Дело C‑57/15
United Video Properties Inc.
срещу
Telenet NV
(Преюдициално запитване,
отправено от Hof van beroep te Antwerpen)
„Преюдициално запитване — Права върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 14 — Съдебни разноски — Разноски за адвокат — Възстановяване с фиксиран размер — Максимални размери — Разходи за консултант по техническите въпроси — Възстановяване — Условие за наличие на вина на загубилата делото страна“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 28 юли 2016 г.
1. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Съдебни разноски — Национална правна уредба, съдържаща система с фиксирани тарифи в областта на възстановяването на разноски за адвокат — Допустимост — Условие — Разумен характер на разноските — Преценка от националния съд — Липса на гаранция за възстановяването на значителна и подходяща част от тези разноски от загубилата делото страна — Недопустимост
(съображение 17, член 3, параграфи 1 и 2 и член 14 от Директива № 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Съдебни разноски — Национална правна уредба, предвиждаща възстановяването на разходите за консултант по техническите въпроси само в случай на вина на загубилата делото страна — Недопустимост
(съображение 26, член 13, параграф 1 и член 14 от Директива № 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Член 14 от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да понесе направените от спечелилата делото страна съдебни разноски, която предоставя на съда, натоварен да произнесе това осъждане, възможността да отчита специфичните особености на делото, с което е сезиран, и която съдържа система от фиксирани тарифи за възстановяването на разходите за адвокат, при условие че тези тарифи гарантират, че разноските, които трябва да понесе загубилата делото страна, са разумни, което запитващата юрисдикция има задачата да провери.
С оглед на съображение 17 и на член 3, параграф 1 и член 14 от тази директива подобна правна уредба може да бъде оправдана, по-конкретно, ако цели да изключи от възстановяването прекомерните разходи, направени в резултат на необичайно високи хонорари между спечелилата делото страна и нейния адвокат или в резултат на престирането от адвоката на услуги, които не се считат за необходими за гарантиране на зачитането на съответното право на интелектуална собственост. Обратно, изискването загубилата делото страна да понесе разумните съдебни разноски, не би могло да оправдае правна уредба, налагаща фиксирани тарифи, много по-ниски от средните тарифи, които действително се прилагат за адвокатските услуги в тази държава членка. Всъщност подобна правна уредба би била несъвместима с член 3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита трябва да бъдат разубеждаващи, и би накърнила основната преследвана с Директива 2004/48 цел, състояща се в гарантиране на високо ниво на защита на интелектуалната собственост във вътрешния пазар.
При все това член 14 от тази директива не допуска национална правна уредба, предвиждаща фиксирани тарифи, които поради съдържащите се в тях твърде ниски максимални размери не гарантират, че загубилата делото страна ще понесе поне една значителна и подходяща част от разумните разноски, направени от спечелилата делото страна. Всъщност този въпрос не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.
(вж. т. 25—27, 29 и 32; т. 1 от диспозитива)
2. Член 14 от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правни норми, които предвиждат възстановяване на разходите за консултант по техническите въпроси само в случай на вина от страна на загубилата делото страна, когато тези разходи са пряко и тясно свързани със съдебен иск, целящ да гарантира спазването на право на интелектуална собственост.
В тази връзка, на първо място, като се има предвид, че разходите за идентификация и проучване, често свързани с услугите на консултант по техническите въпроси, направени от притежателя на право на интелектуална собственост, се отнасят по-конкретно до обезщетението в случай на вина на нарушителя и че обезщетението е уредено в член 13, параграф 1 от тази директива, тези разходи, направени често преди началото на съдебно производство, не попадат непременно в приложното поле на член 14 от посочената директива.
На второ място, при разширително тълкуване на член 14 от Директива 2004/48 в смисъл, че той предвижда, че загубилата делото страна трябва по принцип да понесе другите разходи, направени от спечелилата делото страна, без да се уточнява естеството на тези разходи, възниква опасност на този член да се припише прекомерно по обхват приложно поле, лишавайки по този начин член 13 от тази директива от неговото полезно действие. Следователно това понятие трябва да се тълкува стриктно и да се приеме, че към други разходи по смисъла на посочения член 14 спадат само разходите, които са пряко и тясно свързани със съответното съдебно производство.
На трето място, член 14 от Директива 2004/48 по никакъв начин не позволява да се счита, че държавите членки могат да поставят възстановяването на „други разходи“ или по принцип на съдебни разноски в рамките на производство, насочено към гарантиране на спазването на право на интелектуална собственост, в зависимост от критерий за вина на загубилата делото страна.
В този контекст имат подобна пряка и тясна връзка и поради това спадат към другите разходи, които трябва по силата на член 14 от Директива 2004/48 да се поемат от загубилата делото страна, разходите, свързани с услугите на консултант по техническите въпроси, доколкото тези услуги са абсолютно необходими за надлежното предявяване на иск, целящ конкретно да гарантира спазването на право на интелектуална собственост.
(вж. т. 35—37, 39 и 40; т. 2 от диспозитива)