Иск, предявен на 7 април 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция
(Дело C-167/14)
Език на производството: гръцки
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и E. Manhaeve)
Ответник: Република Гърция
Искания на ищеца
да се установи, че като не е предприела необходимите мерки за привеждане в изпълнение на Решение на Съда от 25 октомври 2007 г. по дело Комисия/Република Гърция, C-440/06, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС,
да се осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 47 462,40 EUR за всеки просрочен ден при изпълнението на решението по дело C-440/06, от постановяването на решението по настоящото дело до датата на привеждане в изпълнение на решението по дело C-440/06,
да осъди Република Гърция за заплати на Комисията еднократна сума от 5 191,20 EUR на ден, считано от деня на произнасяне на решението по дело C-440/06 до деня на произнасяне на решението по настоящото дело или до по-ранна дата, ако на нея бъде изпълнено решението по дело C-440/06,
да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Относно начина на изчисляване на санкциите Комисията посочва:
A- Значението на нормите на Съюза, които са предмет на нарушението, а именно членове 3 и 4 от Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води1 , която се отнася до настоящата директива се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Тя има за цел опазването на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на такива отпадъчни води.
Според Комисията заустването на непречистени отпадъчни води (тоест които изобщо не са били пречистени поради липсата на интегрирана канализационна мрежа и/или пречиствателни станции) в повърхностните води довежда до замърсяване, характеризиращо се с кислородно неравновесие, а привнасянето на хранителни вещества (по-конкретно азотни и фосфорни съединения) засяга значително качеството на тези водни маси и прилежащите към тях екосистеми (поставяйки в опасност, например, рибните популации).
Освен това, що се отнася до градските отпадъчни води, които не са били достатъчно пречистени (пречиствателни съоръжения, неосъществяващи вторично пречистване или осъществяващи несъответстващо вторично пречистване), първичното пречистване само не е достатъчно за избягването на всички рискове от замърсяване и от влошаване на качеството на водата и прилежащите към нея екосистеми. Всъщност прекомерното заустване на хранителни вещества (азотни и фосфорни съединения) в повърхностните води представлява съществен фактор за увеличаване на явлението ефтрофизация (разпространение на водорасли и водна растителност), което увеличава опасността от загубване на кислородното равновесие във водата, от изчезване на рибните популации и други водни организми, и от нанасянето на вреда на прилежащите сухоземни екосистеми. Именно това е причината, поради която член 4 от Директива 91/271/ЕИО предвижда градските отпадъчни води, произлизащи от агломерации с еквивалент жители (ЕЖ) над 15 000, да бъдат зауствани само след като бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.
Според Комисията събирането и пречистването на всички градски отпадъчни води, произлизащи от гръцки агломерации с еквивалент жители (ЕЖ) над 15 000, има жизненоважно значение за запазването и подобряването на качеството на повърхностните води, на водните и сухоземните екосистеми, които зависят пряко от разглежданите водни маси, както и за гарантиране на цялостното и правилно прилагане на другите директиви на Европейския съюз.При все това, въпреки приложените усилия и приетите от гръцките власти през последните години мерки, е ясно, че към днешна дата шест агломерации с над 15 000 ЕЖ от 23 агломерации, за които се отнася съдебното решение от 25 октомври 2007 г. (пет от които в региона на Източна Атика, който е един от най-гъсто населените гръцки региони), не са съобразени с разпоредбите на членове 3 и 4 от Директива 91/271/ЕИО. Еквивалентният брой жители на тези шест агломерации възлиза на 124 000 (16 000 в Лефкими, 25 000 в Неа Макри, 17 000 в Маркопуло, 20 000 в Коропи, 18 000 в Рафина и 28 000 в Артемида).B – Последици от неизпълнението на задълженията върху интересите от общ и от частен характер: Непълното съобразяване с решението на Съда по дело C-440/06 води до значими опасности, свързани със замърсяването на околната среда, и има последици върху човешкото здраве. Според Комисията непълното съобразяване с решението на Съда по дело C-440/06 води до ефтрофизация на повърхностните води, която може да постави в опасност между другото доброто екологично и химическо състояние на водните и сухоземни екосистеми, както и тяхното опазване. Поради това Комисията счита, че непълното съобразяване със съдебното решение може да засегне прилагането на другите директиви на Европейския съюз, сред които са Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година за управление качеството на водите за къпане, и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.Освен това Комисията твърди, че непълното съобразяване с решението на Съда засяга възможността гражданите да се ползват от достатъчно чисти повърхностни води за осъществяването на развлекателни дейности (риболов, къпане, ветроходно плаване, екскурзии и др.). Възможно е също така непълното съобразяване със съдебното решение да засяга какт
о качеството на водата за потребление, така и самото човешко здраве.