Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. RICHARD DE LA TOUR
представено на 16 май 2024 година(1)
Съединени дела C‑289/23 (Corván) и C‑305/23 (Bacigán)(i)
Agencia Estatal de la Administración Tributaria
срещу
A.
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil № 1 de Alicante (търговски съд № 1, Аликанте, Испания)
и
S.E.I.
срещу
Agencia Estatal de la Administración Tributaria
(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil no 10 de Barcelona (търговски съд № 10, Барселона, Испания)
„Преюдициално запитване — Директива (ЕС) 2019/1023 — Производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения — Молба за опрощаване на задължения — Физическо лице в несъстоятелност — Условия за достъп до опрощаване на задължения — Публични вземания — Горна граница на опрощаването“
I. Въведение
1. Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 23, параграфи 2 и 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността)(2).
2. Запитванията са отправени в рамките на спорове между физически лица в несъстоятелност (наричани по-нататък „длъжниците“), и Agencia Estatal de Administración Tributaria (Държавна агенция „Данъчна администрация“, Испания) (наричана по-нататък „AEAT“) по повод на молба за опрощаване на задължения, подадена от тези длъжници в хода на образувано спрямо тях производство по несъстоятелност. Всъщност AEAT възразява срещу молбите за опрощаване на задължения поради недобросъвестност на длъжника (дело C‑289/23) или непочтеност на длъжника (C‑305/23), като същевременно припомня, че публичните вземания са изключени от опрощаването на задължения.
3. Това дело предоставя на Съда възможност да изясни свободата на действие, с която разполагат държавите членки при транспонирането на член 23, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2019/1023, който предвижда, че те съответно трябва да предвидят разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения в случай на непочтеност или недобросъвестност на длъжника, могат да откажат или ограничат този достъп в зависимост от определено поведение на длъжника и да изключат някои определени категории задължения от механизма за пълно опрощаване на задължения.
4. По искане на Съда ще съсредоточа анализа си върху втория въпрос, буква г) по дело C‑289/23, който по същество се отнася до свободата на действие на държавите членки при транспонирането на Директива 2019/1023, и по-специално до възможността за опрощаването на задължения относно публични вземания да се предвидят граници, които не са свързани с действителния размер на задължението.
5. В настоящото заключение в края на анализа си ще предложа на запитващата юрисдикция по това дело Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante (търговски съд № 1, Аликанте, Испания) да отговори, че държавите членки могат да предвидят ограничение на опрощаването на задължения за определени категории задължения под формата на горна граница, над която не се извършва опрощаване, при условие че това ограничение е надлежно обосновано.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
6. Член 23 от Директива 2019/1023, озаглавен „Дерогации“, гласи следното:
„1. Чрез дерогация от членове 20—22 държавите членки запазват или въвеждат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения или отмяна на опрощаването, или за определяне на по-дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, когато несъстоятелен предприемач е действал непочтено или недобросъвестно съгласно националното право спрямо кредиторите или други заинтересовани страни по време на задлъжняването си, на производството по несъстоятелност или на погасяването на задължението, без да се засягат националните правила за доказателствената тежест.
2. Чрез дерогация от членове 20—22 държавите членки могат да запазят или да въведат разпоредби за отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения, или отмяна на опрощаването, или за определяне на по-дълги срокове за получаване на пълно опрощаване на задълженията, или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при някои ясно определени обстоятелства и когато такива дерогации са надлежно обосновани, например когато:
a) несъстоятелният предприемач е извършил сериозно нарушение на задълженията по плана за погасяване или на друго законово задължение, свързано със защитата на интересите на кредиторите, включително задължението да се постигне максимална възвръщаемост за кредиторите;
б) несъстоятелният предприемач не спазва задълженията за предоставяне на информация или за сътрудничество съгласно националното право и правото на Съюза;
в) има злоупотреби с молби за опрощаване на задължения;
г) има подадена нова молба за опрощаване на задължения в рамките на определен срок, след като на несъстоятелния предприемач е било предоставено пълно опрощаване на задълженията или му е било отказано пълно опрощаване на задълженията поради тежко нарушение на задълженията за предоставяне на информация или за сътрудничество;
д) разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения, не бъдат покрити; или
е) е необходима дерогация, за да се гарантира балансът между правата на длъжника и правата на един или повече кредитори.
[…]
4. Държавите членки могат да изключат определени категории задължения от опрощаването на задълженията или да ограничат достъпа до опрощаване на задължения, или да постановят по-дълъг срок за опрощаване на задължения, когато такива изключения, ограничения или по-дълги срокове са надлежно обосновани, като например в случай на:
a) обезпечени задължения;
б) задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции;
в) задължения, произтичащи от деликтна отговорност;
г) задължения във връзка със задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения, или от родство по сватовство;
д) задължения, възникнали след подаването на молба за производство, водещо до опрощаване на задължения, или откриването на такова производство;
е) задължения, произтичащи от задължението за заплащане на разходите по производството, водещо до опрощаване на задължения.
[…]“.
Б. Испанското право
7. Приложимият закон rationae temporis към споровете в главните производства е Real Decreto Legislativo 1/2020, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley Concursal (Кралски законодателен декрет 1/2020 за приемане на преработения текст на Закона за несъстоятелността)(3) от 5 май 2020 г., изменен с Ley 16/2022 de reforma del texto refundido de la Ley Concursal aprobado por el Real Decreto Legislativo 1/2020, de 5 de mayo, para la transposición de la [Directiva 2019/1023] (Закон 16/2022 за изменение на преработения текст на Закона за несъстоятелността, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020 от 5 май 2020 г. с оглед на транспонирането на [Директива 2019/1023](4) от 5 септември 2022 г. (наричан по-нататък „TRLC“).
8. Преамбюлът на този закон гласи:
„[…]
Когато несъстоятелният длъжник е физическо лице, производството по несъстоятелност има за цел да се установят добросъвестните длъжници и да им се предложи частично опрощаване на задълженията, така че да имат втори шанс и да не преминат в сивата икономика или да изпаднат в изолация.
[…]
Една от най-радикалните промени в новата правна уредба е, че вместо опрощаването да се обвързва с погасяването на определен вид задължения (както е предвидено в член 487, параграф 2 от [TRLC преди тези изменения]), е въведена система за опрощаване според заслугите, при която всеки длъжник, независимо дали е предприемач или не, стига да отговаря на изискването за добросъвестност, на което се основава тази система, може да получи достъп до опрощаване на всичките си задължения, с изключение на тези, за които по изключение и поради особения им характер се счита, че не могат да бъдат опрощавани по закон. Запазва се вече приетата през 2015 г. от испанския законодател възможност опрощаването да се предостави на всеки длъжник — добросъвестно физическо лице, независимо дали е предприемач или не.
[…]
Добросъвестността на длъжника остава крайъгълен камък за опрощаването. В съответствие с препоръките на международните органи трябва да се направи нормативно разграничение на добросъвестността с оглед на някои изчерпателно изброени видове обективно поведение (numerus clausus), без да се прибягва до неясни или недостатъчно конкретни модели на поведение или до такива, чието доказване налага на длъжника невъзможна тежест[…]
[…]
Опрощаването на задължения се разпростира върху всички вземания в рамките на производството по несъстоятелност и вземания срещу масата на несъстоятелността. В някои случаи изключенията се основават на особеното значение на погасяването за едно справедливо и солидарно общество, основано на принципите на правовата държава (като задълженията за издръжка, задълженията, произтичащи от публични вземания, задълженията, възникнали в резултат на престъпления, или задълженията, произтичащи от деликтна отговорност). Затова опрощаването на задължения от публични вземания е ограничено в определени граници и може да се осъществи само при първото опрощаване на задължения, а не и при следващите […]
[…]“.
9. Член 486 от TRLC предвижда:
„Длъжникът — физическо лице, независимо дали е търговец или не, може да поиска опрощаване на неплатените задължения при условията, предвидени в този закон, стига да е добросъвестен:
1) като се задължи да изпълнява погасителен план без предварително осребряване на активите от масата на несъстоятелността в съответствие със схемата за опрощаване на задължения, посочена в раздел 3, подраздел 1 по-долу; или
2) чрез осребряване на активите от масата на несъстоятелността, като в този случай опрощаването на задълженията се извършва по схемата, предвидена в раздел 3, подраздел 2 по-долу, ако причината за прекратяването на производството по несъстоятелност е приключването на фазата на осребряване на активите от масата на несъстоятелността или недостатъчният ѝ размер за удовлетворяване на вземанията от нея“.
10. Член 489 от TRLC гласи:
„1. Опрощаването на задължения обхваща всички неизплатени задължения с изключение на следните:
[…]
5) Задълженията, произтичащи от публични вземания. Задълженията, чието събиране е от компетентността на [AEAT], обаче могат да бъдат опростени до максимум 10 000 евро на длъжник; за първите 5 000 евро от дълга опрощаването е пълно, а от този размер нагоре опрощаването достига 50 % от дълга до посочения максимум. Социалноосигурителните задължения също могат да бъдат опрощавани в същия размер и при същите условия. Опрощаването на задължението до размера на споменатата по-горе горна граница се извършва в обратен ред на законово установения с настоящия закон ред на привилегиите и в рамките на всеки клас, в зависимост от неговата поредност;
[…]
3. Публичноправно вземане може да бъде опростено до размера по параграф 1, точка 5, второ изречение, но само при първото опрощаване на задължения; никаква сума не може да бъде опростена при последващи опрощавания, които един и същ длъжник би могъл да получи“.
III. Фактите по споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
А. Дело C‑289/23
11. На 7 юли 2022 г А. подава молба за откриване на производство по несъстоятелност и декларира задължения на стойност 537 787,69 евро. След като на 26 юли 2022 г. запитващата юрисдикция открива производство по несъстоятелност на длъжника и го прекратява поради недостатъчно активи в масата на несъстоятелността, на 28 септември 2022 г. той иска пълно опрощаване на задълженията. На 19 октомври 2022 г. тази юрисдикция обявява за допустимо възражението срещу опрощаването на задълженията, отправено от AEAT поради наличието на различни публичноправни вземания.
12. Пред запитващата юрисдикция AEAT изтъква, от една страна, че опрощаването на задължения е отказано поради наличието през последните десет години на влязъл в сила акт за производна отговорност (derivación de responsabilidad) за общо 114 408,09 евро данъчни задължения и имуществени санкции на дружеството, чийто управител е бил длъжникът, и че следователно този длъжник не е добросъвестен. Тя добавя, от друга страна, че някои вземания са публични, поради което са изключени от опрощаването на задължения.
13. Тази юрисдикция изпитва съмнения относно начина, по който испанският законодател е транспонирал Директива 2019/1023, на първо място, що се отнася до понятието „добросъвестност“, което обуславя достъпа до опрощаване на задължения и е обективно определено (по-специално, да не е установена производна отговорност през десетте години преди молбата за опрощаване на задължения), и на второ място, относно изключването на публичните вземания.
14. По последния въпрос посочената юрисдикция отбелязва, че съгласно испанското право публичните вземания, чието събиране е от компетентността на AEAT и Tesoreria General de la Seguridad Social (Общ социалноосигурителен фонд, Испания), могат да бъдат частично опростени. Всъщност за тези вземания опрощаването е ограничено до 10 000 евро на длъжник, като се уточнява, че за първите 5 000 евро опрощаването на дълга е пълно, а над този размер опрощаването достига 50 % от дълга до максимума от 10 000 евро. Опрощаването на задължението се извършва в обратен ред на законово установения ред на привилегиите и в рамките на всеки клас, в зависимост от неговата поредност.
15. Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали разрешеното от закона опрощаване на задължения е пропорционално спрямо общия размер на задълженията, положение, което рискува да лиши от реално действие опрощаването на задълженията.
16. При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante (търговски съд № 1, Аликанте) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) a) Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2019/1023] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която възпрепятства достъпа до опрощаване на задължения по смисъла на член 487, параграф 1, точка 2 от [TRLC], доколкото това ограничение не е било предвидено в правната уредба, която е признавала правото на опрощаване преди транспонирането на [тази] директива, а е въведено ex novo от законодателя? По-конкретно може ли при транспонирането на [посочената] директива националният законодател да въведе по-големи ограничения на достъпа до опрощаване на задължения от предвидените в предходното законодателство, особено когато това ограничение не съответства на никое от обстоятелствата, предвидени в член 23, параграф 2 от [същата] директива?
б) В случай че Съдът отговори отрицателно на предходния въпрос, трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която възпрепятства достъпа до опрощаване на задължения, „когато в рамките на десет години преди подаването на молбата за опрощаване на задължения [на длъжника] е наложена санкция с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения, нарушения, свързани със социалното осигуряване или обществения ред, или когато в същия период спрямо него е издаден и е влязъл в сила акт за производна отговорност (derivación de responsabilidad), освен ако към датата на подаване на молбата за опрощаване на задължения не е изпълнил изцяло задължението си, произтичащо от тази отговорност“ (член 487, параграф 1, точка 2 от TRLC), доколкото това основание предполага изменение на реда на вземанията в производството по несъстоятелност?
в) В случай че Съдът отговори отрицателно на предходния въпрос, трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2019/1023] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която възпрепятства достъпа до опрощаване на задължения по смисъла на член 487, параграф 1, точка 2 от TRLC, „когато […] е издаден влязъл в сила акт за производна отговорност, освен ако към датата на подаване на молбата за опрощаване на задължения [длъжникът] не е изпълнил изцяло задължението си, произтичащо от тази отговорност“, доколкото с това обстоятелство не може да се определи недобросъвестността на длъжника? За тази цел има ли значение обстоятелството, че длъжникът няма вина за несъстоятелността?
г) В случай че Съдът отговори отрицателно на предходния въпрос, трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2019/1023] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която възпрепятства достъпа до опрощаване на задължения по смисъла на член 487, параграф 1, точка 2 от TRLC поради нарушения или актове за производна отговорност, които са допуснати, съответно издадени в рамките на десет години преди подаване на молбата за опрощаване на задължения, без да се отчита датата на възникване на основанието за ангажиране на отговорността и евентуалното забавяне при издаването на акта за производна отговорност?
д) В случай че Съдът отговори отрицателно на предходния въпрос, трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2019/1023] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която възпрепятства достъпа до опрощаване на задължения по смисъла на член 487, параграф 1, точка 2 от TRLC, доколкото това ограничение не е надлежно обосновано от националния законодател?
2) a) Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като член 487, параграф 1, точка 2 от TRLC, която съдържа основания, възпрепятстващи достъпа до опрощаване на задължения, които не се съдържат в списъка по посочения член 23, параграф 4? По-конкретно трябва ли да се тълкува в смисъл, че списъкът на основанията, съдържащи се в член 23, параграф 4, е изчерпателен или, обратно, примерен?
б) Доколкото списъкът е примерен и националният законодател може да установи други изключения извън предвидените в Директива [2019/1023], допуска ли член 23, параграф 4 от Директивата национална правна уредба, с която се установява общо правило за неопрощаване на публичноправни задължения, освен при много ограничени обстоятелства и суми, независимо от естеството и обстоятелствата на конкретните публичноправни задължения? По-конкретно има ли значение в случая обстоятелството, че предходната правна уредба, както е тълкувана от практиката на Tribunal Supremo [Върховен съд, Испания], е разрешавала известно опрощаване на публичноправни задължения, а правната уредба за транспониране е послужила за ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения?
в) В случай че Съдът отговори отрицателно на предходния въпрос, трябва ли да се счита, че член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] не допуска национална правна уредба като член 489, параграф 1, точка 5 от TRLC, с която се установява общо правило за изключване от опрощаването на публичноправните задължения (с известни изключения, предмет на следващия преюдициален въпрос), доколкото предоставя привилегировано третиране на публичните кредитори спрямо останалите кредитори?
г) По-конкретно и във връзка с предходния въпрос има ли значение обстоятелството, че правната уредба предвижда известно опрощаване на публичноправни вземания, но само за определени задължения и в конкретни граници, които не са свързани с действителния размер на задълженията?
д) Накрая, трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска правило като предвиденото в член 489, параграф 1, точка 5 от TRLC, доколкото [изключването от] опрощаването на задължения [на публичните вземания] се обосновава с „особеното значение на погасяването им за едно справедливо и солидарно общество, основано на принципите на правовата държава“, и се отнася общо до публичноправните вземания без оглед на конкретното естество на вземанията? По-конкретно от значение ли е за тази цел обстоятелството, че общото обосноваване се използва както за задълженията, съдържащи се в списъка по член 23, параграф 4 от [тази] директива, така и до обстоятелства или задължения, които не се съдържат в такива списъци?“.
Б. По дело C‑305/23 (за сведение)
17. В производство по съдебна ликвидация, довело по-специално до продажбата на жилището му, S.E.I., физическо лице, иска опрощаване на задълженията, като същевременно предлага погасителен план за задълженията, които счита за неподлежащи на опрощаване. AEAT възразява срещу тази молба с мотива, че в рамките на десет години преди подаване на молбата за опрощаване на S.E.I. е наложена санкция (глоба от 504,99 евро) с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения и че към момента на подаване на молбата за опрощаване на задължения санкцията не е била изпълнена.
18. При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil no 10 de Barcelona (търговски съд № 10, Барселона, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда няколко преюдициални въпроса, които не са релевантни в рамките на настоящото заключение.
19. С определение на председателя на Съда от 21 юни 2023 г. дела C‑289/23 и C‑305/23 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
20. S.E.I., испанското правителство и Европейската комисия представят писмени становища.
IV. Анализ
21. По искане на Съда анализът ми ще се съсредоточи върху втория въпрос, буква г) по дело C‑289/23, с който запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали свободата на действие на държавите членки при транспонирането на Директива 2019/1023 позволява за опрощаването на публични вземания да се предвидят граници, които не са свързани с действителния размер на задължението.
22. Това дело повдига не само въпроса кои категории вземания не подлежат на опрощаване на задължения, който неотдавна беше разрешен от Съда(5), но и проблема за количествения обхват на изключването от това опрощаване.
23. Въпросът на запитващата юрисдикция показва, че тя има съмнения относно метода на двойния праг от 5 000 евро и 10 000 евро, възприет от испанския законодател за опрощаване на данъчни или социалноосигурителни задължения, без да се взема предвид общият размер на разглежданото данъчно или социалноосигурително задължение.
24. В становището си Комисията излага съображения в този смисъл, като посочва, че макар това ограничение да е в правилната посока, не е сигурно, че то е достатъчно за спазването на член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023. Тя се съгласява с довода на запитващата юрисдикция относно необходимостта от спазване на принципа на пропорционалност с оглед на общия размер на задължението, когато се прилага изключването от опрощаването на задължения.
25. Припомням, че тази директива задължава държавите членки да гарантират, че несъстоятелните предприемачи имат достъп до поне едно производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията(6). Този член не ги задължава да гарантират пълно опрощаване на задълженията на несъстоятелните предприемачи.
26. Освен това в член 23 от Директива 2019/1023 са посочени определен брой случаи, които могат да доведат до отказ или ограничаване на достъпа до опрощаване на задължения, до определяне на по-дълги срокове за получаване на опрощаване на задължения или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност било при непочтеност или недобросъвестност на длъжника (параграф 1), било поради друго поведение на длъжника (параграф 2), било поради естеството на съответното вземане (параграф 4) или поради професията на предприемача (параграф 5).
27. Съдът обаче вече е постановил, че член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък на определени категории задължения не е изчерпателен и че в надлежно обосновани случаи държавите членки имат възможността да изключат от опрощаването на задълженията определени категории задължения, различни от изброените в тази разпоредба(7).
28. В този смисъл държавите членки могат да добавят определени категории задължения към шестте категории, посочени в член 23, параграф 4.
29. Същата логика може да се възприеме и по отношение на член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023, който предвижда списък с шест вида поведение, които могат по-специално да се отразят на опрощаването на задълженията. Държавите членки могат да допълват и този списък.
30. При това положение броят на дерогациите от опрощаването на задължения може да бъде голям, тъй като държавите членки разполагат с широка свобода на преценка по този въпрос, за да вземат предвид своите правни системи, като се имат предвид потенциалните последици от такива правила.
31. Съдът уточнява, че законодателят на Съюза изрично обвързва упражняването на посочената възможност, предоставена с член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023, с условието такива изключения да бъдат „надлежно обосновани“. Той добавя, че когато националният законодател приема такива дерогации, основанията за тях трябва да произтичат от националното право или от довелото до тях производство, като тези основания трябва да преследват легитимен обществен интерес(8).
32. Следователно широката свобода на преценка, с която държавите членки разполагат, за да добавят определени категории задължения, е ограничена от тези две изисквания, а именно наличието на основание в националното право и преследването на легитимен обществен интерес.
33. Освен това формулировката на член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 показва, че държавите членки могат да изключат тези определени категории задължения от опрощаването на задължения или да ограничат възможността за опрощаване, или да предвидят по-дълъг срок за получаване на опрощаване, когато такива изключения, ограничения или по-дълги срокове са надлежно обосновани.
34. Така законодателят на Съюза не само позволява пълното изключване от опрощаването на задължения, но и изобщо не споменава конкретен начин за ограничаване на възможността за опрощаване (горна граница, съотношение, прагове с разлики в съотношението), когато изключването е само частично, което отново потвърждава широката свобода на преценка, оставена на държавите членки, и липсата на хармонизация в тази област.
35. Във всеки случай би било парадоксално, ако свободата на преценка на държавите членки относно ограниченията е стеснена в по-голяма степен, отколкото тази относно изключването.
36. Ето защо, след като е възможно опрощаването на задължения да бъде ограничено пропорционално на общия размер на задълженията, няма пречка да се постави горна граница за опрощаването на задължения, при условие че и двата метода са надлежно обосновани. Опрощаването на задълженията до определена горна граница може да има стимулиращ ефект за предприемача да реагира по-бързо на нарастващия размер на дълговете. Той ще знае, че без реакция от негова страна над този праг няма да има опрощаване.
37. Пропорционалността е посочена единствено в член 20, параграф 2 от Директива 2019/1023, когато се разглежда хипотезата на опрощаване на задълженията, което зависи от частично погасяване на задълженията от предприемача. В този случай задължението за погасяване трябва да се основава на индивидуалното положение на предприемача, и по-специално да е пропорционално на неговия разполагаем доход и активи в рамките на срока за опрощаване на задълженията, и да е съобразено със справедливите интереси на кредиторите.
38. Не мисля, че посочената там пропорционалност на частичното погасяване от длъжника спрямо неговия разполагаем доход и активи в тази конкретна хипотеза е достатъчна, за да я направи задължителна за държавите членки, когато предвиждат граници на опрощаването на задължения.
39. Прилагането от държавите членки на принципа на пропорционалност при транспонирането на Директива 2019/1023 не налага да се предвиди опрощаване на задълженията, пропорционално на пасивите, вместо например опрощаване на задълженията до определена горна граница. Този принцип обаче задължава държавите членки да използват пропорционални средства за постигане на желания с тази директива резултат, а именно наличието на производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията на несъстоятелния предприемач. Следователно всяка държава членка трябва да прецени в зависимост от своето законодателство в областта на несъстоятелността, обезпеченията, режимите на имуществени отношения между съпрузите, данъчното си право, как това производство може да се включи в цялостна система, като се има предвид, че самата директива не пренебрегва баланса между правата на длъжника и правата на един или повече кредитори(9).
40. При все това, доколкото Директива 2019/1023 не хармонизира изключенията от опрощаването на задълженията и правилата за тяхното прилагане, задача на всяка държава членка е да ги определи, при условие обаче че свързаните с тях правила не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения във вътрешното право (принцип на равностойност) и че не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставяни от правото на Съюза (принцип на ефективност)(10).
41. Струва ми се, че тази директива е директива за минимална хармонизация, чиято цел е въвеждането във всяка държава членка на производство за пълно или частично опрощаване на задължения, чиито правила за ограничаване на това опрощаване до голяма степен са оставени на преценката на държавите членки, при условие че тези ограничения, при спазване на принципа на ефективност, са надлежно обосновани и произтичат от националното право или от довелото до тях производство.
42. Ето защо предлагам на втория преюдициален въпрос, буква г) по дело C‑289/23 да се отговори, че член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 трябва да се тълкува в смисъл, че е възможно опрощаването на задължения за определена категория вземания да бъде ограничено чрез въвеждане на горна граница, над която не се извършва опрощаване, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право или довелото до него производство.
V. Заключение
43. Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, буква г), отправен от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante (търговски съд № 1, Аликанте, Испания) по дело C‑289/23, по следния начин:
„Член 23, параграф 4 от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността),
трябва да се тълкува в смисъл, че
е възможно опрощаването на задължения за определена категория вземания да бъде ограничено чрез въвеждането на горна граница, над която не се извършва опрощаване, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право или довелото до него производство“.