Дело T‑562/10
HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране — Неприсъствено производство — Молба за встъпване — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“
Резюме на решението
1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран
(член 296, втора алинея ДФЕС; Регламент № 961/2010 на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Регламент за налагане на ограничителни мерки, насочени срещу Иран — Частична отмяна за нарушение на задължението за мотивиране — Необходимост от запазване на евентуалното основание за посочените мерки по отношение на същността им — Запазване на действието на посочения регламент за период, позволяващ евентуалната му замяна с друг
(член 264 ДФЕС; член 41 от Статута на Съда на Европейския съюз, Регламент № 961/2010 на Съвета)
1. Задължението за мотивиране на увреждащ акт, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, и по-специално на решение за замразяване на средства, прието на основание на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 в член 36, параграф 3 от посочения регламент, има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на акта. Така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който не може да бъде дерогиран, освен поради императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза.
В този смисъл, освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Съюза или на нейните държави членки или до международните им отношения, не допускат предоставянето на определени доказателства, Съветът е задължен по силата на член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 да запознае образуванието, за което се отнася приетата по силата на член 16, параграф 2 от този регламент мярка, с конкретните и специфични причини, поради които счита, че тази разпоредба е приложима по отношение на заинтересованото лице, като посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката, и съображенията, които са наложили вземането ѝ.
Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.
В случаите, когато мотивите, които Съветът изтъква, за да обоснове включването на името на дадено образувание в списъка на лицата, образуванията или структурите, за които се отнасят мерките по замразяване на средства по член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010, не са достатъчни с оглед на посочените изисквания, следва да се заключи, че е налице нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 36, параграф 3 от посочения регламент, и че последният следва да бъде отменен в частта, отнасяща се до посоченото образувание.
(вж. точки 32‑34, 36, 39 и 40)
2. Тъй като Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 трябва да бъде отменен в частта, която засяга образувание, което е адресат на решение за замразяване на средствата, прието в съответствие с член 16, параграф 2 от посочения регламент, поради нарушение на задължението за мотивиране, не може да се изключи възможността налагането на ограничителните мерки по отношение на посоченото образувание по същество да е оправдано.
В този смисъл отмяната с незабавно действие на Регламент № 961/2010 в частта, която засяга това образувание, може да доведе до сериозно и непоправимо засягане на ефективността на наложените с този регламент ограничителни мерки, тъй като в интервала до евентуалната му замяна с нов акт посоченото образувание би могло да предприеме действия с цел заобикаляне на последиците от последващи ограничителни мерки.
Поради това по силата на член 264 ДФЕС и на член 41 от Статута на Съда на Европейския съюз действието на Регламент № 961/2010 в частта, в която името на жалбоподателя е включено в списъка, съдържащ се в приложение VIII към същия регламент, следва да се запази за период, не по-дълъг от два месеца, считано от датата на постановяване на решението.
(вж. точки 41—43)