Жалба, подадена на 29 януари 2014 г. — Iran Insurance/Съвет
(Дело T-63/14)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Iran Insurance Company (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, lawyer)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени параграф 2 от приложението към Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 18),
да отмени параграф 2 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 306, стр. 3),
да постанови, че член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета1 , изменен с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета2 от 23 януари 2012 година, както и член 23, параграф 2, буква г) и член 46, параграф 2 от Регламент № 267/20123 от 23 март 2012 година не са приложими по отношение на жалбоподателя,
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят излага шест основания за жалбата си.
Първото основание е изведено от твърдението за необоснованост на съображението за включване в списъка на Iran Insurance Company. Жалбоподателят категорично отрича да е предоставял финансова подкрепа на правителството на Иран. Освен това той не бил предоставял подкрепа и за ядрените дейности на Иран. Поради това условията по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета (впоследствие изменен с член 1, параграф 7 от Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година, член 1, параграф 8 от Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година и член 1, параграф 2 от Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година) и условията по член 23, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета (впоследствие изменен с член 1, параграф 11 от Регламент 1263/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година) не били изпълнени.
Второто основание е изведено от твърдението, че като наложил санкции на Iran Insurance Company единствено поради факта, че дружеството е държавна собственост, Съветът дискриминирал жалбоподателя спрямо други ирански дружества, които също били притежавани от държавата, но не били санкционирани. Така Съветът нарушил принципите на равенство, на недопускане на дискриминация и на добра администрация.
Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът не изложил надлежно съображенията за решението си да запази жалбоподателя в списъка на санкционирани образувания. Той се позовал на „въздействието на мерките в контекста на целите на политиката на Съюза“, но не уточнил какво въздействие има предвид и как мерките биха допринесли за него.
Четвъртото основание е изведено от твърдението, че като запазил жалбоподателя в списъка със санкционирани дружества, Съветът злоупотребил с правомощията си. На практика Съветът отказал да се съобрази с Решение на Общия съд по дело T-12/11. Съветът влязъл в противоречие с институционалната структура на Европейския съюз и нарушил правото на защита на жалбоподателя. Освен това Съветът пренебрегнал отговорностите и задълженията си по Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от 15 ноември 2013 година и по Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от 15 ноември 2013 година, които Съдът ясно му посочил в споменатото решение.
Петото основание е изведено от твърдението, че Съветът нарушил принципа на оправдани правни очаквания, като не се съобразил с решение на Съда по дело, по което Съветът бил страна срещу жалбоподателя и което загубил, като дори не се съобразил с обосновката и мотивите на решението, като допуснал фактическа грешка относно търговската дейност на жалбоподателя и предполагаемата му роля за правителството на Иран, като не провел каквото и да било разследване за настоящата роля и търговска дейност в Иран на жалбоподателя, въпреки че Съдът посочил това като важен аспект от режима на санкциите на ЕС по отношение на Иран, и като запазил действието на санкциите след 20 януари 2014 г. — датата, на която ЕС се съгласява с провеждането на дейности, генериращи приходи за Иран, тъй като вече не счита, че тази държава участва в дейности на ядрено разпространение.
Шестото основание е изведено от твърдението, че Съветът нарушил принципа на пропорционалност.
____________1 Решение на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39)
2 Решение 2012/35/ОВППС на Съвета от 23 януари 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 19, стр. 22)
3 Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1)