РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
14 януари 2009 година(*)
„Държавни помощи — Регионални помощи в полза на големи инвестиционни проекти — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар — Мотиви — Стимулиращ ефект на помощта — Необходимост от помощта“
По дело T‑162/06
Kronoply GmbH & Co. KG, установено в Heiligengrabe (Германия), за което се явяват адв. R. Nierer и адв. L. Gordalla, avocats,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват първоначално г‑н K. Gross и г‑н T. Scharf, впоследствие г‑н V. Kreuschitz, г‑н K. Gross и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2006/262/ЕО на Комисията от 21 септември 2005 година относно държавна помощ C 5/2004 (ex N 609/2003), която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на Kronoply (ОВ L 94, 2006 г., стр. 50),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (пети състав)
състоящ се от: г-н M. Vilaras (докладчик), председател, г‑н M. Prek и г‑н V. Ciucă, съдии,
секретар: г-жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 септември 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства в основата на спора
1 Жалбоподателят Kronoply GmbH & Co. KG е предприятие, учредено по германското право, което произвежда материали от дърво.
2 На 28 януари 2000 г. жалбоподателят подава до Investitionsbank des Landes Brandenburg (Инвестиционна банка на провинция Бранденбург, наричана по-нататък „ILB“) заявление за отпускане на субсидии в размер на 77 милиона германски марки (DEM) (39,36 милиона евро) с оглед на създаването на производствен обект за плоскости от ориентирани дървесни частици, чиято обща цена е 220 милиона германски марки (112,5 милиона евро).
3 С писмо от 22 декември 2000 г. Федерална република Германия отправя уведомление до Комисията в съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) за проект относно инвестиционна помощ за жалбоподателя в размер на 77 милиона германски марки за изграждането на производствено съоръжение за плоскости от ориентирани дървесни частици, като посоченият проект е от Многосекторната рамка за регионални помощи в полза на големи инвестиционни проекти (ОВ C 107, 1998 г., стр. 7, наричана по-нататък „Многосекторна рамка“), в редакцията ѝ в сила към момента на настъпване на фактите. Това уведомление е регистрирано и разгледано от Комисията под номер N 813/2000 (наричано по-нататък „процедура N 813/2000“).
4 Максималният размер на помощта, предоставяна на основание на Многосекторната рамка, се определя въз основа на изчисление, включващо отчитането на няколко параметъра, и по-конкретно състоянието на конкуренцията в съответния сектор, означавано като фактор T, който има четири нива: 0,25, 0,5, 0,75 и 1. В конкретния случай Федерална република Германия първо отправя уведомление за проекта с фактор Т 1, което означава, че проектът няма никакъв отрицателен ефект за конкуренцията.
5 След размяната на писма с Комисията, на 19 юни 2001 г. Федерална република Германия изменя уведомлението си по отношение на интензитета на помощта. Тя по-конкретно информира Комисията, че „[е] решила да намали от 1 на 0,75 посочения в уведомлението фактор „състояние на конкуренцията“. Факторът T 0,75 се прилага към проектите, водещи до нарастване на капацитета в сектор, който се характеризира със структурен свръхкапацитет и/или спадащ пазар. С прилагането на фактор T 0,75 интензитетът на помощта е намален от 35 % на 31,5 %, т.е. до общ размер на помощта от 69,3 милиона германски марки (35,43 милиона евро), вместо първоначално посочените в уведомлението 77 милиона германски марки (39,36 милиона евро).
6 На 3 юли 2001 г., на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 Комисията приема решение, което не повдига възражения относно отпускането на тази помощ, публикувано в Официален вестник от 11 август същата година (ОВ C 226, стр. 14).
7 С писмо от 3 януари 2002 г. Федерална република Германия подава искане за изменение на решението на Комисията от 3 юли 2001 г. по съображение, че въпросният пазар не може да се разглежда като спадащ пазар, което трябва да доведе до прилагане на фактор T 1 и до увеличаване на интензитета на разрешената помощ от 31,5 % на 35 % от стойността на допустимата инвестиция.
8 С писмо от 5 февруари 2002 г. Комисията отказва да измени решението си от 3 юли 2001 г. с мотива, че помощта е била разгледана въз основа на правилно изчисляване на всички приложими критерии.
9 Приемайки това писмо за решение на Комисията, жалбоподателят подава жалба за отмяна срещу него, отхвърлена като недопустима от Първоинстанционния съд с Определение от 5 ноември 2003 г. по дело Kronoply/Комисия (T‑130/02, Recueil, стр. II‑4857) поради липса на обжалваем акт.
10 С писмо от 22 декември 2003 г. Федерална република Германия отправя уведомление до Комисията за намерението си да предостави на жалбоподателя субсидия за инвестиции в размер на 3 936 947 EUR на основание на Многосекторната рамка. Тази помощ е регистрирана под номер N 609/03.
11 С писмо от 18 февруари 2004 г. Комисията уведомява Федерална република Германия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, тъй като има сериозни съмнения относно стимулиращия ефект и необходимостта от допълнителната помощ, предмет на уведомлението.
12 След като получава коментарите на Федерална република Германия и на жалбоподателя, на 21 септември 2005 г. Комисията приема Решение 2006/262/ЕО относно държавна помощ C 5/2004 (ex N 609/2003), която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на Kronoply (ОВ L 94, 2006 г., стр. 50, наричано по-нататък „Решението“).
13 Съображение 42 от Решението гласи следното:
„Комисията стига до извода, че помощта, предмет на уведомлението, представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Тъй като тази помощ няма стимулиращ ефект и не е необходима, не се прилага нито една от предвидените в член 87, параграфи 2 и 3 [ЕО] дерогации. Следователно става дума за недължима оперативна помощ, която не може да бъде разрешена.“ [неофициален превод]
14 Член 1 от Решението има следната редакция:
„Държавната помощ от 3 936 947 EUR, която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на Kronoply [...], съгласно уведомление N 609/2003, е несъвместима с общия пазар.
Следователно тази помощ не може да бъде разрешена.“ [неофициален превод]
Производство и искания на страните
15 На 26 юни 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.
16 По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (пети състав) решава да даде ход на устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 септември 2008 г.
17 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени Решението,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
19 Жалбоподателят изтъква пет правни основания в подкрепа на своята жалба, изведени, на първо място, от нарушение на член 253 ЕО, на второ място, от нарушение на разпоредбите на Регламент № 659/1999, на трето място, от нарушение на член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, на член 88 ЕО и на Насоките за държавните регионални помощи (ОВ C 74, 1998 г., стр. 9, наричани по-нататък „Насоките“), на четвърто място, от наличие на явни грешки на Комисията при установяването на фактите, и на пето място, от наличие на явни грешки на Комисията при преценката на фактите и на злоупотреба с власт.
По правното основание, изведено от нарушение на член 253 ЕО
Доводи на страните
20 Жалбоподателят твърди, от една страна, че не е в състояние да разбере основанията на Комисията, доколкото Решението съдържа „слабост“ в логическата последователност на обосновката на институцията, тъй като последната всъщност отрича наличието на стимулиращ ефект, без обаче да провери дали подобен ефект съществува въз основа на критериите, които самата тя е установила. Съгласно Насоките стимулиращ ефект съществувал, когато заявлението за помощ е подадено преди изпълнението на проекта, както било в конкретния случай. Като не споменала това фактическо обстоятелство, Комисията носела отговорност както за неточното установяване на фактите, така и за липса на мотиви.
21 Жалбоподателят твърди, от друга страна, че Комисията не е разгледала изрично посочената в съдебната практика на Първоинстанционния съд възможност за изменение на вече предоставена и разрешена помощ, тъй като в Решението тя изисква да се постави на разглеждане друг инвестиционен проект, който да послужи за основание за ново заявление за помощ. Това водело до непълнота на мотивите на Решението.
22 Комисията иска да се отхвърли изтъкнатото от жалбоподателя правно основание за отмяна.
Съображения на Първоинстанционния съд
23 От формулировката и от съдържанието на доводите, развити от жалбоподателя в подкрепа на двете оплаквания, изтъкнати в рамките на правното основание, изведено от нарушение на член 253 ЕО, следва, че посочените оплаквания не разглеждат в тесен смисъл дадена липса или непълнота на мотивите, която представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на член 230 ЕО. Разглежданите оплаквания в действителност се припокриват с критиката на обосноваността на Решението и следователно на законосъобразността по същество на този акт, който бил незаконосъобразен по-конкретно предвид твърдяното нарушение от Комисията на член 87 ЕО и на Насоките, по-специално поради неправилна преценка на стимулиращия ефект и на необходимостта от спорната помощ и поради твърдяна злоупотреба с власт, извършена от ответника.
24 В това отношение е показателно, че оплакванията, че Комисията не е взела предвид датата на подаване на първоначалното заявление за помощ и признатата от Първоинстанционния съд възможност за изменение на вече предоставена и разрешена помощ, са изрично възпроизведени в доводите на жалбоподателя, целящи да докажат неправилната преценка на стимулиращия ефект и необходимостта от спорната помощ, както и твърдяната злоупотреба с власт.
25 Във всеки случай следва да се посочи, че мотивите на Решението отговарят на изискванията на член 253 ЕО, както той се тълкува в съдебната практика.
26 Според постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 13 март 1985 г. по дело Нидерландия и Leeuwarder Papierwarenfabriek/Комисия, 296/82 и 318/82, Recueil, стр. 809, точка 19, Решение от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C‑350/88, Recueil, стр. I‑395, точки 15 и 16 и Решение от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия, C‑56/93, Recueil, стр. I‑723, точка 86).
27 От съображение 42 на Решението следва, че мярката, предмет на уведомлението от германските органи на 22 декември 2003 г., е счетена от Комисията за недължима оперативна помощ, която не може да бъде разрешена поради липса на стимулиращ ефект и на необходимост.
28 Трябва да се посочи, че в Решението Комисията мотивира по категоричен начин заключението си за липса на стимулиращ ефект и за липса на необходимост от спорната помощ.
29 Следва да се изтъкне по-специално, че позовавайки се изрично на Определение по дело Kronoply/Комисия, точка 9 по-горе, Комисията посочва, че според нея държавата членка може да отправя уведомление за нова помощ или изменение на вече разрешен проект, включително различните части от държавна помощ в полза на даден проект, а самата Комисия да одобрява това, доколкото за всяка част от помощта могат да бъдат доказани и стимулиращият ефект, и необходимостта (съображение 24 от Решението).
30 В съображение 28 от Решението Комисията напомня и текста на точка 4.2 от Насоките, според която следва да се предпостави наличието на стимулиращ ефект на помощта, когато получателят е подал своето заявление за помощ преди началото на изпълнение на проекта. От самия прочит на съображения 24 и 26—35 от Решението е видно, че Комисията действително е разгледала условието за стимулиращия ефект на помощта, като е обяснила защо конкретните обстоятелства по настоящото дело позволяват да не се приложи презумпцията по точка 4.2 от Насоките и да се направи заключение за липса на стимулиращ ефект.
31 По същия начин Комисията ясно посочва в съображение 24, както и в съображения 36—39 от Решението, причините, които ѝ позволяват да заключи, че липсва необходимост от спорната помощ.
32 Така става ясно, от една страна, че на жалбоподателя в пълна степен е дадена възможност да разбере причините, накарали Комисията да обяви спорната помощ за несъвместима с общия пазар, както свидетелства обстойната аргументация в неговите писмени становища, посветени на твърдяната за неправилна преценка на Комисията на стимулиращия ефект и на необходимостта от спорната помощ, а от друга страна, че Първоинстанционният съд може да упражни своя контрол.
33 Следователно правното основание, изведено от нарушение на член 253 ЕО, трябва да се отхвърли.
По правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Регламент № 659/1999
Доводи на страните
34 Жалбоподателят счита, че член 9 от Регламент № 659/1999 предоставя нормативно основание, което позволява да се измени, и по-специално да се увеличи вече отпусната помощ, и че в конкретния случай Комисията е нарушила разпоредбите на посочения регламент.
35 Жалбоподателят поддържа, че ако Съветът предоставя на Комисията правомощието да оттегли дадено решение и да разпореди възстановяването на помощта, в случай че предоставената информация е неточна, последната трябва a fortiori да има право да изменя и увеличава предоставена помощ. Всъщност изменението и увеличението на помощ представлявали доста по-несъществено накърняване на правата на заинтересованите лица, отколкото оттеглянето.
36 Комисията иска да се отхвърли изтъкнатото от жалбоподателя правно основание за отмяна.
Съображения на Първоинстанционния съд
37 Въпреки че жалбоподателят се позовава на нарушение на „разпоредбите“ на Регламент № 659/1999, в своите доводи той изтъква само член 9 от посочения регламент.
38 Член 9 от Регламент № 659/1999, озаглавен „Анулиране на решение“, гласи следното:
„Комисията може да анулира [другаде в текста: „оттегли“] решение, взето съгласно член 4, параграфи 2 или 3 или член 7, параграфи 2, 3, 4, след като е дала възможност на съответната държава членка да представи коментарите си, когато решението е било основано на неточна информация, която е била предоставена по време на процедурата и е била определящ фактор за решението. Преди да анулира дадено решение и да вземе ново решение, Комисията открива официалната процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4. Членове 6, 7 и 10, член 11, параграф 1, членове 13, 14 и 15 се прилагат mutatis mutandis.“
39 От самия буквален прочит на член 9 от Регламент № 659/1999 е видно, че последният има за изключителна цел да предостави на Комисията правомощие да оттегля своите решения и че е приложим само когато на Комисията е била предоставена неточна информация, въз основа на която тази институция е приела решение, установяващо липса на помощ или обявяващо дадена помощ за съвместима с общия пазар.
40 Както обаче правилно подчертава Комисията, в жалбата си жалбоподателят изрично признава, че „в конкретния случай не е налице такава хипотеза, защото представената информация не е неточна“. Следва също да се изтъкне, че в конкретния случай жалбоподателят не упреква Комисията, че не е оттеглила своето решение от 3 юли 2001 г.
41 Обосновката „a fortiori“ на жалбоподателя в действителност се състои в извеждане на възможността от член 9 от Регламент № 659/1999 Комисията да приема въз основа на посочения член решение, с което одобрява изменението на вече предоставена и разрешена помощ, което не може да бъде възприето от Първоинстанционния съд, тъй като тази обосновка представлява особено разширително тълкуване очевидно contra legem на разглеждания член.
42 Във всеки случай дори ако член 9 от Регламент № 659/1999 може да се разглежда като подходящо нормативно основание за приемане на горепосоченото решение, това не би могло да означава, че всяка допълнителна помощ, за която както в конкретния случай е отправено уведомление до Комисията, непременно би била съвместима с общия пазар.
43 При тези обстоятелства следва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Регламент № 659/1999.
По правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, на член 88 ЕО и на Насоките
Доводи на страните
– Относно липсата на стимулиращ ефект
44 Жалбоподателят посочва на първо място, че съгласно точка 4.2, трета алинея от Насоките, за да бъде изпълнен критерият за стимулиращия ефект, е достатъчно заявлението за помощта да е било подадено преди началото на изпълнението на проекта. В конкретния случай този единствен критерий бил изпълнен, тъй като заявлението за помощ било подадено пред компетентния национален орган на 28 януари 2000 г., т.е. преди началото на работата по изпълнението на проекта. Макар че в Решението Комисията припомнила критерия, посочен в точка 4.2 от Насоките, тя била разгледала стимулиращия ефект не спрямо момента, в който жалбоподателят отправя уведомление за проекта до националните органи, а спрямо момента, в който държавата членка отправя уведомление за спорната помощ, което довело до нарушение от страна на Комисията на разглежданата разпоредба.
45 Следваният от Комисията подход в Решението както относно отчитането на момента на уведомлението, така и на обстоятелството, че проектът бил завършен преди него, не бил релевантен за преценката на стимулиращия ефект, противоречал на Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 2002 г. по дело Graphischer Maschinenbau/Комисия (T‑126/99, Recueil, стр. II‑2427) и не отчитал икономическите реалности.
46 Жалбоподателят напомня на второ място, че е подал заявление за помощ от 77 милиона германски марки, представляващи 35 % от стойността на инвестициите, и е получил от ILB 69,3 милиона германски марки, представляващи 31,5 % от размера на инвестицията. Заявлението на жалбоподателя оставало в сила за сума в размер на 7,7 милиона германски марки, т.е. 3,5 % от сумата на инвестицията, тъй като административната процедура по възражение пред ILB още не била приключила.
47 Според него в Решението Комисията погрешно смята, че първоначалното заявление за помощ е „изчерпано“ с приемането на решението от 3 юли 2001 г., тъй като със същото се прави произнасяне само за част от заявената помощ. Жалбоподателят отбелязва още, че Решението е било прието в отговор на „искане за изменение“, както изрично е посочено в уведомлението на германските органи от 22 декември 2003 г.
48 Жалбоподателят поддържа на трето място, че Комисията не отчита факта, че не е необходимо да съществуват нови допустими разходи, за да се разреши друга помощ освен вече предоставената. Обстоятелството, че по принцип е възможно да се получат няколко помощи за един и същи проект и следователно за едни и същи допустими разходи, произтичало от последното изречение на съображение 5 от Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 година относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО относно помощта „de minimis“ (ОВ L 10, стр. 30). Това разрешение се прилагало към регионалните помощи, при условие че е спазен таванът за помощта от 35 %, определен съгласно разпоредбите на Многосекторната рамка. Впрочем интензитет на помощта от 35 % в конкретния случай бил съвместим с общия пазар, тъй като факторът „състояние на конкуренцията“, който трябва да се възприеме, бил не 0,75, а 1.
– Относно липсата на необходимост
49 Жалбоподателят изтъква, че в областта на регионалните помощи Комисията е уточнила и ограничила критерия за необходимост в смисъл, че за да се признае съществуването на необходимост от дадена помощ, е достатъчно заявлението да е било подадено преди началото на изпълнението на проекта. Така разглеждането на критерия за необходимост съответствало на това на стимулиращия ефект.
50 Той поддържа, че този критерий за датата на подаване на заявлението за помощ е приложим и при изменение на предоставена помощ и изтъква, че самата Комисия признава, че възможността за увеличаване на помощта, посочена в съдебната практика на Първоинстанционния съд, не е запазена само за хипотезата на напълно нов проект. В допълнение към изложените от Комисията примери, при които можело да се предостави изменение на помощ или допълнителна помощ, следвало да се добави хипотезата, в която, както в конкретния случай, Комисията е извършила неправилна оценка на пазара, цели се уеднаквена практика за разрешаване от Комисията и първоначалната национална административна процедура още не е приключила.
51 Направеното от Комисията тълкуване в съображение 39 от Решението на понятието за необходимост освен това било погрешно, тъй като Комисията не отчела факта, че жалбоподателят бил задължен в съответствие с разпоредбите на приложимата национална уредба да изпълни проекта в срок от 36 месеца, т.е преди 1 януари 2005 г., за да не загуби цялата помощ. Било противоречиво да се изисква от жалбоподателя да изпълни проекта в определен срок, като същевременно се приема, че изпълнението в предвидения срок води до загуба на възможността да се разреши увеличение на помощта. Подобен подход означавал да се отрече съдебната практика на Първоинстанционния съд, която предвижда възможността за изменение на помощ или за отпускане на допълнителна помощ.
– Относно квалификацията като оперативна помощ
52 Жалбоподателят твърди, че възприетата от Комисията квалификация като оперативна помощ в Решението е погрешна, тъй като уведомлението от Федерална република Германия е относно регионална помощ и предоставените сведения от последната на Комисията се отнасят до изискванията на Многосекторната рамка.
53 Комисията иска да се отхвърли изтъкнатото от жалбоподателя правно основание.
Съображения на Първоинстанционния съд
– По допустимостта на правното основание
54 Следва да се напомни, че съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Първоинстанционния съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. Поради това исковата молба или жалбата трябва да сочи изрично в какво се изразява правното ѝ основание, така че само неговото абстрактно обявяване не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T‑102/92, Recueil, стр. II‑17, точка 68 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Recueil, стр. II‑1989, точка 333).
55 Подобно нарушение на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник се включва сред случаите на липса на процесуални предпоставки, която по силата на член 113 от посочения правилник Първоинстанционният съд може да изтъква служебно във всеки етап на производството и след изслушване на страните (Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 1990 г. по дело Automec/Комисия, T‑64/89, Recueil, стр. II‑367, точки 73 и 74 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 1995 г. по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T‑481/93 и T‑484/93, Recueil, стр. II‑2941, точка 75).
56 В конкретния случай трябва да се посочи, че жалбоподателят се ограничава да твърди за нарушение на член 88 ЕО, без да изтъква някакъв довод в подкрепа на това твърдение. Запитан по този въпрос от Първоинстанционния съд в съдебното заседание, жалбоподателят не представя никакво уточнение.
57 При тези обстоятелства разглежданото правно основание трябва да бъде обявено за недопустимо, доколкото се отнася до нарушение на член 88 ЕО.
– По основателността на правното основание
58 Безспорно е, че според Комисията нито една от предвидените в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО дерогации не може да се приложи към държавната помощ от 3 936 947 EUR, която Федерална република Германия възнамерява да приведе в действие в полза на жалбоподателя, и че поради това посочената помощ трябва да бъде обявена за несъвместима с общия пазар.
59 Както от структурата на Решението, така и от съдържанието на съображенията към него е видно, че заключението на Комисията почива на две отделни основни положения, а именно липсата на насърчаване и липсата на необходимост от спорната помощ. Така Комисията уточнява в съображение 20 от Решението, че „разглежданата помощ не отговаря на двете основни условия: стимулиращия ефект и необходимостта“. [неофициален превод]
60 Дори в някои случаи да могат да се припокриват, тези две условия за съвместимостта на помощите разкриват присъщо на тях значение, в смисъл че двете основни положения в Решението относно липсата на насърчаване и липсата на необходимост трябва да бъдат разглеждани като самостоятелни. В рамките на настоящото правно основание за отмяна жалбоподателят впрочем оспорва конкретно всяко от основните положения в Решението.
61 Запитани в съдебното заседание, двете страни потвърждават този прочит на съдържанието на Решението и необходимото кумулиране на двете условия, свързани със стимулиращия ефект и с необходимостта от помощта, за признаване на съвместимостта на помощта с общия пазар, което е отразено в протокола от съдебното заседание.
62 На този етап следва да се напомни, че доколкото определени мотиви на решението са сами за себе си от естество да го обосноват в достатъчна степен, пороците, от които биха могли да бъдат засегнати други мотиви на акта, са във всеки случай без влияние върху неговата разпоредителна част (вж. по аналогия Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Комисия и Франция/TF1, C‑302/99 P и C‑308/99 P, Recueil, стр. I‑5603, точки 26—29 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 декември 2005 г. по дело General Electric/Комисия, T‑210/01, Recueil, стр. II‑5575, точка 42). Освен това, щом като разпоредителната част на решение на Комисията почива на няколко основни положения на аргументация, всяко от които само по себе си може да обоснове разпоредителната част, по принцип този акт следва да се отменя само ако всяко от тези основни положения е опорочено от незаконосъобразност. В този случай грешка или друга незаконосъобразност, която засяга само едно от основните положения на аргументацията, не би била достатъчна да обоснове отмяната на спорното решение, след като тази грешка не може да има определяща роля, що се отнася до разпоредителната част, приета от институцията автор на това решение (вж. по аналогия Решение по дело Graphischer Maschinenbau/Комисия, точка 45 по-горе, точки 49—51 и Решение по дело General Electric/Комисия, посочено по-горе, точка 43).
63 При тези обстоятелства следва първо да се разгледат критиките на жалбоподателя, изтъкнати в рамките на правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, по повод на второто основно положение в Решението относно липсата на необходимост от спорната помощ.
64 Този член гласи, че за съвместими с общия пазар могат да се приемат:
„а) помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост;
[…]
в) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес;
[…]“
65 Както сочи Комисията в съображение 36 от Решението, тя може да обяви дадена помощ за съвместима с член 87, параграф 3 ЕО само ако е възможно да установи, че тази помощ допринася за осъществяването на една от цитираните цели, които предприятието получател не може да постигне със свои собствени средства при нормални условия на пазара. С други думи, не трябва да се позволява на държавите членки да правят плащания, които биха подобрили финансовото положение на предприятието получател, ако те не са необходими за постигането на целите, предвидени в член 87, параграф 3 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris Holland/Комисия, 730/79, Recueil, стр. 2671, точка 17).
66 Всъщност не може да се приеме помощта да съдържа условия, в частност нейния размер, чиито ограничителни последици надхвърлят това, което е необходимо, за да може с помощта да се постигнат допуснатите от Договора цели (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 март 1977 г. по дело Iannelli & Volpi, 74/76, Recueil, стр. 557, точка 15).
67 Видно от Решението, Комисията стига до заключението, че липсва необходимост от спорната помощ преди всичко въз основа на две обективни констатации.
68 На първо място Комисията отбелязва, че помощта в размер на 3 936 947 EUR, за която Федерална република Германия отправя уведомление на 22 декември 2003 г., не се отнася нито до нов инвестиционен проект на жалбоподателя, нито до създаването на работни места, а единствено до изграждането на производствено съоръжение за плоскости от ориентирани дървесни частици, предмет на уведомлението от 22 декември 2000 г.
69 Така в своите писмени изявления Комисията цитира, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, едно изречение, откъс от точка 3.2.2 от уведомлението от 22 декември 2003 г., според което „всички подлежащи на субсидиране инвестиции се ограничават до първоначално поисканите инвестиции“. От цифровите данни в точка 3.3.1 от това уведомление е видно също че размерът на спорната помощ съответства на 3,5 % от стойността на първоначалната инвестиция, като така увеличава интензитета на помощта от 31,5 % на 35 % от посочената стойност.
70 На второ място Комисията взема предвид факта, че инвестиционният проект за изграждането на производствено съоръжение за плоскости от ориентирани дървесни частици е бил изцяло изпълнен от жалбоподателя посредством разрешената субсидия в размер на 35,43 милиона евро, представляващи интензитет на помощта от 31,5 % от стойността на инвестицията, и то много преди второто уведомление от 22 декември 2003 г.
71 Така за страните е безспорно, че жалбоподателят осъществява своята дейност след като е получил само помощ с интензитет от 31,5 %, както и че започналата през февруари 2000 г. работа по изграждане на горепосоченото съоръжение е била окончателно приключена през януари 2003 г., т.е. почти година преди второто уведомление.
72 От това второ обстоятелство Комисията стига до извода, че икономическата дейност на Kronoply е доходоносна или че във всеки случай това предприятие не е имало нужда от допълнителни помощи, както и че на този етап всяка нова помощ би представлявала неочакван приход за жалбоподателя (съображение 39 от Решението).
73 В това отношение трябва да се посочи, че жалбоподателят не твърди, че цялостното изпълнение на разглеждания инвестиционен проект в крайна сметка е довело до допълнителни разходи, които той е трябвало да финансира със собствени средства или чрез кредит и които поради това биха обременили неговото финансово положение. Следователно жалбоподателят не доказва, че допълнителната помощ от 3 936 947 EUR, предмет на уведомлението до Комисията от 22 декември 2003 г., му е била икономически необходима за цялостното изпълнение на разглеждания инвестиционен проект.
74 Така става ясно, че при тези обстоятелства Комисията правилно счита, че спорната помощ не изисква от получателя нито насрещна престация, нито принос за постигане на цел от общ интерес, и че следователно става дума за оперативна помощ, предназначена да покрие текущите разходи, които поначало трябва да понася Kronoply, която помощ не може да бъде разрешена.
75 В това отношение следва да се напомни, че оперативните помощи, а именно помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (вж. Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C‑156/98, Recueil, стр. I‑6857, точка 30 и цитираната съдебна практика).
76 Посочените от жалбоподателя доводи не могат да оборят заключението, изложено в точка 74 по-горе.
77 Жалбоподателят на първо място твърди, че от очертаната в Насоките практика по приемане на решения от Комисията следва, че както при стимулиращия ефект, за да се отграничи необходимостта от дадена помощ, е достатъчно националното заявление за отпускане на помощта да е било подадено преди началото на изпълнението на инвестиционния проект.
78 Следва обаче да се посочи, че жалбоподателят не посочва никакво решение на Комисията, което да потвърждава твърдяната практика, както и че напротив, от разглеждането на Решението става ясно, че точка 4.2, трета алинея от Насоките се отнася само до условието, свързано със стимулиращия ефект на помощта.
79 Според тази разпоредба „схемите за помощи трябва да предвиждат, че заявлението за помощ трябва да бъде подадено преди началото на изпълнението на проектите“. [неофициален превод]
80 Следва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася до обстоятелство с хронологичен характер и следователно препраща към разглеждане ratione temporis, което е напълно подходящо за преценката на стимулиращия ефект. Преценката всъщност трябва да се извърши по отношение на решението на съответното предприятие да инвестира, което отбелязва началото на този динамичен процес, какъвто непременно представлява промишлена инвестиция като предприетата от жалбоподателя.
81 Както е посочено в съображение 30 от Решението, прилагането на критерия от точка 4.2 от Насоките има за цел да установи наличието на стимулиращ ефект, без да забавя неоснователно инвестицията чрез пълно разглеждане на всички икономически аспекти на инвестиционното решение на получателя на помощта, което разглеждане би могло да се окаже много трудно и/или много продължително. Последното опасение изяснява, че самото констатиране на предходността на заявлението за помощ спрямо началото на изпълнението на инвестиционния проект позволява според Комисията да се предпостави наличието на стимулиращ ефект.
82 За сметка на това поставеният в рамките на настоящия спор въпрос относно условието, свързано с необходимостта от помощта, е въпрос за преценката на действителните условия за изпълнение на разглеждания инвестиционен проект и за съществуването на дължима от жалбоподателя насрещна престация, което да обоснове отпускането на допълнителната помощ, предмет на уведомлението от 22 декември 2003 г.
83 В действителност доводите на жалбоподателя водят до преценка на обективното и съществено условие за необходимостта от помощта от гледна точка на чисто формален критерий, което не може да се приеме.
84 Жалбоподателят поддържа на второ място, че тълкуването от страна на Комисията на понятието за необходимост от помощта не отчита факта, че той е бил задължен в съответствие с разпоредбите на приложимата национална уредба да изпълни проекта в срок от 36 месеца, т.е. преди 1 януари 2005 г., за да не загуби цялата помощ, като това тълкуване води до отричане на съдебната практика на Първоинстанционния съд, която предвижда възможността да се разреши увеличението на вече отпусната помощ.
85 Безспорно е, че след уведомление от държава членка относно проект за помощ и разрешаването му от Комисията тази държава има възможност да отправи уведомление за проект, свързан с предоставянето на нова помощ в полза на предприятието получател, или да измени вече отпуснатата му помощ (Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2002 г. по дело Nuove Industrie Molisane/Комисия, T‑212/00, Recueil, стр. II‑347, точка 47 и Определение по дело Kronoply/Комисия, точка 9 по-горе, точка 50). Това ново уведомление подлежи на контрол от Комисията, която след като провери предвидените в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО условия, може да обяви помощта за съвместима с общия пазар (вж. в този смисъл Решение по дело Nuove Industrie Molisane/Комисия, посочено по-горе, точка 46).
86 Комисията не само не отрича тази призната на държавите членки възможност, тя изрично се позовава на нея в съображение 24 от Решението. Комисията ясно признава, че за един и същи инвестиционен проект могат да се кумулират няколко помощи, но при условие всяка от тях да може да бъде приета за съвместима с общия пазар и следователно условието за необходимост от помощта да е спазено.
87 Освен това, както правилно подчертава Комисията в своите писмени изявления, фактът, че дадена национална уредба предвижда, че проект трябва да бъде изпълнен в определен срок, не води автоматично до загуба на възможността да се поиска и получи разрешение след изтичането на посочения срок на увеличение на вече отпуснатата помощ за посочения проект.
88 Ето защо е допустимо след изтичането на определения от националната уредба срок държава членка да отправи уведомление до Комисията за допълнителна помощ за даден проект, чието изпълнение поражда допълнителни разходи поради непредвидими външни фактори.
89 В подобна хипотеза Комисията следва да определи дали допълнителната помощ, предмет на уведомлението, може да бъде считана за необходима, като за регионалните помощи, спадащи към Многосекторната рамка, по-специално взема предвид приложимия таван за максималния интензитет на приложимата помощ.
90 В конкретния случай Комисията правилно се е ограничила да констатира, че разглежданият инвестиционен проект вече е бил изцяло изпълнен от жалбоподателя посредством първоначално разрешената помощ и преди уведомлението за спорната помощ.
91 Всъщност следва да се напомни, че жалбоподателят в нито един момент не претендира, че изпълнението на разглеждания инвестиционен проект и следователно на една от предвидените от член 87, параграф 3 ЕО цели е предизвикало свръхразход и че предвиденото увеличение на първоначалната помощ в размер на 3 936 947 EUR, предмет на уведомлението до Комисията от 22 декември 2003 г., компенсира изцяло или частично този свръхразход и поради това е трябвало да се разглежда като необходима.
92 Жалбоподателят твърди единствено че допълнителната помощ в полза на инвестиционен проект трябва да бъде разрешена, както в настоящия случай, когато:
– в решението си за обявяване на първоначалната помощ за съвместима Комисията е извършила неправилна оценка на пазара на разглежданите стоки,
– цели се уеднаквена практика за разрешаване на помощите относно този пазар,
– националната административна процедура относно първоначалното заявление за помощ още не е приключила.
93 Следва да се изтъкне, от една страна, че хипотетичното твърдение за неправилна оценка от Комисията на пазара на разглежданите стоки противоречи на твърдението за точността на представената от германските органи информация, с оглед на която е прието решението от 3 юли 2001 г. От друга страна, напомнените в предходната точка съображения на жалбоподателя са напълно неотносими от гледна точка на условието за необходимост от помощта, определено в точки 65 и 66 по-горе.
94 В действителност от преписката е видно, че уведомлението за спорната помощ има за цел просто да се достигне интензитет на помощта от 35 %, който съответства на първоначалното заявление за помощ, като жалбоподателят явно не приема определянето на коефициент 0,75 за фактора „състояние на конкуренцията“, докато Комисията е била одобрила коефициент 1 относно проекта за помощ, предмет на уведомление в полза на конкурентното предприятие Glunz AG, в своето решение относно помощта в полза на това предприятие, прието няколко седмици след решението от 3 юли 2001 г.
95 Жалбоподателят критикува на трето място квалификацията на спорната помощ като оперативна помощ, основавайки се преди всичко на текста на уведомлението от 22 декември 2003 г.
96 Трябва обаче да се изтъкне, че самият факт, че уведомлението от държава членка „се отнася“ до регионална помощ за инвестиции, не означава, че съответната мярка не може да бъде оперативна помощ.
97 Следва да се напомни, че прилагането на системата за контрол на държавните помощи, която следва от член 88 ЕО и от съответната съдебна практика, е задължение преди всичко на Комисията, както и че за прилагането на член 87, параграф 3 ЕО тя разполага с широко правомощие за преценка, чието упражняване включва оценки от икономическо и социално естество, които трябва да бъдат извършвани в общностен контекст (Решение на Съда от 21 март 1991 г. по дело Италия/Комисия, C‑303/88, Recueil, стр. I‑1433, точка 34 и Решение по дело Германия/Комисия, точка 75 по-горе, точка 67).
98 В конкретния случай Комисията с основание счита, че условието за необходимост от помощта не е било изпълнено и че спорната помощ е трябвало да се квалифицира като оперативна помощ, предвид това, че тя е била отпусната, без да е поискана насрещна престация от страна на получателя, и че помощта е била предназначена да подобри финансовото положение на предприятието.
99 От предходните съображения следва, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията погрешно е стигнала до извода за липса на необходимост от помощта.
100 При тези обстоятелства и дори да се предположи, че Комисията погрешно е приела, че спорната помощ не изпълнява условието за стимулиращ ефект в конкретните обстоятелства на настоящия случай, чиято особеност е уведомлението относно допълнителна помощ за вече разрешен инвестиционен проект, образуващ едно неделимо икономическо цяло, следва да се посочи, че съгласно становищата, формулирани в точки 59—62 по-горе, Решението би останало обосновано дори само на констатацията за липса на необходимост от помощта.
101 Следователно правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО и на Насоките, трябва да се отхвърли.
По правното основание, изведено от наличие на явни грешки на Комисията при установяването на фактите
Доводи на страните
102 Жалбоподателят твърди на първо място, че в съображение 22 от Решението Комисията погрешно посочва, че в рамките на процедура N 813/2000 тя признава относимостта на сведенията, представени от Федерална република Германия, и приема изводите на последната относно пазара на разглежданите стоки. От решението на Комисията от 3 юли 2001 г. следвало ясно, че същата и Федерална република Германия нямали съгласие по въпроса дали инвестицията е била реализирана на спадащ пазар или не.
103 Той поддържа на второ място, че споменаването, също в съображение 22 от Решението, че решението на Комисията от 3 юли 2001 г. е прието от Федерална република Германия и от жалбоподателя, е неточно. Неподаването на жалба срещу това решение, с което помощта се обявява за изцяло съвместима, не можело да се разглежда като приемане, тъй като подобна жалба щяла да бъде недопустима поради липса на правен интерес. Освен това жалбоподателят имал правното задължение съгласно националната уредба да изпълни проекта, предмет на уведомлението, в срок от 36 месеца след одобряването от Комисията.
104 Жалбоподателят потвърждава на трето място, че Комисията погрешно посочва в Решението, че вече му е бил отказан интензитет на помощта от 35 %. Според жалбоподателя разликата между интензитета на помощта от 31,5 %, разрешен в решението от 3 юли 2001 г., и интензитета на помощта от 35 %, произтичащ от правилното прилагане на Многосекторната рамка, още не е била предмет на процедура за държавна помощ преди уведомлението от 22 декември 2003 г., и едва в Решението Комисията отказва (кумулиран) интензитет на помощта от 35 %.
105 Той отбелязва на четвърто място, че при проверката за наличие на стимулиращ ефект на помощта и следователно поради това, че заявлението за помощта е подадено много преди началото на изпълнението на проекта, Комисията не споменава нито веднъж в Решението датата на неговото заявление за помощта, а именно 28 януари 2000 г. Ето защо Комисията се основавала на непълни факти.
106 Жалбоподателят прави извод, че ако Комисията бе установила правилно фактите, тя би стигнала до различно заключение и че явните грешки, допуснати от нея при установяването на фактите, сами по себе си обосновават отмяната на Решението.
107 Комисията иска да се отхвърли изтъкнатото от жалбоподателя правно основание.
Съображения на Първоинстанционния съд
108 От съдебната практика следва, че за да се отмени обжалваният акт, не е достатъчно да се докаже, че последният е опорочен от фактическа грешка, а освен това е необходимо тази грешка да е имала отражение върху съдържанието на самия акт, или с други думи, без тази грешка актът да е можел да бъде различен (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 2 май 1995 г. по дело NTN Corporation и Koyo Seiko/Съвет, T‑163/94 и T‑165/94, Recueil, стр. II‑1381, точка 115, Решение на Първоинстанционния съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 167 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 март 2007 г. по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Recueil, стр. II‑669, точка 66).
109 В конкретния случай е достатъчно да се посочи, че дори да се предположи, че Комисията е допуснала посочените от жалбоподателя четири фактически грешки, заключението относно липсата на необходимост от помощта би останало обосновано с оглед на обстоятелствата, припомнени в точки 68—74 по-горе.
110 Четирите твърдени фактически грешки, допуснати от Комисията в Решението, свързани със споменаването на признаването на относимостта на сведенията, представени от Федерална република Германия, със споменаването на приемането на решението от 3 юли 2001 г., с отказа на интензитет на помощта от 35 % и с липсата на споменаване на точната дата на подаване на първоначалното заявление за помощ, всъщност нямат никакво отражение върху горепосоченото заключение и върху произтичащото от това обявяване на несъвместимостта на спорната помощ.
111 При тези обстоятелства разглежданото правно основание трябва във всеки случай да се отхвърли като неотносимо.
По правното основание, изведено от наличие на явни грешки на Комисията при преценката на фактите и на злоупотреба с власт
Доводи на страните
112 Жалбоподателят твърди, че Комисията явно преценява погрешно критерия за стимулиращия ефект, тъй като пропуска да разгледа предвидения в точка 4.2 от Насоките критерий и да вземе предвид факта, че той е бил задължен по силата на разрешеното от Комисията национално законодателство да изпълни своя проект в определен срок. По-нататък, Решението на Комисията противоречало на съдебната практика на Първоинстанционния съд, съгласно която било възможно да се отпусне друга или да се измени вече отпусната помощ.
113 Комисията не упражнила и своето правомощие за преценка, потвърдено от Първоинстанционния съд в горепосочената съдебна практика и предоставено от член 9 от Регламент № 659/1999.
114 Ограничавайки се до основаване на Решението в неговата цялост единствено на факта, че проектът бил изпълнен с интензитет на помощта от 31,5 %, преди да е получено уведомлението от Германия, Комисията разкривала своето намерение да постигне определен резултат като основе Решението единствено на фактически обстоятелства, без нито да ги квалифицира, нито да ги прецени от юридическа гледна точка. Пропускът да се разгледа критерият за стимулиращия ефект явно целял да позволи да се достигне до извод за липса на подобен ефект. Това следвало да се разглежда като злоупотреба с власт от страна на Комисията.
115 Комисията иска да се отхвърли изтъкнатото от жалбоподателя правно основание.
Съображения на Първоинстанционния съд
116 Що се отнася до правното основание, изведено от наличие на явни грешки в преценката, при разглеждането на жалбата се установява, че жалбоподателят развива в това отношение доводи, които вече са представени в подкрепа на правните основания, изведени от нарушение на член 9 от Регламент № 659/1999 и от нарушение на член 87 ЕО и на Насоките.
117 Както обаче е посочено по-горе, отмяната на Решението не може да се основе с тези две правни основания.
118 Що се отнася до правното основание, изведено от злоупотреба с власт, доводите на жалбоподателя се основават на твърдението, че „пропускът да се разгледа критерият за стимулиращия ефект явно цели да позволи да се достигне до извод за липса на подобен ефект“, и че „това следва да се разглежда като злоупотреба с власт от страна на Комисията“.
119 От самия прочит на Решението е видно, че разглежданото правно основание почива на погрешна предпоставка, в смисъл че Комисията действително разглежда условието за стимулиращия ефект на помощта, като обяснява защо конкретните обстоятелства на настоящото дело позволяват неприлагането на презумпцията по точка 4.2 от Насоките и заключението за липса на стимулиращ ефект.
120 При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят не представя доказателство, че в конкретния случай Комисията е извършила злоупотреба с власт.
121 От всички предходни съображения следва, че настоящото правно основание не може да бъде прието и поради това жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
122 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Kronoply GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства в основата на спора
Производство и искания на страните
От правна страна
По правното основание, изведено от нарушение на член 253 ЕО
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По правното основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Регламент № 659/1999
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По правното основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, на член 88 ЕО и на Насоките
Доводи на страните
– Относно липсата на стимулиращ ефект
– Относно липсата на необходимост
– Относно квалификацията като оперативна помощ
Съображения на Първоинстанционния съд
– По допустимостта на правното основание
– По основателността на правното основание
По правното основание, изведено от наличие на явни грешки на Комисията при установяването на фактите
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По правното основание, изведено от наличие на явни грешки на Комисията при преценката на фактите и на злоупотреба с власт
Доводи на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По съдебните разноски