ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
15 април 2011 година
Съединени дела F‑72/09 и F‑17/10
Simone Daake
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Договорно нает служител — Наемане на работа — Бивш срочно нает служител, нает на работа като договорно нает служител — Бележка, която припомня датата на изтичане на договора — Увреждащ акт — Явно недопустими искания — Решение, с което се отказва продължаване на договора — Явна грешка в преценката — Вреди и загуби — Искания, които са явно лишени от всякакво правно основание“
Предмет: Жалби, подадени съответно на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, както и член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с които г‑жа Daake иска по същество да се отмени бележка на СХВП от 12 септември 2008 г., с която тя се информира, че срокът на договора ѝ като договорно нает служител изтича на 31 октомври 2008 г. и че договорът няма да бъде подновен, както и да се осъди СХВП да ѝ плати обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбите на жалбоподателката, отчасти като явно недопустими и отчасти като явно лишени от всякакво правно основание. Жалбоподателката понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Писмо, което е адресирано до договорно нает служител и му припомня датата на изтичане на неговия трудов договор — Изключване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение да не се подновява договор — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок
(член 88 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Жалба — Административна жалба срещу решението, с което се отхвърля искане за обезщетение — Срок — Погасяване — Възобновяване — Условие — Нови правни или фактически елементи
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Подлежащи на обжалване актове и решения са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и незабавно интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.
Следователно не представлява увреждащ акт писмото на институция, което се свежда до това да припомни на договорно нает служител уговореното в трудовия му договор относно датата на неговото изтичане и което не съдържа никакви нови елементи по отношение на тези уговорки.
(вж. точки 34 и 35)
Позоваване на:
Съд — 9 юли 1987 г., Castagnoli/Комисия, 329/85, точка 11; 14 септември 2006, Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, точки 45—47
Първоинстанционен съд — 19 октомври 1995 г., Obst/Комисия, T‑562/93, точка 23
2. Когато договорът може да се подновява, решението на администрацията да не го подновява, представлява увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, който е различен от въпросния договор и може да бъде обжалван по административен или съдебен ред в предвидените в правната уредба срокове. Всъщност подобно решение, което се взема след преразглеждане на интересите на службата и на положението на заинтересованото лице, съдържа нов елемент спрямо първоначалния договор и не може да се разглежда единствено като акт, който потвърждава този договор.
(вж. точка 36)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, точка 21
3. Контролът на съда на Съюза по отношение на решение да не се подновява договорът на договорно нает служител, което представлява увреждащ акт, трябва да се ограничи до проверка за липсата на явна грешка в преценката на интереса на службата, който е могъл да обоснове посоченото решение, за липсата на злоупотреба с власт, както и на нарушение на задължението за полагане на грижа, което има администрацията, когато трябва да се произнесе по продължаването на обвързващ я с неин служител договор.
(вж. точка 41)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F‑35/07, точка 68
4. След като в сравнение с предшестващ мълчалив отказ изричното решение за отхвърляне на искане за обезщетение не съдържа преразглеждане на положението на заинтересованото лице с оглед на нови правни или фактически елементи, същото това решение представлява единствено акт, с който се потвърждава мълчаливият отказ, и следователно по никакъв начин не предоставя на заинтересованото лице нов срок за подаване на административна жалба.
(вж. точка 52)
Позоваване на:
Съд — 20 март 1984 г., Razzouk и Beydoun/Комисия, 75/82 и 117/82, точка 12