проверки. Последната ѝ изпраща отговор с писмо от 5 септември 2005 г.

16      С писмо от 19 януари 2006 г. Комисията кани Република Гърция на двустранно обсъждане, което се провежда на 21 февруари 2006 г. Протоколът от двустранната среща е изпратен на Република Гърция на 28 март 2006 г. Последната представя своите коментари с писмо от 28 април 2006 г.

17      С писмо от 3 октомври 2006 г. Комисията официално уведомява Република Гърция за предвиждания размер на предложената корекция, а именно 1 331 047 EUR за финансовите 2003 г. и 2004 г.

18      На 13 ноември 2006 г. Република Гърция сезира помирителния орган. Той представя становището си на 19 март 2007 г.

19      С писмо от 31 юли 2007 г. Комисията уведомява Република Гърция за окончателната си позиция, която е възпроизведена в точка 16.3.5 от обобщения доклад.

3.     По финансовата корекция в областта на финансовия одит за финансовата 2004 г.

20      В писмо от 25 май 2005 г. Комисията установява, че Република Гърция не е спазила нормативно установените срокове за плащане през периода от 16 октомври 2003 г. до 31 юли 2004 г., както и през август, септември и октомври 2004 г. Република Гърция ѝ изпраща отговор с писмо от 4 юли 2005 г.

21      На 2 декември 2005 г. Комисията кани Република Гърция на двустранна среща, проведена на 12 януари 2006 г., протоколът от която е изпратен на Република Гърция с писмо на Комисията от 15 март 2006 г. Република Гърция ѝ изпраща отговор с писмо от 2 май 2006 г.

22      На 17 януари 2007 г. Република Гърция сезира помирителния орган, който представя становището си на 21 май 2007 г.

23      С писмо от 20 август 2007 г. Комисията уведомява Република Гърция за окончателната си позиция, която е възпроизведена в точка 17.1.5 от обобщения доклад.

 Производство и искания на страните

24      На 19 февруари 2008 г. Република Гърция подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

25      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, поставя писмени въпроси на страните и иска представянето на документи. Страните изпълняват тези искания.

26      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 22 юни 2011 г.

27      Република Гърция моли Общия съд:

–        да отмени или измени обжалваното решение в частта, в която се налагат финансови корекции на Република Гърция,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

28      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По финансовата корекция на разходите в сектора „Плодове и зеленчуци — преработка на цитрусови плодове“

29      Република Гърция излага две правни основания във връзка с финансовата корекция на разходите в сектора „Плодове и зеленчуци — преработка на цитрусови плодове“. Първото е изведено от нарушение на член 233 ЕО, на силата на пресъдено нещо, на общностните регламенти и на директивите за ориентиране в областта на приключването на сметките. Второто е изведено от неправилна преценка на фактите, от непълнота на мотивите, от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 233 ЕО, на силата на пресъдено нещо, на общностните регламенти и на директивите за ориентиране в областта на приключването на сметките

30      В рамките на първото правно основание жалбоподателят по същество излага три оплаквания. Първо, с решението си от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът решил окончателно спора, така че Комисията не можела да наложи нова финансова корекция. Второ, Комисията неправилно приела, че предвиденият в член 5 от Регламент № 729/70 24-месечен срок е започнал да тече считано от писмото от 16 август 1999 г., което не съдържало оценка на разходите, в нарушение на член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за определяне на реда и начина на приложение на Регламент № 729/70 относно процедурата по приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6). Трето, Комисията не можела да налага фиксирана корекция от 2 % при некачествено осъществен последващ контрол.

 По първото оплакване, съгласно което Комисията не можела да наложи нова финансова корекция след съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе

31      Република Гърция напомня, че с решението си от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът отменя Решение 2002/881, с мотива че не са били доказани две от четирите установени от Комисията нарушения, а именнонедостатъчният контрол върху доставката на някои цитрусови плодове и несъхраняването на документи за количествата доставени стоки (квитанции от претегляне). Следователно Съдът решил окончателно спора между Република Гърция и Комисията. Според Република Гърция всъщност, ако Съдът бе приел, че другите две установени от Комисията нарушения, а именно плащането на помощите с чек и непревеждането на помощите на някои производители в предвидените срокове, са достатъчни, за да мотивират решението на Комисията да наложи корекции, той нямаше да отмени Решение 2002/881. Ето защо според Република Гърция след Решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Комисията не е можела да открие нова процедура по приключване на сметките, за да наложи нова финансова корекция.

32      Съгласно постоянната съдебна практика, когато общностните съдилища отменят акт на дадена институция, член 233 ЕО я задължава да вземе необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение. В това отношение Съдът и Общият съд уточняват, че за да се съобрази с решението и да го изпълни изцяло, съответната институция е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Всъщност това са мотивите, които, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга — разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, и които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 април 1988 г. по дело Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, Recueil, стр. 2181, точка 27, Определение на Общия съд от 24 април 2007 г. по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, T‑132/06, непубликувано в Сборника, точка 28 и Решение на Общия съд от 9 юли 2008 г. по дело Alitalia/Комисия, T‑301/01, Сборник, стр. II‑1753, точки 97 и 98).

33      Също така трябва да се отбележи, че Съдът припомня многократно, от една страна, значението на принципа на силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи (Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler, C‑224/01, Recueil, стр. I‑10239, точка 38, Решение от 16 март 2006 г. по дело Kapferer, C‑234/04, Recueil, стр. I‑2585, точка 20 и Решение от 29 март 2011 г. по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, Сборник, стр. I‑2359, точка 123), и от друга страна, че силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правни въпроси, които действително или по необходимост са разрешени с разглежданото съдебно решение (вж. Решение по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, посочено по-горе, точка 123 и цитираната съдебна практика).

34      В конкретния случай с Решение 2002/881 Комисията е направила фиксирана корекция с 2 % на разходите, извършени от Република Гърция в сектора на плодовете и зеленчуците, като се основава на четири нарушения, а именно плащането на помощите с чек, непревеждането на помощите на някои производители в предвидените срокове, недостатъчния контрол при доставката на някои цитрусови плодове и несъхраняването на квитанции от претегляне.

35      В точки 34—43 от Решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, е отбелязано че от четирите нарушения, установени от Комисията в нейното решение, две са доказани, а именно плащането на помощите с чек и непревеждането на помощите на някои производители в предвидените срокове. В точка 36 от посоченото съдебно решение Съдът по-специално посочва, че „разглежданите разходи не са били извършени в съответствие с общностните правила“ и че „следователно Комисията правилно е изключила тези разходи от финансиране от страна на Общността“.

36      С мотива че две от четирите нарушения, посочени от Комисията, не са доказани (Решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, точки 44—53) и че следователно, по думите на Съда, фиксираната корекция от 2 % е „недостатъчно обоснована“, Решение 2002/881 е отменено, доколкото изключва от финансиране от страна на Общността 2 % от разходите, извършени в сектора на плодовете и зеленчуците (Решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, точки 54 и 55).

37      Обратно на твърдяното от Република Гърция и както следва от точка 35 по-горе, в Решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът не е постановил, че двете нарушения, приети за доказани, не могат да доведат до налагане на финансова корекция.

38      В това отношение следва да се приеме, че след като Комисията е основала Решение 2002/881 на установените четири нарушения, две от които са приети от Съда за недоказани в Решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът не е можел да замести Комисията, за да определи какви последици трябва да произтичат от установените две нарушения, които е приел за доказани, що се отнася до финансовата корекция, която следва да се наложи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis/Комисия, T‑196/01, Recueil, стр. II‑3987, точки 224 и 225).

39      Този извод не може да се постави под въпрос с Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия (T‑33/07, непубликувано в Сборника), потвърдено с Решение на Съда от 7 април 2011 г. по дело Гърция/Комисия (C‑321/09 P, непубликувано в Сборника), на което се позовава Република Гърция в съдебното заседание. Всъщност в Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, посочено по-горе, Общият съд постановява, че от четирите установени от Комисията нарушения само едно не е доказано, като то представлява не „съществен“, а „маловажен елемент“, докато останалите нарушения представляват „основни пропуски“, и прави извод, че не е необходимо да отменя решението на Комисията (Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, посочено по-горе, точки 211 и 212). Обратно, в настоящото дело нито обобщеният доклад, нито окончателната позиция на Комисията разкриват маловажността на установеното нарушение, що се отнася до плащането с чек.

40      Следва също така да се добави, противно на поддържаното от Република Гърция, която обаче не е подкрепила с доводи своето твърдение, че правото на Съюза допуска процедурата по приключване на сметките да бъде възобновена, ако решението на Комисията, прието в края на тази процедура, е било отменено. Член 5, параграф 2, буква в), пета алинея от Регламент № 729/70, изменен с Регламент (ЕО) № 1287/95 на Съвета от 22 май 1995 г. (ОВ L 125, стр. 1), съгласно който „[н]е може да бъде отказано финансиране за разходите, направени по-рано от двадесет и четири месеца преди писменото уведомление на Комисията до съответната държава членка за резултатите от [...] проверки[те на Комисията]“ [неофициален превод], не може да попречи на възобновяването на процедурата по приключване на сметките, тъй като след отмяната на Решение 2002/881 новата наложена от Комисията финансова корекция се отнася и до разходите, направени през 24-те месеца, които предхождат уведомяването на Република Гърция за резултатите от проверките.

41      Що се отнася до довода на Република Гърция, че 24-месечният срок, предвиден в член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70, не може да започне да тече, считано от писмото от 16 август 1999 г., тъй като Съдът отменил цялата процедура по приключване на сметките, налага се изводът, обратно на твърдяното от Република Гърция, че с решението от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът не се е произнесъл по процедурата по приключване на сметките, в края на която е прието Решение 2002/881.

42      Всъщност, щом като процедурата, която се провежда с цел да се замени отменен от съдилищата на Съюза акт, може да бъде възобновена именно от момента, в който е допусната незаконосъобразността (Решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 82, Определение по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, точка 32 по-горе, точка 30 и Решение по дело Alitalia/Комисия, точка 32 по-горе, точка 99), отмяната на посочения акт не засяга всички предходни актове от процедурата. Ако в случая Комисията възобновява процедурата от етапа на поканата за нова двустранна среща, която се провежда на 11 май 2006 г., това е направено, както самата Комисия посочва, за да може Република Гърция да представи становището си след отмяната на Решение 2002/881 със съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе.

43      Ето защо от предходното следва, че като е приела в обжалваното решение плащането на помощите с чек като основание за финансовата корекция на разходите, направени в сектора на плодовете и зеленчуците за финансовите 1998 г. и 1999 г., Комисията не е нарушила нито член 233 ЕО, нито принципа на силата на пресъдено нещо.

44      Следователно първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, съгласно което 24-месечният срок, предвиден в член 5 от Регламент № 729/70, не може да започне да тече, считано от писмото от 16 август 1999 г., тъй като то не съдържа оценка на разходите, в нарушение на член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95

45      Според Република Гърция Комисията не може да приеме датата 16 август 1999 г. за начален момент на 24-месечния срок, предвиден в член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70, изменен с Регламент № 1287/95, тъй като писмото от 16 август 1999 г. не съдържа „оценка на разходите“, в нарушение на член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95.

46      В писмените си отговори на въпросите на Общия съд и в съдебното заседание Комисията твърди, че правото на Република Гърция да изложи това оплакване в рамките на настоящата жалба е погасено, тъй като въпросът за съдържанието на писмото от 16 август 1999 г. бил окончателно решен от Съда в производството, в което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе.

47      За страните е безспорно, че Република Гърция не е изложила настоящото оплакване в рамките на производството, в което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе. Ето защо Комисията няма как да твърди, че въпросът за съдържанието на писмото от 16 август 1999 г. е окончателно решен от Съда в производството, в което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе.

48      В съдебното заседание Република Гърция поддържа, че в рамките на производството, в което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, е изложила всички правни основания, които е счела за целесъобразни. В това отношение тя по същество твърди, че въпросът дали уведомлението за резултатите от проверките е трябвало да съдържа оценка на разходите не се е поставял към момента на подаване на жалбата ѝ пред Съда. Тя уточнява, че е можела да изложи настоящото оплакване едва след Решение от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия (C‑300/02, Recueil, стр. I‑1341, наричано по-нататък „съдебното решение от 24 февруари 2005 г.“), в което Съдът за първи път постановил, че съгласно член 8 от Регламент № 1663/95 уведомяването от Комисията за резултата от нейните проверки трябва да съдържа оценка на разходите.

49      Тези доводи на Република Гърция не могат да бъдат приети. Тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза, уточнява и изяснява — когато е необходимо — значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно, така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението на Съда (вж. в този смисъл и по аналогия, относно действието във времето на тълкуването, което Съдът дава при упражняване на възложената му от член 234 ЕО компетентност, Решение на Съда от 27 март 1980 г. по дело Denkavit italiana, 61/79, Recueil, стр. 1205, точка 16 и Решение на Съда от 11 август 1995 г. по дело Roders и др., C‑367/93—C‑377/93, Recueil, стр. I‑2229, точка 42). Следователно Република Гърция не може да се позовава на обстоятелството, че съдебното решение от 24 февруари 2005 г., точка 48 по-горе, е постановено след момента на подаване на жалбата по делото, по което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, за да обоснове твърдението си, че не е могла да изтъкне настоящото оплакване в рамките на посочената жалба.

50      Ето защо, като не е изтъкнала настоящото оплакване в рамките на производството, по което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, макар да е имала такава възможност, Република Гърция се е лишила изобщо от възможността да го изтъкне впоследствие, веднъж щом е изтекъл срокът за обжалване на Решение 2002/881.

51      Както вече бе споменато в точки 41 и 42 по-горе, Съдът не се е произнесъл по процедурата по приключване на сметките, в края на която е прието Решение 2002/881, така че след отмяната на това решение Комисията е можела да възобнови процедурата по приключване на сметките с покана до Република Гърция за ново двустранно обсъждане, без да постави под въпрос предходните актове от процедурата. Следователно писмото от 16 август 1999 г., с което Комисията уведомява за резултата от своите проверки, не е било засегнато от отмяната на Решение 2002/881.

52      Ето защо обжалваното решение е прието в края на процедура, която отчасти е процедурата, в края на която е прието Решение 2002/881.

53      Поради това да се даде възможност на Република Гърция да повдигне в рамките на настоящата жалба оплакване, свързано с процедурен акт, който не е бил засегнат от отмяната на Решение 2002/881, въпреки че нищо не ѝ е пречело да го изложи пред Съда в производството, в което е постановено съдебното решение от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, би означавало да ѝ се позволи да не спази срока за обжалване на Решение 2002/881.

54      Съгласно постоянната съдебна практика обаче стриктното прилагане на правната уредба на Съюза относно процесуалните срокове отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или на произволно третиране при правораздаването (вж. в този смисъл Определение на Съда от 16 ноември 2010 г. по дело Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, C‑73/10 P, Сборник, стр. I‑11535, точка 49).

55      Следователно второто оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

 По третото оплакване, съгласно което не можело да се направи фиксирана корекция с 2 % в случай на некачествено осъществен последващ контрол

56      Република Гърция твърди, че не може да се наложи финансова корекция, когато държава членка просто е извършила некачествен последващ контрол. Единствено липсата изобщо на такъв контрол била основание за налагането на фиксирана корекция с 2 %.

57      Ако се приеме, че контролът върху начина на плащане на помощите представлява последващ контрол, налага се изводът, че сам по себе си фактът, че с чек са извършени някои, но не всички плащания, не е достатъчен, за да се установи, че Република Гърция просто е извършила некачествен контрол върху начина на плащане на помощите. В това отношение Комисията твърди, че Република Гърция „изобщо не е проверила“ дали начинът на плащане на помощите е правилен — твърдение, което Република Гърция не оспорва с доводи, а единствено изтъква, че извършените проверки просто са били некачествени и че следователно твърдението на Комисията е „явно неправилно“.

58      При това положение третото оплакване следва да бъде отхвърлено, а следователно и първото правно основание.

 По второто правно основание, изведено от неправилна преценка на фактите, от непълнота на мотивите, от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка

59      Настоящото правно основание се състои от две части. Първата част е изведена от неправилна преценка на фактите и от непълнота на мотивите. Втората част е изведена от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка.

 По първата част, изведена от неправилна преценка на фактите и от непълнота на мотивите

60      Що се отнася до мотивите на обжалваното решение, оспорвани от жалбоподателя в рамките на настоящата част, следва да се напомни, че съгласно установената съдебна практика в особения контекст на изготвянето на решенията, отнасящи се до приключването на сметките на ФЕОГА, мотивите на съответното решение трябва да се считат за достатъчни, ако държавата — адресат на решението, е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на това решение и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорната сума в тежест на ФЕОГА (вж. Решение на Съда от 21 март 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑130/99, Recueil, стр. I‑3005, точка 126 и Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Португалия/Комисия, C‑335/03, Recueil, стр. I‑2955, точка 84 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 10 юли 2009 г. по дело Италия/Комисия, T‑373/05, непубликувано в Сборника, точка 51).

61      Доколкото обаче жалбоподателят упреква Комисията, че не е посочила мотивите за наложената корекция, най-напред се налага изводът, че в точка 4.3 от обобщения доклад, към който обжалваното решение изрично препраща, са посочени различните етапи на административното производство, проведено пред службите на Комисията, в които етапи Република Гърция непосредствено е участвала. На следващо място, обжалваното решение ясно посочва като мотив за корекцията „Плащания с чек, влошаващи качеството на извършените проверки“, и препраща към обобщения доклад, в чиято точка 4.3.5, където е изложена окончателната позиция на Комисията, е ясно посочено, че „[н]астоящата финансова корекция е обоснована от слабостите на системата за контрол, поради които гръцките власти са разрешили плащанията с чек“ [неофициален превод].

62      Ето защо жалбоподателят няма как да твърди, че мотивите на обжалваното решение са „неясни и непълни“.

63      Що се отнася до твърдяната неправилна преценка на фактите, според Република Гърция обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото се основава на констатацията, че практиката на плащане с чек „не е била рядка“, въпреки че, първо, с чек е било плащано само на някои членове на организации на производители, второ, националната правна уредба в областта е била съобразена с общностната правна уредба, и трето, за стопанската 1997/1998 г. са били преведени помощи на всички членове на организации на производители.

64      Следва да се припомни, че в случая Комисията е оправдала налагането на финансова корекция за стопанската 1997/1998 г. в сектора „Плодове и зеленчуци — преработка на цитрусови плодове“ със съображенията, озаглавени „Пропуски в проверките“ и „Плащания с чек, влошаващи качеството на извършените проверки“.

65      Както правилно отбелязва Комисията, в решението от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът вече е постановил, че поради плащането с чек на някои производители разглежданите разходи не са били извършени в съответствие с общностните правила и че следователно Комисията правилно е изключила с Решение 2002/881 тези разходи от финансиране от страна на Общността.

66      Република Гърция впрочем не оспорва, че помощите са платени с чек на някои членове на организации на производители, но твърди, че националната правна уредба в областта е съобразена с общностната правна уредба и че въпреки плащането с чек в някои случаи всички членове на организации на производители са получили помощите.

67      Все пак, от една страна, твърдението, че националната правна уредба е съобразена с общностната правна уредба, не може опровергае констатацията, че плащания са били извършвани с чек. От друга страна, налага се изводът, че в точка 4.3.1.1 от обобщения доклад Комисията отбелязва, че първото междуведомствено циркулярно писмо, което налага плащанията да се извършват с парични преводи, е издадено след стопанската 1997/1998 г. и че от това Комисията е заключила, че през същата стопанска година не е било необичайно помощта да се превежда по начин, различен от плащане с банкови или пощенски преводи, а Република Гърция не е доказала — нито в жалбата, нито в писмената реплика, — че това твърдение на Комисията е неточно.

68      Колкото до довода на Република Гърция, че макар помощи да са били плащани с чек, целта на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1169/97 на Комисията от 26 юни 1997 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2202/96 на Съвета относно въвеждане на режим на Общността за предоставяне на помощи на производителите на някои цитрусови плодове (ОВ L 169, стр. 15), а именно производителите да получат помощта в определените срокове, е била постигната, този довод следва да се обяви за неотносим, защото плащанията трябва да са съобразени с общностната правна уредба, за да бъдат финансирани от ФЕОГА (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 април 2008 г. по дело Гърция/Комисия, T‑364/04, непубликувано в Сборника, точка 69).

69      В този смисъл Република Гърция не може да твърди, че Комисията е преценила неправилно фактите в настоящия случай.

70      Следователно първата част трябва да бъде отхвърлена.

 По втората част, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка

71      Според Република Гърция Комисията е наложила явно прекомерна корекция с оглед на загубите, които се предполага, че са претърпени от ФЕОГА поради плащането на помощи с чек на някои членове на организации на производители.

72      По отношение на размера на финансовата корекция следва да се напомни, че Комисията може дори да откаже финансирането от страна на ФЕОГА изобщо на направените разходи, ако установи, че не са налице достатъчни механизми за контрол (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Белгия/Комисия, C‑263/98, Recueil, стр. I‑6063, точка 125 и Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 39 по-горе, точка 140). Комисията обаче трябва да зачита принципа на пропорционалност, който изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на желаната цел (Решение на Съда от 17 май 1984 г. по дело Denkavit Nederland, 15/83, Recueil, стр. 2171, точка 25). В рамките на задачата си по приключване на сметките Комисията трябва да положи усилия, вместо изобщо да откаже да финансира разходите, да установи правила, с които различните степени на липса на контрол да се диференцират според тежестта на риска, който създават за ФЕОГА, а държавата членка трябва да докаже, че тези критерии са произволни и несправедливи (Решение на Съда от 4 юли 1996 г. по дело Гърция/Комисия, C‑50/94, Recueil, стр. I‑3331, точка 28 и Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 39 по-горе, точка 140).

73      По отношение на вида на наложената в настоящия случай корекция следва да се отбележи, че в светлината на документ № VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при изготвянето на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „документ № VI/5330/97“), когато не е възможно да се определят с точност претърпените от Европейската общност загуби, Комисията може да наложи фиксирана корекция (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 септември 2003 г. по дело Обединено кралство/Комисия, C‑346/00, Recueil, стр. I‑9293, точка 53 и Решение на Общия съд от 30 април 2009 г. по дело Испания/Комисия, T‑281/06, непубликувано в Сборника, точка 66).

74      По-специално, съгласно документ № VI/5330/97, когато държавата членка е извършила правилно ключовите проверки, но изобщо не е извършила една или повече последващи проверки, следва да се наложи корекция в размер на 2 % поради ниския риск ФЕОГА да реализира загуби и ниската тежест на нарушението. Ако обаче държавата членка е извършила всички ключови проверки, но не е спазила изискваните от регламентите брой, честота или строгост, следва да се наложи корекция в размер на 5 %, доколкото в този случай може логично да се направи извод, че посочените проверки не дават достатъчна гаранция за редовността на заявленията и че рискът от загуби за ФЕОГА е значителен.

75      В настоящия случай от анализа на първата част на второто правно основание следва (вж. точки 63—69 по-горе), че Комисията правилно е заключила, че поради плащането на някои помощи с чек разглежданите разходи не са били извършени в съответствие с общностните правила.

76      В решението от 7 юли 2005 г., точка 10 по-горе, Съдът вече е постановил, че следва да се потвърдят констатациите на Комисията за наличието на опасност ФЕОГА да реализира финансови загуби (вж. точки 41 и 42).

77      Ето защо трябва да се приеме, че Комисията е можела да наложи фиксирана корекция с 2 % — най-ниската приложима ставка — без да наруши документ № VI/5330/97 (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Обединено кралство/Комисия, точка 73 по-горе, точка 56 и Решение на Съда от 24 април 2008 г. по дело Белгия/Комисия, C‑418/06 P, Сборник, стр. I‑3047, точка 137).

78      В допълнение, въпреки че, както поддържа Комисията в съдебното заседание, контролът върху начина на плащане на помощите е бил ключов, следва да се напомни, че съгласно документ № VI/5330/97 Комисията е имала право да наложи корекция в размер на 5 %, що се отнася до пропуските при ключовия контрол. За да отчете обаче по-ниския риск от реализиране на загуби от ФЕОГА, Комисията посочва, че е намалила ставката на финансовата корекция на 2 %.

79      При това положение Република Гърция не може да упреква Комисията, че ѝ е наложила несъразмерна финансова корекция.

80      Ето защо второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2.     По корекцията на разходите, направени в сектора на съпътстващите мерки за развитие на селските райони за финансовите 2003 г. и 2004 г.

81      Република Гърция излага три правни основания във връзка с финансовата корекция на разходите, направени в сектора на съпътстващите мерки за развитие на селските райони за финансовите 2003 г. и 2004 г. Първото е изведено от съществено нарушение на процесуалните правила, а ако няма такова нарушение — от липсата на компетентност ratione temporis на Комисията. Второто правно основание е изведено от непълнота на мотивите. Третото правно основание е изведено от нарушение на закона, от фактически грешки, от непълнота на мотивите и от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка.

 По първото правно основание, изведено от съществено нарушение на процесуалните правила, а ако няма такова нарушение — от липсата на компетентност ratione temporis на Комисията

82      Настоящото правно основание се състои от две части. Първата част е изведена от съществено нарушение на процесуалните правила. Втората част, изложена при условията на евентуалност спрямо първата, е изведена от липсата на компетентност ratione temporis на Комисията.

 По първата част, изведена от съществено нарушение на процесуалните правила

83      В рамките на първата част Република Гърция излага две оплаквания. От една страна, според нея по време на двустранното обсъждане, което следвало да се осъществи между представителите на Комисията и тези на съответната държава членка съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 и член 8 от Регламент № 1663/95, Комисията трябвало да представи временна оценка на предлаганите финансови корекции. От друга страна, тя упреква Комисията, че по време на същото двустранно обсъждане не е представила становището си във връзка с оценката на тежестта на нарушенията и на произтичащата от тях финансова вреда за Общността.

–       По първото оплакване, изведено от липсата на обсъждане във връзка с оценката на предвижданите корекции

84      Съгласно член 7, параграф 4, втора алинея от Регламент № 1258/1999 резултатите от извършените проверки от Комисията и отговорите на държавата членка се нотифицират писмено, след което двете страни се опитват да постигнат споразумение относно мерките, които трябва да бъдат предприети.

85      Член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2245/1999, уточнява условията и реда за провеждане на тази процедура. След като приключи разследването, Комисията уведомява съответната държава членка за резултатите от извършените проверки и посочва коригиращите мерки, които трябва да бъдат взети. Държавата членка дава отговор в срок от два месеца. След като изтече срокът за отговор, Комисията свиква страните на двустранно обсъждане и последните се опитват да постигнат споразумение както относно мерките, които трябва да бъдат предприети, така и относно оценката на тежестта на нарушението и причинените на Общността финансови вреди. След това Комисията официално уведомява държавата членка за своите изводи, като излага оценка на разходите, които трябва да бъдат изключени.

86      Текстът в сила преди изменението с Регламент № 2245/1999 на член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95 предвиждаше, че в уведомлението до държавата членка за резултата от проверките трябва както да се посочат коригиращите мерки, които е необходимо да бъдат предприети, за да се гарантира спазването занапред на съответните правила, така и да се съдържа оценка на разходите. Понастоящем, видно от изменението на Регламент № 1663/95 с Регламент № 2245/1999, първото писмо на Комисията трябва да съдържа резултатите от нейните проверки, но не и оценка на разходите, които тя възнамерява да изключи (Решение на Общия съд от 14 февруари 2008 г. по дело Испания/Комисия, T‑266/04, непубликувано в Сборника, точка 199 и Решение на Общия съд от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, T‑263/06, непубликувано в Сборника, точка 65). В допълнение, както правилно отбеляза Комисията, при обсъждането с държавата членка Комисията не е длъжна нито да посочи сумата, която трябва да бъде изключена, нито да прави някакво предложение (Решение от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, посочено по-горе, точка 67). Съгласно съображение 3 от Регламент № 2245/1999 не е нито целесъобразно, нито справедливо оценката на разходите, които Комисията възнамерява да изключи поради своите констатации, да бъде изложена, преди държавата членка да е имала възможността да даде отговор. Развитието на процедурата в частност позволява на Комисията да получи обясненията на държавата членка за установените нередности и евентуално да отчете тези обяснения при определянето на размера на разходите, които възнамерява да изключи (Решение на Съда от 11 октомври 2007 г. по дело Гърция/Комисия, C‑332/06 P, непубликувано в Сборника, точка 47).

87      Понастоящем оценката на разходите, които Комисията възнамерява да изключи, трябва да фигурира в писмото, изпращано след двустранното обсъждане, в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от изменения Регламент № 1663/95 (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 юни 2006 г. по дело Гърция/Комисия, T‑251/04, непубликувано в Сборника, точка 181 и Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 39 по-горе, точка 81).

88      В настоящия случай Република Гърция критикува непредставянето от Комисията, по време на двустранното обсъждане, на временна оценка на евентуалните финансови корекции. Съгласно посоченото в точка 86 по-горе, Комисията не е била длъжна да посочи на Република Гърция сумата, която трябва да бъде изключена, нито преди, нито по време на двустранното обсъждане. Република Гърция е официално уведомена за тази сума с писмо от 3 октомври 2006 г., в съответствие с разпоредбите на член 8, параграф 1, трета алинея от изменения Регламент № 1663/95.

89      Този извод не би могъл да се постави под въпрос с изтъкнатия в писмената реплика довод на Република Гърция, че липсата на двустранно обсъждане във връзка с оценката на планираните корекции е създало убеждение у съответната държава членка, че Комисията повече не счита, че тази държава е извършила нарушения. Както правилно отбеляза Комисията, в конкретния случай от поканата за двустранно обсъждане всъщност недвусмислено следва, че службите на Комисията „възнамеряват да предложат някои разходи да бъдат изключени от финансиране от страна на Общността“, въпреки че не е било предвидено да се обсъжда самият размер на тези корекции, вследствие на което Република Гърция няма как да твърди, че е била въведена в заблуждение.

90      Ето защо първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

–       По второто оплакване, изведено от липсата на обсъждане във връзка както с естеството и тежестта на нарушението, така и с финансовата вреда

91      Съгласно член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент № 1258/1999 двустранното обсъждане трябва да се отнася както до естеството и тежестта на нарушението, така и до причинената на Общността финансова вреда.

92      Член 8, параграф 1, трета алинея, първо изречение от Регламент № 1663/95, изменен с Регламент № 2245/1999, предвижда, че „Комисията свиква двустранна среща и двете страни се опитват да постигнат споразумение за мерките, които трябва да бъдат предприети, както и по отношение на оценката на тежестта на нарушението и на причинената на [Общността] финансова вреда“ [неофициален превод].

93      В конкретния случай от поканата от 19 януари 2006 г. за двустранно обсъждане личи, че аспектите, предмет на двустранно обсъждане, са изложени в приложението към същата покана. В точка 1.1 от това приложение е посочено, че селскостопанските парцели, за които е била поискана помощта, не са били индивидуално определени, както изисква общностната правна уредба. В точка 2.2 от въпросното приложение е откроена липсата на кръстосани проверки с базата данни на интегрираната система за администриране и контрол (наричана по-нататък „ИСАК“). Точка 3.2 от разглежданото приложение засяга недостатъчните проверки на място във връзка с всички ангажименти и задължения на получателите. Точка 3.3 от въпросното приложение се отнася до недостатъчно подробното съдържание на докладите от проверките. Колкото до точка 4 от същото приложение, в нея се разглеждат добрите земеделски практики, и по-специално контролът върху тях.

94      От протокола от двустранната среща, връчен на Република Гърция на 28 март 2006 г., личи също че тази среща „се е съсредоточила върху въпросите, посочени в приложението към поканата за двустранна среща“. Уточнено е и че „по време на срещата са обсъдени следните въпроси — по реда, в който фигурират в писмото с покана за двустранна среща“, а именно, в частност, индивидуалното идентифициране на парцелите и кръстосаните проверки с ИСАК (точка 1.1), съдържанието на докладите от проверките (точка 3.3) и контролът върху добрите земеделски практики (точка 4.3).

95      Следователно Република Гърция няма как да твърди, че двустранното обсъждане не се е отнасяло до естеството и тежестта на установените от Комисията пропуски.

96      Колкото до твърдяното необсъждане по време на двустранната среща на причинената на Общността финансова вреда, налага се изводът, обратно на поддържаното от Република Гърция, че в протокола от двустранната среща има позоваване на поканата за двустранно обсъждане, която споменава документ № VI/5330/97, разглеждащ слабостите при ключовите проверки. Съдържащите се в този документ насоки в частност се отнасят до риска ФЕОГА да реализира загуби, когато са били установени пропуски при ключовите проверки (вж. в този смисъл Решение от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, точка 86 по-горе, точки 76 и 77).

97      Ето защо второто оплакване трябва да бъде отхвърлено, а следователно — и първата част от настоящото правно основание.

 По втората част, изведена от липсата на компетентност ratione temporis на Комисията

98      Според Република Гърция, ако правното основание, изведено от съществено нарушение на процесуалните правила, бъде оставено без уважение от Общия съд, обжалваното решение все пак трябва да бъде отменено, по съображение че Комисията не е компетентна ratione temporis. Република Гърция счита, че първото уведомление от Комисията, съдържащо оценка на размера на финансовата корекция, е нейното писмо от 3 октомври 2006 г. Следователно съгласно предвиденото в член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 правило за 24-месечния срок разходите, направени преди 3 октомври 2004 г., били извън компетентността ratione temporis на Комисията.

99      Член 7, параграф 4, пета алинея, буква а) от Регламент № 1258/1999 предвижда, че не може да бъде отказано финансиране за разходите, извършени „повече от 24 месеца преди Комисията да е уведомила писмено съответната държава членка за резултатите от проверките“ [неофициален превод].

100    Съгласно съдебната практика уведомяването, с което започва да тече 24-месечният период и което свежда отказа за финансиране до разходите, направени през този период, е писменото съобщаване на съответната държава членка само на резултатите от извършените от Комисията проверки (вж. в този смисъл Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Гърция/Комисия, точка 86 по-горе, точка 48 и Решение на Общия съд от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑214/07, непубликувано в Сборника, точка 39).

101    Ето защо, както правилно поддържа Комисията и обратно на твърдяното от Република Гърция, 24-месечният период е изчислен, използвайки за начален момент не писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., което съдържа оценката на разходите, а писмото на Комисията от 4 юли 2005 г., с което на Република Гърция са съобщени резултатите от извършените от Комисията проверки. Впрочем, уместно е да се подчертае, в това писмо изрично е посочено, че от финансиране от страна на Общността се изключват „само разходите, направени през 24-те месеца, предшестващи изпращането на настоящото уведомление на гръцки език“.

102    От предходните съображения следва, че втората част трябва да бъде отхвърлена, а следователно — и настоящото правно основание.

 По второто правно основание, изведено от непълнота на мотивите

103    Република Гърция по същество твърди, че мотивите на обжалваното решение не са ясни, тъй като посочвали едно-единствено нарушение, изразяващо се в неправилно извършване на ключова проверка, по следния начин: „недостатъчно задоволителни кръстосани проверки“, докато от писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г. и от обобщения доклад следвало, че по отношение на нея първоначално Комисията е изложила пет пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и два пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „залесяването на земеделска земя“.

104    Както вече бе споменато в точка 60 по-горе, в особения контекст на изготвянето на решенията, отнасящи се до приключването на сметките на ФЕОГА, мотивите на съответното решение трябва да се считат за достатъчни, ако държавата — адресат на решението, е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на това решение и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорната сума в тежест на ФЕОГА.

105    В конкретния случай най-напред следва да се отбележи, че обобщеният доклад, към който изрично препраща обжалваното решение, посочва ясно различните етапи на административното производство, протекло пред службите на Комисията, в които етапи Република Гърция непосредствено е участвала. В това отношение следва да се отбележи, както подчертава Комисията, че в четвърто съображение от обжалваното решение има ясно позоваване на изводите „от извършените проверки, от двустранните обсъждания и от помирителните процедури“.

106    На следващо място е нужно да се отбележи, че в това производство Република Гърция е била уведомена за различните нарушения, които се твърди, че е извършила. За това свидетелстват писмото на Комисията от 4 юли 2005 г. за уведомяване на Република Гърция за резултатите от извършените проверки, писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., писмото с покана за двустранно обсъждане и протоколът от това обсъждане.

107    Що се отнася в частност до писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., цитирано от самата Република Гърция, налага се изводът, че то посочва по-конкретно пет слабости при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и две слабости при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „залесяването на земеделска земя“. Описаните в това писмо пропуски са пропуските, които Комисията е счела за допуснати, след приключването на нейната задача за осъществяване на контрол, уведомяването за извършените от нея проверки, анализа на отговорите на Република Гърция, дадени след уведомяването за извършените от Комисията проверки, и двустранното обсъждане. Тази констатация ясно следва от точка 1 от приложението към въпросното писмо. Обратно на твърдяното от Република Гърция, петте пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и двата пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „залесяването на земеделска земя“, не са единствено пропуски, установени от Комисията в началния етап на административното производство.

108    Вярно е, както посочва Република Гърция, че точка 16.3.5 от обобщения доклад, където е изложена окончателната позиция на Комисията, не възпроизвежда изрично изложението на петте установени пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и на двата пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „залесяването на земеделска земя“. В споменатата точка с общи изрази се посочва само че „според службите на Комисията проверките на място, макар и предприети спрямо 100 % от ползващите се от програмата за залесяване лица, не компенсират липсата на компютърни кръстосани проверки със системата ИСАК, неправилното идентифициране на парцелите и други слабости в системата ИСАК, които са били доказани от службите на Комисията за обхванатия от одита период“.

109    Налага се обаче изводът, както правилно отбелязва Комисията, че от заключителното изречение на изложената в точка 16.3.5 от обобщения доклад окончателна позиция на Комисията следва, че „службите на Комисията поддържат становището, което са съобщили на гръцките власти в [писмото на Комисията] от 3 октомври 2006 г.“, където изрично са споменати петте пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и двата пропуска при ключовите проверки, свързани с мярката, отнасяща се до „залесяването на земеделска земя“, както бе изложено в точка 107 по-горе.

110    Следователно, обратно на твърдяното от Република Гърция, в обжалваното решение ясно са посочени причините, накарали Комисията да коригира с 5 % разходите, направени от Република Гърция в сектора на съпътстващите мерки за развитие на селските райони за финансовите 2003 г. и 2004 г.

111    Ето защо правното основание, изведено от непълнота на мотивите на обжалваното решение, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на закона, от фактически грешки, от непълнота на мотивите, от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка

112    Това правно основание се състои от две части. Първата е изведена от грешки при прилагане на правото, от фактически грешки и от непълнота на мотивите. Втората е изведена от нарушение на принципа на пропорционалност и от превишаване на пределите на правото на преценка.

 По първата част, изведена от грешки при прилагане на правото, от фактически грешки и от непълнота на мотивите

113    В самото начало следва да се припомни, че ФЕОГА финансира само интервенции, извършени в съответствие с общностните разпоредби в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (вж. в този смисъл Решение от 24 февруари 2005 г., точка 48 по-горе, точка 32).

114    В това отношение от правилата във връзка с ФЕОГА следва, че държавите членки са длъжни да организират система за административни проверки и проверки на място, с която да може да се гарантира, че материалните и формалните предпоставки за отпускането на помощи са надлежно изпълнени. Ако не е организирана такава система за проверки или ако в създадената от държавата членка система са допуснати такива пропуски, че се пораждат съмнения дали тези предпоставки са изпълнени, Комисията има право да не признае някои разходи, направени от съответната държава членка (Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Испания/Комисия, C‑468/02, непубликувано в Сборника, точка 36 и Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Португалия/Комисия, T‑183/06, непубликувано в Сборника, точка 31).

115    Съгласно постоянната съдебна практика, за да докаже наличието на нарушение на правилата на общата организация на селскостопанските пазари, Комисията е длъжна не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че предоставените от тях данни са неверни, а да представи доказателство за сериозното и разумно съмнение, което тя има относно тези проверки или тези данни. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на ФЕОГА данни е държавата членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за действителното извършване на проверките и за верността на представените от нея данни, а при необходимост и за неточността на твърденията на Комисията (Решение на Съда от 11 януари 2001 г. по дело Гърция/Комисия, C‑247/98, Recueil, стр. I‑1, точки 7—9 и Решение от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 100 по-горе, точка 51).

116    В светлината на тези съображения следва да се провери дали, както поддържа жалбоподателят, Комисията е допуснала грешки, като е установила, първо, че селскостопанските парцели, за които е получена помощ, са били частично идентифицирани, в нарушение на член 58 от Регламент (ЕО) № 445/2002 на Комисията от 26 февруари 2002 година относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ФЕОГА (ОВ L 74, стр. 1), второ, че не са били извършени кръстосаните проверки с базата данни на ИСАК, в нарушение на член 60 от Регламент № 445/2002, трето, че проверките на място не са били изчерпателни, в нарушение на член 61 от Регламент № 445/2002, четвърто, че докладите от проверките не са били подробни, в нарушение на член 20 от Регламент (ЕО) № 2419/2001 на Комисията от 11 декември 2001 година относно установяване на подробни правила за прилагането на ИСАК към някои схеми за помощи на Общността, установени с Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета (ОВ L 327, стр. 11), и пето, че проверките са били недостатъчни от гледна точка на съвкупността от поетите от получателите ангажименти и задължения, в нарушение на член 61 от Регламент № 445/2002.

–       Относно идентифицирането на селскостопанските парцели

117    Република Гърция по същество твърди, че по време на процедурата по приключване на сметките е доказала, че от 2003 г. нататък селскостопанските парцели са били предмет на единна идентификация, в съответствие с член 58 от Регламент № 445/2002, и че помощите са били платени без риск за ФЕОГА.

118    Съгласно член 58, параграф 2 от Регламент № 445/2002, когато помощта за развитие на селските райони се прилага спрямо площи, парцелите се идентифицират поотделно. В параграф 4 от същия член се уточнява, че площите се идентифицират в съответствие с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 година относно изграждане на интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми на Общността за отпускане на помощ (ОВ L 355, стр. 1).

119    Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 3508/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1593/2000 на Съвета от 17 юли 2000 г. (ОВ L 182, стр. 4), всяка държава членка трябва да създаде ИСАК.

120    Съгласно член 2 от Регламент № 3508/92, изменен с Регламент № 1593/2000, ИСАК трябва по-специално да включва система за идентификация на селскостопанските парцели (наричана по-нататък „СИСП“).

121    Съгласно член 4 от Регламент № 3508/92, изменен с Регламент № 1593/2000, СИСП се създава на базата на карти или документи от поземлени регистри или други картографски източници. Използват се техниките на компютризираната географска информационна система, включително за предпочитане на въздушна и пространствена векторна цифрова карта, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, поне еквивалентна на картография със скала 1:10 000 . Следователно всички селскостопански парцели трябва да бъдат идентифицирани по тази система (Решение от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 100 по-горе, точка 54).

122    Освен това трябва да се напомни, както правилно посочи Комисията, значението, което има въвеждането на ИСАК. Всъщност идентификацията на селскостопанските парцели е ключов елемент за правилното прилагане на свързаните с площите схеми. Липсата на надеждна система за идентификация на парцелите сама по себе си предполага повишен риск от вреди за бюджета на Общността (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 март 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑285/03, непубликувано в Сборника, точка 62, Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, T‑243/05, Сборник, стр. II‑3475, точка 61 и Решение на Общия съд от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 100 по-горе, точка 57).

123    Както вече бе споменато в точка 109 по-горе, в окончателната позиция на Комисията, изложена в точка 16.3.5 от обобщения доклад, има позоваване на писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г.

124    В писмото си от 3 октомври 2006 г. Комисията посочва, че „не във всички случаи парцелите, за които е получена помощ, са били идентифицирани, а това не е позволило да се определят с точност площите и да се осъществят ефективни кръстосани проверки, в нарушение на разпоредбите на член 58 от Регламент № 445/2002“. Тя препраща и към точка 1.1 от писмото си от 4 юли 2005 г., в което е уточнила, че парцелите не са били „идентифицирани по единен начин“, както предвижда Регламент № 445/2002. Тя добавя, че „идентификацията е извършена въз основа главно на измерване на селскостопанските парцели и на въпросната площ в стреми (1 стрема = 1/10 хектара) [и че] преди 2004 г. не е имало изискване всеки път да се представя декларация по ИСАК и/или извлечения […] от системата за идентификация на парцелите[, което е направило] невъзможно пристъпването в повечето случаи към индивидуална идентификация и извършването на неавтоматизираните кръстосани проверки до [края на] 2003 г.“

125    В съответствие с цитираната в точка 115 по-горе съдебна практика следва да се провери дали Република Гърция е доказала, че преценките на Комисията са неточни.

126    Република Гърция твърди, че е доказала — при размяната на писма с Комисията и по време на двустранното обсъждане, — че от 2003 г. нататък парцелите са били предмет на единна идентификация, в съответствие с разпоредбите на член 58 от Регламент № 445/2002. В това отношение тя цитира писмото си от 5 септември 2005 г. (точка 1.1). В допълнение, тя припомня наличието на няколко министерски постановления във връзка с начина на идентификация на парцелите и задължението за посочване в заявленията, подадени в рамките на ИСАК, на точния код на парцелите.

127    Най-напред, налага се изводът, че Република Гърция твърди, че е доказала, че парцелите са били идентифицирани, но тя не е посочила кои са визираните доказателства. От протокола от двустранната среща действително личи, че на това обсъждане Република Гърция е представила няколко документа с цел да докаже, че парцелите са били идентифицирани. В писмените си изявления обаче жалбоподателят не е посочил как тези документи доказват, че от 2003 г. нататък селскостопанските парцели са били идентифицирани в съответствие с Регламент № 445/2002.

128    На следващо място, за да подкрепи твърдението си, че от 2003 г. нататък селскостопанските парцели са предмет на единна идентификация, Република Гърция посочва писмото си от 5 септември 2005 г., в точка 1.1 от което било доказано, че от 2003 г. нататък гръцките производители са пристъпили към такава идентификация. Налага се обаче изводът, че съдържанието на това писмо не може да опровергае констатацията на Комисията. От него всъщност не следва, че от 2003 г. нататък в Гърция действително се извършва изискваната от Регламент № 445/2002 идентификация на парцелите. Република Гърция просто посочва всички актове, които в Гърция задължават производителите да пристъпят към единна идентификация на парцелите в заявленията, подадени в рамките на ИСАК, като същевременно подчертава, че през 2003 г. „поради незнание малък брой земеделски производители не са подали заявление“.

129    Освен това следва да се приеме, че цитирането от Република Гърция на актове, които правят задължителна единната идентификация на парцелите, не е достатъчно, за да се докаже, че тя действително е пристъпила към такава идентификация.

130    Накрая, в жалбата Република Гърция признава, че за 2003 г. някои производители са попълнили не електронни, съобразени с изискванията на Регламент № 3508/92, а ръкописни декларации. Съгласно член 6 от този регламент обаче всеки земеделски производител трябва да подаде за всяка година заявление за помощи, в което се посочват селскостопанските парцели, правилата за идентификация на които са уточнени в член 4 от същия регламент. При това положение Република Гърция няма как да твърди, че от 2003 г. нататък селскостопанските парцели са идентифицирани в съответствие с посочения регламент.

131    Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на Република Гърция, изложени във връзка със селскостопанските парцели.

–       Относно кръстосаните проверки

132    Република Гърция по същество твърди, че са проведени кръстосани проверки с компютризираната база данни на ИСАК, в съответствие с член 60 от Регламент № 445/2002.

133    Съгласно член 16 от Регламент № 2419/2001 административните проверки, предвидени в член 8, параграф 1 от Регламент № 3508/92, включват по-конкретно кръстосани проверки на селскостопанските парцели и на декларираните животни, за да се предотврати неправомерното отпускане на една и съща помощ няколко пъти за една и съща календарна или стопанска година и за да се изключи неправомерното кумулиране на помощи, отпуснати в рамките на схеми на Общността за помощ, които включват декларации за площи и кръстосани проверки, при които се използва електронната база данни, за да се провери дали заявленията за помощ отговарят на предвидените условия (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 100 по-горе, точка 63).

134    Член 60 от Регламент № 445/2002 гласи:

„Административните проверки са изчерпателни и включват кръстосани проверки, когато е уместно, inter alia с данни от ИСАК. Тези проверки обхващат парцелите […], предмет на помощната мярка, с цел избягване на всякакви необосновани плащания на помощ […]“ [неофициален превод].

135    В точка 16.3.5 от обобщения доклад Комисията посочва, че Република Гърция не е предприела компютърни кръстосани проверки с базата данни на ИСАК. Тя препраща и към позицията си, изложена в писмото ѝ от 3 октомври 2006 г., от която личи, че ИСАК не е била напълно оперативна в Гърция през обхванатия от разследването на Комисията период.

136    Както следва от точка 115 по-горе, трябва да се провери дали Република Гърция е доказала, че преценките на Комисията са неточни.

137    Република Гърция твърди, че през съответния период ИСАК е била напълно оперативна. Тя се позовава и на няколко документа, които представила по време на двустранното обсъждане и които доказвали, че е предприела компютърни кръстосани проверки. В допълнение, тя посочва писмото на Opekepe (гръцкия орган за плащане и контрол на помощите за ориентиране и гарантиране) от 9 март 2007 г., в което било изяснено как са извършвани компютърните кръстосани проверки.

138    Най-напред следва да се напомни, както вече бе споменато в точки 126—131 по-горе, че през въпросния период СИСП не е била напълно съобразена с член 4 от Регламент № 3508/92, изменен с Регламент № 1593/2000. Освен това трябва да се отбележи, че от член 2 от Регламент № 3508/92, изменен с Регламент № 1593/2000, следва, че СИСП е част от ИСАК. Предвид установените пропуски при идентификацията на селскостопанските парцели Република Гърция няма как да твърди, че ИСАК е била напълно оперативна през 2003 г.

139    Когато обаче липсват такива ефективни и напълно оперативни системи, които са предвидени от правото на Съюза и са основен елемент от предвидените проверки, кръстосаните проверки по смисъла на член 60 от Регламент № 445/2002 не могат да бъдат надлежно осъществени (вж. в този смисъл Решение от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, точка 86 по-горе, точка 108 и Решение от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 100 по-горе, точка 65).

140    Следва да се добави, както правилно подчертава Комисията, че макар опитите на Република Гърция да докаже, обратно на констатациите на Комисията, че е предприела компютърни кръстосани проверки, самата Република Гърция признава в писмените си изявления, че за 2003 г. някои производители са подали не електронни, а ръкописни декларации — нещо, което тя е потвърдила и в съдебното заседание след въпрос на Общия съд.

141    В това отношение следва да се отбележи, че Република Гърция не е доказала, че доказателствата, които представила на двустранното обсъждане, и писмото на Opekepe от 9 март 2007 г. могат да направят ирелевантно обстоятелството, че някои производители не са подали електронни декларации, съобразени с Регламент № 3508/92.

142    Действително, Република Гърция твърди, че липсата на съобразени с Регламент № 3508/92 електронни декларации за 2003 г. не означава, че не са проведени компютърни кръстосани проверки, и добавя, че ръкописните декларации, открити от службите на Комисията за 2003 г., са били потвърдени в системата и че компютърните кръстосани проверки са били осъществени въз основа на тях.

143    При все това, от една страна Република Гърция не е подкрепила с доводи твърденията си. Тя по-специално не е доказала, че през 2003 г. по отношение на въпросните производители са извършени компютърни проверки. От друга страна, дори да се предположи, че са се провели кръстосани проверки въз основа на ръкописните декларации, открити от службите на Комисията за 2003 г., с този факт не може да се опровергае преценката на Комисията, че не е създадена СИСП като предвидената от общностната правна уредба.

144    В допълнение, с оглед на предходните съображения и на съдебната практика, цитирана в точка 60 по-горе, твърдението на Комисията, че при проверката службите ѝ не са открили никакви доказателства за извършването на кръстосани проверки, не може да представлява „неправилно“ мотивиране, както поддържа жалбоподателят.

145    Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на Република Гърция, изложени във връзка с кръстосаните проверки.

–       Относно проверките на място

146    Република Гърция излага две основни оплаквания. От една страна, тя твърди, че е доказала, че проверките на място относно измерването на селскостопанските парцели са били достатъчни и надеждни и че са отговаряли на критериите по член 61 от Регламент № 445/2002. От друга страна, тя поддържа, че е предприела проверки на място относно добрите земеделски практики.

147    Съгласно член 61 от Регламент № 445/2002 „проверките на място се извършват в съответствие с дял III от Регламент […] № 2419/2001“ [неофициален превод]. По силата на член 15 от последния регламент административните проверки и проверките на място се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективната проверка дали са спазени условията, при които се отпускат помощите.

148    Що се отнася специално до контрола върху добрите земеделски практики, от член 61, трета алинея от Регламент № 445/2002 следва, че съответният контрол обхваща всички ангажименти и задължения на получателя, които могат да бъдат проверени по време на посещението. Член 22, параграф 2 от Регламент № 2419/2001 предвижда, че добрите земеделски практики са също аспект, който трябва да бъде отчетен при определянето на площите (вж. в този смисъл Решение от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, точка 86 по-горе, точка 119).

149    От писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., споменато в точка 16.3.5 от обобщения доклад във връзка с окончателната позиция на Комисията, следва, че проверките на място не са били изчерпателни по смисъла на член 61 от Регламент № 445/2002, тъй като, от една страна, не са включвали измерване на селскостопанските парцели в съответствие с Регламент № 3508/92, и от друга — не е имало никакво доказателство, че проверките на място са се отнасяли до прилагането на добрите земеделски практики.

150    Оспорвайки преценката на Комисията относно проверките на място на измерването на селскостопанските парцели, Република Гърция твърди единствено че посочените парцели са били „проверени и измерени от националните контролни органи“ — нещо, което службите на Комисията не могли да проверят, тъй като те самите не извършили измервания на посочените парцели. Тези твърдения, които изобщо не са подкрепени с доводи, не могат да опровергаят констатациите на Комисията.

151    В това отношение трябва да се отбележи, че от писмото на Комисията от 4 юли 2005 г., споменато в писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., следва, че „[к]олкото до измерването на селскостопанските парцели, няма достатъчно данни, въз основа на които да може да се определи доколко парцелът действително е бил измерен отново или е бил направен просто визуален оглед на парцела“. Тази констатация обаче не е опровергана от Република Гърция.

152    Доводът на Република Гърция, че представените по време на двустранното обсъждане доклади от проверки показвали, че са извършени проверки на място относно измерването на парцели, както и относно добрите земеделски практики, също не може да бъде приет. Тези доклади от проверки се отнасят само до административна област Магнисия — факт, който впрочем Република Гърция не оспорва. Дори да се предположи обаче, че посочените доклади свидетелстват за извършването на проверки относно прилагането на добрите земеделски практики, следва да се приеме, както правилно отбеляза Комисията, че само с тях няма как да се докаже неточността на констатацията на Комисията, която се отнася до територия с площ, по-голяма от площта на самата административна област Магнисия. Всъщност държавата членка трябва да докаже конкретно, че системите за контрол в непроверените региони не са страдали от същите недостатъци като недостатъците, които Комисията е констатирала в проверените региони (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 март 2004 г. по дело Германия/Комисия, C‑344/01, Recueil, стр. I‑2081, точки 64 и 65).

153    На последно място, що се отнася до довода на Република Гърция, че прието през 2000 г. министерско постановление предвижда задължението за съобразяване с добрите земеделски практики, той не е достатъчен, за да се докаже, че Република Гърция действително е предприела проверка на място относно добрите земеделски практики (вж. в този смисъл Решение от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, точка 86 по-горе, точка 120).

154    Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на Република Гърция, изложени във връзка с проверките на място.

–       Относно докладите от проверките

155    Република Гърция по същество твърди, че непосочването в докладите от проверките относно административна област Лариса на разликите между декларираните площи или животни и измерените или преброени такива, както и липсата на конкретни становища от страна на контролните органи не представляват нарушение на правото на Съюза и не оправдават налагането на финансова корекция.

156    Съгласно член 20, параграф 1, буква в) от Регламент № 2419/2001, към който препраща член 61, параграф 1, първо изречение от Регламент № 445/2002, за всяка проверка на място се изготвя доклад от проверката, който дава възможност да се прегледат различните аспекти на проверката, сред които са „проверените селскостопански парцели, измерените селскостопански парцели, резултатите от измерванията за измерен селскостопански парцел и използваните измервателни методи“ [неофициален превод].

157    Съгласно писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., към което препраща точка 16.3.5 от обобщения доклад, където е изложена окончателната позиция на Комисията, докладите от проверките „не са били подробни“, както изисква член 20 от Регламент № 2419/2001, който изисква, както бе посочено по-горе, да се споменат резултатите от измерванията на селскостопанските парцели.

158    Писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г. освен това препраща към точка 3.3 от писмото на Комисията от 4 юли 2005 г., която гласи следното:

„[…] докладите, които бяха разгледани, не бяха достатъчно обосновани и не установяваха ясно вида контрол, който реално е бил осъществен при проверката на място. В докладите изобщо не бяха отчетени каквито и да било несъответствия между декларираната и определената площ или броя на преброените при проверката животни. Това породи съмнения относно точността и истинността на твърденията, съдържащи се в тези доклади.

Колкото до измерването на селскостопанските парцели, няма достатъчно данни, въз основа на които да може да се определи доколко парцелът действително е бил измерен отново или е бил направен просто визуален оглед на парцела. Както бе забелязано по-конкретно в проверените преписки, разделът, който е било предвидено да бъде попълван в докладите от проверките и който се е отнасял до доказателствата, свързани с използвания метод за измерване, или до броя на измерените парцели, не е бил систематично попълван. От друга страна, в докладите от проверките в общи линии не е бил отразен нито един от специалните коментари на контролните органи, направени при проверките […]“.

159    Република Гърция не е представила никакви доказателства, които могат да опровергаят точността на констатациите на Комисията.

160    Доводът на Република Гърция, че в представените по време на двустранното обсъждане доклади от проверките е посочено, че е извършено измерване на парцели, не може да бъде приет. Както вече бе отбелязано в точка 152 по-горе и както правилно твърди Комисията, тези доклади от проверки, отнасящи се само до административна област Магнисия, не могат да поставят под въпрос констатацията на Комисията с по-общ обхват.

161    Освен това трябва да се отбележи, обратно на поддържаното от Република Гърция, че от преписката не е видно, че според службите на Комисията съдържанието на докладите от проверките във връзка с административна област Лариса е било изолиран случай. В точка 3.3 от протокола от двустранното обсъждане се изтъква само че службите на Комисията „поддържат своята позиция за незадоволителното качество на докладите от проверките, разгледани при посещението в Лариса“.

162    На последно място, следва да се приеме, че посочените от Република Гърция министерски постановления и указания сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже, че докладите от проверките действително са изготвени в съответствие с член 20 от Регламент № 2419/2001 (вж. в този смисъл Решение от 26 ноември 2008 г. по дело Гърция/Комисия, точка 86 по-горе, точка 120).

163    Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на Република Гърция, изложени във връзка с докладите от проверките.

–       Относно проверките на всички ангажименти и задължения на получателите

164    Република Гърция поддържа, на първо място, че обстоятелството, че не във всички случаи е извършена проверка на място на всички ангажименти и задължения на получателите, не противоречи на правото на Съюза. На следващо място, тя отбелязва, че Комисията наложила финансова корекция въз основа на един-единствен случай на получател, чиито ангажименти и задължения не били проверени в тяхната съвкупност.

165    Съгласно член 61, трета алинея от Регламент № 445/2002 „проверките обхващат всички ангажименти и задължения на получателя, които могат да бъдат проверени по време на посещението“ [неофициален превод].

166    В писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., към което препраща точка 16.3.5 от обобщения доклад, където е изложена окончателната позиция на Комисията, се посочва, че „що се отнася до съвкупността от поетите от получателите ангажименти (във връзка с мерките за развитие на агроекологията), които могат да бъдат проверени, докато трае посещението, както предвижда член 61 от Регламент № 445/2002, проверките са били недостатъчни“.

167    Писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г. освен това препраща към точка 3.2 от писмото на Комисията от 4 юли 2005 г., която гласи:

„Както е посочено в член 69, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 817/2004, проверките на място обхващат всички ангажименти и задължения на получателя във връзка с мерките за развитие на селските райони, които могат да бъдат проверени по време на посещението. Във връзка с това държавите членки могат да предвидят, че избраният за целите на контрола получател ще бъде проверяван по линия на съответната мярка за развитие на селските райони и по линия на всички други мерки, за контрола на които е необходима подобна експертиза.

При проверката на преписката обаче бе установен случай, в който при посещението на място получателят на помощ по две различни агроекологични подмерки е бил избран с оглед на проверка на място относно едната от тези мерки, но не и относно втората.

Запитани по този въпрос, гръцките власти признаха, че предмет на проверките на място са били ангажиментите по подмярката, по линия на която е бил избран получателят, но не и другите възможни дейности по същата мярка за развитие на селските райони, по която земеделският производител е получил помощ“.

168    Оспорвайки преценката на Комисията, изложена в точка 3.2 от писмото на Комисията от 4 юли 2005 г., Република Гърция твърди единствено че финансовата корекция е наложена въз основа на един-единствен случай на получател, чиито ангажименти и задължения не били проверени в тяхната съвкупност. С това тя не опровергава констатациите на Комисията относно въпросния получател.

169    Все пак съгласно постоянната съдебна практика, щом като държавата членка не успее да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, същите представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения за това дали е въведена система от адекватни и ефикасни мерки за наблюдение и контрол (Решение на Съда от 28 октомври 1999 г. по дело Италия/Комисия, C‑253/97, Recueil, стр. I‑7529, точка 7 и Решение на Съда от 24 февруари 2005 г., точка 48 по-горе, точка 35). Ето защо, веднъж щом е установена грешка при извършвани на случаен принцип проверки, с оглед на горепосочената съдебна практика Комисията не би могла да изключи възможността тази нередност да е по-разпространена.

170    Що се отнася до довода на Република Гърция, че Комисията не е посочила, че по отношение на получателя на въпросната помощ е можело да се пристъпи към едновременна проверка на всички негови ангажименти и задължения, следва да се напомни, че съгласно споменатата в точка 115 по-горе съдебна практика събирането на такива доказателства е задължение на съответната държава членка. Република Гърция обаче не е доказала, че такава проверка се е оказала невъзможна. Тя само твърди, без да представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че на 15 април 2003 г. — датата, на която е извършена проверката на място относно спазването на задълженията по мярката, отнасяща се до „биологичното земеделие“ във връзка с „житото“ — за нея е било невъзможно да провери дали са били спазени всички задължения и ангажименти, свързани с мярката, отнасяща се до „замърсяването с нитрати“ във връзка с „памука“, защото течал периодът на засяване на памука. Освен това тези доводи на Република Гърция не съвпадат с изложените в съдебното заседание, съгласно които, за да се предприемат такива проверки, трябвало да се мобилизира екип от специализирани експерти по памука, замърсяването на водите и агроекологичните програми.

171    Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на Република Гърция, изложени относно проверките на всички ангажименти и задължения на получателите, а следователно и първата част от настоящото правно основание.

 По втората част, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка

172    Република Гърция поддържа, че обжалваното решение трябва да се отмени, доколкото нарушава принципа на пропорционалност. Ако решението не бъдело отменено, при изчисляването на корекцията трябвало да се отчетат само случаят на административна област Лариса, мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и направените след 3 октомври 2004 г. разходи.

173    От посочената в точка 72 по-горе постоянна съдебна практика следва, че Комисията трябва да положи усилия, вместо изобщо да откаже да финансира разходите, да установи правила, с които различните степени на липса на контрол да се диференцират според тежестта на риска, който създават за ФЕОГА, а държавата членка трябва да докаже, че тези критерии са произволни и несправедливи.

174    Съгласно документ № VI/5330/97, от една страна, „[к]огато една или няколко ключови проверки не са извършени или са извършени толкова лошо или рядко, че са неефективни, за да се определи дали заявлението е допустимо или за да се предотвратят нередностите, следва да се наложи корекция в размер на 10 %, защото е логично да се счита, че е съществувал висок риск от големи загуби за ФЕОГА“, и от друга страна, „[к]огато са извършени всички ключови проверки, но не са спазени изискваните от регламентите брой, честота или строгост, следва да се наложи корекция в размер на 5 %“.

175    Комисията обосновава финансовите корекции с 5 % за финансовите 2003 г. и 2004 г. в сектора на съпътстващите мерки за развитие на селските райони с установените и изброени в точка 116 по-горе пропуски при извършването на ключовите проверки.

176    Видно от анализа на първата част на третото правно основание, отнасяща се до финансовата корекция на разходите, направени в сектора на съпътстващите мерки за развитие на селските райони за финансовите 2003 г. и 2004 г. (вж. точки 117—171 по-горе), Република Гърция не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни. Ето защо, предвид изложените в точки 173—175 по-горе съображения, решението на Комисията да наложи корекция с 5 % не може да се счита за противоречащо на принципа на пропорционалност. Впрочем в това отношение следва да се отбележи, че съдилищата на Съюза вече са приели за пропорционално прилагането на корекционна ставка от 5 %, когато липсва надеждна система за идентификация на селскостопанските парцели (вж. в този смисъл Решение от 24 февруари 2005 г., точка 48 по-горе, точка 100, Решение от 17 март 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 122 по-горе, точка 64 и Решение от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, точка 122 по-горе, точка 78).

177    Също така се налага изводът, че Република Гърция не е изтъкнала обстоятелство, въз основа на което да се приеме, че Комисията не е можела да направи извод, че съществува съществен риск ФЕОГА да реализира загуби. Тя твърди единствено че ако финансовата корекция не бъде приета за несъразмерна, при същата би трябвало да се отчетат само случаят на административна област Лариса, мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и направените след 3 октомври 2004 г. разходи.

178    Както обаче следва от точки 160 и 161 по-горе, пропуските при проверките, извършени в административна област Лариса, не изключват възможността тези пропуски да засягат и други административни области. В допълнение — видно от писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., към което препраща точка 16.3.5 от обобщения доклад — пропуските, свързани с идентификацията на селскостопанските парцели и с кръстосаните проверки с ИСАК, засягат не само мярката, отнасяща се до „агроекологията“, но и мярката, отнасяща се до „залесяването на земеделска земя“. От точки 117—145 по-горе личи, че Комисията не е допуснала фактически грешки, констатирайки споменатите пропуски. На последно място, както бе посочено в точки 99—101 по-горе, 24-месечният период е изчислен, използвайки за начален момент не писмото на Комисията от 3 октомври 2006 г., което съдържа оценката на разходите, но и писмото на Комисията от 4 юли 2005 г., с което на Република Гърция са съобщени резултатите от извършените проверки. Ето защо Република Гърция няма как да твърди, че обхватът на финансовата корекция от 5 % би трябвало да бъде сведен до установените пропуски относно административна област Лариса, до мярката, отнасяща се до „агроекологията“, и до направените след 3 октомври 2004 г. разходи.

179    Ето защо втората част трябва да бъде отхвърлена, а следователно — и настоящото правно основание.

3.     По финансовата корекция, наложена в областта на финансовия одит за финансовата 2004 г.

180    Република Гърция излага едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на закона и на съдържащите се в документ № VI/5330/97 указания, от фактически грешки, от липса на мотиви и от нарушение на принципа на пропорционалност и на пределите на правото на преценка.

181    В рамките на това правно основание Република Гърция по същество поддържа, че просрочването на плащанията е било обосновано и е целяло единствено да защити финансовите интереси на Общността. Оттук тя прави извод, че наложената корекция явно надвишава вредата, която се твърди, че е претърпяна от ФЕОГА.

182    Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 296/96 на Комисията от 16 февруари 1996 година относно данните, които следва да се предават от държавите членки и ежемесечното отчитане на разходите, финансирани във връзка със секция „Гарантиране“ на ФЕОГА (ОВ L 39, стр. 5), изменен с Регламент (ЕО) № 1577/2001 на Комисията от 1 август 2001 г. (ОВ L 209, стр. 12), гласи:

„Авансовите плащания срещу осчетоводяване на разходите се намаляват с размера на разходите, извършени след определения краен срок, както следва:

а)      когато разходите, направени след крайния срок, са равни или по-малко от 4 % от разходите, направени преди крайния срок, авансовото плащане не се намалява независимо от броя на месеците закъснение;

б)      за суми над минимално допустимия размер от 4 % всички следващи разходи се намаляват, както следва, ако са извършени със закъснение до:

–        един месец — с 10 %,

–        два месеца — с 25 %,

–        три месеца — с 45 %,

–        четири месеца — със 70 %,

–        пет или повече месеца — със 100 %.

Въпреки това Комисията ще прилага различна система за изчисление във времето и/или по-малък размер на намалението или не прибягва до такива, ако възникнат извънредни обстоятелства, свързани с управлението на някои от мерките, или държавите членки представят надлежно обосновани причини.

Намаленията съгласно този член се извършват в съответствие с правилата, залегнали в член 14 от Регламент (ЕО) № 2040/2000“ [неофициален превод].

183    Съгласно съдебната практика член 4, параграф 2, втора алинея от Регламент № 296/96 е разпоредба, която въвежда дерогация, и при това положение трябва да се тълкува стеснително (Решение от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, точка 122 по-горе, точка 115).

184    Освен това финансираните от ФЕОГА разходи трябва да се изчисляват с презумпцията, че са спазени сроковете, предвидени в приложимата правна уредба в областта на селското стопанство. В резултат на това, когато националните органи превеждат помощи след изтичане на срока, както изтъква четвърто съображение от Регламент № 296/96, те прехвърлят на ФЕОГА неправомерни и следователно недопустими разходи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 октомври 1999 г. по дело Италия/Комисия, точка 169 по-горе, точка 126). Следователно държавата членка трябва да организира своята система за контрол, като вземе предвид срока за плащане на помощите (вж. в този смисъл Решение от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, точка 122 по-горе, точка 116).

185    Съгласно точка 17.1.5 от обобщения доклад, където е изложена окончателната позиция на Комисията, поради просрочени плащания са наложени финансови корекции в размер на 5 279 881,28 EUR.

186    Република Гърция е тази, която трябва да докаже, че са изпълнени условията по член 4, параграф 2, втора алинея от Регламент № 296/96, т.е. да докаже, че са налице извънредни обстоятелства, свързани с управлението на някои от мерките, или да представи надлежно обосновани причини. Република Гърция трябва по-конкретно да докаже, че забавянията не са надхвърлили разумните граници (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 септември 2003 г. по дело Гърция/Комисия, C‑331/00, Recueil, стр. I‑9085, точка 117 и Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 39 по-горе, точка 372).

187    Най-напред следва да се отбележи, че Република Гърция не оспорва, че налице са просрочени плащания. От друга страна, тя се оплаква от наложената финансова корекция, тъй като причина за просрочените плащания била необходимостта да се отстранят някои допуснати в заявленията на производителите грешки, като при необходимост се пристъпи към допълнителни проверки.

188    Както посочва Комисията, най-напред се налага изводът, че Република Гърция не е посочила никакво „извънредно обстоятелство, свързано с управлението“, на което се дължат просрочените плащания.

189    Наред с извънредните обстоятелства, свързани с управлението, в член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96 се говори за „надлежно обосновани причини, представени от държавите членки“.

190    При все това, без да се налага проверка дали необходимостта да се отстранят допуснатите в заявленията на производителите грешки е „надлежно обоснована причина“ за просрочените плащания по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96, налага се изводът, че Република Гърция не е доказала, че в подадените от производителите заявления действително са били допуснати грешки в данните за тези производители. В това отношение трябва да се посочи, че в протокола от проведеното на 12 януари 2006 г. двустранно обсъждане Комисията е приканила гръцките органи „да представят доказателства за верността на причините“ за просрочването. Въпреки че в писмото си от 2 май 2006 г. Република Гърция излага доводи в подкрепа на своите твърдения, следва да се отбележи, че тя все пак не е представила доказателства, които да могат да потвърдят верността на твърдените причини за просрочване на плащанията.

191    Във всеки случай, дори да се предположи, че в заявленията на производителите действително са били допуснати грешки, Република Гърция не е доказала необходимостта да се предприемат допълнителни проверки, чиято продължителност обосновава просрочването на плащанията (вж. в този смисъл Решение от 11 юни 2009 г., точка 39 по-горе, точка 375). В това отношение следва да се отбележи, че предназначението на предвидения в член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96 допустим размер от 4 % е именно да даде възможност на държавите членки да извършват допълнителни проверки, без броят на месеците закъснение да оказва влияние върху плащанията, които не надвишават този праг (Решение от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, точка 122 по-горе, точка 116).

192    Освен това трябва да се отхвърли оплакването на Република Гърция за липса на мотиви на обжалваното решение, доколкото Комисията не изяснила защо не били взети предвид причините, посочени с цел да се обоснове просрочването на плащанията.

193    Следва да се приеме за установено, че след поканата на Комисията гръцките органи да представят доказателства за верността на причините, изтъкнати с цел да се обоснове просрочването на плащанията, с писмо от 2 май 2006 г. Opekepe припомня причините за просрочването им и пояснява в табличен вид допуснатите грешки в заявленията на производителите за 2002 г. и 2003 г., но не представя веществени доказателства за тези грешки. В писмото си от 20 август 2007 г. Комисията посочва както че доводите на гръцките органи не могат да бъдат приети, понеже „не е настъпило никакво извънредно обстоятелство, свързано с управлението, и [Република Гърция] не е изтъкнала никаква основателна причина“, така и че административните трудности са били решавани с предвидения в член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96 допустим размер от 4 %.

194    Ето защо в приложение на цитираната в точка 60 по-горе съдебна практика Република Гърция няма как да твърди, позовавайки се на нарушение на задължението за мотивиране, че не е била достатъчно информирана за причините, поради които Комисията не е взела предвид представените в писмото от 2 май 2006 г. данни в подкрепа на изтъкнатите причини за просрочването на плащанията. Също така следва да се отбележи, че жалбоподателят е имал възможността да предяви своите права, тъй като именно в жалбата си оспорва израза „административни трудности“, използван от Комисията за квалифициране на причините, на които се дължи просрочването на плащанията.

195    Що се отнася до оплакването на Република Гърция, че наложената корекция явно надвишава вредата, която се твърди, че е претърпяна от ФЕОГА, следва да се припомни, че няма спор, че плащанията са извършени със забавяне.

196    Съгласно съдебната практика Комисията е длъжна да докаже наличието на нарушение на общностните норми, а след като това нарушение бъде установено, държавата членка трябва да докаже, ако е необходимо, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от това (Решение на Съда от 7 октомври 2004 г. по дело Испания/Комисия, C‑153/01, Recueil, стр. I‑9009, точка 67).

197    В настоящия случай Република Гърция просто обосновава просрочването на плащанията, но не оспорва установените от Комисията финансови последици, от гледна точка по-специално на разпоредбите на член 4, параграф 2 от Регламент № 296/96, посочени в точка 182 по-горе. Ето защо тя не може да твърди, че финансовата корекция е несъразмерна.

198    На последно място следва да се посочи, че в писмените си изявления и в съдебното заседание Република Гърция твърди, че Комисията трябва да ѝ възстанови сумата от 20 006,27 EUR, която съответства на разликата между направените вече приспадания в рамките на авансовите плащания, възлизащи на 5 299 887,55 EUR, и общия размер на наложената от Комисията корекция, равняващ се на 5 279 881,28 EUR. Трябва обаче да се отбележи, че обжалваното решение отчита тази разлика, която е вписана в приложената към него таблица, в колоната „Финансово въздействие“.

199    Ето защо настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено, както и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

200    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Република Гърция е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Truchot Martins Ribeiro Kanninen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 юли 2012 година.

Подписи

* Език на производството: гръцки.