РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
27 февруари 2015 година
Дело T‑430/13 P
Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)
срещу
Mohammed Achab
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Натурализация — Член 4, параграф 1, букви a) и б) от приложение VII към Правилника — Възстановяване на неоснователно платени суми — Член 85, първа алинея от Правилника“
Предмет: Жалба за отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 26 юни 2013 г., Achab/ЕИСК (F‑21/12, СбСПС, EU:F:2013:95)
Решение: Отхвърля жалбата. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на г‑н Mohammed Achab по настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Условия — Явна неправомерност на плащането — Критерии
(член 85 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Събитие, обосноваващо преразглеждането от администрацията на положението на ползващото се лице — Обхват — Промяна на гражданството
(член 4, параграф 1, букви а) и б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на забрана за неоснователно обогатяване от Съюза — Понятие
4. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу акт на Съда на публичната служба относно съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали основания
(член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
1. При прилагането на член 85 от Правилника всяко неоснователно получаване на сума поражда право на възстановяване, когато става въпрос за неправомерност, която длъжностно лице, полагащо дължимата грижа, не може да не забележи. В това отношение при всеки конкретен случай трябва да се отчита способността на длъжностното лице да извършва необходимите проверки.
Освен това изразът „толкова явно“, съдържащ се в член 85, първа алинея от Правилника, не означава, че получилото неоснователно платените суми длъжностно лице не е длъжно да направи преценка или проверка. Напротив, възстановяване се дължи, когато става въпрос за грешка, която длъжностно лице, полагащо обичайната дължима грижа и за което се счита, че познава правилата относно своето възнаграждение, не може да не забележи.
Накрая, обстоятелствата, които съдът на Съюза е взел предвид в това отношение, се отнасят до равнището на отговорност на длъжностното лице, неговата степен и стаж, и до това доколко са ясни разпоредбите на Правилника, с които се определят условията за отпускане на надбавката, както и до това дали са значителни промените, настъпили в неговото лично или семейно положение, когато плащането на спорната сума е свързано с преценката на това положение от администрацията. По този начин длъжностно лице, което има сравнително висока степен и голям стаж в рамките на публичната служба на Европейския съюз, би трябвало да е способно да си даде сметка за неправомерността, от която се възползва.
Условието неправомерността на плащането да има явен характер, който да не може да не е известен на заинтересованото лице, не може да бъде разглеждано в перспективата на предимството на критерия за стаж по отношение на други критерии като степента или заеманата длъжност, а трябва да се разглежда с оглед на съвкупност от елементи, позволяващи да се определи до каква степен на заинтересованото лице е трябвало да бъде известно, че извършеното плащане е неправомерно.
(вж. точки 29—32)
Позоваване на:
Съд — решения от 11 юли 1979 г., Broe/Комисия, 252/78, Rec, EU:C:1979:186, т. 13 и 14; от 17 януари 1989 г., Stempels/Комисия, 310/87, Rec, EU:C:1989:9, т. 10 и 11 и определение от 14 юли 2005, Gouvras/Комисия, C‑420/04 P, Rec, EU:C:2005:482, т. 59
Общ съд — решения от 28 февруари 1991, Kormeier/Комисия, T‑124/89, Rec, EU:T:1991:12, т. 17 и 18; от 24 февруари 1994 г., Stahlschmidt/Парламент, T‑38/93, RecFP, EU:T:1994:23, т. 19; от 27 февруари 1996 г., Galtieri/Парламент, T‑235/94, RecFP, EU:T:1996:22, т. 46 и цитираната съдебна практика; от 5 ноември 2002 г., Ronsse/Комисия, T‑205/01, RecFP, EU:T:2002:269, т. 47 и цитираната съдебна практика и от 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, RecFP, EU:T:2004:59, т. 91
2. Длъжностните лица, които не са граждани на страната, в която е мястото им на работа, губят или не получават надбавката за експатриране само в случай че обичайното пребиваване на заинтересованото лице в страната на бъдещото му място на работа е продължило през целия петгодишен референтен период. Обратно, за длъжностните лица, които са граждани на държавата, в която е мястото им на работа, запазването или установяването на обичайното им пребиваване, дори и за съвсем кратък период през десетгодишния референтен период, е достатъчно, за да загубят тази надбавка или тя да им бъде отказана.
Въпреки че член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника е недвусмислен, при разглеждането на положението на заинтересованото лице може да се наложи тълкуване на член 4, параграф 1, буква б) от посоченото приложение. Такъв е случаят, при който длъжностно лице, което при назначаването му е било гражданин на трета държава и което, независимо че е пребивавало през трите години, предхождащи назначаването му, в държавата по месторабота, се е ползвало от надбавката за експатриране на основание член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника и вследствие на придобиване на гражданството на държавата по месторабота, на основание член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника му е отказано правото да получава посочената надбавка, с мотива че през десетте години, предхождащи назначаването му, е живяло в държавата по месторабота.
Така, дори да става въпрос за длъжностно лице, полагащо обичайната дължима грижа, доколкото тригодишният период на пребиваване в държавата по месторабота в рамките на петгодишния период преди датата на встъпването му в длъжност не е бил пречка да получава надбавката за експатриране, това може да му даде основание да предположи, че посоченият период не би бил пречка да му бъде отпусната същата надбавка, след като придобие гражданството на държавата по месторабота.
(вж. точки 53—56)
3. Съгласно общите за правото на държавите членки принципи всеки, който е понесъл загуба, увеличила имуществото на другиго, без да има правно основание за такова обогатяване, по общо правило има право да иска от обогатилия се да му върне полученото до размера на обедняването. Така, за да бъде уважен този иск, необходимо е да няма валидно правно основание за това обогатяване.
(вж. точка 60)
Позоваване на:
Съд — решение от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, Сб., EU:C:2008:726, т. 44 и 46
4. Видно от член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда, жалбата не може да се отнася единствено до възлагането и размера на съдебните разноски. Поради това, когато всички други правни основания за обжалване на решението на Съда на публичната служба са отхвърлени, исканията във връзка с твърдяната неправилност на решението на този съд в частта за съдебните разноски трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.
(вж. точка 72)
Позоваване на:
Съд — решение от 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, Rec, EU:C:2005:306, т. 88 и цитираната съдебна практика
Общ съд — определение от 29 октомври 2009, Nijs/Сметна палата, T‑375/08 P, EU:T:2009:423, т. 71