ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
22 юни 2016 година(*)
„Жалба за отмяна — Подпис на исковата молба или жалбата — Членове 76 и 77 от Процедурния правилник — Отхвърляне на възражението за недопустимост“
По дело T‑43/16
1&1 Telecom GmbH, установено в Montabaur (Германия), за което се явяват J.‑O. Murach, адвокат, и P. Alexiadis, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват N. Khan и M. Farley, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на решение на Комисията от 19 ноември 2015 г. за прилагане на корективните мерки за субектите, различни от ОММ, предвидени в поетите задължения по преписка COMP/M.7018 — Telefónica Deutschland/E‑Plus,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, E. Bieliūnas и I. S. Forrester (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Фактическа обстановка, производство и искания на страните
1 С Решение C(2014) 4443 окончателен от 2 юли 2014 г. Европейската комисия обявява придобиването на E-Plus Mobilfunk GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „E‑Plus“) от Telefónica Deutschland Holding AG (наричано по-нататък „Telefónica Deutschland“) за съвместимо с вътрешния пазар и с член 57 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) (дело COMP/M.7018 Telefónica Deutschland/E‑plus), при условие че Telefónica Deutschland ще изпълни определени поети задължения, посочени в приложението към това решение (наричани по-нататък „поетите задължения“).
2 С жалба, внесена в секретариата на Общия съд на 5 юни 2015 г., жалбоподателят е поискал отмяна на това решение за концентрация (дело Т‑307/15, 1&1 Telecom/Комисия, понастоящем висящо).
3 С жалба, внесена в секретариата на Общия съд на 29 януари 2016 г. с помощта на компютърното приложение „е‑Curia“, жалбоподателят е подал настоящата жалба, с която е поискана отмяна на решение на Комисията от 19 ноември 2015 г. за прилагане на корективните мерки за субектите, различни от ОММ, а именно на корективните мерки, които засягат операторите на виртуални мобилни мрежи и доставчиците на мобилни далекосъобщителни услуги с изключение на операторите на мобилни мрежи, които са собственици на своята мрежова инфраструктура, мерки, предвидени в поетите задължения (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Първата страница на жалбата посочва, че жалбоподателят се представлява от Jens-Olrik Murach, адвокат, установен в Брюксел (Белгия). Към жалбата е приложено и пълномощно, съгласно което на адв. Murach се учредява представителна власт. Същевременно жалбата е подадена чрез e‑Curia от г‑н Peter Alexiadis, solicitor, вписан в Law Society — Англия и Уелс, работещ в съдружие с адв. Murach в рамките на една и съща адвокатска кантора.
4 С решение от 2 февруари 2016 г., констатиращо несъответствието на жалбата с условията, изброени в член 51, параграф 3 и в член 78, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като към нея няма приложено пълномощно, с което се учредява представителна власт на г‑н Alexiadis, на основание член 78, параграф 5 от Процедурния правилник секретариатът на Общия съд е поискал отстраняване на нередовностите до 10 февруари 2016 г.
5 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 февруари 2016 г. чрез е‑Curia, жалбоподателят е представил в определения срок пълномощно, с което се учредява представителна власт на г‑н Alexiadis. Придружителното писмо към пълномощното е подписано от адв. Murach. Самото подаване чрез е‑Curia обаче е извършено от г‑н Alexiadis.
6 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 февруари 2016 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник.
7 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 март 2016 г., жалбоподателят представя становище по възражението за недопустимост.
8 В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да разпореди на Комисията да поиска от Telefónica Deutschland да изпрати ново писмо за поемане на доброволен ангажимент, което се ограничава само до поисканото от него задължение съгласно точка 78 от поетите ангажименти,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
9 В своето възражение за недопустимост Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като явно недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
10 В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост,
– да продължи производството в рамките на писмената и устната фаза.
От правна страна
11 Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Съгласно член 130, параграф 6 от този правилник Общият съд може да реши да започне устна фаза на производството във връзка с възражението за недопустимост.
12 В настоящия случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от доказателствата по делото, и решава да се произнесе, без да преминава към устна фаза на производството.
13 По същество с възражението си за недопустимост Комисията поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е подписана от адв. Murach, който според Комисията е единственият представител на жалбоподателя. Липсата на подпис на жалбата от адвоката, представляващ жалбоподателя, представлявало процесуален недостатък, който не можел да бъде отстранен.
14 Жалбоподателят оспорва тези доводи. Той сочи, че жалбата е била подписана от оправомощен да действа пред Общия съд адвокат, а именно г‑н Alexiadis, с помощта на потребителското му име в e‑Curia и неговата парола. Използването на е‑Curia имало значението на подпис съгласно член 3 от Решение на Общия съд от 14 септември 2011 година за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e‑Curia (ОВ C 289, 2011 г., стр. 9) (наричано по-нататък „решението за е‑Curia“). Жалбоподателят признава, че при внасянето на жалбата не е представил пълномощно, с което на г‑н Alexiadis се учредява представителна власт, но поддържа, че тази нередовност подлежи на отстраняване съгласно член 78, параграф 5 от Процедурния правилник и това е било направено на 9 февруари 2016 г.
15 Първо, следва в това отношение да се напомни, че съгласно член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия, само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява или да подпомага страна пред Общия съд.
16 Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, също приложим в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от този статут, в жалбата се посочват по-специално името и постоянният адрес на жалбоподателя и качеството на подписалия.
17 От член 19, четвърта алинея и от член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че жалбата трябва да бъде подписана от лице, което има право да представлява жалбоподателя.
18 Второ, следва също да се напомни, че съгласно член 73, параграф 1 от Процедурния правилник оригиналът на процесуалния документ на хартиен носител трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната.
19 Тази разпоредба е допълнена от член 74 от Процедурния правилник, който под заглавие „Подаване по електронен път“ предвижда:
„Общият съд може с решение да определи условията, при които процесуален документ, изпратен на секретариата по електронен път, може да се счита за оригинал на този документ. […]“.
20 Тази възможност е приложена на практика от Общия съд с приемането на решението за е‑Curia, член 3 от което гласи:
„Подаденият чрез e‑Curia процесуален документ се счита за оригинал по смисъла на член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник [на Общия съд от 2 май 1991 г.], когато при подаването му са използвани потребителското име и паролата на представителя. Тази идентификация има значението на подпис върху съответния документ“.
21 В това отношение следва да се констатира, че извършването на регистрация за достъп до е‑Curia изисква заинтересованото лице да посочи по-специално своето фамилно име, собствено/и име/на, качество, пощенски, електронен адрес и телефонен номер. Заинтересованото лице трябва също да представи копие от личната си карта или паспорт, както и документ, удостоверяващ назначението като процесуален представител на институция или държава членка, или правото на явяване пред съдилищата на някоя от държавите членки или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Накрая, съгласно условията за използване на приложението е‑Curia, приложими за представителите на страните и публикувани на интернет сайта на Съда, заинтересованото лице трябва да приеме определени задължения, чието неизпълнение може да доведе до дезактивиране на регистрацията за достъп до е‑Curia, включително задължение:
– „да не разкрива[…] пред трети лица потребителското име и паролата си, доколкото всяко действие, извършено от това име и с тази парола, се смята за извършено от [него]“,
– „да съобщава[…] незабавно за всяка промяна на електронния [си] адрес, прекратяване на професионалната [си] дейност или промяна в заеманата длъжност“.
22 Трето, съгласно постоянната съдебна практика липсата на саморъчен подпис на исковата молба или жалбата от адвокат, който е оправомощен да извършва процесуални действия пред Общия съд, не спада към формалните нередовности, които могат да се отстранят след изтичането на срока за образуване на дело в съответствие с член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и с член 51, параграф 4 и член 78, параграф 5 от Процедурния правилник (определение от 24 февруари 2000 г., FTA и др./Съвет, T‑37/98, EU:T:2000:52, т. 28, решение от 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, EU:T:2007:153, т. 48 и определение от 12 март 2014 г., Xacom Comunicaciones/СХВП — France Telecom España (xacom Comunicaciones), T‑252/13, непубликувано, EU:T:2014:163, т. 19).
23 Действително, изискването за подпис на исковата молба или жалбата от представителя на ищеца или жалбоподателя, което цели да гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на исковата молба или жалбата и да изключи риска те всъщност да не са дело на автора, упълномощен за тази цел, трябва да се счита за съществено изискване за форма и да бъде обект на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата (решение от 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, EU:T:2007:153, т. 51 и определение от 12 март 2014 г., xacom Comunicaciones, T‑252/13, непубликувано, EU:T:2014:163, т. 20).
24 С оглед на изложените принципи следва да се разгледа възражението за недопустимост на Комисията.
25 В случая следва да се констатира, първо, че жалбата действително е подписана от адвокат, който има право да извършва процесуални действия пред Общия съд. По делото не се оспорва, че г‑н Alexiadis е вписан в европейска адвокатска колегия и на това основание има право да извършва процесуални действия пред Общия съд. Подаването на жалбата чрез компютърното приложение е‑Curia с помощта на потребителското име и паролата на г‑н Alexiadis има значението на подпис съгласно член 3 от решението за е‑Curia.
26 Следователно, противно на твърденията на Комисията, настоящото дело трябва да се разграничи от предходните, по които жалбата е била подписана от лице, което няма право да извършва процесуални действия пред Общия съд, независимо дали става дума за лице, което не притежава качеството адвокат (определение от 17 юли 2014 г., Brown Brothers Harriman/СХВП, C‑101/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2115), за адвокат от трета страна, който не е вписан в адвокатска колегия в Съюза (определения от 27 ноември 2007 г., Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия, C‑163/07 P, EU:C:2007:717, от 20 юни 2013 г., Interspeed/Комисия, C‑471/12 P, непубликувано, EU:C:2013:418 и от 24 февруари 2000 г., FTA и др./Съвет, T‑37/98, EU:T:2000:52), или за адвокат, който или е жалбоподател, или не може да се счита за трето лице спрямо жалбоподателя поради връзките си с последния (определения от 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, EU:C:1996:473 и от 8 декември 1999 г., Euro-Lex/СХВП (EU-LEX), T‑79/99, EU:T:1999:312).
27 Също така настоящото дело следва да се разграничи от предходните дела, в които положеният върху исковата молба или жалбата подпис, макар теоретично да е на адвокат, който има право да извършва процесуални действия пред съдилищата на Съюза, не е автентичен, независимо дали поради това че в секретариата е било внесено само копие, а не оригиналът на исковата молба или жалбата (решение от 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, EU:C:2011:612 и определение от 21 септември 2012 г., Noscira/СХВП, C‑69/12 P, непубликувано, EU:C:2012:589), подписът не е бил саморъчен, а е бил положен с печат (решение от 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, EU:T:2007:153), или макар и саморъчен, подписът е бил нечетлив и не е можел да се идентифицира като подпис на адвокат, който има право да подписва съответните процесуални документи (определения от 6 октомври 2015 г., Marpefa/СХВП, C‑181/15 P, непубликувано, EU:C:2015:678 и от 12 март 2014 г., xacom Comunicaciones, T‑252/13, непубликувано, EU:T:2014:163). Следователно цитираните от Комисията позовавания на съдебната практика в подкрепа на възражението ѝ за недопустимост са ирелевантни в случая.
28 Второ, доводите на Комисията, с които се оспорва качеството на г‑н Alexiadis на представител на жалбоподателя, поради това че името му не е посочено на първата страница от жалбата, трябва да се отхвърлят. Всъщност посоченото качество се удостоверява от факта, че жалбоподателят представя пълномощно, с което на г‑н Alexiadis е учредена представителна власт. Обстоятелството, че това пълномощно не е било внесено едновременно с жалбата, не може да промени тази констатация, нито да доведе до недопустимост на жалбата, тъй като този пропуск при нейното подаване може и е бил отстранен от жалбоподателя в определения съгласно член 78, параграф 5 от Процедурния правилник срок (решение от 4 февруари 2015 г., KSR/СХВП — Lampenwelt (Moon), T‑374/13, непубликувано, EU:T:2015:69, т. 12 и 13).
29 Трето, следва да се констатира, че жалбата е била внесена от г‑н Alexiadis чрез е‑Curia с помощта на потребителското му име и неговата парола. Както бе посочено в точки 21 и 25 по-горе, използването на регистрация за достъп до е‑Curia не само има значението на подпис, но за разлика от саморъчния подпис сам по себе си, автоматично дава информация и за самоличността, качеството и адреса на подписалия представител на жалбоподателя.
30 Следователно трябва да се счита, че жалбата е удовлетворила и задължението за посочване на качеството и адреса на представителя на жалбоподателя съгласно член 76, буква б) от Процедурния правилник. При всички положения единственият недостатък, изразяващ се в пропуск да се посочи адресът на въпросния адвокат, или в текста на жалбата, че той представлява жалбоподателя, сам по себе си не може да направи недопустима жалба, валидно подписана от упълномощен от жалбоподателя адвокат от Съюза, независимо дали подписът е саморъчен или електронен с помощта на е‑Curia, която е била внесена в срока по член 263, шеста алинея ДФЕС.
31 Четвърто, следва да се констатира, че принципите в основата на задължението за подписване на жалбата от адвокат в случая са били спазени, тоест необходимостта да се гарантира, че отговорността за реализирането и за съдържанието на този процесуален документ е поета от лице, което има право да представлява ищеца или жалбоподателя пред съдилищата на Съюза (вж. в този смисъл определение от 12 март 2014 г., xacom Comunicaciones, T‑252/13, непубликувано, EU:T:2014:163, т. 18 и цитираната съдебна практика), както и да се гарантира автентичността на процесуалния документ и да се изключи рискът той всъщност да не е дело на упълномощен за целта автор (вж. в този смисъл определение от 6 октомври 2015 г., Marpefa/СХВП, C‑181/15 P, непубликувано, EU:C:2015:678, т. 22). Действително, г‑н Alexiadis има право да представлява жалбоподателя пред съдилищата на Съюза, както бе констатирано в точки 25 и 28 по-горе, и не се оспорва, че той е авторът или един от авторите на жалбата.
32 Предвид изложеното по-горе повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост следва да бъде отхвърлено.
По съдебните разноски
33 Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определение, с което слага край на производството. Тъй като с настоящото определение не се слага край на производството, Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
определи:
1) Отхвърля възражението за недопустимост.
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 22 юни 2016 година.