Дело T-113/07
Toshiba Corp.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП —Разпределяне на пазара — Право на защита — Доказване на нарушението — Eдно-единствено продължавано нарушение — Глоби — Тежест и продължителност на нарушението — Мотивиране — Начален размер — Референтна година“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Несъобщаване на документ — Последици
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
2. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Съобщаване на отговорите на изложение на възраженията — Условия — Граници
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
3. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Писмени свидетелски показания на служители на участващо в нарушението дружество — Доказателствена стойност — Преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Общностно право — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията
(член 6, параграф 2 ЕС; член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики
(член 81, параграф 1 ЕО)
6. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Преценка на доказателствената стойност на различни доказателства — Критерии
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията
(член 81, параграф 1 EО; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 81, параграф 1 ЕО; точка 21 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
9. Конкуренция — Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Лична отговорност на предприятия съизвършители на нарушението за цялото нарушение — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
10. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Нарушение, извършено от няколко предприятия
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Право на преценка на Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Спазване на принципа на равно третиране
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
1. Като следствие от принципа на зачитане на правото на защита, в рамките на административно производство в областта на прилагане на правилата на конкуренция правото на достъп до преписката предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на данни, представляващи търговска тайна на други предприятия, вътрешни документи на Комисията и други поверителни сведения.
Несъобщаването на документ, на който Комисията се е основала, за да обвини в нарушение дадено предприятие, представлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, че резултатът, до който е стигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако несъобщеният документ е бил изключен като уличаващо доказателство.
Относно несъобщаването на оневиняващ документ засегнатото предприятие трябва единствено да докаже, че неразкриването на същия е могло да повлияе в негов ущърб на развитието на производството и на съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че е щяло да използва посочения оневиняващ документ за своята защита по такъв начин, че ако е имало възможност да се позове на него в хода на административното производство, то е щяло да посочи доказателства, които не съответстват на изводите, направени от Комисията на този стадий, и следователно е могло да повлияе по някакъв начин на преценката, която последната е изложила в решението, поне що се отнася до тежестта и продължителността на поведението, в което е упрекнато, а с това и до размера на глобата.
(вж. точки 41, 46 и 47)
2. В рамките на производство за нарушение на правилата на конкуренция едва в началото на състезателната административна фаза заинтересуваното предприятие е информирано посредством изложението на възраженията за всички съществени обстоятелства, на които Комисията се основава на този стадий на производството, като това предприятие разполага с право на достъп до преписката, за да се гарантира ефективното упражняване на неговото право на защита. Следователно отговорът на другите участвали в картела предприятия на изложението на възраженията по принцип не се включва в съвкупността от документи по преписката по разследването, с които страните могат да правят справка.
Все пак, ако Комисията възнамерява да се позове на част от отговор на изложение на възраженията или на документ, приложен към такъв отговор, за да установи наличието на нарушение в производство по прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, на другите участващи в това производство предприятия трябва да се даде възможност да се произнесат по това доказателство. При тези обстоятелства въпросната част от отговора на изложението на възраженията или документът, приложен към него, всъщност представлява уличаващо доказателство срещу различните предприятия, участвали в нарушението.
По аналогия, ако част от отговор на изложение на възраженията или приложен към такъв отговор документ може да бъде от значение за защитата на предприятие, доколкото му позволява да се позове на доказателства, които не съвпадат с изводите, направени от Комисията на този стадий, тази част от отговора или този документ представлява оневиняващо доказателство. В такъв случай на съответното предприятие трябва да се даде възможност да разгледа въпросната част от отговор или въпросния документ и да се произнесе по тях.
(вж. точки 42—44)
3. Писмените свидетелски показания на служители на дадено дружество, които са изготвени под контрола на последното и са представени от него с оглед на защитата му в рамките на провежданото от Комисията административно производство за нарушаване на правилата на конкуренция, по принцип не могат да се квалифицират като отделни доказателства, независими от изявленията на същото това дружество. Всъщност по правило позицията на дадено дружество относно истинността на фактите, в които го упреква Комисията, се основава, на първо място, на това, което знаят и мислят неговите служители и ръководители.
(вж. точка 58)
4. В това отношение, ако Съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО. Следователно Съдът не би могъл да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба.
Всъщност в последния случай е необходимо да се вземе предвид презумпцията за невиновност, произтичаща по-специално от член 6, параграф 2 от Европейската конвенцията за правата на човека, която е част от основните права, представляващи основни принципи на общностното право. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага именно в приложимите към предприятията производства относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции.
(вж. точки 79 и 80)
5. В областта на конкуренцията е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства за наличието на нарушението. Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.
Освен това, когато Комисията се основава единствено на поведението на разследваните предприятия на пазара, за да стигне до извода за съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно последните да докажат наличието на обстоятелства, разкриващи в различна светлина установените от Комисията факти и позволяващи по този начин да бъде дадено друго възможно обяснение на фактите, различно от това, което Комисията възприема, за да заключи, че е налице нарушение на общностните правила на конкуренция. Това правило се прилага и когато доказателствата, на които се основава Комисията, са недостатъчни. Всъщност в този случай посочените доказателства не позволяват да се докаже недвусмислено и без да е необходимо тълкуване, че е налице нарушение.
За сметка на това посоченото правило не се прилага за всички случаи, при които нарушението е доказано чрез дедукция посредством други факти, косвени или неписмени доказателства. Всъщност, що се отнася до доказателствата, които могат да бъдат представени, за да се установи нарушение на член 81 ЕО, принципът, който има предимство в общностното право, е този на свободата при събиране на доказателствата.
(вж. точки 81, 82, 85 и 87)
6. В рамките на производство за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО единственият уместен критерий за преценка на доказателствената стойност на отделните доказателства е тяхната достоверност. Според основните правила в областта на доказването достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от съдържанието му.
Що се отнася до направените от предприятията изявления, с особено висока доказателствена стойност се ползват тези от тях, които, първо, са достоверни, второ, са направени от името на дадено предприятие, трето, произхождат от лице, което има професионално задължение да действа в интерес на това предприятие, четвърто, не са в интерес на техния автор, пето, произхождат от лице, което е пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства, и шесто, предоставени са писмено, доброволно и след задълбочено обмисляне.
За разлика от това изявлението на предприятие, обвинено в участие в картел, чиято точност се оспорва от няколко други обвинени предприятия, не може да се разглежда като достатъчно доказателство за съществуването на извършено от тях нарушение, ако не бъде потвърдено от други доказателства, като се има предвид, че необходимата степен на потвърждение може да бъде по-ниска поради достоверността на разглежданите изявления.
(вж. точки 90—93)
7. Макар по принцип на доброволните изявления на основните участници в един незаконен картел да се гледа с известно недоверие, предвид възможността тези участници да са склонни да минимизират значението на своето участие в нарушението и да преувеличават това на други участници, фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели, така че да бъде освободено от глоба или тя да бъде намалена, не означава непременно, че то е било склонно да представи изопачени доказателства относно участието на други членове на картела. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството.
Що се отнася до личните мотиви на свидетелите, разбира се, възможно е служителите на подалото искане за освобождаване от глоба предприятие, които са длъжни да действат в интерес на същото, да желаят да предоставят колкото се може повече уличаващи доказателства, предвид това, че сътрудничеството им в рамките на производството може да повлияе положително на кариерата им в бъдеще. Дори в този случай обаче въпросните служители ще са запознати и с възможните отрицателни последици от представянето на неточна информация, които са още по-съществени предвид изискването за подкрепяне с други доказателства.
(вж. точки 94 и 111)
8. За да се предостави намаляване на глоба от Комисията на основание точка 21 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели, съответните доказателства трябва да имат значителен доказателствен принос спрямо вече притежаваните от Комисията доказателства. Следователно в искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, направено след изпращане на отговора на изложението на възраженията, за да получи намаляване на глобата, предприятието молител трябва да се съсредоточи върху тези доказателства, които според него не са установени надлежно до този момент, за да е налице съществен принос в доказването. Това обстоятелство обаче може да обясни защо съответното предприятие е пропуснало елементите, които счита за доказани по несъмнен начин от предоставените по-рано доказателства.
Освен това, предвид формулировката на точка 21 от Известието относно сътрудничеството, не е изключено предоставянето на доказателства с известна доказателствена стойност, с които обаче се установяват факти, вече доказани чрез други доказателства, да не доведе до каквото и да било намаляване.
(вж. точки 146 и 147)
9. Визираните член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) споразумения и съгласувани практики по необходимост следват от сътрудничеството на няколко предприятия, които са съизвършители на нарушението, но чието участие може да има различни форми, в зависимост по-конкретно от характеристиките на съответния пазар и от положението на всяко предприятие на този пазар, преследваните цели и избраните или предвидени ред и условия на изпълнение. Все пак самото обстоятелство, че всяко предприятие участва по присъщ за него начин в нарушението, не е достатъчно, за да изключи неговата отговорност за цялото нарушение, включително за действия, които на практика са извършени от други участващи предприятия, но които имат същия предмет или същите антиконкурентни последици.
Така предприятие, което е участвало в нарушение със своите собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО или член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и което е целяло да способства за цялостното осъществяване на нарушението, е отговорно, за целия период на участието си в посоченото нарушение и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, когато е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерните действия на другите участници или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да поеме риска за тях.
Такъв е случаят с предприятие на трета държава, което играе само пасивна роля в рамките на общо споразумение, запазващо възлагането на конкретни проекти в ЕИП за европейските производители, когато това предприятие е знаело за въпросното споразумение и пасивната му роля не се дължи на неговия собствен избор, а на формата на участието му в споразумението относно пазара на ЕИП, така че участието му е предварително условие за възлагането на проекти в ЕИП между европейските производители.
(вж. точки 218—222)
10. При спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренция изискването за правна сигурност в полза на икономическите оператори задължава Комисията, върху която пада тежестта да докаже констатираните от нея нарушения, да представи доказателства, с които може да се установи надлежно наличието на конститутивните елементи на нарушението. Що се отнася до твърдяната продължителност на нарушението, самият принцип на правната сигурност налага, когато липсват преки доказателства за продължителността на нарушението, Комисията да представи поне доказателства, които се отнасят до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато.
Освен това фактът, че за определени периоди от време не е доказано наличието на продължавано нарушение, не е пречка да се приеме, че общият период на нарушението надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съгласувани улики. В случаите на нарушение, което продължава много години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължавано нарушение.
(вж. точки 235 и 236)
11. Когато едно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО е било извършено от няколко предприятия, трябва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях. Така фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и определянето на глобата.
Що се отнася по-специално до споразумение, при което предприятия от трета държава поемат задължение да не навлизат на пазара на Европейското икономическо пространство (ЕИП), и предвид това, че европейските производители, от своя страна, са разпределили помежду си отделните проекти на същия този пазар чрез свързани с тайното споразумение активни тайни действия, тежестта на поведението на предприятия на трета държава е сравнима с тази на поведението на европейските предприятия, при положение че неучастието им във възлагането на проектите в ЕИП не е резултат от техния избор, а само последица от естеството на участието им във въпросното споразумение.
(вж. точки 258 и 260—262)
12. В рамките на производство за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на размера на глобите, с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията.
Размерът на глобата се определя от Комисията според тежестта на нарушението и ако има основание в зависимост от неговата продължителност. Тежестта на нарушението трябва да се установи според критерии като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите. Трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, обхватът на засегнатия пазар и засягането на икономическия обществения ред. При анализа трябва да се отчитат и относителното значение и пазарния дял на носещите отговорност предприятия, както и евентуалното наличие на повторност.
(вж. точки 280 и 281)
13. Винаги когато Комисията решава да наложи глоби по силата на правото на конкуренцията, тя е длъжна да спазва общите принципи на правото, сред които е принципът за равно третиране, по начина, по който е тълкуван от общностните юрисдикции. Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Така, доколкото с оглед определянето на съотношението между глобите, които трябва да се наложат, е допустимо за основа да се приеме оборотът на участващите в едно и също нарушение предприятия, периодът, който трябва да се вземе предвид, следва да се определи по такъв начин, че получените цифрови данни да могат във възможно най-голяма степен да бъдат сравними. В това отношение, когато Комисията се основава на различни години, за да определи стойността на продажбите в световен мащаб на определени оператори и да изчисли началния размер на глобите, които следва да се наложат на тези оператори за периода на участието им в картела в качеството им на отделни предприятия въз основа на техния оборот за различни години, тя не третира еднакво тези предприятия. Макар изложената от Комисията цел, която позволява да се сравни възможността за акционерите на съвместно дружество да нарушат конкуренцията в периода, предхождащ създаването на последното, да е законосъобразна, тя все пак не може да обоснове подобно неравно третиране, когато изглежда, че Комисията е могла да използва други методи, за да постигне преследвания от нея резултат, без да третира неравно предприятията, що се отнася до избора на референтната година.
(вж. точки 282, 283, 286, 287 и 290—292)