ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
14 май 2008 година(*)
„Жалба за отмяна — Иск за обезщетение — Обществени поръчки за услуги — Общностна процедура за възлагане на обществени поръчки — Отхвърляне на оферта — Решение за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Липса на основание за постановяване на решение по същество“
По дела T‑383/06 и T‑71/07,
Icuna.Com SCRL, установено в Braine-le-Château (Белгия), за което се явяват адв. J. Windey и адв. P. De Bandt, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват г‑н O. Caisou-Rousseau и г‑жа M. Ecker, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, по дело T‑383/06, от една страна, искане за отмяна на решението на Европейския парламент от 1 декември 2006 г., с което е отхвърлена оферта, представена от жалбоподателя в рамките на позиция № 2 (съдържание на предаванията) в процедура за възлагане на обществена поръчка EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003 за създаване и въвеждане в експлоатация на телевизионен канал на Европейския парламент, достъпен чрез Интернет, както и от друга страна, искане за обезщетение за вредите, които се твърди, че са претърпени от жалбоподателя в резултат на приемането на решението от 1 декември 2006 г., и по дело T‑71/07, от една страна, искане за отмяна на решението на Европейския парламент от 31 януари 2007 г. за отмяна на процедура за възлагане на обществена поръчка EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003 за създаване и въвеждане в експлоатация на телевизионен канал на Европейския парламент, достъпен чрез Интернет, относно позиция № 2 (съдържание на предаванията), както и от друга страна, искане за обезщетение за вредите, които се твърди, че са претърпени от жалбоподателя в резултат на приемането на решението от 31 януари 2007 г.,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
1 Съгласно член 100 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „Финансов регламент“:
„1. Разпоредителят с бюджетни кредити решава на кого да се възложи обществена поръчка съгласно критериите за подбор и възлагане, предварително указани в документите, свързани с поканата за участие в процедура по възлагане и в правилата за възлагане на обществени поръчки.
2. Възложителят уведомява всички кандидати или оференти, чиито заявления или оферти са били отхвърлени, за основанията, поради които е взето решението, както и всички оференти, чиито оферти отговарят на условията за допускане, и които подават писмено запитване за характеристиките и сравнителните предимства на спечелилата оферта и името на оферента, на когото се възлага поръчката.
[…]
2 Член 101 от Финансовия регламент предвижда:
„Възложителят може, преди да се подпише договор[ът], да се откаже от поръчката или да отмени процедурата по възлагането, без кандидатите или оферентите да имат право на обезщетение.
Решението следва да се мотивира и да се сведе до знанието на кандидатите и оферентите.“
3 Съгласно член 149, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (OВ L 357, стp. 1; Специално издание на бълграски език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3, наричан по-нататък „Регламент за прилагане“), в редакцията след изменението с Регламент (ЕО, Евратом) № 1261/2005 на Комисията от 20 юли 2005 г. (OВ L 201, стp. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 3):
„1. Възложителите информират възможно най-бързо кандидатите и оферентите за взетите решения относно възлагането на поръчката […], включително мотивите за всяко решение, с което не се възлага поръчката […], за които е обявен конкурентен търг, или за решението да се въведе нова процедура.
[…]
3. В случай на поръчки, които са възложени от институциите на Общностите за тяхна сметка съгласно член 105 от Финансовия регламент, възложителят информира едновременно и индивидуално всички неуспели оференти или кандидати, […], че тяхната кандидатура или оферта не е приета; във всеки един от случаите се посочват мотивите, с които кандидатурата или офертата не е приета.
Едновременно с информирането на неуспели кандидати или оференти, че техните кандидатури или оферти не са приети, възложителят информира успешните оференти за решението за възлагане, като посочва, че обявеното решение не представлява договореност, с която той е обвързан.
[…]“.
Обстоятелства в основата на спора
4 На 6 май 2006 г. Европейският парламент публикува обявление за обществена поръчка в притурката към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ S 87), чийто предмет е телевизионният канал на Европейския парламент, достъпен чрез Интернет. Тази покана за представяне на оферти, означена като EP/DGINFO/WEBTV/2006/0003, съдържа две позиции, отнасящи се съответно до структурата и графичната концепция (позиция № 1) и до съдържанието на предаванията (позиция № 2).
5 С писмо от 14 юли 2006 г. жалбоподателят Icuna.Com SCRL отговаря на поканата за представяне на оферти за позиция № 2, „съдържание на предаванията“, съвместно с дружеството Parallèles productions, с което предвиждал да създаде консорциум.
6 С писмо от 7 август 2006 г. Парламентът уведомява жалбоподателя, че му е възложена поръчката (наричано по-нататък „решение от 7 август 2006 г.“). Към края на август 2006 г. между лицето, натоварено с тази преписка в Парламента, и жалбоподателя са осъществени контакти, за да се предвиди дата за среща за сключване на договора. Тази дата обаче, първоначално определена за 1 септември 2006 г., няколко пъти е отлагана.
7 На 14 и на 18 август 2006 г. двама неуспели оференти изпращат писма с възражения до Парламента. С писмо по електронната поща от 8 септември 2006 г. лицето, натоварено с преписката в Парламента, уведомява жалбоподателя за тези възражения и за обстоятелството, че при това положение преписката ще трябва да бъде подложена на допълнителна проверка.
8 На 14 септември 2006 г. отговорният за медиите директор в Парламента и разпоредител с бюджетните кредити за съответната процедура за възлагане на обществена поръчка уведомява жалбоподателя, че след допълнителен преглед на преписката е открил признаци за допусната от комисията по оценяване явна грешка в преценката и поради това е решил да отмени решението от 7 август 2006 г., „в духа на член 149, параграф 3“ от Регламента за прилагане. Разпоредителят с бюджетните кредити решава също да покани нова комисия по оценяване да преразгледа всички получени оферти. С писмо от 19 септември 2006 г. жалбоподателят отговаря на това писмо.
9 С писмо по електронната поща от 28 септември 2006 г. Парламентът иска от жалбоподателя да представи, от една страна, свидетелство за съдимост и от друга страна, списък с неотдавна изпълнени от него проекти, като приложи към списъка отнасящите се до тези проекти удостоверения, както и описание на техническото оборудване, което би било използвано за осигуряване на изпълнението на услугите, предмет на поръчката. Жалбоподателят отговаря на това искане с писмо от 2 октомври 2006 г., с което предава исканите документи.
10 На 26 октомври 2006 г. новата комисия по оценяване приема, че икономически най-изгодната оферта е тази на дружеството Mostra и предлага поръчката да бъде възложена на това дружество.
11 На 21 ноември 2006 г. жалбоподателят изпраща писмо на разпоредителя с бюджетни кредити, в което — ако това е необходимо с оглед на новото решение, което трябва да бъде взето от комисията по оценяване — по същество предлага да изясни офертата си, и то при среща с него, ако бъде уговорена такава.
12 С решение от 1 декември 2006 г. Парламентът отхвърля офертата на жалбоподателя (наричано по-нататък „решението от 1 декември 2006 г.“). Освен това от преписката се установява, че спорната поръчка е възложена на дружеството Mostra.
Производството пред Първоинстанционния съд
13 Жалбоподателят подава първа жалба, заведена в секретариата на Първоинстанционния съд на 19 декември 2006 г. (дело T‑383/06), с която иска отмяна на решението от 1 декември 2006 г. и обезщетение за вредите, понесени в резултат на приемането на това решение.
14 С отделна молба, заведена в същия ден в секретариата (дело T‑383/06 R), жалбоподателят иска да бъде допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението на решението от 1 декември 2006 г. и на договора, ако има такъв, сключен от Парламента с дружеството Mostra, както и да бъдат представени някои документи.
15 Сутринта на 21 декември 2006 г. Парламентът и дружеството Mostra подписват договора относно позиция № 2.
16 На 21 декември 2006 г. следобед председателят на Първоинстанционния съд постановява определение, с което разпорежда спиране на изпълнението на решението от 1 декември 2006 г. въз основа на член 105, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Наред с това той задължава Парламента, ако вече е сключил договор с дружеството Mostra, да спре изпълнението му до постановяване на окончателно определение (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 21 декември 2006 г. по дело Icuna.Com/Парламент, T‑383/06 R, непубликувано в Recueil, наричано по-нататък „определението от 21 декември 2006 г.“).
17 Заседанието по обезпечителното производство по дело T‑383/06 R се провежда на 22 януари 2007 г. От протокола за това заседание се установява, че председателят на Първоинстанционния съд е приканил Парламента да „разгледа възможността да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка, предмет на […] молба за допускане на обезпечение, в съответствие с член 101 от [Финансовия] регламент и да започне нова процедура за възлагане на обществена поръчка“.
18 В отговор на писмо от 26 януари 2007 г., изпратено от жалбоподателя до секретариата, с писмо от 31 януари 2007 г. Парламентът изпраща препис от допълнително споразумение, сключено на 30 януари 2007 г. с дружеството Mostra, според което сключеният на 21 декември 2006 г. договор относно позиция № 2 от спорната процедура за възлагане на обществена поръчка е прекратен, считано от датата и часа, в който дружеството Mostra се е запознало с определението, с което е разпоредено спиране на изпълнението на решението от 1 декември 2006 г., тоест считано от 21 декември 2006 г., в 17,14 ч. В това писмо Парламентът споменава също намерението си да „оттегли впоследствие решението за възлагане на поръчката“.
19 С решение от 31 януари 2007 г. разпоредителят с бюджетни кредити решава да отмени процедурата, по силата на която на дружеството Mostra е бил възложен договорът по позиция № 2 (наричано по-нататък „решението от 31 януари 2007 г.“). Той препоръчва също възможно най-бързо да бъде организирана нова процедура за възлагане на обществена поръчка.
20 С писмо от 7 февруари 2007 г. жалбоподателят сочи, че възнамерява да поддържа молбата си за допускане на обезпечение по дело T‑383/06 R във връзка с решението от 1 декември 2006 г. предвид липсата на компетентност на Парламента да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка.
21 С Определение от 26 февруари 2007 г. по дело Icuna.Com/Парламент (T‑383/06 R, Сборник, стр. II-727), председателят на Първоинстанционния съд приема, че вече не следва да се произнася по молбата за допускане на обезпечение по дело T‑383/06 R, след като подписаният между Парламента и дружеството Mostra договор е прекратен по взаимно съгласие на договарящите страни и Парламентът е посочил ясно, че няма намерение да изпълнява по никакъв начин решението от 1 декември 2006 г.
22 Жалбоподателят подава жалба, заведена в секретариата на 9 март 2007 г. (дело T‑71/07), с която иска отмяна на решението от 31 януари 2007 г., както и обезщетение за претърпените в резултат на приемането на това решение вреди.
23 С отделна молба, заведена в същия ден в секретариата, жалбоподателят моли Първоинстанционния съд и да се произнесе по това искане по реда на бързото производство, въз основа на член 76а от Процедурния правилник.
24 С отделна молба за допускане на обезпечение, заведена в същия ден в секретариата (дело T‑71/07 R), жалбоподателят иска освен това, от една страна, председателят на Първоинстанционния съд да се произнесе въз основа на член 105, параграф 2 от Процедурния правилник, преди Парламентът да представи становището си, а от друга страна, да бъде спряно изпълнението на решението от 31 януари 2007 г.
25 На 16 март 2007 г. в притурката на Официален вестник на Европейския съюз е публикувана нова покана за представяне на оферти, с предмет спорната поръчка (ОВ S 53).
26 На 22 март 2007 г. с отделна молба, депозирана по дело T‑71/07, Парламентът прави възражение за недопустимост в съответствие с член 114, параграф 1 от Процедурния правилник.
27 На 2 април 2007 г. втори състав на Първоинстанционния съд решава да отхвърли искането на жалбоподателя за произнасяне по реда на бързото производство по дело T‑71/07.
28 С Определение от 4 май 2007 г. по дело Icuna.Com/Парламент (T‑71/07 R, Сборник, стр.II-39*, резюме) председателят на Първоинстанционния съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение по дело T‑71/07 R и решава да не се произнася по въпроса за разноските.
29 По искане на Първоинстанционния съд Парламентът и жалбоподателят представят становищата си по евентуалното съединяване на дела T‑383/06 и T‑71/07, съответно на 20 декември 2007 г. и на 7 януари 2008 г.
30 В съответствие с член 50, параграф 1 от Процедурния правилник председателят на втори състав възлага на този състав да се произнесе по съединяването. Тъй като между жалбите по дело T‑383/06 и по дело T‑71/07 има връзка, Първоинстанционният съд решава, че следва да ги съедини за целите на настоящото определение.
Искания на страните
31 По дело T‑383/06 жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:
– да отмени решението от 1 декември 2006 г.,
– да установи извъндоговорната отговорност на Общността, да осъди Парламента да му заплати, първо, сумата от 58 700 EUR като обезщетение за направените във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка разходи, второ, размерът на неимуществените вреди, претърпени поради засягане на доброто му име, и да посочи експерт, който да ги оцени,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
32 По дело T‑383/06 Парламентът иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли искането за отмяна на спорното решение,
– да отхвърли искането за обезщетение, както и искането за назначаване на експерт,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
33 По дело T‑71/07 жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост като явно неоснователно,
– при условията на евентуалност да разгледа възражението за недопустимост едновременно със спора по същество,
– във всеки случай да осъди Парламента да заплати допълнителните съдебни разноски, предизвикани от възражението за недопустимост,
– да отмени решението от 31 януари 2007 г,
– да установи извъндоговорната отговорност на Общността, да осъди Парламента да го обезщети за всички претърпени в резултат на решението от 31 януари 2007 г. вреди и да посочи експерт, който да ги оцени,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
34 Във възражението за недопустимост, направено по дело T‑71/07, Парламентът иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
35 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато иск или жалба са явно лишени от всякакво правно основание, Първоинстанционният съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
36 Освен това по силата на член 113 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да установи, че делото е останало без предмет и не следва да има произнасяне по него.
1. По жалбата по дело T‑71/07
37 По дело T‑71/07 произнасянето по възражението за недопустимост, повдигнато от Парламента, следва да се направи едновременно с произнасянето по същество в съответствие с член 114, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник.
По допустимостта
Доводи на страните
38 Във възражението си за недопустимост Парламентът поддържа, от една страна, че решението от 31 януари 2007 г. не засяга жалбоподателя нито пряко, нито лично, a от друга страна, че последният няма никакъв интерес от отмяната на това решение, което не го уврежда.
39 Парламентът добавя, че процедурата за възлагане на обществена поръчка представлява едно неразделно цяло и възлагането на поръчката на дружеството Mostra е нейният завършек. Той смята, че не е възможно никакво друго решение, освен да се отхвърли офертата на жалбоподателя и да се възложи поръчката на дружеството Mostra. Според Парламента при всяко положение е било немислимо поръчката да се възложи на предприятие, което не отговаря на критериите за подбор. Парламентът не е могъл да се ограничи с оттеглянето само на решението от 1 декември 2006 г., с което е отхвърлена офертата на жалбоподателя, като в същото време запази частта от процедурата по оценяването, която е била в негова полза.
40 Жалбоподателят оспорва доводите на Парламента. От една страна, той изтъква, че решението от 31 януари 2007 г. го засяга пряко, тъй като води до отмяна на решението от 7 август 2006 г., определящо го като лице, на което се възлага поръчката, принуждава го да направи разходи, за да участва в новата процедура за възлагане на обществена поръчка и за да осигури защитата на интересите си по съдебен ред, и в рамките на обжалването по дело T‑383/06 му пречи да получи обезщетение за претърпените поради приемането на решението от 1 декември 2006 г. вреди.
41 От друга страна, жалбоподателят смята, че е лично засегнат от решението от 31 януари 2007 г., тъй като то е в основата на решението, прието след обезпечителното производство по дело T‑383/06 R, заведено от него. Освен това неговото положение се различавало от това на другите оференти, тъй като той бил единственият, на когото първоначално е възложена спорната поръчка. Накрая, решението от 31 януари 2007 г. влияело отрицателно на резултата от искането му за обезщетение по дело T‑383/06.
Съображения на Първоинстанционния съд
42 Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които са адресирани до него, и срещу решенията, които въпреки формата си на решение, адресирано до друго лице, го засягат пряко и лично.
43 Уместно е в случая да се отбележи, че жалбоподателят не е адресат на решението от 31 януари 2007 г.
44 Според постоянната съдебна практика, за да засяга пряко даден частноправен субект по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, приетият общностен акт трябва пряко да поражда последици за правното положение на заинтересованото лице страна, а изпълнението му трябва да е с чисто автоматичен характер и да произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Recueil, стр. I‑2309, точка 43 и цитираната съдебна практика).
45 Впрочем от постоянната съдебна практика следва, че субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и поради това ги индивидуализира, подобно на адресата на решението (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223 и Решение от 17 януари 1985 г. по дело Piraiki-Patraiki и др./Комисия, 11/82, Recueil, стр. 207, точка 11; Решение на Първоинстанционния съд от 27 април 1995 г. по дело ASPEC и др./Комисия, T‑435/93, Recueil, стp. II‑1281, точка 62).
46 На последно място, жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на оспорвания акт. Интересът трябва да е възникнал и да е налице, като се преценява към датата на подаване на жалбата (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 14 април 2005 г. по дело Sniace/Комисия, T‑141/03, Recueil, стp. II‑1197, точка 25 и цитираната съдебна практика и Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Сборник, стp.II-4063, точка 34).
47 В случая решението от 31 януари 2007 г. има преки последици върху правното положение на жалбоподателя. Щом като се отнася до отмяна на цялата процедура за възлагане на обществена поръчка, решението от 31 януари 2007 г. води до отмяна на решението от 1 декември 2006 г., с което е отхвърлена неговата оферта, но също и на решението от 14 септември 2006 г., което отменя решението за възлагане на поръчката на жалбоподателя, както и на решението от 7 август 2006 г., с което му се възлага поръчката. Следователно жалбоподателят е пряко засегнат от решението от 31 януари 2007 г. По същата причина решението от 31 януари 2007 г. уврежда жалбоподателя, който поради това има интерес от неговата отмяна.
48 Жалбоподателят е и лично засегнат от решението от 31 януари 2007 г., доколкото той е единственият оферент, на когото е възложена поръчката в рамките на отменената процедура за възлагане на обществена поръчка. Това обстоятелство го индивидуализира по отношение на всички други неуспели оференти.
49 При това положение следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Парламента по отношение на подадената от жалбоподателя по дело T‑71/07 жалба.
По искането за отмяна
Доводи на жалбоподателя
50 В подкрепа на искането си за отмяна по дело T‑71/07 жалбоподателят сочи две правни основания. Първото правно основание е изведено от липсата на компетентност на автора на акта и от нарушаването на член 101 от Финансовия регламент. Второто правно основание е изведено от липсата на мотиви. Парламентът не представя писмена защита по дело T‑71/07 и следователно не се произнася по правните основания, наведени в подкрепа на искането за отмяна.
– По първото правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на акта и от нарушаването на член 101 от Финансовия регламент.
51 Жалбоподателят отбелязва, че няма разпоредба на общностното право, която да позволява на възложителя да отмени възлагането на поръчка след подписването на договора с лицето, на което тя е възложена. По-конкретно, нито определението от 21 декември 2006 г., нито поканата, отправена от председателя на Първоинстанционния съд по време на съдебното заседание в обезпечителното производство от 22 януари 2007 г., могат да се разглеждат като правна основа на решението от 31 януари 2007 г.
52 Ако се предположи, че решението от 31 януари 2007 г. се основава на член 101 от Финансовия регламент, условията за прилагането на тази разпоредба в случая не били налице. Всъщност член 101 от Финансовия регламент ограничавал компетентността на възлагащия орган за отмяна на процедура за възлагане на обществена поръчка, така че той е компетентен да приеме такова решение само до подписването на договора с лицето, на което е възложена поръчката. Парламентът обаче подписал договора с дружеството Mostra на 21 декември 2006 г., т.е. повече от месец преди приемането на решението от 31 януари 2007 г.
53 Според жалбоподателя освен това не можело да се мисли за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка, тъй като поръчката вече е била редовно възложена на жалбоподателя с решението от 7 август 2006 г.
54 Впрочем отмяната на договора с дружеството Mostra не предполагала договорът да не е подписан. Освен това предвижданата отмяна не се отнасяла до всички последици от договора, тъй като неговото прекратяване е породило действие в деня и часа, в който дружеството Mostra е узнало за спирането на изпълнението на договора. Според жалбоподателя от това следвало, че се запазва всяка последица, настъпила преди този момент.
55 Освен това жалбоподателят поддържа, че решението от 31 януари 2007 г. нарушава член 101 от Финансовия регламент, след като отмяната на процедурата за възлагане на обществена поръчка се отнасяла само до позиция № 2. Тази разпоредба не позволявала частична отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Според жалбоподателя било очевидно, че доколкото позиции № 1 и № 2 са част от една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, евентуална отмяна би трябвало да се отнася за цялата процедура, т.е. също и за процедурата относно възлагането на позиция № 1.
– По второто правно основание, изведено от нарушаването на задължението за мотивиране
56 Жалбоподателят поддържа, че решението от 31 януари 2007 г. нарушава задължението за мотивиране, което представлява общ принцип и което е предвидено в член 101 от Финансовия регламент и в член 149, параграф 1 от Регламента за прилагане.
57 Решението от 31 януари 2007 г. не позволявало да се узнаят мотивите, довели Парламента до приемане на разглежданата мярка. Посочването на „поканата“ на председателя на Първоинстанционния съд не било достатъчно, за да обоснове решението от 31 януари 2007 г. Впрочем то противоречало на останалата част от решението от 31 януари 2007 г., след като Парламентът приема, че решението от 31 януари 2007 г. „по никакъв начин не представлява признание, че решението от [14] септември 2006 г., с което се отменя първоначалното решение за възлагане и се определя нова комисия по оценяване, не е било правилният начин на действие“.
Съображения на Първоинстанционния съд
– По първото правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на акта и от нарушаване на член 101 от Финансовия регламент
58 Следва да се приеме, че Парламентът е бил компетентен да приеме решението от 31 януари 2007 г. Противното становище на жалбоподателя се основава на неправилно тълкуване на член 101, първа алинея от Финансовия регламент, който цели в случай на отказ от поръчката или на отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка от възлагащия орган да регламентира конфликта между частните интереси на оферентите и на лицето, на което е възложена поръчката, от една страна, и общия интерес, който се предполага че преследва възлагащият орган, от друга страна. Действително следва да се разграничат две фази при прилагането на тази разпоредба.
59 На първо място, преди подписването на договора с избрания оферент възлагащият орган не е обвързан и по този начин, в рамките на своята мисия в общ интерес, той може свободно да се откаже от поръчката или да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка. В такъв случай член 101 от Финансовия регламент изключва каквото и да е право на обезщетение на кандидатите или на оферентите поради такъв отказ или отмяна.
60 На второ място, след подписване на договора възлагащият орган е договорно обвързан по отношение на избрания оферент. Следователно той по принцип не може повече едностранно да се отказва от поръчката или да отменя процедурата за възлагане на обществена поръчка. Не би било така само при изключителни обстоятелства, като тези в конкретния случай, когато договарящите страни решават по взаимно съгласие да се откажат от договора.
61 Предложеното от жалбоподателя тълкуване в обратен смисъл на член 101, първа алинея от Финансовия регламент — според което след като е подписан договорът с лицето, на което е възложена поръчката, възлагащият орган вече няма право да отмени възлагането на обществена поръчка дори ако това лице се откаже от положението си по договора — в случай като този, когато възлагащият орган установява след подписването на договора евентуалните нарушения в процедурата по възлагането, създава опасност страните по тази процедура да се окажат в безизходно положение. От една страна, при такова положение едно изпълнение на договора би ги изложило на опасността да им бъде наредено да спрат това изпълнение, което впрочем в случая е било разпоредено като временна мярка, или да бъде отменено решението за възлагане, в резултат на жалба до Първоинстанционния съд, подадена от неуспял оферент. От друга страна, възлагащият орган не би могъл да отмени процедурата или да се откаже от поръчката дори ако лицето, на което е възложена поръчката, както в настоящия случай, е готово да се откаже от договора. Член 101 от Финансовия регламент обаче не би могъл да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на общата воля на страните по договора да го прекратят, без да започнат да го изпълняват. В такова положение възлагащият орган трябва да има правото да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка.
62 При това положение ratio legis на член 101 от Финансовия регламент и правната сигурност изискват да се приеме, че при обстоятелствата по настоящия случай Парламентът е имал право да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка.
63 Следва да се приеме също, че Парламентът не нарушава член 101 от Финансовия регламент, като разграничава две позиции. Макар тези две позиции да проявяват в известна степен взаимозависимост, в смисъл че са част от една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, те са все пак самостоятелни. Действително, от една страна, двете позиции имат отделен предмет, а именно съответно структурата и графическата концепция (позиция № 1) и съдържанието на предаванията (позиция № 2). От друга страна, провеждането на процедурата относно позиция № 1 е напълно самостоятелно по отношение на това по позиция № 2, като всяка една от тези позиции е могла да бъде възложена на различни и несвързани помежду си оференти.
– По второто правно основание, изведено от нарушаването на задължението за мотивиране
64 Следва да се припомни, че член 101, втора алинея от Финансовия регламент предвижда, че решението за отмяна на процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да се мотивира и да се сведе до знанието на кандидатите или оферентите.
65 Член 149, параграф 1 от Регламента за прилагане разпорежда, че възложителите информират възможно най-бързо кандидатите и оферентите за взетите решения относно възлагането на поръчката, като сочат мотивите, поради които са решили да не се възлага поръчка.
66 Въз основа на тези разпоредби и по-общо — на общото задължение за мотивиране, което произтича от член 253 ЕО, Парламентът е бил задължен да съобщи едновременно с решението за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка и мотивите за това решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 8 май 2007 г. по дело Citymo/Комисия, T‑271/04, Сборник, стр. II‑1375, точка 100).
67 Според постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да показват ясно и недвусмислено съображенията на институцията по такъв начин, че от една страна, да позволят на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е добре обосновано, а от друга страна, да позволят на общностния съд да осъществи контрол за законосъобразност (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, C‑367/95 Р, Recueil, стр. I‑1719, точка 63; Решение на Първоинстанционния съд от 14 януари 2004 г. по дело Fleuren Compost/Комися, T‑109/01, Recueil, стр. II‑127, точка 119 и Определение на Председателя на Първоинстанционния съд от 20 септември 2005 г. по дело Deloitte Business Advisory/Комсиия, T‑195/05 R, Recueil, стр. II‑3485, точка 108).
68 Накрая, що се отнася по-конкретно до посочването на правното основание на един правен акт, от съдебната практика следва, че пропускът да се посочи конкретна разпоредба може да не представлява съществен порок, стига правното основание на даден акт да може да бъде определено въз основа на други елементи, като такова изрично посочване е необходимо само когато неговата липса поражда несигурност у заинтересованите лица и у общностния съд относно точното правно основание (Решение на Съда от 26 март 1987 г. по дело Комисия/Съвет, 45/86, Recueil, стр. 1493, точка 9).
69 В случая в самото начало е уместно да се отбележи, че в хода на обезпечителното производство по дело T‑71/07 R жалбоподателят е получил препис от писменото становище на Парламента от 31 януари 2007 г. относно протокола от съдебното заседание по обезпечителното производство от 22 януари 2007 г., включващо именно препис от проект на решение за отмяна на процедурата, както и препис от решението от 31 януари 2007 г. за отмяна на процедурата за възлагане на обществена поръчка.
70 Така както жалбоподателят признава обаче в жалбата си по дело T‑71/07, в писменото си становище от 31 януари 2007 г. Парламентът сочи, че смята да основе решението от 31 януари 2007 г. на член 101 от Финансовия регламент. Наред с това в съображенията на това решение се посочва по-конкретно, че определението от 21 декември 2006 г. забранява на Парламента да изпълни договора, докато не бъде постановено окончателно решение, че по време на съдебното заседание по обезпечителното производство Парламентът е поканен от председателя на Първоинстанционния съд да разгледа възможността да отмени процедурата за възлагане на поръчка и да започне нова процедура и че Парламентът и дружеството Mostra се съгласяват да приемат, че определението от 21 декември 2006 г. прави невъзможно изпълнението на договора в разумен срок и че при това положение се споразумяват да се откажат от този договор.
71 Следователно от обстоятелствата около приемането на решението от 31 януари 2007 г., както и от неговите мотиви, се установява, че Парламентът е смятал, че няма друг избор освен да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка въз основа на член 101 от Финансовия регламент, за да избегне сериозно закъснение в осъществяването на проекта му за телевизия, достъпна чрез Интернет. При това положение следва да се приеме, че мотивите, изложени от Парламента в решението му от 31 януари 2007 г., показват ясно следваната логика.
72 Подобни мотиви дават възможност на жалбоподателя да защити правата си, а на Първоинстанционния съд — да упражни своя контрол.
73 С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърлят двете правни основания, повдигнати от жалбоподателя, и да се отхвърли искането за отмяна по дело T‑71/07, като явно лишено от всякакво правно основание.
По искането за обезщетение
Доводите на жалбоподателя
74 Жалбоподателят се позовава на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО. Той смята, че поради всички посочени от него в подкрепа на искането му за отмяна мотиви е очевидно, че Парламентът е извършил редица незаконосъобразни действия в хода на процедурата, довела до приемането на решението от 31 януари 2007 г. Тези незаконосъобразни действия, разгледани поотделно или в тяхната съвкупност, можело да съставляват сериозно нарушение на общностното право.
75 Жалбоподателят твърди, на първо място, че е понесъл вреда, изразяваща се в лишаването му от ползите от решението от 7 август 2006 г., поради откриването на нередовна процедура от Парламента, довела до възлагането на поръчката на друг оферент, и приемането на решението от 31 януари 2007 г. Било трудно тази вреда да бъде количествено определена, но тя се изразявала в непосредствените и предвидими разходи, направени за участието в нова процедура за възлагане на обществена поръчка. На второ място, жалбоподателят твърди, че е претърпял неимуществени вреди. Всъщност отрицателната оценка, посочена, за да се обоснове отхвърлянето на неговата оферта с решението от 1 декември 2006 г., била повторена в решението от 31 януари 2007 г., което засягало доброто му име. Тези неимуществени вреди възлизали на около 10 % от общата стойност на поръчката, стойност, която можело да бъде изчислена точно от експерт, посочен от Първоинстанционния съд.
76 Парламентът не представя писмена защита по дело T‑71/07 и следователно не се произнася по правните основания, посочени в подкрепа на искането за обезщетение.
Съображения на Първоинстанционния съд
77 Според постоянната съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно незаконосъобразност на поведението, в което са упреквани институциите, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда (Решение на Съда от 2 юли 1974 г. по дело Holtz & Willemsen/Съвет и Комисия, 153/73, Recueil, стр. 675, точка 7 и Решение на Първоинстанционния съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 76).
78 Доколкото тези три условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, достатъчна е липсата на едно от тях, за да бъде отхвърлен иск за обезщетение (Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 14 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 декември 2001 г., по дело Emesa Sugar/Съвет, T‑43/98, Recueil, стр. II‑3519, точка 59).
79 Що се отнася до първото от тези условия, незаконосъобразното поведение, в което е упреквана дадена институция на Общността, трябва да представлява достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти (Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 42).
80 В случая жалбоподателят по същество сочи доводите, изложени в подкрепа на искането му за отмяна, за да изтъкне незаконосъобразните действия, които могат да представляват достатъчно сериозни нарушения на общностното право.
81 По-горе беше установено обаче, че при липсата на незаконосъобразно поведение от страна на Парламента направеното от жалбоподателя искане за отмяна е явно лишено от всякакво правно основание. Тъй като искането за обезщетение по това дело се основава на същите доводи като тези, изложени в подкрепа на искането за отмяна, трябва следователно да се приеме, че то също е лишено от всякакво правно основание поради липса на достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти.
82 Ето защо искането за обезщетение по дело T‑71/07 следва да се отхвърли като явно лишено от всякакво правно основание.
2. По жалбата по дело T‑383/06
По искането за отмяна
83 След покана от страна на Първоинстанционния съд, при второто представяне на писмени становища по дело T‑383/06 страните се произнасят относно последиците, които трябва да има за настоящото дело решението от 31 януари 2007 г., отменящо спорната процедура за възлагане на поръчка.
Доводи на страните
84 Жалбоподателят смята, че решението от 31 януари 2007 г. е взето от некомпетентен орган и поради това не би могло да лишава от последици решението от 1 декември 2006 г. Според него процедурата за възлагане на обществена поръчка и свързаните с нея решения продължават да пораждат всички произтичащи от тях последици. При това положение жалбата за отмяна по дело T‑383/06 запазвала предмета си.
85 В подкрепа на това становище жалбоподателят сочи по същество доводи, еднакви с развитите при излагане на първото правно основание в подкрепа на искането му за отмяна по дело T‑71/07(вж. точки 51—55 по-горе).
86 Парламентът оспорва доводите на жалбоподателя, като смята, на първо място, че отмяната на цялата процедура за възлагане на обществена поръчка с решението от 31 януари 2007 г. води ipso facto до оттегляне на решението от 1 декември 2006 г., и на второ място, че той е бил компетенен да вземе това решение.
Съображения на Първоинстанционния съд
87 Уместно е да се напомни, че предмет на искането за отмяна на жалбоподателя е решението от 1 декември 2006 г., което е отменено с решението от 31 януари 2007 г. Законосъобразността на решението от 31 януари 2007 г. обаче, с което е отменена процедурата за възлагане на обществена поръчка, е предмет на жалба за отмяна по дело T‑71/07, отхвърлена като лишена от всякакво правно основание в точка 73 по-горе.
88 Следователно последиците на решението от 31 януари 2007 г. продължават да са налице. При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че отмяната на решението от 1 декември 2006 г. с решението от 31 януари 2007 г. е довела до резултата, който жалбоподателят цели с искането за отмяна по дело T‑383/06, а именно премахване на решението от 1 декември 2006 г. (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 17 септември 1997 г. по дело Antillean Rice Mills/Комисия, T‑26/97, Recueil, стр. II‑1347, точка 15).
89 От това следва, че искането за отмяна по дело T‑383/06 е останало без предмет и поради това, в съответствие с член 113 от Процедурния правилник, вече не следва Първоинстанционният съд да се произнася по него.
По искането за обезщетение
Доводи на страните
90 Жалбоподателят се позовава на извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО. Той смята, че поради всички посочени от него в подкрепа на искането му за отмяна мотиви е очевидно, че Парламентът е извършил различни незаконосъобразни действия в хода на процедурата, довела до приемането на решението от 1 декември 2006 г.
91 В рамките на искането си за отмяна по дело T‑383/06 жалбоподателят се позовава, от една страна, на наличие на явни нередности в процедурата, довела до решението от 1 декември 2006 г., поради липса на компетентност на Парламента, на нарушаването на член 101 от Финансовия регламент и на нарушаването на член 149 от Регламента за прилагане. От друга страна, той изтъква несъобразяване с определените в поканата за представяне на оферти критерии, с принципите на равно третиране и на прозрачност и със задължението за мотивиране.
92 Според жалбоподателя тези незаконосъобразни действия, независимо дали ще бъдат разгледани поотделно или при всяко положение заедно, са от такова естество, че представляват сериозно нарушение на общностното право.
93 Било трудно претърпяната от жалбоподателя вреда да бъде количествено определена. Тя се състояла, на първо място, в разходите, направени за участието в процедурата за възлагане на обществена поръчка, в размер на 58 700 EUR, и на второ място, в непосредствена и предвидима неимуществена вреда, изразяваща се във възможността да се засегне доброто име на жалбоподателя. Тази неимуществена вреда възлизала на около 10 % от общата стойност на поръчката — стойност, която можело да бъде оценена точно от експерт, който следва да бъде посочен от Първоинстанционния съд.
94 Парламентът смята, че жалбоподателят няма основание да претендира обезщетение за покриване на разходите си по участието в процедурата за възлагане на обществена поръчка, тъй като, от една страна, член 4 от общите условия, приложими по отношение на поръчките на Парламента, изключва изрично тази възможност, а от друга страна, жалбоподателят не е представил дори и най-малко доказателство, позволяващо да се направи изключение от възприетия в съдебната практика принцип, че понесените от оферент за участието му в процедура за възлагане на обществена поръчка тежести и разходи не могат да представляват вреда, подлежаща на компенсиране чрез предоставяне на обезщетение.
Съображения на Първоинстанционния съд
95 Следва да се отбележи на първо място, що се отнася до претърпените вреди, изразяващи се в разходите за участие в отменената процедура за възлагане на поръчка, че жалбоподателят не установява причинно-следствена връзка между поведението, в което упреква Парламента, а именно твърдените незаконосъобразни действия, извършени в рамките на процедурата по възлагане на спорната поръчка, от една страна, и вредата, изразяваща се в разходите за неговото участие в тази процедура, от друга страна. Всъщност дори да се предположи, че процедурата, довела до решенията от 14 септември и от 1 декември 2006 г., както и самите решения, съдържат закононарушения, така че жалбоподателят да може все още да се ползва от действието на решението от 7 август 2006 г., с което първоначално му е възложена поръчката, последното не му дава никакво право да сключи договора. Напротив, решението от 7 август 2006 г. уточнява изрично в съответствие с член 149, параграф 3, втора алинея от Регламента за прилагане, че то не съдържа никакъв ангажимент от страна на Парламента и че последният, като договарящ орган, до подписването на договора има възможността да отмени процедурата за възлагане на обществена поръчка, без жалбоподателят да има право на някакво обезщетение. В случая тази възможност обаче е осъществена под формата на решението от 31 януари 2007 г. При това положение следва да се приеме, че не съществува никаква причинно-следствена връзка между поведението, в което е упрекван Парламентът, и твърдяната от жалбоподателя вреда.
96 На второ място, що се отнася до твърдяните от жалбоподателя неимуществени вреди, те също не са доказани. Той сочи, че в решението от 1 декември 2006 г. отхвърлянето на неговата оферта било обосновано с много отрицателна оценка, която можела да се разпространи бързо в заинтересованите среди и да засегне по този начин сериозно неговото добро име.
97 Уместно е все пак да се отбележи, че жалбоподателят не уточнява какви са отрицателните оценки, които засягат неговото добро име. В решението от 1 декември 2006 г., с което е отхвърлена офертата на жалбоподателя, Парламентът обяснява, че последният не отговаря на критериите за подбор от гледна точка на технически и финансови възможности. Ясно е, че такива обяснения ще породят задължително отрицателни оценки или относно качествата на офертата, или относно тези на оферента. По принцип обаче въз основа на такива отрицателни оценки не може да бъде направен извод, че те засягат доброто име на въпросния оферент, при условие че са формулирани нееднозначно и са в съответствие с фактите.
98 Действително с оглед решението за възлагане, което е трябвало да бъде взето, и по-конкретно за целите на неговото мотивиране, Парламентът е следвало да провери дали в представените оферти са спазени критериите за подбор. В тази насока не би могло да бъде отправен какъвто и да е упрек към решението от 1 декември 2006 г., в което се обяснява по подходящ начин, че ръководният персонал, опитът и оборотът, както и производствените резултати от последните стопански години на жалбоподателя се приемат като твърде слаби, за да може Парламентът да му повери проект с мащаби като тези на разглежданата поръчка. Такива твърдения сами по себе си не биха могли в рамките на отхвърляне на едно предложение да се смятат като засягащи доброто име на жалбоподателя.
99 С оглед на изложеното по-горе следва да се отхвърли като явно лишено от каквото и да е правно основание искането на жалбоподателя за обезщетение по дело T‑383/06.
По съдебните разноски
100 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
101 Съгласно член 87, параграф 6 от Процедурния правилник, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Първоинстанционният съд определя съдебните разноски по свое усмотрение. Освен това по силата на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила съответно по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
102 Решението от 1 декември 2006 г., предмет на жалбата по дело T‑383/06, е отменено след подаване на жалбата с решение, прието от Парламента в съответствие с процедурите за възлагане на обществена поръчка. Все пак не би могло да се изключи в светлината на съдържанието както на настоящите дела, така и на съответните дела за допускане на обезпечение, че с поведението, което е възприел в рамките на процедурата за възлагане на поръчката, Парламентът е предизвикал подаването на жалбата по дело T‑383/06, както и на молбата за допускане на обезпечение по дело T‑383/06 R. При това положение следва да се постанови жалбоподателят да понесе половината от направените от него съдебни разноски по дела T‑383/06 и T‑383/06 R, докато Парламентът, освен направените от него разноски, да понесе половината от тези на жалбоподателя.
103 Тъй като жалбоподателят е загубил дело T‑71/07, с оглед на искането на Парламента следва той да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително свързаните с обезпечителното производство по дело T‑71/07 R и с възражението за недопустимост.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
определи:
1) Съединява дела T‑383/06 и T‑71/07 за целите на определението.
2) Оставя произнасянето по възражението за недопустимост по дело T‑71/07 за решението по същество.
3) Отхвърля като явно лишена от всякакво правно основание жалбата по дело T‑71/07.
4) Основанието за постановяване на съдебно решение по същество по искането за отмяна по дело T‑383/06 е отпаднало.
5) Отхвърля като явно лишено от всякакво правно основание искането за обезщетение по дело T‑383/06.
6) Парламентът понася направените от него съдебни разноски по дело T‑383/06, както и половината от съдебните разноски на Icuna.Com SCRL, включително свързаните с обезпечителното производство. Icuna.Com понася половината от направените от него съдебни разноски.
7) Icuna.Com понася направените от него съдебни разноски по дело T‑71/07, както и направените от Парламента съдебни разноски, включително свързаните с обезпечителното производство и с възражението за недопустимост.
Съставено в Люксембург на 14 май 2008 година.