РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
30 май 2013 година(*)
„Земеделие — Обща организация на пазарите — Помощ за сектора на плодовете и зеленчуците — Жалба за отмяна — Пряко засягане — Допустимост — Преработени плодове и зеленчуци — Оперативни фондове и оперативни програми — Финансиране на „дейности, които не представляват същинска преработка“
По съединени дела T‑454/10 и T‑482/11
Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav), установена в Неапол (Италия), представлявана първоначално от адв. J. L. da Cruz Vilaça, адв. S. Estima Martins и адв. S. Carvalho de Sousa, впоследствие от адв. Estima Martins, адв. Carvalho de Sousa и адв. R. Oliveira,
жалбоподател по дело T‑454/10,
Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon), установено в Мадрид (Испания), и още шестнадесет жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I, представлявани първоначално от адв. J. L. da Cruz Vilaça, адв. S. Estima Martins и адв. S. Carvalho de Sousa, впоследствие от адв. Estima Martins, адв. Carvalho de Sousa и адв. R. Oliveira,
жалбоподатели по дело T‑482/11,
подпомагани от
Associazione Italiana Industrie Prodotti Alimentari (AIIPA), установена в Милано (Италия), и още десет встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение II, представлявани първоначално от адв. J. L. da Cruz Vilaça, адв. S. Estima Martins и адв. S. Carvalho de Sousa, впоследствие от адв. Estima Martins, адв. Carvalho de Sousa и адв. R. Oliveira,
встъпили страни по дело T‑454/10,
срещу
Европейска комисия, представлявана по дело T‑454/10 първоначално от г‑н B. Schima и г‑жа M. Vollkommer и впоследствие от г‑н Schima и г‑н N. Donnelly, а по дело T‑482/11 — от г‑жа K. Banks и г‑н Schima, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Confederazione Cooperative Italiane, установена в Рим (Италия), и още осем встъпили страни, чиито наименования са посочени в приложение III, представлявани от адв. M. Merola, адв. C. Santacroce и адв. L. Cappelletti,
встъпили страни,
с предмет по дело T‑454/10 — искане за отмяна на член 52, параграф 2а и на приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350, стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 687/2010 на Комисията от 30 юли 2010 година (ОВ L 199, стр. 12), и по дело T‑482/11 — искане за отмяна на член 50, параграф 3 и на член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, стр. 1 и поправка в ОВ L 299, 2011 г., стр. 13),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, стр. 1, наричан по-нататък „Общият регламент за ООП“) се прилага съгласно своя член 1, параграф 1, букви и) и й) по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците и на сектора на преработените плодове и зеленчуци.
2 Регламент (ЕО) № 361/2008 на Съвета от 14 април 2008 година за изменение на Общия регламент за ООП (ОВ L 121, стр. 1) внася като допълнение в последния по-специално някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плoдoвете и зеленчуците и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96 (ОВ L 273, стр. 1 и поправка в ОВ L 307, 2008 г., стр. 22) (вж. съображение 8 от Регламент № 361/2008).
3 Съображение 6 от Регламент № 1182/2007 посочва, че „[в] обхвата на настоящия регламент следва да влязат продукти, които попадат в приложното поле на общите организации на пазарите на плодове и зеленчуци и на преработени плодове и зеленчуци“, но уточнява, че „[в]ъпреки това разпоредбите за организациите на производители и междубраншовите организации и споразумения се прилагат само към продукти, обхванати от общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, и [че] това разграничение следва да бъде запазено“.
4 С член 1, точка 22 от Регламент № 361/2008 се създава раздел IVа в част II, дял I, глава IV на Общия регламент за ООП. Съгласно членове 103б, 103в и 103г от този нов раздел организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците могат да създават оперативни фондове за финансиране на оперативни програми със специфични цели. Тези фондове се финансират от финансови вноски на членовете, както и от финансова помощ от Общността.
5 Съгласно член 103г, параграф 2 от Общия регламент за ООП финансовата помощ от Общността е ограничена до 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка организация на производители, като съществува възможност този процент да достигне до 4,6 % от посочената стойност, при условие че количеството, което превишава тези 4,1 %, се използва единствено за мерки за предотвратяване и управление на кризи.
6 Член 52, параграфи 1 и 6 от Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350, стр. 1) гласи:
„Основа за изчисление
1. За целите на настоящата глава стойността на търгуваната продукция за организация на производители се изчислява въз основа на продукцията на членове на организации на производители, за които организацията на производителите е призната.
[…]
6. Търгуваната продукция се фактурира франко организацията на производителите:
a) когато е приложимо, като продукт, който е пакетиран, подготвен или е преминал първи етап на преработка;
б) без ДДС; и
в) без вътрешни транспортни разходи […]“.
7 Съображение 4 от Регламент (ЕС) № 687/2010 на Комисията от 30 юли 2010 година за изменение на Регламент № 1580/2007 (ОВ L 199, стр. 12) гласи:
„Изчисляването на стойността на плодовете и зеленчуците, предназначени за преработване, се оказа трудно. От съображения за контрол и опростяване е целесъобразно да се въведе фиксирана такса за изчисляване на стойността на плодовете и зеленчуците, предназначени за преработване, която представлява стойността на основния продукт, а именно плодове и зеленчуци, предназначени за преработка, и дейности, които не [представляват същинска] преработка. Тъй като количествата плодове и зеленчуци, необходими за производството на преработени плодове и зеленчуци, се различава значително според групите продукти, тези разлики следва да бъдат отразени в прилаганите фиксирани такси“.
8 Член 1, точка 1 от Регламент № 687/2010 изменя член 21, параграф 1, буква и) от Регламент № 1580/2007, като установява, че терминът „подготвяне“ означава „подготвителни действия, като например чистене, рязане, белене, и сушене на плодове и зеленчуци, без да ги превръщат в преработени плодове и зеленчуци“.
9 Член 1, точка 2 от Регламент № 687/2010 внася като допълнение в член 52 от Регламент № 1580/2007 параграф 2а, който гласи:
„Стойността на търгуваната продукция не следва да включва стойността на преработените плодове и зеленчуци или на всеки друг продукт, който не е продукт от сектора на плодовете и зеленчуците.
Въпреки това стойността на търгуваната продукция на плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и превърнати в преработени плодове и зеленчуци, посочени в част Х от приложение I към [Общия регламент за ООП], или всякакъв друг земеделски продукт, посочен в настоящия член и описан по-подробно в приложение VIa към настоящия регламент, от организация на производители, асоциация на организации на производители или от техни членове, които са производители, или от техни кооперации или дъщерни предприятия, както е посочено в параграф 7 от настоящия член, или чрез външен изпълнител следва да се изчислява като фиксирана такса в проценти, приложени спрямо фактурираната стойност на посочените преработени продукти.
Фиксираната такса следва да е:
а) 53 % за плодови сокове;
б) 73 % за концентрирани сокове;
в) 77 % за доматени концентрати;
г) 62 % за замразени плодове и зеленчуци;
д) 48 % за консервирани плодове и зеленчуци;
е) 70 % за консервирани гъби от вида Agaricus;
ж) 81 % за плодове, временно консервирани в саламура;
з) 81 % за сушени плодове;
и) 27 % за други преработени плодове и зеленчуци;
й) 12 % за преработени ароматни треви;
к) 41 % за червен пипер“.
10 Член 1, точка 2 от Регламент № 687/2010 изменя член 52, параграф 6 от Регламент № 1580/2007, като го заменя със следния текст:
„6. Търгувана продукция от плодове и зеленчуци се фактурира „франко организацията на производителите“, където е приложимо, като продукти, посочени в част IX от приложение I към [Общия регламент за ООП], които са подготвени и пакетирани, без:
a) ДДС;
б) вътрешни транспортни разходи, когато разстоянието между пункта за централизирано събиране или опаковане на организацията на производители и пункта за дистрибуция на организацията на производители е значително.
За целите на първа алинея, буква б) държавите членки предвиждат намаления, които да се прилагат на фактурираната стойност за продуктите, фактурирани на различни етапи на преработка или транспорт“.
11 Член 61, параграф 4 от Регламент № 1580/2007, чиято разпоредба не е изменена с Регламент № 687/2010, уточнява, че „[о]перативните програми не включват действия или разходи, посочени в списъка в приложение VIII“.
12 Регламент № 1580/2007 е отменен по силата на член 149 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Общия регламент за ООП по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, стр. 1), като посочените подробни правила за прилагане по отношение на тези сектори са включени в последния регламент.
13 Съображение 35 от Регламент за изпълнение № 543/2011 гласи:
„За да се улесни използването на схемата за подпомагане на оперативните програми, следва ясно да се определи продукцията на организациите на производители, предлагана на пазара, включително да се определи кои продукти могат да бъдат взети предвид и на кой етап от предлагането на пазара следва да бъде изчислявана стойността на продукцията. От съображения за контрол и опростяване е целесъобразно да се използва фиксиран размер за изчисляване на стойността на плодовете и зеленчуците, предназначени за преработване, която представлява стойността на основния продукт, а именно плодове и зеленчуци, предназначени за преработка, и дейностите, които не представляват същинска преработка. Тъй като количествата плодове и зеленчуци, необходими за производството на преработени плодове и зеленчуци, се различават значително според групите продукти, посочените разлики следва да бъдат отразени в приложимите фиксирани размери […]“.
14 В този контекст член 21, параграф 1, буква и) от Регламент № 1580/2007 (вж. точка 8 по-горе) става член 19, параграф 1, буква й) от Регламент за изпълнение № 543/2011, а член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 става член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011, като член 50, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011 по същество възпроизвежда член 52, параграф 6 от Регламент № 1580/2007 (вж. точки 9 и 10 по-горе).
15 Освен това съгласно член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011 „[и]нвестициите и дей[ностите], свързани с преобразуването на плодовете и зеленчуците в преработени плодове и зеленчуци, могат да бъдат приемливи за подпомагане, когато тези инвестиции и дей[ности] преследват целите, посочени в член 103в, параграф 1 от [Общия регламент за ООП], включително целите, посочени в член 122, първа алинея, буква в) от същия регламент, и при условие че са записани в националната стратегия, посочена в член 103е, параграф 2 от [Общия регламент за ООП]“.
Производство и искания на страните
16 С акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 30 септември 2010 г., Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav) подава жалбата по дело T‑454/10. С акт, депозиран в секретариата на Общия съд на 5 септември 2011 г., Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon) и още шестнадесет жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I, подават жалбата по дело T‑482/11.
17 С пет акта, депозирани в секретариата на Общия съд на 13 и 17 януари 2011 г., Associazione Italiana Industrie Prodotti Alimentari (AIIPA) и образуванията, посочени в приложение II, са поискали да встъпят по дело T‑454/10 в подкрепа на исканията на Anicav.
18 С четири акта, депозирани в секретариата на Общия съд на 24 януари 2011 г., Confederazione Cooperative Italiane и образуванията, посочени в приложение III, са поискали да встъпят по дело T‑454/10 в подкрепа на исканията на Европейската комисия.
19 С два акта, депозирани в секретариата на Общия съд на 19 декември 2011 г., Confederazione Cooperative Italiane и образуванията, посочени в приложение III, са поискали да встъпят по дело T‑482/11 в подкрепа на исканията на Комисията.
20 С две определения от 5 октомври 2011 г. и от 6 март 2012 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпванията. Встъпилите страни представят писмените си становища, а останалите страни — становищата си по тях в определените за това срокове.
21 С определение на председателя на втори състав на Общия съд от 22 октомври 2012 г. на основание член 50 от Процедурния правилник на Общия съд дела T‑454/10 и T‑482/11 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
22 По дело Т‑454/10 Anicav иска от Общия съд:
– да отмени член 52 и приложение VIII към Регламент № 1580/2007, изменен с Регламент № 687/2010,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
23 По дело T‑482/11 Agrucon и останалите шестнадесет жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I, искат от Общия съд:
– да отмени член 50, параграф 3 и член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
24 По дела T‑454/10 и T‑482/11 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбите като недопустими и във всички случаи като неоснователни,
– да осъди Anicav, Agrucon и останалите шестнадесет жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I, да заплатят съдебните разноски.
25 По дело T‑454/10 страните, встъпили в подкрепа на исканията на Anicav, искат от Общия съд:
– да отмени обжалваните разпоредби,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
26 По дела T‑454/10 и T‑482/11 страните, встъпили в подкрепа на исканията на Комисията, искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбите като недопустими и във всички случаи като неоснователни,
– да осъди Anicav, Agrucon и останалите шестнадесет жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I, да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
27 Жалбоподателите излагат три основания, като твърдят, че разпоредбите, чиято отмяна искат, нарушават, първо, Общия регламент за ООП, второ, принципа на недопускане на дискриминация и трето, принципа на пропорционалност.
28 Комисията най-напред оспорва допустимостта, а след това и основателността на жалбите.
По допустимостта
По допустимостта на жалбата по дело T‑454/10, доколкото се отнася до приложение VIII към Регламент № 1580/2007
29 Следва да се отбележи, че по силата на член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да се подаде в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него. От самия текст на разпоредбата, както и от целта ѝ да гарантира правната сигурност следва, че акт, който не е оспорен в посочения срок, става окончателен. Окончателният характер се отнася не само за самия акт, но и за всеки следващ акт, който има чисто потвърждаващ характер. Това разрешение, което е оправдано с оглед на необходимостта от правна сигурност, се отнася както за индивидуалните актове, така и за тези с нормативен характер, какъвто е регламентът. За сметка на това, в случай на изменение на разпоредба от регламент се поражда отново право на жалба не само по отношение на тази разпоредба, но и срещу всички останали, които, въпреки че не са изменени, образуват с нея едно цяло (Решение на Съда от 18 октомври 2007 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C‑299/05, Сборник, стр. I‑8695, точки 28—30).
30 Комисията счита, че приложение VIII към Регламент № 1580/2007, което не е изменено с Регламент № 687/2010, не образува едно цяло с изменения с последния регламент член 52 от Регламент № 1580/2007.
31 В настоящия случай съгласно член 103г от Общия регламент за ООП (вж. точка 5 по-горе) финансовата помощ от Общността е ограничена по-специално до 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка организация на производители, като съществува възможност този процент да достигне до 4,6 %, при условие че разликата се използва единствено за мерки за предотвратяване и управление на кризи.
32 В този смисъл от съображение 4 от Регламент (ЕС) № 687/2010 (вж. точка 7 по-горе) следва, че фиксираните такси по член 52, параграф 2а от същия регламент, въз основа на които се установява стойността на предлаганата на пазара продукция на плодове и зеленчуци, предназначени за преработване, обхващат стойността на основния продукт, както и „дейности, които не [представляват същинска] преработка“. Това обстоятелство се потвърждава от втора алинея на посочената разпоредба, която предвижда изключение от установеното в първа алинея правило, че стойността на предлаганата на пазара продукция не включва стойността на преработените плодове и зеленчуци.
33 Освен това по силата на член 61, параграф 4 от Регламент № 1580/2007 оперативните програми не включват действията или разходите, посочени в списъка по приложение VIII към същия регламент. Следва да се констатира, че споменатият списък е следствие от разпоредба, установяваща реда и условията за изчисляване на помощта от Общността в рамките на оперативните програми. Поради това, обратно на твърдяното от Комисията, приложение VIII към Регламент № 1580/2007 образува едно цяло с член 52 от същия регламент по смисъла на съдебната практика, изложена в точка 29 по-горе.
34 От точки 104 и 105 от жалбата на Anicav, разглеждани във връзка с първото искане от нея, обаче следва, че отмяната на приложение VIII към Регламент № 1580/2007 се иска със съображението, че в него не се предвижда изключване от финансиране в рамките на оперативните програми на разходите за преработка.
35 В това отношение трябва да се отбележи, че допустимостта за финансиране на разходите, свързани с „дейности, които не представляват същинска преработка“, следва от фиксираните такси по член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007, а не от приложение VIII към него. Освен това евентуална отмяна на член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 въз основа на съображенията, на които се позовава жалбоподателят, съгласно член 266 ДФЕС би породила задължение за Комисията да предприеме всички необходими мерки за съобразяване с решението на Общия съд, включително и посредством евентуални изменения на приложение VIII към този регламент. Следователно анализът относно съдържанието, което приложение VIII към Регламент № 1580/2007 би трябвало да има, за да е в съответствие с Общия регламент за ООП, спада към мерките за изпълнение, които Комисията би трябвало да предприеме в случай на отмяна на член 52, параграф 2а от същия регламент. Жалбата за отмяна на приложение VIII към Регламент № 1580/2007, доколкото то не изключва изрично разходите за преработка, в действителност има един и същи предмет с жалбата за отмяна на член 52, параграф 2а от споменатия регламент, поради което Общият съд не следва да я разглежда, в случай че отмени последната разпоредба.
По процесуалната легитимация на жалбоподателите
36 Съгласно постоянната съдебна практика условието физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от обжалваното решение, както е предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, изисква оспорената мярка на Европейския съюз непосредствено да произвежда последици в правното положение на частноправни субекти и да не признава никакво право на преценка на адресатите ѝ, на които е възложено нейното изпълнение, което е от чисто автоматично естество и което произтича от самата правна уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451, точка 47 и цитираната съдебна практика).
37 По разглежданите две дела Комисията твърди, че принципът, съгласно който получаването на помощи от Общността в рамките на оперативните програми е допустимо за организациите на производители, но не и за преработвателите, не следва от Регламент № 1580/2007, нито от Регламент за изпълнение № 543/2011, а от Общия регламент за ООП. Регламент № 1580/2007 и Регламент за изпълнение № 543/2011 следователно само прилагали този принцип, поради което жалбоподателите не можели да бъдат пряко засегнати от член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007, нито от член 50, параграф 3 или от член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011 (наричани по-нататък „оспорените разпоредби“).
38 В това отношение следва да се отбележи, че видно от точки 91, 92, 97, 103, 104 и 111 от жалбата и от точки 27 и 30 от писмената реплика по дело T‑454/10, както и от точки 92, 97, 100, 110, 117 и 119 от жалбата по дело T‑482/11, жалбоподателите нито оспорват общото разграничение между организации на производители и преработватели, нито искат да се признае някакво право на помощ за преработвателите, които не членуват в организация на производители. Жалбоподателите твърдят, че оспорените разпоредби са неправомерни, тъй като предвиждат предоставяне на помощ на организациите на производители за дейности по преработка, извършвани и от преработватели, които не членуват в организация на производители, както и за инвестиции и дейности, свързани с преработката на плодове и зеленчуци. Както обаче приема Комисията, оспорените разпоредби установяват система, която допуска организациите на производители да получават помощ за дейности по преработка, извършвани също и от преработватели, които не членуват в организация на производители, дори и в случаите, когато тези дейности „не представляват същинска преработка“.
39 Освен това, безспорно, нито член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007, нито член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 предоставя право на преценка на държавите членки по отношение на прилагането на фиксираните такси за целите на изчисляването на стойността на предлаганата на пазара продукция. Същото се отнася и за член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011, който предвижда, че инвестициите и дейностите, свързани с преработката, могат да бъдат подпомагани, при условие че преследват целите, посочени в член 103в, параграф 1 и в член 122, първа алинея, буква в) от Общия регламент за ООП, и че са записани в националната стратегия по член 103е, параграф 2 от последния регламент.
40 По отношение на довода на Комисията, че неблагоприятното положение от гледна точка на конкуренцията, в което оспорените разпоредби поставят жалбоподателите и техните членове, представлява косвена фактическа последица, трябва да се отбележи, че засягането на конкурентното положение на жалбоподателите и на техните членове е пряко следствие от специфичните фиксирани такси, установени с член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 и с член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011, както и от допустимостта за финансиране от Съюза на инвестициите и дейностите, свързани с преработката, по силата на член 60, параграф 7 от последния регламент, така че те са пряко засегнати от оспорените разпоредби (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 11 юли 1996 г. по дело Métropole télévision и др./Комисия, T‑528/93, T‑542/93, T‑543/93 и T‑546/93, Recueil, стр. II‑649, точка 64).
41 Освен това начинът, по който Комисията тълкува прякото засягане, не би допуснал който и да било правен субект да поиска отмяна на акт, имащ за предмет плащане на помощ на негови конкуренти, тъй като съответното неблагоприятно положение би било само косвена фактическа последица. След като обаче по силата на постоянната съдебна практика се приема, че конкурент на получател на помощ е пряко засегнат от решение на Комисията, позволяващо на съответната държава членка да предостави такава помощ, когато намерението ѝ за това не подлежи на каквото и да било съмнение (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 27 април 1995 г. по дело AAC и др./Комисия, T‑442/93, Recueil, стр. II‑1329, точки 45 и 46, Решение по дело ASPEC и др./Комисия, T‑435/93, Recueil, стр. II‑1281, точки 60 и 61 и Решение от 22 октомври 1996 г. по дело Skibsværftsforeningen и др./Комисия, T‑266/94, Recueil, стр. II‑1399, точка 49), то разпоредба от правото на Съюза, която предвижда предоставяне на помощ от самия Съюз, на още по-силно основание е от естество пряко да засегне конкурента на получателя на помощта по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
42 Регламент № 1580/2007 и Регламент за изпълнение № 543/2011 впрочем представляват подзаконови актове по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като нито са законодателни актове съгласно дефиницията по член 289, параграф 3 ДФЕС, нито са индивидуални актове. Освен това трябва да се приеме неоспореното от Комисията твърдение на жалбоподателите, че член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 и член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 не включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
43 Всъщност макар плащането на помощи от Съюза на основание на тези разпоредби в действителност да се извършва чрез посредничеството на национални органи, така или иначе инструментите, по силата на които тези органи извършват въпросните плащания, не се отнасят до жалбоподателите, които не са техни адресати и не са уведомявани за тях. Освен това всяка разплащателна агенция осъществява функциите си в съответствие с правилата, приложими в съответната държава членка, които не е задължително да предвиждат приемане на актове, подлежащи на обжалване пред националните юрисдикции. При тези условия, както впрочем посочва и Комисията в точка 16 от писмената си дуплика по дело T‑454/10 и в точка 32 от защитата си по дело T‑482/11, следва да се констатира, че член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 и член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 не включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
44 Същото се отнася на още по-силно основание и за член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011. Всъщност жалбоподателите оспорват правомерността на посочената разпоредба, доколкото тя определя допустимостта за финансиране от Съюза на инвестиции и дейности, свързани с преработката, тоест аспект, който е изрично уреден от този регламент, без държавите членки да трябва или дори да могат да променят нещо в това отношение.
45 По отношение на довода, изтъкнат от страните, встъпили в подкрепа на исканията на Комисията, че за инвестициите или дейностите, свързани с преработката на плодове и зеленчуци, могат да се предоставят помощи, при условие че са записани в националните стратегии, изготвени по силата на член 103е, параграф 2 от Общия регламент за ООП, най-напред следва да се отбележи, че въпросните стратегии се създават в изпълнение на последната разпоредба, а не на член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011. Тяхното изготвяне следователно не представлява мярка за изпълнение на последната разпоредба. По-нататък, видно от член 103е, параграф 2 от Общия регламент за ООП, националните стратегии съдържат основно анализ на положението по отношение на силните и слабите страни и обосноваване на приоритетите, назовават целите на оперативните програми, оценяват ги и посочват задълженията за отчитане на организациите на производители. Следователно по самото си естество тези стратегии не представляват мерки, имащи за предмет да решат дали инвестициите и дейностите, свързани с преработката, са допустими за финансиране от Съюза. Допустимостта на финансирането, чиято правомерност се оспорва, не е следователно присъща за въпросните стратегии, а е пряко уредена в член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
46 Накрая, нито Комисията, нито страните, встъпили в подкрепа на исканията ѝ, оспорват обстоятелството, че на сдруженията жалбоподатели е възложена защитата на интересите на членовете си, в това число и чрез предявяване на искове или подаване на жалби. След като членовете на въпросните сдружения са пряко засегнати от оспорените разпоредби, сдруженията жалбоподатели също отговарят на това условие за допустимост на жалбите им (в този смисъл вж. Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 56).
По правния интерес на Anicav
47 По дело T‑454/10 Комисията твърди, че исканата от Anicav отмяна би довела до прилагането на правната уредба, действаща преди приемането на Регламент № 687/2010. Последната обаче предвиждала предоставяне на помощи за дейностите, представляващи „първи етап на преработка“, така че била още по-неблагоприятна за жалбоподателя.
48 В това отношение следва да се констатира, че видно от съображения 2, 3 и 4, Регламент № 687/2010 отменя предишната система за изчисляване на стойността на предлаганата на пазара продукция, за да я замени със система, основана на прилагането на фиксирани такси. Евентуална отмяна на член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 не би довела автоматично до възстановяване на системата за помощи, за която законодателят е решил, че повече не следва да се прилага. Напротив, съгласно член 266 ДФЕС подобна отмяна би породила задължение за Комисията да предприеме мерките, съдържащи се в решението на Общия съд.
49 Не може да се приеме и доводът на страните, встъпили в подкрепа на исканията на Комисията, че предметът на жалбата на Anicav е отпаднал и че следователно тя е недопустима поради липса на правен интерес след влизането в сила на Регламент за изпълнение № 543/2011, с който се отменя Регламент № 1580/2007 (вж. точка 12 по-горе). В това отношение най-напред следва да се отбележи, че не може да се сложи знак за равенство между отмяната на Регламент № 1580/2007 с нов регламент и евентуалната му отмяна с решение на Общия съд, тъй като в първия случай с отмяната не се признава неправомерността на неговия член 52, параграф 2а. Освен това въпросната отмяна с нов регламент поражда действие ex nunc, докато евентуална отмяна със съдебно решение би породила действие ex tunc. Единствено в последната хипотеза оспорените разпоредби биха били признати за недействителни по смисъла на член 264 ДФЕС. По-нататък, когато даден акт бъде отменен, издалата го институция е длъжна по силата на член 266 ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда. Тези мерки се отнасят в частност до заличаване на последиците от установената в отменителното решение незаконосъобразност. Поради това отменителното решение може да породи за съответната институция задължение да възстанови по подходящ начин предишното положение на жалбоподателя или да избегне приемането на идентичен акт (Решение на Общия съд от 13 декември 1995 г. по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T‑481/93 и T‑484/93, Recueil, стр. II‑2941, точки 46 и 47). Следователно правният интерес на Anicav от отмяната на член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 не е отпаднал.
50 При тези условия следва да се заключи, че жалбите са допустими, доколкото с тях се иска отмяна на оспорените разпоредби.
По съществото на спора
51 Първите две основания, изведени съответно от нарушение на Общия регламент за ООП и на принципа на недопускане на дискриминация, по същество са свързани и трябва да се разгледат заедно. Всъщност, както ще стане ясно по-нататък, залегналите в съответните разпоредби от Общия регламент за ООП разрешения в областта на политиката по земеделие не отчитат задължението за гарантиране на равно третиране по член 34, параграф 2 ЕО (понастоящем член 40, параграф 2 ДФЕС) между, от една страна, преработвателите на плодове и зеленчуци, които не членуват в организация на производители, и от друга страна, организациите на производители, извършващи дейност като преработватели в сектора на преработените плодове и зеленчуци.
52 Жалбоподателите считат, че Общият регламент за ООП не предвижда възможност за предоставяне на помощи в рамките на оперативните програми за дейности по преработка. Ето защо оспорените разпоредби противоречали на Общия регламент за ООП, доколкото последният не предвиждал плащането на помощи за разходите за такива дейности. Оспорените разпоредби противоречали и на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като предвиждали помощи за дейности по преработка на организациите на производители, изключвайки следователно преработвателите, които не членуват в такива организации.
53 Най-напред следва да се отбележи, че твърденията за нарушения по дело T‑454/10 формално са изложени по отношение на член 52 от Регламент № 1580/2007, но важат само за параграф 2а от същия. На въпроса, зададен ѝ в това отношение по време на съдебното заседание, Anicav уточнява, че в действителност жалбата за отмяна се отнася само до посочения параграф от Регламент № 1580/2007. След като втората алинея на посочения параграф установява възможност за отчитане на стойността на някои дейности по преработка, а Anicav оспорва правомерността именно на тази възможност, следва да се приеме, че по дело T‑454/10 се оспорва член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007. По отношение обаче на първата алинея на същия параграф няма изложено твърдение за нарушение, тъй като тя изключва именно отчитането на стойността на преработените плодове и зеленчуци или на всеки друг продукт, който не е от сектора на плодовете и зеленчуците, при изчисляването на стойността на предлаганата на пазара продукция. Следователно оттук нататък позоваването на оспорените разпоредби ще се отнася до член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007, както и до член 50, параграф 3 и член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
54 Относно съществото на твърденията на жалбоподателите за нарушения най-напред следва накратко да се напомни правната уредба за предоставяне на помощи за дейности по преработка на плодове и зеленчуци.
55 В това отношение с членове 2—4 от Регламент (ЕО) № 2201/96 от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци (ОВ L 297, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 58) е установена система за производствени помощи, която е приложима за определени продукти и се състои от две части. С първата се цели въвеждане в полза на производителите на минимална цена, която преработвателите следва да заплащат за закупуването на суровината. В замяна на това втората част от системата предвижда те да получават компенсационна помощ (Решение на Общия съд от 20 юни 2006 г. по дело Гърция/Комисия, T‑251/04, непубликувано в Recueil, точка 97).
56 Регламент (ЕО) № 2699/2000 на Съвета от 4 декември 2000 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2200/96 относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, Регламент (ЕО) № 2201/96 относно общата организация на пазара на преработени плодове и зеленчуци и Регламент (ЕО) № 2202/96 относно въвеждане на режим на Общността за предоставяне на помощ на производители на някои цитрусови плодове (ОВ L 311, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 35, стр. 153) отменя действащата преди него система за повечето от съответните продукти, считано от 2001/2002 пазарна година, заменяйки я по силата на своя член 2 само с една помощ, плащана пряко на организациите на производители, без да предвиди помощ в полза на преработвателния сектор, който може вече свободно да договаря цените с производителите (Решение по дело Гърция/Комисия, точка 55 по-горе, точка 98). Следва да се отбележи, че член 3, параграф 1 от Регламент № 2201/96, изменен с Регламент № 2699/2000, не прави каквато и да било разлика с оглед допустимостта за финансиране между организациите на производители в зависимост от това дали преработката на продуктите им се извършва от преработватели, които членуват или не в организация на производители.
57 Освен това по силата на членове 1—5 от Регламент (ЕО) № 2202/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно въвеждането на режим за помощ на Общността за производители на определени цитрусови плодове (ОВ L 297, стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 79) се въвежда схема за помощи за организации на производители, които доставят за преработка определени цитрусови плодове, добивани в Общността. Тази схема съдържа само една помощ, плащана пряко на организациите на производители, без да предвижда помощ в полза на преработвателния сектор, който вече може свободно да договаря цените с производителите. В този контекст следва да се отбележи, че член 2, параграф 1 от Регламент № 2201/1996 не прави каквато и да било разлика с оглед допустимостта за финансиране между организациите на производители в зависимост от това дали преработката на продуктите им се извършва от преработватели, които членуват или не в организация на производители.
58 Тези схеми за помощи за сектора на преработените продукти на основата на плодове и зеленчуци са запазени в сила на основание член 55 от Регламент № 1182/2007 до края на пазарната 2008 г., когато са отменени (вж. също съображения 18—20, 38 и 42 от Регламент № 1182/2007). Последната разпоредба е внесена като допълнение в член 203а, параграф 1 от Общия регламент за ООП с член 1, точка 43 от Регламент № 361/2008.
59 Премахването на въпросните помощи е извършено едновременно с включването на плодовете и зеленчуците, които се ползват от такива помощи по схемата на единно плащане, установена с Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177). Въпросното включване е извършено по силата на член 52 от Регламент № 1182/2007, с който се изменят някои разпоредби от Регламент № 1782/2003 (вж. също съображения 18—20 на Регламент № 1182/2007).
60 По-нататък, както посочва Комисията в точки 58 и 44 от писмените си защити, представени съответно по дела T‑454/10 и T‑482/11, озаглавеният „Помощи в сектор „Плодове и зеленчуци“ раздел IVа на част II, дял I, глава IV от Общия регламент за ООП се отнася единствено до споменатия сектор съгласно определението за същия в член 1, параграф 1, буква и) от Общия регламент за ООП, като се изключи секторът на преработените плодове и зеленчуци съгласно определението за последния в член 1, параграф 1, буква й) от същия регламент. В това отношение следва да се подчертае, че съгласно посочените разпоредби всеки един от споменатите сектори е определен посредством продуктите, за които се отнася, както са изброени от законодателя на Съюза. В този смисъл, когато обхваща разходите за преработка на плодове и зеленчуци, в резултат на което се стига до предлагане на пазара на преработени продукти, помощта се дава в рамките на сектора на преработените плодове и зеленчуци. Освен това в докладна записка от 17 ноември 2009 г. до управителния комитет Комисията подчертава, че Общият регламент за ООП не съдържа правно основание, позволяващо плащането на помощи в сектора на преработените плодове и зеленчуци.
61 Следва освен това да се напомни, че секторите, за които се допуска финансиране от Съюза, са определени с Общия регламент за ООП, така че секторите, за които последният не предвижда плащане на помощ, са изключени от такава. При тези условия следва да се констатира, че след края на пазарната 2008 г. не се допуска плащане на каквато и да било помощ на Съюза за разходи, свързани с преработката на плодове и зеленчуци.
62 Този извод се потвърждава от съображение 7 от Общия регламент за ООП, съгласно което последният представлява инструмент за опростяване, който не поставя под въпрос политическите решения, приети през годините в областта на общата селскостопанска политика (ОСП), и следователно няма за цел да отменя или изменя съществуващи правни инструменти, нито да предвижда нови мерки или инструменти. Този факт е посочен и в съображение 2 от Регламент № 361/2008, с който в Общия регламент за ООП се внасят като допълнение разпоредбите от Регламент № 1182/2007, премахнал помощите за сектора на преработените плодове и зеленчуци (вж. точка 58 по-горе).
63 Видно обаче от член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007 и от член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011, плодовете и зеленчуците, по отношение на които се прилагат установените със същите разпоредби фиксирани такси, са преработените продукти, включени в част X от приложение I към Общия регламент за ООП, както и преработените продукти, посочени в приложение VIа към Регламент № 1580/2007 и в приложение VI към Регламент за изпълнение № 543/2011. Комисията и страните, встъпили в подкрепа на исканията ѝ, впрочем приемат, че фиксираните такси, установени с посочените по-горе разпоредби, обхващат и разходите за някои дейности, за които в съображение 4 от Регламент (ЕС) № 687/2010 и в съображение 35 от Регламент за изпълнение № 543/2011 се посочва, че „не представляват същинска преработка“. Тези дейности следователно са предприети в рамките на процес, имащ за цел производството на преработени плодове и зеленчуци, както и в рамките на предлагането на пазара на споменатите преработени продукти. Това обстоятелство се доказва и от съобщението, което Комисията изпраща на държавите членки през юни 2010 г. и съгласно което разходите за подготовка, като например за рязане и почистване, са направени преди самия процес на преработка, докато другата категория разходи, също отчитани за целите на изчисляване на стойността на предлаганата на пазара продукция, е свързана с разходите „след преработката“.
64 Освен това в точки 70 и 61 от писмените си защити, представени съответно по дела T‑454/10 и T‑482/11, Комисията потвърждава, че „дейностите, които не представляват същинска преработка“, се изразяват както в действия за подготвяне на преработката, така и в такива след извършването ѝ, като например реклама, предлагане на пазара и складиране.
65 Накрая, Комисията не оспорва, че въпросните дейности се извършват и от преработватели, които не членуват в организация на производители, в рамките на дейностите им по преработка на продуктите, посочени в член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 и в член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
66 Следва да се констатира, че Общият регламент за ООП не допуска тълкуване в предлагания от Комисията смисъл.
67 Всъщност Общият регламент за ООП действително не съдържа списък на дейностите по преработка, но това не променя обстоятелството, че такива дейности не са допустими за финансиране в рамките на оперативните програми (вж. точки 58—62 по-горе). В този смисъл, независимо от липсата на определение на понятието за стойност на предлаганата на пазара продукция по член 103г от Общия регламент за ООП, Комисията не може да го тълкува по начин, който води до предоставяне на помощи на Съюза в сектори, за които Общият регламент за ООП не предвижда такива.
68 Доводът на Комисията, изведен от член 103в, параграф 1, букви в) и г) от Общия регламент за ООП, също не може да бъде приет.
69 Всъщност съгласно параграф 1, буква в) от тази разпоредба оперативните програми в сектора на плодовете и зеленчуците могат да са с цел увеличаване на търговската стойност на продуктите. Както обаче се посочва в точка 60 по-горе, раздел IVа на част II, дял I, глава IV от Общия регламент за ООП се отнася за сектора на плодовете и зеленчуците, от който се изключва секторът на преработените плодове и зеленчуци. Ето защо увеличаването на търговската стойност на плодовете и зеленчуците, предназначени за преработка, трябва да се отнася до всички дейности, свързани с производството на въпросните продукти, като се изключат дейностите по преработката им. Освен това обстоятелството, че получателите на финансиране за дейности, свързани с преработката, са организации на производители на плодове и зеленчуци, не променя с нищо факта, че въпросното финансиране не се отнася за дейности по преработка и следователно за сектора на преработените плодове и зеленчуци (вж. точка 60 по-горе), за който Общият регламент за ООП не предвижда каквато и да било помощ.
70 По отношение на параграф 1, буква г) от въпросната разпоредба, съгласно който оперативните програми в сектора на плодовете и зеленчуците могат да си поставят за цел рекламиране на продуктите, независимо дали са в пресен или преработен вид, следва да се отбележи, че предвиденото отговаря на естеството на рекламната дейност. Всъщност практически е невъзможно в рамките на рекламна кампания на плодове и зеленчуци да се проведе разлика между пресни и преработени продукти, така че да се насърчи консумацията само на пресни, но не и на преработени плодове и зеленчуци. При тези обстоятелства обуславянето на допустимостта за финансиране на рекламните дейности в сектора на плодовете и зеленчуците от това те да се отнасят само за пресни продукти, би било равнозначно на невъзможност да се обяви за допустима каквато и да било рекламна дейност. Следователно член 103в, параграф 1, буква г) от Общия регламент за ООП, който се отнася само до рекламните дейности, не позволява да се предоставя финансиране от Общността за дейностите, свързани с преработката на плодове и зеленчуци. Следва да се добави, че член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007, както и член 50, параграф 3 и член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011 не ограничават плащането на помощи единствено до организациите на производители, на които са одобрени оперативни програми с цел като посочената в член 103в, параграф 1, буква г) от Общия регламент за ООП, нито ограничават допустимите дейности до тези, свързани със споменатата цел.
71 Следва да се добави, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и да се прилагат по начин, гарантиращ спазването на принципа на равно третиране (Решение на Съда от 6 май 1982 г. по дело BayWa и др., 146/81, 192/81 и 193/81, Recueil, стр. 1503, точка 30, Решение от 17 септември 2002 г. по дело Concordia Bus Finland, C‑513/99, Recueil, стр. I‑7213, точка 69 и Решение от 12 декември 2002 г. по дело Universale-Bau и др., C‑470/99, Recueil, стр. I‑11617, точка 99, Решение на Общия съд от 2 юли 1998 г. по дело Ouzounoff Popoff/Комисия, T‑236/97, Recueil FP, стр. I‑A‑311 и II‑905, точка 35, Решение от 16 юли 1998 г. по дело Regione Toscana/Комисия, T‑81/97, Recueil, стр. II‑2889, точки 50 и 51 и Решение от 18 октомври 2001 г. по дело X/ЕЦБ, T‑333/99, Recueil, стр. II‑3021, точка 38).
72 В рамките на ОСП този принцип намира конкретно изражение в член 40, параграф 2, втора алинея ДФЕС (Решение на Съда от 11 юни 2009 г. по дело Agrana Zucker, C‑33/08, Сборник, стр. I‑5035, точка 46), който забранява всяка дискриминация между производители и потребители на Съюза.
73 В това отношение следва да се отбележи, че различните схеми за помощи, обхващащи разходите за преработка (вж. точки 55—57 по-горе), са предвидени по такъв начин, че да се спази равното третиране между преработвателите на Съюза, а именно операторите, извършващи дейност в сектора на преработените плодове и зеленчуци, независимо дали те членуват в организация на производители или не. В частност схемата, установена с Регламент № 2201/96, предвижда плащане на помощта директно на преработвателите (Решение по дело Гърция/Комисия, точка 55 по-горе, точки 101 и 102) без дискриминация с оглед на принадлежността им към организация на производители, докато Регламент № 2699/2000 предвижда плащане на помощ на производителите, чиято продукция е предназначена за преработка, без да прави разлика с оглед принадлежността на преработвателя към организация на производители или не. Такъв е и случаят със схемата, установена с Регламент № 2202/96.
74 В рамките на същата концепция за спазване на равното третиране на операторите на Съюза, извършващи дейности по преработка на плодове и зеленчуци, Общият регламент за ООП отразява решенията на Съвета в областта на селскостопанската политика по отношение на помощите в сектора на преработените плодове и зеленчуци. Както бе посочено в точки 58—62 и 67—70 по-горе, тази политика се изразява в премахването на всички помощи в сектора без разлика, основана на принадлежността на преработвателя към организация на производители.
75 Следователно Комисията не може да предоставя помощ, която да обхваща и разходите, свързани с дейностите по преработка, квалифицирайки ги като „дейности, които не представляват същинска преработка“, каквото понятие впрочем липсва в Общия регламент за ООП, тъй като някои дейности спадат изключително към процеса, в резултат на който се стига до производството на преработени плодове и зеленчуци. При това тя не може и да установява дискриминация в ущърб на преработвателите, които не членуват в организация на производители, и в полза на организации на производители, доколкото те извършват дейности по преработка.
76 В настоящия случай обаче член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 и член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 водят именно до даването на помощи в сектора на преработените плодове и зеленчуци в полза на организациите на производители, които сами преработват продукцията си или я предоставят за преработка за тяхна сметка. Тези разпоредби нарушават Общия регламент за ООП, който не предвижда плащането на такива помощи, и по съображенията, изложени в точки 73 и 74 по-горе, причиняват дискриминация между конкуриращи се преработватели на Съюза. Посочените последици възникват, доколкото фиксираните такси по споменатите разпоредби обхващат и разходите за някои дейности, извършвани от преработвателите в рамките на преработката на плодовете и зеленчуците, доставени им от сдружения на производители, докато помощта, обхващаща някои разходи за тези дейности, се предоставя единствено ако преработката се извършва от организации на производители или за тяхна сметка чрез външни изпълнители съгласно определението в член 29 от Регламент № 1580/2007 и в член 27 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
77 Това се отнася на още по-голямо основание и за член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
78 По-специално, първо, както потвърждава Комисията по време на съдебното заседание, тази разпоредба обявява за допустима за финансиране от Съюза всяка дейност или инвестиция, която се извършва от организация на производители и е свързана с преработка, без при това да ограничава обхвата ѝ до „дейности, които не представляват същинска преработка“. Второ, фактът, че допустимостта зависи от преследването на целите по член 103в или по член 122, първа алинея, буква в) от Общия регламент за ООП, не означава, че въпросната разпоредба е съвместима с Общия регламент за ООП. Всъщност член 103в от Общия регламент за ООП се съдържа в част II, дял I, глава IV, раздел IVа от този регламент и поради това се отнася само до помощите в сектора на плодовете и зеленчуците, като се изключи секторът на преработените плодове и зеленчуци (вж. точка 60 по-горе). Освен това член 122 от Общия регламент за ООП се съдържа в част II, дял II, глава II на Общия регламент за ООП, озаглавена „Организации на производители, междубраншови организации, организации на оператори“. В това отношение следва да се отбележи, че правилата относно организациите на производители, междубраншовите организации и групите производители в сектора на плодовете и зеленчуците са установени в членове 125а—125н от Общия регламент за ООП, внесени като допълнение в последния с член 1, точка 28 от Регламент № 361/2008, с който в Общия регламент за ООП се включват някои разпоредби от Регламент № 1182/2007 (вж. точка 2 по-горе). Съгласно съображение 6 от последния регламент обаче „разпоредбите за организациите на производители и междубраншовите организации и споразумения се прилагат само към продукти, обхванати от общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, и това разграничение следва да бъде запазено“. В този смисъл обстоятелството, че дадена организация на производители преследва някоя от целите по член 122, първа алинея, буква в) от Общия регламент за ООП, към която разпоредба препраща член 125б, параграф 1, буква a) от същия регламент, не може да позволи финансиране на дейностите, свързани с преработката на плодове и зеленчуци.
79 Позицията на Комисията, че благоприятното третиране на организациите на производители е обосновано поради необходимостта да им се предостави помощ и за някои дейности, които се финансират в сектора на плодовете и зеленчуците, предназначени за предлагане на пазара в прясно състояние, не може да се приеме. В това отношение, първо, дори и да се предположи, че подобна преценка е защитима de lege ferenda, това не променя обстоятелството, че Общият регламент за ООП не предвижда предоставяне на такава помощ. Второ, макар да е вярно, че предлагането на пазара на пресни плодове и зеленчуци може да се нуждае от някои дейности по почистване, опаковане или складиране, сходни с определени дейности, извършвани в рамките на преработката, така или иначе въпросните плодове и зеленчуци си остават продукти, които се продават на пазара в прясно състояние. Като се има предвид обаче липсата на конкуренция помежду им, продаваните на пазара пресни плодове и зеленчуци дори и след извършване на някои от посочените дейности, от една страна, и плодовете и зеленчуците, предназначени за преработка, от друга страна, не се налага да бъдат третирани по един и същи начин. Трето, провежданата от Комисията разлика между тези две категории производители за по-голямата част от тях е изкуствена, тъй като предлагането на пазара на продукти като пресни продукти или като продукти, предназначени за преработка, зависи основно от въпроса дали те отговарят на нормите за предлагане на пазара, приложими по отношение на продуктите, предназначени да бъдат продадени в прясно състояние, установени с член 113а от Общия регламент за ООП и уточнени с Регламент за изпълнение № 543/2011. Следователно фактът, че пазарът на плодове и зеленчуци се различава от пазара на преработените плодове и зеленчуци, не означава, че такова разграничение задължително се прилага на равнището на производителите и още по-малко на равнището на организациите на производители, получатели на спорните помощи. Четвърто, следва да се констатира, че обяснението, че даването на помощ на производителите на плодове и зеленчуци, предназначени за преработка, е с цел отразяване на финансирането на аналогични дейности, извършвани по отношение на плодове и зеленчуци, предназначени за предлагане на пазара в прясно състояние, се оборва от факта, че нито член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007, нито член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 предвижда даване на помощ на организации на производители, които нямат възможност сами да извършат преработката на продукцията си или да я възложат на външни изпълнители, без при това да е налице основание за тази разлика в третирането.
80 Накрая, доводите на Комисията, с които тя иска да обоснове разликата в третирането, от една страна, на организациите на производители, получаващи помощи за дейности, свързани с преработката, и от друга страна, на преработвателите, не могат да бъдат приети. По-специално, първо, след като Общият регламент за ООП не предвижда предоставяне на помощи за разходите за дейности, спадащи към процеса на преработка, никаква такава помощ не може да се даде, дори Комисията да ги нарича „дейности, които не представляват същинска преработка“. Второ, във всички случаи, обратно на твърдяното от Комисията, положението на преработвател и това на организация на производители, която извършва дейности по преработка, не са различни с оглед на участието им в сектора на преработените плодове и зеленчуци, а напротив — те се конкурират на един и същи пазар. В това отношение не може да се счита, че положението на преработвател е аналогично на това на организация на производители, чиито членове не отглеждат плодове и зеленчуци, след като по силата на член 2, параграф 2, буква a), член 122, първа алинея, буква a), подточка iii) и член 125б от Общия регламент за ООП във връзка с член 2, букви a) и в) от Регламент № 1782/2003 тази дейност представлява условие, на което даден правен субект трябва да отговаря, за да бъде признат за организация на производители в съответния сектор. В този смисъл не може да съществува организация на производители от сектора на плодовете и зеленчуците, чиито членове не отглеждат плодове и зеленчуци. Следователно целта за групиране на доставките, посочена в съображение 10 от Регламент № 1182/2007, не обосновава дискриминационно третиране в полза на организациите на производители, когато те извършват дейности по преработка, и третиране в ущърб на преработвателите, каквото впрочем последният регламент не е установил. В този контекст въпросната цел налага помощите да обхващат само производството на плодове и зеленчуци, след като законодателят на Съюза е решил да премахне всякакви помощи за дейностите по преработка.
81 От изложеното следва, че оспорените разпоредби трябва да се отменят, доколкото предвиждат, че стойността на „дейностите, които не представляват същинска преработка“, се включва в стойността на предлаганата на пазара продукция, както и доколкото предвиждат, че е допустимо финансиране от Съюза на инвестициите и дейностите, свързани с преработката на плодове и зеленчуци, като липсва основание за произнасяне по жалбата по дело T‑454/10, доколкото с последната се иска отмяна на приложение VIII към Регламент № 1580/2007.
82 При тези условия не следва да се разглежда третото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, след като обхватът на отмяната, искана във основа на него, е идентичен на тази, искана въз основа на първите две основания.
По запазване на правните последици от отменените разпоредби
83 По силата на член 264, втора алинея ДФЕС, ако счете за необходимо, Общият съд може да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.
84 По време на съдебното заседание жалбоподателите и страните, встъпили в подкрепа на исканията на Anicav, приемат, че член 264, втора алинея ДФЕС не следва да се прилага в настоящия случай. Комисията обаче иска да се запазят правните последици от оспорените разпоредби.
85 Следва да се отбележи, че член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007 и член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 се отменят, поради това че фиксираните такси, които установяват, обхващат и някои разходи за дейности, извършвани в рамките на преработката на плодовете и зеленчуците. В този контекст следва да се избегне поставянето под въпрос на част от финансовите операции, извършени с участието на Комисията, на националните разплащателни агенции и на организациите на производители, доколкото би следвало да се преизчислят всички помощи, платени на последните на основание на спорните разпоредби, за да се определи като сума частта, съответстваща на дейностите по преработка на всеки един от съответните продукти, което впрочем в настоящия случай би породило значителни технически трудности.
86 Поради това следва да се приеме, че правните последици на член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007 и на член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 в отношенията между Комисията, държавите членки и организациите на производители се запазват, в смисъл че само плащанията на организации на производители, извършени по силата на тези разпоредби след влизането в сила на Регламент № 687/2010 и до постановяването на настоящото решение, могат да се считат за окончателни.
87 Напротив, по отношение на инвестициите или дейностите, получили помощ от Съюза по силата на член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011, не следва да се счита, че последиците са окончателни, тъй като по самата си същност отнасящото се до тях финансиране изцяло е опорочено от констатираната неправомерност.
По съдебните разноски
88 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, в съответствие с исканията на жалбоподателите тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, с изключение на тези от тях, които са свързани с встъпването в подкрепа на нейните искания.
89 Комисията понася и съдебните разноски на страните, встъпили в подкрепа на исканията на Anicav по дело T‑454/10.
90 Страните, встъпили в подкрепа на исканията на Комисията, понасят съдебните разноски на жалбоподателите, свързани с встъпването им.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците, изменен с Регламент (ЕС) № 687/2010 на Комисията от 30 юли 2010 година, доколкото предвижда, че стойността на „дейностите, които не представляват същинска преработка“, е включена в стойността на предлаганата на пазара продукция от плодове и зеленчуци, предназначени за преработка.
2) Отменя член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, доколкото предвижда, че стойността на „дейностите, които не представляват същинска преработка“, е включена в стойността на предлаганата на пазара продукция от плодове и зеленчуци, предназначени за преработка.
3) Отменя член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
4) Липсва основание за постановяване на съдебно решение по жалбата по дело T‑454/10, доколкото с нея се иска отмяна на приложение VIII към Регламент № 1580/2007.
5) Правните последици на член 52, параграф 2а, втора алинея от Регламент № 1580/2007 и на член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 се запазват единствено в смисъл, че плащанията на организации на производители, извършени по силата на последните разпоредби до постановяването на настоящото решение, следва да се считат за окончателни.
6) По дело T‑454/10 Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav) и на страните, встъпили в подкрепа на исканията на последната, чиито наименования са посочени в приложение II.
7) По дело T‑454/10 страните, встъпили в подкрепа на исканията на Комисията, чиито наименования са посочени в приложение III, понасят направените от тях съдебни разноски.
8) По дело T‑482/11 Комисията понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon) и на останалите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение I.
9) По дело T‑482/11 страните, встъпили в подкрепа на исканията на Комисията, чиито наименования са посочени в приложение III, понасят направените от тях съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 май 2013 година.
Подписи
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Associazione Italiana Industrie Prodotti Alimentari (AIIPA), установена в Милано (Италия),
Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav), установена в Неапол (Италия),
Campil-Agro-Industrial do Campo do Tejo, Lda, установено в Картаксо (Португалия),
Evropaïka Trofima AE, установено в Лариса (Гърция),
FIT – Fomento da Indústria do Tomate, SA, установено в Агуас де Мура (Португалия),
Konservopoiia Oporokipeftikon Filippos AE, установено във Верия (Гърция),
Panellinia Enosi Konservopoion, установено в Атина (Гърция),
Elliniki Etairia Konservon AE, установено в Нафплио (Гърция),
Anonymos Viomichaniki Etaireia Konservon D. Nomikos, установено в Маруси (Гърция),
Italagro – Indústria de Transformação de Produtos Alimentares, SA, установено в Кастанейра ду Рибатежу (Португалия),
Kopaïs AVEE Trofimon & Poton, установено в Маруси,
Serraïki Konservopoiia Oporokipeftikon Serko AE, установено в Серес (Гърция),
Sociedade de Industrialização de Produtos Agrícolas – Sopragol, SA, установено в Moрa (Португалия),
Sugalidal – Indústrias de Alimentação, SA, установено в Бенавенте (Португалия),
Sutol – Indústrias Alimentares, Lda, установено в Алкасер ду Сал (Португалия),
ZANAE Zymai Artopoiias Nikoglou AE Viomichania Emporio Trofimon, установено в Солун (Гърция).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon), установено в Мадрид (Испания),
AIT – Associação dos Industriais de Tomate, установено в Лисабон (Португалия),
Panellinia Enosi Konservopoion, установено в Атина (Гърция),
Kopaïs AVEE Trofimon & Poton, установено в Маруси (Гърция),
Evropaïka Trofima AE, установено в Лариса (Гърция),
Konservopoiia Oporokipeftikon Filippos AE, установено във Верия (Гърция),
Anonymos Viomichaniki Etaireia Konservon D. Nomikos, установено в Маруси,
Serraïki Konservopoiia Oporokipeftikon Serko AE, установено в Серес (Гърция),
Elliniki Etairia Konservon AE, установено в Нафплио (Гърция),
ZANAE Zymai Artopoiias Nikoglou AE Viomichania Emporio Trofimon, установено в Солун (Гърция).
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Cooperativas Agro-alimentarias, установено в Мадрид (Испания),
Fédération française de la coopération fruitière, légumière и horticole (Felcoop), установена в Париж (Франция),
VOG Products Soc. agr. coop., установено в Лаивес (Италия),
Consorzio Padano Ortofrutticolo Soc. agr. coop. (Copador), установено в Колекио (Италия),
Consorzio Casalasco del Pomodoro Soc. agr. coop., установено в Ривароло дел Ре ед Унити (Италия),
ARP Agricoltori Riuniti Piacentini Soc. agr. coop., установено в Поденцано (Италия),
Orogel Fresco Soc. coop. agr., установено в Чезена (Италия),
Conserve Italia – Consorzio Italiano Fra Cooperative Agricola Soc. coop. agr., установено в Сан Лазаро ди Савена (Италия).