Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
16 май 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива (ЕС) 2019/1158 — Равновесие между професионалния и личния живот на родителите — Семейство с един родител — Равно третиране със семействата с двама родители — Удължаване на отпуска по майчинство — Член 5 — Родителски отпуск — Недопустимост на преюдициалното запитване“
По дело C‑673/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Social no 1 de Sevilla (Социален съд № 1, Севиля, Испания) с акт от 28 септември 2022 г., постъпил в Съда на 27 октомври 2022 г., в рамките на производство по дело
CCC
срещу
Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS),
Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS),
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, A. Prechal (докладчик), председател на втори състав, изпълняващ функцията на съдия от седми състав, и M. L. Arastey Sahún, съдия,
генерален адвокат: L. Medina,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) и Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), от M. Sánchez Jiménez и A. R. Trillo García, в качеството на letrados,
– за испанското правителство, от I. Herranz Elizalde, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от I. Galindo Martín и E. Schmidt, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ L 188, 2019 г., стр. 79).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между CCC, от една страна, и Tesorería General de la Seguridad Social (TGSS) (Обща социалноосигурителна каса, Испания) и Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) (Национален осигурителен институт, Испания), от друга страна, по повод отказа на последните да удължат с шестнадесет седмици отпуска по майчинство на CCC, която сама отглежда детето си.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 92/85/ЕИО
3 Член 8 („Отпуск по майчинство“) от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3) предвижда:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките, по смисъла на член 2, имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде най-малко 14 седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или установената практика.
2. Отпускът по майчинство, определен в параграф 1, трябва да съдържа задължително отпуск по майчинство с най-малка продължителност две седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или установената практика“.
Директива 2019/1158
4 Съображение 37 от Директива 2019/1158 гласи следното:
„Независимо от изискването да преценяват дали условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила във връзка с него следва да бъдат адаптирани към специфичните нужди на родителите в особено неравностойно положение, държавите членки се насърчават да преценят дали условията за ползване на правото на отпуск по бащинство, отпуск за полагане на грижи и гъвкави схеми на работа и подробните правила за упражняването им следва да бъдат адаптирани към конкретните нужди, като например тези на самотните родители, осиновителите, родителите с увреждания, родителите на деца с увреждания или продължително заболяване или родителите при особени обстоятелства, като например тези, свързани с раждане на повече от едно дете и преждевременно раждане“.
5 Съгласно член 3 („Определения“) от тази директива:
„1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „отпуск по бащинство“ означава отпуск от работа за бащата или, когато и доколкото той е признат от националното право, за равностойния втори родител, по повод на раждането на дете с цел полагането на грижи;
б) „родителски отпуск“ означава отпуск от работа за работниците, които са родители на основание раждане или осиновяване на дете с цел полагането на грижи за това дете;
[…]“.
6 Член 4 („Отпуск по бащинство“) от посочената директива гласи:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че бащата или равностойният втори родител, когато и доколкото той е признат от националното право, има право на отпуск по бащинство с продължителност десет работни дни, който трябва да бъде ползван по повод на раждането на дете на работника. Държавите членки могат да решат дали да предоставят възможност отпускът по бащинство да се ползва частично преди раждането на детето или само след раждането на детето и дали да допуснат да се ползва по гъвкав начин.
2. Правото на отпуск по бащинство не може да се обвързва с условие за периоди на работа или продължителност на трудовия стаж.
3. Правото на отпуск по бащинство се предоставя независимо от брачното или семейното положение на работника съгласно определеното в националното право“.
7 Член 5 („Родителски отпуск“) от същата директива предвижда:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има самостоятелно право на родителски отпуск с продължителност четири месеца, който трябва да бъде ползван, преди детето да навърши определена възраст — до навършване на осемгодишна възраст — която се определя от всяка държава членка или съгласно колективните трудови договори. Тази възраст се определя с цел да се гарантира, че всеки родител може действително да упражнява правото си на родителски отпуск при еднакви условия.
2. Държавите членки гарантират, че два месеца от родителския отпуск не могат да бъдат прехвърляни.
[…]
8. Държавите членки преценяват дали е необходимо условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила за ползването му да бъдат адаптирани към нуждите на осиновителите, родителите с увреждания и родителите на деца с увреждания или с продължително заболяване“.
8 Член 20, параграф 1 от Директива 2019/1158 предвижда:
„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 2 август 2022 г. […]“.
Испанското право
Статут на работниците
9 Член 48, параграф 4 от Estatuto de los Trabajadores (Статут на работниците), в редакцията му след Real Decreto legislativo 2/2015, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores (Кралски законодателен декрет 2/2015 за одобряване на преработения текст на Закона за статута на работниците) от 23 октомври 2015 г. (BOE, бр. 255 от 24 октомври 2015 г., стр. 100224) (наричан по-нататък „Статутът на работниците“), предвижда:
„Раждането, което включва раждането и отглеждането на дете до дванадесет месеца, спира действието на трудовия договор на биологичната майка за период от шестнадесет седмици, от които първите шест непрекъснати седмици след раждането са задължителни и следва да се ползват на пълен ден, за да се гарантира защитата на здравето на майката.
Раждането спира действието на трудовия договор на родителя, различен от биологичната майка, за период от шестнадесет седмици, от които първите шест непрекъснати седмици след раждането са задължителни и следва да се ползват на пълен ден, за да се изпълнят задълженията за отглеждане, предвидени в член 68 от Гражданския кодекс.
[…]
След изтичане на първите шест непрекъснати седмици след раждането спирането на действието на договора на всеки един от родителите поради отглеждане на дете може по тяхна воля да се разпредели на седмични периоди, които да се ползват със или без прекъсване, считано от края на задължителното спиране на действието на договора след раждането и до навършване на дванадесетмесечна възраст от детето. Биологичната майка може да упражни това право по-рано, до четири седмици преди предвидената дата на раждането. […]
[…]“.
Общ закон за социалното осигуряване
10 Член 177 („Събития, за които се предоставя защита“) от texto refundido de la Ley General de la Seguridad Social (преработен текст на Общия закон за социалното осигуряване), одобрен с Real Decreto Legislativo 8/2015 (Кралски законодателен декрет 8/2015) от 30 октомври 2015 г. (BOE, бр. 261 от 31 октомври 2015 г., стр. 103291), в редакцията му, приложима към датата на настъпване на фактите по спора в главното производство (наричан по-нататък „Общият закон за социалното осигуряване“), предвижда:
„За целите на предвиденото в този раздел обезщетение, предоставяно за раждане и отглеждане на дете, за събития, за които се предоставя защита, се считат раждането, осиновяването, упражняването на родителски права с оглед на осиновяване и настаняването в приемно семейство в съответствие с Гражданския кодекс или гражданските закони на автономните области, уреждащи настаняването (при условие че в последния случай неговата продължителност не е по-малка от една година), през периодите на отпуск, предоставени за тези събития, в съответствие с разпоредбите на член 48, параграфи 4, 5 и 6 от [Статута на работниците] и на член 49, букви a), b) и c) от [texto refundido de la Ley del Estatuto Básico del Empleado Público (преработен текст на Закона за основния статут на служителите в публичната администрация)]“.
11 Член 178 („Получатели“) от Общия закон за социалното осигуряване гласи:
„1. Получатели на обезщетението за раждане и отглеждане на дете са лицата, включени в тази обща социалноосигурителна схема, независимо от техния пол, които ползват посочените в предходния член отпуски, при условие че отговарят на общото условие по член 165, параграф 1 и на останалите законоустановени условия, но и че могат да докажат следния минимален осигурителен стаж:
a) ако работникът или работничката е на възраст под 21 години към датата на раждането или към датата на административния акт за настаняване в приемно семейство или за упражняване на родителски права с оглед на осиновяване или на съдебния акт за допускане на осиновяването, не се изисква минимален осигурителен стаж;
b) ако работникът или работничката е навършил(а) 21 години и е на възраст под 26 години към датата на раждането или към датата на административния акт за настаняване в приемно семейство или за упражняване на родителски права с оглед на осиновяване или на съдебния акт за допускане на осиновяването, изискваният минимален осигурителен стаж е 90 дни в рамките на седемте години, непосредствено предхождащи началото на отпуска. Горепосоченото условие се счита за изпълнено и ако заинтересованото лице докаже, че е натрупало 180 дни осигурителен стаж от началото на трудовата си заетост, но преди тази дата;
c) Ако работникът или работничката е навършил(а) 26 години към датата на раждането или към датата на административния акт за настаняване в приемно семейство или за упражняване на родителски права с оглед на осиновяване или на съдебния акт за допускане на осиновяването, изискваният минимален осигурителен стаж е 180 дни в рамките на седемте години, непосредствено предхождащи началото на отпуска. Това условие се счита за изпълнено и ако заинтересованото лице докаже, че е натрупало 360 дни осигурителен стаж от началото на трудовата си заетост, но преди тази дата.
2. В случай на раждане посочената в предходната точка възраст ще бъде тази, която заинтересованото лице е навършило към началния момент на отпуска, като датата на раждането служи за отправна точка, за да се провери дали евентуално се изисква минимален осигурителен стаж.
[…]“.
12 В член 179 от този закон са предвидени правилата, приложими за определянето на паричното обезщетение, което следва да се заплаща.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 На 5 ноември 2021 г. жалбоподателката в главното производство ражда дете. Тя го отглежда сама. В качеството си на заето лице, осигурено по общата испанска социалноосигурителна схема, подава молба до INSS за получаване на обезщетение за майчинство.
14 С решения от 10 и 14 декември 2021 г. INSS ѝ отпуска предвиденото по тази схема обезщетение за периода на отпуска ѝ по майчинство от 5 ноември 2021 г. до 24 февруари 2022 г.
15 На 22 февруари 2022 г. жалбоподателката в главното производство подава молба до INSS за удължаване на този отпуск с шестнадесет седмици поради положението ѝ на самотен родител. В подкрепа на тази молба тя изтъква, че испанската правна уредба относно родителския отпуск създава дискриминация за децата, родени в семейства с един родител, спрямо тези, които са родени в семейства с двама родители, тъй като за първите, за разлика от вторите, не може да се използва периодът от шестнадесет седмици, през който в семействата с двама родители, родителят, различен от биологичната майка, се грижи за децата.
16 INSS и TGSS отхвърлят посочената молба с мотива, че член 177 от Общия закон за социалното осигуряване определя родителите, които ползват родителски отпуск, индивидуално и с оглед на изпълнението на необходимите условия за отпускане на разглежданите обезщетения. Съответно на семействата с двама родители не се признавало автоматично право на родителски отпуск, тъй като всеки от родителите трябва в лично качество да отговаря на законовите условия за признаване на правото на посочените обезщетения. Ето защо, ако на биологичната майка на дете, родено в семейство с един родител, автоматично се признава целият период на родителския отпуск, който могат да ползват родителите в семейство с двама родители (а именно шестнадесет седмици отпуск на биологичната майка, към които се добавят шестнадесетте седмици, които биха били признати на родителя, различен от биологичната майка), това щяло да представлява дискриминация по отношение на семействата с двама родители, на всеки един от които не се признава автоматично правото на родителски отпуск от шестнадесет седмици.
17 След като молбата на жалбоподателката в главното производство е отхвърлена, тя подава жалба срещу INSS и TGSS пред запитващата юрисдикция, Juzgado de lo Social no 1 de Sevilla (Социален съд № 1, Севиля, Испания), като иска отпускът ѝ по майчинство, през който се плаща обезщетение, да бъде удължен до период от 32 седмици.
18 Тази юрисдикция изпитва съмнения дали испанската правна уредба относно родителския отпуск е съвместима с Директива 2019/1158, доколкото тази правна уредба не отчита специфичното положение на семействата с един родител, които са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо семействата с двама родители, що се отнася до съвместяването на професионалния и личния живот, както и времето, прекарано в грижи за детето.
19 По-специално тя иска да се установи дали посочената правна уредба е в съответствие с тази директива, при положение че изключва всякаква възможност за удължаване на периода на родителския отпуск на майка, която отглежда сама детето си, и следователно води до неравно третиране на тази майка и на семействата с двама родители, които имат поне възможност да ползват родителски отпуск с максимална продължителност от 32 седмици, от които десет седмици са предназначени единствено за изпълнение на задължението на двамата родители да полагат грижи за детето. Липсата на разпоредби в испанската правна уредба, които да предвиждат облекчителни мерки или условия за семействата с един родител, води до намаляване за тези семейства на времето, прекарано в грижи за детето, в сравнение с времето, което родителите в семейство с двама родители могат да посветят на детето си, когато отговарят на необходимите за това условия.
20 Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали може семействата с един родител да попаднат в обхвата на член 5, параграф 8 във връзка със съображение 37 от Директива 2019/1158, който позволява условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила за ползването му да бъдат адаптирани към нуждите на осиновителите, родителите с увреждания и родителите на деца с увреждания или с продължително заболяване. Тя иска също да се установи дали минималните правила на Съюза, които са задължителни за държавите членки, включват задължението да се предвиди правна уредба, съобразена със специфичните нужди на семействата с един родител, що се отнася до съвместяването на професионалния и личния живот.
21 При тези обстоятелства Juzgado de lo Social no 1 de Sevilla (Социален съд № 1, Севиля) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) В съответствие ли е с Директива [2019/1158] — която с оглед на определяне на условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила за това изисква по-специално извършването на конкретна преценка в хипотезата на семейства на самотни родители — пропускът на испанския законодател да включи в член 48, параграф [4] от [Статута на работниците] и в членове 177, 178 и 179 от [Общия закон за социалното осигуряване] правила, които предполагат преценка на конкретните нужди на семействата на самотни родители от гледна точка на равновесието между професионалния и личния живот, що се отнася до периода на полагане на грижи за новороденото, спрямо дете, родено в семейство с двама родители, в което и двамата родители могат да ползват платен отпуск, ако и двамата отговорят на условията за достъп до социалноосигурителното обезщетение?
2) Трябва ли изискванията за ползване на отпуск при раждане на дете, условията за получаване на социалноосигурителното парично обезщетение и режимът за ползване на родителски отпуск, и по-специално евентуалното удължаване на продължителността му поради липсата на втори родител, различен от биологичната майка, който да полага грижи за детето, да се тълкуват гъвкаво в съответствие с правото на Съюза при липса на приета от испанския законодател конкретна правна норма?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
22 Като начало е важно да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Съответно въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика).
23 Както обаче е видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „нейното решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначение), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 61 и цитираната съдебна практика).
24 Следователно е необходимо в този акт националната юрисдикция ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде поне минимални обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство. Тези кумулативни изисквания относно съдържанието на акта за преюдициално запитване са изрично посочени в член 94 от Процедурния правилник (решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).
25 Освен това съгласно установената практика на Съда той може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване, ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 28 и цитираната съдебна практика).
26 В случая запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува правилата на правото на Съюза относно родителския отпуск, предвидени в Директива 2019/1158, и по-специално член 5, параграф 8 във връзка със съображение 37 от нея.
27 На първо място обаче, що се отнася до прилагането ratione materiae на член 5 от Директива 2019/1158, отнасящ се до родителския отпуск, следва да се отбележи, че в основата на спора в главното производство е искане за удължаване с шестнадесет седмици на отпуска по майчинство на жалбоподателката в главното производство поради качеството ѝ на самотен родител. Освен това запитващата юрисдикция има съмнения дали член 48, параграф 4 от Статута на работниците и членове 177—179 от Общия закон за социалното осигуряване са съвместими с посочения член 5, който урежда родителския отпуск, но тези разпоредби, изглежда, уреждат отпуска по майчинство и по бащинство.
28 В правото на Съюза обаче понятията „родителски отпуск“, „отпуск по бащинство“ и „отпуск по майчинство“ имат различно и конкретно значение. Всъщност в член 5 във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2019/1158 родителският отпуск е определен като отпуск от работа с продължителност от четири месеца за родителите поради раждане или осиновяване на дете с цел полагането на грижи за него, който трябва да бъде ползван, преди детето да навърши определена възраст, най-късно до осемгодишна възраст. Що се отнася до отпуска по бащинство, съгласно член 4 във връзка с член 3, параграф 1, буква а) от тази директива това е отпуск от работа с продължителност от десет работни дни за бащата или, когато и доколкото той е признат от националното право, за равностойния втори родител, който трябва да бъде ползван по повод на раждането на дете с цел полагането на грижи за него. На последно място, както предвижда член 8 от Директива 92/85, отпускът по майчинство е отпуск за бременните работнички или работничките, които са родили, с продължителност от най-малко четиринадесет непрекъснати седмици, разпределени преди и/или след раждането.
29 Освен това Съдът е уточнил, че родителският отпуск и отпускът по майчинство преследват различни цели. Съответно родителският отпуск се предоставя на родителите, за да се грижат за детето си, и може да бъде използван до определена възраст на детето, но не повече от осем години, а отпускът по майчинство цели да осигури закрила на биологичното състояние на жената и закрила на особените отношения между жената и детето ѝ в периода, който следва бременността и раждането, като предотвратява опасността тези отношения да бъдат разстроени поради допълнителното натоварване, резултат от едновременното упражняване на професионална дейност (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Rodríguez Sánchez, C‑351/14, EU:C:2016:447, т. 44 и цитираната съдебна практика).
30 Съответно с оглед на спора по главното производство, който се отнася до искане за удължаване на отпуск по майчинство, следва да се констатира, че запитващата юрисдикция не обяснява защо иска тълкуване на член 5 от Директива 2019/1158, който се отнася до родителския отпуск, както и връзката, която съществува между тази разпоредба и изтъкнатите от нея разпоредби на националното право, уреждащи отпуска по майчинство или отпуска по бащинство.
31 На 4 октомври 2023 г. председателят на Съда отправя искане за информация до запитващата юрисдикция, в което я приканва да уточни дали молбата на жалбоподателката в главното производство се отнася до отпуск по майчинство, отпуск по бащинство или родителски отпуск. В случай че тази молба се отнася до родителски отпуск, запитващата юрисдикция е приканена да уточни ролята и естеството на намесата на INSS в разглеждането на такава молба. В случай че тази молба се отнася до отпуск по майчинство или отпуск по бащинство, запитващата юрисдикция е приканена да уточни защо тълкуването на член 5 от Директива 2019/1158, отнасящ се до родителския отпуск, е необходимо за разрешаването на спора по главното производство.
32 В отговор на това искане за информация запитващата юрисдикция посочва, че естеството на родителския отпуск по член 5 от Директива 2019/1158 и естеството на платения отпуск по майчинство, уреден в член 177 и сл. от Общия закон за социалното осигуряване, са очевидно сходни и че отпускът по майчинство предоставя привилегирована правна закрила на майчинството. Освен това тя уточнява, че целта на преюдициалното ѝ запитване е да се установи дали испанското законодателство в областта на социалната сигурност е в съответствие с Директива 2019/1158, доколкото това законодателство нито урежда, нито предвижда особеното положение на семействата с един родител, при това независимо от въпроса за възнаграждението по време на разглежданите отпуски. Запитващата юрисдикция изтъква също, че отговорът на нейните въпроси е необходим, за да се избегне систематичен отказ да се предоставя право на удължаване поради строго прилагане на испанската правна уредба, което може да засегне правата на децата, родени в семейства с един родител, спрямо тези, родени в семейства с двама родители, които съгласно испанското право имат възможност да ползват родителски отпуск през период от 32 седмици.
33 Този отговор на запитващата юрисдикция обаче не изяснява връзката между, от една страна, спора в главното производство, в основата на който е молба за удължаване на отпуск по майчинство, уреден в член 48, параграф 4 от Статута на работниците и членове 177—179 от Общия закон за социалното осигуряване, и от друга страна, тълкуването на член 5 от Директива 2019/1158, който предоставя на всеки родител лично право на родителски отпуск и уточнява условията за ползването му. Член 5 от тази директива не се отнася до отпуска по майчинство и следователно не урежда въпроса за удължаването на този отпуск поради факта, че майката сама отглежда детето си, като това не може да бъде поставено под въпрос с твърдените сходства между родителския отпуск и отпуска по майчинство, както и с опасността от строго прилагане на испанската правна уредба, която не отчита особеното положение на семействата с един родител.
34 Следователно не е доказано, че член 5 от Директива 2019/1158 се прилага ratione materiae за спора в главното производство. Поради това тълкуването на тази разпоредба не е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по спора в главното производство.
35 На второ място, що се отнася до прилагането ratione temporis на Директива 2019/1158, следва да се отбележи, че съгласно член 20, параграф 1 от тази директива държавите членки са били длъжни да я транспонират в националното си право най-късно до 2 август 2022 г. В случая на 22 февруари 2022 г. жалбоподателката в главното производство е поискала удължаване на отпуска ѝ по майчинство, считано от 24 февруари 2022 г. и за срок от шестнадесет седмици.
36 Съответно както датата на това искане, така и евентуалният период на удължаване на разглеждания в главното производство отпуск по майчинство предхождат датата, на която изтича срокът за транспониране, предвиден в Директива 2019/1158. Освен това в преписката, с която разполага Съдът, няма никакви данни, които да позволяват да се установи, че член 48, параграф 4 от Статута на работниците и членове 177—179 от Общия закон за социалното осигуряване са приети с оглед на предварително изпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите на тази директива относно родителския отпуск.
37 Следователно, тъй като към момента на настъпване на фактите по главното производство срокът за транспониране на Директива 2019/1158 не е изтекъл и тази директива не е била транспонирана в националното право, разпоредбите ѝ не следва да се тълкуват за целите на главното производство (вж. в този смисъл решение от 15 март 2001 г., Mazzoleni и ISA, C‑165/98, EU:C:2001:162, т. 17).
38 Ето защо следва да се констатира, че разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, не са приложими нито ratione materiae, нито ratione temporis към обстоятелствата по главното производство и следователно поставените в рамките на настоящото дело въпроси са хипотетични.
39 Поради това преюдициалното запитване е недопустимо.
По съдебните разноски
40 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Преюдициалното запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 1 de Sevilla (Социален съд № 1, Севиля, Испания) с акт от 28 септември 2022 г., е недопустимо.
Подписи