РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
9 юли 2010 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „Vektor-Lycopin“ — Абсолютни основания за отказ — Липса на отличителен характер — Описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По дело T‑85/08,
Exalation Ltd, установено в Ilford, Essex (Обединеното кралство), за което се явява адв. K. Zingsheim, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н S. Schäffner, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 декември 2007 г. (преписка R 1037/2007–4) относно заявка за регистрация на словния знак „Vektor-Lycopin“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑жа E. Cremona и г‑н S. Frimodt Nielsen (докладчик), съдии,
секретар: г-жа K. Andová, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2008 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 15 юли 2008 г.,
след съдебното заседание от 2 март 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 6 януари 2006 г. жалбоподателят Exalation Ltd подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) с измененията (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Vektor-Lycopin“.
3 Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към класове 5, 29 и 30 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и отговарят по-конкретно за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 5: „Фармацевтични и ветеринарни препарати за медицински цели; санитарни продукти за медицински цели; диетични продукти за медицински цели; бебешки храни“,
– клас 29: „Месо, риба, домашни птици и дивеч; месни продукти и екстракти; консервирани, сушени и сготвени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца, мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини“,
– клас 30: „Кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока; саго, сурогати за кафе; брашно и произведения от зърнени храни; хляб, сладкарски и захарни изделия, сладолед; мед, захарен петмез; мая, бакпулвер; сол, горчица; оцет, сосове (подправки за ястия); лед“.
4 С решение от 4 май 2007 г. (наричано по-нататък „решението на проверителя“) на основание член 38 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 37 от Регламент № 207/2009) проверителят отхвърля заявката за марка за посочените в точка 3 по-горе стоки с мотива, че марката „Vektor-Lycopin“ е описателна, както и лишена от отличителен характер за немскоговорещите и английскоговорещите потребители от Европейската общност и че не може да бъде регистрирана по силата на член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009).
5 На 3 юли 2007 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на проверителя на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009).
6 С решение от 17 декември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата и потвърждава решението на проверителя.
7 В обжалваното решение апелативният състав приема, че посочените в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 40/94 абсолютни основания за отказ са приложими в немскоговорещите и английскоговорещите части на Общността. Ето защо тези разпоредби във връзка с разпоредбите на член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94 не допускали регистрацията на марката „Vektor-Lycopin“.
8 Що се отнася до прилагането на посоченото в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 абсолютно основание за отказ, апелативният състав потвърждава преценката на проверителя, че, първо, германският термин „Vektor“ (преносител) се използва в генното инженерство за молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), които служат за въвеждане на чуждо ДНК в клетка гостоприемник, и второ, терминът „преносител“ в медицината и в областта на защитата на растенията насочва към организми, които предават болести (точка 18 от обжалваното решение).
9 Освен това апелативният състав потвърждава становището на проверителя, че германският термин „Lycopin“ (ликопен) обозначава каротиноид с антиоксидантни свойства (точка 18 от обжалваното решение).
10 Също така апелативният състав посочва, че елементите „vektor“ и „lycopin“ са свързани с тире в съответствие с правилата на немски и английски език (точка 18 от обжалваното решение).
11 Накрая, апелативният състав възприема изводите на проверителя, че заявеният знак като цяло има конкретно описателно значение по отношение на посочените в заявката за регистрация стоки. Всъщност ставало въпрос за хранителна добавка, чиято активна съставка би могла да се включи в състава на фармацевтични препарати или на диетични продукти за медицински цели, или още в състава на бебешки храни, както и на всички хранителни продукти от класове 29 и 30, посочени в точка 3 по-горе (точки 19—21 от обжалваното решение).
12 Освен това, за да се определи кръгът на съответните потребители, било уместно да се включат не само потребителите, но и производителите и търговците на посочените в заявката за регистрация стоки (точка 23 от обжалваното решение).
Искания на страните
13 В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отмени решението на проверителя,
– да разпореди на СХВП да регистрира марката „Vektor-Lycopin“,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 В хода на съдебното заседание жалбоподателят заявява, че се отказва от второто и третото си искане, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
От правна страна
16 В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят изтъква две правни основания, като първото е изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, а второто — от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Най-напред следва да се разгледа първото правно основание.
По правното основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
17 На първо място, жалбоподателят твърди, че знакът „Vektor-Lycopin“ се състои от два елемента, чието съчетание е необичайно и непознато. Знакът „Vektor-Lycopin“ не се съдържал нито в речниците, нито в говоримия или в писмения език. Той не бил познат или обичайно използван нито в медицината, нито в биологията, нито във физиката или в математиката. Следователно знакът „Vektor-Lycopin“ представлявал неологизъм, отговарящ на установения в съдебната практика критерий, съгласно който подреждането един до друг на два описателни термина не е описателно, ако поради необичайния характер на съчетанието съответният знак създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от създаденото от значението на термините, които го съставят, така че този знак, разглеждан в неговата цялост, има приоритет пред сбора от елементи, които го съставят. Поради това напълно новият знак „Vektor-Lycopin“ бил непознат на потребителите, специалисти в областта на медицината, биологията, фармацевтиката или физиката, както и на крайния потребител.
18 На второ място, жалбоподателят поддържа, че елементът „vektor“ не бил еднозначен. Апелативният състав взел предвид единствено значението на този термин в областта на генното инженерство. Този термин обаче имал множество други значения в различни области, например във физиката. Направеното от апелативния състав семантично ограничение подлежало на критика, тъй като без причина било неблагоприятно за жалбоподателя. Освен това значението на германския термин „Vektor“, присъщ за областта на генното инженерство, не било познато нито на потребителите специалисти, състоящи се от биолози, физици, лекари, фармацевти, математици или други специалисти, нито a fortiori на средния краен потребител на посочените в заявката за регистрация стоки. Така потенциалните потребители не можели да направят извод от знака „Vektor-Lycopin“, че той описва смес от екстракти от сладник и домат. В подкрепа на своите твърдения жалбоподателят предлага да представи на Общия съд няколко резултата от проучвания на общественото мнение.
19 На трето място, жалбоподателят твърди, че ако елементът „vektor“ бил описателен, както твърди апелативният състав, нито една съдържаща този термин марка не би трябвало да може да бъде регистрирана. Съществували обаче много марки на Общността, национални или международни марки, които съдържат термина „vektor“. Следователно според жалбоподателя приетата от апелативния състав позиция трябвало да доведе до заличаването на всички марки на Общността, съдържащи термина „vektor“, съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009).
20 Накрая, жалбоподателят твърди, че поддържа изцяло изложените от него доводи както в подкрепа на заявката му за марка, така и в хода на производството пред апелативния състав и че те също така са неразделна част от настоящата жалба.
21 СХВП оспорва всички доводи на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
22 Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 се отказва регистрация на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговията, за да се означат видът, качеството, количеството, предназначението, стойността, географският произход или моментът на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характерни особености. Освен това в член 7, параграф 2 от същия регламент се посочва, че параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Общността.
23 Всъщност съгласно Регламент № 40/94 знаците или означенията, които могат да служат в търговията, за да се означат характерни особености на стоките или услугите, за които е поискана регистрация, се считат за негодни по естеството си да изпълнят функцията на марката за указание за произход, без да се накърнява възможността за придобиване на отличителен характер чрез използване, предвидена в член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009) (Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Recueil, стр. I‑12447, точка 30).
24 Съгласно постоянната съдебна практика член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или означенията, описващи характерните особености на стоки или услуги, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички (Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 23 по-горе, точка 31 и Решение на Общия съд от 7 юни 2005 г. по дело Münchener Rückversicherungs-Gesellschaft/СХВП (MunichFinancialServices), T‑316/03, Recueil, стр. II‑1951, точка 25).
25 За да бъде оправдан отказ за регистрация на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, не е необходимо към момента на заявката за регистрация знаците и означенията, от които е съставена съответната марка, да бъдат действително използвани за описване на стоките или услугите като тези, за които е направена заявката за регистрация, или на характерните особености на тези стоки или услуги. Достатъчно е, както посочва самият текст на разпоредбата, тези знаци или означения да могат да се използват за тази цел. Така трябва да се откаже регистрация на словен знак, ако поне с едно от потенциалните си значения той обозначава характерна особеност на съответните стоки или услуги (Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 23 по-горе, точка 32).
26 Така съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 СХВП трябва да прецени дали дадена марка, чиято регистрация се иска, представлява за заинтересования кръг лица описание на характерните особености на съответните стоки или услуги, или дали е разумно да се предположи, че такъв ще бъде случаят в бъдеще. Ако след тази проверка апелативният състав достигне до извода, че това е така, въз основа на посочената разпоредба той трябва да откаже да регистрира марката (вж. по аналогия Решение на Съда от 12 февруари 2004 г. по дело Koninklijke KPN Nederland, C‑363/99, Recueil, стр. I‑1619, точка 56).
– Относно предложението на жалбоподателя да представи доказателства
27 В подкрепа на доводите си, с които оспорва познаването от страна на съответните потребители на възприетото от апелативния състав значение на германския термин „Vektor“, от една страна, и на термина „vektor-lycopin“, от друга страна, жалбоподателят предлага да представи на Общия съд няколко проучвания на общественото мнение.
28 Следва да се напомни, че законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява в съответствие с фактическите и правни обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта. Следователно законосъобразността на решение на апелативния състав може да бъде оспорена с изтъкването на нови факти пред Общия съд само ако се докаже, че апелативният състав е трябвало служебно да вземе предвид тези факти по време на административното производство, преди да приеме решение в конкретния случай. Всъщност съгласно член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009) СХВП може да не вземе предвид фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме. Следователно в рамките на жалба за отмяна Общият съд не може да вземе предвид фактически обстоятелства, които СХВП не е имала възможност да узнае в рамките на административното производство (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 ноември 2003 г. по дело HERON Robotunits/СХВП (ROBOTUNITS), T‑222/02, Recueil, стр. II‑4995, точки 50 и 51, и цитираната съдебна практика).
29 В настоящия случай следва да се заключи, че проучванията на общественото мнение, които жалбоподателят предлага да представи на Общия съд, не са били представени нито на проверителя, нито на апелативния състав по време на административното производство. Освен това жалбоподателят не твърди, че тези проучвания са били на разположение към датата на приемане на обжалваното решение. Дори да се предположи обаче, че резултатите от такива проучвания са били на разположение към тази дата, те не представляват общоизвестни факти, които могат да бъдат взети предвид служебно от СХВП, тоест факти, които е възможно да са известни на всяко лице или поне могат да станат известни от общодостъпни източници (Решение на Общия съд от 22 юни 2004 г. по дело Ruiz-Picasso и др./СХВП — DaimlerChrysler (PICARO), T‑185/02, Recueil, стр. II‑1739, точка 29 и Решение на Общия съд от 20 април 2005 г. по дело Atomic Austria/СХВП — Fabricas Agrupadas de Muñecas de Onil (ATOMIC BLITZ), T‑318/03, Recueil, стр. II‑1319, точка 35). Следователно, каквато и да е тяхната доказателствена сила, жалбоподателят не може да оспорва законосъобразността на обжалваното решение въз основа на доказателства, които предлага да представи за първи път пред Общия съд.
30 Ето защо предложението на жалбоподателя да представи доказателства трябва да бъде отхвърлено.
– Относно направеното от жалбоподателя позоваване на доводите, изложени в заявката му за марка и в хода на производството пред апелативния състав
31 Жалбоподателят посочва в жалбата, че поддържа изцяло изложените от него доводи при подаване на заявката му за регистрация и по време на производството пред апелативния състав и че те също така са неразделна част от настоящата жалба.
32 По силата на член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, приложим в областта на интелектуалната собственост съгласно член 130, параграф 1 и член 132, параграф 1 от този правилник, исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания.
33 Това посочване трябва да е видно от самия текст на исковата молба или жалбата и да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 94 и 100 и Решение на Съда от 18 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП, C‑214/05 P, Recueil, стр. I‑7057, точка 37).
34 Освен това Общият съд е приел, че макар текстът на жалбата да може да бъде обосноваван чрез препращане към определени части от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства в жалбата (вж. Решение на Общия съд от 1 март 2005 г. по дело Sergio Rossi/СХВП — Sissi Rossi (SISSI ROSSI), T‑169/03, Recueil, стр. II‑685, точка 30 и цитираната съдебна практика).
35 Следователно, доколкото препраща към представените от жалбоподателя пред СХВП документи, жалбата е недопустима, тъй като общото препращане, което съдържа, не е относимо за изложените в нея правни основания и доводи (вж. в този смисъл Решение по дело SISSI ROSSI, точка 34 по-горе, точка 31).
– Относно определянето на съответните потребители
36 В обжалваното решение апелативният състав е приел, че в кръга на съответните потребители се включват всички производители и потребители на фармацевтични и ветеринарни препарати, диетични продукти, бебешки храни и други хранителни продукти, посочени в точка 3 по-горе, тоест едновременно някои специалисти и широката общественост. Това определяне, което не е оспорено нито от жалбоподателя, нито от СХВП, следва да се одобри.
37 Следователно трябва да се разгледа въпросът дали с доводите, които изтъква, жалбоподателят успява да докаже, че за определените в точка 36 по-горе съответни потребители знакът „Vektor-Lycopin“ не представлява описание на характерните особености на съответните стоки и че не е разумно да се предположи, че такъв ще бъде случаят в бъдеще (вж. точки 25 и 26 по-горе).
– Относно оспорването от жалбоподателя на описателния характер на термина „lycopin“
38 В точка 18 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че жалбоподателят не е посочил никакво подкрепено с доказателства обстоятелство, което да обори становището на проверителя, че елементът „Lycopin“ (ликопен) обозначава каротиноид с антиоксидантни свойства.
39 В хода на съдебното заседание жалбоподателят оспорва за първи път преценката на апелативния състав, според която терминът „lycopin“ има описателен характер. Без да е необходимо да се поставя въпросът за възможността да се изложи такъв довод на този етап от производството, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е направил каквото и да е уточнение във връзка с твърденията си. По-конкретно жалбоподателят не е представил никакъв довод, който може да постави под въпрос възприетото от апелативния състав значение на термина „lycopin“. При тези обстоятелства следва да се констатира, че жалбоподателят не е успял да оспори даденото от проверителя и от апелативния състав значение на елемента „lycopin“.
40 Първо, този технически термин обозначава хранителна добавка, по необходимост известна на една част от съответните потребители, по-конкретно на специалистите по приготвяне на диетични продукти и фармацевтични и ветеринарни препарати.
41 Второ, в обжалваното решение апелативният състав е доказал, че значението на термина „lycopin“ е леснодостъпно за потребителите на всички посочени в заявката за регистрация стоки. Всъщност значението на термина „lycopin“ е посочено в речници и в интернет сайтове. Ето защо е вероятно обозначеното с този термин вещество да е известно и на част от потребителите на всички посочени в точка 3 по-горе стоки.
42 Трето, потребителите на фармацевтични и ветеринарни препарати, диетични продукти и санитарни продукти за медицински цели, които не познават значението на термина „lycopin“, често имат склонност да се съветват с осведомената част от съответните потребители, а именно лекарите, фармацевтите, диетолозите и другите търговци на съответните стоки. Така чрез съветите на лицата, които предписват тези препарати и продукти, или чрез разпространяваната от различните медии информация най-слабо осведомената част от съответните потребители може да се запознае със значението на термина „lycopin“.
43 Следователно трябва да се приеме, че съответните потребители са запознати със значението на термина „lycopin“ или поне, че е разумно да се предположи, че съответните потребители ще се запознаят с него в бъдеще (вж. точки 25 и 26 по-горе).
44 Следва също да се напомни, че що се отнася до всички посочени в заявката за регистрация стоки, ни най-малко не може се изключи възможността в техния състав да се включи ликопен. След като обаче жалбоподателят не е ограничил заявката си за регистрация до стоките, които не съдържат ликопен и не могат да съдържат това вещество, се налага изводът, че е налице или е разумно да се предположи, че в бъдеще ще бъде налице достатъчно пряка и конкретна връзка за съответните потребители между елемента „lycopin“ и състава на посочените в точка 3 по-горе стоки (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 ноември 2007 г. по дело Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, Сборник, стр. II‑4721, точка 94 и цитираната съдебна практика).
45 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че елементът „lycopin“, който съставя заявената за регистрация марка, има описателен характер относно посочените в точка 3 по-горе стоки.
– Относно довода, изведен от жалбоподателя от многозначността на елемента „vektor“
46 В точка 18 от обжалваното решение, като се позовава на извлечение от речника, което СХВП е представила в приложение към писмения си отговор, апелативният състав посочва, че в областта на генното инженерство, биологията, медицината и защитата на растенията елементът „vektor“ (преносител) има значението на преносител на молекула, вещество или болест.
47 Без обаче да оспорва възприетото от апелативния състав значение, жалбоподателят твърди, че в областта на математиката и физиката германският термин „Vektor“ има други значения.
48 Достатъчно е обаче знакът, чиято регистрация се иска, да има описателен характер поне в едно от неговите значения, за да доведе до невъзможност да се регистрира съответният знак. Всъщност трябва да се откаже регистрация на словен знак съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, ако поне едно от неговите потенциални значения обозначава характерна особеност на съответните стоки или услуги (Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 23 по-горе, точка 32).
49 Следва да се заключи, че в знака, чиято регистрация се иска, елементът „vektor“ е съчетан с елемента „lycopin“, който — както апелативният състав правилно установява — обозначава вещество, което може да се включи в състава на посочените в точка 3 по-горе стоки (вж. точка 44 по-горе). Следователно, разбиран във възприетото от апелативния състав значение, елементът „vektor“ ще извика в съзнанието на съответните потребители свойство на посочените в заявката за регистрация стоки, състоящо се в способността за пренасяне на вещество или на активна съставка, която може да се включи в състава на тези стоки.
50 Следователно във възприетото от апелативния състав значение германският термин „Vektor“ има описателен характер за посочените в точка 3 по-горе стоки и при тези обстоятелства жалбоподателят няма основание да поддържа, че същият термин може да има други значения в определени специализирани области като математиката или физиката.
– Относно довода на жалбоподателя, че знакът „Vektor-Lycopin“ създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от създаденото от сбора от елементи, които го съставят
51 От изложеното по-горе следва, че и двата елемента — елементът „vektor“ и елементът „lycopin“ — имат описателен характер за посочените в заявката за регистрация стоки (вж. точки 45 и 50 по-горе).
52 Жалбоподателят обаче поддържа, че в знака „Vektor-Lycopin“ съчетанието на термините „vektor“ и „lycopin“ е необичайно и непознато, тъй като този знак не се съдържа нито в речниците, нито в говоримия или в писмения език. Според жалбоподателя така знакът „Vektor-Lycopin“ създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от създаденото от значението на термините, които го съставят, така че този знак, разглеждан в неговата цялост, има приоритет пред сбора от елементи, които го съставят.
53 Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че подреждането един до друг на два описателни термина може да не е описателно, ако поради необичайния характер на съчетанието съответният знак създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от създаденото от значението на термините, които го съставят, така че този знак, разглеждан в неговата цялост, има приоритет пред сбора от елементи, които го съставят. В това отношение по-специално от значение е анализът на разглеждания термин от гледна точка на съответните лексикални и граматически правила (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 юни 2007 г. по дело Europig/СХВП (EUROPIG), T‑207/06, Сборник, стр. II‑1961, точка 29 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия Решение по дело Koninklijke KPN Nederland, точка 26 по-горе, точки 98 и 100).
54 В знака, чиято регистрация се иска в настоящия случай, двата термина „vektor“ и „lycopin“ са свързани с тире. Този начин за съчетаване на думите, както посочва апелативният състав, без това да е оспорено от жалбоподателя, е обичаен както на немски, така и на английски език.
55 Освен това за преценката на описателния характер на даден знак е без значение дали той се съдържа или не в речниците (вж. Решение на Общия съд от 23 октомври 2007 г. по дело Borco-Marken-Import Matthiesen/СХВП (Caipi), T‑405/04, непубликувано в Сборника, точка 42 и цитираната съдебна практика).
56 Ето защо следва да се приеме, че за съответните потребители съчетанието „Vektor-Lycopin“, асоциирано с посочените в заявката за регистрация хранителни, диетични и санитарни продукти, и ветеринарни и фармацевтични препарати, ще насочи към свойството на тези стоки да пренасят ликопен. Всъщност при асоцииране на знака, чиято регистрация се иска, с посочените в заявката за регистрация стоки съответните потребители биха приели, че разглежданите стоки съдържат ликопен и позволяват на тези, които ги консумират, да поемат това вещество.
57 По-нататък, без да е необходимо Общият съд да се произнася по спорния въпрос дали съответните потребители могат да разберат, че знакът „Vektor-Lycopin“ обозначава произведена от жалбоподателя хранителна добавка на основата на екстракти от домати и сладник, следва да се направи извод, че съчетанието на термините „vektor“ и „lycopin“, както то е направено в знака „Vektor-Lycopin“, ще представлява в съзнанието на съответните потребители означение на свойствата на посочените в точка 3 по-горе стоки.
58 Следователно апелативният състав правилно е приел, че марката „Vektor-Lycopin“ се състои изключително от термини, които могат да служат в търговията, за да се означат характерните особености на посочените в точка 3 по-горе стоки, и трябва да се откаже регистрацията ѝ съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
– Относно довода, изведен от жалбоподателя от регистрацията на марки, съдържащи термините „vektor“ или „vector“
59 Без да представя и най-малкото доказателство в подкрепа на своите твърдения, жалбоподателят иска да се позове на регистрацията на голям брой марки на Общността, национални и международни марки, които съдържат термина „vektor“. В хода на съдебното заседание жалбоподателят се позовава и на регистрацията като марка на Общността на знака „Vector-Lycopin“.
60 В това отношение следва да се напомни, че годността на дадена марка на Общността да бъде регистрирана трябва да се преценява само въз основа на релевантната общностна правна уредба според нейното тълкуване от съда на Съюза. Следователно обстоятелството, че дори в правни системи с аналогични норми са регистрирани марки, които са идентични или сравними с марката, чиято регистрация се иска, може най-много да бъде взето предвид за сведение, но не може да обвързва СХВП или съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 31 януари 2001 г. по дело Sunrider/СХВП (VITALITE), T‑24/00, Recueil, стр. II‑449, точка 33 и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 3 декември 2003 г. по дело Audi/СХВП (TDI), T‑16/02, Recueil, стр. II‑5167, точка 40 и цитираната съдебна практика).
61 Следователно, дори да се предположи, че отговаря на фактите, доводът, изведен от жалбоподателя от наличието на общностни, национални и международни регистрации на съдържащи термина „vektor“ марки и от наличието на марката „Vector-Lycopin“, е неотносим и може единствено да бъде отхвърлен.
62 Освен това законосъобразността на решенията на апелативните състави може да се преценява единствено въз основа на релевантната правна уредба, а не въз основа на тяхната практика при вземане на решения (Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 66).
63 Следователно във всеки случай жалбоподателят няма основание да твърди, че потвърждаването от Общия съд на приетото в настоящия случай от апелативния състав решение относно регистрацията на марката „Vektor-Lycopin“ трябвало да доведе до заличаването на твърдените по-ранни марки на Общността.
64 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е потвърдил отказа за регистрация от страна на проверителя в приложение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
По правното основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
65 От текста на член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 следва, че е достатъчно да се прилага едно от изброените в тази разпоредба абсолютни основания за отказ, за да не може разглежданият знак да се регистрира като марка на Общността (Решение на Съда от 19 септември 2002 г. по дело DKV/СХВП, C‑104/00 P, Recueil, стр. I‑7561, точка 29).
66 Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо Общият съд да се произнася по второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
По съдебните разноски
67 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Exalation Ltd да заплати съдебните разноски.
Azizi | Cremona | Frimodt Nielsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 юли 2010 година.
Подписи