РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

3 март 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Право на защита — Задължение за мотивиране — Отговорност за неправомерното поведение — Продължителност на нарушението — Глоби — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“

По дела T‑117/07 и T‑121/07

Areva, акционерно дружество, установено в Париж (Франция),

Areva T & D Holding SA, установено в Париж,

Areva T & D SA, установено в Париж,

Areva T & D AG, установено в Оберентфелден (Швейцария),

за които се явяват адв. A. Schild и адв. J.‑M. Cot, avocats,

Alstom, акционерно дружество, установено в Левалоа-Пере (Франция), за което се явяват първоначално адв. J. Derenne, адв. W. Broere, solicitor, адв. A. Müller-Rappard и адв. C. Guirado, а впоследствие адв. Derenne и адв. Müller-Rappard, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н X. Lewis и г‑н F. Arbault, впоследствие г‑н Lewis и накрая г‑н V. Bottka и г‑н N. Von Lingen, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалби за частична отмяна на Решение С (2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), а при условията на евентуалност — за намаляване на наложената на жалбоподателите глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 март 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Предхождащите спора обстоятелства личат главно от констатациите на Комисията на Европейските общности в Решение C(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 ЕИП (преписка COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Доколкото не са били оспорени или поне не са били надлежно оспорени от страните, тези фактически обстоятелства трябва да се считат за установени за целите на настоящия правен спор.

 Разглежданият продукт

2        Комутационните апарати с газова изолация (наричани по-нататък „КАГИ“) се използват, за да контролират потока на енергия в електрическите мрежи. Те представляват тежко електрическо оборудване, което се използва като основен компонент в електрически подстанции „до ключ“.

3        Подстанциите са помощни електрически централи, които конвертират електрическия ток. Освен от трансформатор подстанциите се състоят от системи за контрол, релета, батерии, уреди за зареждане и комутационен апарат. Функцията на комутационния апарат е да предпазва трансформатора от претоварване и/или да изолира веригата и неизправния трансформатор.

4        Комутационните апарати могат да бъдат с газова изолация, с въздушна изолация или с хибридна изолация, когато съчетават предните два вида изолации. КАГИ се продават по цял свят като неразделна част от електрически подстанции „до ключ“ или като отделни части, които трябва да бъдат включени в тези подстанции. Те представляват между 30 % и 60 % от общата цена на подстанциите.

5        Обжалваното решение се отнася до проектите за КАГИ с напрежение над или равно на 72,5 kV (наричани по-нататък „проектите за КАГИ“), което включва КАГИ като самостоятелни продукти, включително всички свързани с тях услуги (транспортиране, инсталиране, изпробване, изолиране и т.н.), и включващите КАГИ електрически подстанции „до ключ“, които се състоят от КАГИ и от други части на подстанцията като трансформаторите, и всички свързани с тях услуги (транспортиране, свързване, инсталиране, изолиране и т.н.).

 Разглежданото предприятие

6        Alstom (по-рано Alsthom), акционерно дружество по френското право с едностепенна система на управление, е дружеството майка на група от дружества (наричана по-нататък „групата Alstom“). В периода от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. групата Alstom осъществява дейност в областта на пренасянето и разпределянето на електроенергия (наричана по-нататък „секторът П & Р“), и по-конкретно в областта на КАГИ.

7        Във Франция дейността на групата Alstom в областта на КАГИ се ръководи от Alsthom SA (Франция) до 1989 г., когато последното е преименувано на GEC Alsthom SA, което се притежава изцяло от GEC Alsthom NV. На 16 ноември 1992 г. е учредено Kléber Eylau SA, което поема френската дейност в областта на КАГИ със споразумение в сила от 7 декември 1992 г. GEC Alsthom SA и Étoile Kléber притежават съответно 99,76 % и 0,04 % от Kléber Eylau. През юни 1993 г. Kléber Eylau става GEC Alsthom T&D SA, което през юни 1998 г. на свой ред става Alstom T & D SA. Последното се притежава изцяло от Alstom Holdings (Франция), което на свой ред се притежава изцяло от Alstom.

8        От януари 1986 г., когато Energie AG става изцяло дъщерно дружество на Alsthom, дейността групата Alstom в областта на КАГИ се осъществява едновременно в Швейцария и във Франция. През ноември 1993 г. Sprecher Energie става GEC Alsthom T & D AG, което през юли 1997 г. става GEC Alsthom AG, а през юни 1998 г. — Alstom AG (наричано по-нататък „Alstom (Швейцария)“). На 22 декември 2000 г. последното е изкупено от Alstom Power (Schweiz) AG. Новото дружество е наречено Alstom (Schweiz) AG. През ноември 2002 г. в рамките на групата Alstom възниква нов правен субект, на който се прехвърля дейността в сектора П & Р в Швейцария. Първоначално наименованието му е Alstom (Schweiz) Services AG, а впоследствие — Alstom T & D AG.

9        На 8 януари 2000 г. цялата дейност на групата Alstom в сектора П & Р е прехвърлена на група, чието дружество майка е Areva — акционерно дружество по френското право с двустепенна система на управление. От 9 януари до 11 май 2004 г. дейността на групата Areva в областта на КАГИ е ръководена от Areva T & D SA и от Areva T & D AG, които са изцяло дъщерни дружества на Areva T & D Holding SA, което от своя страна се притежава изцяло от Areva (наричани по-нататък общо „дружествата от групата Areva“).

 Административното производство

10      На 3 март 2004 г. ABB Ltd уведомява Комисията за наличието на антиконкурентни практики в сектора на КАГИ и прави устно искане за освобождаване от глоби в съответствие с Известието на Комисията от 19 февруари 2002 година относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

11      Практиките, за които уведомява ABB, се състоят в съгласуване на световно равнище на продажбата на проекти за КАГИ, което включва разпределянето на пазари, разпределянето на квоти и запазването на съответните пазарни дялове, възлагането на проекти за КАГИ на определени за тази цел производители и манипулиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки (фиктивни оферти), за да бъдат сключени договорите с тези производители, определянето на цени чрез комплексни споразумения относно невъзложените проекти за КАГИ, развалянето на лицензионни договори с дружества, които не са членове на картела, и обмена на чувствителна информация относно пазара.

12      На 7 май 2004 г. ABB допълва устното си искане за освобождаване от глоби с устно становище и писмени доказателства. На 25 април 2004 г. Комисията условно освобождава ABB от глоба.

13      Въз основа на изявленията на ABB, Комисията започва разследване и на 11 и 12 май 2004 г. извършва проверки в помещенията на няколко дружества, които осъществяват дейност в сектора на КАГИ.

14      Между 14 и 25 май 2004 г. групата Areva оказва съдействие на Комисията и на основание Известието относно сътрудничеството ѝ предоставя различни писмени доказателства, както и информация.

15      На 4 октомври 2004 г. ABB отговаря на искане на Комисията за предоставяне на информация.

16      На 6 февруари 2006 г. Комисията отправя до Alstom искане за предоставяне на информация, на което последното отговаря с писмо от 24 февруари 2006 г.

17      На 20 април 2006 г. Комисията изготвя изложение на възраженията, чиито адресати освен Alstom и дружествата от групата Areva са и ABB, Fuji Electric Holdings Co., Ltd и Fuji Electric Systems Co., Ltd (наричани по-нататък общо „дружествата от групата Fuji“), Hitachi и Hitachi Europe Ltd (наричани по-нататък общо „дружествата от групата Hitachi“), Japan AE Power Systems Corp. (наричано по-нататък „JAEPS“), Mitsubishi Electric System Corp. (наричано по-нататък „Melco“), Nuova Magrini Galileo SpA, Schneider Electric SA (наричано по-нататък „Schneider“), Siemens AG, Toshiba Corp., както и пет дружества от групата, на която VA Technologie AG е дружество майка (наричана по-нататък „групата VA Tech“), сред които и самото дружество VA Technologie.

18      На 5 май 2006 г. в съответствие с Известието относно сътрудничеството Alstom се запознава с устните изявления на останалите дружества.

19      На 30 юни 2006 г. Alstom и дружествата от групата Areva изпращат на Комисията в определения срок становищата си в отговор на изложението на възраженията. Като приложение към отговора си на изложението на възраженията Alstom предоставя няколко вътрешни документа на групата Alstom, като иска те да останат поверителни за всяко трето лице, различно от Комисията. Освен това в определения срок ABB, дружествата от групата Fuji, Hitachi и JAEPS, Melco, Schneider, Siemens AG Österreich, Siemens и Toshiba отговарят писмено на изложението на възраженията.

20      С писмо от 12 юли 2006 г. дружествата от групата Fuji оказват съдействие на Комисията и на основание Известието относно сътрудничеството ѝ предоставят различни писмени доказателства, както и информация.

21      На 14 юли 2006 г. ABB изпраща на Комисията „допълнение към отговора на изложението на възраженията“.

22      На 18 и 19 юли 2006 г. Комисията изслушва дружествата, до които е отправено изложението на възраженията.

23      На 25 август 2006 г. Комисията предоставя на страните в производството, за да могат същите да вземат отношение, достъп до извлечения от неповерителния вариант на отговора на дружествата от групата Fuji на изложението на възраженията, до искането на дружествата от групата Fuji, направено на 12 юли 2006 г. на основание Известието относно сътрудничеството (вж. точка 20 по-горе), до допълнението към отговора на АBB на изложението на възраженията и до някои допълнителни документи. Alstom предоставя становището си по тези документи на 15 септември 2006 г., като същевременно представя и изявление на един от служителите си, г‑н S., който бил запознат непосредствено със спорните факти.

24      На 20 септември 2006 г. Комисията отправя искане за предоставяне на информация до дружествата от групата Areva, на което те отговарят на 6 октомври 2006 г., като предоставят множество документи относно преструктурирането на дейността на сектора П & Р в рамките на групата Alstom с оглед на посоченото в точка 9 по-горе междугрупово прехвърляне.

25      На 14 ноември 2006 г. Комисията изпраща на Alstom становището си на английски език относно споменатите в точка 23 по-горе допълнителни документи, а след специално искане от страна на Alstom от 17 ноември 2006 г., на 22 ноември 2006 г. му изпраща това становище и на френски език. На 27 ноември 2006 г. Alstom взема отношение по посоченото становище.

26      На 4 декември 2006 г. Alstom изпраща на Комисията писмо относно определянето на юридическите лица, до които се отнасят спорните факти. В това писмо се съдържат по-конкретно многобройни схеми, които показват различните операции по преструктуриране на дейността на сектора П & Р в рамките на групата Alstom.

 Обжалваното решение

27      На 24 януари 2007 г. Комисията приема обжалваното решение, резюме от което е публикувано в Официален вестник от 10 януари 2008 г. (ОВ C 5, стр. 7). На 8 февруари 2007 г. това решение е връчено на Alstom и дружествата от групата Areva.

28      Освен Alstom и дружествата от групата Areva, адресати на обжалваното решение са още ABB, дружествата от групата Fuji, дружествата от групата Hitachi, JAEPS, Melco, Nuova Magrini Galileo, Schneider, Siemens, Siemens AG Österreich, Siemens Transmission & Distribution Ltd (наричано по-нататък „Reyrolle“), Siemens Transmission & Distribution SA, Toshiba и VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG.

29      В съображения 113—123 от обжалваното решение Комисията посочва, че отделните предприятия, които са участвали в картела, са съгласували в съответствие с договорените правила разпределянето на проектите за КАГИ на световно равнище, с изключение на някои пазари, по-конкретно с цел да запазят квотите, които до голяма степен съответстват на традиционните им пазарни дялове. Тя уточнява, че възлагането на проекти за КАГИ е било осъществявано въз основа на обща „японска“ квота и обща „европейска“ квота, които впоследствие съответно японските и европейските производители е трябвало да разпределят помежду си. В споразумение, подписано на 15 април 1988 г. във Виена (наричано по-нататък „Споразумението GQ“), са установени правила, които позволяват възлагането на проектите за КАГИ било на японските, било на европейските производители и приспадането на тяхната стойност от съответната квота. Освен това в съображения 124—132 от обжалваното решение Комисията уточнява, че отделните предприятия, които участват в картела, са сключили устно споразумение (наричано по-нататък „общото споразумение“), по силата на което проектите за КАГИ в Япония, от една страна, и в европейските държави — членки на картела, от друга страна, наричани във връзка с проектите за КАГИ общо „държавите по произход на производителя“, са били запазени съответно за японските и за европейските членове на картела. Проектите за КАГИ в държавите по произход на производителя не са били предмет на обмен на информация между двете групи и не са били включени в съответните квоти.

30      Споразумението GQ съдържа и правилата за обмен на необходимата за функционирането на картела информация между двете групи производители, който обмен е осигурен по-конкретно от секретарите на посочените групи, за манипулиране на съответните процедури за възлагане на обществени поръчки и за определяне на цените на проектите за КАГИ, които не са могли да бъдат възложени. Съгласно текста на приложение 2 към Споразумението GQ това споразумение се прилага в целия свят, с изключение на Съединените американски щати, Канада, Япония и 17 страни от Западна Европа. Освен това по силата на общото споразумение проектите за КАГИ в европейските държави, различни от държавите по произход на производителя, също са били запазени за европейската група, тъй като японските производители са поели задължение да не представят оферти във връзка с проектите за КАГИ в Европа.

31      Според Комисията разпределянето на проектите за КАГИ между европейските производители е било уредено със споразумение (също подписано на 15 април 1998 г. във Виена), озаглавено „E‑Group Operation Agreement for GQ-Agreement“ (Споразумение на групата E за прилагане на Споразумението GQ) (наричано по-нататък „Споразумението EQ“). Тя посочва, че проектите за КАГИ в Европа са били възлагани по същите правила и процедури като предвидените във връзка с възлагането на проектите за КАГИ в други страни. По-конкретно проектите за КАГИ в Европа също трябвало да бъдат съобщени, описани, възложени, договорени или да им бъдат определени минимални цени.

32      В съображение 142 от обжалваното решение Комисията констатира, че за целите на организирането и функционирането на картела в Споразумението GQ и в Споразумението EQ отделните негови членове са били идентифицирани чрез код, съставен от цифри за европейските членове и от букви за японските членове. От юли 2002 г. нататък първоначалните кодове били заменени с цифри.

33      В член 1, буква б) от обжалваното решение Комисията констатира, че Alstom е нарушило член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), като е участвало в периода от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на проектите за КАГИ в ЕИП. В член 1, букви в), г), д) и е) от обжалваното решение тя констатира наличието на това двойно нарушение и по отношение на Areva и Areva T & D Holding в периода от 9 януари до 11 май 2004 г., на Areva T & D AG в периода от 22 декември 2003 г. до 11 май 2004 г. и на Areva T & D SA в периода от 7 декември 1992 г. до 11 май 2004 г.

34      За констатираните в член 1 от обжалваното решение нарушения с член 2, букви б) и в) от това решение на Alstom е наложена индивидуална глоба в размер на 11 475 000 EUR, както и глоба в размер на 53 550 000 EUR, за чието заплащане то отговаря солидарно с Areva T & D SA.

35      За констатираните в член 1 от обжалваното решение нарушения с член 2, буква в) от това решение на Areva T & D SA е наложена глоба в размер на 53 550 000 EUR, за чието заплащане то отговаря солидарно с Alstom, като от тази сума 25 500 000 EUR трябва да бъдат заплатени солидарно с Areva, Areva T & D Holding и Areva T & D AG.

 Производство и искания на страните

36      На 18 април 2007 г. дружествата от групата Areva и Alstom подават настоящите жалби в секретариата на Общия съд, които са регистрирани съответно под номера T‑117/07 и T‑121/07.

37      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да открие устната фаза на производството по дела T‑117/07 и T‑121/07.

38      След като изслушва страните, с определение от 12 март 2009 г. председателят на втори състав на Общия съд разпорежда дела T‑117/07 и T‑121/07 да бъдат съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Общия съд. Освен това той допуска поверително третиране на документите, приложени към отговора на Alstom на изложението на възраженията (вж. точка 19 по-горе) и включени в преписката по дело T‑121/07.

39      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24 март 2009 г. Жалбоподателите потвърждават, че техните правни основания или оплаквания, изведени от нарушението на член 81 ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят и до член 53 от Споразумението за ЕИП. В това отношение Комисията възприема позицията, че когато в разпоредителната част на решението, с което се установява солидарната отговорност за нарушение на конкурентното право, не се съдържа никакво уточнение, се презумира, че посочената отговорност е в равни части. Жалбоподателите оспорват приложимостта на подобна презумпция. Накрая Комисията твърди, че при преценката на ролята на водач при извършването на нарушение на конкурентното право трябва да се претеглят всички критерии, включително продължителността и интензивността при изпълнението на тази роля. Това становище е отбелязано в протокола от съдебното заседание. В заключителните си становища дружествата от групата Areva посочват, че е налице явна фактическа грешка, доколкото било прието, че Areva T & D AG и Alstom T & D AG са едно и също дружество, на което е променено единствено фирменото наименование.

40      С писма, постъпили в секретариата на 29 и 30 април 2009 г., Alstom и дружествата от групата Areva представят становищата си по съдържанието на протокола от съдебното заседание в частта, която се отнася до отговорите на Комисията на поставените от Общия съд въпроси относно режима на солидарна отговорност за нарушение на конкурентното право.

41      С определение на Общия съд от 3 юни 2009 г. се възобновява устната фаза на производството. В съответствие с член 7, параграф 2 от Указанията за секретаря на Общия съд, председателят на втори състав на Общия съд решава да приложи към преписката по делото постъпилите на 29 и 30 април 2009 г. писма.

42      С писмо, регистрирано в секретариата на Общия съд на 18 юни 2009 г., Комисията представя становището си по посочените писма. Тя изтъква, че когато налага глоба, която трябва да бъде заплатена от няколко дружества при условията на солидарност, без да дава допълнителни уточнения или указания в разпоредителната част на решението си, не урежда въпроса каква е припадащата се част на всеки един от отделните съдлъжници предвид вътрешните им отношения.

43      След като извършва обичайните проверки относно точното съдържание на устните отговори, дадени от Комисията в посоченото съдебно заседание, с решение от 1 юли 2009 г. председателят на втори състав на Общия съд отхвърля исканията за изменение на протокола от съдебното заседание.

44      Alstom моли Общия съд:

–        да отмени член 1, буква б) и член 2, букви б) и в) от обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност да намали съществено размера на глобата, която му е наложена с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

45      Дружествата от групата Areva молят Общия съд:

–        да отмени член 1 от обжалваното решение , от една страна, в частта, в която се приема, че Areva T & D SA и Alstom отговарят солидарно за нарушението в периода от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., и от друга страна, в частта, в която, се приема, че те отговарят солидарно за нарушението в периода от 9 януари до 11 май 2004 г.,

–        при условията на евентуалност да отмени или намали съществено размера на глобата, която им е наложена с член 2, буква в) от обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

46      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите като неоснователни,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

47      Тъй като настоящите дела са свързани по своя предмет и след като изслушва страните по този въпрос, Общият съд приема, че те трябва да бъдат съединени за целите на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

48      Жалбите са насочени главно към отмяната на член 1, букви б), в), г), д) и е) от обжалваното решение, главно или при условията на евентуалност към отмяната на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение и при условията на евентуалност към изменение на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение.

49      Най-напред следва да се разгледат исканията за отмяна на член 1, букви б), в), г), д) и е) от обжалваното решение. По-нататък ще бъдат разгледани, доколкото е необходимо, исканията за отмяна на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение. Накрая ще бъдат разгледани евентуално исканията за изменение на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение.

50      В подкрепа на исканията си по дело T‑117/07 дружествата от групата Areva излагат седем правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране. Второто правно основание е изведено по същество от неспазване на произтичащите от член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правила относно отговорността за нарушения, както и от незачитане на общите принципи на правна сигурност и забрана на обратното действие. Третото правно основание е изведено по същество от неспазване на произтичащите от член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правила относно отговорността за нарушения. Четвъртото правно основание е изведено по същество от неспазване на произтичащите от член 81, параграф 1 ЕО и от член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правила относно отговорността за нарушения и относно солидарна отговорност за заплащането на глобите, от нарушение на член 7 ЕО, както и от нарушение на общите принципи на равно третиране, пропорционалност, правна сигурност, забрана на обратното действие и ефективна съдебна защита. Петото право основание е изведено от нарушение на произтичащите от член 81, параграф 1 ЕО и от член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите. Шестото право основание е изведено по същество от нарушение на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) и на точка 2 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г.., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), от грешка в преценката, както и от нарушение на общите принципи на равно третиране и на пропорционалност. Накрая, седмото правно основание е изведено по същество от грешка в преценката и от нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, както и на Известието относно сътрудничеството.

51      В подкрепа на исканията си по дело Т‑121/07 Alstom изтъква осем правни основния. Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита. Второто правно основание е изведено по същество от нарушение на произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, от нарушение на общите принципи на правната сигурност и на личната отговорност, както и от нарушение на задължението за мотивиране. Третото правно основание е изведено от произтичащото от член 253 ЕО задължение за мотивиране. Четвъртото правно основание е изведено от неспазване на произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно отговорността за нарушения, както и от грешка при прилагане на правото, а при условията на евентуалност — от нарушение на член 25 от Регламент № 1/2003. Петото правно основание е изведено по същество от грешка в преценката, от нарушение на Насоките, от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, както и от нарушение на задължението за мотивиране. Шестото правно основание е изведено по същество от неспазване на правилата за доказване на непрекъснатостта на нарушението, които произтичат от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и от член 15, параграф 2 от изменения Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), както и от нарушение на принципа на правната сигурност. Седмото правно основание е изведено от нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и от нарушение на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003. Осмото право основание е изведено по същество от нарушение на Насоките, а при условията на евентуалност — от нарушение на принципа на пропорционалност.

52      Доколкото някои от изложените от жалбоподателите правни основания се припокриват, в интерес на доброто правораздаване те ще бъдат разгледани заедно.

 По исканията за отмяна на член 1, букви б), в), г), д) и е) от обжалваното решение

53      Срещу член 1, букви б), в), г), д) и е) от обжалваното решение са насочени правните основания и оплакванията, с които се оспорва констатацията на Комисията, че дружествата от групата Areva и Alstom са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в ЕИП в посочените в този член (вж. точка 33 по-горе) периоди.

54      По дело Т‑117/07 исканията за отмяна на член 1, букви в), г), д) и е) от обжалваното решение се подкрепят от изложените в жалбата правни основания и оплаквания, с които се поставят под съмнение изводите на Комисията, че Areva T & D SA (в периода от 7 декември 1992 г. до 11 май 2004 г.), Areva T & D AG (в периода от 22 декември 2003 г. до 11 май 2004 г.), както и Areva и Areva T & D Holding SA (в периода от 9 януари до 11 май 2004 г.) отговарят лично за участието на техния клон на дейност в областта на КАГИ или за участието на техните дъщерни дружества в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в ЕИП (второ, трето, четвърто и пето правно основание), или с които се изтъква наличието на съществени процесуални нарушения, които са могли да окажат влияние върху посочените изводи (първо правно основание).

55      По дело Т‑121/07 исканията за отмяна на член 1, буква а) от обжалваното решение се подкрепят от изложените в жалбата правни основания и оплаквания, с които се поставят под съмнение изводите на Комисията, че Alstom носи лична отговорност за участието на неговите клонове на дейност в областта на КАГИ, или за участието на неговите дъщерни дружества в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в ЕИП за периода от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. (четвърто и шесто правно основание), или с които се изтъква наличието на съществени процесуални нарушения, които са могли да окажат влияние върху посочените изводи (трето и седмо правно основание).

 Предварителни бележки

56      От изложените в жалбата правни основания или оплаквания следва, че дружествата от групата Areva, от една страна, и Alstom, от друга страна, имат напълно различно становище относно отговорността за нарушението за целия или част от периода от 5 април 1988 г. до 11 май 2004 г.

57      Alstom поддържа по същество, че личната отговорност за нарушението в периода от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. поради участието на неговия клон на дейност в областта на КАГИ е прехвърлена върху Alstom T & D SA и Alstom T & D AG в резултат на операциите по преструктуриране на дейността на сектора П & Р в рамките на неговата група. Освен това то поддържа, че не може да носи лична отговорност за участието на посочените дъщерни дружества в нарушението съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г., тъй като Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, на които е прехвърлена тази дейност, са определяли самостоятелно поведението си на пазара. Накрая Alstom поддържа, че личната му отговорност за участието на неговия клон на дейност в областта на КАГИ, на Alstom T & D SA и на Alstom T & D AG в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. е прехвърлена с прехвърлянето на посочения клон на дейност и на посочените дъщерни дружества (впоследствие Areva T & D SA и Areva T & D AG), на дружествата от групата Areva в рамките на сделка по междугрупово прехвърляне на дейността в сектор П & Р.

58      От своя страна дружествата от групата Areva подържат, че не могат да носят лична отговорност за участието на дружествата от групата Alstom в нарушението съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г., тъй като пазарното поведение на Alstom T & D SA и на Alstom T & D AG, на които е прехвърлена дейността в областта на КАГИ, се е определяло от Alstom. Освен това Areva и Areva T & D Holding SA поддържат, че не могат да носят лична отговорност за участието на своите дъщерни дружества в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г., тъй като Areva T & D SA и Areva T & D AG, на които е прехвърлена посочената дейност, са определяли самостоятелно поведението си на пазара.

59      Следва да се отбележи, че в писмените си становища жалбоподателите се позовават на това, че Areva T & D SA и Areva T & D AG са единствено новите фирмени наименования на Alstom T & D SA и на Alstom T & D AG след прехвърлянето им на групата Areva на 8 януари 2004 г. В това отношение формулираните от дружествата от групата Areva в тяхното окончателно становище по време на съдебното заседание твърдения, че Комисията е допуснала фактическа грешка, като е приела, че Areva T & D AG и Alstom T & D AG са едно и също дружество, не могат да се вземат предвид. Всъщност доколкото тези твърдения са в подкрепа на правно основание, изведено от опорочаването на обжалваното решение поради фактическа грешка по този въпрос, следва се припомни, че съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Тъй като в настоящия случай дружествата от групата Areva не са посочили съществени фактически обстоятелства, на които почива новото им правно основание, нито a fortiori твърдят, че тези обстоятелства са установени в хода на производството, изложените по-горе техни твърдения трябва да бъдат отхвърлени като недопустими. Следователно по дела Т‑117/07 и T‑121/07 трябва да се приеме, че въпреки различните фирмени наименования Alstom T & D AG и Areva T & D AG са едно и също юридическо лице.

 По прехвърлянето на Areva T & D SA и на Areva T & D AG на личната отговорност на Alstom за участието на неговия клон на дейност в областта на КАГИ в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г.

–       Доводи на страните

60      Във връзка с втората част от четвъртото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, Alstom упреква Комисията в това, че в обжалваното решение не е прехвърлила върху Areva T & D SA и Areva T & D AG неговата лична отговорност за участието в нарушението на една част от неговия „сектор П & Р“ в периода от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г.

61      Според Alstom Комисията е допуснала грешка при прилагането на правилата относно отговорността за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, като не е приложила критерия за „икономическата приемственост“, така както е установен в съдебната практика (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 356—359 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 132), към отношенията му с неговите бивши дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, и като е приела, че то носи лична отговорност за участието на част от неговия „сектор П & Р“ в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., без да отчете обстоятелството, че вследствие на операциите по преструктуриране в рамките на групата Alstom това предприятие е прехвърлено на неговите бивши дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р. То счита по същество, че макар преди 7 декември 1992 г. „секторът П & Р“ на групата Alstom да не е имал самостоятелна правосубектност, учредяването на тази дата на натоварено с тази дейност дъщерно дружество извън Швейцария, а именно Kléber Eylau (впоследствие Alstom T & D SA и накрая Areva T & D SA), дало основание на Комисията да идентифицира към датата на приемане на обжалваното решение юридическо лице, което е придобило участвалото в нарушението предприятие и поради това е могло да бъде подведено под отговорност за нарушението. Аналогичен начин на разсъждение можел да се приложи и към извършеното на 22 декември 2003 г. прехвърляне на дейността на сектора П & Р в Швейцария от групата Alstom към Alstom (Schweiz) Services AG (впоследствие Alstom T & D AG и накрая Areva T & D AG).

62      Комисията оспорва доводите на Alstom и иска настоящото оплакване да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Общия съд

63      Понятието за предприятие в конкурентното право трябва да се разбира като обозначаващо икономическа единица от гледна точка на целта на съответното нарушение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 юли 1984 г. по дело Hydrotherm Gerätebau, 170/83, Recueil, стр. 2999, точка 11, Решение на Общия съд от 29 юни 2000 г. по дело DSG/Комисия, T‑234/95, Recueil, стр. II‑2603, точка 124 и Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело DaimlerChrysler/Комисия, T‑325/01, Recueil, стр. II‑3319, точка 85). Съдържащата се в член 81 параграф 1 ЕО забрана предприятията да сключват споразумения или да участват в съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренция в рамките на вътрешния пазар, е адресирана до стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, материални и нематериални активи, която трайно преследва определена икономическа цел и която може да допринесе за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Enichem Anic/Комисия, T‑6/89, Recueil, стр. II‑1623, точка 235 и Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Shell/Комисия, T‑11/89, Recueil, стр. II‑757, точка 311).

64      За целите на тяхното прилагане и изпълнение, приетите на основание член 81 ЕО решения все пак трябва да бъдат адресирани до правни субекти (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, наречено „PVC II“, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 978 и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 59). Поради това, когато приема решение на основание член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да идентифицира лицето или лицата (физически или юридически), които могат да носят отговорност за поведението на съответното предприятие и да бъдат санкционирани на това основание и които ще бъдат адресати на решението (вж. в този смисъл Решение по дело Hydrotherm Gerätebau, точка 63 по-горе, точка 11).

65      В съответствие с принципа на личната отговорност (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело ICI/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точки 131—141, Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 78 и Решение на Съда от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др., C‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точка 39; вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по дело ETI и др., посочено по-горе, Recueil, стр. I‑10892, точка 71 и сл.), съгласно който едно лице може да носи отговорност само за собствените си действия (заключение на генералния адвокат Cosmas по дело Комисия/Anic Partecipazioni, посочено по-горе, Recueil, стр. I‑4130, точка 74), по правило лицето, което управлява предприятието към момента на участието му в нарушението, носи отговорност за това нарушение дори когато към датата на приемане на решението, с което се установява нарушението, посоченото предприятие е поставено под надзора или управлението на друго лице (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точка 27 и Решение на Съда по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 37; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 79).

66      При някои изключителни обстоятелства съдебната практика допуска възможност за отклонение от принципа на личната отговорност в приложение на т.нар. критерий за „икономическа приемственост“, съгласно който икономическият приемник на дадено юридическо лице може да носи отговорност за извършеното от това лице нарушение на правилата на конкуренция дори когато то все още съществува към датата на приемане на решението, с което се установява въпросното нарушение, за да не бъде полезното действие на тези правила застрашено поради промените, по-конкретно на правно-организационната форма на съответните дружества (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точки 105 и 106).

67      В Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе (точки 356—359), Съдът приема, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че поради осъщественото междугрупово прехвърляне Комисията основателно е подвела дружеството приобретател под отговорност за нарушението, извършено от предприятието преди неговото прехвърляне, и то въпреки че дружеството прехвърлител е продължавало да съществува като правен субект. По този начин, за да се отклони от възприетото в точка 145 от Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 65 по-горе, разрешение, съгласно което т.нар. критерий „за икономическата приемственост“ се прилага само в случай че юридическото лице, стопанисвало предприятието, е престанало да съществува като правен субект след извършването на нарушението, Съдът се основава на обстоятелството, че дружеството прехвърлител е прехвърлило цялата си стопанска дейност на дружеството приобретател, като същевременно е запазило структурна връзка с последното, от което притежава 50 % от акциите.

68      Като се позовава на Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, в Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 61 по-горе (точки 132 и 133), Общият съд приема, че фактът, че дадено дружество е продължило да съществува като правен субект, не изключва възможността то да е прехвърлило част от дейността си, съставляваща предприятие по смисъла на конкурентното право, на друго дружество, което поема отговорността за нарушенията, извършени от посоченото предприятие. Следователно Общият съд приема, че Комисията не е допуснала грешка, като поради междугрупово прехвърляне на предприятие е счела, че за нарушението, извършено от това предприятие преди прехвърлянето, отговорност трябва да носи дружеството приобретател, въпреки че дружеството прехвърлител продължава да съществува като правен субект. В случая, макар дружеството прехвърлител да запазва свързаната с въпросното предприятие производствена дейност, това дружество е прехвърлило ръководството или управлението на това предприятие на дружеството приобретател, което поради това е можело да се разглежда като икономически приемник на дружеството прехвърлител.

69      В точки 38—42 от Решение по дело ETI и др., точка 65 по-горе, Съдът обосновава т.нар. критерий за „икономическата приемственост“ с необходимостта да се осигури възпиращо действие на санкцията за нарушения на конкурентното право. Като се позовава на решението си по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, в точки 48—51 от решението Съдът посочва, че подобно налагане на санкция е допустимо и не противоречи на принципа на личната отговорност дори когато извършилият нарушението субект продължава да съществува към момента на санкциониране на субекта, на който той е прехвърлил икономическата си дейност, при положение че тези два субекта са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, са прилагали едни и същи търговски указания. Поради това Съдът приема, че член 81 ЕО и сл. трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата на субекти, подчинени на един и същ публичен орган, когато един субект предприеме действия, съставляващи нарушение на конкурентното право, които по-нататък бъдат продължени и завършени от друг субект, правоприемник на първия, който продължава да съществува, вторият субект може да бъде санкциониран за нарушението в неговата цялост, ако се установи, че двата субекта са били под надзора на посочения публичен орган.

70      Цитираната съдебна практика се прилага по аналогия към член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

71      В настоящия случай най-напред следва да се определи „предприятието“ по смисъла на конкурентното право, което е участвало във вмененото на Alstom с член 1, буква б) от обжалваното решение нарушение. От описанието, направено в съображения 5—87 от обжалваното решение, посветени на „засегнатия от производството сектор“, и в съображения 16—22 от обжалваното решение, посветени на „засегнатите от производството предприятия“, следва, че въпросното предприятие представлява единна организация на персонални, материални и нематериални активи, която осъществява дейност в областта на КАГИ най-напред в рамките на групата Alstom, а след извършеното на 8 януари 2004 г. (вж. точка 9 по-горе) междугрупово прехвърляне — в рамките на групата Areva (наричана по-нататък „разглежданото предприятие“). Следователно Alstom неправилно твърди, че разглежданото предприятие съответства на „сектора П & Р“ на групата Alstom или по-общо на съвкупността от активи, чрез които към момента на настъпване на фактите е осъществявана дейността в този сектор.

72      От съображения 357 и 358 от обжалваното решение следва също, че за да подведе под отговорност Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., Комисията е посочила, че преди 7 декември 1992 г. дейността на групата Alstom в областта на КАГИ е била осъществявана непосредствено от Alsthom SA (впоследствие GEC Alsthom SA), а не от праводателите на Areva T & D SA и на Areva T & D AG. Тя посочва също, че преди декември 2002 г. дейността на групата Alstom в сектора П & Р в Швейцария е била осъществявана от Sprecher Energie (придобито от Alsthom SA през януари 1986 г.), чийто правоприемник е Alstom AG (Швейцария). След като констатира, че под нови наименования въпросните правни субекти все още са част от групата Alstom, Комисията приема, че в качеството си на дружество майка, което притежава изцяло тези субекти, Alstom продължава да носи отговорност за дейността им преди създаването на праводателите на Areva T & D SA и на Areva T & D AG. От това Комисията стига до извода, че Areva T & D SA и Areva T & D AG не трябва да носят отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението през въпросния период в качеството им на юридически и икономически приемници, въпреки че впоследствие дейността на групата Alstom в сектора П & Р е била прехвърлена на съответните им праводатели.

73      Alstom не изтъква специално правно основание или оплакване срещу мотивите на обжалваното решение, в които се приема, че то носи отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., поради това че към момента на настъпване на фактите е ръководило посоченото предприятие чрез изцяло или почти изцяло дъщерни дружества. Всъщност то само поддържа, че отговорността му в това отношение е била прехвърлена върху Areva T & D SA и Areva T & D AG в съответствие с т.нар. критерий за „икономическата приемственост“, установен в Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия и Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 61 по-горе.

74      Най-напред следва да се уточни, че съображение 339 от обжалваното решение, към което препраща съображение 357, не подкрепя решението на Комисията да не прехвърли върху Areva T & D SA и Areva T & D AG отговорността за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. Всъщност съображение 339 от обжалваното решение се отнася до възможността — с оглед на посочени в точки 356—359 от Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия и в точка 132 от Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 61 по-горе, принципи — за прехвърляне на отговорността между дружествата от една и съща група по силата на т.нар. критерий за „икономическата приемственост“. В това съображение Комисията посочва, че обстоятелството, че дадено дружество е запазило своята правосубектност, след като е прехвърлило част от дейността си на друго дружество от същата група, не е пречка да се приеме, че второто дружество носи отговорност за извършените от първото нарушения. Следователно направеното в съображение 357 от обжалваното решение препращане към съображение 339 от същото решение не може да се вземе предвид, когато се преценява дали е правилно отговорността за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. да не се прехвърля върху Areva T & D SA и Areva T & D AG

75      В писмената си защита по дело T‑121/07 Комисията изтъква, че в обжалваното решение се е придържала към правилата, които произтичат от принципа на личната отговорност (вж. точка 65 по-горе). Всъщност от съображения 357 и 358 от обжалваното решение, чието съдържание е обобщено в точка 72 по-горе, следва, че Alstom е подведено под отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., тъй като към момента на настъпване на фактите то е ръководило посоченото предприятие чрез изцяло или почти изцяло дъщерни дружества, които все още са част от групата Alstom.

76      Следователно трябва да се отговори на въпроса дали, както твърди Alstom, отговорността за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. трябва да бъде прехвърлена на Areva T & D SA и на Areva T & D AG, поради това че разглежданото предприятие е било прехвърлено на съответните им праводатели (а именно Kléber Eylau и Alstom (Schweiz) Services) от GEC Alsthom SA на 7 декември 1992 г. и от Alstom AG (Suisse) на 22 декември 2003 г.

77      В това отношение следва да се отбележи, че защитаваната от Alstom теза би довела до това Areva T & D SA и Areva T & D AG да носят отговорност за нарушение, за което отговарят лично GEC Alsthom SA и Alstom AG (Швейцария), които към момента на настъпване на фактите са били в рамките на групата Alstom изцяло или почти изцяло дъщерни дружества на Alstom или на неговите праводатели.

78      При това положение т.нар. критерий за „икономическата приемственост“ все пак би могъл да се приложи само доколкото, в резултат на извършените на 7 декември 1992 г. и 22 декември 2003 г. операции по преструктуриране на групата Alstom, Alstom е престанало да носи отговорност за разглежданото предприятие или да го ръководи. В случай обаче че до момента на извършеното на 8 януари 2004 г. междугрупово прехвърляне Alstom не е преставало да управлява посредством своите изцяло или почти изцяло дъщерни дружества разглежданото предприятие, то продължава да носи лична отговорност за участието на това предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. и Комисията не е допуснала грешка, като не е приложила към отношенията между Alstom и неговите дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, т.нар. критерий за „икономическата приемственост“ предвид горепосочените операции по преструктуриране в рамките на групата (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Mischo към Решение от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, точка 65 по-горе, Recueil, стр. I‑10104, точка 26).

79      Поради всички тези причини, преди да се разгледа настоящото оплакване, следва да се вземе отношение по правните основания и оплакванията срещу това, че с член 1, буква б) от обжалваното решение Alstom е подведено под отговорност, в качеството си на дружество майка, което притежава изцяло Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г.

 По личната отговорност на Alstom, в качеството му на дружество майка, което притежава изцяло Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г.

–       Доводи на страните

80      С първата част от четвъртото си правно основание, изведена от неспазване на правилата относно отговорността за нарушения на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, Alstom упреква Комисията, че в обжалваното решение го е подвела под отговорност, в качеството му на дружество майка, което притежава изцяло Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г.

81      С третото си правно основание Alstom упреква Комисията, че е нарушила член 253 ЕО, като не е мотивирала надлежно, предвид представените от него в административното производство доказателства, решението си да го подведе под отговорност за нарушението в качеството му на дружество майка, което притежава изцяло Alstom T & D SA и Alstom T & D AG. В съдебното заседание Alstom изтъква в това отношение и нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на принципа на равенство на страните в производствата пред юрисдикциите на Съюза.

82      Във връзка със седмото си правно основание Alstom твърди, че са нарушени принципът на зачитане на правото на защита и член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тъй като, за да го подведе под отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., в качеството му на дружество майка, което притежава изцяло Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, в обжалваното решение Комисията е приела в негов ущърб някои факти, посочени от дружествата в групата Areva, без да го уведоми предварително, че тези факти могат да бъдат приети за уличаващи го, и без да му даде възможност да изрази своята гледна точка. Това се отнасяло до посочените в съображения 351 и 354 от обжалваното решение обстоятелства във връзка с подвеждането под отговорност на Alsthom SA, един от неговите праводатели, с решение на френския Съвет по конкуренцията от 1 март 1988 г. и във връзка с това, че шестима от членовете на управителния съвет на Alstom T & D SA. са заемали, едновременно или последователно, ръководни постове в рамките на Alstom.

83      Комисията оспорва доводите на Alstom и счита, че горепосочените правни основания или оплаквания трябва да бъдат отхвърлени.

–       Съображения на Общия съд

84      За целите на прилагане на конкурентното право формалното разделяне на две дружества, произтичащо от отделната им правосубектност, не е от решаващо значение независимо дали те имат единно поведение на пазара или не (вж. в този смисъл Решение по дело ICI/Комисия, точка 65 по-горе, точка 140). Следователно може да се окаже необходимо да се установи дали две дружества с отделна правосубектност образуват или спадат към едно и също предприятие, разглеждано като стопански субект с единно поведение на пазара (Решение по дело DaimlerChrysler/Комисия, точка 63 по-горе, точка 85).

85      Така според постоянната съдебна практика обстоятелството, че дадено дъщерно дружество има отделна правосубектност, не е достатъчно, за да изключи възможността дружеството майка да носи отговорност за неговото поведение, по-конкретно когато дъщерното дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка (Решение по дело ICI/Комисия, точка 65 по-горе, точки 132 и 133 и Решение PVC II, точка 64 по-горе, точка 960). Когато дъщерното дружество в действителност не определя самостоятелно поведението си на пазара, установените с член 81, параграф 1 ЕО забрани могат да се считат за неприложими в отношенията между дъщерното дружество и неговото дружество майка, които образуват един стопански субект (Решение по дело ICI/Комисия, точка 65 по-горе, точка 134, Решение на Общия съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T‑102/92, Recueil, стр. II‑17, точка 51).

86      В този контекст Комисията е тази, която по принцип трябва да докаже, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху пазарното поведение на дъщерното си дружество, и то въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства, сред които по-конкретно евентуалните ръководни правомощия, упражнявани от дружеството майка спрямо дъщерното дружество (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 136 и цитираната съдебна практика). Все пак от постоянната съдебна практика на Съда и на Общия съд следва, че Комисията може да презумира, че дъщерното дружество, чийто капитал се притежава изцяло от неговото дружество майка, прилага главно указанията на последното и че тази презумпция за отговорност означава, че Комисията не е длъжна да проверява дали дружеството майка действително е упражнявало тези ръководни правомощия спрямо дъщерното си дружество. Когато в изложението на възраженията Комисията посочва намерението си да подведе под отговорност дадено дружество майка за нарушение, извършено от неговото дъщерно дружество, като се позовава на презумпцията за отговорност, доколкото дружеството майка притежава целия капитал на своето дъщерно дружество, дружеството майка, което възнамерява да оспори отговорността си, следва да представи в административното производство или по-късно пред съдилищата на Съюза достатъчно доказателства, за да обори презумпцията, като докаже, че макар да притежава изцяло капитала на дъщерното дружество, последното действително е определяло самостоятелно поведението си на пазара (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel/Комисия, T‑330/01, Recueil, стр. II‑3389, точки 82 и 83 и цитираната съдебна практика).

87      В решението за установяване на нарушение Комисията трябва да бъде в състояние да вземе предвид отговорите на съответните предприятия по изложението на възраженията. В това отношение тя трябва да може не само да приеме или да отхвърли доводите на засегнатите предприятия, но също и да направи собствен анализ на изтъкнатите от тях факти, за да се откаже от твърденията за нарушения, които са се оказали неоснователни, или за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна своите доводи в подкрепа на твърденията за нарушения, които продължава да поддържа (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 93; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стр. 661, точки 91 и 92, Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точки 437 и 438 и Решение на Съда от 29 октомври 1980 г. по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 68).

88      Що се отнася до задължението за мотивиране на Комисията, по-специално когато приема решение за установяване на нарушение на правилата на конкуренция, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика трябва да се прави разлика между оплакването, изведено от липсата на мотиви или тяхната непълнота, и оплакването, изведено от неточността на мотивите на решението (поради грешка относно фактите или в правната преценка). Последното спада към проверката на материалноправната законосъобразност на решението, а не към проверката дали са нарушени съществените процесуални правила, и следователно не може да доведе до нарушение на член 253 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точки 67 и 72, Решение на Съда от 30 март 2000 г. по дело VBA/Florimex и др., C‑265/97 P, Recueil, стр. I‑2061, точка 114, Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело International Power и др./NALOO, C‑172/01 P, C‑175/01 P, C‑176/01 P и C‑180/01 P, Recueil, стр. I‑11421, точка 145; Решение на Общия съд от 7 ноември 1997 г. по дело Cipeke/Комисия, T‑84/96, Recueil, стр. II‑2081, точка 47). В качеството им на съществено процесуално правило изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е негов автор, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение на Съда от 18 септември 2003 г. по дело Volkswagen/Комисия, C‑338/00 P, Recueil, стр. I‑9189, точка 124). Макар по силата на член 253 ЕО Комисията да е длъжна да посочи фактическите и правни обстоятелства, които обосновават решението, и правните съображения, които са я накарали да вземе това решение, тази разпоредба не изисква тя да разгледа всички фактически и правни въпроси, които са били обсъждани в хода на административното производство (Решение на Съда от 17 януари 1984 г. по дело VBVB и VBBB/Комисия, 43/82 и 63/82, Recueil, стр. 19, точка 22, Решение на Съда от 11 юли 1989 г. по дело Belasco и др./Комисия, 246/86, Recueil, стр. 2117, точка 55 и Решение по дело Volkswagen/Комисия, посочено по-горе, точка 127). Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения (вж. Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, посочено по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика).

89      Горепосочената съдебна практика е приложима по аналогия и към решенията на Комисията за установяване на нарушение на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

90      В настоящия случай в параграфи 331 и 337 от изложението на възраженията Комисията посочва намерението си да подведе под отговорност Alstom, солидарно с Areva T & D SA и Areva T & D AG, за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., и то въз основа на презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството им майка (вж. точка 86 по-горе).

91      От съображения 335, 348—356 и 358 от обжалваното решение следва, че за да приеме, че Alstom носи солидарна отговорност с Areva T & D SA за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., Комисията в крайна сметка не само прилага презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството им майка, но и взема предвид фактически обстоятелства, изложени в административното производство. Така в съображение 351 от обжалваното решение Комисията се позовава на решение на френския Съвет по конкуренцията от 1 март 1988 г., с което на Alsthom се налага глоба на основание френското конкурентно право за практики по манипулиране на оферти, които също се отнасят до електроматериали (трансформатори средно напрежение). В съображение 353 от обжалваното решение тя се позовава и на предоставени от Alstom доказателства за това, че в рамките на групата Alstom оперативната организация е имала предимство пред правната структура и че подобно на сектора П & Р дейността по проектите за КАГИ е била ръководена на най-високо равнище от Alstom и неговите праводатели. Накрая, в съображения 354 и 355 от обжалваното решение тя се позовава на предоставените от групата Areva доказателства, позволяващи да се идентифицират шестима членове на управителния съвет на Alstom T & D SA, които преди януари 2004 г. едновременно или последователно са били членове на управителния съвет на „крайните дружества майки“ в групата Alstom или дори са заемали длъжността изпълнителен директор.

92      Alstom не оспорва съдържащата се обжалваното решение фактическа констатация, че в периода от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. Alstom T & D SA и Alstom T & D AG са били изцяло негови дъщерни дружества. Обратно на поддържаното от Alstom, тази констатация обаче сама по себе си дава право на Комисията да презумира, че Alstom T & D SA и Alstom T & D AG не са били независими от Alstom при определянето на пазарното си поведение и че следователно тези дружества са образували с последното едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право. Съгласно цитираната в точка 86 по-горе съдебна практика, след като Alstom твърди, че неговите дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, са определяли самостоятелно пазарното си поведение през разглеждания период, то трябва да обори презумпцията за отговорността, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството им майка, като предостави достатъчно доказателства в това отношение.

93      В точки 90—150 от отговора си на изложението на възраженията Alstom поддържа, че разглежданото предприятие съответства на „сектора П & Р“ на групата Alstom и че доколкото този сектор определя самостоятелно поведението си на пазара, само отговарящите за него оперативни дъщерни дружества могат да бъдат подведени под отговорност. Според Alstom разминаването в рамките на групата на Alstom между оперативната организация и правната структура потвърждава липсата на връзка между капиталовите отношения и пазарното поведение на секторите и отделните им клонове, които са функционирали и са вземали решенията си напълно децентрализирано и самостоятелно. Alstom в качеството му на дружество майка в групата Alstom не е разполагало със средства, дори само от гледна точка на персонал, организация и специални знания, да оказва решаващо влияние върху търговската политика в тези сектори. Следователно то се е ограничавало до това да определя и да контролира посредством своя изпълнителен комитет общата стратегия и финансовите цели, които трябва да бъдат изпълнени в тези сектори, присъщите на осъществяваната от тях дейност рискове, както и решенията на отговарящите за тях оперативни дъщерни дружества в случаите, когато те могат да доведат до финансов риск за цялата група Alstom. Така „секторът П & Р“ на групата Alstom изработил свои собствени правила за начина на структуриране и управление на отделните му търговски дейности. Що се отнася по-специално до дейността в областта на КАГИ, ролята на Alstom била сведена до това да одобрява, в рамките на изпълнителния комитет и въз основа на обобщена информация, проектите за оферти по проекти за КАГИ, които надхвърлят определен праг или са свързани със „значителни рискове“ за групата Alstom. В този контекст предвид ограничената търговска информация, която достигала до него, Alstom не можело да констатира участието в нарушението на една част от „сектора П & Р“ на групата Alstom. Малкото присъствали на срещите на картела лица, които участвали в дейността в областта на КАГИ и принадлежали към натоварените с тази дейност оперативни дъщерни дружества Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, действали без знанието на Alstom и неговите ръководители.

94      В подкрепа на твърденията си в отговор на изложението на възраженията Alstom предоставя различни документи, които са приложени и към преписката по дело T‑121/07 и за които е допуснато поверително третиране (вж. точки 19 и 38 по-горе). Тези документи са „Information Memorandum“ (Информационен меморандум), съставен през март 2003 г. за продажбата на „сектор П & Р“ от групата Alstom на групата Areva, копие от вътрешните указания на посочения сектор, които от 1999 г. са на разположение на уебсайта на групата Alstom, „e‑Book“ (електронна книга) на Alstom, два примерни формуляра за одобрение на оферти за проекти за КАГИ и копие на протоколите от всички събрания на изпълнителния комитет на групата Alstom, проведени от началото на 1999 г. до края на 2003 г.

95      В съображение 348 от обжалваното решение Комисията констатира, че в точки 90—150 от отговора си на изложението на възраженията, така както са обобщени в съображения 345—347 от обжалваното решение, Alstom не е изложило надлежни обяснения, нито убедителни доводи, въз основа на които да се заключи, че не е могло да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните си дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р.

96      На първо място, страните спорят по въпроса дали Комисията е мотивирала надлежно отказа си да приеме предоставените в административното производство от Alstom доказателства поради недостатъчната им според нея доказателствена стойност.

97      В съображения 350—356 от обжалваното решение Комисията излага подробно мотивите, поради които е приела, че предоставените в административното производство от Alstom доказателства нямат достатъчна доказателствена стойност, по-специално с оглед на насрещните доказателства, представени от дружествата в групата Areva. В съображения 350—353 от обжалваното решение Комисията констатира, че делегирането на търговските функции на равнището на „сектора П & Р“ или на дейността в областта на КАГИ на групата Alstom не освобождава Alstom от отговорността му, при положение че то самото признава, че към момента на нарушението е трябвало да одобрява всички проекти за оферти по проекти за КАГИ, които надхвърлят определен праг или носят „значителни рискове“ за групата Alstom. Като се има предвид значителната глоба, която френският Съвет по конкуренцията налага на Alsthom с решение от 1 март 1988 г., няма как Alstom да не е осъзнавало, че нарушението на конкурентното право представлява значителен риск, който налага повишено внимание. Освен това доказателствата, които Alstom представя, за да установи че в рамките на групата Alstom оперативната организация е имала предимство пред правната структура, са били насочени и към това да се установи, че посредством оперативните ръководители на „сектора П & Р“ на групата Alstom, които са били подчинени на тази група и са се отчитали пред нея, Alstom е упражнявало решаващо влияние върху дейността в областта на КАГИ на своите дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р. Освен това в съображения 354—356 от обжалваното решение Комисията приема за недостоверно твърдението на Alstom, че ръководителите му не са били осведомени за участието на разглежданото предприятие в нарушението, предвид предоставените от дружествата от групата Areva доказателства за това, че няколко лица са заемали едновременно или последователно ръководни длъжности както в рамките на Alstom или на крайните дружества майки, така и в дъщерните дружества на групата Alstom, и предвид факта, че различните дъщерни дружества, които последователно са осъществявали дейност в областта на КАГИ в рамките на групата Alstom, пряко или непряко винаги са били изцяло притежавани от Alstom или от неговите праводатели.

98      Макар Alstom правилно да отбелязва, че в съображения 350—356 от обжалваното решение Комисията не е обсъдила подробно всички изтъкнати от него в хода на административното производство фактически и правни обстоятелства, мотивите в обжалваното решение са достатъчни, за да разбере, че според Комисията тези обстоятелства нямат доказателствена стойност и следователно то носи лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. Всъщност твърдяната липса на мотиви не пречи на Alstom да поддържа пред Общия съд, че изтъкнатите от него в административното производство фактически и правни обстоятелства доказват, че през разглеждания период неговите дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, са определяли самостоятелно поведението си на пазара и че следователно презумпцията за отговорност, произтичаща от факта, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството им майка, е била оборена пред Комисията. Освен това твърдяната липса на мотиви не пречи на Общия съд да упражни контрол за законосъобразност по отношение на обжалваното решение, доколкото в него Комисията се основава на посочената презумпция, за да подведе Alstom под отговорност за нарушението.

99      Следователно оплакването, което е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране и е част от изложеното от Alstom трето правно основание, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

100    Доколкото в съдебното заседание Alstom се опитва да разшири първоначално формулираните от него във връзка с този аспект на обжалваното решение оплаквания, като изтъква нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на принципа на равенство на страните в производствата пред юрисдикциите на Съюза, това дружество въвежда нови правни основания, които не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник такива правни основания трябва да се отхвърлят като недопустими.

101    На второ място, страните спорят по въпроса дали предоставените от Alstom в параграфи 90—150 от отговора му на изложението на възраженията доказателства, така както са обобщени в съображения 345—347 от обжалваното решение, и представените в подкрепа на този отговор документи могат да оборят презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерното дружество се притежава от неговото дружество майка, и да докажат, че въпреки това обстоятелство, към момента на нарушението Alstom T & D SA и Alstom T & D AG са определяли независимо от своето дружество майка поведението си на пазара.

102    Най-напред следва да се припомни, че предоставените от Alstom в подкрепа на отговора му на изложението на възраженията документи установяват, че в рамките на групата Alstom оперативната организация е имала предимство пред правната структура. Страните са съгласни, че с оглед на тези документи следва да се приеме, че в рамките на групата Alstom организацията на отделите или на оперативните сектори е имала предимство пред правната структура. В точка 3.1.1, трета алинея от текста на представената от Alstom електронна книга („e‑Book“), в която се съдържат указанията и общите политики на Alstom, определени от изпълнителния директор на Alstom, се потвърждава, че „[поверително](1)“. От точка 1.4 на Информационния меморандум следва по-конкретно, че преди да бъде прехвърлен на групата Areva, секторът П & Р „[поверително]“, в рамките на групата Alstom, така че „[поверително]“. При това положение страните не са оспорили надлежно, че в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г. Alstom T & D SA и Alstom T & D AG са били носители на права, свързани с материалните и човешки ресурси, чрез които се осъществява дейността в областта на КАГИ, която в настоящия случай съответства на разглежданото предприятие (вж. точка 71 по-горе; в този смисъл вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по дело ETI и др., точка 65 по-горе, точка 31). Следователно въпросът каква политика е следвало разглежданото предприятие в посочените по-горе периоди не може да се отдели от въпроса каква политика са следвали през същите тези периоди Alstom T & D SA и Alstom T & D AG.

103    Освен това от предоставените от Alstom документи не може да се направи извод, че дейността в областта на КАГИ в рамките на „сектора П & Р“ на групата Alstom е била осъществявана напълно децентрализирано и самостоятелно в рамките на тази група. От тях обаче е видно, че ръководството на групата Alstom, което е било под контрола на Alstom, е участвало в определянето на линията на пазарно поведение на „сектора П & Р“ на посочената група и на отделните му клонове на дейност и е следяло непрекъснато за спазването на тази линия на поведение от посочения сектор и от отделните му клонове на дейност.

104    В точки 3.1,2.1 и 3.1,2.2 от „e‑Book“ е описана управленската организация на групата Alstom [поверително]

105    [поверително]

106    [поверително]

107    [поверително]

108    [поверително]

109    [поверително]

110    Предвид организационните, икономическите и правните връзки (видни от представените от Alstom в административното производство доказателства) между ръководството на групата Alstom, поставено под надзора на Alstom, от една страна, и дейността на посочената група в областта на КАГИ, която по това време се осъществява от Alstom T & D SA и Alstom T & D AG чрез „сектора П & Р“, от друга страна, в обжалваното решение Комисията основателно е преценила, че тези доказателства не оборват презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството им майка. Следователно в обжалваното решение Комисията приема също основателно, че Alstom носи лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г.

111    Този извод, доколкото показва, от една страна, че до извършеното на 8 януари 2004 г. междугрупово прехвърляне Alstom не е преставало да ръководи посредством изцяло или почти изцяло дъщерни дружества разглежданото предприятие и от друга страна, че до тази дата Alstom е продължило да носи на това основание лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в констатираното нарушение, позволява да се отговори и на оплакването, изведено от грешка, произтичаща от неприлагането на т.нар. критерий за „икономическата приемственост“ с оглед на извършените на 7 декември 1992 г. и на 22 декември 2003 г. операции по преструктуриране в рамките на групата (вж. точка 79 по-горе), и да се отхвърли това оплакване като неотносимо с оглед на отношенията между Alstom и неговите дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р.

112    Накрая, този извод позволява да се отхвърли като неоснователно изложеното във връзка със седмото правно основание оплакване, че е нарушен принципът на зачитане на правото на защита, що се отнася до някои допълнителни доказателства, посочени от Комисията в обжалваното решение в подкрепа на презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството майка (вж. точка 91 по-горе). От една страна, нарушение на принципа на зачитане на правото на защита е възможно само ако поради допуснатата от Комисията грешка проведеното от нея административно производство е можело да доведе до друг резултат (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, C‑194/99 P, Recueil, стр. I‑10821, точка 31 и цитираната съдебна практика). От друга страна, Alstom не е доказало, че е щяло да се защити по-добре, ако в административното производство е знаело, че Комисията възнамерява да посочи допълнителни доказателства в подкрепа на презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството майка (вж. в този смисъл Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, посочено по-горе, точка 31 и цитираната съдебна практика).

 По прехвърлянето върху дружествата от групата Areva на личната отговорност на Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. предвид прехвърлянето на това предприятие на групата Areva

–       Доводи на страните

113    В рамките на втората част от четвъртото си правно основание, изведена от грешка при прилагане на правото, Alstom упреква Комисията, че в обжалваното решение не е прехвърлила върху дружествата от групата Areva отговорността му за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., въпреки извършеното на 8 януари 2004 г. междугрупово прехвърляне.

114    Според Alstom Комисията е допуснала грешка при прилагането на правилата относно отговорността за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, като е приела, че то носи отговорност за извършеното от разглежданото предприятие в периода от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. нарушение, въпреки че съгласно сключения на 25 септември 2003 г. договор за прехвърляне по-голямата част от активите, пасивите, служителите и задълженията на „сектор П & Р“ на групата Alstom са били обединени в рамките на T & D Holding Etranger, което с действие 8 януари 2004 г. е прехвърлено на групата Areva и е преименувано на Areva T & D Holding, което е притежавало целия капитал на Areva T & D SA и на Areva T&D AG (по-рано съответно Alstom T & D SA и Alstom T & D AG). Данните, съдържащи се в приложеното към преписката по дело T‑121/07 писмо от 4 декември 2006 г. относно определянето на юридическите лица, до които се отнасят фактите по спора (вж. точка 26 по-горе), показвали, че всички активи, служители и пасиви на „сектор П & Р“ на групата Alstom са били прехвърлени на групата Areva. Това обяснявало уговарянето в договора за прехвърляне на гаранция във връзка с минали задължения на „сектор П & Р“. Следователно за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. можело да отговарят само дружествата от групата Areva.

115    Комисията оспорва доводите на Alstom и иска настоящото оплакване да бъде отхвърлено

–       Съображения на Общия съд

116    Както следва от посочената в точка 65 по-горе съдебна практика, по принцип лицето, което управлява предприятието към момента на участието му в нарушението, носи отговорност за това нарушение, дори когато към датата на приемане на решението, с което се установява нарушението, посоченото предприятие е поставено под надзора или управлението на друго лице.

117    В настоящия случай Комисията приема, че Alstom носи лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., солидарна отговорност с Areva T & D SA за периода от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и солидарна отговорност с Areva T & D AG за периода от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г. Както бе отбелязано в точки 110 и 111 по-горе, с основание може да приеме, че през горепосочените периоди Alstom е управлявало това предприятие посредством Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, изцяло притежавани от него дъщерни дружества, осъществяващи дейност в областта на КАГИ.

118    Страните не оспорват, че считано от 8 януари 2004 г. и съгласно клаузите от договора за прехвърляне Alstom е загубило контрола върху Alstom T & D SA и Alstom T & D AG. Следователно от тази дата разглежданото предприятие вече не е било под надзора или управлението на Alstom.

119    Ето защо Комисията основателно е приела, че отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. следва да носи лицето, което е управлявало това предприятие посредством изцяло притежавани дъщерни дружества. Следователно тя не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че Alstom отговаря лично за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., и като не е прехвърлила посочената отговорност на дружествата от групата Areva само поради това че от 9 януари 2004 г. нататък разглежданото предприятие е било поставено под надзора или управлението на тези дружества.

120    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По личната отговорност на Areva T & D SA и на Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г.

–       Доводи на страните

121    С първата част от първото си правно основание дружествата от групата Areva изтъкват, че в обжалваното решение Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, тъй като е мотивирала противоречиво и във всички случаи недостатъчно подвеждането под отговорност на Areva T & D SA и Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г. Комисията си противоречала в съображения 368 и 369 от обжалваното решение, тълкувани във връзка с цитираната в съображение 337 от това решение съдебна практика, приемайки, от една страна, че Alstom е упражнявало решаващо влияние върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г., и от друга страна, че през посочените периоди същите тези дъщерни дружества са действали самостоятелно на пазара. Във всички случаи Комисията не мотивирала надлежно констатацията, че през тези периоди посочените дъщерни дружества са действали самостоятелно на пазара.

122    Освен това във връзка с първата част от второто си правно основание и с втората част от четвъртото си правно основание дружествата от групата Areva упрекват Комисията и в това, че в обжалваното решение не е спазила произтичащите от член 81, параграф 1 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно отговорността за нарушения, тъй като не е приела, че отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението носи единствено Alstom, което е управлявало това предприятие към момента на извършване на нарушението.

123    Накрая, в рамките на втората част от второто си правно основание дружествата от групата Areva поддържат по същество, че в обжалваното решение Комисията е нарушила общия принцип на правната сигурност, тъй като е приела, че Areva T & D SA и Areva T & D AG, които са управлявали разглежданото предприятие към момента на установяване на нарушението, носят лична отговорност за участието на това предприятие в нарушението през разглежданите периоди. Всъщност по този начин в обжалваното решение Комисията приложила нова санкционна политика към нарушение, извършено преди възприемането на тази политика.

124    Комисията оспорва доводите на дружествата от групата Areva и иска горепосочените правни основания или оплаквания да бъдат отхвърлени.

–       Съображения на Общия съд

125    Най-напред следва да се разгледа първата част от първото правно основание на дружествата от групата Areva, изведена от нарушение на задължението за мотивиране, което е съществено процесуално нарушение (вж. точка 88 по-горе).

126    Както бе изложено в точка 88 по-горе, за да отговарят на изискванията на член 253 ЕО индивидуалните решения на Комисията трябва да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съдилищата на Съюза — да упражнят своя контрол. Следователно те трябва да бъдат мотивирани непротиворечиво и в достатъчна степен (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Recueil, стр. I‑1331, точки 45 и 46).

127    Като се позовава на практиката на Съда и на Общия съд, в съображения 333—339 от обжалваното решение Комисията посочва приложените от нея правила относно отговорността за нарушения на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП. За да приеме, че Areva T & D SA и Areva T & D AG отговарят лично и солидарно с Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г., Комисията най-напред е приела, видно от съображения 368 и 369, че Areva T & D SA и Areva T & D AG, под наименованията си към онзи момент, са участвали пряко в нарушението. По този начин Комисията е отчела, както е констатирано в съображения 20, 21, 357, 358, 366 и 367 от обжалваното решение, че към момента на участието си в нарушението разглежданото предприятие е било под прекия надзор на тези дружества. По-нататък Комисията посочва, че Areva T & D SA и Areva T & D AG, под наименованията си към онзи момент, са образували един и същ стопански субект с Alstom, което ги е притежавало изцяло и което по принцип е определяло поведението им на пазара. Поради това в съответствие с принципа на личната отговорност (вж. точка 65 по-горе) тя е приела, че Areva T & D SA и Areva T & D AG отговарят лично и солидарно с Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г.

128    Макар в съображения 357, 366 и 367 от обжалваното решение да изтъква личната отговорност на бившите дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р на групата Alstom, Комисията не се позовава на самостоятелното поведение на посочените дъщерни дружества спрямо тяхното бивше дружество майка, а именно Alstom. В настоящия случай такова обстоятелство не може да се изведе, макар и имплицитно, от цитираната в съображение 337 от обжалваното решение съдебна практика, след като в съображение 369 от същото решение Комисията изрично е посочила, че през разглежданите периоди Areva T & D SA и Areva T & D AG, под наименованията си към онзи момент, „не са могли да вземат самостоятелни решения“.

129    От гореизложеното следва, че изключителната отговорност на Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., в качеството му на ръководител на това предприятие, е била мотивирана надлежно и непротиворечиво в обжалваното решение. Следователно първата част от първото правно основание на дружествата от групата Areva, изведена от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

130    На второ място следва да се разгледат двете части от второто правно основание и втората част от четвъртото правно основание, във връзка с които дружествата в групата Areva оспорват по същество подвеждането под отговорност на Areva T & D SA и на Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г.

131    Следва да се припомни, че забраната за обратно действие на наказателния закон, която е закрепена и в член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), е общ принцип за правопорядъка на всички държави членки и е неделима част от основните принципи на правото, за чието спазване следи съдът на Съюза (Решение на Съда от 10 юли 1984 г. по дело Kirk, 63/83, Recueil, стр. 2689, точка 22, Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 202, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 219 и Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точка 43).

132    Макар от член 15, параграф 4 от Регламент № 17 и от член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 да следва, че решенията, с които Комисията налага глоби за нарушаване на конкурентното право, нямат наказателен характер, това не означава, че в административните производства, които могат да доведат до налагането на санкции в приложение на конкурентното право, Комисията не е длъжна да спазва общите принципи на правото на Съюза, и по-конкретно забраната за обратно действие (Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 131 по-горе, точка 44).

133    За да бъде спазена тази забрана, по отношение на отговорността на физическите или юридическите лица за нарушения на конкурентното право трябва да се приложат правилата, действащи към момента на извършване на съответното нарушение (що се отнася до приложимите към санкционирането на нарушенията правила, вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 202, Решение по дело LR AF 1998/Комисия, точка 131 по-горе, точка 221 и Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 131 по-горе, точка 45). Макар да допуска постепенно изясняване на правилата за подвеждане под отговорност, забраната за обратно действие все пак не допуска новото тълкуване на тези правила да има обратно действие, когато резултатът от това тълкуване не е бил разумно предвидим от гледна точка на по-ранната съдебна практика (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 131 по-горе, точки 217 и 218).

134    Съгласно съдебната практика, когато няколко лица отговарят лично за участието в нарушение, извършено от едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право, те носят солидарна отговорност за това нарушение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223, точка 41, Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точки 33 и 34, Решение на Общия съд по дело HFB и др./Комисия, точка 66 по-горе, точки 54, 524 и 525, Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 62 и Решение на Общия съд по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 64 по-горе, точки 57—62). От тези решения следва също, че лична и солидарна отговорност за участието на едно и също предприятие в нарушението може да носи както лицето, под чийто пряк надзор или управление се е намирало това предприятие към момента на извършване на нарушението, така и лицето, което, поради това че действително е упражнявало контрол върху първото лице и е определяло пазарното му поведение, непряко е управлявало въпросното предприятие към момента на извършване на нарушението. Следователно цитираната в точки 65 и 116 по-горе съдебна практика трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до личната отговорност както на лицето, което управлява пряко предприятието към момента на извършване на нарушението, така и на лицето, което към същия този момент управлява непряко това предприятие.

135    Тази съдебна практика се прилага по аналогия и към член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

136    В настоящия случай, както бе констатирано в точка 71 по-горе, разглежданото в обжалваното решение предприятие не съответства, както поддържат дружествата от групата Areva, на „сектора П & Р“ на групата Alstom, който впоследствие е прехвърлен на групата Areva, а на съвкупността от активи, посредством които в рамките на този сектор или чрез него се осъществява дейността в областта на КАГИ. Освен това не бе опровергано твърдението, че през разглежданите периоди на нарушение Areva T & D SA и Areva T & D AG са били носители на права, свързани с тези активи, и че тези активи са били под прекия им надзор (вж. точка 102 по-горе). Накрая, установено е, че Alstom е определяло поведението на пазара на изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, и че по този начин е ръководило непряко разглежданото предприятие към момента на извършване на нарушението (вж. точка 110 по-горе). Освен това от съображения 358 и 371 от обжалваното решение следва, че Areva T & D SA и Alstom са подведени под солидарна отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 21 декември 2003 г., а Areva T & D SA, Areva T & D AG и Alstom са подведени под солидарна отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г.

137    Освен това от цитираната от дружествата в групата Areva съдебна практика, и по-конкретно от Решение на Съда по дело Cascades/Комисия, точка 65 по-горе (точки 79 и 80) и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия (C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 71), не следва, че в случай на прехвърляне на контрола над дъщерното дружество, управлявало пряко извършилото нарушението предприятие, единствено бившето дружество майка, управлявало предприятието непряко посредством своето дъщерно дружество, трябва да носи лична отговорност за участието на това предприятие в нарушението за периода преди прехвърлянето. Впрочем цитираната по-горе съдебна практика се отнася главно до възможността приобретателят на дадено предприятие по смисъла на конкурентното право да носи отговорност за участието на това предприятие в нарушеното за периода преди прехвърлянето му.

138    Тъй като Комисията е действала в съответствие с правилата относно отговорността за нарушения на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като е приела, че Areva T & D SA и Areva T & D AG отговарят лично и солидарно с Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението за периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г., тя не може да бъде упрекната, че в това отношение е нарушила някоя от тези две разпоредби.

139    Също така не може да се поддържа, че с обжалваното решение Комисията е нарушила забраната за обратно действие, поради това че е приложила с обратна сила нова санкционна политика. Приложените от Комисията в настоящия случай правила относно отговорността за нарушенията произтичат от прилагането на принципа на личната отговорност за нарушенията на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП. От цитираната в точки 65, 116 и 134 по-горе съдебна практика следва, че към момента на извършване на нарушението тези правила са били приложими и че макар да е възможно към същия този момент или впоследствие те да са били пояснени или уточнени, не може да се приеме, че това е довело до ново тълкуване на посочените правила, което не е било разумно предвидимо от гледна точка на по-ранната съдебна практика. Следователно обжалваното решение само по себе си не може да се разглежда като привеждане в действие на нова санкционна политика вследствие на възприемането на нови правила относно отговорността за нарушения на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП.

140    Впрочем неоспореното от дружествата в групата Areva обстоятелство, че в договора за прехвърляне тези дружества са уговорили гаранционна клауза във връзка с риска от подвеждането на Areva T & D SA и Areva T & D AG под отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушение на конкурентното право за периода преди неговото прехвърляне и санкционирането им на това основание, доказва, че дори преди приемането на обжалваното решение подвеждането под отговорност от страна на Комисията е било разумно предвидимо за дружествата от групата Areva и от гледна точка на приложимите към онзи момент правила относно отговорността за нарушенията.

141    От гореизложеното следва, че двете части от второто правно основание и втората част от четвъртото правно основание, изложени от дружествата в групата Areva, трябва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

 По личната отговорност на Areva и Areva T & D Holding за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г. в качеството им на дружества майки, които притежават изцяло Areva T & D SA и Areva T & D AG

–       Доводи на страните

142    Във връзка с третото си правно основание дружествата от групата Areva изтъкват, че с член 1, букви д) и е) от обжалваното решение Комисията е нарушила произтичащите от член 81, параграф 1 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно отговорността за нарушения, тъй като е приела, че в качеството си на дружества майки, които притежават изцяло Areva T & D SA и Areva T & D AG, те носят отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г., въпреки че представените от тях в административното производство доказателства са достатъчни, за да оборят в случая презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружествата им майки.

143    Комисията оспорва доводите на дружествата от групата Areva и счита, че горепосоченото правно основание следва да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Общия съд

144    От съображение 370 и съображение 371, буква в) от обжалваното решение, както и от съображения 333—337, 354 и 364 от него, към които препраща съображение 370, следва, че за да приеме, че Areva и Areva T & D Holding отговарят лично и солидарно с Areva T & D SA и Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г., Комисията не само е приложила презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерното дружество се притежава от неговото дружество майка, но взема предвид и фактическите обстоятелства, които Areva и Areva T & D Holding са изтъкнали в административното производство в опита си да оборят посочената презумпция (вж. точка 148 по-долу). Така според Комисията фактът, че Alstom е назначил нов член на управителния съвет на дъщерните си дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, подкрепя извода, че първото дружество е упражнявало решаващо влияние върху вторите дружества, доколкото, както личи от получената от уебсайта на групата Areva общодостъпна информация, този нов член на управителния съвет е бил назначен и за директор на „сектора П & Р“ на групата Areva на 19 януари 2004 г., тоест само десет дни след междугруповото прехвърляне, и същевременно е бил включен и в изпълнителния комитет на групата Areva. Освен това, що се отнася до операциите по преструктуриране в рамките на групата, Комисията счита, че промяната на търговското наименование на дъщерните дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р на групата Alstom, извършена непосредствено след междугруповото прехвърляне и в резултат на която тези дружества са били преименувани на T & D SA и Areva T & D AG, свидетелства за присъединяването им към групата Areva. Във всички случаи Комисията твърди, че посочените от Areva и от Areva T & D Holding фактически обстоятелства не доказват, че през разглеждания период на нарушението тези дружества не са упражнявали решаващо влияние върху изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р.

145    Както бе изложено в точка 86 по-горе, когато дружеството майка притежава целия капитал на дъщерното си дружество, се презумира, че то упражнява решаващо влияние върху пазарното поведение на последното и че следователно може да носи лична отговорност за посоченото поведение. Дружеството майка, което възнамерява да оспори решението на Комисията, с което същата приема, че то отговаря лично за извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, трябва да обори презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че дружеството майка притежава целия капитал на своето дъщерно дружество, като представи достатъчно доказателства, че последното е определяло самостоятелно поведението си на пазара (Решение по дело Avebe/Комисия, точка 86 по-горе, точка 136 и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 64 по-горе, точка 60; в този смисъл вж. също Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 65 по-горе, точка 29).

146    В настоящия случай Areva и Areva T & D Holding не оспорват съдържащата се в обжалваното решение фактическа констатация, че в периода от 9 януари до 11 май 2004 г. Areva T & D SA и Areva T & D AG са били пряко или непряко изцяло притежавани от тях дъщерни дружества. Тази констатация обаче дава основание на Комисията да презумира, че Areva T & D SA и Areva T & D AG не са определяли самостоятелно от Areva и Areva T & D Holding поведението си на пазара и следователно са образували с последните едно-единствено предприятие по смисъла на конкурентното право. В съответствие с цитираната в точка 86 по-горе съдебна практика Areva и Areva T & D Holding, които твърдят, че в разглеждания период изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, са определяли самостоятелно поведението си на пазара, са тези, които трябва да оборят презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружествата им майки, като представят достатъчно доказателства в това отношение.

147    Следователно трябва да се прецени дали изложените в административното производство от Areva и от Areva T & D Holding фактически обстоятелства, които тези дружества изтъкват и по дело T‑117/07, са достатъчни, за да оборят подкрепената от посочените по-горе допълнителни фактически обстоятелства презумпция за отговорност, на която се основава обжалваното решение, като докажат, че Areva T & D SA и Areva T & D AG наистина са определяли самостоятелно поведението си на пазара.

148    Както следва от точки 246—269 от отговора им на изложението на възраженията, в административното производство Areva и Areva T & D Holding по същество твърдят, че в периода от 9 януари до 11 май 2004 г. не са упражнявали решаващо влияние върху изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, тъй като по това време не са имали никакъв опит в този сектор и отделните му клонове на дейност. За това свидетелствал фактът, че назначените и обучени от групата Alstom оперативни ръководители са продължили да осъществяват функциите си. Само един от членовете на управителния съвет на техните дъщерни дружества същевременно работел и за тях. Впрочем, доколкото прехвърлянето към групата на Areva на „сектора П & Р“ на групата Alstom предполагало множество сложни операции по преструктуриране, някои от които приключили едва след 8 януари 2004 г., към тази дата Areva и Areva T & D Holding не могли да упражняват ефективно оперативен контрол върху този сектор и отделните му клонове на дейност. Освен това дружествата от групата Areva поддържат, че не е разумно да се презумира, че дадена група може незабавно и от момента, в който ѝ е прехвърлен нов сектор на дейност, да започне да упражнява ефективен контрол върху него и да узнае, че този сектор участва в нарушение на конкурентното право. В това отношение не било възможно дружествата от тази група да бъдат упрекнати в небрежност, като се имат предвид, от една страна, липсата им на опит в сектора П & Р и в дейностите в областта на КАГИ и от друга страна, дадените от групата Alstom в рамките на междугруповото прехвърляне писмени уверения относно липсата на предходни нарушения на конкурентното право.

149    От тези твърдения обаче, взети поотделно или в тяхната цялост, не може да се направи извод, че Areva T & D SA и Areva T & D AG наистина са определяли поведението си на пазара независимо от Areva и Areva T & D Holding. Следователно Комисията не е опорочила обжалваното решение с грешка при преценката, като е отхвърлила тези твърдения като лишени от доказателствена стойност.

150    От една страна, не намират подкрепа твърденията на дружествата от групата Areva, че в периода от 9 януари до 11 май 2004 г. Areva и Areva T & D Holding не са разполагали с достатъчно опит в сектора П & Р и дейностите в областта на КАГИ, така че да упражняват решаващо влияние върху поведението на Areva T & D SA и Areva T & D AG. Преди прехвърлянето групата Areva действително не е осъществявала дейност в сектора П & Р и в областта на КАГИ и по правило поемането на нов сектор на дейност от дадена група е деликатна операция. Не може да се заключи обаче, че в периода между 9 януари и 11 май 2004 г. Areva и Areva T & D Holding непременно са се отказали от действителното упражняване на решаващо влияние върху Areva T & D SA и Areva T & D AG. Освен това следва да се има предвид, че — видно от становището на самите дружества от групата Areva, което се съдържа в жалбата по дело T‑117/07 или в отговора им на изложението на възраженията, приложено към посочената жалба, както и от представените от тях документи в отговор на отправеното на 20 септември 2006 г. от Комисията искане за информация (вж. точка 24 по-горе), също приложено към жалбата — извършените в края на 2003 г. операции по преструктуриране са били уговорени и предвидени в сключения на 25 септември 2003 г. договор за прехвърляне. Следователно не е изключено сключването на този договор и последващото му изпълнение през 2003 г. да са дали повод на Areva и Areva T & D Holding да придобият или най-малкото да задълбочат познанията си относно сектора П & Р и дейностите в областта на КАГИ, и то дори преди действителното им прехвърляне към групата Areva на 8 януари 2004 г. Освен това както от становището на Комисията, така и от становището на самите дружества от групата Areva, съдържащо се в отговора им на изложението на възраженията, и от представените от тях документи в отговор на отправеното от Комисията на 20 септември 2006 г. искане за информация следва, че г‑н G. — новоназначеният от тях член на управителните съвети на Areva T & D SA и на Areva T & D AG, който от 19 януари 2004 г. е и изпълнителен директор на Areva T & D Holding и на това основание — председател на „подразделението П & Р“ и член на изпълнителния комитет на групата Аreva — е бил „нает извън групата“. Не е изключено това назначаване на лице извън групата да е позволило на Areva и на Areva T & D Holding да придобият липсващия им в разглеждания сектор опит. Назначаването на лице извън групата за нов изпълнителен директор не само че не доказва самостоятелността на Areva T & D SA и на Areva T & D AG в рамките на групата Areva, а дори напротив, показва, че в началото на разглеждания период Areva и Areva T & D Holding са създали организация, чрез която да упражняват действителен контрол върху изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, и да оказват решаващо влияние върху поведението им на пазара.

151    От друга страна, дори да се приемат за верни, твърденията на дружествата от групата Arevа, че Areva и Areva T & D са узнали за участието на разглежданото предприятие в нарушението едва на 11 май 2004 г., не доказват, че в периода от 9 януари до 11 май 2004 г. Areva T & D SA и Areva T & D AG са определяли самостоятелно поведението си на пазара.

152    С оглед на горните съображения третото правно основание, изложено от дружествата в групата Areva, следва да се отхвърли като неоснователно.

 По евентуалното прекъсване на нарушението, за което Alstom е подведено под отговорност, в периода от септември 1999 г. до март 2002 г.

–       Доводи на страните

153    С шестото си правно основание Alstom упреква по същество Комисията, че е нарушила правилата за доказване на продължителността на дадено нарушение, които произтичат от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и от член 15, параграф 2 от Регламент № 17, както и че е нарушила принципа на правната сигурност, тъй като в член 1, буква б) от обжалваното решение е констатирала, че разглежданото нарушение е продължило без прекъсване от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., тоест петнадесет години и осем месеца, поради което основният размер на наложената му с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение глоба е увеличен със 155 %.

154    Alstom твърди, че Комисията не е доказала надлежно, че картелът непрекъснато е осъществявал дейност, първоначално за период от тринадесет месеца (от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г.) и след това за период от четиринадесет месеца (от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г.), което съответства на обща продължителност от 27,5 месеца. Всеки един от тези периоди бил достатъчно дълъг, за да не може Комисията да презумира в съответствие със съдебната практика, че нарушението е продължило без прекъсване (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Recueil, стр. II‑1681, точка 62). Единственото доказателство, което Комисията привеждала в подкрепа на непрекъснатата продължителност на нарушението, бил списъкът от 12 май 2000 г. относно „срещите на комитета“ в периода от 18 май 2000 г. до 17 май 2001 г. Този списък, предоставен от АВВ и възпроизведен в съображение 197 от обжалваното решение, обаче не бил достатъчно доказателство за непрекъснатостта на нарушението през двата спорни периода, тъй като, от една страна, действителното провеждане на някои от споменатите в него срещи не било потвърдено и от друга страна, нито едно друго доказателство по преписката не удостоверявало наличието на неправомерна практика по време на тези срещи. Освен това Комисията не доказала антиконкурентната цел на посочените в списъка срещи, както се изисквало от съдебната практика (Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 116 и сл.). Alstom поддържа също, че Комисията не може да разглежда срока на действие на някои проекти за КАГИ като доказателство за участието му в картела през спорните периоди, при положение че както следва от съображение 198 от обжалваното решение, тя не е счела това доказателство за уличаващо по отношение на Siemens. Във всички случаи това доказателство не позволявало да се установи, че периодът на нарушението е от 17 май 2001 г. до 26 май 2002 г., тоест десет месеца.

155    В рамките на седмото си правно основание Alstom поддържа също, че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципа на зачитане на правото на защита и член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, като е взела предвид документи относно споразумение във връзка с проект за КАГИ с референтен номер [поверително] — сключено на 24 септември 1999 г. и със срок на действие до 28 септември 2001 г., — по отношение на които то не е имало възможност да изрази становище.

156    Предвид гореизложеното Alstom поддържа, че периодът на участие на разглежданото предприятие в нарушението, за което носи отговорност, е тринадесет години и три месеца и че поради това увеличението на основния размер на наложената му глоба трябва да се намали на 130 %.

157    Комисията оспорва доводите на Alstom и иска горепосочените правни основания и оплаквания да бъдат отхвърлени.

–       Съображения на Общия съд

158    Видно от съображения 2, 3, 248, 270 и 299 от обжалваното решение, Комисията упреква неговите адресати в това, че са участвали в едно-единствено, макар и сложно, продължено нарушение на член 81 ЕО в периода от 15 април 1988 г. до 11 май 2004 г. и на член 53 от Споразумението за ЕИП в периода от 1 януари 1994 г. до 11 май 2004 г., в рамките на което са договорили на световно равнище продажбата на проекти за КАГИ, разпределянето на пазари, разпределянето на квоти и запазването на съответните пазарни дялове, възлагането на проекти за КАГИ на определени за тази цел производители и манипулиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки (фиктивни оферти), за да бъдат сключени договорите с тези производители, определянето на цени чрез комплексни споразумения относно неразпределените проекти за КАГИ, развалянето на лицензионни договори с дружества, които не са членове на картела, и обмена на чувствителна информация относно пазара.

159    В съображение 323 от обжалваното решение Комисията констатира, че тези споразумения и/или съгласувани практики между производителите на КАГИ са действали поне от 15 април 1988 г. до 11 май 2004 г. От съображения 324 и 326 от обжалваното решение, тълкувани във връзка със съображение 358 от него и член 1, буква б) от разпоредителната му част, следва че Alstom е участвало в нарушението в периода от 15 април 1988 г. — датата на приемането и влизането в сила на Споразумението GQ и Споразумението EQ (вж. точки 29 и 31 по-горе), до 8 януари 2004 г. — датата, на която групата Alstom прехвърля своя „сектор П & Р“ на групата Areva.

160    В съображения 177—216 от обжалваното решение Комисията представя „хронологичен преглед на развитието на картела“. Що се отнася до развитието на картела през спорните два периода, а именно периодите от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г. и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г., в съображения 178 и 179 от обжалваното решение Комисията констатира следното:

„(178) Siemens преустановява участието си в срещите на картела през септември 1999 г., последвано от Hitachi и Schneider/VA Tech през 2000 г. Неучастието на Siemens е било особено дестабилизиращо от европейска гледна точка, тъй като това дружество е европейски секретар на група Европа от 1988 г. и едновременно с това е основен оператор във и извън Европа. Дейността на картела обаче продължава и [Alstom] поема длъжността секретар на група Европа. Поради намаления състав спрямо 1988 г. логистиката се опростява дотолкова, че обезсмисля съществуването на една по-сложна структура.

(179) През 2002 г. Siemens, Hitachi и VA Tech възобновяват участието си в картела […]“

161    В съображения 191—198 от обжалваното решение Комисията посочва предоставените от АВВ или от дружествата от групата Fuji доказателства, които според нея показват, че картелът е продължил да съществува след оттеглянето на Siemens през септември 1999 г. и на Hitachi и „Schneider/VA Tech“ през 2000 г. и преди постепенното завръщане на тези дружества от март 2002 г. нататък. Най-напред, в съображения 191—196 Комисията се позовава на представените от АВВ с искането му за освобождаване от глоба (вж. точка 10 по-горе) документи относно поредица от факсове, разменени в периода от 18 декември 2000 г. до 22 януари 2001 г. между АВВ, Melco и Alstom във връзка със срещите и разпределянето на проекти за КАГИ. По-нататък, в съображение 197 от обжалваното решение Комисията се позовава на представен от АВВ с искането му за освобождаване от глоба документ от 12 май 2000 г., съдържащ списък на „срещите на комитета“ за част от периода 2000—2001 г. Според нея от този списък личи, че в тези срещи са участвали Reyrolle, Alstom, Schneider, ABB, Melco и Toshiba, но не и Siemens и „JAEPS (Hitachi)“, което съвпада с изявлението на АВВ в отговора му от 4 октомври 2004 г. на отправеното от Комисията искане за информация (вж. точка 15 по-горе), „че последните две дружества не са били част от картела в онзи момент“. Накрая, в съображение 198 от обжалваното решение тя посочва съвкупност от документи, предоставени от дружествата от групата Fuji с искането им на основание Известието относно сътрудничеството (вж. точка 20 по-горе) и от АВВ с допълнение от 7 май 2004 г. към искането му за освобождаване от глоба (вж. точка 12 по-горе) и в които се споменават споразумения, сключени между членовете на картела, относно осем проекта за КАГИ с референтни номера в рамките на картела [поверително], от които е видно, че картелът е бил активен в този период.

162    В съображение 286 от обжалваното решение Комисията посочва, че тези доказателства по преписката показват, че „картелът е продължил да съществува и в отсъствието [на Siemens и на Hitachi] (вж. напр. съображения 191—198 по-горе), след като [последните дружества] временно са прекъснали участието си в него“.

163    От член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и от член 15, параграф 2 от Регламент № 17 следва, че при определянето на размера на глобата, която следва да бъде наложена за участието на дадено предприятие в нарушение на конкурентното право, се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

164    При спор дали е налице нарушение, изискването за правна сигурност в полза на икономическите оператори задължава Комисията, върху която пада тежестта да докаже констатираните от нея нарушения, да представи доказателства, с които надлежно да се установи наличието на конститутивните елементи на нарушението. Що се отнася по-специално до твърдяната продължителност на нарушението, същият принцип на правната сигурност налага, когато липсват преки доказателства за продължителността на нарушението, Комисията да представи поне доказателства, които се отнасят до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато (Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79, Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 188 и Решение на Общия съд по дело Degussa/Комисия, точка 154 по-горе, точки 114 и 153).

165    Що се отнася до доказателствата, които Комисията може да приеме в това отношение, е важно да се посочи, че тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно, най-често в трета държава, а свързаната с тях документация е сведена до минимум. Дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на неправомерни контакти между стопански субекти, като протоколи от срещи, обикновено те са само фрагментарни и откъслечни, така че често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени чрез дедукция. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на конкурентното право (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точки 55—57). Тези улики и съвпадения позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на конкурентното право (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 166).

166    Освен това фактът, че за определени периоди от време не е доказано наличието на продължено нарушение, не е пречка да се приеме, че общият период на нарушението надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективи и съгласувани улики. В случаите на нарушение, което продължава много години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължено нарушение (Решение по дело Technische Unie/Комисия, точка 165 по-горе, точка 169).

167    В случая Alstom не оспорва, че дейностите, в които е участвало разглежданото предприятие в рамките на картела, са били осъществявани в периода от 15 април 1988 г. до 28 октомври 1999 г., след това от 15 декември 2000 г. до 22 януари 2001 г. и накрая от 26 март 2002 г. до 11 май 2004 г. По-нататък, то не оспорва, че тези различни действия са част от нарушение, което има една-единствена цел, и се вписват в рамките на едно-единствено продължено нарушение. То оспорва само продължителността на това нарушение, като твърди, че Комисията не е доказала надлежно и в съответствие с изискванията на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и на принципа на правната сигурност, че картелът е действал в периодите от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г. и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г. С други думи, с настоящото правно основание Alstom не оспорва по същество извода на Комисията, че е налице едно-единствено продължено нарушение, а само изтъква, че що се отнася до продължителността на нарушението, е налице нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и на принципа на правната сигурност във връзка с тежестта на доказване.

168    Така с шестото правно основание на жалбата се поставя въпросът дали Комисията е доказала надлежно и в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и с принципа на правната сигурност, че картелът е продължил да осъществява дейност в периодите от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г. и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г.

169    Най-напред следва да се посочи, че Alstom не оспорва съдържащите се в съображение 170 от обжалваното решение изводи на Комисията във връзка с организацията и функционирането на картела, а именно че „членовете на картела са взели цялостни превантивни мерки както в световен, така и в европейски план, за да замаскират или прикрият контактите и срещите помежду си“, и че „тези мерки за прикриване съществуват от началото на картела и са засилени от 2002 г.“ Следователно с оглед на цитираната в точка 165 по-горе съдебна практика в настоящия случай Комисията правилно е основала извода си относно продължителността на нарушението на цялостна оценка на доказателствата и уликите, които според нея са релевантни в това отношение.

170    Alstom твърди по същество, че въз основа на приетите от Комисията доказателства и улики не може да се установи, че след като дейността, в която е участвало разглежданото предприятие в рамките на картела, е била осъществявана в продължение на единадесет години и шест месеца, тя е продължила и от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г., тоест за период от тринадесет месеца. Освен това от тези доказателства и улики не можело да се установи, че след като е била възобновена за малко повече от месец, въпросната дейност е продължила и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г., тоест за нов период от четиринадесет месеца, преди отново да бъде възобновена за период от една година и осем месеца. Следователно трябва да се разгледа въпросът за доказателствената стойност на всяко едно от приетите от Комисията в обжалваното решение доказателства и улики.

171    Alstom неправилно приема, че всяко едно от въпросните доказателства или улики удостоверява дейността на картела само към датата, на която е било съставено. Всъщност то не отчита, че тези документи могат да докажат наличието на продължено нарушение.

172    В случая Комисията правилно приема в обжалваното решение, че представената от АВВ поредица от факсове доказва дейността на картела в периода „около 2000 г.“ Освен че доказва наличието на конкретно споразумение между АВВ, Melco и Alstom във връзка със списък от проекти за КАГИ, тази поредица свидетелства и за продължаването на дейността на картела между същите тези предприятия в началото на 2001 г. във връзка с друг списък на проекти за КАГИ, приложен към първия факс от поредицата с дата 18 декември 2000 г.

173    По-нататък Комисията правилно приема, че списъкът от 12 май 2000 г. с тринадесет „срещи на комитета“, проведени в периода от 18 май 2000 г. до 17 май 2001 г., е улика за това, че картелът е продължил да действа между Reyrolle, Alstom, Schneider, ABB, Melco и Toshiba до 17 май 2001 г. Антиконкурентната цел на тези „срещи на комитета“ може да бъде изведена от това, че в този списък всяко едно от посочените в съображения 142 и 197 от обжалваното решение предприятия е било обозначено с неговия специален код в рамките на картела и че както потвърждават няколко членове на картела, някои от събранията на органите — съвместният комитет Европа/Япония и комитетът Европа, — които участват в оперативната дейност на картела, са били планирани, което следва и от съображения 150 и 151 от обжалваното решение. Доколкото действителното провеждане на шест от тези срещи на комитета е било потвърдено от някои участници в картела или установено с други материали по делото, като документи за пътни разходи или записки в лични бележници, дейността на картела в периода от 18 май да се приеме за доказана.

174    Накрая, без дори да взема предвид споразумението относно проекта за КАГИ с референтен номер [поверително], във връзка с което Alstom се позовава в рамките на седмото си правно основание на нарушение на принципа на зачитане на правото на защита, нито пък споразумението относно проекта за КАГИ с референтен номер [поверително], в което това дружество не е участвало, Комисията правилно приема, че споразуменията, в които то участва и които се отнасят до шест други проекта за КАГИ с референтни номера [поверително], доказват, че картелът е бил действащ или поне е породил последици в периода от 27 август 1998 г. — датата на сключване на споразумението относно проект за КАГИ с референтен номер [поверително], и 28 октомври 2001 г. — датата, на която споразумението относно проект за КАГИ с референтен номер [поверително] е престанало да поражда последици.

175    В това отношение е важно да се припомни, че за да е налице споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО и по аналогия — на член 53 от Споразумението за ЕИП, е достатъчно съответните предприятия да са изразили общата си воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Petrofina/Комисия, T‑2/89, Recueil, стр. II‑1087, точка 211 и Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело ICI/Комисия, T‑13/89, Recueil, стр. II‑1021, точка 253; в този смисъл вж. също Решение по дело ACF Chemiefarma/Комисия, точка 87 по-горе, точка 112 и Решение по дело Van Landewyck и др./Комисия, точка 87 по-горе, точка 86). Освен това член 81 ЕО се прилага, когато последиците от даден картел продължават да са проявяват, без той да е бил официално преустановен (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело ICI/Комисия, посочено по-горе, точка 254 и Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Acerinox/Комисия, T‑48/98, Recueil, стр. II‑3859, точка 63). Посочената по-горе съдебна практика се прилага по аналогия към член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

176    Следователно, доколкото Alstom не оспорва обстоятелството, че в приложение на правилата на картела е сключило споразумения за разпределянето в рамките на картела на шест проекта за КАГИ с референтни номера [поверително] и доколкото, взети заедно, тези споразумения, предвид датата на влизането им в сила и срока им на действие, е трябвало да породят последици между 27 август 1998 г. — дата на влизане в сила на споразумението относно проект с референтен номер [поверително], и 28 октомври 2001 г. — датата на прекратяване на споразумението относно проект с референтен номер [поверително], Комисията основателно приема тези споразумения за улика, че нарушението е продължило без прекъсване през целия разглеждан период.

177    Alstom не взема предвид обстоятелството, че макар всяко от посочените по-горе доказателства и улики, взети поотделно, да удостоверява проявленията на картела само в периода от септември 1999 г. до март 2002 г., преценени в тяхната съвкупност и при липсата на друго непротиворечиво обяснение, те могат да докажат надлежно наличието на продължено нарушение. В настоящото производство обаче Alstom не предоставя непротиворечиво обяснение във връзка с твърденията си, че разглежданото предприятие е прекъснало дейността си в рамките на картела в периодите от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г. и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г. (вж. точка 170 по-горе), и в частност на причините, поради които посочената дейност е била възобновена само за кратко време (малко повече от месец) в периода от 15 декември 2000 г. до 22 януари 2001 г., между два периода на прекъсване от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г. и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г. В този контекст може да се приеме, че доказателствата за многократни проявления на картела между септември 1999 г. и март 2002 г., независимо от прекъсването на участието на Siemens, а след това и на Hitachi и на „Schneider/VA Tech“, както и съвкупността от възприетите от Комисията улики за това, че дейността, в която участва разглежданото предприятие в рамките на картела, е продължила през целия разглеждан период, удостоверяват надлежно факта, че картелът е продължил да осъществява дейността си без прекъсване в периодите от 28 октомври 1999 г. до 15 декември 2000 г. и от 22 януари 2001 г. до 26 март 2002 г.

178    Освен това положението на Alstom не може да се сравнява с това на Siemens, тъй като по отношение на последното Комисията се е основала на съдържащите се в преписката съвпадащи изявления на други членове на картела, за да заключи, че Siemens е преустановило участието си в картела през септември 1999 г., и оттам да приеме, че на тази дата то е престанало да изпълнява споразуменията, сключени относно проекти за КАГИ с референтни номера [поверително], които са продължили да пораждат последици между 27 август 1998 г. и 28 октомври 2001 г. Впрочем в съображение 169 от обжалваното решение, което не е оспорено от Alstom, се посочва, че в преписката се съдържат доказателства за това, че известно време след като Siemens временно е прекъснало участието си в картела, останалите участници в него са се опитали да го накажат за оттеглянето му, като го конкурират във връзка с проектите за КАГИ в целия свят, което доказва, че Siemens е престанало да се съобразява с правилата на картела.

179    Следователно трябва да се констатира, че Комисията не е нарушила нито правилата за доказване, произтичащи от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и от член 15, параграф 2 от Регламент № 17, нито принципа на правната сигурност, като в член 1, буква б) от обжалваното решение е приела, че нарушението, в което е упрекнато Alstom, е продължило без прекъсване от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., тоест четиринадесет години и осем месеца, което обосновава увеличение със 155 % на основния размер на глобата, наложена на това дружество с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение.

180    Следователно изложеното от Alstom шесто правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

181    Освен това от горепосочените съображения следва, че споразумението относно проекта за КАГИ с референтен номер [поверително] не е от абсолютна необходимост за доказването на основателността на направения от Комисията в обжалваното решение извод — а именно че въпросното нарушение е продължило без прекъсване през целия период от 28 октомври 1999 г. до 26 март 2002 г. — и че този извод се подкрепя и от други доказателства.

182    От това следва, че оплакването за нарушение на принципа на зачитане на правото на защита, направено във връзка със седмото правно основание, трябва да се отхвърли като неотносимо, тъй като се отнася до доказателство, което в рамките на обжалваното решение може да се разглежда като допълващо.

 По исканията за отмяна или изменение на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение

183    В рамките на четвъртото и седмото правно основание Alstom иска отмяна или, при условията на евентуалност, изменение на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение. С първото и второто правно основание, които трябва да се разгледат заедно, то иска отмяна или, при условията на евентуалност, намаляване на наложената му с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба, за чието заплащане отговаря солидарно с Areva T & D SA.

184    В рамките на първото и четвъртото си правно основание дружествата от групата Areva искат отмяна на наложената им с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба или, при условията на евентуалност, намаляване на тази глоба.

 По нарушението на правилата на погасителната давност, що се отнася до индивидуалната глоба, наложена на Alstom с член 2, буква б) от обжалваното решение

–       Доводи на страните

185    С третата част от четвъртото правно основание Alstom твърди — при условията на евентуалност, в случай че посоченото правно основание бъде уважено в първата, но не и във втората му част, — че е налице нарушение на член 25 от Регламент № 1/2003, доколкото към момента на приемане на обжалваното решение правомощието на Комисията да му наложи индивидуална глоба за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. е било погасено по давност.

186    Комисията оспорва доводите на Alstom и иска горепосоченото правно основание да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Общия съд

187    Alstom прави настоящото оплакване, в случай че бъде прието, че то не носи отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., тъй като не е упражнявало решаващо влияние върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р, и че личната му отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периода от 15 април 1988 г. до 6 януари 1992 г. не е била прехвърлена върху посочените дружества.

188    По силата на член 25 от Регламент № 1/2003 правомощието на Комисията да налага санкции за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП се погасява с изтичането на пет години. Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. Въпреки това в случай на продължени или повторни нарушения давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е преустановено. В случай че нарушението, в което е упрекнато Alstom, е преустановено на 6 декември 1992 г., към датата на приемане на обжалваното решение, а именно 24 януари 2007 г., правомощието на Комисията да му наложи глоба за това нарушение е погасено по давност.

189    Все пак, като се има предвид, че в първата си част четвъртото правно основание е отхвърлено, тъй като в периода от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г Alstom е упражнявало решаващо влияние върху дъщерните си дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р (вж. точки 80—110 по-горе), хипотезата, на която се основава настоящото оплакване, не е налице. Следователно то не може да бъде уважено.

 По нарушението на произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила в областта на солидарната отговорност за заплащането на глобите, нарушението на член 7 ЕО, нарушението на принципа на правната сигурност, на забраната за обратно действие, на принципа на равно третиране, на принципа на пропорционалност, на правото на ефективни правни средства за защита и на принципа за личната отговорност, както и нарушението на задължението за мотивиране, що се отнася до глобите, наложени на Alstom и на дружествата от групата Areva с член 2, буква в) от обжалваното решение

–       Доводи на страните

190    С първото си правно основание Alstom упреква Комисията, че като му е наложила с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба в размер на 53 550 000 EUR, за чието заплащане отговаря солидарно с Areva T & D SA, тя е нарушила правото му на ефективни правни средства за защита. По тази причина процесуалното му положение било свързано с това на Areva T & D SA.

191    С второто си правно основание Alstom изтъква най-напред, че като му е наложила с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба в размер на 53 550 000 EUR, за чието заплащане отговаря солидарно с Areva T & D SA, Комисията е нарушила правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, които произтичат от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП. Тези правила допускали да се наложи глоба, която да бъде заплатена при условията на солидарност, само на дружества, които към момента на приемане на решението за налагане на глоба са принадлежали към една и съща група и от които може пряко и формално да се търси отговорност за нарушението, тъй като имат непосредствен интерес от него. Освен това Alstom поддържа, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране на приеманите от нея индивидуални решения, като не е посочила в обжалваното решение причините, поради които е счела, че към момента на приемане на обжалваното решение Alstom е образувало един-единствен стопански субект с Areva T & D SA и че е имало непосредствен интерес от нарушението. В това отношение обжалваното решение се основавало и на противоречиви мотиви, тъй като в съображение 358, букви б) и в) и съображение 371, буква а) от него се посочвало, че глобата, която трябва да бъде заплатена при условията на солидарност, е за период, в който Alstom е образувало един-единствен стопански субект с Areva T & D SA, а в съображение 371, буква в) се посочвало, че на практика тази глоба обхваща и период, през който това не е било така. Alstom поддържа също така, че Комисията е нарушила общия принцип на личната отговорност, като при условията на солидарност му е наложила глоба за нарушение, за което то не е лично отговорно. Накрая Alstom твърди, че Комисията е нарушила принципа на правната сигурност, като е създала положение на правна несигурност, що се отнася до изпълнението на обжалваното решение, тъй като задълженото да плати глобата лице се определя едва когато Комисията насочи изпълнението към един от солидарните длъжници, и тъй като същата е обвързала правното положение на всеки от солидарните длъжници с това на другия.

192    С първата част от четвъртото правно основание и с втората част от първото правно основание дружествата от групата Areva упрекват Комисията, че налагайки с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба в размер на 53 550 000 EUR, за чието заплащане Areva T & D SA отговаря солидарно с Alstom, е нарушила произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите. Тези правила не допускали да се наложи глоба при условията на солидарност на дружества, които към момента на приемане на решението за налагане на глобата не принадлежат към една и съща група. Освен това дружествата от групата Areva изтъкват, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране на приеманите от нея индивидуални решения, като не е посочила в обжалваното решение причините, поради които е счела, че към датата на приемане на обжалваното решение Areva T & D SA и Alstom са образували един-единствен стопански субект.

193    С петата част от четвъртото правно основание дружествата от групата Areva упрекват Комисията, че по същество е нарушила принципа на правната сигурност, тъй като, налагайки глоба на Areva T & D SA и на Alstom, която да бъде заплатена при условията на солидарност, приложила нова санкционна политика или нови правила относно солидарната отговорност за заплащането на глоби към факти, настъпили преди тяхното приемане.

194    С третата и четвъртата част от четвъртото правно основание дружествата от групата Areva изтъкват, че Комисията е нарушила член 7 ЕО и принципите на равно третиране и на пропорционалност, като е делегирала на националния съд или арбитраж правомощието да определи отговорността на всяко от санкционираните дружества и оттам припадащите им се части от размера на наложената им глоба и като е задължила Areva T & D SA да заплати на Комисията суми, които в крайна сметка е трябвало да бъдат заплатени от Alstom. Освен това с шестата част от същото това правно основание дружествата от групата Areva поддържат, че Комисията е нарушила правото на ефективни правни средства за защита, тъй като налагайки на Areva T & D SA и на Alstom глоба, която да заплатят при условията на солидарност, е свързала правното им положение.

195    Освен това с петото правно основание дружествата от групата Areva упрекват Комисията, че е нарушила произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, като с член 2, буква в) от обжалваното решение им е наложила глоба в размер на 25 500 000 EUR, която да заплатят при условията на солидарност, без да е установила предварително, видно от третото правно основание (вж. точка 142 по-горе), че към момента на извършване на нарушението те са образували една-единствена икономическа единица и че всяко от тях може да носи лична отговорност за това нарушение.

196    Комисията оспорва доводите на Alstom и на дружествата от групата Areva и иска всички техни правни основания и оплаквания да бъдат отхвърлени.

–       Съображения на Общия съд

197    На първо място следва да се прецени законосъобразността на глобата в размер на 53 550 000 EUR, която трябва да бъде заплатена при условията на солидарност и която е наложена на Alstom и на Areva T & D SA с член 2, буква в) от обжалваното решение.

198    В това отношение най-напред следва да се разгледат правните основания или оплакванията, изведени по същество от нарушението на член 81 ЕО, на член 53 от Споразумението за ЕИП и на правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глоби, както и на задължението за мотивиране, като се започне с твърдяното нарушение на задължението за мотивиране.

199    Както бе изложено в точки 96—99 и 125—129 по-горе, в обжалваното решение Комисията надлежно е мотивирала личната отговорност на Alstom и на Areva T & D SA за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., като е констатирала, че през този период посочените дружества са ръководили пряко или непряко това предприятие. Освен това от съображения 348—356, съображение 358, букви б) и в), съображение 369 и съображение 371, букви a) и б) от обжалваното решение следва изрично, че тъй като Alstom и Alstom T & D SA са образували един-единствен стопански субект в рамките на групата Alstom, Комисията е приела, че Alstom и Areva T&D SA (по-рано Alstom T & D SA) носят лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и на това основание с член 2, буква в) от обжалваното решение им е наложила глоба в размер на 53 550 000 EUR, платима солидарно.

200    Комисията не може да бъде упрекната, че не е мотивирала изрично наложената на Alstom и Areva T & D SA при условията на солидарност глоба от гледна точка на факта, че към момента на приемане на обжалваното решение тези дружества вече не са образували един-единствен стопански субект, след като, видно от обжалваното решение, това обстоятелство не е пречка според Комисията за налагането на глоба при условията на солидарност. Всъщност от съдебната практика следва, че Комисията не е длъжна да включи в решението си изрични мотиви относно някои аспекти, които ѝ се струват явно неотносими, лишени от или с очевидно второстепенно значение за преценката ѝ (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 8 юли 2003 г. по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, T‑374/00, Recueil, стр. II‑2275, точка 186 и Решение на Общия съд от 9 юли 2007 г. по дело Sun Chemical Group и др./Комисия, T‑282/06, Recueil, стр. II‑2149, точка 58). Що се отнася до това дали Комисията основателно е изключила въпросните елементи от своята преценка, този аспект спада към проверката на материалната законосъобразност на обжалваното решение, а не към проверката дали са налице съществени процесуални нарушения. Следователно не може да представлява нарушение на член 253 ЕО (вж. точка 88 по-горе).

201    Не е основателно и оплакването на Alstom, че Комисията си противоречи в съображение 371, буква в) от обжалваното решение, като приема, че Alstom отговаря лично и солидарно с Areva T & D SA и Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периода след прехвърлянето на сектора П & Р на групата Alstom на 8 януари 2004 г. Всъщност от посоченото съображение следва, че само Areva, Areva T & D Holding, Areva T & D SA и Areva T & D AG, но не и Alstom носят отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г.

202    Правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

203    Следователно трябва да се разгледат изложените от Alstom и дружествата от групата Areva правни основания и оплаквания по същество, и на първо място тези, с които по същество те изтъкват, че член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, както и правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глоби не допускат да се наложи глоба при условията на солидарност на дружества, които не могат да носят лична отговорност за нарушението и които към момента на приемане на решението за налагане на глобата вече не образуват един-единствен стопански субект.

204    В това отношение следва да се подчертае, че солидарната отговорност за заплащането на глобите, дължими за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, е правна последица, която произтича по право от материалноправните норми на тези членове.

205    Както следва от изложената в точка 134 по-горе съдебна практика, солидарната отговорност за заплащането на глоба, дължима от няколко лица за участието на дадено предприятие в нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, произтича от това, че всяко едно от тези лица носи лична отговорност за участието на предприятието в нарушението. Тъй като пазарното поведение на предприятието е единно, за целите на прилагане на конкурентното право е оправдано дружествата, или по-общо правните субекти, които могат да носят лична отговорност за това поведение, да отговарят солидарно (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, точка 134 по-горе, точка 41, Решение на Общия съд по дело HFB и др./Комисия, точка 66 по-горе, точки 54, 524 и 525 и Решение на Общия съд по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 134 по-горе, точка 62). Солидарната отговорност за заплащането на глобите, наложени поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото служи като гаранция за действителното събиране на въпросните глоби, допринася за постигането на възпиращата цел, която по принцип преследва конкурентното право (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело ACF Chemiefarma/Комисия, точка 87 по-горе, точки 172 и 173 и Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, Recueil, стр. I‑5859, точка 61), и то при спазване на принципа ne bis in idem — основен принцип на правото на Съюза, закрепен и в член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, — който забранява едно и също нарушение на конкурентното право да се санкционира повече от един път, като санкцията се налага за едно и също пазарно поведение на правните субекти, които могат да носят лична отговорност за това поведение (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точка 338, Решение по дело PVC II, точка 64 по-горе, точки 95—99 и Решение на Общия съд от 13 декември 2006 г. по дело FNCBV и др./Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Recueil, стр. II‑4987, точка 340).

206    Фактът, че личната отговорност на няколко дружества за участието на едно и също предприятие в дадено нарушение не е идентична, не е пречка да им бъде наложена глоба при условията на солидарна отговорност, стига солидарната отговорност за заплащането на глобата да се отнася само до периода на нарушение, през който те са образували една икономическа единица и следователно са представлявали предприятие по смисъла на конкурентното право. Във всички случаи от цитираната от жалбоподателите съдебна практика не следва, че глоба при условията на солидарна отговорност може да бъде наложена само на дружества, които образуват една икономическа единица към момента на приемане на решението за налагане на глобата. Следователно налагайки с член 2, буква в) от обжалваното решение на Alstom и на Areva T & D SA глоба при условията на солидарна отговорност в размер на 53 550 000 EUR, Комисията правилно не е отчела, че към 24 януари 2007 г. тези две дружества вече не са образували една икономическа единица.

207    С оглед на гореизложеното с член 2, буква в) от обжалваното решение Комисията е имала право да наложи на Alstom и на Areva T & D SA платима при условията на солидарност глоба в размер на 53 550 000 EUR за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., при положение че както следва от точки 80—141 по-горе, тя основателно е констатирала, че всяко от тези две дружества може да отговаря лично за това участие.

208    Следователно трябва да се отхвърлят като неоснователни правните основания и оплаквания, изведени по същество от нарушение на член 81 ЕО, на член 53 от Споразумението за ЕИП и на правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глобите.

209    Следователно по-нататък трябва да се разгледат правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на забраната за обратно действие и на принципа на правната сигурност.

210    Принципът на правната сигурност, който представлява общ принцип на правото на Съюза, изисква по-специално всяка правна уредба на Съюза, и в частност тази, която налага или позволява да се налагат санкции дори когато същите нямат наказателен характер, да бъде ясна и точна, така че съответните лица да могат да се запознаят по недвусмислен начин с правата и задълженията, които произтичат от нея, и да могат да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 септември 1984 г. по дело Könecke, 117/83, Recueil, стр. 3291, точка 11, Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 61 по-горе, точка 71 и цитираната съдебна практика). Този принцип следва да бъде спазван както във връзка с нормите с наказателен характер, така и във връзка със специфичните административни актове, които налагат или позволяват да се налагат административни санкции. Той се прилага не само спрямо нормите, които установяват състава на нарушението, но и спрямо тези, които определят последиците, произтичащи от тяхното нарушаване (вж. Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 61 по-горе, точка 72 и цитираната съдебна практика).

211    Освен това, както бе посочено в точки 131—133 по-горе, забраната за обратно действие е неделима част от основните принципи на правото, за чието спазване следят съдилищата на Съюза, и изисква във връзка с решенията по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП да се прилагат действащите към момента на извършване на констатираното и санкционирано нарушение правила относно отговорността и санкциите за нарушения на конкурентното право. Този принцип не допуска прилагането с обратна сила към дадено нарушение на нови правила относно отговорността и санкциите, резултатът от които не е бил разумно предвидим към момента на извършване на нарушението.

212    От цитираната в точки 134 и 205 по-горе съдебна практика следва, че приложените от Комисията в настоящия случай правила относно отговорността и санкциите за нарушения на конкурентното право вече са съществували към момента на извършване на нарушението, а именно в периода от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., и че при всички положения не може да се приеме, че те са били установени за първи път в обжалваното решение. Тези правила са били известни или най-малкото е трябвало да бъдат известни на Alstom и на дружествата от групата Areva към момента на настъпване на фактите. Освен това тези правила са достатъчно ясни и точни, за да могат Alstom и дружествата от групата Areva да предвидят резултата от прилагането им към обстоятелствата по настоящия случай. Както бе посочено в точка 140 по-горе, това може да обясни факта, че в договора за прехвърляне е уговорена гаранционна клауза във връзка с риска от подвеждането на Areva T & D SA и на Areva T & D AG под отговорност за по-рано извършени нарушения. Следователно Alstom и дружествата от групата Areva неоснователно твърдят, че в случая е налице нарушение на забраната за обратно действие или на принципа на правната сигурност, произтичащо от глобата в размер на 53 550 000 EUR, за чието заплащане Alstom и Areva T & D SA отговарят солидарно по силата на член 2, буква в) от обжалваното решение.

213    Доколкото правното основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, може да се тълкува като възражение за незаконосъобразност на правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, поради това че тези правила били източник на несигурност, що се отнася до заплащането на глобата, до определянето на длъжника и до правното положение на солидарните длъжници, посоченото правно основание изисква произнасяне по самата законосъобразност на режима на „солидарната отговорност за заплащането на глобите“ съгласно конкурентното право и проверка дали санкционираните дружества могат да се запознаят достатъчно точно с произтичащите от този режим права и задължения. Също както понятието „предприятие“ по смисъла на конкурентното право, от което то произтича ipso iure (вж. точка 205 по-горе), понятието „солидарна отговорност за заплащането на глобите“ е самостоятелно понятие, което трябва да се тълкува с оглед на целите и системата на конкурентното право, от което е част, и евентуално с оглед на общите принципи, които са характерни за всички национални правни системи.

214    С писмо, регистрирано в секретариата на Общия съд на 18 юни 2009 г. (вж. точка 42 по-горе), и обратно на това, което заявява в съдебното заседание (вж. точка 39 по-горе), Комисията изтъква, че когато налага глоба, която трябва да бъде заплатена от няколко дружества при условията на солидарност, без да дава допълнителни уточнения или указания в разпоредителната част на решението си, не урежда въпроса каква е припадащата се част на всеки един от отделните съдлъжници предвид вътрешните им отношения. Все пак трябва да се посочи, че решението, с което Комисията задължава няколко дружества да заплатят глоба при условията на солидарна отговорност, неизбежно поражда всички последици, които по право се свързват с правния режим на глобите съгласно конкурентното право, и то както в отношенията между кредитора и солидарните длъжници, така и в отношенията между самите солидарни длъжници. Следователно нито Комисията, нито жалбоподателите могат да твърдят, че солидарната отговорност за заплащането на глобата урежда отношенията между кредитора и солидарните длъжници, но не и вътрешните отношения между солидарните длъжници. Освен това Комисията и жалбоподателите нямат основание да твърдят, че дружествата могат да уговарят свободно начина, по който трябва да разпределят помежду си наложените им по член 15, параграф 2 от Регламент № 17 или член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при условията на солидарност глоби за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като единствено Комисията е компетентна в това отношение.

215    Следва да се приеме, че при липсата на обратни указания в решението на Комисията, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност поради неправомерното поведение на дадено предприятие, Комисията счита, че тези дружества са еднакво отговорни за посоченото поведение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия, C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точки 100 и 101). Освен това вече е прието, че дружествата, които отговарят солидарно за заплащането на глобата, дължат една-единствена глоба, чийто размер се изчислява въз основа на оборота на съответното предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело Aristrain/Комисия, посочено по-горе, точка 101). От това следва, че всяко от дружествата дължи на Комисията пълния размер на глобата и извършеното от едно от тях плащане освобождава всички по отношение на Комисията. Дружествата, на които е наложена глоба при условията на солидарност и които при липсата на обратни указания в решението за налагане на тази глоба са еднакво отговорни за извършване на нарушението, по принцип трябва да платят еднаква част от наложената за това нарушение глоба. Следователно дружеството, което, след като Комисията е насочила изпълнението срещу него, заплати целия размер на глобата, има иск на основание самото решение на Комисията срещу останалите солидарни длъжници съобразно частта на всеки един от тях. Макар решението, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност, да не дава възможност да се определи a priori срещу кое от тези дружества в действителност Комисията ще насочи изпълнението, то все пак не е пречка всяко от тези дружества да узнае със сигурност каква е припадащата му се част от глобата и в случай че е изпълнило повече от своята част, да предяви иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

216    От гореизложеното следва, че солидарната отговорност за заплащането на глобите съгласно конкурентното право не е пречка за това всяко едно от санкционираните дружества да се запознае недвусмислено с финансовите последици, които могат да произтекат за него от санкцията. Фактът, че в този контекст обжалваното решение не дава възможност да се разбере кое от тези дружествата ще трябва да заплати глобата на Комисията, сам по себе си не представлява нарушение на принципа на правната сигурност.

217    Освен това от юридическа гледна точка солидарната отговорност за заплащането на глобите съгласно конкурентното право не е пречка всяко едно от санкционираните дружества да подаде жалба за отмяна на решението, с което Комисията им налага глоба при условията на солидарност. В настоящия случай както Alstom, така и Areva T & D SA са упражнили правото си на обжалване, като всяко от тях е подало жалба за отмяна на основание член 230 ЕО.

218    Следователно правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на забраната за обратно действие и на принципа на правната сигурност, трябва да бъдат изцяло отхвърлени.

219    Що се отнася до правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на принципа за личната отговорност, следва да се припомни, че съгласно този принцип, приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции по силата на конкурентното право, физическите или юридическите лица трябва да бъдат санкционирани само за деяния, за които лично отговарят (Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T‑45/98 и T‑47/98, Recueil, стр. II‑3757, точка 63, Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 278 и Решение на Общия съд от 30 януари 2007 г. по дело France Télécom/Комисия, T‑340/03, Сборник, стр. II‑107, точка 66).

220    В случая Alstom и Areva T & D SA са били санкционирани, поради участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., за деяния, за които според Комисията отговарят лично. Както вече бе отбелязано в точка 127 по-горе, именно поради отговорността им като преки или непреки ръководители на разглежданото предприятие тези дружества отговарят лично за участието на това дружество в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. Следователно с член 2, буква в) от обжалваното решение на Alstom и на Areva T&D SA е наложена глоба в размер на 53 550 000 EUR, платима при условията на солидарност, за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, което се приема, че те са извършили лично, тъй като към онзи момент са ръководили разглежданото предприятие (вж. в този смисъл Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, точка 134 по-горе, точка 28).

221    Следователно правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на принципа на личната отговорност, също трябва да бъдат отхвърлени.

222    Доколкото във връзка с правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на принципа на личната отговорност, Alstom изтъква в писмената си реплика по дело T‑127/07, че липсата на индивидуализиране на санкцията в резултат на солидарната отговорност за заплащане на глобите засяга целта да се гарантира възпиращо действие на глобите, предвидена по специално в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, трябва да се констатира, че оплакване, което не се основава на правно или фактическо обстоятелство, установено в хода на административното производство, представлява ново оплакване, което е недопустимо съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник. Във всички случаи това оплакване е неоснователно, тъй като, както вече бе посочено в точка 215 по-горе, всеки един от солидарните длъжници е длъжен по отношение на останалите да заплати припадащата му се част от глобата и по този начин понася по принцип тежестта на наложената от Комисията глоба.

223    По-нататък следва да се разгледат правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, доколкото поради солидарната им отговорност правното положение на Alstom се оказва обвързано от процесуална гледна точка с това на Areva T & D SA и обратно.

224    Изискването за съдебен контрол представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и който е закрепен също в членове 6 и 13 от ЕКПЧ (Решение на Съда от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 18 и Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точка 39, Решение от 5 август 2003 г. по дело P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, T‑116/01 и T‑118/01, Recueil, стр. II‑2957, точка 209). Освен това правото на ефективни правни средства за защита е потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прокламирана на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ С 364, стр. 1).

225    Изискването за ефективен съдебен контрол се прилага към всяко решение на Комисията, с което се констатира и санкционира нарушение на конкурентното право (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Enso Española/Комисия, T‑348/94, Recueil, стр. II‑1875, точка 60 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точка 42).

226    Съгласно член 17 от Регламент № 17 и член 31 от Регламент № 1/2003 Общият съд притежава неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията налага глоба, и може да отменя, намалява или увеличава наложената глоба.

227    В производствата по жалби на основание член 230 EO контролът за законосъобразност на решенията, с които Комисията подвежда под отговорност физически или юридически лица за нарушение на конкурентното право и налага глоба на това основание, трябва да се разглежда като ефективен съдебен контрол върху това решение. Всъщност по естеството си правните основания, които засегнатите физически и юридически лица могат да изтъкнат в подкрепа на искането си за отмяна на акта, позволяват на Общия съд да прецени основателността от правна и от фактическа страна на констатираното от Комисията нарушение и на наложената от нея глоба в областта на конкурентното право (вж. в този смисъл Решение по дело Lafarge/Комисия, точка 225 по-горе, точка 45). Интензивността на упражнявания от съдилищата на Съюза контрол и следователно ефективността на жалбите срещу решенията, с които Комисията установява нарушение на правилата за конкуренция и определя глоба, се подсилват и от пълния съдебен контрол на Общия съд в тази област. Извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, пълният съдебен контрол, който съдилищата на Съюза имат право да упражняват, им дава възможност да изменят обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземат предвид всички фактически обстоятелства, за да променят например размера на наложената глоба (Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 692).

228    В случая, като е подвела Alstom и Areva T & D SA под отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и като им е наложила по тази причина с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба в размер на 53 550 000 ЕUR, платима при условията на солидарност, Комисията не е засегнала правото на всяко едно от тези дружества, в качеството на адресати на обжалваното решение, да поискат съдебен контрол върху това решение, като упражнят гарантираните от правото на Съюза и от Споразумението за ЕИП способи за защита. Всъщност както Alstom, така и Areva T & D SA са могли да подадат пред Общия съд жалба по член 230 EO, с която да поискат не само частична отмяна на обжалваното решение, за да се осигури неговата законосъобразност, по-конкретно в частта, с която им се налага глоба при условията на солидарност, но и изменение на обжалваното решение по отношение на размера на тази глоба. Следователно всяко едно от тези дружества е могло да поиска от съдилищата на Съюза да се произнесат по законосъобразността от гледна точка на правото на Съюза на солидарна отговорност за заплащането на наложената им с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба в размер на 53 550 000 EUR. По силата на обратното действие (Решение на Съда от 26 април 1988 г. по дело Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, Recueil, стр. 2181, точка 30) и на абсолютната сила на пресъдено нещо (Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, Recueil, стр. I‑5363, точка 54, Решение на Съда от 15 февруари 2001 г. по дело Nachi Europe, C‑239/99, Recueil, стр. I‑1197, точка 26 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑372/97, Recueil, стр. I‑3679, точка 36), с които се ползват решенията за отмяна, в случай че жалбите на Alstom или Areva T & D SA бъдат уважени, тези дружества ще бъдат освободени от всякаква отговорност, произтичаща от констатираното нарушение, и от всякакво задължение да заплатят на Комисията наложената им за това нарушение глоба или от всякакво задължение да заплатят припадащата им се част от посочената глоба, ако тази глоба е заплатена от другия солидарен длъжник.

229    Фактът, че както поддържа Alstom, гаранционната клауза, уговорена в договора за прехвърляне, може да неутрализира ползата, която това дружество би могло да извлече от жалбата си по дело T‑121/07, трябва да се разглежда като правна последица от сключеното между страните споразумение, а не като последица от самото обжалвано решение. Следователно, видно от съображение 368 in fine на обжалваното решение, фактът, че такава гаранционна клауза е била уговорена в договора за прехвърляне, не оказва влияние върху законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност следва да се припомни, че член 81 ЕО и по аналогия член 53 от Споразумението за ЕИП представляват норми от публичен ред, абсолютно необходими за изпълнението на възложените на Европейската общност и на ЕИП задачи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точка 49 и цитираната съдебна практика), така че отговорността и санкцията, които дружествата понасят при нарушение на тези норми, не могат да зависят от свободната им воля.

230    Следователно не може да се приеме, че обжалваното решение нарушава принципа на правото на ефективни правни средства за защита, поради това че с член 2, буква в) от него на Alstom и на Areva T & D SA се налага глоба в размер 53 550 000 ЕUR, платима солидарно.

231    Ето защо правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

232    Накрая, следва да се разгледат правните основания и оплакванията, изведени от нарушение на член 7 ЕО, както и на принципите на равно третиране и на пропорционалност, поради това че задължавайки Alstom и Areva T & D SA да заплатят глоба при условията на солидарност, Комисията делегирала на националния съд или арбитраж правомощието да определи отговорността на всяко едно от тях за извършването на констатираното нарушение и следователно припадащите им се части от глобата и изложила T & D SA на риска да заплати на Комисията суми, които в крайна сметка били дължими от Alstom.

233    Съгласно член 5 ЕО Европейската общност действа само в рамките на правомощията, предоставени ѝ от Договора, и с оглед на целите, предвидени в него. Поради това тя разполага само с предоставена компетентност (вж. в този смисъл Становище 2/94 на Съда от 28 март 1996 г., Recueil, стр. I‑1759, точка 23). Съгласно член 7, параграф 1 ЕО институциите, които допринасят като Комисията за изпълнението на задачите на Общността, също действат само в рамките на предоставените им от Договора правомощия. Дадена институция не може да се откаже от правомощията си, тъй като в противен случай не би изпълнила възложената ѝ съгласно член 7, параграф 1 ЕО роля във връзка с изпълнението на задачите на Общността.

234    Когато, както в настоящия случай, Комисията образува производство с оглед приемането на решение за констатиране на нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, единствено тя е компетентна по силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 или член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да констатира това нарушение и да наложи глоби на предприятията, които умишлено или поради небрежност са участвали в него. Комисията не може да делегира на трето лице поверените ѝ с горепосочените разпоредби правомощия, тъй като в противен случай би нарушила принципа на предоставена компетентност (вж. в този смисъл, що се отнася до правомощията по разследване, които Комисията извлича от член 3 от Регламент № 17, Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точка 1264).

235    Освен това следва да се припомни, че всеки път, когато налага глоби съгласно конкурентното право, Комисията трябва да спазва общите принципи на правото, сред които са принципите на равно третиране и на пропорционалност, съобразно тълкуването им от съдилищата на Съюза (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02, Recueil, стр. II‑3627, точка 315). Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Съда от 13 декември 1984 г. по дело Sermide, 106/83, Recueil, стр. 4209, точка 28 и Решение на Съда от 28 юни 1990 г. по дело Hoche, C‑174/89, Recueil, стр. I‑2681, точка 25; Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело BPB de Eendracht/Комисия, T‑311/94, Recueil, стр. II‑1129, точка 309). От своя страна, принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните с разглежданата правна уредба цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, и че породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др., C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 13 и Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, Recueil, стр. I‑2265, точка 96).

236    В настоящия случай, обратно на това, което поддържат дружествата от групата Areva, в обжалваното решение Комисията е определила степента на отговорност на Areva T & D SA и на Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и следователно припадащата им се част от размера на глобата, за чието заплащане отговарят солидарно пред Комисията. Всъщност, както бе констатирано в точка 215 по-горе, следва да се приеме, че при липсата на обратни указания в обжалваното решение Areva T & D SA и Alstom носят еднаква отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г., от което следва, че припадащата им се част от размера на глобата, за чието заплащане отговарят солидарно, по принцип е 50 %. Тъй като тези съображения се извеждат от самото обжалвано решение, не може да се приеме, че в случая Комисията е делегирала на националния съд или арбитраж част от правомощията си за установяване и санкциониране на нарушенията на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП.

237    При положение че разгледаните по-горе правни основания и оплаквания се основават на неправилна хипотеза, те трябва да се отхвърлят като неоснователни.

238    Следователно трябва да се отхвърлят изцяло изложените от Alstom и от дружествата от групата Areva правни основания и оплаквания, които се отнасят до наложената с член 2, буква в) от обжалваното решение на Alstom и на Areva T & D SA глоба в размер на 53 550 000 EUR при условията на солидарност и са изведени от нарушение на произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, от нарушение на член 7 ЕО, от нарушение на принципите на правна сигурност, на равно третиране, на пропорционалност, на правото на ефективни правни средства за защита и на личната отговорност, както и от нарушение на задължението за мотивиране.

239    На второ място, остава да се разгледа правното основание, изведено от нарушение на произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, що се отнася до глобата в размер на 25 500 000 EUR, която съгласно член 2, буква в) от обжалваното решение трябва да бъде заплатена солидарно от дружествата от групата Areva.

240    В съображения 370 и 371, буква в) от обжалваното решение Комисията констатира, че дружествата от групата Areva отговарят лично за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г., тъй като са ръководили пряко или непряко това предприятие през въпросния период на нарушение и към онзи момент са образували едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право.

241    От посочената в точки 134 и 205 по-горе съдебна практика следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че дружествата, ръководили пряко или непряко дадено предприятие към момента на участието му в нарушението, отговарят лично за неправомерното поведение на това предприятие. Във връзка с настоящото правно основание дружествата от групата Areva не оспорват, че Areva T & D SA и Areva T & D AG са ръководили пряко разглежданото предприятие в периода от 9 януари до 11 май 2004 г., а само това, че Areva и Areva T & D Holding са ръководили непряко същото това предприятие посредством изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, осъществяващи дейност в сектора П & Р. Все пак от изложените в точки 144—152 по-горе съображения следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че в периода от 9 януари до 11 май 2004 г. Areva и Areva T & D Holding действително са упражнявали контрол върху Areva T & D SA и Areva T & D AG и са определяли поведението им на пазара.

242    Следователно не може да се поддържа, че Комисията е нарушила произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила относно солидарната отговорност за заплащането на глобите, що се отнася до глобата в размер на 25 500 000 EUR, за която в член 2, буква в) от обжалваното решение Комисията е приела, че трябва да бъде заплатена солидарно от дружествата от групата Areva.

243    Поради това трябва да се отхвърлят като неоснователни правните основания и оплакванията, с които жалбоподателите оспорват глобата, наложена им с член 2, буква в) от обжалваното решение и платима при условията на солидарност.

 По нарушението на принципа на зачитане на правото на защита и на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003

–       Доводи на страните

244    Във връзка със седмото правно основание Alstom упреква Комисията, че в обжалваното решение е нарушила принципа на зачитане на правото на защита и член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тъй като възприетите срещу него в обжалваното решение твърдения за нарушения не съвпадат с тези в изложението на възраженията. То счита, че не е успяло да изложи своята гледна точка относно „изключителната отговорност“, която му е вменена в обжалваното решение поради участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., тъй като в точка 337 от изложението на възраженията Комисията е посочила, че на това основание то носи „солидарна отговорност“ с Areva T & D SA и Areva T & D AG.

245    Комисията оспорва доводите на Alstom и иска настоящото оплакване да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Общия съд

246    Зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да доведе до санкции, по-конкретно до глоби или до периодични имуществени санкции, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се спазва дори ако става въпрос за производство с административен характер (Решение на Съда от 13 февруари 1979 г. по дело Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, Recueil, стр. 461, точка 9 и Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия, C‑176/99 P, Recueil, стр. I‑10687, точка 19; Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 44).

247    Зачитането на правото на защита изисква по време на административното производство на заинтересуваното предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно становището си относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на конкурентното право (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 10 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точка 66).

248    В този смисъл Регламент № 1/2003, както и преди него Регламент № 17, предвижда на страните да се изпрати изложение на възраженията, което трябва ясно да посочва всички съществени доказателства, на които се основава Комисията на този етап от производството. Това посочване все пак може да бъде обобщаващо, а решението не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 247 по-горе, точка 14, Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точка 67), тъй като същото е подготвителен документ, съдържащ само временни фактически и правни изводи (вж. Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точка 67 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 63 и цитираната съдебна практика). Поради тази причина Комисията може и дори трябва да вземе предвид обстоятелствата, установени в административното производство, за да се откаже по-конкретно от неоснователните твърдения за нарушения (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 247 по-горе, точка 14, Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точка 67).

249    Във връзка с настоящото оплакване Alstom поддържа, че Комисията е нарушила принципа на зачитане на правото на защита, тъй като в обжалваното решение се е отказала от твърдение за нарушение, което първоначално е направила по отношение на Areva T & D SA и на Areva T & D AG в параграф 337 от изложението на възраженията и по повод на което приема, че тези дружества отговарят лично за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г.

250    Комисията — която оспорва твърдението на Alstom, според което тя не му е указала, че го счита за единствено отговорно за нарушението в периода от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. — изтъква, че от параграф 337 от изложението на възраженията във връзка с параграф 331 от него следва, че е възнамерявала да приеме, че Alstom носи самостоятелна отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. С оглед на това възражение най-напред следва да се изясни въпросът за основателността на това твърдение.

251    В параграф 331 от изложението на възраженията Комисията припомня практиката на Съда и на Общия съд относно презумпцията за отговорност на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества, която произтича от обстоятелството, че първите притежават изцяло или почти изцяло дружествения капитал на вторите.

252    В параграф 336 от изложението на възраженията Комисията отбелязва, че Alstom и неговите юридически и икономически предшественици са притежавали целия или почти целия дружествен капитал на участвалите в описаното в изложението на възраженията тайно споразумение правни субекти, а именно, от една страна, Alsthom SA (Франция), GEC Alsthom SA, Kléber Eylau, GEC Alsthom T & D SA и Alstom T & D SA, чийто юридически и икономически приемник е Areva T&D SA, и от друга страна, Sprecher Energie, GEC Alsthom T&D, Alstom T & D AG, Alstom Power (Schweiz) и Alstom AG (Швейцария), чийто юридически и икономически приемник е Areva T & D AG.

253    В параграф 337 от изложението на възраженията Комисията посочва, че по посочените в параграф 331 от изложението на възраженията причини е възнамерявала да приеме, че Alstom, Areva T & D SA и Areva T & D AG носят солидарна отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. — датата на присъединяване на разглежданото предприятие към Споразумението GQ и Споразумението EQ, и 8 януари 2004 г. — датата, на която групата Alstom е прехвърлила своя „сектор П & Р“ на групата Areva.

254    Предвид ясния текст на параграф 337 от изложението на възраженията следва да се приеме, че Alstom правилно изтъква, че изложението на възраженията показва намерението на Комисията да приеме, че Areva T & D SA и Areva T & D AG носят лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. Следователно, доколкото в обжалваното решение Комисията приема, че само Alstom носи отговорност за нарушението за този период, тя се отказва по същество от първоначално формулираното в изложението на възраженията твърдение за нарушение спрямо Areva T & D SA и Areva T & D AG и поради това обжалваното решение не е съгласувано с изложението на възраженията.

255    От преписката се вижда, че в отговора си на изложението на възраженията дружествата от групата Areva са предоставили на Комисията допълнителна информация, която показва, че възприетото спрямо Areva T & D SA и Areva T & D AG твърдение за нарушение е необосновано. Всъщност от съображение 344 от обжалваното решение, на което се позовава Комисията, следва, че тя е отчела обстоятелството, че в отговора си на изложението на възраженията дружествата от групата Areva са заявили, че поне до 1993 г. само Alstom трябва да носи отговорност за нарушението, тъй като групата Alstom, такава каквато е била към онзи момент, е контролирала пряко дейността в областта на П & Р в периода от 1988 г. до 1993 г., тоест до учредяването на праводателя на Alstom T & D SA, а именно GEC Alsthom T & D SA. За да заключи в съображения 358 и 371 от обжалваното решение, че Areva T & D SA и Areva T & D AG не носят лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., в съображения 20, 357 и 366 от обжалваното решение Комисията приема, че тези дружества, под наименованието, което са имали към онзи момент, не са съществували съответно до 7 декември 1992 г. — датата, на която дейността на групата Alstom в областта на КАГИ във Франция е била прехвърлена на Kléber Eylau, и до 22 декември 2003 г. — датата, на която дейността на групата Alstom в областта на КАГИ в Швейцария е била прехвърлена на Alstom (Schweiz) Services.

256    Следователно трябва да се прецени дали отговорността на Alstom е нараснала, поради това че в обжалваното решение Комисията е отказала да приеме, че Areva T & D SA и Areva T & D AG носят лична отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г.

257    С оглед на посочените в точки 205 и 215 по-горе последици на солидарната отговорност за заплащането на глобите следва да се констатира, че обстоятелството, че съгласно обжалваното решение само Alstom носи отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г., променя неговото правно положение и че по този начин отбелязаното в точка 254 по-горе несъответствие между изложението на възраженията и обжалваното решение го уврежда. Всъщност, като отказва да ангажира личната отговорност на Areva T & D SA и на Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. и следователно като отказва за този период да им наложи глоба, платима солидарно с Alstom, Комисията в крайна сметка прехвърля цялата отговорност и оттам тежестта на глобата върху Alstom, въпреки че съгласно правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глобите всеки един от солидарните длъжници в крайна сметка отговаря спрямо останалите само за припадащата му се част от размера на глобата, дължима при условията на солидарност.

258    Доколкото изложението на възраженията има временен характер, Комисията е могла в случая да се откаже от формулираното в него твърдение за нарушение срещу Areva T & D SA и Areva T & D AG с оглед на предоставената от Areva в административното производство допълнителна информация, която е обосновала този отказ. Тъй като обаче уврежда Alstom, този отказ е възможен само ако впоследствие на последното е била предоставена възможност да изрази становище в това отношение.

259    В отговор на формулираното от дружествата от групата Areva в отговора им на изложението на възраженията становище, че само Alstom трябва да носи отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. (вж. точка 255 по-горе), в съображение 344 от обжалваното решение Комисията посочва, че в отговора си на изложението на възраженията Alstom е признало изрично, че в съответствие с уговорените между групата Alstom и групата Areva в договора за прехвърляне условия е имало достъп до отговора на дружествата от групата Areva на изложението на възраженията и се е запознало подробно с доводите на групата Areva относно отговорността. Тя добавя, че по време на проведеното на 18 и 19 юли 2006 г. изслушване както Alstom, така и дружествата от групата Areva са имали възможност да изложат отново доводите си и да отговорят на доводите на другата страна. В съображения 345—347 от обжалваното решение Комисията посочва доводите, които Alstom изтъква в отговора си на изложението на възраженията. В съображение 347 тя отбелязва, че Alstom отрича да е участвало активно в дейността в областта на КАГИ или в свързания с тази област картел преди 1993 г., предвид това че „клон П & Р“, впоследствие прекръстен на „сектор П & Р“ (към който са принадлежали Alstom T & D SA и Alstom T & D AG), винаги е действал като самостоятелно предприятие на пазара както преди, така и след като е придобило правосубектност, и че поддържа, че само „секторът П & Р“ и следователно Areva T & D SA и Areva T & D AG трябва да отговарят за нарушението.

260    Alstom не оспорва съдържанието на съображения 344, 345 и 347 от обжалваното решение. От тези съображения ясно личи, че дори преди приемането на обжалваното решение Аlstom е могло да изрази становище по въпроса за изключителната му отговорност за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г. и че това дружество се е запознало с доводите на дружествата от групата Areva в отговора им на изложението на възраженията. От тези съображения следва също, че Alstom е могло да посочи и причините, поради които според него не е следвало да се изоставя първоначалното твърдение за нарушение, изтъкнато срещу Areva T & D SA и Areva T & D AG в изложението на възраженията.

261    Това се потвърждава от окончателния доклад на служителя по изслушването от 15 януари 2007 г., в който се отбелязва, че с оглед на писмените отговори на изложението на възраженията и последвалата кореспонденция, както и резултатите от изслушването, продължителността на нарушението, така както е посочена в изложението на възраженията, е била намалена по отношение на Areva T & D SA и Areva T & D AG и че в случая е било спазено правото на изслушване на всички страни в производството.

262    След като е установено, че преди приемането на обжалваното решение Alstom е могло да изрази становището си по този въпрос, следва да се заключи, че правото на защита на Alstom не е било нарушено от съществуващото между изложението на възраженията и обжалваното решение несъответствие, произтичащо от обстоятелството, че в обжалваното решение не е ангажирана личната отговорност на Areva T & D SA и на Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г.

263    Следователно изложеното от Alstom във връзка със седмото правно основание оплакване, изведено от нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, трябва да се отхвърли.

 По увеличението с 50 % на основния размер на глобите, наложени на Alstom и на дружествата от групата Areva с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение

–       Доводи на страните

264    С петото си правно основание, което се състои от три части, Alstom упреква Комисията в това, че е увеличила с 50 % основния размер на наложените му с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение глоби поради наличието на отегчаващо обстоятелство, изведено от водещата роля на разглежданото предприятие в качеството му на „европейски секретар“ на картела.

265    Първата част от изложеното от Alstom пето правно основание е изведена от грешка, която опорочава извода на Комисията, че в качеството си на „европейски секретар“ на картела разглежданото предприятие е имало водеща роля.

266    Alstom признава, че разглежданото предприятие е било „европейски секретар“ на картела „от „около 2000 г.“ до 2004 г.“ То признава също, че „ролята на [„европейски секретар“ на картела, изпълнявана от разглежданото предприятие], му е придала централна роля или роля на „свързващо звено“ в рамките на картела и че „е очевидно, че централизирането и/или разпределянето на информацията са довели до по-ефективното функциониране на картела“. То не оспорва, че ролята на „европейски секретар“ предполага „поемането на организационни функции, свързани с централизирането, събирането и обмена на информация между европейските участници и между тях и японските [участници], разпределянето на проекти [за КАГИ] в зависимост от получените от участниците уведомителни формуляри и в приложение на механичен принцип (квоти) или ръководенето на някои, но не на всички срещи“. Накрая, то признава, че в качеството си „европейски секретар“ на картела е „следяло […] промените в квотите на всеки участник вследствие на разпределянето на проекти [за КАГИ], от една страна, и на получаването на поръчките от клиентите, от друга“.

267    Alstom обаче счита, че не може да бъде възприемано за водач на картела само поради това че е изпълнявало функциите на „европейски секретар“, след като, както личи от обжалваното решение и от доказателствата по преписката на Комисията, тези функции са му били наложени от останалите членове на картела, най-напред временно в периода от 2000 г. до март 2002 г., а след това и за постоянно. Освен това от изложението на възраженията, от обжалваното решение и от преписката на Комисията следвало, че функциите на „европейски секретар“ са чисто административни и не са определяли на разглежданото предприятие роля, по-важна от тази на останалите членове на картела, на водач или подбудител на нарушението.

268    Втората част от изложеното от Alstom пето правно основание е изведена по същество от нарушение на точка 2, трето тире от Насоките, както и от нарушение на задължението за мотивиране. Обстоятелствата, които обичайно се вземат предвид, за да се установи ролята на водач по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките, в настоящия случай или не били налице, или били общи за всички членове на картела. От една страна, в настоящия случай не били налице някои от обстоятелствата, определящи положението на водач при извършване на нарушението. Alstom нито отправяло заплахи до неучастващите в картела конкуренти, нито вземало решения относно разширяването на картела или отношенията му с трети лица. То не било натоварено и с контрола за спазването на картелното споразумение от неговите членове. Позицията му на съответния пазар не била водеща в сравнение с тази на други дружества като Siemens и ABB, които имали по-големи пазарни дялове от неговия, и не му позволявала да упражнява натиск върху другите конкуренти. Освен това Alstom не можело да бъде разглеждано, от гледна точка на съдебната практика, като инициатор или автор на схемата на картела или на правилата за неговото функциониране, тъй като първото споразумение, сключено през 1988 г., било подписано от девет европейски дружества и картелът бил организиран от тях. От друга страна, някои от типичните за ролята на водач на картела характеристики били налице не само при Alstom, но и при всички или някои от останалите членове на картела. Така подготовката на и участието в стратегическите срещи на картела, както и честотата на това участие, били общи за Alstom, Siemens и ABB аспекти, що се отнася до т.нар. „ръководни“ срещи, свързани с управлението на картела, и до събранията на съвместния комитет Европа/Япония. От своя страна работните групи и подготвителните срещи на всяка група за срещите на съвместния комитет Европа/Япония обединявали всички участници в картела. Не било установено, че Alstom е поемало повече инициативи, отколкото другите дружества в рамките на картела или че е действало самостоятелно, що се отнася например до редовните промени на кодовете в рамките на картела. Накрая, всеки един от членовете на картела, преследвайки своя интерес, осигурявал спазването на указанията и на дисциплината в рамките на картела, а спазването на задълженията на японските членове на картела се осигурявало от комитет Европа. В този контекст Комисията не можела да изведе от качеството му на „европейски секретар“ на картела наличието на отегчаващо обстоятелство, произтичащо от това, че ролята му за функционирането на картела е била по-важна от тази на останалите дружества и дори решаваща за неговото оцеляване. Освен това Комисията не мотивирала надлежно и в достатъчна степен извода си, че посвещавайки значителни ресурси и поемайки инициативата в рамките на картела, „европейският секретар“ на картела е изпълнявал много важна и на практика решаваща за функционирането на картела роля.

269    Третата част от изложеното от Alstom пето правно основание е изведена от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност. Комисията нарушила принципа на равно третиране, тъй като, от гледна точка на ролята на водач като отегчаващо обстоятелство, третирала разглежданото предприятие по същия начин като Siemens, въпреки че те не били в сходно положение, и по различен начин от ABB и от участвалите в констатираното нарушение японски предприятия, въпреки че те били в сходно положение. Alstom твърди също, че е налице нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото разглежданото предприятие е било третирано по еднакъв начин със Siemens.

270    С шестото си правно основание, което се състои от четири части, дружествата от групата Areva оспорват увеличаването — поради ролята на водач на разглежданото предприятие в качеството му на „европейски секретар“ на картела — на размера на наложената им с член 2, буква в) от обжалваното решение глоба.

271    Първата част от изложеното от дружествата от групата Areva шесто правно основание е изведена от нарушение на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003 и на точка 2 от Насоките, доколкото Комисията е квалифицирала тези дружества като водач на картела, без да е доказала, че те са имали ръководни функции или са били инициатори на картела. Макар в качеството си на „европейски секретар“ разглежданото предприятие да е осъществявало изпълнителни функции от административно естество в периода от края на 1999 г. до май 2004 г., то никога не е имало ръководни функции, нито е действало като главен инициатор на картела. Видно от преписката на Комисията фактът, че разглежданото предприятие е изпълнявало секретарски функции по време на работните срещи, не означавал, че то е оказвало решаващо влияние върху стратегически за картела въпроси. Последните били обсъждани на срещите, свързани с управлението на картела, които били председателствани от ABB. Освен това с течение на времето длъжността европейски секретар на картела изгубила значението си до такава степен, че за изпълнението ѝ дори не се предоставяло възнаграждение. Във всички случаи, за разлика от Siemens и от ABB, разглежданото предприятие не разполагало с необходимата пазарна мощ, за да играе ролята на водач при извършването на нарушението.

272    Втората част от изложеното от дружествата от групата Areva шесто правно основание е изведена от грешка, опорочаваща преценката на Комисията относно естеството на функциите, изпълнявани от разглежданото предприятие в качеството му на „европейски секретар“ на картела.

273    Дружествата от групата Areva признават, че разглежданото предприятие „действително е било европейски секретар на картела от края на 1999 г. до май 2004 г.“ и че в това отношение е изпълнявало „административна […] роля“ или „инструментална функция“, която „без съмнение е улеснявала дейността на картела“. Що се отнася до същността на тази роля, те признават, че „европейският секретар“ на картела „е […] улеснявал обмена на информация“ в рамките на картела, тъй като е централизирал, събирал и обменял информация относно неговото функциониране. Освен това те признават, че „европейският секретар“ на картела е „организирал“ и „осигурявал секретарското обслужване на работните срещи“ на картела и че в тази връзка е трябвало да съставя дневния ред в съответствие с „резултатите от обсъжданията и предложенията на всички членове на картела“ и „да обобщава […] исканията и предложенията на членовете на картела и […] резултатите от обсъжданията“, по-специално що се отнася до възлагането на проектите за КАГИ. Накрая, от тяхното писмено становище следва, че до „2002 г.“ „европейският секретар“ на картела е играел роля и при „разпределянето на проектите [за КАГИ]“.

274    Дружествата от групата Areva обаче считат, че не може да им бъде вменена ролята на водач на картела, поради това че са изпълнявали ролята на „европейски секретар“. В съображение 512 от обжалваното решение Комисията преценила неправилно, че „европейският секретар“ е бил инструмент за комуникация между членовете на картела и че е свиквал и председателствал срещите, свързани с прилагането на картелното споразумение. Що се отнася до обмена на информация в рамките на картела, не можело да се счита, че „европейският секретар“ е изпълнявал функциите на куриерска служба между европейските членове на картела, при положение че последните си предоставяли почти половина информация на двустранна основа и че след септември 1999 г. обменът на информация чрез европейския секретар значително намалял. След преустановяването на произтичащата от Споразумението GQ система „европейският секретар“ престанал да свиква срещите на картела. Освен това не само посоченият секретар носел практическата (мониторинг, съставяне на протоколите и т.н.) и финансовата тежест във връзка със срещите, а тя била разпределена на ротационен принцип. Накрая, било неточно да се счита, че „европейският секретар“ е председателствал срещите, в смисъл че е изпълнявал ръководни функции или ролята на инициатор на картела, при положение че само е събирал и обобщавал всички въпроси и предложения, както и резултатите от обсъжданията. Дружествата от групата Areva изтъкват, че във всички случаи Комисията е допуснала грешка, като в съображение 513 от обжалваното решение е приела, че ролята на секретар е била от много важно и в действителност съществено значение за функционирането на картела. През 2002 г., след излизането на Siemens от картела, споразуменията GQ и EQ престанали да се прилагат и в резултат на това ролята на европейския секретар на картела била значително опростена. Той престанал да бъде единствен организатор на срещите и вече не бил натоварен с възлагането на поръчките. Следователно ролята на „европейския секретар“ била сведена до изпълнение на решенията на членовете на картела и до улесняване на дейността му, без обаче да е непременно необходима.

275    Третата част от изтъкнатото от дружествата от групата Areva шесто правно основание е изведена от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като Комисията третирала разглежданото предприятие по същия начин като Siemens, въпреки че те не били в сходно положение, и по различен начин от ABB и от участващите в картела японски предприятия, въпреки че те били в сходно положение. Четвъртата част е изведена от нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като разликата между тежестта на извършеното от разглежданото предприятие нарушение и тежестта на нарушенията, извършени от останалите членове на картела, не била достатъчна, за да обоснове увеличение с 50 % на основния размер на наложените им глоби.

276    Комисията оспорва доводите на Alstom и на дружествата от групата Areva и иска техните прани основания и оплаквания да бъдат отхвърлени.

–       Съображения на Общия съд

277    В съображение 514 от обжалваното решение Комисията приема, че при извършването на нарушението разглежданото предприятие е играло ролята на водач по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките, поради това че е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела. В съображения 514 и 522 от обжалваното решение тя приема, че основният размер на глобите на Alstom трябва да бъде увеличен с 50 %, което води до размер от 65 020 000 EUR, и че основният размер на глобите на Areva T & D SA и на останалите дружества от групата Areva трябва да бъде увеличен с 50 %, което води до размер съответно от 53 550 000 EUR и от 25 500 000 EUR.

278    Когато отговорността на някои дружества е ангажирана поради участието на няколко предприятия в нарушение на член 81 ЕО и/или на член 53 от Споразумението за ЕИП, при определяне на основния размер на глобите, които следва да бъдат наложени на тези дружества в приложение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 или на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Комисията трябва да прецени относителната тежест на участието в нарушението на ръководеното от тях предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 87 по-горе, точка 623 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 61 по-горе, точка 92; Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 219 по-горе, точка 277). Това предполага по-конкретно да се установят съответните им роли в нарушението по време на участието им в него (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 65 по-горе, точка 150, Решение по дело Enichem Anic/Комисия, точка 63 по-горе, точка 264 и Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 219 по-горе, точка 277) под ръководството на едно или друго от въпросните дружества. Този извод е логическата последица от принципа на личната отговорност, припомнен в точка 219 по-горе (вж. Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 219 по-горе, точка 278 и цитираната съдебна практика).

279    В съответствие с принципа на индивидуализиране на наказанията и на санкциите, точки 2 и 3 от Насоките предвиждат възможност за промяна на основния размер на глобата в зависимост от някои отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, които са характерни за всяко от участвалите в нарушението предприятия и за дружествата, които впоследствие могат да бъдат подведени под отговорност за това участие. В точка 2 е установен по-конкретно неизчерпателен списък на отегчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид.

280    Ролята на „водач“, изпълнявана от едно или повече предприятия в рамките на картел, следва да бъде взета предвид с оглед на изчисляването на размера на глобата, доколкото предприятията, изпълнявали такава роля, трябва поради това да носят особена отговорност в сравнение с останалите предприятия (Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 134 по-горе, точка 316 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 281; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Mayr-Melnhof/Комисия, T‑347/94, Recueil, стр. II‑1751, точка 291). Съдържащият се в точка 2 от Насоките неизчерпателен списък на обстоятелствата, които могат да обосноват увеличаване на основния размер на глобата, включва в своето трето тире изпълняваната от предприятието „роля на [водач или подбудител при] извършване на нарушението.

281    Както се вижда от самия текст на точка 2, трето тире от Насоките, следва да се прави разграничение между понятието „водач“ и понятието „подбудител“ на нарушението. Всъщност, докато ролята на подбудител е свързана със създаването или разширяването на картела, ролята на водач е свързана с функционирането му (Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 316). След като в обжалваното решение е прието, че само разглежданото предприятие е изпълнявало ролята на водач при извършването на нарушението, следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на Alstom, които се основават на понятието „подбудител“.

282    Оплакванията, изведени от грешка при преценката и от нарушение на точка 2, трето тире от Насоките, предполагат по-нататък да се провери дали предвид конкретните обстоятелства Комисията основателно е приела, че изпълняваната от разглежданото предприятие роля на европейски секретар на картела може да се приравни на ролята на водач по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките. Когато проверява законосъобразността на преценката, че разглежданото предприятие е водач при извършването на нарушението и че поради това Alstom и дружествата от групата Areva носят особена отговорност, Общият съд трябва да анализира само фактическите обстоятелства, които са посочени в обжалваното решение като доказващи тази роля.

283    За да бъде квалифицирано като „водач“ на картела, предприятието трябва да е било съществена движеща сила за картела (Решение на Общия съд по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 374 и Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑410/03, Сборник, стр. II‑881, точка 423) или да е имало конкретна и особена отговорност за функционирането на този картел (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 300). Това обстоятелство трябва да се преценява глобално с оглед на контекста на конкретния случай (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точки 299 и 373). То може да бъде изведено от това, че посредством конкретни инициативи предприятието доброволно е дало важен тласък на картела (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точки 348, 370—375 и 427 и Решение по дело Hoechst/Комисия, посочено по-горе, точка 426). То може да бъде изведено и от съвкупността от улики относно положените от предприятието усилия за осигуряване на стабилността и успеха на картела (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 351). Същото важи и когато се установи, че предприятието е упражнявало функциите на координатор в рамките на картела, и по-конкретно че е организирало и осигурявало персонала на секретариата, натоварен с конкретното привеждане в действие на картела (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точки 246 и 247). Същото важи и когато посоченото предприятие е играло главна роля в конкретното функциониране на картела, например като е организирало множество срещи, като е събирало и разпространявало информация вътре в картела, като е представлявало някои членове в рамките на картела или най-често като е правило предложения във връзка с дейността на картела (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 ноември 1983 г. по дело IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, Recueil, стр. 3369, точки 57 и 58 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точки 404, 439 и 461).

284    Обратно, това, че предприятието упражнява натиск или дори диктува поведението на останалите членове на картела, не е необходимо условие, за да бъде то квалифицирано като водач на картела (Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 374). Положението на предприятието на пазара или ресурсите, с които то разполага, също не могат да бъдат улики за ролята на водач, макар да са част от контекста, в който трябва да се преценяват тези улики (вж. в този смисъл Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 283 по-горе, точка 241 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 299).

285    В настоящия случай, както следва от съображения 511—513 от обжалваното решение, Комисията е взела предвид това, че „европейският секретариат“ на картела е съществувал през цялото времетраене на този картел и е останал непроменен във времето въпреки промяната на много от неговите организационни характеристики. Задачите на този секретариат са били многобройни. Чрез препращане към съображения 121—123, 131, 132, 142, 147—149, 157—161, 173, 185 и 191—198 от обжалваното решение Комисията посочва, че „европейският секретариат“ на картела е бил инструмент за комуникация между европейските членове на картела, както и между тях и японския секретариат, че е свиквал и председателствал срещите и че е отговарял за осчетоводяването на квотите. Според Комисията от съобщенията на посочения секретариат, от съдържанието на Споразумението GQ и на Споразумението EQ, както и от конкретното функциониране на картела следва ясно, че ролята на „европейския секретар“ на картела е била съществена. Като поел инициативата и като отделил значителни ресурси за картела, посоченият „европейски секретар“ действал в услуга на картела и имал особен принос за доброто му функциониране.

286    Най-напред следва да се провери дали само въз основа на възприетите в обжалваното решение фактически обстоятелства, които не се оспорват от Alstom или дружествата от групата Areva (вж. по-специално точки 266 и 273 по-горе), Комисията е могла да заключи, без да наруши член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003, точка 2, трето тире от Насоките, нито да допусне грешка в преценката, че разглежданото предприятие е играло ролята на водач при извършването на нарушеното, като в периода от края 1999 г. до 11 май 2004 г. е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела, както личи от съображение 147 от обжалваното решение.

287    В това отношение следва да се констатира, че изпълняваните от „европейския секретар“ на картела задачи му отреждат ръководна роля, що се отнася до координирането на картела и във всички случаи що се отнася до конкретното му функциониране. Всъщност, както Комисията основателно констатира в обжалваното решение, посоченият „европейски секретар“ е бил свързващото звено между членовете на картела и е имал ключова роля за конкретното му функциониране, доколкото е улеснявал обмена на информация в рамките на картела и е централизирал, събирал и обменял с другите членове на картела информация от съществено значение за функционирането му, и по-конкретно информация за проектите за КАГИ, доколкото е организирал и осигурявал секретарското обслужване по време на работните срещи и доколкото инцидентно е променял кодовете, които са служили за прикриване на тези срещи или контакти. Освен това в съображения 147 и 513 от обжалваното решение Комисията основателно е приела, че ролята на „европейски секретариат“ на картела е важна отговорност, която ангажира значителни ресурси макар и само от гледна точка на време и персонал. Без осигуряваната от този секретариат централизирана координация и организация картелът, предвид сложната си структура, без съмнение не би могъл да функционира така ефективно. Освен това, доколкото не се оспорва, че разглежданото предприятие е изпълнявало посочените функции дълго време — от края на 1999 г. до 8 януари 2004 г., Комисията основателно е заключила, че в настоящия случай посоченото предприятие е било съществена движеща сила за картела и че следователно е играло роля на водач по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките.

288    Този извод не се поставя под съмнение от другите доводи на Alstom и на дружествата от групата Areva.

289    Най-напред следва да се отбележи, че Alstom не може да оспорва обжалваното решение, като се позовава на определени фактически и правни изводи от изложението на възраженията (вж. точка 264 по-горе). В това отношение е достатъчно да се припомни, че изложението на възраженията е подготвителен документ, съдържащ само временни фактически и правни изводи (вж. точка 248 по-горе).

290    По-нататък, що се отнася до твърдението, че в настоящия случай липсват обстоятелствата, определящи дадено дружество като водач на картела, а именно отправянето на заплахи към неучастващите в картела предприятия, вземането на решения относно разширяването на картела или отношенията му с трети лица или ролята на инициатор или автор на схемата на картела, следва да се отбележи, че тези обстоятелства са свързани със създаването или разширяването на даден картел и следователно с ролята на „подбудител на картела“, както бе припомнено в точка 281 по-горе. Ето защо, макар тези обстоятелства да са от решаващо значение, когато се преценява дали предприятието е подтиквало или насърчавало други предприятия да създадат картела или да се присъединят към него и следователно дали то следва да се квалифицира като „подбудител на нарушението“ по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точки 316 и 321), те не са решаващи, когато се определя водачът при извършването на нарушението, в който случай, както в настоящия, е достатъчно да с установи, че предприятието по един или друг начин е било съществена движеща сила за картела (вж. точка 283 по-горе).

291    Освен това, дори да се предположи, че разглежданото предприятие не е имало икономическа мощ или достатъчно силна позиция, за да контролира и гарантира спазването на договореностите в рамките на картела, това не изключва възможността то да е играло ролята на водач по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките. Както следва от цитираната в точки 283 и 284 по-горе съдебна практика, фактът, че разглежданото предприятие не е могло да наложи на останалите членове на картела определено поведение, не означава, че по един или друг начин — в случая изпълнявайки дълго време функциите на „европейски секретар“ на картела, дори същите да са били административни — то не е било съществена движеща сила за картела, осигурявайки неговото трайно и ефективно функциониране.

292    Твърденията на Alstom, че ролята на „европейски секретар“ на картела е била наложена на разглежданото предприятие „около 2000 г.“, не се подкрепят от нито едно от съдържащите се в преписката по настоящото производство доказателства, нито се потвърждават от изявлението на г‑н S. от 15 септември 2006 г. (вж. точка 23 по-горе) или от съображения 147 и 191 от обжалваното решение, на които Alstom се позовава в това отношение. Освен това доводите на Alstom, че разглежданото предприятие не е поело доброволно функциите на „европейски секретар“ на картела или че при изпълнението на тези функции е трябвало да следва някои предварително определени в рамките на картела правила, не изключват възможността то да е играло ролята на водач при извършването на нарушението. Това, което в тази връзка има значение, е, че разглежданото предприятие действително е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела дълго време, от края на 1999 г. до 8 януари 2004 г., тоест около четири години и два месеца, и че по този начин е играло ръководна роля при координирането и конкретното функциониране на картела.

293    Доводите, свързани с обстоятелството, че не всички функции на „европейския секретар“ на картела са били осъществявани единствено от разглежданото предприятие, а че съгласно правилата на картела други предприятия са могли пряко да обменят помежду си определена информация, да организират срещите на картела, и по-конкретно срещите относно управлението на картела, или да прилагат картела по-специално във връзка с разпределянето на проектите за КАГИ, без да се обръщат към „европейския секретар“ на картела, не могат да поставят под съмнение становището на Комисията, че разглежданото предприятие е играло ролята на водач в рамките на картела, изпълнявайки дълго време всички функции на „европейски секретар“ на картела. Нито цитираните от Alstom съображения 120, 122, 149, 152, 157, 162, 180, 182, 185, 194, 197, 205 и 207 от обжалваното решение, нито съдържащите се в преписката по настоящото производство доказателства позволяват да се заключи, че ABB или другите участвали в картела предприятия, които формално не са изпълнявали ролята на „европейски секретар“, на практика са действали по същия начин като него във връзка с функционирането на картела както като честота или продължителност, така и като значение или интензитет. Освен това, дори да се предположи, че и други участвали в картела предприятия, и по-конкретно ABB, също са играли съществена роля, като са определяли общата стратегия на картела или са изпълнявали ръководни функции в него, това би могло най-много да обоснове ангажирането на отговорността им за функционирането на картела, по съображение че и те са играли ролята на водач на нарушението, но не и да постави под съмнение становището на Комисията, че разглежданото предприятие е играло ролята на „[водач при] извършване на нарушението“ в рамките на картела, изпълнявайки дълго време всички функции на „европейски секретар“ на този картел (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 376).

294    Следователно се налага изводът, че Комисията не е нарушила член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003 и точка 2, трето тире от Насоките, нито е допуснала грешка в преценката, като е приела, че изпълнявайки функциите на „европейски секретар“ на картела дълго време, а именно от края на 1999 г. до 8 януари 2004 г., разглежданото предприятие е играло ролята на водач при извършването на нарушението.

295    Освен това, тъй като от съображения 512 и 513 от обжалваното решение ясно личат съображенията на Комисията, за да квалифицира разглежданото предприятие като водач на картела, които се основават на изпълняваните от посоченото предприятие координационни функции и на централната му роля в конкретното функциониране на картела, обжалваното решение е надлежно мотивирано по смисъла на цитираната в точка 283 по-горе съдебна практика. Следователно оплакването на Alstom, че в обжалваното решение липсват мотиви по този въпрос, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. Впрочем, както правилно посочва Комисията, от самото писмено становище на Alstom следва, че то е било в състояние да разбере съображенията, поради които в обжалваното решение Комисията е квалифицирала разглежданото предприятие като водач при извършването на нарушението.

296    Що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, с него по същество се оспорва справедливостта на увеличението с 50 % на основния размер на глобите, наложени на Alstom и на дружествата от групата Areva.

297    Съгласно съдебната практика зачитането на принципа за равно третиране или за недопускане на дискриминация, припомнен в точка 235 по-горе, трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Cascades/Комисия, T‑308/94, Recueil, стр. II‑925, точка 259 и Решение на Общия съд по дело LR AF 1998/Комисия, точка 131 по-горе, точка 367).

298    Освен това зачитането на принципа на пропорционалност, припомнен в точка 235 по-горе, изисква глобите да не са несъразмерни с преследваните цели, тоест спазването на конкурентното право, и размерът на глобата, наложена за нарушение в областта на конкуренцията, да е пропорционален на нарушението, преценено като цяло, и по-специално с оглед на неговата тежест (Решение на Общия съд от 6 октомври 1994 г. по дело Tetra Pak/Комисия, T‑83/91, Recueil, стр. II‑755, точка 240, Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 532 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано в Сборника, точка 224).

299    За да се прецени тежестта на дадено нарушение, трябва да се отчетат множество фактори, чийто характер и значимост са различни в зависимост от вида на съответното нарушение и конкретните обстоятелства, при които то е извършено (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 247 по-горе, точка 120 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 298 по-горе, точка 532).

300    Освен това следва да се припомни, че предприятията, които участват в продължителни нарушения, могат да се редуват в изпълнението на ролята на водач, така че е възможно по отношение на всяко едно от тях, както и по отношение на дружествата, които отговарят за тяхното поведение, да се приеме, че е налице произтичащото от ролята на водач отегчаващо обстоятелство (Решение по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точка 460).

301    За да се провери дали принципът за равно третиране е нарушен, следва да се сравни начинът, по който са били третирани Alstom и дружествата от групата Areva, с този, по който са били третирани съответно Siemens, ABB или дружествата, които са ръководили участвалите в нарушението японски предприятия, от гледна точка на произтичащото от „ролята на водач“ отегчаващо обстоятелство.

302    Най-напред следва да се констатира, че с оглед на това отегчаващо обстоятелство основният размер на глобата, наложена на Alstom и на дружествата от групата Areva, е бил увеличен с 50 % (с колкото и този на Siemens), тъй като разглежданото предприятие (също както ръководеното от Siemens предприятие) е изпълнявало дълго време функциите на „европейски секретар“ на картела. Alstom оспорва именно това еднакво третиране, като изтъква, че положението на разглежданото предприятие се различава от това на ръководеното от Siemens предприятие, тъй като то е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела за период, два пъти по-кратък от периода, през който тези функции са изпълнявани от ръководеното от Siemens предприятие.

303    Както вече бе посочено, от съображения 147 и 178 от обжалваното решение следва, че ръководеното от Siemens предприятие е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела от неговото създаване на 15 април 1988 г. до септември 1999 г., тоест за период от около единадесет години и пет месеца, и че след оттеглянето му от картела разглежданото предприятие е поело тези функции от края на 1999 г. до преустановяването на дейността на картела на 11 май 2004 г. Освен това, тъй като в настоящия случай теорията за икономическата приемственост е неприложима спрямо Alstom и дружествата от групата Areva (точка 111 по-горе), те отговарят лично за ръководната роля на разглежданото предприятие във функционирането на картела само за периода, в който са ръководили пряко или непряко дейността на това предприятие. От член 1, букви б)—е) от обжалваното решение във връзка със съображения 358 и 371 от него следва, че отговорност за изпълняваната от разглежданото предприятие роля на водач на картела могат да носят:

–        Alstom от края на 1999 г. до 8 януари 2004 г., тоест за период от около четири години и два месеца,

–        Areva T & D SA от края на 1999 г. до 11 май 2004 г., тоест за период от около четири години и седем месеца,

–        Areva T & D AG от 22 декември 2003 г. до 11 май 2004 г., тоест за период от около пет месеца,

–        Areva и Areva T & D Holding от 9 януари до 11 май 2004 г., тоест за период от около четири месеца.

304    Следователно във всички тези случаи е налице значителна разлика между времето, през което функциите на „европейски секретар“ на картела са били изпълнявани от намиращо се под ръководството на Siemens предприятие, и времето, през което същите тези функции са били изпълнявани от разглежданото предприятие, намиращо се под ръководството на Alstom и на дружествата от групата Areva.

305    В обжалваното решение Комисията се съсредоточава върху факта, че както ръководеното от Siemens предприятие, така и разглежданото предприятие са осъществявали ролята на „европейски секретар“ на картела трайно и продължително. В това отношение трябва да се отбележи, че макар Alstom правилно да посочва, че в съображения 147 и 191 от обжалваното решение разглежданото предприятие е идентифицирано само като „временен европейски секретар“ на картела в края на 1999 г. или в началото на 2000 г., то не оспорва, че през март 2002 г. е било договорено, че то ще поеме самостоятелно функциите на посочения секретар за неопределен период от време и следователно трайно и продължително. Освен това становището, че разглежданото предприятие самò е изпълнявало трайно и продължително ролята на „европейски секретариат“ на картела, не се поставя под съмнение от изтъкнатия от Alstom факт, че това предприятие е упражнявало функциите на „европейски секретар“ на картела само за ограничен период от време от около четири години и два месеца, тъй като този факт не зависи от волята на Alstom, а е резултат единствено от това, че след сигнала на АВВ (вж. точка 10 по-горе), Комисията се намесва, за да сложи край на нарушението.

306    Възниква въпросът дали съществената разлика между периодите, през които отделните предприятия са изпълнявали функциите на „европейски секретар“ на картела, е от значение за произтичащото от ролята на водач отегчаващо обстоятелство или в случая тази разлика може да бъде пренебрегната предвид това, че посочените предприятия сами трайно и продължително са изпълнявали функциите на европейски секретар на картела.

307    При обстоятелствата в настоящия случай — продължително нарушение, при което различни предприятия, под ръководството на различни дружества, изпълняват последователно през точно установени различни периоди от време ролята на водач — принципите на равно третиране и на пропорционалност изискват към дружествата, ръководили едно или повече предприятия, които под тяхното ръководство са играли ролята на „водач при извършването на нарушението“, да се приложи различно увеличение на основния размер на глобата, когато между периодите, през които съответното или съответните предприятия са изпълнявали посочената роля под ръководството на тези дружества, има съществена разлика. Следва да се припомни, че ролята на водач е свързана с функционирането на картела (вж. точка 281 по-горе) и че обратно на ролята на подбудител, винаги е свързана с определена продължителност. Следователно трябва да се има предвид, че дружество, ръководило някое от участвалите в картела предприятия, може да бъде подведено под отговорност поради движещата роля на това предприятие във функционирането на картела най-много за малко повече от една четвърт от периода на нарушението, какъвто е случаят с Alstom и дружествата от групата Areva, докато друго дружество, ръководило друго участващо в картела предприятие, може да бъде подведено под отговорност поради движещата роля на това предприятие във функционирането на картела за почти три четвърти от посочения период, какъвто е случаят на Siemens. Впрочем самата Комисия признава в съдебното заседание, че периодът, през който дадено предприятие е играло ролята на „водач при извършването на нарушението“, е критерий, който трябва да се вземе предвид при преценката на произтичащото от такава роля утежняване на отговорността (вж. точка 39 по-горе).

308    Следователно, налагайки в обжалваното решение еднакво увеличение на основния размер на глобата на Alstom и на дружествата от групата Areva, от една страна, и на основния размер на глобата на Siemens, от друга страна, въпреки че между периодите, през които въпросното предприятие или предприятия са изпълнявали под ръководството на тези дружества функциите на „европейски секретар“ на картела, има съществена разлика, Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност.

309    По-нататък, във връзка с произтичащото от ролята на водач отегчаващо обстоятелство, следва да се отбележи, че АВВ е било третирано различно от Alstom и от дружествата от групата Areva, тъй като, за разлика от последните, то не е било квалифицирано като „водач при извършването на нарушението“ и основният размер на глобата му не е бил увеличен поради това отегчаващо обстоятелство. Alstom и дружествата от групата Areva оспорват тази разлика в третирането, като изтъкват, че положението на АВВ е сходно с тяхното, що се отнася до въпросното отегчаващо обстоятелство.

310    Нито е установено, нито дори се твърди, че АВВ е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела или че то самò е упражнявало трайно и продължително всички функции, които обичайно се изпълняват от посочения секретар. Освен това макар по принцип да се признава, дори от Комисията, че АВВ е играло „съществена роля“ в рамките на картела, не е доказано, че що се отнася до функционирането на картела, тази роля е сравнима с ролята на разглежданото предприятие и с тази на управляваното от Siemens предприятие в качеството им на „европейски секретар“ на картела. Следователно не е установено, че положението на АВВ е било сходно с това на Alstom и на дружествата от групата Areva, нито дори с това на Siemens.

311    Дори да се приеме, че Комисията е приложила незаконосъобразно критериите, свързани с квалификацията „водач при извършването на нарушението“, припомнени в точка 283 по-горе, като не е възприела тази квалификация по отношение на АВВ, въпреки съществената роля на това предприятие в рамките на картела, в съответствие с цитираната в точка 297 по-горе съдебна практика такава незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не е основание да се уважат настоящите искания за отмяна, направени от Alstom и дружествата от групата Areva.

312    Следователно оплакванията, че е нарушен принципът за недопускане на дискриминация, тъй като, макар да са се намирали в сходно положение с АВВ, Alstom и дружествата от групата Areva не са били третирани по един и същи начин с него, трябва да се отхвърлят.

313    Накрая, следва да се посочи, че що се отнася до произтичащото от ролята на водач отегчаващо обстоятелство, Alstom и дружествата от групата Areva са били третирани по различен начин и от дружествата, които са ръководили японските предприятия към момента на участието им в констатираното с член 1 от обжалваното решение нарушение. В съображение 511 от обжалваното решение Комисията посочва в това отношение, че „ролята на японския секретар […] е била свързана главно с обмена на информация между японските производители и обмена на информация с европейския секретар за проектите [за КАГИ] извън ЕИП“ и че тази роля „е била изпълнявана на ротационен принцип за кратки периоди от време от Hitachi, Toshiba и Melco“, и от това заключава по същество, че тази роля не може да се приравни на ролята на „[водач при] извършване на нарушението“ по смисъла на член 2, трето тире на Насоките. Alstom и дружествата от групата Areva оспорват тази разлика в третирането, като изтъкват, че доколкото последователно ръководеното от тях предприятие е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела за период от около четири години, те са били в положение, което по същество е сходно с това на всяко от дружествата, ръководили японско предприятие, изпълнявало функциите на „японски секретар“ за същия период от време.

314    При преценката на произтичащото от ролята на водач отегчаващо обстоятелство, в обжалваното решение Комисията приема, че изпълнението на функциите на „европейски секретар“ на картела и на тези на „японски секретар“ на картела не е съпоставимо. Тя отчита обстоятелството, че „ролята на японски секретар на картела […] е била свързана главно с обмена на информация между японските производители и обмена на информация с европейския секретар за проектите [за КАГИ] извън ЕИП“. В това отношение в съображения 127, 128 и 246 от обжалваното решение тя посочва, че участието на японските предприятия в констатираното с член 1 от обжалваното решение нарушение по принцип е било свързано с наличието на „общото споразумение“ (вж. точка 29 по-горе), съгласно което японските производители са се въздържали да правят оферти във връзка с проекти за КАГИ в ЕИП. Всъщност от посоченото „общо споразумение“ е видно, че за разлика от „европейския секретар“, „японският секретар“ не е имал движеща роля за функционирането на картела в рамките на ЕИП и че дружествата, които са ръководили японските предприятия, изпълняващи функциите на секретар, не са имали особена отговорност в това отношение. Формулираните от Alstom и от дружествата от групата Areva оплаквания, че са били третирани различно от японските дружества, доколкото Комисията не е увеличила основния размер на глобата на тези японски дружества поради отегчаващото обстоятелство, произтичащо от изпълняваната от ръководените от тях предприятия роля на водач, трябва да се отхвърлят, тъй като тяхното положение не е сходно с това на въпросните японски дружества.

315    Дори да се предположи, че Комисията е приложила незаконосъобразно критериите, свързани с квалификацията „водач при извършване на нарушението“ и припомнени в точка 283 по-горе, като не е приела тази квалификация по отношение на японските дружества, ръководили предприятията, които последователно, за периоди от по две години, са изпълнявали функциите на „японски секретар“ на картела, в съответствие с цитираната в точка 297 по-горе съдебна практика такава незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не е основание да се уважат споменатите в точка 314 по-горе оплаквания.

316    Следователно оплакванията на Alstom и на дружествата от групата Areva, че е нарушен принципът за недопускане на дискриминация, тъй като макар да са се намирали в сходно положение с японските дружества, Alstom и дружествата от групата Areva са били третирани различно от тях, трябва да бъдат отхвърлени.

317    От всички гореизложени съображения следва, че с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение се нарушават принципът на пропорционалност и принципът за равно третиране или за недопускане на дискриминация, тъй като поради отегчаващото обстоятелство, изведено от ролята на водач при извършването на нарушението, с тази разпоредба на Alstom и на дружествата от групата Areva се налага увеличение с 50 % на основния размер на глобите им, което е еднакво с приложеното спрямо Siemens увеличение. Следователно член 2, букви б) и в) от обжалваното решение трябва да бъде отменен.

318    Следователно, в съответствие с исканията за изменение на Alstom и на дружествата от групата Areva, Общият съд трябва да упражни произтичащия от член 229 ЕО, член 17 от Регламент № 17 и член 31 от Регламент № 1/2003 пълен съдебен контрол и сам да прецени релевантните в настоящия случай обстоятелства, за да определи какво увеличение на основния размер на глобите трябва да се приложи по отношение на въпросните дружества поради отегчаващото обстоятелство, изведено от изпълняваната от разглежданото предприятие роля на водач при извършването на нарушението (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 ноември 1983 г. по дело Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, Recueil, стр. 3461, точка 111 и Решение на Съда от 18 септември 2003 г. по дело Volkswagen/Комисия, точка 88 по-горе, точки 149 и 151; Решение на Общия съд по дело BASF/Комисия, точка 87 по-горе, точки 303, 394 и 455). В това отношение следва да се припомни, че по силата на възложения им с член 17 от Регламент № 17 и член 31 от Регламент № 1/2003 пълен съдебен контрол съдилищата на Съюза имат право не само да проверяват законосъобразността на санкцията, но и да заместват със своя преценката на Комисията и вследствие на това да отменят, да намаляват или да увеличават наложената глоба, когато от тях се иска да се произнесат по нейния размер (точки 226 и 227 по-горе; Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 126 по-горе, точки 61 и 62 и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Recueil, стр. II‑4949, точка 213).

319    Следва да се гарантира, че увеличението, свързано с изпълняваната от разглежданото предприятие роля на водач при извършването на нарушението, ще бъде определено в размер, който гарантира възпиращото му действие (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело ACF Chemiefarma/Комисия, точка 87 по-горе, точка 173 и Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, точка 235 по-горе, точка 141), тоест в размер, възпиращ предприятията да поемат функции от съществено значение за доброто функциониране на даден картел.

320    В настоящия случай трябва да се има предвид това, че под ръководството на Alstom и на дружествата от групата Areva разглежданото предприятие самò е упражнявало трайно и продължително функциите на „европейски секретар“ на картела. Освен това следва да се има предвид също, че под прякото или непряко ръководство на Alstom и на Areva T & D SA (по-ранно Alstom T & D SA) то е поело функциите на посочения „европейски секретар“ в момент, когато европейската част на картела е била особено дестабилизирана поради оттеглянето на управляваното от Siemens предприятие, което, видно от съображение 178 от обжалваното решение, е било „европейски секретар“ на картела от 1988 г. и основен оператор на пазара както извън, така и в Европа. Също така следва да се посочи, че в писменото си становище самото Alstom признава, че „между 2000 г. и 2004 г. е било единственото предприятие, което е можело да поеме ролята [на „европейски секретар“ на картела], предвид интересите на европейско равнище“.

321    От всички тези обстоятелства следва, че разглежданото предприятие е играло решаваща роля за по-нататъшното съществуване и функционирането на картела в периода от края на 1999 г. до 8 януари 2004 г.

322    Освен това трябва да се има предвид това, че видно от точка 303 по-горе, периодът, през който ръководеното от Siemens предприятие е изпълнявало под негово ръководство функциите на „европейски секретар“ на картела, е бил значително по-дълъг от периодите, през които разглежданото предприятие е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела под ръководството на Alstom и на Areva T & D SA, и още по-дълъг от периодите, през които то е изпълнявало функциите на „европейски секретар“ на картела под ръководството на Areva T & D AG, на Areva или на Areva T & D Holding.

323    С оглед на всички тези обстоятелства правилната преценка на изпълняваната от разглежданото предприятие роля на водач на картела, за която носят отговорност Alstom и дружествата от групата Areva, изисква:

–        основният размер на наложената на Alstom глоба да бъде увеличен с 35 % и следователно дължимата от това акционерно дружество глоба да бъде в размер на 58 522 500 EUR, от които 48 195 000 EUR платими солидарно с Areva T & D SA,

–        основният размер на наложената на Areva T & D SA глоба да бъде увеличен с 35 % и следователно дължимата от това дружество глоба — за чието заплащане същото отговаря солидарно с Alstom — да бъде в размер на 48 195 000 EUR, от които 20 400 000 EUR платими солидарно с Areva T & D AG, Areva и Areva T & D Holding,

–        основният размер на наложената на Areva T & D AG, на Areva и на Areva T & D Holding глоба, за чието заплащане тези дружества отговарят солидарно с Alstom, да бъде увеличен с 20 % и следователно дължимата глоба да бъде в размер на 20 400 000 EUR.

 По изложеното от дружествата от групата Areva седмо правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, както и на Известието относно сътрудничеството, поради това че Комисията не е намалила размера на наложената им глоба на основание тяхното сътрудничество в административното производство

–       Доводи на страните

324    Със седмото правно основание, което се състои от две части, дружествата от групата Areva оспорват отказа на Комисията да намали в съответствие с Известието относно сътрудничество размера на наложената им глоба, поради това че според нея предоставената от тях информация не е допринесла в значителна степен за установяването на фактите. Първата част е изведена от явна грешка в преценката на значимостта на тяхното сътрудничество. Комисията неправилно приела, че изявленията на дружествата от групата Areva, съдържащи се в изявлението им на основание Известието относно сътрудничество и в отговора им на изложението на възраженията, са противоречиви и двусмислени и че следователно не са достатъчно достоверни. Втората част е изведена от нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, както и на Известието относно сътрудничеството, доколкото Комисията не намалила размера на наложената им глоба. Дружествата от групата Areva поддържат, че потвърждавайки в административното производство участието на ръководеното от Siemens предприятие в срещата от септември 1999 г., са предоставили на Комисията доказателство, което в значителна степен допълва вече притежаваните от нея доказателства. Всъщност техните показания били от решаващо значение, тъй като позволили на Комисията да докаже, че що се отнася до участието на управляваното от Siemens предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 24 април 1999 г., преследването не е погасено по давност, и дори да докаже, че това участие е продължило до 1 септември 1999 г.

325    Комисията оспорва доводите на дружествата от групата Areva и иска това правно основание да бъде отхвърлено.

–       Съображения на Общия съд

326    Съгласно съдебната практика намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушения на общностното конкурентно право, се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 399, Решение на Общия съд по дело BPB de Eendracht/Комисия, точка 235 по-горе, точка 325 и Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Finnboard/Комисия, T‑338/94, Recueil, стр. II‑1617, точка 363).

327    Параграфи 20—23 от Известието относно сътрудничеството гласят следното:

„20.      Предприятията, които не отговарят на условията по [раздел А „Освобождаване от глоби“], биха могли да се ползват от възможността за намаляване на всяка глоба, която в противен случай би била наложена.

21.      За да се възползва от тази възможност, дадено предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които в значителна степен допълват доказателствата, с които Комисията вече разполага, и трябва да прекрати участието си в предполагаемото нарушение не по-късно от момента, в който представи доказателствата.

22.      Понятието „доказателствен принос“ се отнася до степента, в която представените доказателства поради самата си същност и/или степен на подробност улесняват Комисията при доказването на съответните факти. При извършването на тази оценка Комисията като цяло ще приеме, че в качествено отношение писмените доказателства, съставени по време на настъпване на фактите, до които се отнасят, имат по-висока стойност от доказателствата, които са съставени на по-късен етап. Също така по принцип за доказателствата, пряко относими към съответните факти, ще се счита, че имат по-голяма стойност от доказателства, които са само косвено относими.

23.      Комисията ще определи във всяко окончателно решение, прието в края на административната процедура:

a)      дали доказателствата, представени от дадено предприятие, в значителна степен допълват доказателствата, с които Комисията разполага по същото време;

б)      степента на намаление на глобата на предприятието […].

С цел да определи степента на намаление […] Комисията взема предвид момента, в който доказателствата, отговарящи на условията по [точка] 21, са били представени, и техния доказателствен принос. Комисията може също така да вземе предвид степента и продължителността на оказване на сътрудничество от предприятието след предоставяне на доказателствата.

Освен това, ако едно предприятие предостави доказателства за неизвестни на Комисията преди това факти, които имат пряко отношение към сериозността или периода на съществуване на предполагаемия картел, Комисията няма да вземе тези факти предвид при определянето на размера на глобата, която ще бъде наложена на предприятието, представило доказателствата.“ [неофициален превод]

328    Както се посочва в параграф 29 от Известието относно сътрудничеството, последното е породило оправдани правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел или да ѝ сътрудничат. С оглед на оправданите правни очаквания, които предприятията могат да изведат от това известие, Комисията е длъжна при определянето на размера на глобата на дадено предприятие да отчете сътрудничеството от страна на последното (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 147 и цитираната съдебна практика).

329    В очертаните от Известието относно сътрудничеството граници Комисията все пак има право да прецени дали по смисъла на точка 22 от посоченото известие предоставените от дадено предприятие доказателства допринасят за установяването на фактите и дали поради това глобата на въпросното предприятие следва да се намали на основание на известието (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 131 по-горе, точки 393 и 394). Тази преценка е предмет на ограничен съдебен контрол.

330    Що се отнася до сътрудничеството от страна на Areva, в съображения 530—532 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

„(530) [Areva] е второто предприятие, което се свързва с Комисията по силата на Известието относно [сътрудничеството]. То заявява желанието си да сътрудничи на 14 май 2004 г. На 18 и 25 май 2004 г. то представя изявление, в което признава наличието на картел и общо описва антиконкурентните действия.

(531) Макар че съдържащото се в изявлението [на Areva] общо описание като цяло съответства на предоставените от АВВ доказателства, малко е информацията, за която може да се приеме, че има „доказателствен принос“. Такава информация е единствено изявлението, че на 26 март 2002 г. Siemens е възобновило участието си в срещите на картела. Въпреки че от тази информация следва, че периодът на участие на Siemens е с три месеца по-дълъг, тя не улеснява значително Комисията при доказването на тези факти и следователно не може да се счита за информация със значителен доказателствен принос. Освен това някои от изявленията [на Areva] са отхвърлени в настоящото решение поради недостатъчна достоверност (вж. например съображения 290 и 291 от обжалваното решение), което не улеснява изводите на Комисията по настоящото дело.

(532) В заключение може да се каже, че предоставената от [Areva] информация няма значителен доказателствен принос, поради което Комисията няма основание да намали в приложение на Известието относно [сътрудничеството] наложената на това дружество глоба.“

331    На първо място, следва да се провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че посочените в съображение 531 от обжалваното решение изявления на дружествата от групата Areva са противоречиви и двусмислени и следователно недостоверни.

332    В съображения 290 и 291 от обжалваното решение Комисията констатира следното:

„(290) Комисията не може да се позове на изявленията [на Areva], на Melco, на Hitachi/JAEPS и на Toshiba, що се отнася до твърденията им, че картелът е бил прекратен за първи път през 1997 г. (Areva) или през септември 1999 г. (Melco […] и Toshiba […]), или през 1999 г. след оттеглянето на Siemens (Hitachi/JAEPS […]), или дори около септември 2000 г. (Fuji […]). По този въпрос изявленията не са достоверни, тъй като си противоречат взаимно и не се подкрепят от съдържащите се в преписката доказателства. Melco, Toshiba, Fuji, ABB, Alstom, Reyrolle/VA Tech и Magrini/Schneider (по-късно VAS и следователно VA Tech) са продължили да участват в многостранните срещи през 2000 г. и/или 2001 г. [вж. съображения 191—198 от обжалваното решение]. Освен това те са двусмислени и неубедителни.

(291)      [Areva] прави противоречиви и двусмислени изявления. В [изявлението си на основание Известието относно сътрудничеството] то твърди, че според него първият картел е бил прекратен през 1997 г., а в отговора си на изложението на възраженията […] посочва, че периодът от септември 1999 г. до март 2002 г. е бил преходен период, през който срещите са се провеждали по-рядко и макар да са запазили антиконкурентния си характер, не са имали значими антиконкурентни последици.“

333    Що се отнася до приложеното към преписката по настоящото производство изявление от 18 и 25 май 2004 г. на дружествата от групата Areva на основание Известието относно сътрудничеството, между страните няма спор относно това, че в съображение 291 от обжалваното решение Комисията се е позовала на следното изявление:

„Първият картел съществува в периода от края на 80‑те години до 1997 г., когато дейността му е прекъсната. От 1997 г. нататък участниците продължават да се срещат, но не постигат съгласие нито относно разпределянето на пазарите, нито относно цените и свързаните с този картел срещи се преустановяват през септември 1999 г., като Siemens се оттегля окончателно.“

334    Що се отнася до отговора на изложението на възраженията, изпратен на 30 юни 2006 г. от дружествата от групата Areva, от бележка под линия 353 от обжалваното решение следва, че Комисията се е позовала на следното изявление:

„Макар да е вярно, че членовете на картела, с изключение на Siemens и Hitachi, са продължили да се срещат, тези срещи са били два пъти по-редки в сравнение с предходния период и не са имали съществени антиконкурентни последици. […]. Що се отнася до използваните методи, за картела периодът от септември 1999 г. до март 2002 г. е преходен и „плаващ“ период между преустановяването на системата по Споразумението GQ и създаването на нова система, която се прилага след март 2002 г. […]. Запазвайки в някои отношения своя антиконкурентен характер, тези срещи все пак са имали — поради малкия брой разпределени проекти [за КАГИ] (обезсмислящ прилагането на механизмите [по Споразумението GQ]) и теоретичния характер на обсъжданията на различна [от тази по Споразумението GQ] организация на картела — значително по-малко антиконкурентни последици в периода от септември 1999 г. до март 2002 г. […].“

335    С оглед на тези изявления следва да се констатира, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че те имат противоречив и двусмислен характер. Всъщност, докато в изявлението си съгласно Известието относно сътрудничеството дружествата от групата Areva изглежда посочват поредица от отделни нарушения, доколкото първият картел е престанал да съществува през 1997 г., в отговора си на изложението на възраженията те изглежда признават наличието на едно-единствено и продължено нарушение, доколкото периодът от септември 1999 г. до март 2002 г. е представен просто като преходен и „плаващ“ период от дейността на картела. Трябва да се има предвид и това, че както посочва Комисията в съображение 290 от обжалваното решение, изявленията на дружествата от групата Areva, че картелът или първият картел е бил прекратен за първи път през 1997 г., се опровергават от изявленията на други членове на картела и от някои доказателства по преписката. Ето защо не може да се приеме, че предоставените от дружествата от групата Areva доказателства са улеснили Комисията в задачата ѝ да констатира наличието на нарушение и че следователно са отговаряли на условието по параграф 21 от Известието относно сътрудничеството.

336    Следователно, без дори да е необходимо да се поставя въпросът относно причините за недостоверността на въпросните доказателства, трябва да се заключи, че обжалваното решение не е опорочено от явна грешка в преценката, поради това че в него размерът на наложените на дружествата от групата Areva глоби не е намален на основание на Известието относно сътрудничеството.

337    На второ място, следва да се провери дали Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, както и параграф 21 от Известието относно сътрудничеството, като не е отчела, че доколкото потвърждава, че управляваното от Siemens предприятие се е оттеглило от картела едва през септември 1999 г., изявлението на дружествата от групата Areva на основание Известието относно сътрудничеството съдържа доказателство, което в значителна степен допринася за установяването на фактите.

338    В съображение 186 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

„Siemens твърди, че е преустановило участието си в срещите на картела след срещата на върха в Сидни от 24 април 1999 г. АВВ посочва, че Siemens е преустановило участието си в срещите на картела в края на 1999 г. […]. Комисията установява, че Siemens се е оттеглило най-рано през септември 1999 г. Документ, намерен в помещенията на Va Tech и цитиран изцяло в бележка под линия [94] по-горе, потвърждава, че Siemens е престанало да участва в срещите през септември 1999 г. В този документ се посочва следното: „Stop 3 = = > 09/99“(„3“ обозначава Siemens), след което са изброени пазарните дялове в периода от 1988 г. до 1998 г. [Това] е потвърдено от [Areva], от Melco […], от Fuji […] и от Hitachi/JAEPS […].“

339    Освен това от бележка под линия 94 от обжалваното решение, която не е оспорена от дружествата от групата Areva, е видно че „номер [3] е бил кодът на Siemens към момента на съставянето на документа (10 юни 2003 г.)“.

340    В това отношение в съображение 142 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

„Поне от юли 2002 г. (вж. таблица II) членовете на картела използват съвкупност от различни кодове, както обяснява АВВ […], чиито изявления в това отношение са потвърдени от доказателства към момента на настъпване на фактите и от изявления, направени от други лица при извършването на проверките ([Areva], VA Tech […], Hitachi/JAEPS […] и Siemens […].“

341    В таблица II, която е включена в съображение 142 от обжалваното решение, са обобщени „Използваните от юли 2002 г. кодове“. От нея се вижда, че кодът на всички европейски участници е бил „0“, кодът на АВВ — „1“, кодът на Alstom — „2“, кодът на Siemens — „3“, кодът на VA Tech — „4“, кодът на всички японски предприятия — „5“, кодът на JAEPS — „6“ и кодът на TM T & D — „7“.

342    В бележка под линия 128 от обжалваното решение се посочва следното:

„Фактът, че [поне от юли 2002 г. са бил използвани различни кодове], се потвърждава от документ на г‑н Z. (Va Tech) от около август 2002 г., който потвърждава, че членовете на картела са имали намерени да контактуват чрез „централа“. Те избягвали всякакви срещи и писмена кореспонденция и използвали кодовете 1, 2, 3, 4, 6, 7, за да обозначат съответно ABB, [Alstom], Siemens, VA Tech, Hitachi/JAEPS и TM T & D и да посочат приблизителните цени, които биха желали да прилагат.“

343    От горепосочените доказателства следва, че още преди изявлението на дружествата от групата Areva Комисията е разполагала с изявлението на АВВ на основание Известието относно сътрудничеството, според което Siemens е преустановило участието си в срещите на картела от края на 1999 г., а от юли 2002 г. е било обозначавано с номер „3“. Тя е разполагала и с писмени доказателства от периода на нарушението, от които е видно или може да се изведе, че през лятото на 2002 г. кодът на Siemens е бил числото „3“ и че то е прекратило участието си в картела през септември 1999 г. Доказателствената стойност на тези документи, на които се позовава Комисията в обжалваното решение, не е била оспорена от дружествата от групата Areva и следователно не може да бъде оспорвана в рамките на дело Т‑117/07. Ето защо по дело Т‑117/07 не може да се приеме, че изявлението на дружествата от групата Areva на основание Известието относно сътрудничеството е било от решаващо значение, за да може Комисията да констатира, че Siemens е участвало в нарушението до септември 1999 г. По дело Т‑117/07 не може да се приеме и че изявлението на дружествата от групата Areva е улеснило задачата на Комисията и че поради това е изпълнено поставеното в параграф 21 от Известието относно сътрудничеството условие — основание за намаляване на размера на наложените на Areva T & D SA, Areva T & D AG, Areva и Areva T & D Holding глоби.

344    Следователно с обжалваното решение Комисията не е нарушила нито член 81 ЕО, нито член 53 от Споразумението за ЕИП, нито дори параграф 21 от Известието относно сътрудничеството с това, че не е намалила, на основание изявлението на дружествата от групата Areva съгласно Известието относно сътрудничеството, размера на наложените на тези дружества глоби.

 По изложеното от Alstom осмо правно основание, изведено от нарушение на Насоките, а при условията на евентуалност — от нарушение на принципа на пропорционалност

–       Доводи на страните

345    С осмото правно основание Alstom изтъква, че член 2, букви б) и в) от обжалваното решение е опорочен от грешка при прилагане на правото, тъй като, за да се определи размерът на наложената за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 1 януари 2004 г. глоба, в тази разпоредба се взема предвид оборотът, реализиран от това предприятие на цялата територия на ЕИП, въпреки че Споразумението за ЕИП влиза в сила едва на 1 януари 1994 г. При условията на евентуалност Alstom поддържа, че принципът на пропорционалност не допуска изкуствено увеличаване на размера на наложената глоба чрез отчитането на оборот, реализиран в икономическо пространство, което не е съществувало към момента на настъпването на фактите, а именно между 15 април 1988 г. и 1 януари 1994 г.

346    Комисията оспорва доводите на Alstom и иска това правно основание да бъде отхвърлено като явно неоснователно.

–       Съображения на Общия съд

347    По същество настоящото правно основание поставя въпроса дали в обжалваното решение Комисията е определила размера на глобата, наложена на Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушеното от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г., въз основа на реализирания от него оборот в рамките на ЕИП и при положителен отговор на този въпрос дали по този начин е допуснала грешка при прилагане на правото.

348    Както вече бе посочено в точка 298 по-горе, принципът на пропорционалност изисква размерът на глобата, наложена на дадено предприятие за нарушение на конкурентното право, да бъде пропорционален на констатираното нарушение, преценено като цяло.

349    Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 са релевантните правни основания, по силата на които Комисията може да налага глоби на предприятията и на сдруженията на предприятия за нарушения на член 81 ЕО (вж. по аналогия Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 126 по-горе, точка 24), както евентуално и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Те предвиждат, че наложената на всяко предприятие, което е участвало в нарушение, глоба не може да надвишава 10 % от общия му оборот за предходната стопанска година. Целта на този таван е именно да се избегне несъразмерност между налаганите от Комисията глоби и значимостта на съответното предприятие (Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 24). Освен това от член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и от член 23, параграф 3 от Регламент №1/2003 г. следва, че при определянето на размера на глобата в тези граници трябва да се вземат предвид тежестта на нарушението и неговата продължителност.

350    Докато началният размер на глобата се определя в зависимост от нарушението, тежестта на нарушението се определя като се отчитат редица други фактори, за които Комисията разполага с право на преценка (Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 126 по-горе, точка 25). Сред факторите, които се вземат предвид при преценката на тежестта на нарушението, могат според случая да бъдат количеството и стойността на стоките, предмет на нарушението, големината и икономическата мощ на предприятието, а оттам и влиянието, което то е могло да упражни върху пазара. От това следва, че при определянето на глобата Комисията може да вземе предвид както общият оборот на предприятието, който съставлява показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, предмет на нарушението, и следователно може да бъде показател за мащаба на това нарушение (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 247 по-горе, точки 120 и 121; вж. Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Sigma Tecnologie/Комисия, T‑28/99, Recueil, стр. II‑1845, точка 86 и цитираната съдебна практика).

351    Освен това от съдебната практика следва, че за да се прецени големината и икономическата мощ на дадено предприятие към момента на нарушението, непременно трябва да се вземе предвид оборотът, реализиран от това предприятие към този момент (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, C‑291/98 P, Recueil, стр. I‑9991, точка 86). Сам по себе си подходът на Комисията, която по правило взема предвид последната пълна година от периода на нарушението, за да прецени икономическата реалност, такава каквато е била през този период, не е в противоречие с принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 215 по-горе, точки 128 и 129).

352    Макар Насоките да не представляват правното основание на приетите от Комисията решения в тази област, те гарантират правната сигурност на предприятията, тъй като определят методиката, която Комисията сама си е наложила при определянето на размера на глобите (вж. Решение от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, точка 126 по-горе, точка 23 и цитираната съдебна практика).

353    Съгласно Насоките тежестта на нарушенията се установява въз основа на множество фактори, някои от които Комисията трябва да вземе предвид.

354    В това отношение Насоките предвиждат, че наред с характера на нарушението, неговото действително отражение върху пазара и големината на съответния географски пазар, е необходимо да се отчете ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на другите икономически оператори, и по-специално на потребителите, и да се определи глоба в размер, гарантиращ, че тя има достатъчно възпиращо действие (точка 1 А, четвърта алинея).

355    Може също да се вземе предвид обстоятелството, че големите предприятия могат по-лесно да установят, че тяхното поведение представлява нарушение, и да са наясно с произтичащите от него последици (точка 1 А, пета алинея).

356    В случаите, в които става дума за няколко предприятия, както при картелите, общият начален размер може да се коригира, така че да се установи специфичен начален размер, който да отчита тежестта и следователно действителното отражение на неправомерното поведение на всяко предприятие върху конкуренцията, по-конкретно когато е налице значително несъответствие в големината на предприятията, извършители на нарушения от еднакво естество (точка 1 A, шеста алинея).

357    Следва да се отбележи, че Насоките не предвиждат размерът на глобите да се изчислява в зависимост от общия оборот или от реализирания от предприятията оборот на съответния пазар. При все това те допускат и подобни обороти да се вземат предвид при определянето на размера на глобата, за да бъдат спазени общите принципи на правото на Съюза и когато обстоятелствата го налагат. По-конкретно оборотът може да бъде взет предвид при отчитането на различните фактори, изброени в точки 354—356 по-горе (Решение по дело LR AF 1998/Комисия, точка 131 по-горе, точки 283 и 284 и Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 283 по-горе, точка 187).

358    В настоящия случай, след като в съображения 474—479 от обжалваното решение определя тежестта на самото нарушение, квалифицирано като „много тежко“, Комисията взема предвид фактори, които могат да доведат до различно третиране на отделните предприятия в съответствие с определената в точка 1 А от Насоките методология.

359    В това отношение от съображения 480—491 от обжалваното решение е видно, че Комисията е взела предвид ефективния икономически капацитет на всеки от извършителите на нарушението да увреди съществено останалите оператори, както и относителната тежест и следователно действителното отражение на противоправното поведение на всяко от предприятията върху конкуренцията, за да осигури възпиращото действие на наложените глоби.

360    В съображения 481 и 482 от обжалваното решение Комисията е приела, че предвид световния мащаб на картела като база за сравнение на относителното значение на всяко от предприятията трябва да се вземе частта от световния оборот от проектите за КАГИ, реализирана от всяко от тях през последната пълна година от участието му в констатираното нарушение. Според Комисията тази база за сравнение може точно да отрази капацитета на всяко от предприятията да увреди сериозно останалите оператори на територията на ЕИП и да даде представа за приноса му към ефикасността на картела като цяло или, обратно, за нестабилността, която би засегнала картела, ако това предприятие не бе участвало в него.

361    Следователно, за да изчисли размера на наложената на Alstom глоба, Комисията е взела предвид световния оборот от проектите за КАГИ, реализиран от разглежданото предприятие през последната пълна година от периода на нарушението, а не, както твърди Alstom, оборота от проектите за КАГИ, реализиран на територията на ЕИП през целия период на нарушението. Следователно изтъкнатото от Alstom правно основание не се подкрепя от фактите.

362    Във всички случаи от гореизложеното следва, че в обжалваното решение Комисията не се е отклонила от посочения в Насоките метод за изчисляване, не е излязла извън правната рамка на санкциите, очертана от член 15 от Регламент № 17 и член 23 от Регламент № 1/2003, и не е нарушила принципа на пропорционалност, като е взела предвид световния оборот от проектите за КАГИ, реализиран от всяко от предприятията през последната пълна година от периода на нарушението, за да прецени големината и икономическата мощ на тези предприятия към момента на нарушението.

363    Поради това правното основание, изведено от нарушение на Насоките, а при условията на евентуалност — от нарушение на принципа на пропорционалност, трябва да бъде отхвърлено.

 По съдебните разноски

364    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

365    Тъй като по дело T‑117/07 жалбата е частично уважена, с оглед на обстоятелствата по делото е справедливо Комисията да понесе една десета от съдебните разноски на Areva, на Areva T & D Holding, на Areva T & D SA и на Areva T & D AG и една десета от своите съдебни разноски. Areva, Areva T & D Holding Areva T & D SA и Areva T & D AG понасят девет десети от направените от тях съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

366    Тъй като по дело T‑121/07 жалбата е частично уважена, с оглед на обстоятелствата по делото е справедливо Комисията да понесе една десета от съдебните разноски на Alstom и една десета от своите съдебни разноски. Alstom понася девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Съединява дела T‑117/07 и T‑121/07 за целите на постановяване на съдебното решение.

2)      Отменя член 2, букви б) и в) от Решение C(2006) 6762 окончателeн на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация).

3)      За констатираните с член 1, букви б)—е) от Решение C(2006) 6762 окончателен нарушения налага следните глоби:

–        Alstom, акционерно дружество: 10 327 500 EUR,

–        Alstom: 48 195 000 EUR солидарно с Areva T & D SA, като за заплащането на 20 400 000 EUR от дължимата сума Areva T & D SA отговаря солидарно с Areva T & D AG, Areva, акционерно дружество, и Areva T & D Holding SA.

4)      Отхвърля жалбите в останалата им част.

5)      По дело T‑117/07 Европейската комисия понася една десета от съдебните разноски на Areva, Areva T & D Holding, Areva T & D SA и Areva T & D AG и една десета от своите съдебни разноски. Areva, Areva T & D Holding Areva T & D SA и Areva T & D AG понасят девет десети от направените от тях съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

6)      По дело T‑121/07 Комисията понася една десета от съдебните разноски на Alstom и една десета от своите съдебни разноски. Alstom понася девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

Pelikánová Jürimäe Soldevila Fragoso

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 март 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Разглежданият продукт

Разглежданото предприятие

Административното производство

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По исканията за отмяна на член 1, букви б), в), г), д) и е) от обжалваното решение

Предварителни бележки

По прехвърлянето на Areva T & D SA и на Areva T & D AG на личната отговорност на Alstom за участието на неговия клон на дейност в областта на КАГИ в нарушението от 15 април 1988 г. до 6 декември 1992 г.

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По личната отговорност на Alstom, в качеството му на дружество майка, което притежава изцяло Alstom T & D SA и Alstom T & D AG, за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г.

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По прехвърлянето върху дружествата от групата Areva на личната отговорност на Alstom за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 15 април 1988 г. до 8 януари 2004 г. предвид прехвърлянето на това предприятие на групата Areva

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По личната отговорност на Areva T & D SA и на Areva T & D AG за участието на разглежданото предприятие в нарушението в периодите съответно от 7 декември 1992 г. до 8 януари 2004 г. и от 22 декември 2003 г. до 8 януари 2004 г.

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По личната отговорност на Areva и Areva T & D Holding за участието на разглежданото предприятие в нарушението от 9 януари до 11 май 2004 г. в качеството им на дружества майки, които притежават изцяло Areva T & D SA и Areva T & D AG

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По евентуалното прекъсване на нарушението, за което Alstom е подведено под отговорност, в периода от септември 1999 г. до март 2002 г.

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По исканията за отмяна или изменение на член 2, букви б) и в) от обжалваното решение

По нарушението на правилата на погасителната давност, що се отнася до индивидуалната глоба, наложена на Alstom с член 2, буква б) от обжалваното решение

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По нарушението на произтичащите от член 81 ЕО и от член 53 от Споразумението за ЕИП правила в областта на солидарната отговорност за заплащането на глобите, нарушението на член 7 ЕО, нарушението на принципа на правната сигурност, на забраната за обратно действие, на принципа на равно третиране, на принципа на пропорционалност, на правото на ефективни правни средства за защита и на принципа за личната отговорност, както и нарушението на задължението за мотивиране, що се отнася до глобите, наложени на Alstom и на дружествата от групата Areva с член 2, буква в) от обжалваното решение

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По нарушението на принципа на зачитане на правото на защита и на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По увеличението с 50 % на основния размер на глобите, наложени на Alstom и на дружествата от групата Areva с член 2, букви б) и в) от обжалваното решение

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По изложеното от дружествата от групата Areva седмо правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, както и на Известието относно сътрудничеството, поради това че Комисията не е намалила размера на наложената им глоба на основание тяхното сътрудничество в административното производство

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По изложеното от Alstom осмо правно основание, изведено от нарушение на Насоките, а при условията на евентуалност — от нарушение на принципа на пропорционалност

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.

1 – Заличени поверителни данни.