Жалба, подадена на 28 януари 2010 г. - GEA Group/Комисия

(Дело T-45/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: GEA Group AG (Бохум, Германия) (представители: A. Kallmayer, I. du Mont и G. Schiffers, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени член 1, параграф 2 от решението, доколкото в него се установява извършено от жалбоподателя нарушение на член 101, параграф 1 от ДФЕС (по-рано член 81, параграф 1 ЕО) и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП,

да се отмени член 2 от решението, доколкото с него на жалбоподателя е наложена глоба,

при условията на евентуалност, да се приеме, че продължителността на твърдяното нарушение е по-малка от установеното в член 1, параграф 2 от решението, и да се намали размерът на глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от решението,

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение C (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. по преписка COMP/38589 - Топлинни стабилизатори. С обжалваното решение на жалбоподателя и на други предприятия са наложени глоби за нарушение на член 81 ЕО, а от 1 януари 1994 г. - за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в редица споразумения и/или съгласувани практики на пазарите на калаени стабилизатори и на епоксидирано соево масло (ЕСМ)/естери в ЕИП, изразяващи се в определяне на цени, подялба на пазари чрез определяне на квоти за доставка, подялба и разпределяне на клиенти, както и обмен на икономически чувствителна информация, и по-специално на данни относно клиентите и произведените и доставените количества. Жалбоподателят е солидарно отговорен с други две предприятия, които са правоприемници на предприятията, участвали в антиконкурентните споразумения.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания.

На първо място жалбоподателят изтъква, че Комисията неправилно е приела, че предприятието, чийто правоприемник е той, е упражнявало безспорно влияние върху засегнатите предприятия. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение почива на неточни фактически констатации и на погрешно прилагане на юридическите предпоставки за носене на отговорност, и по-специално на условията за презюмиране съществуването на безспорно влияние.

Като второ правно основание жалбоподателят посочва, че правомощието на Комисията да наложи глоба е погасено по давност съгласно член 25, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003¹. В тази връзка той твърди, че за периода след 1996/1997 г. и във всеки случай за 1999 г. и 2000 г. Комисията не е доказала нарушение, извършено от засегнатите предприятия. По-нататък той твърди, че спирането на процедурата пред Комисията до решаването на спора по съединени дела Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T-125/03 и T-253/03, няма за последица спиране на погасителната давност спрямо жалбоподателя.

Накрая, в рамките на третото правно основание жалбоподателят посочва, че е нарушено правото му на защита. В тази връзка той изтъква, че Комисията е спряла разследването без причина в продължение на повече от четири години, в резултат от което са изминали около пет години от началото на разследването до момента, в който жалбоподателят е уведомен за него, и около шест години - до момента, в който жалбоподателят получава изложението на възраженията. Освен това той твърди, че Комисията е пропуснала да разследва засегнатите лица и съответната търговска единица, за да изясни напълно фактите. Жалбоподателят смята, че поради тези пропуски Комисията го е лишила от възможността да си осигури оневиняващи доказателства и ефективно да упражни правото си на защита.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).