Дело C‑45/12
Office national d’allocations familiales pour travailleurs salariés (ONAFTS)
срещу
Radia Hadj Ahmed
(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles)
„Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Действие по отношение на лицата — Предоставяне на семейни обезщетения на гражданка на трета държава, която има право да пребивава в държава членка — Регламент (ЕО) № 859/2003 — Директива 2004/38/ЕО — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Условие за продължителност на пребиваването“
Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 13 юни 2013 г.
1. Социална сигурност — Работници мигранти — Правна уредба на Съюза — Действие по отношение на лицата — Членове на семейството на работник мигрант — Гражданка на трета държава (и нейната дъщеря, също гражданка на трета държава), която е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка, за да живее без брак или регистрирано съжителство с работник мигрант, който е гражданин на друга държава членка и от когото тя има дете, също гражданин на последната държава членка — Съвместно съжителство, което междувременно е приключило, като двете деца са част от домакинството на майката — Изключване — Условия
(член 1, буква е), подточка ii) от Регламент № 1408/71 на Съвета)
2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Запазване на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство — Гражданка на трета държава (и нейната дъщеря, също гражданка на трета държава), която е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка, за да живее без брак или регистрирано съжителство с работник мигрант, който е гражданин на друга държава членка и от когото тя има дете, също гражданин на последната държава членка — Съвместно съжителство, което междувременно е приключило, като двете деца са част от домакинството на майката — Условие за продължителност на пребиваването от пет години с оглед на предоставянето на гарантирани семейни обезщетения — Допустимост
(член 18 ДФЕС; член 13, параграф 2 и член 14 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на относимите разпоредби от правото на Съюза
(член 267 ДФЕС)
4. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Лице, което в действителност упражнява родителските права върху дете на работник мигрант или на бивш работник мигрант — Необходимост детето да е започнало да посещава училище в приемащата държава членка
(член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)
1. Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че гражданка на трета държава или нейната дъщеря, която също е гражданка на трета държава, когато се намират в следното положение:
– гражданката на трета държава е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка, за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка, от когото тя има дете, гражданин на последната държава членка,
– само гражданинът на друга държава членка има качеството на работник,
– съвместното съжителство между посочената гражданка на трета държава и гражданина на друга държава членка междувременно е приключило, и
– двете деца са част от домакинството на майка им,
не попадат в приложното поле на този регламент, освен ако гражданката на трета държава или дъщеря ѝ могат да бъдат разглеждани, по смисъла на националния закон или за целите на неговото прилагане, като „членове на семейството“ на гражданина на друга държава членка или, в противен случай, ако може да се приеме, че те са „главно на издръжка“ на това лице.
(вж. точка 34; точка 1 от диспозитива)
2. Член 13, параграф 2 и член 14 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки във връзка с член 18 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която, след като гражданка на трета държава се намира в следното положение:
– гражданката на трета държава е получила преди по малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка, за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка, от когото тя има дете, гражданин на последната държава членка,
– само гражданинът на друга държава членка има качеството на работник,
– съвместното съжителство между посочената гражданка на трета държава и гражданина на друга държава членка междувременно е приключило, и
– двете деца са част от домакинството на майка им,
за нея се прилага условие за продължителност на пребиваването от пет години с оглед на отпускането на гарантирани семейни обезщетения, при положение че такова условие не е предвидено за гражданите на самата държава членка.
Всъщност от текста на член 13, параграф 2 от Директива 2004/38 изрично следва, че правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, се запазва съгласно тази разпоредба и при определени условия само в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство. При липса на брак или регистрирано съжителство гражданин на трета държава не може да се позовава на право на пребиваване по член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, нито по член 14 от нея, в параграф 2 от който само се припомня необходимостта съответните лица да отговарят на условията, предвидени по-специално в член 13 от посочената директива, за да бъде запазено правото им на пребиваване. Член 18 ДФЕС не би довел до различен извод.
(вж. точки 36—38 и 54; точка 2 от диспозитива)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 42)
4. За да може гражданинът на трета държава в качеството на родител, който в действителност упражнява родителските права върху детето на гражданин на държава членка, който е или е бил нает на работа на територията на друга държава членка, да се ползва от право на пребиваване на основание член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, трябва посоченото дете да е започнало да посещава училище в приемащата държава членка.
(вж. точка 52)