ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
13 декември 2011 година
Дело T-311/09 P
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Възстановяване на медицински разходи — Отказ на Комисията да възстанови 100 % от някои медицински разходи, направени от жалбоподателя — Изопачаване — Задължение за мотивиране — Разглеждане — Акт с неблагоприятни последици — Сила на пресъдено нещо — Висящ процес — Потвърждаващ акт“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 20 май 2009 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑73/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑145 и II‑A‑1‑819)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Комисията в настоящото производство.
Резюме
1. Производство — Мотивиране на решенията — Обхват
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
2. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Потвърждаващ акт — Изключване
(член 233 ЕО; член 266 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Въпреки че задължението на съда на Европейския съюз да мотивира своите решения не предполага да отговаря в подробности на всички изложени от страните доводи, особено ако те не са достатъчно ясни и точни и не почиват на обстойно изложени доказателства, то изисква най-малкото съдът да разгледа всички изтъкнати пред него твърдения за нарушения.
(вж. точка 34)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T‑498/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑35 и II‑Б‑1‑197, точки 34 и 35 и цитираната съдебна практика
2. Задължението на администрацията за мотивиране съгласно член 25, втора алинея и член 90, параграф 2 от Правилника има за цел, от една страна, на заинтересованото лице да се предоставят достатъчно данни, за да прецени дали отказът по искането му е обоснован и доколко е подходящо да го обжалва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на съда да упражни контрол.
Оттук следва, че мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с неблагоприятното за него решение и че порокът, състоящ се в непълнота на мотивите, може да бъде отстранен само преди обжалването на съответното решение по съдебен ред. Освен това мотивите, с които се отхвърля подадената по административен ред жалба, се считат за съвпадащи с мотивите на съответното обжалвано решение. Този принцип се прилага и към решенията, взети съгласно Общия правилник относно покриването на рисковете от заболявания на длъжностните лица на Съюза, с който се въвежда обща за институциите на Съюза здравноосигурителна схема и член 35 от който препраща към уредбата на административното производство по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
(вж. точки 42 и 43)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, непубликувано в Сборника, точка 50
Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑149 и II‑A‑2‑1045, точки 49 и 52 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑133 и II‑Б‑1‑807, точка 55
3. Въпросът за обхвата на задължението за мотивиране представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Общия съд в производството по обжалване. Всъщност при упражнявания в това производство контрол за законосъобразност Общият съд трябва непременно да вземе предвид фактите, въз основа на които Съдът на публичната служба е стигнал до извода за пълнота или непълнота на мотивите.
(вж. точка 51)
Позоваване на:
Общ съд — Комисия/Birkhoff, посочено по-горе, точка 55
4. Наличието на акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника е условие за допустимост на всяка жалба на длъжностното лице срещу институцията, в която работи.
Такива актове са само мерките, взети от компетентния орган и отразяващи окончателно решение на администрацията със задължителна правна сила, годно да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.
Квалифицирането на обжалвания акт като акт без неблагоприятни последици за жалбоподателя по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника, резултат от извода, че този акт не изменя правното положение на жалбоподателя, вече установено с друг акт на администрацията, който именно е съставлявал актът с неблагоприятни последици, не може да бъде определено като неправилно, поради това че актът с неблагоприятни последици е бил отменен след приемането на обжалвания акт. В такива случаи обжалваният акт не може да се разглежда другояче освен просто като последица от акта с неблагоприятни последици. Оттук следва, че докато не бъде отменен, актът с неблагоприятни последици се ползва с презумпция за законосъобразност и обжалваният акт може да бъде оставен в сила, докато след отмяната на акта с неблагоприятни последици оставянето в сила или оттеглянето на обжалвания акт зависи от мерките, които институцията или институциите, издала/и акта с неблагоприятни последици, трябва да вземе/ат, за да изпълни/ят решението за отмяна съобразно задължението си по член 233 ЕО (понастоящем член 266 ДФЕС).
(вж. точки 73, 74 и 92)
Позоваване на:
Съд — 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 9
Първоинстанционен съд — 30 юни 1993 г., Devillez и др./Парламент, T‑46/90, Recueil, стр. 699, точки 13 и 14; 13 юли 1993 г., Moat/Комисия, T‑20/92, Recueil, стр. II‑799, точка 39; 14 септември 1995 г., Antillean Rice Mills и др./Комисия, T‑480/93 и T‑483/93, Recueil, стр. II‑2305, точка 60, и цитираната съдебна практика; 13 декември 1995 г., Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T‑481/93 и T‑484/93, Recueil, стр. II‑2941, точка 47; 3 юни 1997 г., H/Комисия, T‑196/95, Recueil FP, стр. I‑A‑133 и II‑403, точка 44; 21 юли 1998 г., Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, Recueil FP, стр. I‑A‑449 и II‑1305, точка 83; 17 декември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑324/02, Recueil FP, стр. I‑A‑337 и II‑1657, точка 28